gmladenov

Не знам ... но всеки опит някога правен показва точно това. Моето обяснение е, че едно затворено пространство по природа е относително. Затова не е случайно, че вътре в такова пространство по никакъв начин не можеш да кажеш дали то се движи инерциално или е в покой. Но може и да има и друго обяснение все пак. Не знам. Във всеки случай всички опити някога правени това показват. Изебери си който и да е опит и неговият резултат може да се обясни с преносимост на светлината (ефектът на Саняк е изключение).

Точно това показват анимациите горе. СТО е тази, която има грешна представа за реалността и точно затова парадоксите на СТО не свършват. СТО приема, че само скоростта на светлината е постоянна за всички наблюдатели, а всичко останало е променливо. А в действителност е точно обратното: само скоростта на светлината е променлива за различните наблюдатели, а всички останало е еднакво. В крайна сметка до това се опира. Скорсостта на светлината е относителна както всяка друга скорост в Нютоновата физика. Лоренц и Айнщайн това не са разбрали на времето. Не са се усетили, че светлината е преносима.

Тук е тънкостта. Има разлика между двете. Всички физични опити, които оборват етрърната теория, в същност показват, че светлината в затворени пространства е преносима. Виж анимацията горе.

Според СТО това наистине е така ... но в реалността не е. Именно това е физическата грешка на СТО. Тя не прави разлика между разпространението на светлината в отворени и затворени пространства. А такава разлика има: горе: СТО долу: класическа физика Едно затворено пространство пренася със себе се светлинните вълни, разпространяващи се вътре в него (преносимост на светлината).

А твоето въздухарство и головодие се неизличми. Много съжалявам.

Добре, предавам се. Хайде сега покажи формулата, да те видим. Уж имало формула, пък се оказва, че и ти не я знаеш.

Ами аз погледнах учебниците и такава формула няма !! Значи ти говориш пълни глупости. Въздух под налягане.

Да, на един самозабрабил се луд-самозванец все му струва, че другите не мислят. "Откакто на жената и купих мобилен телефон, тя все си е в къщи." И ти така.

Празноглавци аз със сигурност не слушам и не чета. Не може някакъв самозабрабил се луд-самозванец да ти разтяга локуми. Иди на Хайд парк и там си намери слушатели. На мен или ми показваш формулата, или траеш. Ти естествено нямаш формула да покажеш. Головодник и въздухар едновременно.

За пореден път: къде е формулата, която показва зависимостта на интензитета от аберацията? Няма да стане с празни приказки, Скенерчо. Дай формулата, батка. Иначе трай.

Виж сега, Скенерчо. Цаката е, че вътре във вагона няма как да сложиш неподвижни датчици. На теб това ти убягва: външен наблюдател не може да направи измервания вътре във вагона. Това е физически невъзможно. За да направиш инзмервания вътре във вагона, ти трябва да сложиш датчици вътре във вагона. Не може отвън. Но като сложиш датчици вътре, те естествено се движат заедно с вагона, а не са стационарни. Така стационарното имерване пропада. Разбираш ли я тази уловка? Принципно, когато става въпрос за физика, на човек му трябва малко инженерно мислене (което ти нямаш), защото работиш с физически обекти и явление. Съответно трябва да се съобразяваш с физиката на нещата. Като например, че измервания на светлината вътре в едно затворено пространство няма как да бъдат направени от отвън.

+1000 Това е ключът от бараката. Релативизмът не прави разлика между отворени и затворени пространства и затова няма конценпция, че е физически невъзможно за външни наблюдатели да правят измервания на светлината вътре в заторени пространства. Но съм сигурен, че определени познавачи ей сега ще намерят обяснянение, което магически ще разреши това явно недоглеждане на СТО.

И така (по твоите думи) се стига до поредния парадокс на СТО : Двата наблюдателя не се съгласяват за това каква е честотата на светлината вътре в двата края на вагона. Според вътрешния наблюдател честотата е еднаква и в двата края, а според външния наблюдател тя е синьо/червено отместена (доплеров ефект). И пак като с интензитета, "виждането" на вътрешния наблюдател е обезпечено с физически измервания, докато "виждането" на външния не е, защото той няма физическата възможност да направи измервания вътре във вагона. Тоест, получава се абсолютно същият парадокс като с интензитета (защо ли): единият наблюдател мери едно, а другият не се съгласява ... въпреки, че той е неспособен да извърши физически измервания. Щом има пространствено преразпределение на фотоните, значи тяхната бройка е различна в предната и задната части на вагона. Броят на фотоните определя ... интензитета на светлината. Така ти вече втори път признаваш, че интезитетът е различен. Не знам защо тогава я вееш Скенеровата кръгло-идиотна аберация. Как така хем фотоните са пространствено преразпределен, хем интензитетът е еднакъв. Само идиотите успяват да съчетаят подобни протовиречия в главата си. Рационалните хора я нямат тази дарба. И последно, ти измисли ли формулата на Скенеровата кръгло-идиотната аберация? Хайде покажи я, де. Не става само с празни приказки, Скенер. В науката като казваш нещо, го обосноваваш с езика на математиката. Иначе явно си празноглав пишман релативист.

Виждат я по различен начин: според вътрешния тя достига едновренно до стените на вагона, а според външния - неедновременно. Това не реално. Реално е каквото става според класическата физика: светлината достига едновременно до стените на вагона и за двата наблюдателя. Но ако то допада СТО, това също е ОК (стига да не спориш, че си прав ).

Разпространение на светлината според СТО и класическата физика: горе: вътрешен наблюдател среда: външен наблюдател - СТО долу: външен наблюдател - класическата физика Според СТО светлината е "закована" за отправната система на наблюдателя. Според класическата физика, от друга страна, светлината е преносима и вагонът я носи със себе си. Според СТО вътрешният и външният наблюдатели виждат светлината по различен начин. От тази разлика идват неизброимите парадокси на СТО. Не е нормално двата наблюдателя да виждат различни неща ... но според СТО е точно така. Според класическата физика, от друга страна, вътрешният и външният наблюдатели виждат светлината по еднакъв начин. Затова в класическата физика няма парадокси. Няма откъде да дойдат.

Без формула и сметки си заври тъпата идея знаеш къде.

Значи двамата виждат различен интензитет ... но парадокс няма. Много си зле с мисленето, горкичкият.

Съжалявам, но не си дал формула и нищо не си сметнал. Твоите празни приказки директно на боклука. Дай формулата и направи сметките. Ти си този, който оспорва моята теза. С празни приказки не става.

Да, но така се приема. По условие за единия наблюдател има едновременност, а за другия не. Това е идеята на примера: че едновременността (уж) е относителна. Парадоксът е следствие от тази постановка.

Още не си показал връзката межуду аберацията и интензитета ... защото такава естествено няма.

Празни приказки на тъпа маймуна. Не си показал зависимостта между аберацията и интензитета по никакъв начин. Когато я покажеш, ще ти се извиня. Зясега ти си тъпа маймуна, която се опитва да ни манипулира с врели-некипели. Няма да стане.

А по условие той се намира точно там и вижда едновременно светване. Виждаш ли сега за какво става дума.

За пореден път празни приказки без сметки !! Празните приказки на един въздухар и головодник отиват директно на боклука !!

Именно. Защото СТО някак е успяла да убеди всички, че ако двама наблюдатели виждат различни неща/реалности, това е най-нормално. И когато такива като нас посочат тези разминавания, ни обявяват за куку. Това са стандартните дискусии на тема СТО: Ние: Чакай сега, това не изглежда вярно. Релативистите: Няма проблем, ти не разбираш.

А така !! И щом зад него има повече енергия опколкото отпред, значи интензитетът отпред и отзад е различен. Точно това парадокса ... защото в другата отправна система това не е така. Там енергията е еднаква и в двете посоки. Значи ти признаваш, че енергията отпред и отзад е различна ... но не признаваш, че това е парадокс. Добре.