gmladenov

Виж сега, Скенерчо. Цаката е, че вътре във вагона няма как да сложиш неподвижни датчици. На теб това ти убягва: външен наблюдател не може да направи измервания вътре във вагона. Това е физически невъзможно. За да направиш инзмервания вътре във вагона, ти трябва да сложиш датчици вътре във вагона. Не може отвън. Но като сложиш датчици вътре, те естествено се движат заедно с вагона, а не са стационарни. Така стационарното имерване пропада. Разбираш ли я тази уловка? Принципно, когато става въпрос за физика, на човек му трябва малко инженерно мислене (което ти нямаш), защото работиш с физически обекти и явление. Съответно трябва да се съобразяваш с физиката на нещата. Като например, че измервания на светлината вътре в едно затворено пространство няма как да бъдат направени от отвън.

+1000 Това е ключът от бараката. Релативизмът не прави разлика между отворени и затворени пространства и затова няма конценпция, че е физически невъзможно за външни наблюдатели да правят измервания на светлината вътре в заторени пространства. Но съм сигурен, че определени познавачи ей сега ще намерят обяснянение, което магически ще разреши това явно недоглеждане на СТО.

И така (по твоите думи) се стига до поредния парадокс на СТО : Двата наблюдателя не се съгласяват за това каква е честотата на светлината вътре в двата края на вагона. Според вътрешния наблюдател честотата е еднаква и в двата края, а според външния наблюдател тя е синьо/червено отместена (доплеров ефект). И пак като с интензитета, "виждането" на вътрешния наблюдател е обезпечено с физически измервания, докато "виждането" на външния не е, защото той няма физическата възможност да направи измервания вътре във вагона. Тоест, получава се абсолютно същият парадокс като с интензитета (защо ли): единият наблюдател мери едно, а другият не се съгласява ... въпреки, че той е неспособен да извърши физически измервания. Щом има пространствено преразпределение на фотоните, значи тяхната бройка е различна в предната и задната части на вагона. Броят на фотоните определя ... интензитета на светлината. Така ти вече втори път признаваш, че интезитетът е различен. Не знам защо тогава я вееш Скенеровата кръгло-идиотна аберация. Как така хем фотоните са пространствено преразпределен, хем интензитетът е еднакъв. Само идиотите успяват да съчетаят подобни протовиречия в главата си. Рационалните хора я нямат тази дарба. И последно, ти измисли ли формулата на Скенеровата кръгло-идиотната аберация? Хайде покажи я, де. Не става само с празни приказки, Скенер. В науката като казваш нещо, го обосноваваш с езика на математиката. Иначе явно си празноглав пишман релативист.

Виждат я по различен начин: според вътрешния тя достига едновренно до стените на вагона, а според външния - неедновременно. Това не реално. Реално е каквото става според класическата физика: светлината достига едновременно до стените на вагона и за двата наблюдателя. Но ако то допада СТО, това също е ОК (стига да не спориш, че си прав ).

Разпространение на светлината според СТО и класическата физика: горе: вътрешен наблюдател среда: външен наблюдател - СТО долу: външен наблюдател - класическата физика Според СТО светлината е "закована" за отправната система на наблюдателя. Според класическата физика, от друга страна, светлината е преносима и вагонът я носи със себе си. Според СТО вътрешният и външният наблюдатели виждат светлината по различен начин. От тази разлика идват неизброимите парадокси на СТО. Не е нормално двата наблюдателя да виждат различни неща ... но според СТО е точно така. Според класическата физика, от друга страна, вътрешният и външният наблюдатели виждат светлината по еднакъв начин. Затова в класическата физика няма парадокси. Няма откъде да дойдат.

Без формула и сметки си заври тъпата идея знаеш къде.

Значи двамата виждат различен интензитет ... но парадокс няма. Много си зле с мисленето, горкичкият.

Съжалявам, но не си дал формула и нищо не си сметнал. Твоите празни приказки директно на боклука. Дай формулата и направи сметките. Ти си този, който оспорва моята теза. С празни приказки не става.

Да, но така се приема. По условие за единия наблюдател има едновременност, а за другия не. Това е идеята на примера: че едновременността (уж) е относителна. Парадоксът е следствие от тази постановка.

Още не си показал връзката межуду аберацията и интензитета ... защото такава естествено няма.

Празни приказки на тъпа маймуна. Не си показал зависимостта между аберацията и интензитета по никакъв начин. Когато я покажеш, ще ти се извиня. Зясега ти си тъпа маймуна, която се опитва да ни манипулира с врели-некипели. Няма да стане.

А по условие той се намира точно там и вижда едновременно светване. Виждаш ли сега за какво става дума.

За пореден път празни приказки без сметки !! Празните приказки на един въздухар и головодник отиват директно на боклука !!

Именно. Защото СТО някак е успяла да убеди всички, че ако двама наблюдатели виждат различни неща/реалности, това е най-нормално. И когато такива като нас посочат тези разминавания, ни обявяват за куку. Това са стандартните дискусии на тема СТО: Ние: Чакай сега, това не изглежда вярно. Релативистите: Няма проблем, ти не разбираш.

А така !! И щом зад него има повече енергия опколкото отпред, значи интензитетът отпред и отзад е различен. Точно това парадокса ... защото в другата отправна система това не е така. Там енергията е еднаква и в двете посоки. Значи ти признаваш, че енергията отпред и отзад е различна ... но не признаваш, че това е парадокс. Добре.

Ъгълът в случая определя каква част от светлинната сфера си избрал, за да отчетеш интензитета. Тук абсолютно нищо не се казва за звездната аберация и за ъгъла θ, под който се намира източника. Значи горната формула няма нищо общо със звездна аберация. А ти твърдиш, че именно заради звездната аберация интензитетът на светлината е еднакъв и в двете отправни системи на парадокса от първоначалния постинг. Значи както се очакваше, ти си въздухар, головодник и пълен некадърник, който говори само празни приказки. Зависмостта между звездната аберация и интензитета на светлината съществува единствено в твоята празна глава. Ти нямаш никакъв аргумент стрещу парадокса от първоначлния постинг и затова си измисляш глупости. Нещастник тъп !!

Покажи сметките, смехурко. Голи приказки без сметки не се приемат. Или показваш формулата за интензитета ... в която фигурира ъгъла на лъчите ... или си сядяш и траеш. Хем въздухар, хем головодник ... що е то? Смехуркото Скенерчо, който разтяга локуми, но не показва сметки.

Търсиш под вола теле, батка. Разбираме се така: Ето формулата, която аз използвам за интензитета: По тази формула интензитетът зависи само от разстоянието и мощността на източника. Щом твърдиш, че това не е вярно, трябва да го докажеш. Значи вадиш формулата и показваш със сметки с колко се променя интензитетът от звездната аберация. Ако не покажеш тези сметки, ти си головодник и шмекер. Значи или вадиш сметките ... или ни се извиняваш, че ни губиш времето с глупости. Така, майна. Или показваш сметките ... или си сядаш. Покажи сметките ... иначе си головодник. Покажи сметките ... иначе признаваш, че не разбираш от физика. Покажи сметките ... иначе си въждухар, който само говори глупости. Докажи, майна, че не говориш глупости. Ако не покажеш сметки, тио си всичките тези неща, които изброих. Правиш се на отворко, а си въздух под налягане.

За твое удобство сменяме условието на парадоска, така че вместо крушка използваме лазер, който е насочен паралелено на движението и в двете посоки. В този случай звездната аберация изцяло е елиминирана. В същото време интензитетът на лазера пак е обратно пропорционален на разстоянието. Така че парадоксът остава ... а ти забравяш за аберацията. Хайде сега да те видим каква глупост ще измислиш.

Интенитетът не се запазва за лъчи, които са паралелни на движението. За тях зввездната аберация е нулева. Това е факт !! В нашия пример може да избирам достатъчно малка площ, в която ъгълът на лъчите е пренебережимо малък и зввездната аберация да пренебрежимо малка. Така че пак не важиш. Изсмукваш си ги тези аргументи да не кажа от къде.

Какво и е офицалното име на твоята аберация, за да прочета за нея. Ако е истинска, тя не може да няма официално име. Също не забравяй, че звездната аберация се получава само ако източникът се намира под ъгъл спрямо движението. Ето я формулата: Ти нали разбираш, че в примера с вагона и гарата θ = 0 . При това положение излиза, че няма никаква аберация, защото sin(θ) = 0. Така че, драги ми смехурко, фалшивата ти аберация не работи в случая. Ще трябва да измислиш някакава друга фалшификация.

Лапландец, няма как светлината да изминава различен път, но интетнзитетът да е същият. Скенер като децата си измисля глупости когато няма какво да каже. За предишния парадокс с импулса той измисли, че аз уж показвам две ситуации. Тоест, той промени условието на парадокса, за да излезе, че няма парадокс. Сега този номер не минава, защото ситуацията вече я има описана в учебниците. Затова той сега изобрети измислената абереация, с която да спори. Няма такава аберация. Не му се връзвай. Светлината по условие е независима от движенеито източника. Това Айнщайн лично го е постулирал. Освен доплеров ефект, движението на източника не създава никаква аберация.

Имаш предвид законите на личната физика на мосю Скенер. В истинската физика няма такъв закон.

Парадоксът е, че двата наблюдателя не се съгласяват за това какъв е интензитетът на светлината вътре при стените на вагона. Така излиза, че интензитетът на светлината не е нейно обективно свойство, а е субективно виждане на наблюдателя ... което не е вярно.

Сигурно имаш предвид, че спрямо външния наблюдател, отразената светлина ще достигне едновременно до средата на вагона - и за това си прав. Пътят на светлината и времената са различни както на отиване, така и на връщане. Двупосочния път, обаче, е еднакъв и в двете посоки.