gmladenov

Намали оборотите, колега. Примерът на картинката е екстремен !! За да може да наблюдаване такъв доплеров ефект като анимацията, Гама Дракон трябва да се движи със скорост близко до тази на светлината.

Това просто не е вярно.

За да си разбереш грешката си представи, че земята се движи със скорост 30 км/с по тангентата на окръжност с радиуст 144700000000000 км (153 св. години). Разликата е 15 нули. От там изхождай, а не от някакви фалшиви представи за лъчи светлина.

Няма наклон. Наклон има само ако броиш светлкината за лъчи ... а не за вълни. Ти правиш същата грешка кати Гуруто.

Разстонието има значение за това какъв е фронтът на вълната, която виждаме тук на земята. По отношение на Гама Дракон се получава така, че земята се движи по тангентата на окръжност с радиус 153 св. години. Затова светлнинните вълни от Гама Дракон тук на земята са плоски и успоредни една на друга ... а не дъги, както би било от по-близък източник. Ако звездните вълни бяха дъги ... и земята се движеше достатъчно бързо .... сигурно щеше да има видима аберация, както Скенер казва. Но при плоски и успоредни една на друга вълни, никаква аберация не може да се забележи от движението на земята. Горната анимация показва екстремален доплеров ефект, в който скоростта на източника е съпоставима със скоростта на вълната. Такъв ефект и аберация не са реалистични за светлинни вълни и огромни космически тела като звезди и планети, които се движат като охлюви в сравнение със скоростта на светлината.

Дефакто ти си прав, но това, което описваш, ще се получи при екстремално движение между източника и приемника. Гама Дракон се намира на 153 св. год. разстояние от земята и движението между тях в никакъв случай не произвежда подобна аберация.

Благодаря за обяснението, но то не е вярно.

Доплерът действа на различен принцип за източник и приемник. Движението на източника генерира доплеров ефект заради разместването на вълните в пространството, както е показано на горната анимация. А при приемника доплеровият ефект се причинява от привидното забързване или забавяне на вълните в следствие на движението на приемника. Значи един и същи ефект има две различни причини/обяснения: в единия случай ефектът се дължи на пространствено разместване на вълните, а в другия случай на привидно забързване/забавяне на вълните.

Не съм съгласен, защото движещ се източник на светлина не излъчва вълни все едно е скутер. Ето доплеров ефект от движещ се източник. Вълните пак са окръжности, но са разместени една спрямо друга в пространството. Това прави движението:

За да разбереш проблема, си представи фотоните строени в редици. Викат им вълни на тези редици. Хайде сега приложи векторната сума както ти предлагаш ... но на поне два фотона от всяка редица. И какво ще получиш: фронтът на вълната се премества от движението ... без да му се променя ъгъла. Направи го това упражнение и може най-нкрая ще разбереш, че движението не променя ъгъла на попадане на светлинните вълни. А щом това е така, значи движението не предизвиква аберация.

Не знам какво е истинското обяснение за аберацията, но със сигурност не е орбиталното движение на земята около слънцето. Под какъвто и ъгъл да падат светлниите вълни върху подвижен наблюдател, неговото движението не променя този ъгъл. Движението само забързва или забавя попадането на вълните и точно това причинява доплеровият ефект - забързването или забавянето. Но тъй като ъгълът на попадане на вълните остава същият, нямаме промяня на привидната позицията на източника спрямо наблюдателя. Тоест, нямаме аберация. Голямо объркване е станало с тази аберация. Гурото на времето явно не се е усетил за вълните и се е объркал. Звучи невероятно, но е много просто да се покаже.

Естествено, че съм чел обяснението на СТО за аберацията ... но се съгласявам с него. Ако не си забелязал, аз не броя СТО за вярна.

Най-общо казано: В класическата физика скоростта на светлината е относителна. И когато приемникът се движи спрямо вълните, имаме доплеров ефект ... плюс промяна на относителната скорост на светлината. Ако светлинните лъчи са напречни на движението, обаче, доплеров ефект няма. Това е така, защото ако лъчите са напречни на движението, то вълните са успоредни и съответно доплеровият ефект няма откъде да дойде. В СТО скоростта на светлината не е относителна и винаги е с. Така че движението на приемника предизвиква само доплеров ефект, без промяна на скоростта на светлината. В СТО, обаче, доплеров ефект се наблюдава и при напречно движение на приемника спрямо лъчите. Това е принципът. Щом скоростта на светлината трябва винаги да е с, значи трябва да имаме и напречен доплеров ефект. Така излизат сметките, а физическото обяснение е, че времето на източника е забавено в отправната система на приемника. СТО въвежда следната формула за доплеров ефект, която е в сила както за надлъжния, така и за напречния доплеров ефект. Тази формула замества формулата за класическия доплеров ефект за светлина: Тук w е изместената честота, w0 е оригиналната честота, а θ е ъгълът на аберацията в отправната система на приемника, причинен от движението. (СТО приема, че напречното движение между приемника и лъчите причинява привидна промяна на посоката на светлината ... тоест, аберация).

Продължаваш да не разбираш. Движение спрямо вълни от достатъчно далечен източник не променя ъгъла на тези вълни спрямо наблюдателя. Следователно, аберацията не може да се предизвика от движението. Вникни малко в написаното.

Лъчите са радуси на светлинния фронт. Значи те принципно са перпендикулярни на вълните ... след като радиусът на една окржност е перпендикулярен на тангентата. Тангентата е фронтът на вълната, която "удря" наблюдателя, а радиусът е лъчът.

Може да се спори (макар и не много убедително), че и това покзазва.

Тахев не се изразил правилно, но в крайна сметка е прав, защото приемникът винаги е точка от окръжността/сферата на вълновия фронт.

Ти повдигна, че според опита на ММ излиза, че скоростта на светлината зависи от скоростта на източника. И дефакто си прав. Но опитът на де Ситер се смята за необоримото доказателство срещу балистичната теория на светлината (според която скорсостта на светлината зависи от скоростта на източника).

Никога, защото не това е причината за аберацията. Ти това кога ще го вденеш??

В класическата физика напречен доплеров ефект няма. Това е много добре известно. В СТО има напречен доплеров ефект ... и то точно заради звездната аберация. Според обяснението на СТО за звездната аберация, лъчите от Гама Дракон са векторна сума от скоростта на светлината и орбиталната скорост на земята. И като векторна сума, тяхната скорост естествено излиза по-висока от скоростта на светлината. По тази причина СТО въвежда напречен Доплеров ефект, който държи скоростта на тези лъчи да не надвиши скоростта на светлината.

Не разбираш. Виж картинката горе.

Според опита на ММ, всяка от следните възможности може да е вярна: Земята в покой спрямо етъра. Скоростта на светлината зависи от скоростта на източника. Има пълно увличане на етъра/светлината от атмосферата. ?? Първото очевидно не е вярно, за второто има неоспорими доказателства против, а за третото има противоречиви доказателства: нулево, частично, и пълно увличане. Заради противоречивите доказателства се приема, че увличане на етъра/светлината няма ... и точно там е грешката на физиката, защото тя не тълкува правилно опитните доказателства. Опитът на Ейри показва пълно увличане на светлината/етъра от атмосферата ... а той се тълкува като доказателство, че увличане не същестува.

Вълните от Гама Дракон са успоредни на орбиталната равнина. Перпендикулярни са лъчите, а не вълните.

Колкото източникът е по-близо, толкова фронтът на светлинните вълни е "по-заоблен". И обратното: колкото източникът е по-далечен, фронтът е "по-плосък". За много-далечни звезди като Гама Дракон, фронтът на светлинните вълни е напълно плосък.

... или достатъчно-далечен източник.