gmladenov

Не казвам такова нещо. Аз казвам, че щом Брадли мери кръгче (факт), то не се влияе от това, че атмосферата увлича светлината. Кръгчето на Брадли и увличането на светлината са несвързани явления. Затова и опитът с водния телескоп на Ейри не дава очаквания резултат. Физиците на времето очакват, че увличането на светлината във водния телескоп ще промени ъгъла на аберацията ... а то не я променя. Те са учудени ... а ако помислят малко ще спрат да са учудени.

На картинката се вижда. Подвижната оптическа среда създава специфичен доплеров ефект. Като влязат в тази среда, светлниите вълни само се изместват по посока на движението (в случая надясно). Освен това изместване, движението на оптическата среда не причинява никаква друга промяна в светлината. Това е всичко. Няма друго за обяснение. Една подвижната среда просто измества светлинните вълни хоризонтално, докато те преминават през нея. Тя нито им сменя посоката, нито нищо. Аберацията, от друга страна, е смяна на посоката на светлината. Значи щом аберацията е смяна на посокота на светлината - и щом увличането не сменя посоката на светлината - значи увличането не влияе на аберацията. За това е разговорът.

Разбирам го това. Брадли мери през цялата година и вижда, че звездата се мести: малкото кръгче/елипса на картинката: Въз основа на това кръгче Брадли изчислява истинската позизия на звездата. Погледната от земята, истинската и привидната позиции на звездата се намират под ъгъл. Това, което аз казвам, че този ъгъл не се формира на повърхността на земята, а лъчите вече са под ъгъл когато влизат в атмосферата. И това, че атмосферата малко ги увлича, няма никакво значение. Значи увличането не светлината от атмосферата няма влияние върху ъгъла между истинската и привдната позиции на звездата ... тоест, върху аберацията. А ти казваш, че ако има увличане, значи няма аберация ... а това не е така.

Ами аз това прявя нон-стоп, но ти упорито не вдяваш.

Не ти разбирам логиката. Нееднократно повторих, че следната анимация в Уикипедия е подвеждаща/невалидна: Според нея излиза, че светлината от звездата пада вертикално надолу в атмосферата и аберацията се получава едва на повърхностгта на земята, когато светлината трябва да влезе и мине през телескопа. Това не е вярно. Каквото и да е причината за аберацията, звездните лъчи влизат в земната атмосфера вече под наклон. Съответно увличането на светлината от атмосферата по никакъв начин не им влияе. Това е смисълът на горните чертежи. Увличането не променя ъгъла на светлината. Ако на земята мерим наклонени лъчи, те вече са наклонени когато влизат в атмосферата. Увличането на светлината от атмосферата/етъра не променя на този наклон. Именно това е причината опитът с водния телескоп на Джордж Ейри да не даде очаквания на времето резултат. А той в същност дава очаквания резултат. Просто физиците на времето имат грешни очаквания за това как работо увличането. Според тях атмосферата не увлича светлината (увличането е пренебрежимо малко) и така не разбират, че опитът на Джордж Ейри показва пълно увличане на светлината от атмосферата.

Не. Идва от знания, които ти нямаш.

Именно. Следователно, ако на повърхността на земята мерим аберация, тази аберация не се влияе от увличането на светлината от атмосферата (или етъра). Аберацията и увличането са две отделни явления, които не си влияят едно на друго. Не.

Много благодатна тема. Засега ще коментирам следното: Резултатите от всички опити във физиката, който оборват етърната теория на светлината, не доказват дали етърът съществува или не. Това, обаче, което те безусловно доказват, е че етърът не е абсолютен. Или казано по друг начин: извършените опити не ни дават основание категорично да заключим, че няма етър. Но ни дават пълно основане да заключим, че ако има етър, той не е абсолютен. Ако етърът беше абсолютен, то опитът на Майкелсон и Морли (ММ) и всички други опити, щяха да дадат положителни резултати. Вместо това, обаче, всички те дават отрицателни (нулеви) резултати. Значи опитните доказателства във физиката недвусмислено показват, че ако въобще има етър, той със сигурност не е абсолютен. Това е нещо, което физиците в края на 19-ти век явно не осъзнават. Защото ако го осъзнаваха, те веднага щяха да зададат въпроса: ако етърът не е абсолютен, тогава какъв е? Само че по това време те са напълно убедени, че етърът е неувлекаем. По тази причина те дори не допускат възможността, че той може да е относителен вместо абсолютен. СТО също избягва този въпрос и просто декларира етъра за излишен ... но в същност запазва абсолютността на светлината. Така негласната фиолософска позиция на СТО по въпроса за съществуването на етъра е, че светлината се разпространява в абсолютен етър ... но че движението в него е неоткриваемо. В крайна сметка СТО приема виждането на етърната теория, че етърът е абсолютен. А ако наблюдението ни показава едно нещо, то е че етърът със сигурност не е абсолютен (ако въобще съществува).

Именно затова се нарича "концептуална" диаграма: тя илюстрира концепция и принцип, без да е напълно вярна. В случая принципът е, че увличането на светлината е просто преместване (транслация) на светлинните лъчи. Така увличането по никакъв начин не влияе върху ъгъла на звездната аберация. А твоят ментор Скенер спори, че увличането отменя/премахва аберацията. За това иде реч. Вие като ментори трабва да ги знаете тези неща. Егаси менторите.

Ти знаеш ли как се постига ламинарен поток на въздуха при големи скорости? Първо това трябва да решиш, за видиш каквото очакваш. Иначе повтаряш грешката на Физо: опит, който Айнщайн многократно цитира като мотивация за СТО ... очевидно без да си дава сметка колко плачевно-дърварска е прецизността на този опит. Това е все едно да наблюдаваш микроби без микроскоп и да си вадиш изводи въз основа на тези наблюдения.

Ами да, това е така ... стига ветровете да бяха хомогенни въздушни маси, които се движат хилядократно по-бързо от ураганите.

"Лъч светлина" е подвеждаща метафора. За да се опише правилно увличането на светлината, за нея трябва да се мисли като за сбор от светлинни вълни: Увличането на светлината от подвижна среда е дефакто частен случай на доплеров ефект. Ако вътре в подвижната среда имаме физически наблюдател, той физически вижда светлинните вълни показани в лявата картинка. Логичсески тези вълни се представят с лъчите на средната картинка. Именно това е което вижда един физически наблюдател и което представлява увличането като физически процес. Както се вижда, тук нямаме смяна на посоката на светлината. От друга страна при векторната сума на скоростта на светлината и скоростта на подвижната оптическа се получава така, че светлината уж си сменя посоката. В действителност такава смяна няма, обаче. Така че векторната сума е подвеждаща като физическо описание на светлината. Тя е е вярна само като количиствена характеристика на скоростта на светлината. Но като физичско описание на увличането на светлината тя е невярна. Никой не наблюдава физически "наклонени лъчи" светлина при увличане на светлината. Това, което физически се случва и наблюдава, е специфичен доплеров ефект - а не наклонени лъчи. Това е важно от гледна точка на това, че увличането на светлината от земната атмосфера (или етъра) не отменя/премахва звездната аберация. От там тръгна разговора.

Всички физици от 19-ти век насам правят една и съща базова грешка ... и до ден днешен продължават да не се усещат за нея. Увличането на светлината от подвижни оптически среди не е векторна сума на движението на светлината и движението на средата !! Векторната сума сменя посоката на светлината, а увличането не я сменя. Увличането е едно най-просто пренасяне (транслация) на светлинните вълни и то не предизивка/причинява никакви други промени в светлината. Ето още една концептуална диаграма на увличането - този път на неговия физически принцип: Когато светлината влезе в подвижната оптическа среда, тя се деформира от движението на средата. Но на излизане се получава реципрочна деформация. Така ефектът от увличането/пренасянето на светлинните вълни се състои единствено в тяхното преместване по посока на движението. Никаква друга деформация не се получава, в това число и смяна на посоката. Принципно, светлината си сменя посоката при отражение. При увличането, обаче, не се случва никакъв физически процес, който да смени посоката на светлината. Именно това е физическата грешка на физиците от 19-ти век. Те следват математическата логика и броят увличането на светлината за векторна сума ... и не се усещат, че реалността е друга.

По-горе бях написал, че това е концептуална диаграма. Тя само илюстрира принципа, че увличането на светлината е едно просто преместване (транслация) на светлинните лъчи, което не променя ъгъла, под който те падат. Те също така показва, че аберациятя не се образува вътре в телескопа, както е според анимацията на Уикипедия.

Напротив. Опитът с водния телескоп на Джордж Ейри е доказателство за пълно увличане светлината от атмосферата. Същото показват опита на Майкелсон и Морли и десетки други опити. Ти имаш същата грешна представа за аберацията както и физиците на времето. Вие си представяте увличането както е показано в дясно на анимацията: А в действителност увличането работи така: Това, разбира се, не единствената грешна представа, която имаш.

Хубаво, но ти не обясняваш какъв е принципът на действие на ефекта. Ако етърът е абсолютен, ефектът се обяснява с движението на огледалата спрямо етъра. Етърът, обаче, не е абсолютен (това показват всички опити някога правени). Тогава какво обяснява ефекта? Как ускорението променя фазата на светлината? Ти казваш, че е така, но не си го обяснил/защитил.

Гледах го и сегментът за Ейри много хубаво показва какво се получава. Според автора, обаче, земята е стационарна в етъра ... с което аз не мога да се съглася. За мен резултатът от опита на Ейри се обяснява с пълно увличане на етъра (преносимост на светлината). Стационарността на земята е само оптическа илюзия, която се получава заради пълното увличане на етъра. В сегмента за Саняк авторът обяснява ефекта на Саняк като доказателство за съществуването на абсолютен етър. Неговото обяснение е много логично и правдоподобно, но то противоречи на доказателствата за пълно увличане на етъра. Затова аз лично нямам обяснение за ефекта. Имаме достатъчно доказателства, че светлината е преносима, така че според мен ефектът на Саняк се причинява от нещо друго, а не от абсолютен етър. Може би от гравитация (??). Не знам.

Именно това е погрешното разбиране за аберацията, заради която опитът с водния телескоп на Ейри не успява на времето.

Не е така. Ето я правилната (концептуална) диаграма на аберацията: ляво - без увличане, дясно - със увличане. Наклонът на лъчите се образува заради движението на земята и е същият както на повърхността на земята, така и високо в атмосферата. Причината е, че и на двете места скоростта на движение е еднаква. Увличането на светлината от атмосферата само премества лъчите по посока на движението. На времето не са разбирали как работи увличането на светлината и затова опитът с водния телескоп не дава очаквания резултат.

Щеше да си прав ... ако аберацията възникаваше само на повърхността на земята. Само че това не е вярно. Увличането е най-проста транслация на светлината по посока на движението. Ако горе на 30км в атмосферата мерим аберация, транслацията на увличането няма как да премахне тази аберация. Както и да е. Аз няма да споря повече за това.

Да, така е. Увличането не премахва аберацията, но наистина я променя. И това, което мерим на земята, е вече-променената аберация. Тук няма противоречие. Не разбирам защо очакваш увличането да премахне аберацията. То само я отмества ... заедно с цялата останала светлина, падаща на земята. Тази анимация от Уикипедия е подвеждаща: Според нея телескопът не трябва да се накланя при пълно увличане, но това в същност не е вярно. Така както е показано излиза, че аберацията възниква вътре в телескопа ... което не е вярно. Правилното е телескопът и в двата случая да е наклонен, но ако има увличане, ще имаме отместване на топчето надясно (заради увличането).

Не е така. Ако имаш аберация на 30км височина в атмосферата, увличането няма да я унищожи. Увличането въвежда допълнителна аберация, но тъй като тя е еднаква за цялата светлина, падаща на земята, ти в същност не можеш да я откриеш.

Не е така. Ако има пълно увличане на етъра от атмосферата, опитът на ММ ще даде нулев резултат - и той точно това дава. Значи имаме пълно увличане. Ако увличането е пълно, то увлича всичката светлина, която пада на земята. Така че увличането всъчност е неоткриваемо от повърхността на земята. За да откриеш увличането, ти трябва да сравниш измерване от повърхността на земята с измерване на 30км височина. Само тогава ще видиш тези ъглови секунди, за които говориш.

Това не е така, защото увличането оказва влияние само на последните 30км от пътя на светлината. Поставено по друг начин: ще измерим ли звездна аберация на височина 30км в атмосферата ... или мерим аберация само на повърхността на земята? Ако мерим аберация само на повърхността на земята, тогава си прав. Иначе не си. На всичкото отгоре цифрата 30км е доста груба. Реално тя може да е 10км, че и по-малко.

След като един лъч светлината влезе в атмосферата, заради увличането той пада на земята 30м напред по посока на движението в сравнение с мястото, където би паднал ако нямаше увличане. Това ти е хоризонталната съставка: 30м напред по посока на движението. Като сметнеш как това отместване променя ъгъла на светлината, веднага го пренебрегваш.