gmladenov
Потребител-
Брой отговори
8842 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
15
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Това, което ти явно не разбираш, е че противоречието идва от самата СТО, а не от задачката. Затова го дадох този пример. Задачката следва СТО буква по буква ... и това автоматично води до парадокс. Този парадокс е вграден в самата СТО. От парадоска се измъкваш само като въведеш асиметрия - по подобие на парадокса с близнаците. Ти точно това правиш като транслираш само от едната система в другата, но не и обратното. Ако ще въвеждаме асиметрия, обаче, защо просто не кажем, че звездата е в покой, а ракетата се движи. В този случай не можем да изберем ракетата за стационарна система и парадокс вече няма. По условие, обаче, в СТО няма специална отправна система; всички отправни системи са симетрични. Така че въвеждайки асиметрия ти вече противоречиш на СТО.
-
Разстоянието между ракетата и звездата не подлежи на никаква Лоренцова трансформация. Ти го транслираш от едната система в другата - и това ти е грешката. На всичкото отгоре ти го транслираш само от едната в другата - но не и обратното. А както се разбрахме, дори ако го транслираш, ти трябва да го правиш по симетричен начин - с което дефакто отменяш транслацията. Така че това разстояние пак остава еднакво и за ракетата, и за звездата. За пореден път: потърси независимо мнение, ако не ми вярваш. Ако бъркам, ще си заслужа всичките подигравки - и ще ти се кланям. Но ако ти бъркаш, ти ще ми се кланяш. Бъди мъж и си признай грешката. Ако го направиш, ще те поздравя и няма да искам от теб да ми се кланяш.
-
Избери си: ако броиме разстоянието за част от отправните системи, тогава го броиме и в двете иначе не го броиме Ти в момента го броиш само в една от системите. Ако случайно не знаеш, това няма нищо общо със СТО. Ако ще си говориме глупости, аз измислям пето измерение и те матирам, ти каквото и да кажеш.
-
Не, колега. Пак да повторя: Разстоянието между две тела не се променя от това кое ще избереш за стационарно и кое за движещо се. Тези роли ти можеш да си ги избираш и с хвърляне на монета, ако искаш. Не може при ези да имаш едно разстояие между телата, а при тура друго. Това проваля цялата идея за симетричност на отправните системи. Като стожер на СТО трябва да ги знаеш тези неща. Ако ще спориме дали отправните системи в СТО са симетрични, можеш да забравиш. Примера с влака от София за Бургас е друг, защото там разстоянието е част от "другата" отправна система. В задачката с ракетата и звездата, обаче, това не е така; разстоянието в случая не е част от нито една отправна система. Ако беше част, то тогава то е част и от двете. Защо го броиш само в едната? Питай някой друг, ако не ти се вярва, Аз за това няма да споря.
-
Тук бъркаш, колега. По условие, отправните системи в СТО са симетрични. Във всеки момент можем да изберем една от две системи за "стационарна", а другата за "движеща се" - и обратното. В случая аз точно това правя: Първо избирам ракетата за стационарна, а звздата за движеща се. Разстоянието между тях е 10 светлинни години. След това сменям ролите и така звездата става стационарна, а ракетата движеща се. При смяната на ролите разстоянието между двете системи не се променя: то си остава 10 светлинни години. А според теб като се сменят ролите, разстоянието между ракетата и звездата се променя от 10 на 23 светлинни години. Това не е вярно (поне според СТО).
-
Трябва да обидиш, нали така - но си докачлив когато теб те обиждат. Хайде сега посочи къде е противоречието в задачката. Посочи точно и ясно. Ето я пак задачката: Ракета се движи инерциално към звезда, която във време t(0) се намира на 10 светлинни години разстояние от ракетата. Относителната скорост между ракетата и звездата е 0,9с. В отправната система на ракетата Ракетата е в покой и звездата се приближава към ракетата. След като звездата е на 10 светлинни години разстояние - и се движи със скорост 0,9с - тя ще дойде до ракетата за 11,1г. Ако за това време един от космонавтите пуска по 1 лев на ден в един буркан, в края на тези 11,1г в буркана ще има 4052 монети (11,1*365=4052). В отправната система на звездата Звездата е в покой и ракетата се приближава към звездата. След като ракетата е на 10 светлинни години разстояние - и се движи със скорост 0,9с - тя ще дойде до звездата за 11,1г. Според перспективата на звездата, обаче, времето на ракетата е забавено. Така че в отправната система на ракетата би трябвало да изминат само 4,8г преди ракетата да дойде до звездата (изчислено с Лоренцовата трансформация). Следователно, в буркана с монетите би трябвало да има само 1752 монети (4,8*365=1752). Та, колко монети има в буркана когато ракетата стигне до звездата?
-
Хехе, нали ти казах. Ти не можеш да признаеш, че някой друг е прав, а ти не. Предвидим си като часовник. Няма вътрешно противоречие в задачката. Противоречието е вградено в СТО. Както си говориме с другите колеги: забавянето на времето в СТО може да се демонстрира само при несиметричност. Тоест, ако знаеш кой се движи и кой е в покой. По условие, обаче, отправните системи в СТО са симетрични и следователно забавянето на времето не може да се демонстрира. Ако се опиташ, неизбежно стигаш се до парадокси - като този с монетите в буркана. Това е заложено в теорията. Но за да ги разбереш тези неща се изисква мислене, а не рецитал на евангелието.
-
Това го има в условието на задачата. Ти не ги смяташ правилно нещата. В отправната система на звездата Звездата е в покой и ракетата се приближава към звездата. След като ракетата е на 10 светлинни години разстояние - и се движи със скорост 0,9с - тя ще дойде до звездата за 11,1г. Според перспективата на звездата, обаче, времето на ракетата е забавено. Така че в отправната система на ракетата би трябвало да изминат само 4,8г преди ракетата да дойде до звездата (изчислено с Лоренцовата трансформация). На звездата минават 11,1г. Ако това време е по-малко от 10г, значи ракетата се движи по-бързо от светлината - което е невъзможно. А щом на звездата минават 11,1г - и времето на ракетата се забавя - то времето на ракетата е по-малко от 11,1г. По формулата излиза 4,8г. Ти не можеш да признаеш, че аз съм прав. Затова ще ме мотаеш с още въпроси, но аз съм дотук с обясненията. Смятай си както намериш за добре. Но ако признаеш, че съм прав, ще ти обясня и за парадокса с монетите.
-
Формулата за забавяне на времето я има в статията, която Недоспал цитира: https://nauka.offnews.bg/news/Fizika_14/Efektat-zabaviane-na-vremeto-i-skasiavane-na-dalzhinite_1214.html?allr=true&order=ASC В примера с ракетата и звездата ние знаем Δt' = 11,1г и v = 0,9c. Tърсим Δt. Като заместиш във формулата, получаваш: Δt = 11,1 * sqrt(1 - 0,9*0,9) = 11,1 * sqrt(0,19) = 4,83г Щом времето за движещ се наблюдател се забавя, значи Δt винаги е по-малко от Δt' . От гледна точка на зездата, времето на ракета се забява. Така че ако на звездата са минали 11,1г, то на ракетата са минали 4,8г. Можеш ли да признаеш, че съм прав.
-
За мен това е един от вградените парадокси на СТО: Забавянето на времето се демонстрира само ако се въведе асиметрия; само тогава се знае кой спрямо кой се движи и съответно на кого времето се забавя. По условие, обаче, отправните системи в СТО са симетрчни - а в този случай забавянето на времето не може да се демонстрира.
-
Ще цитирам Айнщайн (на англииски, страница 10) и ще преведа само тази част, която е приложима за нашата задачка: Значи, "на пристигане в точка Б двата часовника вече не са синхронизирани, а вместо това часоковникът, преместен от А до Б, изостава зад другия ...". Според Айнщайн, когато времето се забавя, часовниците изостават. Това Айнщайн го повелява (а ти не оборваш Айнщайн, нали?). Щом часовниците на ракетата изостават (спрямо звездата), значи те наистина отчитат време 4,8г вместо 11,1г. Следователно, броят на монетите наистина би трябвало да бъде 1752 - спрямо отправната система на звездата. Това е следствие от това как изостаналите часовници отчитат времето. В собствената им отправна система, обаче, часовниците на ракетата не изостават и отчитат 11,1г. Следователно, броят на монетите в буркана наистина е 4052. Та, как така в буркана наистина имаш 1752 монети и наистина имаш 4052 монети? Това е парадоксално. Засега ти само шикалкавиш, без да отговаряш на този въпрос.
-
Ракета се движи инерциално към звезда, която във време t(0) се намира на 10 светлинни години разстояние от ракетата. Относителната скорост между ракетата и звездата е 0,9с. В отправната система на ракетата Ракетата е в покой и звездата се приближава към ракетата. След като звездата е на 10 светлинни години разстояние - и се движи със скорост 0,9с - тя ще дойде до ракетата за 11,1г. Ако за това време един от космонавтите пуска по 1 лев на ден в един буркан, в края на тези 11,1г в буркана ще има 4052 монети (11,1*365=4052). В отправната система на звездата Звездата е в покой и ракетата се приближава към звездата. След като ракетата е на 10 светлинни години разстояние - и се движи със скорост 0,9с - тя ще дойде до звездата за 11,1г. Според перспективата на звездата, обаче, времето на ракетата е забавено. Така че в отправната система на ракетата би трябвало да изминат само 4,8г преди ракетата да дойде до звездата (изчислено с Лоренцовата трансформация). Следователно, в буркана с монетите би трябвало да има само 1752 монети (4,8*365=1752) - въпреки, че космонавтът е пуснал 4052 монети. Значи, когато ракетата пристигне до звездата, броят на монетите в буркана ще бъде едновременно 4052 и 1752, в зависимост от перспективата. Моля намерете решение на този парадокс.
-
Само ще посоча, че уж разбираш от СТО и уж те бива в мисленето - а не можеш да решиш простата задачка, която ти дадох. Задачката съм я измислил сам (гениална хрумка, ако щеш), така че няма да намериш решението в книгите. Ще трябва да го измислиш сам. Ако го измислиш, те признавам. Иначе явно си голям на приказки, но малък на дела. Тоест, въздух под налягане. Покажи на дела, че не си въздух под налягане. Празните приказки не се броят. Хайде със здраве засега.