gmladenov

Лазерният импулс можем да го броим за виртуален куршум. Нормалният куршум има маса и като се изстреля от източника, неговата скорост ще има два компонента, Vx и Vy, както Скенер обясни в друг постинг: Vx е хоризонталният компонент, който куршумът наследява от източника. Vу е вертикалният компонент, който куршумът получава от изстрелването. При това положение скоростта на куршума е векторната сума (Vx + Vy) и куршумът ще се движи под ъгъл спрямо стацинарната ракета. Това е показано на анимацията горе, в която импулсът не уцелва ракетата. Лазерният импулс, обаче, няма маса и неговият хоризонтален компонент на скоростта е нула: Vx = 0. Затова импулсът върви вертикално към сътациоопнарната ракета и я уцелва. Втората анимация. Това е разликата между двете анимации горе.

Именно в това се състои парадоксът/абсурдът, който аз показвам. Твой проблем, че ти отказваш да видиш къде е проблемът.

Тц. Няма такова нещо.

Как да няма. Ето пак анимациите за сравнение. 1. Ако светлината имаше маса, лазерният лъч щеше да наследи инерционен момент от подвижния източник и щеше да лети "под ъгъл" спрямо стационарната ракета. В този случай парадокс няма. 2. Парадоксът на лазерния импулс се получава именно защото светлината няма инерция и лети вертикално ... дори когато е излъчена от подвижен източник.

Не колега, ти каза следното (има те на "запис" Опита на Майкелсон Морли не е да открие движение на Земята спрямо "светлинна среда" ... Значи ти първо казваш, че "светлинната среда" не е етъра, а след това спориш, че не си казал това. Освен че си сополанко поплювко, ти също така си и фурнаджийска лопата.

И аз това казвам, колега. Много благодаря. А младият колега със сложното име се тръшка, че не било така.

Прав си.

Не, сополанко. Цялото изречение е: ... заедно с неуспешните опити да се открие движението на земята спрямо "светлинната среда" ... Това цитат от увода на СТО, в който Айнщайн обяснява мотивацията за създаването на СТО. А именно, че движението на земята в "светлинната среда" (етъра) е неоткриваемо ... според тогавашните опити. Значи "светлинната среда" = етъра. Това е смисълът, койт аз и Айнщайн влагаме във фразата "светлинната среда". Аз я използвам в кавички, защото цитирам Айнщайн. Не знам ти и другите сополанковци какво имате предвид. Аз предлагам като обсъждаме СТО, да се придържаме към Източника, а не към преразказите на сополанковци и поплювковци.

За съжаление точно това се получава когато държавния дял в икономиката е голям. Доколкото знам това не е проблем само за малки страни като нашата, но и за по-големи икономики - като например тази на Бразилия, която е най-голямата икономика в Латинска Америка.

Значи Айнщайн използва думата "светлинна среда", но за сополанковци като теб това е "някаква" светлинна среда. Просто исках да подчертая колко лошо зубриш като безмозъчен дрон, без въобще да разбираш за какво става дума.

светлинна среда = светоносеща среда В реферата си от 1905г, Айнщайн използва думата lichtmedium, което се превежда буквално като "светлинна среда".

реликтов фон = светлинни вълни

Това е абсолютно вярно. Хайде сега ти се замисли какво се получава, ако светлинните вълни са преносими: Ако измериш скоростта на светлината вътре в стъкления глобус от картинката, ти ще измериш вътрешната скорост на светлината вътре в глобуса. Тази скорост е относителна спрямо глобуса и не ти казва абсолютно нищо за това дали той се движи или не. И ако се замислиш, точно това е опитът на Майкелсон и Морли: те мерят скоростта на светлината вътре в глобуса (атмосферата на земята) и решават, че движението е неоткриваемо. А спътниците за картографиране на космическия фон мерят скоростта на светлината извън атмосферата на земята ... и веднага откриват диполната анизотропия, причинена от движението на земята в космоса. Значи както ти казваш: от вътрешната скорост на светлината вътре в глобуса не може да се каже дали той се движи или не. За целта трябва да се измери външната скорост на светлината. От нея вече може да се каже дали глобусът се движи. Отправната точка на движението в случая е вакуумът на пространството. За релативистите това е неразбираема концепция, но е точно така. Ако ще им е по-лесно да я раберат, нека на вакуума да му викат "етър".

Проблемът с откриваемостта на движението е следният. Още от Нютоново време се е знаело, че няма механичен експеримент, с който да откриеш инерциалното движението на едно тяло в космическото пространство. Значи не в затворено пространство, а в открития космос. Това, естествено, а напълно вярно. Такъв ескперимент няма. След откриването на електромагнизма се поставя въпроса дали движението не може да се открие с електромагнитен експеримент - и опитът на Майкелсон и Морли (ММ) е именно това: ЕМ експеримент, целящ да открие движението на земята в "светлинната среда". Земята очевидно не се движи в затворено пространство, така че тук пак става дума за движение в открития космос, а не в затворено пространство. Опитът на ММ не успява да открие движението на земята в космоса, което затвърждава идеята, че движението принципно е неоткриваемо. От там и концепцията на Релативизма, че наблюдателите не знаят дали се движат или са в покой. Диполната анизотропия, обаче, напълно оборва тази идея. Както пише в Уикипедия, диполната анизотропия е Доплеров ефект, който ти дава скоростта на приемника спрямо светлинните вълни. И ако подходиш непредубедено към въпроса ще разбереш, че тя ти дава точно това, което Майкелсон и Морли са искали да измерят на времето. Един буквалист винаги може да спори, че диполната анизотропия не е същото като опита на ММ - и това е така. Освен ако не качим установката на ММ горе в космоса, нищо друго няма да е същото. Но на концептуално ниво, диполната анизотропия и опитът на ММ са еквивалентни: и двете ти дават разликата в скоростта на светлината в различни посоки, предизвикана от движението на измервателния апарат в космоса. Именно затова диполната анизотропия опровергава Релативизма: тя показва, че движението на земята в космоса в същност е откриваемо ... по същия начин, по който Майкелсон и Морли са искали да го открият. ММ не успяват на времето, защото техният опит мери вътре в атмосферата - а така не става. Спътниците, обаче, откриват въпросното движение без никакъв проблем, защото те мерят в космоса, а не вътре в атмосферата. Така че движението си е напълно откриваемо ... стига да мериш както трябва. Разбира се щом движението на земята в космоса е откриваемо, то СТО и Релативизмът очевидно грешат като приемат, че движението е неоткриваемо.

Уикипедия категорично отхвърля фанатичните ти глупотевини: Этот факт интерпретируется как следствие эффекта Доплера, возникающего при движении Солнца относительно реликтового фона со скоростью примерно 370 км/с в сторону созвездия Льва. Не е да кажеш, че аз споря. Според научния консенсус диполната анизотропия е Доплеров ефект, с който откриваме движението на Слънчевата система в космоса. А според СТО това е невъзможно.

Не съм съгласен .

На калпава теория чертежът и е виновен. Както се вижда на долните анимации, светлинният импулс или удря целта, или я пропуска. Трети вариант няма !! А уловката е тук е, че ако пропусне целта, значи импулсът има инерция. А ако не я пропусне, значи СТО е грешна. Ти кой от двата варианта си харесваш, батка? Защото трети вариант няма . 1. Импулсът удря целта = СТО е грешна 2. Импулсът пропуска целта = светлината има инерция

А диполната анизотропия какво показва? Тя не ти ли дава скоростта и посоката на движение в космоса ... които уж не можеш да ги определиш ?? Ей така се спори с вас релативистите. Пренебрегваш опитите, които не ти изнасят ... и продължаваш да твърдиш, че няма опит, с който да си откриеш движението. А този опит отдавна е направен и е дал очаквания резултат.

Луната се движи прекалено бавно спрямо земата, за да може парадоксът да се забележи. На всичкото отгоре това няма значение, след като парадокъст е верен чисто теоретично. Той демонстрира теоретична грешка в СТО и релативизма. Не може ако следваш правилата на СТО, дадено събитие да се случва в една отправна система, а да не се случва в друга. Това е теоретична грешка, която няма нужда от експериментално потвърждение.

Във високоразвитите икономики държавата трябва да има предимно регулираща роля. Но в нискоразвитите нейната роля трабва да е по-голяма. В Щатите, между другото, електрокомпаниите са частни ... но силно регулирани. Почти същото като да са държавни (??).

Аз съм част от този народ и не съм съгласен с това, което казваш.

Движението е откриваемо, колега. Това, че ти не искаш да чуеш, е друг въпрос. Диполната анизотропия е Доплеров ефект. Така движението в космоса е откриваемо без никакъв проблем. (Виж закона на Вин, ако мислиш, че диполната анизотропия е температурна разлика.) А както също вече казах, текущият парадокс (за който съм отворил темата) показва, че траекторията на светлинен импулс между две тела не може да бъде изчислена правилно ако не знаем кое от тях е в покой и кое се движи. Значи доктрината на Релативизма ... чисто теоретически ... е нереална. Само че ти и това не искаш да чуеш. И това щеше да е напълно ОК, ако не размахваше ятагана на Релативизма пред неверниците. Поне да поназнайваше малко, като някои други колеги тук. А ти хем не чуваш, хем не знаеш, хем размахваш ятагана. Много е дразнещо.

Казва се програмистЧЕ.

Първо, аз изрично казах, че светлината се обяснява с класическата вълнова физика. Така че тук не говорим за някакво мои идеи, а за класическата физика. Второ, аз пак изрично казах, че всички експерименти, които оборват етърната теория, също така показват, че светлинните вълни са преносими. Така че преносимостта на светлината е много добре подкрепена от експериментите. Няма опит, който да я оборва. В същото време диполната анизотропия оборва СТО. Колкото и да риташ и да си заравяш главата в пясъка, не можеш да промениш този факт.