gmladenov

Кой казва, че трябва ?? Физиците на времето хипотезират, че има етър, след което хипотезират, че той увлича частично. Като потвърдим и двете хипотези, едва тогава казваме, че трябва да позлваме формулата на Френел. Съществуването на етъра не е потвърдено, а за увличането на етъра имаме най-различни "потвърждения" - от нулево до пълно. Така че "трябва да се ползва..." е едно безпочвено твърдение.

При LIGO трикът е, че пространството е затворено. Това е важното в случая. Ако е пространството е отворено няма да има има увличане. Както си говорихме, според мен едно затворено принципно е относително, но обяснението може да е друго. Във всеки случай се наблюдава преносимост. При материалните среди увличането е от материала. Затова в горните слоеве на атмосферата аз лично очаквам да няма увличане, докато в долните слоеве явно имеме пълно увличане, ако се водим по опити като ММ.

Нищо общо, просто се заговорихме. Приемам го като знак, че някои от нас трябва да млъкнат за малко.

Ето една анимации, която показва "увличане" на светлината от подвижни оптически среди. Така нареченото увличане в същност е най-нормално разпространение на светлината в оптическа среда, която се намира в движение спрямо страничен наблюдател. Това се вижда и на анимациите. Скоростта на светлината вътре в кутиите е постоянна и еднаква, докато спрямо страничен наблюдател тя не е. Горе: увличане "срещу течението". Долу: увличане "по течението".

Да. Както казах, Физо в същност не е очаквал пълно увличане. Но на теория увличането трябва да е пълно.

Нали точно Айнщайн беше казал, че "лудост е да повтаряш едно и също нещо и да очакваш различен резултат." Същото се получава с всички възстановки на опита на Физо. Както нееднократно поясних, тези опити имат принципен проблем. В тях принципно не може да се гарантира перфектно-ламинаран поток на водата. А щом потокът не е перфектно ламинарен, значи и "увличането" няма да е пълно. Значи колкото и възстановки на опита на Физо да се правят, докато не се гарантира перфектно-ламинаран поток на водата, тези опити няма да покажат пълно увличане на светлината. А гарантирането на перфектно-ламинаран поток при висока скорост е физически непостижимо. Както ти ми се чудиш на мен, аз пък им се чудя на акъла на физиците, че очакват друг резултат ... след като упорито повтарят грешката на Физо.

Да, точно така. Водата в тръбите дефакто трябва да е в покой ... докато се движи равномерно през тръбите. Нали това е идеята на инерциалното движение: ти се движиш, но не си личи, че се движиш. Само тогава ще измериш очакваното пълно увличане на светлината от течащата вода. Иначе измерваш "задоволително" увличане, каквото е измерил Физо.

Точно така. Затова пиша "увличане" в кавички ... но не винаги, защото в един момент става уморително непрекъснато да пиша кавички. Принципно, "увличането" е протичането на два независими процеса, които нашият мозък обедиянва в едно: разпространение на светлината в оптическа среда движение на тази среда спрямо сраничен наблюдател За да се получи очаквания комбиниран ефект от тези процеси, обаче, и двата трябва да протичат оптимално/идеално. В опита на Физо това означава нищо да не пречи/влияе на разпространението на светлината във водата, както и нищо да не пречи/влияе на движението на самата вода. Само тогава ще наблюдаваме пълния комбинран ефект на двата процеса, който е пълно "увличане" на светлината от водата (Физо е очаквал частично увличане, но увличането в същност би трябвало да е пълно). Ти си убеден, че потокът в тръбите на Физо е "задоволително ламинарен", но какво значи задоволително когато мериш 1/100млн отклонение в скоростта на светлината. За да получим очакванто пълно "увличане", водата в тръбите трябва да е в пълен покой ... докато се движи абсолютно равномерно. Това са двете необходими условия, за да може опитът на Физо да измери пълно увличане. А какво се получава на практика: водата е в задоволителен покой (а не пълен покой) и се движи задоволително равномерно (а не абсолютно равномерно). При това положение Физо ествествено измерва задоволително увличане, а не пълно увличане. В опита на Майкелсон и Морли, от друга страна, и двете необходими условия са изпълнени: атмосферата е в пълен полкой ... докато се движи (почти) абсолютно равномерно из космоса. При това положение опитът на ММ есстествено измерва пълно увличане на светлината от атмосферата, а не просто задоволително увличане.

И аз му свалям шапка за труда и откритието, но за съжаление не се е сетил за какво иде реч. След като уточнихме, че увличането на светлината от атмосферата/етъра не влияе на звездната аберация, иде ред на следния логичен въпрос. Аберацията се обяснява с движението на земята. Значи ако земята беше стационарна в космоса и не се движеше, аберация нямаше да има. Тоест, ъгълът между видната и реалната позиции на звездата щеше да бъде 0°. И като погледнем данните на Брадли за ъгъла на Драконис (и още една звезда) какво виждаме: някъде в средата на юни аберацията е точно 0°. Значи ако аберацията е причинена от движението на земятя в космоса, някъде в средата на юни земята очевидно спира да се движи. Тя замръзва в космоса, заради което аберацията напълно изчезва (става 0°). Това е неизбежното следствие от приеманато, че аберацията се получава от движението на земята в космоса.

Ето концептуалната схемата на опита: Както обсъдихме, принципът на "увличането" е, че пътят на светлината е различен в различните посоки заради движението на водата. За да е прецизен опита, водата в тръбите трябва да тече така: А в действителност, тя тече така: На горното му се вика ламинарен поток, а на долното турбулентен (завихрен) поток. Картинката със завихрения поток ти показва проблема: на картинката има вихри, които връщат водата назад. Значи ти си мислиш, че водата тече напред и "увлича" светината, а в действителност вихрите връщат светлината назад. И имай предвид, че тук говорим за под-микронни разлики в дължините на пътя на светлината, защото се опитваш да уловиш отклонение в скоростта на светлината от порядъка на 1/100млн.

Ако опитът на ММ се проведе на различни нива в атмосферата, би трябвало да покаже различна увлекаемост: от пълна увлекаемост долу на земята до нулева на някаква височина. Каква е тази височина е интересно да се разбере. Не се сещам. И според мен частичното увличане просто е по-слабо.

Ето и анимацията, която симулира движение на светлината "по течението".

Сега вече си прав. Това което казваш е напълно вярно. Аз бях останал с впечатлението, че за това говорим, но може би не. Както и да е. Важното е, че пътят на светлината във водата е различен. А точно този път определя увличането, което Физо мери. Това е причината скоростта на светлината да изглежда различна - а в действителност светлината се движи с една и съща скорост във водата. Но заради движението на водата и различния път на светлината, скоростта на светлината изглежда различна в различните посоки ... спрямо тръбите.

Долната анимация симулира движение на светлината "срещу течението". Вътре в кутията светлината изминава един и същи път както и извън кутията. Но спрямо страничен наблюдател тя изминава по-къс път. И тъй като тя го изминава за същото време, според външния наблюдател скоростта на светлината е намаляла.

Ти избираш да вярваш на един принципно неточен експеримент (Физо), но не вярваш на принципно точния (ММ). Добре.

Айнщайн акбар!

Да, точно така. Ти току що описа пълно увличане на светлината от материална оптическа среда. Естествено, че подвижната среда също така променя пътя на светлината спрямо страничен наблюдател.

Добре, майна. Значи и теб трябва да те питам: според теб как работи увличането на свветлината. Да не би светлината да се разтваря във вода ?? Ако не се разтваря, значи горната диаграма е вярна, както и изводите за това защо тези опити са принципно неточни.

Ами аз съм го обяснил, но за теб е въпрос на чест да не се съгласиш. Току що редактирах картинката от горния постинг, за да е по-ясна. В опита на Физо течащата вода променя пътя на светлината в тръбите на опита. Той се съкращава по течението на водата и удължава срещу течението. Това е "увличането" на светлината ... което в същност е пренасяне на светлинните вълни от течащата вода. Докато светлината се разпространява във водата, самата вода се премества. Премествайки се, тя пренася със себе се светлинните вълни. Така пътят на светлината спрямо тръбите е различен в различните посоки: по къс по течението и по-дълъг срещу течението. Като направиш сметките излиза, че имаме векторна сума на скоростите на светлината и на водата. Това създава илюзията за увличане ... но в действителност светлината изминава различен път в двете посоки. Принципът на действие на този опит е важен, за да се разбере защо той ... по условие ... е толкова неточен. Няма как с течаща вода прецизно да контролираш пътя на светлината. Това е принципно невъзможно. Затова нееднократно повтарям, че прецизността на опита на Физо е трагична. Опитът на Майкелсон, от друга страна, мери скоростта на светлината вътре в подвижната оптическа среда. Затова този опит е толкова прецизен. Когато атмосферата на земята се движи из космоса (заедно със земята), тя не се завихря и нищо не и действа. Съответно устанвовката на ММ е много презицна.

И как работи увличането, майна? Да не би светлината да се разтваря във водата ... и водата да я носи със себе си. Така ли работи увличането според теб? На мама умника.

Според етърната теория скоростта на светлината е (с) само в отправната система на етъра. В другите системи тя е (c±v) А според Втория постулат скоростта на светлината е (с) във всички системи. Вече няма такава скорост (c±v). Това е смисълът на Втория постулат.

Не, майна. Втория постулат постулира, че скоростта на светлината е еднаква във всички отправни системи. Но ако премем, че атмосферата на земята увлича/пренася светлината със себе си, то скоростта на светлината е земната отправна система ще е (с), а в отправнана система на слънцето ще е (c±v), където v е скоростта на земята спрямо слънцето. Така увличането на светлината ще направи нейната скорост разклична в различните отправни системи ... а според Втория постулат на СТО тя е еднаква.

Нека така да поставим нещата: Частичното увличане не светлината от оптически среди е мит. Този мит възниква след физически експеримент, чийто автор е бил напълно наясно колко неточен е неговия експеримент. И въпреки това, митът за частичното ... а не пълно ... увличане на светлината продължава и до днес.

От поне два часа го отлагам.