gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10473 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
50
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Не се съгласявам се теб, но ще те изслушам . Въвеждането на отблъскваща сила изисква обяснение. Това ми харесва като идея и ми се вижда достоверно. Проблемът е как междугалактическият водород коагулира в галакитики и най-вече защо не наблюдаваме разждането на нови галактики. Вместо това всички галактики са вече създадени (освен тези, които се образуват чрез сливане). Моят проблем с ГВ е най-вече първоначалната инфлация.
-
Според следната статия, това са "най-старите пряко датирани останки на Хомо сапиенс в Европа": https://www.sciencenews.org/article/earliest-known-humans-europe-bacho-kiro-bulgaria
-
Да, но далечните галактики винаги са по-млади от близките, което като цяло показва сходна/еднаква възраст на различните галактики. Нали затова говорим, че телескопите гледат в миналото на вселената. Щяхме да водим съвсем друг разговор ако Андромеда беше с 10млрд години по-млада от Млечният път, например, или ако наблюдавахме раждането на нова галактика на разстояние 100 млн години от нас. Подобни наблюдения биха били несъвместими с идеята за ГВ и сътветно щяхме да имаме друг модел за вселената, а не сегашния, който се основава на идеята за единен момент на Създание (хехе).
-
Един от аргументите в полза на теорията за Големия Взрив е наблюдението, че всички галактики са на привидно еднаква възраст. Това означава, че всички те са се появили по едно и също време. Ако това не беше така, то трябваше да наблюдаваме раждането на нови галактики - а подобно нещо не се наблюдава. От друга страна идеята, че цялата вселена произхожда от една точка в пространството - след което магически се е разширила (първоначалната инфлация) - наистина звучи като библейска сказка. Според мен е неправилно да разделяме материята на плътни частици и празно пространство. Това са човешки представи, които се базират на нашите интуитивни възприятия, че материята е "нещо", а празното пространство е "нищо". В крайна сметка материята е заключена енергия, която някак си заема място в пространството и някак си има маса. От тази гледна точка атомите са цели единици от заключена енергия и не могат да се делят на пълно и празно пространство. Те като цяло са пълно пространство.
-
8 - в Този въпрос е объркващ, защото разлагане = дисперсия. 13 - в Фототокът е право-пропорционален на интензитета на радиацията. 14 - в Енергията на фотона е (Е = h*f), където f е честотата, а h е константата на Планк. Значи (f = Е/h). 15 - а Тъй като (Е = h*f) и (f = с/λ), като заместиш λ с λ/2, получаваш 2Е. 16 - г 18 - в
- 3 мнения
-
- 1
-
-
Съгласен. Учените (или хората като цяло??) явно не могат да приемат, че нямат отговор за нещо и са склонни да си измислят отговора ... но не и да приемат, че не го знаят. Красноречив пример за това е черната материя. Физиците си нямат и идея защо галактиките се въртят като твърди дискове. Това, обаче, яно не може да се признае и съотвентно се измисля черната материя като обяснение. Така че и според мен много (ако не всички) теории трябва да се подлагат на съмнение.
-
Още от Нютоново време се спори дали празното пространството съществува ако материята не съществува. Същото важи и за времето: има ли време ако вселенета е само едно празно пространство, без материя. Ако вселената е циклична - материята се появява, след това изечва, след това пак се появява - то тогава времето също се появява и изчезва. В този случай вечност няма; има време само когато има материя.
-
Ето дефиницията на Уикипедия за рационални числа: В математиката рационално число се нарича отношението между две числа a и b. Рационалните числа най-често се записват като обикновени дроби във вида a/b, където a и b са цели числа и b е различно от нула, или като десетични дроби. 0 е цяло число. Също така 0/5 напълно отговаря на горната дефиниция. И след като 0/5 = 0, значи 0 е рационално число. 5 също е цяло число и 5/1 напълно отговаря на горната дефиниция. И след като 5/1 = 5, значи 5 е рационално число.
-
Представи си, че кодът на един сейф е числото Пи. Този сейф може ли да някога да бъде отворен? Тоест, за краен интервал от време. Представи си, че сме адвокати, които тълкуват даден закон. Никой не го оборва, но се захващаме за всяка дума и тъним дали правилно е формулиран този закон. Да, 13/10 е число. Както 13/10/5/7/8. И както 12+1/10/5/7*3/11-2. Все числа.
-
Разговорът за числата и бройните системи тръгна от следното: Ако си представим числата като точки от една безкрайна права (числената ос), числото 4/3 намира ли се на тази права или не? Този въпрос на пръв поглед изглежда безсмислен: ако правата съдържа всички възможни числа, то числото 4/3 със сигурност се намира на тази права. Е да, ама не. За да може една точка да е част от правата, тя трябва да има точен координат. В противен случай тя не може да е част от правата. Безкрайните дроби по условие нямат точен координат. Координатът на числото Пи, например, се пада някъде между 3,141 и 3,142 ... но точен координат няма. Значи мястото на Пи върху числовата ос в същност е недефинирано. Същото се отнася за 4/3 и всички останали безкрайни дроби. Та от тук тръгна спора за това дали 4/3 е число или не. Така че забрана дали числата ще се представят като итношения или изрази няма. Но ако ще тъним за това какво е число, то тогава ще тъним до край. При това положение не може да пренебрегнем разграничение между число и израз. Нали точно това тъним.
-
Ей това е същината на спора, който водим тук. Както написах вече няколко пъти: Числото Пи представя съотношението между дължината на една окръжност и нейния радиус. Ако представим радиусът на тази окръжност с цяло/точно число, то тогава Пи ще бъде безкрайно/неточно число. Ако пък представим Пи като цяло/точно число, то тогава радиусът на окръжността неизбежно ще излезе като безкрайно/неточно число. Значи каквато и бройна система да изберем, едната от двете величини - дължината или радиусът на окръжността - няма да е точно число. Това се дължи на геометричния факт, че ние не може да наложим радиусът на една окръжност върху нейната дължина точен брой пъти: Въпросният геометричен факт няма как да бъде избегнат. Така че каквато и бройна система да използваме, или радиусът на окръжността, или числото Пи, ще бъдат неточни числа - тоест, безкрайни числа. Безкрайността на Пи (представено в десетична бройна система) идва от геометрията на окръжността, а не от бройната система, в която изписваме Пи. Ако можеше да наложим радиусът на една окръжност върху нейната дължина точен брой пъти, то тогава Пи щеше да е точно/крайно число и текущият спор нямаше да го има.
-
Като си толкова стриктен, защо не признаваш разликата между израз и число. Стриктно погледнато, тази разлика не може да се пренебрегне ... а ти точно това въртиш и сучеш. Практикувай това, което проповядваш. Иначе по принцип форумните теми са предимно за филосфстване ... като се стремим все пак да се придържаме към науките, които обсъждаме.
-
Не рабирам какъв ти е проблемът с понятието "безкрайно число". Дробите са числа, така че като се каже "безкрайна дроб", по условие се има предвид безкрайно число. По-интересното в случая е защо ти отделяш числото от неговото представяне. Според теб излиза, че числата са някакви независими обекти, които имат различни представяния. А аз каквото виждам е, че числата сами по себе си са "представяния" на нещо друго. Следователно, да се каже, че едно число има различни представяния, е все едно да се каже, че "представянето има различни представяния". Числото Пи представя съотношението между дължината на една окръжност и нейния радиус. Ако радиусът на тази окръжност е цяло/точно число, то Пи ще бъде безкрайно/неточно. Ако пък направиш Пи да е цяло/точно число, то радиусът на окръжността ще излезе като безкрайно/неточно. Така че сменяйки бройната система, ти просто променяш коя величина броиш за цяла/точна и коя за безкрайна/неточна. И в двата случая, обаче, едната от двете величини ще бъде безкрайна/неточна. Няма две добри. Затова аз казах в предишен постинг, че съотношението на дължината и радиуса на окръжността произвежда безкрайността. Врътките с бройните системи не я премахват тази безкрайност. Не знам защо упорстваш.
