gmladenov

Хехе, ти току що обясни защо СТО греши да изисква отправна точка за движение. За стотен път: това се изисква, защото според СТО и релативизма инерциалното движение е откриваемо единствено по промяната на разстоянието между две тела. Иначе то е неоткриваемо. Именно затова ти трябва материално тяло за отправна точка, за да можеш да измериш промяната в разстоянието (която принципно се смята за измерима).

Ако движението задължително трябва да е спрямо нещо, тогава си прав. Но аз съм с Нютон, че движението е просто преместване и не е необходимо да е спрямо нещо.

Спрямо какво избираш началото на координатната система, майна? Нали проблемът е, че трябва да можеш да измериш промяна на разстоянието между две тела? Ако избереш произволна точка в космоса за начало на отправната система, как отчиташ промяна на разстоянието до тази точка? Аз винаги съм твърдял, че вакуумът на космоса може да служи за отравна система ... което се оспорва с аргумента, че според СТО за отправна система задължително трябва материално тяло. А сега се оказва, че това не било задължително. СТО явно се майтапи.

За близък източник да, ама за далечна звезда?? Нали затова имаме Полярна звезда: както и да се движиш, тя винаги се пада на север. Значи как определяш скоростта си на движение, ако знаеш само какъв ти е ъгъла спрямо Полярната звезда? Ако обяснението на Брадли за зездната аберация беше вярно, тогава наистина щеше да е възможно да си изичслиш скоростта си на движение. Само че обяснението на Брадли не е вярно.

Има разстояние до началото на координатната система. Ако не си чул, викат му координат.

А така. И колко е разстоянието от спътниците до източника на реликтовото излъчване?

Точно така, може ... но според СТО/релативизма не може. Според СТО движение има само ако има промяна на разстояние. Такава промяна спрямо реликтовото излъчване не може да бъде отчетена. Как ще измериш такава промяна? Значи СТО бърка, че движение без промяна на разстояние няма. Затова диполната изотропия оборва СТО. Тя ти дава скорост и посока на движение в космоса без отправна система ... което според СТО е невъзможно без да си избрал материално тяло за отправна система, спрямо което да отчиташ промяната на разстоянието.

Ъглите не помагат да разбереш каква ти е скоростта. Това се разбира само по промяната на разстоянието до друго тяло.

Ти не си казал три перпендикулярни една на друга посоки, а три различни посоки.

Именно. Тогава как избираме началото на отправната система на реликтовото излъчване?

И как отчиташ промяна на разстоянието до реликтовото излъчване? Кой закон на Скенеровата физика използваш??

Това е точно така и един триизмерен (3D) импулс ти го дава. Не просто три различни посоки, а всичи различни посоки.

И точно това е отправната система на вакуума. Заради изотропното разпространение на светлината във вакуум ние може да изберем вакуума на пространството за отправна система. На теория, точката на излъчване на всеки триизимерен импулс светлина може да се триангулира и тя никога не се променя, заради изотропното разпространение на светлината. Така точката на излъчване е "неподвижният пирон" в космоса, който ни трябва за да използваме вакуума за отптравна система.

Ама ти от космоса ли падаш?? Това още от Галилеево време се е знаело. СТО също не цитира източник, но премахва абсолютната отправна система на етъра и приема, че всички отправни системи могат да се както стационарни, така и подвижни. Това е същината на релативизма и никой не цитира източник за тези неща. Но сега специално заради теб ще се поразтърся да видим какво ще излезе.

Ти си прав ... но не и според СТО. Тук тъним СТО какво казва. За мен вакуумът на пространството е валидна отправна система, но според СТО той не е.

Научи се да четеш преди да спориш. Цитат от предишния ми постинг: На теория, инерциалното движение на едно материално тяло е неразличимо от покоя и единствената улика, че тялото се движи, е намаляващото разстояние между него и друго материално тяло. Става дума за неоткриваемостта на инерциалното движение. Няма механичен експеримент, който да направиш, за да отличиш инерциалното движение от покоя. Според сегашната физика няма и електромагнитен експеримент, с който да го откриеш. Именно това е неоткриваемостта на движението. Последното се открива само чрез промяна на разстоянието между телата.

Точно така, майна. И като се движим спрямо него, намаляваме ли разстоянието до него или го увелиачаваме? Ти на този въпрос се фокусирай. Също така по твоята теория за зрънчевия вакуум, той също може да се използва за отправна система ... а според СТО не може. Зрънчевият ваккум не представлява ли материален обект? Ако представлява, значи вакуунът може да е отправна система (в разрез със СТО). Ако пък не е материален обект, значи зрънчевият ваккум е пълна измислица. Ти къде седиш по тези въпроси?

Според законите на СТО и релативизма, реликтовото излъчване не може да бъде използвано за отправна система. На теория, инерциалното движение на едно материално тяло е неразличимо от покоя и единствената улика, че тялото се движи, е намаляващото разстояние между него и друго материално тяло. Тази постановка може да се обобщи като: инерциалното движение принципно е неоткриваемо откриваме движение единствено чрез промяната на разстоянието между две материални тела Реликтовото излъчване не е материално тяло, така че е абсурдно да се говори за промяна на разстоянието между него и дадено материално тяло. В същото време спътниците измерват доплеров ефект като се движат из космоса, което означава, че те измерват движение. Така реликтовото излъчване дефакто е шамар в лицето на СТО и релативизма: за промяна на разтоянието спрямо него не може да се говори ... докато в същото време се измерва движение. Тоест, точно обратното на постановката на СТО и релативизма за неоткриваемост на движението. Науката е човешко дело и за съжаление в нея също има уклон и политика. Тя все още не е готова да признае, че Лоренц и Айнщайн са допуснали грешка на времето, така че реликтовото излъчване ... което на теория не може да служи за отправна система ... изведнъж се оказва най-валидна отправна система. Наш Скенерчо е потвърждение на същото. Според него диполната анизотропия даже не е признак за движение, а температурна разлика. Но на наш Скенерчо не може да му се вярва безусловно, защото той като няма аргументи просто си измисля свои закони на физиката, за да обори опонента. Най-пресният пример за това е парадоксът на светлинния интензитет. Такъв нямало, видите ли, защото в описаната ситуация се появява една аберация, която магически компенсира закона за обратните квадрати на интензитета.

42 е отговорът на Въпроса за живота, вселената и всичко останало (източник). Предполагам, че закономерността на Мърфи и нещо подобно.

По всичко личи, че при теб се е получило необратимо скъсяване на пространството около главата ти.

Разбирам ти непоклатимата вяра. Имай предвид, обаче, че парадоксът на релативизма е истински и е неразрешим, защото е заложен в основата на философията на СТО. Тоест, говорим за дълбоко-философко протоворечие: принципът на постоянството на скоростта на светлината е несъвместим с принципа на относителното движение, че наблюдателите не знаят дали се движат или не. Тия работи не стават бързо и на всички ще им трябва време да осмислят противоречието. Но един път като го осмислят, връщане назад няма. И тогава ще видиш как всички експерименти, които уж потвърждават СТО, изведнъж ще се окажат бутафорни. Защото ще се окаже, че теоретичните основи на СТО са гнили. И това като се осъзнае, СТО моментално ще бъде отречена. Физизите и учените като цяло обичат теоретични доказателства. Математиката на СТО е проста и няма грешка (веднъж като приемеш, че дължините се скъсяват и времето се забавя). Но парадоксът на релативизма е именно теоретично доказателство, че СТО е грешна. Срещу такова не може да се спори, защото го показваш и извеждаш без нуждата от физични опити. Трябва да се стегна и да публикувам парадокса на английски. Нашето малко балонче/островче тук не представлява света. По широкия свят има доста умни хора. На тях също ще им трябва време да чатнат проблема - но чатнат ли ги, СТО е приключила. Ще влезе в историята като най-голямата заблуда в модерната наука. Дано да доживея това да стане, все пак. Много ще ми е интересно да видя реакциите на такива като теб, когато един ден измислицата СТО се признае. Каква песен ще запеете ... че винаги сте имали вътрешно чувство, че СТО е била грешна. Тази песен ли ще запеете или някоя друга. Ей това ми е най-любопитно от всичко.

Парадоксът на релативизма. Колкото и да си заравяш главата в пясъка, става дума за неразрешим логически абсурд в СТО и релативизма. И той няма да изчезне от това, че вие го отричате. Все някой ще го разбере. Тия работи не стават за един ден, така че няма бързане.

Да бе, защо ?!? Приема се на чиста вяра, че СТО е вярна и толкоз. Какво въобще има да се доказва.

Да, личи си, че го имаш това в теб. Не съм се излъгал. Машала, серсем. Айншайн акбар!

НИКОГА не е доказано директно. А като се опре до това защо, оправданията с лопата да ги ринеш. Не минават. Фактът е, че скъсявнето не е доказано черно на бяло. Нито пък относителността на едновренменноста. Библейските сказки за това защо основните постановки на СТО не са доказани експериментално са точно това ... библейските сказки.