gmladenov

Защото светлината преминава прекалено бързо през атмосферата, за да може увличането на светлината от атмосферата въобще да се забележи. Това вече ти беше обяснено. Атмосферата в горните слоеве е толкова рядка, че няма с какво да увлича. Само долните слоеве увличат. Ако приемем, че само долните 30км на атмосферата увличат, светлината преминава през тях за 30/300000 = 0.0001сек. Това е една десетохилядна от секундата. Ако приемем, че скоростта на земята в космоса е 300км/с (диполната анизотропия), за 0.0001сек земята ще се е преместила на разстояние 0,03км, което е 30 метра. Значи докато светлината премине през атмосферата, земята ще се е преместила с 30м спрямо звезда, която се намира на светлинни години разстояние. Такова преместване по никакакъв начин не може да повлияе на ъгъла на аберацията, за да може преместването да има значение. Така увличането на земята от атмосферата дефакто не влияе върху аберацията. Ето ти картинка, за да разбереш: прекъсната линия: привидна посока на звездата (звездна аберация) непрекъсната линия: действителна посока на звездата 30м отместване на земята не променят привидната посока на звездата спрямо земята. Така че увличането на светлината от атмосферата не влияе на аберацията

Ти като луд продължаваш да не разбираш. Физо се опитва да долови разлика в скоростта на светлината от порядъка на 24/300000000 (24/300млн). За целта се изисква абсолютен контрол върху скоростта на водата в тръбата, така че да се улови тази разлика. Физом, обаче, няма такъв контрол. Вземи вдени най-накрая. С тези опити принципно е невъзможно да се измери точно увличането, защото нямаш абсолютен контрол върху скоростта на водата (и върху средата като цяло). Ти повтаряш съшата грешка като физиците от едно време: приемаш резултата на Физо за верен ... а той в същност не показва нищо друго, освен че има увличане.

На този въпрос вече ти беше отговорено: атмосферата е прекалени тънка. Сетлината преминава през нея за мили-секунди (хилядни от секундата). Бях правил сметки, че за това време земята се премества примерно с 10м. Значи имаш преместване от 10м спрямо звезда, която е на светлинни години разстояние. Това по никакъв начин не можеш да го измериш. Така че увличането на светлината от атмосферата по никакъв начин не влияе на аберацията.

Много е просто. Увлиачането е пълно и това показва опитът на ММ. Опитът на Физо е много неточен и затова не показва пълно увличане. Какъв ти е проблемът? Също така увличането наистина не влияе на аберацията. Атмосферата е много тънка (относително казано) и светлината преминава през нея много бързо. Така увличанете няма време да повлияе видимо на аберацията.

... плюс тотален контрол върху скоростта на водата, което е физически непостижимо.

Много добре съм се запознал. Точността, която ти трябва, е 1/10млн а не 1/100, както ти си мислиш. Сто хиляди пъти по-голяма точност ти е необходима, за да може този опит да се смята за точен. Точността на Физо е повече от дърварска.

Хич не е добре. Скоростта на водата в опита на Физо е 24м/с (ако си спомням правилно). Скоростта на светлината 300млн метра в секунда. Значи по най-груби сметки търсим изменение на скоростта на светлината от порядъка на 24/300000000. 1/100 хич не е достатъчно за това. Трябва ти 1/10млн точност (сто хиляди пъти по-голяма точност).

Точно така. Скоростта на течността определя разстоянието d на долната картинка. Това разстояние трабва да се контролора с под-микронна точност. Само че как контролираш скоростта на водата толкова прецизно?

Да, точно така. В условието на парадокса е заложено, че източникът е крушка. Тоест, източник на разходяща светлина. Интензитетът точно на тази светлина намалява с разтоянието. Значи щом светлината в промера е изминала различно разстояние (по условие), интензитетът е различен до двете стени на вагона. Това е парадоксът.

Според теб как работи увличането? Да не би водата да разтваря светлината ?? Като помислиш малко разбираш, че в опита на Физо движещата се вода съкращава пътя на светлината в едната посока и го удължава в другата. Само че как контролираш движението на течаща вода с под-микронна точност?? Никой досега не е показал подобно нещо. Именно затова тези опити принципно са много неточни. За тези неща се изисква инженерна мисъл, каквато ти явно нямаш. Затова не разбираш какъв е проблема.

Да, всикчи такива опити и до днес се нуждаят от под-микоронна прецизност. И нито един от тях я няма. Не знам защо хората продължават да ги правят, без да разбират каква точност се изисква.

Тц. Това е пълна заблуда. Ето схематична диаграма на опита на Физо. Така нареченото "увличане" в същност представлява различен път на светлината в двете посоки (на схемата разликата е дадена като d) : Ако направиш сметките излиза, че ти трябва под-микронна прецизност за дължината на тръбите в опита. Такава прецизност на времето не е съществувала. Резултатите от опита на Физо не могат да се взимат на сериозно. Те показват единствено, че увличане има ... и нищо повече. Степента на това увличане не може да бъде определена от този опит. Това е друга гршка на физиците на времето: да приемат резултатите от този опит за чиста монета.

Щом не е за всяко разстояние, то за други разстояния стигаме до парадоск. Значи в общия слуачй прадоксът съществува. Според теб разтоянието до източника един път не определя интензитета, а друг път го определя. Няма две добри, драги ми смехурко. Оплел си се като пате в калчища.

А така. И като знаем, че прецизността на Физо е дърварска, а тази на ММ е много висока, очевидно Физо е грешен и ММ е верен. Значи имаме пълно увличане.

Ако твоите сметки излизат за всяко разстояние между подвижния източник и стената, значи интензитетът не зависи от разстоянието. Твоите сметки за всяко разстояие ли важат (между крушката и стената)? Ако не, значи имаме парадокса, който аз посочих. Ако да, значи интензитетът не зависи от разстоянието. Кой от тези два парадокса избираш за "верния" парадокс ?

Или може би въздух под налягане, не е сигурно.

Последно ми помогни със следното. Според твоите сметки горе излиза, че когато един подвижен източник се отдалечава, неговият интензитет се запазва. Така в примера с влака и гарата няма парадокс (началото на темата). Хубаво, но тогава изникава въпроса как въобще интензитетът на повдвижни иточници намалява ?? Защо интензитетът на източника в примера с влака и гарата не се променя с разстоянието ... но иначе интензитетът принципно зависи от разстоянието. Ей този парадокс ни го обясни, за да посмеем.

Според теб излиза, че интензитетът на един подвижен източник никога не мени. Просто правим едно векторно събиране на скоростите - и хоп, интензитетът на източника се запазва, независимо колко далеч е той. Аз с тази глупост няма повече да споря. Егаси физика.

Диполната анизотропия е този експеримент. Затова аз само за нея говоря. В смисъл, че тя потърждава "класическото" поведение на светлината, а не това на СТО.

Грешката на физиците на времето е тяхното убеждение, че етърът е абсолютен. От там идва цялото объркване. Опитът на ММ показва пълно увличане на етъра. Но понеже на времето са били абсолютно убедени, че етъртът е абсолютен и че не увлича пълно, нулевият резултат на опита се тълквува погрешно. А той е очакваният резултат. Ако има светлоносещ етър, той не е абсолютен. Това показват всчики опити, някога правени. И въпреки това етърът до ден днешен се смята за абсолютен. А пълното увличане в опита на ММ е от атмосферата (или от етъра в нея, ако има такъв).

Заблудил си се. Не са едни и същи фотони, а са други фотони.

Той наистина си мисли, че това са същите лъчи ... и не вижда, че разтоянието е по-голямо и че това в същност са други лучи. Заблудил се е.

Нека да е ясно, че това ти го твърдиш. Тоест, тук не говорим за общоприет факт, а за твое лично мнение. Цялата ти постановка може да се обобщи така: Заради аберацията, лъчите от по-далечния (подвижен) източник М достигат до същата точка H на стената на вагона както лъчите от по-близкия източник R. По тази причина, енергията и интензитетът на светлината в точка H са същите, независимо от източника. Какъв е проблемът тук: Дори 1) да е вярно, от него по никакъв начин не следва 2). Фактът, че светлинният лъч попада в същата точка, по никакъв начин не означава, че интензитетът е същият. Интензитетът на светлината зависи от разстоянието до източника и на твоята собствена диаграма е повече от видно, че (МH > RH). Следователно, интензитетът на лъчите от източника М ще е по-нисък в сравнение с лъчие от R. Тук за никакво фокусиране не може да става дума, защото няма какво да ги фокусира тези лъчи (както е видно на схемата). Аберацията сама по себе не фокусира и след като лъчите идват от по-далеч, техният интензитет естествено ще е по-нисък. Ето я твоята формула за интензитета, изразена в стерадиани: Пак на същата страница е ясно показано, че стерадианите ... и така интензитетът на светлината ... зависят от разстоянието до източника (в случая това е радиусът r на светлинната сфера). Аберацията по никакъв начин не намалява това разстояние: Извод Цялата ти постановка, че аберацията някак си запазва интензитета на светлината същия, е невалидна. Единственото нещо, което ти си показал, е че заради аберацията лъчите от по-далечен източник попадат на същото място като лъчите от по-близък източник. Дори да е вярно, това по никакъв начин не запазва интензитета на светлината. Както самият ти си показал, лъчите от по-далечния източник М изминават по-дълъг път. Следователно, техният интензитет естествено ще е по-нисък, след като не са фокусирани. А ти по никакъв начин не си показал, че аберацията магически е способна да фокусира светлината. В крайна сметка ти се опитваш да ни пробуташ една напълно фриволна и невалидна теза за истина ... просто защото нямаш други аргументи срещу очевидния парадокс на СТО, който аз съм показал. И както аз също съм показал, този парадокс важи не само за интензитета на светлината до стените на вагона, но и за честотота на светлината (външният наблюдател "вижда" доплеров ефект, докато вътрешният не вижда). Казано накратко: нямаш никакъв аргумент, драги Скенерчо.

Не се съгласявам, но ти приемам/уважавам позицията.

Не знам ... но всеки опит някога правен показва точно това. Моето обяснение е, че едно затворено пространство по природа е относително. Затова не е случайно, че вътре в такова пространство по никакъв начин не можеш да кажеш дали то се движи инерциално или е в покой. Но може и да има и друго обяснение все пак. Не знам. Във всеки случай всички опити някога правени това показват. Изебери си който и да е опит и неговият резултат може да се обясни с преносимост на светлината (ефектът на Саняк е изключение).