gmladenov

Ако четеш внимателно, СТО декларира етъра за "излишен" ... но не казва, че няма етър. СТО даже приема, че движението в етъра е неоткриваемо. Иначе кое движение е неоткриваемо? Очевидно не е движението във вакуума на космоса, след като движение спрямо вакуума не съществува (според СТО). Значи съвсем явно според СТО движението спрямо етъра е неоткриваемо. Тоест, СТО приписва на етъра свойството "неоткриваемост на движението".

Не съм пил от поне 25г, че и повече. Освен това бъркам етър и алтай, така че не знам в същност последно какво съм пил.

За мен ММ показва пълно увличане на светлината от атмосферата.

Не, батка. Един опит показва частично увличане (Физо), а друг показва пълно увличане (ММ). Значи увличане със сигирност има. Може да спорим дали то е частично или пълно ... но след като си прегърнал СТО като светия Коран, няма никакъв смисъл. Айнщайн акбар!

На мен пък ми харесва точно името на газираната напитка. Как може някой да ми спори, че няма етър ... слад като аз лично съм пил етър.

Точно обратното. Опитът на Физо от 1851г се е смятал за доказателсто, че етърът е частично увлекаем. След това опитът с водния телескоп на Ейри уж показва, че няма никакво увличане. А опитът на Майкелсон показва пълно увличане. В своята етърна теория от 90-те години на 19-ти век Лоренц приема, че няма никакво увличане. Значи първо се тръгва от частично увличане и се свършва с никакво увличане.

Кои набдения показват това. Обсерваторията ЛИГО, например. Спрямо наблюдател на Слънцето, вакуумните тунели на обсерваторията се движат и увличат/пренасят със себе си светлинните вълни, разпространяващи се вътре в тях.

Ами то го пак на картинката: Първо трябва да приемеш, че подвижната оптическа среда увлича светлината. Увличане на светлината няма само ако светлината не взаимодейства с материята. Това се получава с тъмната материя: светлината не взаимодейства с нея и затова тъмната материя е напълно невидима. Нормалана материя, от друга страна, взаимодейства със светлината. Това, обаче, поставя въпроса: когато светлината преминава прези подвижна оптическа среда, наблюдаваме ли увличане на светлината? И отговорът е да, наблюдаваме. Опитът на Физо от 1851г показва частично увличане. Но опитът на Майкелсон и Морли, както и безброй други опити, показват пълно увличане на светлината от материални оптически среди (като вода, въздух, стъкло и т.н.). Значи аз приемам пълно увличане на светлината от материални оптически среди. При това положение картинката горе в ляво ти показва какво става. Звездните вълни светлина се разпространяват необезпокоявани из космоса докато не попаднат в атмосферата на земята, която е подвижна. Тоест, вълните попадат в подвижна оптческа среда. Като попаднат в нея, тя ги увлича/пренася по посока на движението. Така подвижната стреда буквално разтяга свеътлинните лъчи, преминаващи през нея - както е показано на картинката. Това разтягане е доплеров ефект със специфична форма, който наблюдател на дъното на атмосферата ще види. Ефектът се получава от това, че светлината се увлича когато преминава през подвижна оптическа среда. Когато светлината излиза от подвижната среда, се получава реципрочно сгъстяване на вълните и доплеровият ефект изчезава. Но както се вижда, светлината вече е преместена по посока на движението.

За това си абсолютно прав.

Според мен не можем да приемем празното пространство на космоса за нищо. То не е нищо. А дори да е нищо, пак е по-удобно да го броим за нещо, за да може да му придаваме свойства и да го използваме за отправна система. Така че за мен лично етърът може да се смята за съществуващ. Със сигурност, обаче, аз не смятам етърът за абсолютен (за разлика от повечето пропоненти на етъра, които изглежда го смятат за абсолютен). Атмосферата и всяка друга материална среда напълно увличат светлината. Дали това се дължи на етъра в атмосферата - или пък е свойство/способност на самата атмосфера/среда - няма значение. Важното е, че наблюдаваме пълно увличане на светлината от подвижни оптически среди. Същото се отнася и за затворени вакуумирани пространства. В тях също се наблюдава увличане на светлината ... което е психарско, защото как така едно празно пространсто може да увлича (??). Както вече казах в предишен постинг, моето обясненине е, че затворените пространства са относителни по природа. Но това може да е грешно. Може наистина да се окаже, че етърът съшествува и увличането е заради него ... или пък че фотоните имат някаква инерция. Не ми се впуска в хипотези, защото е лесно да се сбърка и да се получи каша. Каквато и да е причината, наблюдението показва пълно увличане на светлината от затворени вакуумирани пространства. Именно това наблюдение е ключово, за да се разбере правилно физиката на разпространение на светлината ... а от там и защо моделът за светлината на СТО е грешен. Етърният модел на светлината би бил верен ... ако не смяташе етъра за абсолютен. Това е грешката на етърния модел. Иначе моделът е верен, защото светлината наистина има поведение на материална вълна. В това отношение концепцията за светоносещ етър е съвсем логична/вярна.

Виждаш го на картинката. Обикновено доплеровият ефект се дава като хоризонтално или вертикално изменение на честотата и дължината на вълната. А при увличането ефектът е под ъгъл. Това му е специфичното. Значи не е хоризонтален или вертикален, а е под ъгъл. По кой физически закон се образува доплеровия ефект? Увличането се образува по същия закон, защото то е специфичен доплеров ефект (под ъгъл, а не вертикален/хоризонтален).

Оптическите илюзии са нещо, което ти измерваш физически. Значи те са най-реални промени в пътя и посоката на светлината. Ние ги определяме като илюзии, защото източникът не си е сменил мястото в космоса. Но на чисто физическо ниво звездната аберацията е реално-измерим (и вече измерен) наклон на светлинните лъчи.

Не казвам такова нещо. Аз казвам, че щом Брадли мери кръгче (факт), то не се влияе от това, че атмосферата увлича светлината. Кръгчето на Брадли и увличането на светлината са несвързани явления. Затова и опитът с водния телескоп на Ейри не дава очаквания резултат. Физиците на времето очакват, че увличането на светлината във водния телескоп ще промени ъгъла на аберацията ... а то не я променя. Те са учудени ... а ако помислят малко ще спрат да са учудени.

На картинката се вижда. Подвижната оптическа среда създава специфичен доплеров ефект. Като влязат в тази среда, светлниите вълни само се изместват по посока на движението (в случая надясно). Освен това изместване, движението на оптическата среда не причинява никаква друга промяна в светлината. Това е всичко. Няма друго за обяснение. Една подвижната среда просто измества светлинните вълни хоризонтално, докато те преминават през нея. Тя нито им сменя посоката, нито нищо. Аберацията, от друга страна, е смяна на посоката на светлината. Значи щом аберацията е смяна на посокота на светлината - и щом увличането не сменя посоката на светлината - значи увличането не влияе на аберацията. За това е разговорът.

Разбирам го това. Брадли мери през цялата година и вижда, че звездата се мести: малкото кръгче/елипса на картинката: Въз основа на това кръгче Брадли изчислява истинската позизия на звездата. Погледната от земята, истинската и привидната позиции на звездата се намират под ъгъл. Това, което аз казвам, че този ъгъл не се формира на повърхността на земята, а лъчите вече са под ъгъл когато влизат в атмосферата. И това, че атмосферата малко ги увлича, няма никакво значение. Значи увличането не светлината от атмосферата няма влияние върху ъгъла между истинската и привдната позиции на звездата ... тоест, върху аберацията. А ти казваш, че ако има увличане, значи няма аберация ... а това не е така.

Ами аз това прявя нон-стоп, но ти упорито не вдяваш.

Не ти разбирам логиката. Нееднократно повторих, че следната анимация в Уикипедия е подвеждаща/невалидна: Според нея излиза, че светлината от звездата пада вертикално надолу в атмосферата и аберацията се получава едва на повърхностгта на земята, когато светлината трябва да влезе и мине през телескопа. Това не е вярно. Каквото и да е причината за аберацията, звездните лъчи влизат в земната атмосфера вече под наклон. Съответно увличането на светлината от атмосферата по никакъв начин не им влияе. Това е смисълът на горните чертежи. Увличането не променя ъгъла на светлината. Ако на земята мерим наклонени лъчи, те вече са наклонени когато влизат в атмосферата. Увличането на светлината от атмосферата/етъра не променя на този наклон. Именно това е причината опитът с водния телескоп на Джордж Ейри да не даде очаквания на времето резултат. А той в същност дава очаквания резултат. Просто физиците на времето имат грешни очаквания за това как работо увличането. Според тях атмосферата не увлича светлината (увличането е пренебрежимо малко) и така не разбират, че опитът на Джордж Ейри показва пълно увличане на светлината от атмосферата.

Не. Идва от знания, които ти нямаш.

Именно. Следователно, ако на повърхността на земята мерим аберация, тази аберация не се влияе от увличането на светлината от атмосферата (или етъра). Аберацията и увличането са две отделни явления, които не си влияят едно на друго. Не.

Много благодатна тема. Засега ще коментирам следното: Резултатите от всички опити във физиката, който оборват етърната теория на светлината, не доказват дали етърът съществува или не. Това, обаче, което те безусловно доказват, е че етърът не е абсолютен. Или казано по друг начин: извършените опити не ни дават основание категорично да заключим, че няма етър. Но ни дават пълно основане да заключим, че ако има етър, той не е абсолютен. Ако етърът беше абсолютен, то опитът на Майкелсон и Морли (ММ) и всички други опити, щяха да дадат положителни резултати. Вместо това, обаче, всички те дават отрицателни (нулеви) резултати. Значи опитните доказателства във физиката недвусмислено показват, че ако въобще има етър, той със сигурност не е абсолютен. Това е нещо, което физиците в края на 19-ти век явно не осъзнават. Защото ако го осъзнаваха, те веднага щяха да зададат въпроса: ако етърът не е абсолютен, тогава какъв е? Само че по това време те са напълно убедени, че етърът е неувлекаем. По тази причина те дори не допускат възможността, че той може да е относителен вместо абсолютен. СТО също избягва този въпрос и просто декларира етъра за излишен ... но в същност запазва абсолютността на светлината. Така негласната фиолософска позиция на СТО по въпроса за съществуването на етъра е, че светлината се разпространява в абсолютен етър ... но че движението в него е неоткриваемо. В крайна сметка СТО приема виждането на етърната теория, че етърът е абсолютен. А ако наблюдението ни показава едно нещо, то е че етърът със сигурност не е абсолютен (ако въобще съществува).

Именно затова се нарича "концептуална" диаграма: тя илюстрира концепция и принцип, без да е напълно вярна. В случая принципът е, че увличането на светлината е просто преместване (транслация) на светлинните лъчи. Така увличането по никакъв начин не влияе върху ъгъла на звездната аберация. А твоят ментор Скенер спори, че увличането отменя/премахва аберацията. За това иде реч. Вие като ментори трабва да ги знаете тези неща. Егаси менторите.

Ти знаеш ли как се постига ламинарен поток на въздуха при големи скорости? Първо това трябва да решиш, за видиш каквото очакваш. Иначе повтаряш грешката на Физо: опит, който Айнщайн многократно цитира като мотивация за СТО ... очевидно без да си дава сметка колко плачевно-дърварска е прецизността на този опит. Това е все едно да наблюдаваш микроби без микроскоп и да си вадиш изводи въз основа на тези наблюдения.

Ами да, това е така ... стига ветровете да бяха хомогенни въздушни маси, които се движат хилядократно по-бързо от ураганите.

"Лъч светлина" е подвеждаща метафора. За да се опише правилно увличането на светлината, за нея трябва да се мисли като за сбор от светлинни вълни: Увличането на светлината от подвижна среда е дефакто частен случай на доплеров ефект. Ако вътре в подвижната среда имаме физически наблюдател, той физически вижда светлинните вълни показани в лявата картинка. Логичсески тези вълни се представят с лъчите на средната картинка. Именно това е което вижда един физически наблюдател и което представлява увличането като физически процес. Както се вижда, тук нямаме смяна на посоката на светлината. От друга страна при векторната сума на скоростта на светлината и скоростта на подвижната оптическа се получава така, че светлината уж си сменя посоката. В действителност такава смяна няма, обаче. Така че векторната сума е подвеждаща като физическо описание на светлината. Тя е е вярна само като количиствена характеристика на скоростта на светлината. Но като физичско описание на увличането на светлината тя е невярна. Никой не наблюдава физически "наклонени лъчи" светлина при увличане на светлината. Това, което физически се случва и наблюдава, е специфичен доплеров ефект - а не наклонени лъчи. Това е важно от гледна точка на това, че увличането на светлината от земната атмосфера (или етъра) не отменя/премахва звездната аберация. От там тръгна разговора.

Всички физици от 19-ти век насам правят една и съща базова грешка ... и до ден днешен продължават да не се усещат за нея. Увличането на светлината от подвижни оптически среди не е векторна сума на движението на светлината и движението на средата !! Векторната сума сменя посоката на светлината, а увличането не я сменя. Увличането е едно най-просто пренасяне (транслация) на светлинните вълни и то не предизивка/причинява никакви други промени в светлината. Ето още една концептуална диаграма на увличането - този път на неговия физически принцип: Когато светлината влезе в подвижната оптическа среда, тя се деформира от движението на средата. Но на излизане се получава реципрочна деформация. Така ефектът от увличането/пренасянето на светлинните вълни се състои единствено в тяхното преместване по посока на движението. Никаква друга деформация не се получава, в това число и смяна на посоката. Принципно, светлината си сменя посоката при отражение. При увличането, обаче, не се случва никакъв физически процес, който да смени посоката на светлината. Именно това е физическата грешка на физиците от 19-ти век. Те следват математическата логика и броят увличането на светлината за векторна сума ... и не се усещат, че реалността е друга.