
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10109 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
37
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Ти повдигна, че според опита на ММ излиза, че скоростта на светлината зависи от скоростта на източника. И дефакто си прав. Но опитът на де Ситер се смята за необоримото доказателство срещу балистичната теория на светлината (според която скорсостта на светлината зависи от скоростта на източника).
-
Никога, защото не това е причината за аберацията. Ти това кога ще го вденеш??
-
В класическата физика напречен доплеров ефект няма. Това е много добре известно. В СТО има напречен доплеров ефект ... и то точно заради звездната аберация. Според обяснението на СТО за звездната аберация, лъчите от Гама Дракон са векторна сума от скоростта на светлината и орбиталната скорост на земята. И като векторна сума, тяхната скорост естествено излиза по-висока от скоростта на светлината. По тази причина СТО въвежда напречен Доплеров ефект, който държи скоростта на тези лъчи да не надвиши скоростта на светлината.
-
Не разбираш. Виж картинката горе.
-
Според опита на ММ, всяка от следните възможности може да е вярна: Земята в покой спрямо етъра. Скоростта на светлината зависи от скоростта на източника. Има пълно увличане на етъра/светлината от атмосферата. ?? Първото очевидно не е вярно, за второто има неоспорими доказателства против, а за третото има противоречиви доказателства: нулево, частично, и пълно увличане. Заради противоречивите доказателства се приема, че увличане на етъра/светлината няма ... и точно там е грешката на физиката, защото тя не тълкува правилно опитните доказателства. Опитът на Ейри показва пълно увличане на светлината/етъра от атмосферата ... а той се тълкува като доказателство, че увличане не същестува.
-
Вълните от Гама Дракон са успоредни на орбиталната равнина. Перпендикулярни са лъчите, а не вълните.
-
Колкото източникът е по-близо, толкова фронтът на светлинните вълни е "по-заоблен". И обратното: колкото източникът е по-далечен, фронтът е "по-плосък". За много-далечни звезди като Гама Дракон, фронтът на светлинните вълни е напълно плосък.
-
... или достатъчно-далечен източник.
-
Колега, нещо не вдяваш. Брадли използва вертикално-падащите лъчи от Гама Дракон за да обясни аберацията. Аз пък използвам същите тези лъчи, за да оборя обяснението на Брадли. Как ще оборя неговото обяснение, ако използвам други лъчи? Нали трябва да има сравнимост.
-
Погледни долу как се движи наблюдател спрямо светлинни вълни, пристигащи "отгоре" (като тези от Гама Дракон, пристигащи на земята). Ляво: наблюдател в покой спрямо източника. Дясно: наблюдател в движение спрямо източника, но погледнато от неговата перспектива. Забележи червените фотони. Покоящият наблюдател вижда тези, които идват "от север", докато подвижният наблюдател вижда тези, идващи "от североизток". И в двата случая, обаче, светлинната вълна като цяло пристига под еднакъв "попадащ ъгъл" до наблюдателя. Именно този ъгъл определя привидното положение на източника (звездата). И след като той не се променя от движението на наблюдателя (земята), значи привидното положение на звездата си остава същото; тоест, аберация няма. Иначе казано, звездната аберация няма как да се причинява от орбиталното движение на земята около слъцето. Обяснението за нея е друго.
-
Тук съм напълно съгласен. Всичко в СТО е следствие на Втория постулат. Ако той се приеме за истина, СТО няма как да се изкара грешна (освен парадокса на релативизма).
-
Ти казваш: "... скоростта на светлината зависи от скоростта на източника". А вторият постулат на СТО изрично постулира, че скоростта на светлината не зависи от източника.
-
Ти се изказваш неподготвен ... след което не ти харесва като те поправят. Решението е просто: не се изказвай неподготвен.
-
Сега, остава да покажеш неподвижното тяло, да си определим спрямо него скоростта и ... "пей сърце!" - абсолют, докрай! Не си го измислям аз, че има значение кой се движи и кой не. Това показват сметките ... а на теория не би трябвало да е така. Значи имаме проблем с теорията.
-
Ами това е точно така !! Именно това беше смисълът на темата за края на релативизма. Разпространението на светлината е такова, че има значение кой се движи и кой е в покой. А щом това е така, значи наистина край на относителността на движението и край на релативизма като цяло.
-
Всичко, което казваш за движението на източника и приемника, е така. Но то не доказва, че аберацията е причинена от орбиталното движение на земята.
-
Съгласен съм, че разстоянието не променя ъгъла на вълните. Това наистина е така. Но не мисля, че примерът със скутера е приложим за аберацията.
-
Да, така е. Но съм сигурен, че си ме разбрал какво казвам.
-
Фронтът на вълната от точков източник е окръжност (сфера в три измерения). Значи за страничен наблюдател светлинните вълни са дъги от откръжност. Но заради огромното разстояние между звездите и земята, тези дъги се "изправят" и стават успоредни прави. Затова така са дадени на картинката с чадъра.
-
Със скутерите е различно. Там вълните следват модела на Келвин (същият Лорд Келвин като с температурата). А при звездната аберация имаме светлинни вълни идващи от толкова далече, че могат да се приемат за успоредни на орбиталната равнина на земята.
-
Нелеп пример. Дължината на звуковите вълни се измерва в метри, докато дължината на светлинните вълни е нано-метри (милярди пъти по-къса). Затова не наблюдаваме светлинните вълни да "завиват зад ъгъла". Те завиват, но размерите на ъгъла трябва да се милярди пъти по-малки от тези на една стая.
-
Докато колегата Скенер (безпочвено) спори, че светлината не е вълна, в друга тема той казва следното: Думите на Скенер се илюстрират перфектно с долния ред на картинката, който илюстрира движение на налюдател спрямо светлинни вълни.
-
Уважаеми Тома Неверни, Движението спрямо вълни не води до привидна смяна на тяхната посока. Не знам защо продължаваш да спориш и да не вярваш. Аберацията е привидна смяна на посоката на светлината от звездата. Такава смяна не се може да се получи от движение ... ако светлината е вълна.
-
Аберацията наистина е факт ... но причината за нея не е факт, а тълкувание на факт. Както вече обсъдихме, първоначалното обяснение на Брадли се базира на корпускулярно разбиране за светлината. От тази гледна точка то е съвсем смислено. Но веднъж като разбереш, че светлината е вълна - а не поток от корпускули - обяснението на Брадли спира да работи.