gmladenov

Ако си дадеш труда да вникнеш в парадокса, може би ще го разбереш.

Благодарение на доброжелателните коментари на нашите приятели релативисти, избирам следната фраза за официална мантра и мото на посочения парадокс: избираш единия наблюдател за стационарен - става едно избираш другия за стационарен - става друго Като всяка мантра, и тази ще се чува често.

Да, прав си ... но аз не това показвам. Аз показвам, че: избираш единия наблюдател за стационарен - става едно избираш другия за стационарен - става друго За да го покажа това, аз неизбежно показвам кой какво вижда в своята стационарна система. Така се завършва да сравняваме две стационарни системи, а не стационарна -> подвижна, както е обичая. Хиляда пъти го повторих това и още ще повтарям, щом трябва (явно).

Сменя се ако гледаш стационарна -> подвижна система. Само че аз не показвам това. Ще повтарям толкова пъти, колкото трябва. Парадоксът се състои в следното: избираш единия наблюдател за стационарен - става едно избираш другия за стационарен - става друго

Ако играем по правилата на СТО в горния пример, светлината и в двата случая върви вертикално надолу ... а не по диагонал, както ти си нарисувал. Ако вървеше по диагонал, тогава парадокс наистина няма. Само че за да върви по диагонал (както ти си нарисувал), светлината трябва да има инерция ... а тя няма.

Пътят на светлината не се променя от това, че си сменил гледните точки ... а ти го сменяш. Затова ти казвам, че ти не играеш по правилата на СТО.

Чувам те, но светлината не се движи така. Аз вече многократно показах следната анимация като пример за това как би се разпространявала светлината ако имаше инерция. Значи ако светлината имаше инерция, тя би се разпространявала както следва. При това положение горният парадокс наистина изчезва. Проблемът е, че светлината няма инерция. Нека се забележи симетрията между двете системи тук. Двете системи в същност са идентични и наистина няма никакво значение дали стрелецът се движи или мишената. Именно това е прословутата симетрия на наблюдателните роли, с която са известни СТО и релативизма: няма никаквао значени кой наблдюдател ще изберем за стационарен и кой за подвижен. Светлината, обаче, няма инерция и затова симетрията на наблюдателните роли е нарушена - за което е тази тема.

Само х-координатите трябва да съвпадат, защото движението е по оста х. Иначе осите у и z трабва да съвпадат ... но не и координатите.

Благодаря. Наистина няма симетрия - и точно това е проблемът.

Чувам те ... но не си прав. Тук целта не е да нагодим едната половинка да пасне на другата. Целта е да покажем, че ако играем по правилата на СТО, стигаме до парадокс. А ти не играеш по правилата на СТО.

Да, прав си, че Лоренцовата трансформация може да преобразува координатите на всяко събитие. Това всички го знаят.

Ето, батка. Ако приемем източникът за стационарен (ляво на долната картинка), лъчът сеизлъчва в момент t=t'=0 и точка х=х'=0. Ако изберем мишената за стационарна (дясно на картинката), лъчът се излъчва в момент t=t'=0 и точка х=х'=0. Както е поставено условието на парадокса, имаме пълна симетрия на двете системи. Това е идеята - те да са симетрични в момент t=t'=0 и точка х=х'=0. След този момент за парадокса вече няма значение дали времето в двете системи тече еднакво или не. Важното е, че в едната система лъчът уцелва мишената, а в другата не: Значи докато лъчът измине разстояниет у между стрелецът и мишената, тя се е преместила в стационарната система на източника и лъчът не я уцелва. В стационарната система на мишената, обаче, тя седи на едно място и лъчът я уцелва. Това е парадоксът: започнали сме от симетрична ситуация ... но завършваме с несиметрична. А всичко е по правилата на СТО. За сравнение, ето какво се получава ако светлината имаше инерция. При това положение се получава пълна симетрия между отправните системи и след началния момент.

Да, колега. Лоренцовата трансформация е линейна. Това всички го знаят.

Не съвпадат на картинката, но в условието на парадокса съвпадат. Нали по условие лъчът се излъчва в момент t=t'=0 и точка х=х'=0. Значи лъчът е излъчен в общия момент и общата точка за двете системи.

Часовниците са синхронизирани в един единствен момент от време: t=t'=0. От там нататък вече не са синхронизирани. Така че двете системи нямат общо време. Забележи, че Скенер не спори точно по този въпрос, а за други неща.

Под ъгъл 75,8°.

Да, но не ускорение, а скорост. При инерциациално движение няма ускорение.

Точно това се получава когато началата на двете системи съвпадат.

Не, още не сте разбрали. Парадоксът се състои в следното: избираш единия наблюдател за стационарен - става едно избираш другия за стационарен стационарен - става друго

Ти казваш следното: Щом едно събитие се е случлило в една отправна система - и щом имаме линейна трфансформация, която да го преобразува в друга система - значи нямаме загубени събития, както аз показвам. И не си прав, защото за пореден път изпускаш аз какво показвам: ако изберем единия наблюдател за стационарен става едно а ако изберем другия за стационарен - става друго

Такава е общата постановка. Не знам откъде идва, но винаги се приема, че началата на стационарната и подвижната ситеми съвпадат в точка х=х'=0 и момент t=t'=0. Това е общ момент и точка в пространството и за двете системи. От този момент нататък времето и х-координатите на двете системи са различни. Бих казал, че все още не съм намерил правилния начин да представя парадокса. Той най-лесно се вижда ако представя двете гледни точки една до друга. Така, обаче, явно се създава впечатлението, че времената в двете системи са еднакви ... а аз всъщност нямам това предвид. Единственито допускане, което аз прявя, е х=х'=0 и t=t'=0. Тоест, че лазерният импулс е излъчен когато началата на двете системи съвпадат и съответно точката и момента на излъчване на импулса са общи за двете системи. Значи наистина имаме общо време и х-координат ... но само в момента на излъчване на импулса. Освен тази обща точка във времето и пространството, парадоксът не изисква общо време и пространствени координати за двете системи. Но след като анимацията явно създава това впечатетление, ще трябва някак да я променя.

Празен аргумент колега. Ти дефакто казваш, че щом Лоренцовата трансформация е линейна, значи СТО е вярна. Нищо подобно. Както сто пъти поясних, парадоксът тук е, че в зависимост от това кой от два наблюдателя е избран за стационарен, имаме два различни изхода на една и съща ситуация. Това, естествено, е нереално.

За тези, които изглежда още не са разбрали парадокса от първоначалния постинг, ето още едно обяснение. Надявам се то да е от помощ. Нека първо да направим една аналогия. Представяме си, че задаваме следния въпрос на два наблюдателя: снощи имаше ли заря? На този въпрос единият от тях отговаря с "да, имаше", докато другият отговаря с "не, нямаше". Ако това е единствената информация, с която разполагаме, ние естествено не може да кажем дали снощи е имало заря или не. Очевидно е физичиски невъзможно снощи хем да е имало заря, хем да е нямало. Значи единият от наблюдателите явно не казва истината. Както се оказва, СТО ни представя една съвсем аналогична ситуация. В примера от първоначалния постинг имаме два наблюдателя - стрелец и мишена - които се намират в движение един спрямо друг. По правилата на СТО, всеки един от тези два наблюдателя може да бъде избран както за стационарен, така и за подвижен. Това, обаче, води до следния парадокс. Както се вижда на долната анимация, ако изберем стрелецът за стационарен (лявата половина на анимацията), то той не успява да уцели подвижната мишена. Но ако изберем мишената за стационарна (дясната половина), то подвижният стрелец успява да уцели стационарната мишена. Така ако задедем въпроса "стрелецът уцели ли мишената", получаваме същия противоречив отговор от двата наблюдателя както и в аналогичната ситуация със зарята по-горе. Ако стрелецът е стационарен, той не успява да уцели мишената. Но ако е подвижен, той успява. Парадоксът тук е, че в зависимост от това кой от двата наблюдателя сме избрали за стационарен, ние завършваме с две различни ситуации. Това, разбира се, е напълно нереално. Мишената не може хем да е уцелена, хем да не е ... в зависимост от това дали стрелецът се смята за подвижен или за стационарен.

Вече обясних: няма теория, която изрично декларира, че дадено събитие трябва да се случва във всички отправни системи. Но това се подразбира, защо подобна декларация е еквивалентна на това да декларираш, че реалността е вярна и че самата теория е вярна. Не знам да има теория, която изрично да декларира подобни очевидности.

Много уместно. Без такъв мениджър как обясняваме, че дадено събитие хем се случило, хем не е. На Скенер много му пасва да ги обяснява тези неща.