gmladenov

Проблемът с Нибиру или панспермията е следният: Значи извънземни организми някак си са попаднали на земята и ние произхождаме от тях. Хубаво, а животът на Нибиру откъде е дошъл? Къде и как са възникнали извънземните организми, които са попаднали на земята. Ако не ги е сътворил бог, тези организми трябва да са възникнали някъде преди да дойдат при нас.

+1000 Точно това е и моето мислене. Човек ако малко се замисли над някои въпроси, неизбежно се сблъсква със съществуването на "нещо", което науката никога няма да може да обясни.

Така е ... което също така означава, че науката НЕ ВИНАГИ ни води напред. Нали разбираш.

Ти нали знаеш, че хероинът е измислен от фармацевтите на Байер и първоначално е предписван като сироп за кашлица ... за деца !! А чувал ли си за тайломайд (thalidomide) или за атомната бомба ??

теист - вярва, че има бог или богове анти-теист - противник на вярата и религиите а-теист = не теист, вярва в липсата бог/богове В повечето случаи атеистите са също така анти-теисти, което обърква. Но анти-теизъм по никакъв начин не означава вярващ.

Проблемът е, че няма знание за съществуването или липсата на богове. Има само вяра. Така че никой не знае, че няма богове ... а го приема на юнашка вяра.

Ако случайно мислиш, че няма богове, ти дефакто вярваш, че няма богове ... защото не съществува знание (научно или не), че няма богове. Така че ти просто вярваш, че няма богове; това не е базирано на знания.

Да, естествено. За много хора днес науката заема мястото на религията. Тези хора вярват в науката все едно е религия. Много подобно е положението с политическите пристрастия.

"Анти" означава "против", ако случайно не знаеш. Анти-теист е противник на вярата, а атеистът вярва, че няма богове.

Само на теория. На практика атеизмът е вяра в липсата на богове. Вяра, която се изповядва като религия. Атеистът няма откъде да знае, че няма богове (такова знание не съществува), а вярва, че няма богове. Тоест, атеизмът е вяра/религия.

Именно. Наскоро в друга тема спорихме, че всяко наше възприятие е вяра. Когато приемеш нещо за истина, ти в същност вярваш в него. Така че вярата е неотделима част от нашия начин на възприемане на света. Това не е "бъг", а характеритика, както казват програмистите (it's not a bug, it's a feature). Човек като по-млад има склонност да отрича религиите ... докато изповядва вярата си в науката.

Не, защото никой не е доказал, че няма бог. Защо да не отричам недоказани "истини" ?!? Също така аз никога не съм твърдял, че има бог. Моята позиция е, че ако човек търси отговори, няма нужда да отрича бог. В моите очи това го прави догматик вместо философ.

Ти предварително си решил, че предположението с Бог е невярно. Това е ограничаващо. Всеки е свободен да вярва в каквото си поиска. Философстващият човек търси отговори и дори да не вярва в Бог, няма защо да го отрича, защото така сам затваря пространството около себе си ... вместо да се стреми да го разширява.

Нека ти е зададен много труден въпрос, за който ти нямаш отговор - но имаш три предположения, едното от които включва Бог. Ти, обаче, като заклет атеист отхвърляш това предположение и така оставаш само с две предположения. В тази ситуация ти разширил ли си множеството от потенциални отговори или си го ограничил? (Нека се има предвид, че никой никога не е доказал, че няма Бог; това е просто твое убеждение. )

Чакай сега. От една страна държавата убива средната класа с "прекалено голямата държавна намеса" ... но също така и с недостатъчна намеса, след като не регулира пазара достатъчно. Значи държавата хем прекалено се меси, хем недостатъчно. Правилно ли съм те разбрал. (Дали да не отворим друга тема за средната класа, за да не "замърсяваме" тази. )

Пак опираме до това, че случайност не е същото като липса на закономерност. Можеш ли да предвидиш дали второто дете на твоя правнук ще бъде момче или момиче? В този момент никой няма информацията да предвиди подобно нещо. Значи имаме недетерминизъм. В същото време виждаш ли тук да има нарушени причинно-следствени връзки.

Аз те разбирам - а ти разбираш ли ме. Ние нямаме познанието да заявим дали в природата има детерминизъм или не. А това на свой ред е еквивалентно на това да няма детерминизъм. Ние никога няма да имаме отговор на въпроса какво е било преди Големия Взрив (ако въобще е имало такъв) ... нито пък дали бъдещето на Вселената е предопределено. Това са въпроси, които са отвъд нашите способности като хора; по тях може само да спекулираме.

Това е така, съгласен съм. Само че как знаем дали има детерминизъм след като пълното познание е недостижимо. Без такова знание ние не можем да отговорим на въпроса дали има детерминизъм ... което е еквивалентно на това да няма детерминизъм.

Филсофският въпрос относно детерминизма е следния: Детерминизъм е възможен само ако имаме пълно познание на всички възможни фактори, влиящи върху дадено събитие. Такова познание, обаче, е недостижимо. Следователно, детермизмът е недостижим. Друга перспектива: само Бог има пълно познание за всички фактори. Следователно, детерминизмът е възможен само за Бог.

Религията не е задължителна, но също така трябва да се знае, че един философ (или философстваш човек) не може да отрича Бог. (Нали си чувал за театралния похват "бог от машината". Когато авторът не може да разреши определени драматични ситуации, просто спуска бог от небесата и всичко си идва на мястото. Същото и с философията; все се стига до Бог в един момент.)

Хехе, а откъде си сигурен, че въобще е възможно да ги изчислим?

Хехе, да ... след като вече сме се съгласили, че вселената се е пръкнала, а не е вечна. Как сме сигурни, обаче, дали Големият Взрив е наистина началото на вселената - а не е просто поредната флуктуация на една вечна вселена? Принципно, няма как да има промяна без причина. Всички е закономерно ... но резултатите от промените не са напълно дефинирани. В примера с двойния процеп съвсем закономерно имаме инетерферечна картина, но точните позиции на частиците в тази картина са неизчислими. Това е елементът на случайност ... а не че нещата се случват безпричинно .

Преди Скенер да отговори на този въпрос, нека да вметна какво се разбира под "псевдослучайност" в изчислителната техника. За криптографията и други приложения често трябват случайни числа. Съответно има алгоритми, които генерират такива числа. Щом тяхното изчисление следва предварително дефиниран алгпритъм, обачеи, тези числа очевидно не са истински случайни, а само привидно случайни ... или псевдослучайни.

Случайността е заложена в природата (явно). Квантовите закони са отражение на действителността и само ни разкриват тази случайност - но тя си съществува и без тях. Значи случайността е първопричина - а не следствие/тълкувание на квантовите закони.

В края на краищата се съгласяваме. Лаплас не е знаел за квантовите случайности ... а техните последствия са на всички нива. Така че детерминизмът на Лаплас не е реален.