gmladenov

Препоръчвам следния реферат от Джералд Холтън, професор от Харвард. В него Холтън пише, че самият Физо е бил наясно колко неточен е неговия опит. Затова Физо просто е приел зависимостта на Френел за частичното увличане. Ни най-малко не ги подценявам хората. Самият Физо е знаел за неточността на опита си.

Тц. За стотен път: опитът на Физо променя пътя на светлината с течаща вода. Когато светлината се движи по течението на водата, нейният път се увеличава, а в обратна посока се скъсява. Ако дължината на тръбата е L, то светлината изминава път (L+d) по течението и (L-d) срещу течението: Дърварската част в случая е как се извършва скъсяването и удължаването на пътя на светлината - а именно, чрез течаща вода. За да може опитът да прецизен, се изисква под-микронна точност на движението на водата ... което принципно е физически непостижимо. Как контролираш потока на течащата вода така, че разсточнието d на картинката да е еднакво с точност до 0,1 микрон и в двете тръби на опита? Защото това е прецизността, която ти трябва, за да хванеш разлика от 24/300млн в скоростта на светлината - каквато опитът се опитва да хване. Като помислиш малко разбираш, че това е непостижимо. Водата в тръбите се завихря, така че нямаш никакъв контрол върху разстоянието d - да не говорим за под-микронна точност на това разстояние. Това е проблемът с точността на опита на Физо.

Радвам се, че сме на един отбор. Тогава трябва да знаеш, че аз съм "класик": светлината се подчинява на законите на класическата физика. Затова аз неизбежно бутам към класическо решение.

За аберациятя ?!? Не знам да има такъв. Противоречивите измервания са за увлекаемостта на етъра: Физо показа частично увличане водния телескоп на Джоржд Ейри уж показва никакво увличане опитът на ММ показва пълно увличане Това вече са противоречиви измервания и заслужават анализ, за да се види копй какво показва. Иронията е, че Джоржд Ейри в същност показава пълно увличане като ММ. Но на времето са имали грешна представа за това как работи увличането и тълкуват Ейри като доказатеклство, че няма увличане. За аберацията, от друга страна, не знам да има протоворечиви опити. Моля цитирай източник, ако знаеш за такива. Ако не можеш да цитираш, се приема, че звездните лъчи падат под наклон, както показва измерването.

Само че за аберацията няма измерване, което да показва липса на аберация.

Този тип опити принципно са безобразно неточни. Те се опитват да доловят изменение на скоростта светлината от порядъка на 1/100млн (едно на 100 милиона). А точността на оборудването е от порядъка 1/1000 (едно на хиляда). Трябва да увеличат прецизността само 10хил ... пъти ... и може би тези опити ще могат да се вземат на сериозно. За твое сведение такива възстановки непрекъснато се правят. Последната, която бях гледал, е от 2013г. Съвсем "прясна" ... и пак допуска същите грешки.

Тц. Точно за това става дума. Прецизността на Физо е повече от дърварска, а тази на ММ е много висока. Значи ти избираш да пренебрегнем прецизния опит и вместо това да си вадим изводи от дърварския опит. Не става така, колега. Гледа се прецизния опит, а не дърварския.

Опитът на ММ показва пълно увличане на светлинагта от атмосферата или етърът в атмосферата. Ако няма етър, значи увличането е от амосферата, а не от етъра.

А така. Значи те падат под наклон ... а не се накланят втъре в телескопа. Стана пълна каша, затова гледай какво показават измерванията. Вертикалните лъчи са фикция. Погрешно обяснение на Брадли и теотретична постановка на СТО. Измерването показва наклон на лъчите - а във физиката се гледа измерването. Не може да спориш, че лъчите падат вертикално, след като измерването показва друго. Ако спориш с измерването си луд. За какъв ще ме помислиш, ако аз почна да споря, че гравитацията отблъсква? (Това е реторичен въпрос.) Ти в момента си в тази позиция: спориш, че лъчите падат вертикално ... при положение, че измерването показва друго.

Разбери, майна: щом измерваме наклон, значи наистина имаме наклон. Измерването не е илюзия.

Точно така. Щом и двата опита показват увличане, значи увличане има. При това положение гледаме защо имаме разлика в степента на увличане. И както се оказва, установката на Физо е супер-неточна, докато тази на ММ е феноменално точна/прецизна. По-прецизното измерване неминуемо взема превес ... което означава, че приемаме резултатът на ММ: имаме пълно увличане. А ти правиш точно обртаното: пренебрегваш резултата от по-прецизния опит.

Опитът на Физо показава увличане на светлината ... а според СТО увличане няма. Значи как така хем опитът на Физо е валиден, хем СТО в вярна ??

Няма измерване, което показва, че лъчите падат вертикално. Значи ако се водим по измерванията, лъчите падат под ъгъл.

В отравната система на земята, където са направени измерванията на Брадли, телескопът е неподвижен. Аз това приемам, защото за нашата дискусия само това има значение.

Не можеш да спориш, че и двете са вярни: лъчите падат под наклон и също така че падат вертикално. Тук следваме измервнето и приемаме това, което то показва: че лъчите падат под наклон. ЗАБРАВИ за вертикално паданае на лъчите. Противоречиш на измерването. А за бабини деветини аз няма да споря.

Грешна представа, батка. Фотоните са частици само по име. Те не са истински частици ... като капките дъжд.

Уважема загубена патка в мъгла, Във физиката водещо е измерването - и аз се водя по измерването, че звездните лъчи влизат под наклон в телескопа на Брадли. Ако случайно някой си въобразява, че лъчите падат вертикално, това е негов проблем, защото то противоречи на измерването. Пак да кажа, във физиката "измерването е цар". Така върви приказката.

За да мога задам реторичния въпрос: какво сменя посоката на светлината на влизане в телескопа. Моето негласно допускане, е че този въпрос е реторичен - и това се подразбира. Но за нашите по-бавни приятели следва специално обяснение: Нищо не променя посоката на светлината когато влиза в телескопа (приема се, че оптиката на телескопа е изправана). Значи горната картинка е грешна. Грешката е, че лъчите не падат вертикално върху телескопа. В действителност те падат под наклон.

Колега, аберацията е факт, както е факт, че лъчите пристигат вече наклонени в телескопа. Значи тук никъде не става дума за вертикални лъчи. Бъди наясно с това.

Ни най-малко не се тръшкам. Аз безуслвоно приемам наклона на звездните лъчи за факт ... и работя с този факт. Всичките ми съждания се базират на този факт.

Ако се замислиш малко ще разбреш, че дълбоко се заблуждаваш. Светлинният лъч а абстракция, която ние използуваме да проследим пътя на светлината. Той не е физически обект. Физическият обект са светлинните вълни. И когато се съобразим с физиката на тяхното разпространение се оказава, че звездната аберация по никакъв начин не се влияе от увличането на светлината от атмосферата/етъра. В крайна сметка това се тъни тук. Звездата аберация може ли да се смята за доказателство, че увличане на светлината от атмосферата/етъра няма. И отговорът е категорично не. Това, което наблюдението недвусмислено показва, е че имаме пълно увличане на светлината от оптически среди като земната атмосфера ... и звездната аберация по никакъв начин не протоворечи/опровергава това наблюдение. Само обърканите релативисти не могат да го разберат това, защото имат объркани представи за това как се разпространява светлината.

Нали гледаме отправната система на земята ... и в нея лъчите не са вертикални. Това е потвърдено от физечески измервания: телескопът трябва да се наклони. Щом телескопът трябва да се наклони, значи звездните лъчите пристигат под ъгъл, а не вертикално. И както аз многократно показах, увличането на светлината не променя този ъгъл. Извод: увличането на светлината не влияе на звезданата аберация. Значи аберацията не може да служи за доказателство, че няма увличане на светлината от атмосферата/етъра. Така аргументът, че опитът на ММ уж не показва пълно увличане на светлината, е невалиден. Този аргумент се базира на това, че пълното увличане на светлината уж би компенсирало звездната аберация ... а това въобще не е така. Краен извод: Опитът на ММ недвусмислено показва пълно увличане на светлината от етъра/атмосферата. Това по никакъв начин не противоречи на звездната аберация, защото последната не се влияе от увличането.

Много е просто, колега. Няма вертикални лъчи когато говорим за звездната аберация. Също така увличането на светлината от атмосферата/етъра не влияе на аберацията. Това е всичко. Но заради твоето мелезно (недо)разбиране на това как се разпространява светлината, се получава каша. Ти един път спориш, че звездните лъчи падат вертикално и ще се наклонят, ако има увличане на светлината. След това спориш, че те не падали вертикално. Загубена патка в мъгла.

Прочети какво е написал твоят ментор Скенер и ще вденеш. Скенер сам потвърди, че лъчите пристигат наклонени в телескопа. Няма вертикални лъчи при звездната аберация.

А така. Значи самият ти потвърждаваш, че звездните лъчи падат под ъгъл. Значи НЕКА ЗАБРАВИМ за вертикално падащи лъчи. Такива няма в контекста на звездната аберация. Който спомене за вертикално падащи лъчи в контекста на аберацията ще получи сто тояги на гол гръб !!