gmladenov

Ако светлината има инерция, тогава тя задължително е преносима, все едно е материя. При това положение тръбите на ЛИГО задължително носят/пренасят светлината със себе си.

Да, точно така се работи: Като ни потрябва етър да обясним движението не светлината ... се измисля етър. После когато ни потрябва тъмна материя, за да обясним въртенето на галактиките ... веднага се измисля тъмна материя. Но ако някой каже, че това са измислици ... получава три анатеми (поне) и заминава право към ада. Точно така се работи във физиката. Напълно съм съгласен .

https://ru.wikipedia.org/wiki/Баллистическая_теория#Опровержения_баллистической_теории

Светлината няма инерция. Има достатъчно доказателства за това. Така че остава вариантът затворените пространства да са относителни.

Е да де ... и този модел се базира на измислена/изфантазирана/чудодейна тъмна материя, която решава проблемите на модела. Без нея моделът пропада. Тъмната материя съществува ... защото нЕма начин да не съществува. Гениално !!

А тъмната материя какво е? Истината е, че гравитационният модел на слънчевата система не може да се приложи към галактиките без измислици (тъмната материя) или без да се модифицира (МОНД). Това са двете алтернативи в науката днес. Друго обяснение за въртенето на галактиките засега няма.

Ами аз нали обясних: изхождам от обсереваторията ЛИГО. Ако си на международната космическа станция (МКС), ти виждаш отгоре как светлината вътре в тръбите на ЛИГО се движи с постоянна скорост. Тя не се движи извън тръбите, а вътре в тях ... докато тръбите се движат спрямо МКС. Значи от гледната точка на МКС, тръбите и светлината се движат заедно в пакет ... което е еквивалентно на това тръбите да носят светлината със себе си.

Спиралните галактики външно приличат на урагани и се въртят по подобен начин. При ураганите въздухът се върти и увлича облаците, докато самите облаци просто следват вихрите. Нещо подобно се случва и с галактиките. Видимата материя просто следва някакви гравитационни вихри и от там се получава въртене като на твърд диск (и като на ураган). Според мен на галактиките трябва да се гледа като на гравитационни бури и да се търси как се получават тези бури. А науката днес прилага модела на слънчевата система към галактиките, пък после се чуди защо той не пасва.

Напротив, чисто емпирично не греша. Долната снимка показва вакуумните тръби на обсерваторията за гравитационни вълни ЛИГО. В тях светлината се движи с постоянна скорост, което за един външен наблюдател в космоса изглежда така, че тръбите носят/пренасят светлината със себе си. Значи светлината е преносима ... от вакуум. Само че това е оптическа илюзия. Вакуумът не може да пренася светлина. В действителност, вътрешното пространство в тръбите е относително и светлината се разпространява вътре в него най-нормално ... без въобще да знае, че това пространство се движи спрямо външен наблюдател в космоса. Именно тази относителност на вътрешното пространство създава илюзията, че то пренася светлината със себе си. Обсерваторията ЛИГО е живо доказателство, че всички вътрешни пространства принципно са относителни. Те не са свързани по никакъв начин с пространството на открития космос, а са отделни пространства, които могат да се движат ... което автоматично ги прави относителни.

Твоите хипотези предимно ми харесват, но тази не съм готов да я харесам . Ние с очите си виждаме как черни дупки поглещат звезди и материя ... и според теб излиза, че масата на погълнатата материя изчезва и се преобразува в полева форма на материя. А според мен черните дупки представляват друга, преходна форма на материя, която държи ключа за това как принципно "възниква" материята във вселената.

Не всички мислят така .

Да, те така са го броили. Те дефакто са търсили материален репер, който да служи за абсолютна отправна система. Такъв репер не съществува. Аз като кажа, че етърът/пространството са отосителни, имам предвид следното: Да кажем, че космическото пространство е статично. Също така да си представим едно вътрешно херметически-затворено пространство "пълно" с вакуум на борда на една ракета. Когато ракетата като се движи, вътрешното пространство движи ли се с нея или не? Съвсем логично тук е да се попита как така едно вътрешно празно пространство може да се движи? Ами така. Ако броим вътрешното пространство за отделно от космоса и го броим за движещо се заедно с ракетата, значи ние броим това пространство за относително. Ако пък броим вътрешното пространство за част от космическото пространство, значи ние броим космическото пространство за абсолютно и всепроникващо. За мен вярна е първата опция, според която всички вътрешни пространства във вселената се броят за отделни и относителни - а не като част от едно общо абсолютно космическо пространство.

Така го дават в англоезичната уикипедия: Тъмната материя е хипотетична форма на материя, за която се смята, че представлява приблизително 85% от материята във вселената и 27% от нейната обща масово-енергийна плътност.

Сегашният космологиочен модел приписва 85% от материята във вселената на тъмната материя. Толкова много материя - а от там и гравитация - не може да се обясни с тъмната енергия.

Да, стига се ... но въобще не е задължително етърът да е абсолютен.

На какъв въпрос отговаряш, майна ... или просто обчиаш да си говориш сам и да се тръшкаш.

Така вече става. Докато тъмната материя е измислена, то тъмната енергия е много вероятна. Принципно, както и да го въртим и сучем, червеното отместване изглежда да се получава от някаква промяна в космоса, която се случва докато светлината пътува през него. Днешната наука приема, че тази промяна е увеличаване на пространството между галактиките. Тази хипотеза, обаче, страда от очевидния недостатък, че тя изисква празното пространство някак си да се увеличава; да се създава допълнителен вакуум във вселената ... което е смехотворно. Ако приемем, обаче, че празното пространство не е баш празно, то тогава има логика да му придадем различни свойства - и от там вече може да твърдим, че някои от тези свойства се променят с времето. Дали това е неговата енергия или пък неговият гравитационен потенциал е все тази. Важното е, че някакава характеристика на пространството се променя с времето и именно това води до наблюдаваното червено отместване. Това е далеч по-правдоподобно от концепцията, че във вселената се създава допълнителен вакуум.

Втората от двете статии (благодаря) представя следните аргументи срещу уморената светлина: няма познато взаимодействие, което понижава енергията на фотона без да промени неговия импулс теорията за уморената светлина не може да предвиди наблюдаваното времево забавяне (time dilation) на червено-изместените светлинни криви на свръхновите теорията за уморената светлина не може да произведе спектъра на черно тяло на космическия фон (реликтовото излъчване) Първият аргумент се основава на допусканията, че а) червеното изестване при уморената светлина се получава от взаимодействия на светлината с материя и б) че светлината сама по себе си не губи енергия докато пътува из космоса. Вторият аргумент се основава на допускането, че забавянето на времето (time dilation) е реално явление, докато третият се основава на допускането, че космическият фон е реликтово излъчване от големия взрив, а не е нещо друго. Допускания, допускания, допускания. Едното от тях е безпорно грешно: че забавянето на времето (time dilation) е реално явление. Такова явление просто няма. СТО е базирана на елементарна грешка и когато тя се признае, веднага ще стане ясно, че релативистични ефекти "забаване на времето" и "скъсяване на дължините" са бабини деветини. Това автоматично инвалидира втория от горните аргументи срещу уморената светлина. Третият аргумент приема като факт, че космическият фон е реликтово излъчване от големия взрив. Работата е там, че това не е факт, а хипотеза. Значи хипотезата за уморената светлина се оборва с друга хипотеза, Макиавелистки представена като факт. Отхвърля се. Така стигаме до първия аргумент, с който аз в същност съм съгласен. Ако приемем, че светлината наистина се уморява от взаимодействие с материя, то първият аргумент е валиден и теорията за уморената светлина трябва да се отхвърли. Според мен, обаче, светлината губи енергия не от взаимодействие с материя, а по други причини. Не ми се впуска в подробности (защото нямам доказателства), но така нареченото разширение на вселената е само оптическа илюзия. Вселената ни подвежда, че се разширява - а в действителност светлината губи енергия докато пътува из космоса без да взаимодейства с материя. (Моето предположение е, че силата на гравитацията във вселената не е константа, а бавно се увеличава с времето - и именно това причинява червеното отместване на светлината от далечни галактики.)

Аз си мисля същото: не за "сгъстения" вакуум, а че светлината някак губи енергия на много дълги разстояния (подобно на теорията за "уморената светлина", но не съвсем).

Ами не е много сигурно, защото не се знае дали тъмната материя наитсина съществува. За мен тя е днешният аналог на светлоносещия етър. След като в началото на 19-ти век се разбира, че светлината е вълна, физиците решават, че на светлината и трябва среда за разпространение и така измислят светлоносещия етър. Ако светлината е вълна, то е съвсем логично тя да има нужда от среда ... но в същност въобще не е задължително. Въпреки това, обаче, съществуването на етъра се приема за даденост, която никой не оспорва до опита на Майкелсон и Морли през 1887г. Иначе казано, съществуването на етъра следва логиката "нема начин да нема етър" и така етърът се приема за даденост без никакви доказателства за неговото съществуване. Абсолютно същото е положението с тъмната материя днес. Следва се същата логика - "нема начин да нема тъмна материя" - и въпреки че няма абсолютно никакви доказателства за нейното съществуване, тя се приема за даденост ... защото нема начин да нема тъмна материя. Само че "нема начин да нема" не означава, че тя наистина съществува.

Глупости пак. Откъде знаещ дали реперът е в покой или не? Ако не знаеш, как знаеш дали ти си този, който се движи - или това е реперът. Принципно, ако собственото движение в празното пространство е откриваемо с експеримент (и то е), тогава имаме движение без репер. Следовавтелно, движението не е задължително да е относително. Така че забрави, че движението е само относително.

Глупости, естествено. Относителността на движението не е даденост или божа заповед, а следствие от наблюдението, че (уж) няма експеримент, с който един наблюдател може да открие собственото си движени. Но ако собственото движение е откриваемо (и то наистина е), тогава относителността на движението отпада. В този случай знаеш кой се движи и кой не. Тъй като движението е двоична релация, винаги е в сила, че ако А се движи спрямо Б, то Б се движи спрямо А. От тази релация не следва, обаче, че движението е относително. Ти тук бъркаш. Относителността на движението следва от това, че (уж) не се знае кой се движи и кой е в покой.

Аз лично съм абсолютно убеден в това. Никакви гравитационни вълни няма (което го твърдя само на интуиция, без факти).

Галошчо, нали знаеш, че хич не те бива по логиката. Когато два наблюдателя са в движение един спрямо друг, ние не знаем кой от тях се движи и кой е в покой. Съответно приемаме движението за относително и също така приемаме за верни и двете от следните твърдения: наблюдател А се движи спрямо наблюдател Б наблюдател Б се движи спрямо наблюдател А Тук няма логическо или физическо противоречие. При обикалянето на земята около слънцето, обаче, положението е друго. Както знаем, тялото с по-малка маса обикаля около тялото с по-голяма маса. Това дори Айнщайн го е разбрал, така че хайде да не спорим. Съответно ако се преструваме, че не знаем кой около кого обикаля, стигаме до логическо и физическо протоворечие: земята обикаля около слънцето => земята има по-малка маса от слънцето слънцето обикаля около земята => слънцето има по-малка маса от земята Масата на земята не може хем да е по-малка от тази на слънцето, хем да е по-голяма. Значи едното от тези две твърдения не е вярно. Така стигаме до извода, че или земята обикаля околко слънцето, или обратното ... но не може и двете. Значи ние все пак знаем кой около кого обикаля ... и това не ни е втълпено в детската градина, а е научен факт, подкрепен от безброй доказателства. Съответно можем само да се преструваме, че слънцето обикаля около земята ... но в действителност знаем кой около кого обикаля. Тук принципът за относителност на движението не важи.