
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10121 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
37
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Координатът е х = -(с*с) ... в каквато и мерна единица да го сложиш: метри, километри, т.н. Няма значение. Приниципът тук е да намериш стойности на x' и v, така че да получш нулево или негативно време. Този път ги гепихме, Лапландец Няма мърдане. Безсмислието е вградено в Лоренцовата трансформация, така че и Сканерчето ще трябва да го признае в един момент. Много е просто да се възпроизведе това безсмислие.
-
Синронизирането на отправните системи означава, че х = х' = 0. Тоест, началата на системите съвпадат. При това положение отрицателен координат (в която и да е от системите) се намира "наляво" от началото на координатната система. Имай предвид, обаче, че отрицателен координат в една система не се тнаслира непременно към отрицателен в друга.
-
Още по-интересен е случаят когато v = 1. При това положение, в стационарната система крушката светва в момент t = 0, което е моментът на синхронизация (t0 = t0’ = 0). По условие, обаче, в този момент крушката все още не е светнала; това тепърва предстои да се случи. Значи според СТО ние може да определим времевите координати на бъдещо събитие !! Това е невероятно !! Аз нямам думи и не знам как да го тълкувам това, освен че ... или СТО е толкова мощна, че ни разрешава да предвиждаме бъдещето ... или СТО е пълна идиотщина, на която само будалите могат да вярват (или "верват", както е казал Айнщайн) Ето и още нещо, което да се има предвид: Ако си мислиш, че можеш да предвиждаш бъдещето, ти си или гадател/врачка ... или не си с всичкия си. Така че по горната логика, тези, които верват на СТО, са будали, гадатели/врачки ... или не са с всичкия си. Колегите Сканер, Малоум и Гравити твърдо верват на СТО (така наречената "обективна реалност"). Аз клоня, че те са будали ... но може и да съм се объркал и те да са гадатели/врачки.
-
В момент (t = 0), в стационарната отправна система не съществува събитие с координатите на крушката. А след момент (t = 0), това събитие се появява в стационарната система ... с времеви координат (t < 0); тоест, със задна дата. Това значи, че в момент (t = 0) събитието би трябвало вече да съществува ... а по условие то не съществува. Наистина ли не разбираш къде е противоречието/абсурдът тук?
-
В момента на синронизация на двете системи, светването на крушката все още не се е случило. Така че то не съществува в нито една отправна система ... по условие. След синронизацията, то се появява в стационарната система ... със задна дата. Щом е със задна дата, обаче, значи то трябва вече да се е случило по време на синхронизацията ... а по условие то все още не е. Значи по време на синхронизацията, светването на крушката хем се е случило, хем не е. На това му се вика логическо противоречие, колега.
-
Нов пример: Синхронизираме две отправни системи в момент t0 = t0’ = 0. След една секунда ( t1’ = 1), в движещата се отправна система светва крушка, чийто пространствен координат е x’ = -c2 . В стационарната система транслираме времевия координат на това събитие с обратната Лоренцова трансформация: Както се вижда от формулата, за стойности (v > 1) се получава отрицателен времеви координат: t < t0. Тоест, светването на крушката, което по условие се случва след синхронизирането на двете системи, изведнъж се оказва, че вече се е случило в стационарната система; тоест, преди синхронизирането на двете системи. За всеки рационален човек, това е логическо безсмислие, защото времето върви само напред. Не може едно събитие, което по условие се случва след друго събитие, също така да го предхожда. За един заклет рекативист, обаче, това не е никакъв проблем. Нал тъй, колега. Я сега обясни защо тук нямаме никакво логическо противоречие.
-
Пак се бъркаш. СТО е тази, която пренарежда събития, не аз. Аз лично съм абсолютно против пренареждането на събития. Пак се бъркаш. За да имаме обективна истина, трябва да имаме наблюдател, който е независим от всички останали наблюдатели. Тоест, трябва да имаме абсолютна отправна система ... каквато аз лично настоявам да има ... а ти и СТО отричате.
-
Аз ти показвам (най-буквално ти го смятам с логическото сметало), че като превърнеш едновременни събития в не-едновременни, стигаш до логическо противоречие. Тоест, до неистина. Ти, обаче, си приел тази неистина за обективна реалност .... и си мислиш, че аз говоря неистини. Това е добър пример за логическо отрицание. След като приемеш една неистина за истина, истината за теб вече е неистина. Между другото, "обективна реалност" е безсмислено понятие в релативизма. Там имаш само субективна реалност: тази на наблюдателя. относителен = субективен "Обективна реалност" и "относителност на едновременността" са несъвместими. обективен = абсолютен
-
Виж сега, колега. Аз много ясно съм показал, че логическите връзки между събитията се губят при транслацията. Така че загубата на тези връзки е факт. Ти това не можеш да го оспориш. Загубата на тези логически връзки явно не е никакъв проблем за теб ... но това е твое лично мнение. За логическата вярност/коректност на СТО, от друга страна, загубата на логическите връзки между събитията е проблем, защото води до логическо противоречие ... и това е факт, а не мое мнение. Там е разминаването: лично мнение срещу факт.
-
Ето го пак примера с Иван Грозн и логическото противоречие: По условие, синът на Иван Грозни е жив в отправната система на влака докато светлината от крушката не достигне и до двете стени на вагона. Нека да обозначим тези две въбития с Л и Д. Значи ако (Л = не) и (Д = не), синът на Иван Грозни е жив, а ако (Л = да) и (Д = да), той е убит. "Жизненото състояние" на сина на Иван Грозни по условие е недефинирано ако (Л = да), а (Д = не) или ако (Л = не), а (Д = да), защото Л и Д са едновременни по условие. Когато извършим транслацията на всичките тези събития в отправната система на гарата, Л и Д вече са не-едновременни и в интервала [t‘ляво < t' < t‘дясно] имаме Л = да, а Д = не. Както почихме, обаче, "жизненото състояние" на сина на Иван Грозни по условие е недефинирано ако Л = да, а Д = не. Това означава, че транслацията между отправните системи автоматично води до недефинирано "жизнено състояние" на сина на Иван Грозни. Тоест, до логическо протоворечие. Пак да припомня, че тук говорим за две различни перспективи на едно и също нещо. Така че същите логически зависимости важат и в двете отправни системи. Също така Галилеевата трансформация няма този проблем. Това е проблем само на Лоренцовата трансформация, която променя едновременността на събитията и така нарушава логическите връзки между тях.
-
Тук няма никакви логически противоречия. Според законите на СТО, в отправната система на гарата вагонът няма да анихилира едновременно, а по части ... Нито синът на Иван Грозни умира на части, нито вагонът се анихилира на части. По условие и двете събития са моментални. Така че не си измисляй глупости като децата . Нека пак да повторя и да потретя: Тук не става дума за практичността на конкретния пример с вагона. Ние говорим общо за алгоритъма на СТО: ако определени условия са изпълнени, то същият този алгоритъм води до логическо противоречие. Това е факт. Примерът с вагона е само една илюстрация на този факт.
-
Права си, Шпага. Аз имам конкретно решение в предвид, което наричам класическо ... и забравям, че както корпускулярната, така и етърната теории също са класически - а и двете са грешни. Във всеки случай примерът с анихилиращия се вагон си е чисто логическо протоворечие: В интервала [t‘ляво < t' < t‘дясно] вагонът хем съществува, хем не (в отправната система на гарата). Това е нарушение на закона на логиката за не-протоворечие (вторият закон на Аристотел; проверих). Ние забихме да се караме за практичността на примера, но както посочих, този пример в същност е представителен за цял клас от ситуации; той не е единичен случай. Ние няма как да гарантираме, че нито една от тези ситуации не може да случи на практика. Затова СТО не може да допуска логически противоречия в случая когато определени условия са изпълнени. Тук става дума за логическата правилност/коректност на теорията; тоест, дали нейният алгоритъм е логически издържан и работи във всички ситуации. А както показва примера с вагона, в този алгоритъм има логическа грешка.
-
Добре, нека тогава да се върна към първоначалния пример: В момента, в който светлината от крушката във вагона достига до двете стени на вагона, вагонът като цяло се анихилира ... в същия момент. Според СТО, в отправната система на гарата светлината от крушката първо достига до лявата стена, а след това до дясната. Проблемът е, че след първото събитие, вагонът вече не съществува. Тогава какъв е физическият смисъл на това светлината да достигне до дясната стена на вече не-съществуващия вагон в по-късен момент? В отправната система на влака вагонът все още съществува когато светлината достига до дясната стена. В отправната система на гарата, обаче, той вече не съществува ... докато светлината все още пътува към дясната стена.
-
Колега, да ти припомня, че смисълът на транслацията от една отправна система в друга е двата наблюдателя да виждат едно и също нещо ... макар и в различни моменти от време (според СТО). Когато двата наблюдателя почнат да виждат различни неща, имаме безсмислие. Както ти посочих, защо единият да не вижда жена, а другият мъж? Какъв е проблемът?
-
Да, но имаме и този промеждутък между събитията, в който двата наблюдателя виждат две различни неща. В края на краищата говорим за това как едно движещо се тяло се вижда от различни перспективи. Това не би трябвало да променя "съдържанието" на отправната система. Не може, например, в едната отправна система да виждаш ябълка, а в другата да виждаш портокал ... само защото тази система е в движение. А в интервала [t‘ляво < t' < t‘дясно], двата наблюдателя от примера с Иван Грозни виждат точно това.
-
Парадоксът не е в последователността на събитията, а в недефинираността на "жизненото" състояние на сина на Иван Грозни. Нека да ти дам един съвсем измислен пример: ако според дадена теория наблюдателят във влака вижда жена във вагона, а наблюдателят на гарата вижда мъж, то е явно, че тази теория нещо бърка. Примерът с Иван Грозни и сина му е аналогичен: Според наблюдателя във влака, синът на Иван Грозни все още е жив преди светлината от крушката да достигне до дясната стена на влака, а според наблюдателя на гарата той вече е убит. Значи единият наблюдател вижда жив човек, а другият вижда убит човек (или зомби). Логически, това не е по-различно от това единият наблюдател да вижда жена във влака, а другият да вижда мъж. Това е абсурдът в случая, колега. Едно е да виждаш събития, които са разместени във времето, а е съвсем друго да виждаш различни неща в двете отправни системи.
-
Въпросът е защо всичко, което си изброил, не е проблем за класическата физика ... а е проблем за СТО. Защо абсурдите и парадоксите в СТО се редят един след друг ... а класическата физика работи като пушка във всяка една от тези ситуации. И защо за СТО или условието на задачата било некоректно, или пък теорията била прилагана неправилно, или е нещо друго - а за класическата физика нито едно от тези неща не е проблем. Нима не е видна тенденцията в случая? От една страна имаме теория, на която все нещо и пречи ... а от друга страна имаме теория, която работи като пушка във всяка ситуация. Защо тогава се мъчиме с теорията, на която все нещо и пречи? На калпавата ракета и космосът и е крив.