gmladenov

Ще гледам да направя едни по-подробен пример, че нещо не ми излизат сметките. Апропо, Ричард Файнмън говори за релативистична маса в известните си лекции. Така че релативистичната маса не е просто объркване: https://www.feynmanlectures.caltech.edu/I_16.html

Така е, но разгледай следния пример: две топки за билярд се движат една към друга и се сблъскват. Първо използваш формулата за запазване на импусла в системата на масата за билярд, която приемаш за стационарна. След това пак смяташ импусла на топките в система на наблюдател, който се движи спрямо масата. Като сметнеш излиза, че имаш един и същи сумарен импулс и в двете системи: тази на масата и тази на подвижния наблюдател. Но ако направиш същите сметки по формулата на СТО, тогава сумарният импулс в двете системи няма да е еднакъв, а различен. За това става дума.

Става дума за импулса на движещи се тела в стационарна система - и импулсът на същите тези тела в подвижна/примова система. Например, подвижна топка за билярд в системата на маса за билярд - и същата топка в системата на кола, която се движи спрямо масата за билярд.

Да ... но в действителност се получава, че се ползват различни формули в стационарна и подвижна/примова системи. Класическата формула важи само в стационарни системи, докато в подвижни/примови не важи. Значи в крайна сметка за различните системи се ползват различни формули ... нищо че на пръв поглед излежда, че се ползваа една и съща формула.

Нека да се забелижи следното. Формулата за релативистичния импулс е: От формулата се вижда, че за (v=0) Лоренцовият коефициент е (γ=1), докато за (v>0) имаме (γ>1). А от това пък следва, че в стационарни системи, където (v=0), ползваме класическата формула за импулс (p=mv), докато в подвижни/примови системи ползваме релативистичната формула за импулс. С други думи, импулсът се смята по два различни начина в стационарни и подвижни системи. А щом това е така, значи имаме различен импулс в тези системи (иначе защо го смятаме по различен начин). Така в крайна сметка в СТО нямаме запазване на импулса между отправни системи. Имаме стъкмистика, според която законът за запазване на импулса се спазва ... но в действителност сумарният импулс в стационарна и подвижни системи е различен. Чрез стъкмистиката си, СТО върти двойно счетоводство за замазване на очите: уж имаме запазване на импулса между отправни системи, но в същност нямаме. Затова казваме, че СТО е математическа шашма.

Принципност по русоробски: Напълно нормално е да има руска асимилация в завладени с война територии ... но е престъпно и вероломно украинците (уж) да забраняват руския език в собствените си територи. Руснаците имат право да "разчистват" и завладяват територии ... но украинците са нацисти ако защитават собствените си територии.

За пореден път ще подчертая, че аз ти цитирам Айнщайн ... на което ти отговаряш, че аз си измислям. Там сме в споровете с теб.

Явно според теб е нормално да оставиш терористите да трепят, докато ти гледаш ... защото не си терорист. Не работят така нещата, колкото и да ти се иска. Парадоксът на насилието е, че насилие се побеждава с още по-голямо и по-вероломно насилие. Например, за да откажаш Хамас и Русия от бъдещи агресии, в идеалният случай трябва да ги заличиш от лицето на земята. За съжаление това не е реалистично и затова от тях могат да се очакват и бъдещи агресии. Но в крайна сметка ако искаш да решиш проблема един път завинаги, точно това трябва да се направи. Това е парадоксът на насилието: насилие се побеждава с по-голямо насилие. Бий, за да те уважават. Путин точно на този принцип действа.

Няма "днешно състояние" на СТО. Четем оригинала и от оттам черпим информация. Ако ти си измислиш, че според СТО има 17 измерения, теб ли слушаме ... или четем оригинала?

Да ... но е напълно уместно да се попита защо класическите формули не работят? Какво е обяснението за това. Разговорът тръгна от там, че релативистичният импулс е равен на класическият, умножен по Лоренцовия коефициент. И ако приемем, че масата се увеличава със скоростта, то това би имало физически смисъл. Само че ние казваме, че масата не се променя. Тогава е съвсем резонно да се попита защо е неободимо да уможим импулса по Лоренцовия коефициент ... и единственото "обяснение", което ти можеш да измъдриш, е че "такава е геометрията на пространство-времето". Хубаво, но това не е обяснение, а оправдание. Няма обяснение защо импулсът е пропорционален на Лоренцовия коефициент ... затова дай да го припишем на пространство-времето. Бабини деветини.

Хамас на какъв принцип взимат заложници?

Айнщайн не казвяа нищо подобно. Това, което Айнщайн казва, е че да се дефинира времето е трудно и затова вместо да дефинира времето, той ще приравни "време = показание на часовници". Минковкси, анализирайки СТО, достига до извода, че времето би могло да се разглежда като четвърто измерение. Но това е една чисто математическа интерпретация. Самият Айншщайн нищои подобно не казва.

Еее, ти пък сега. СТО не дефинира дали времето е човешка абстракция или физическо явление. Самият Айнщайн казва: за да избегнем трудностите, свързани с определението на "времето" ... Значи аз ти цитирам Айнщайн ... а ти ми твърдиш, че аз си измислям. Няма да се разберем.

Ествествено, че ми е ясно. Ти си този, който нещо се бърка. Ето ти запазване на импулса в стационарна и примова системи съгласно класическата физика: Стационарна система Примова система m1u1 + m2u2 = m1u3 + m2u4 m1u1' + m2u2' = m1u3' + m2u4' u' = (u - v) ⇒ (m1u1 - m1v) + (m2u2 - m2v) = (m1u3 - m1v) + (m2u4 - m2u4) ⇒ m1u1 + m2u2 = m1u3 + m2u4 Тук m1 и m2 са масите на две тела, които се се сблъскват в стационарната сисмета докато се движат със скорости u1 и u2. След сблъсъка масите на телата се запазват, докато скоростите им се променят на u3 и u4. В примовата система телата се движат със скорости u1' и u2' преди сблъсъка и u3' и u4' след сблъсъка. И както се вижда на таблицата, като заменим примовите скорости по формулата за класическо събиране на скорости, се получава запазване на импулса и в двете отправни системи. Ако направим същите сметки за примовите система - но вместо класическата формула за събиране на скорости излползваме формулата на СТО - тогава няма да се получи запазване на импулса. Затова казваме, че класическият импулс не се запазва в СТО. За да имаме запазване на импулса в СТО, трябва да ползваме релативистичната формула за импулс. Това е смисълът на тази формула: с класическата формула импулсът не се запазва, докато с релативистичната формула той се запазва.

Не спираш да ги ползваш, но приемаш, че те търпят критика по условие. И не обиждаш тези, които критикуват теориите и им намират маана.

Това е интерпретацията на Минковски, докато самата СТО не дефинира какво е време. Даже напротив, Айнщайн изрично избягва да дефинира какво е време: Может показаться, что все трудности, касающиеся определения «времени», могут быть преодолены тем, что вместо слова «время» я напишу «положение маленькой стрелки моих часов». Такое определение, действительно, достаточно в случае ... Това е цитат от трета страница на реферата: http://path-2.narod.ru/02/03/kedt.pdf. Айнщайн специално избягва дефиницията на време като заменя думата "време" с израза "положението на малките стрелки на моя часовник". С други думи, той приравнява "време = показание на часовник" и така хитро заобикаля дефиницията на време. Времето какво е: физическо явление или човешка абстракция? СТО не дава отговор на този въпрос - а той е важен, за да се разбере как подвижните часовници се забавят. Ако времето е абстракция (чети измислица), тогава как човешка измислица забавя часовници? Ако пък е физическо явление, то какво е? Материя, поле, сила, нещо друго? СТО не дава отговор.

"Засега няма нищо по-добро" не е аргумент, че дадена теория е добра/вярна. Представи си, че във вас влизат полицаи да те арестуват и ти казват: има убийство и засега нямаме по-добър заподозрян от теб. Затова ти ще лежиш в затвора. Ти ще се съгласиш ли с този аргумент? За СТО специално: СТО не дефинира какво е време, но приема за даденост, че подвижните часовници се забавят. Как, обаче, времето влияе на подвижните часовници? СТО не задава механизъм за това. Не става така. Това е съществен пропуск в теорията. Механизмът за забавяне на часовници трябва да бъде изяснен/зададен - и фактът е, че СТО не го задава. Съответно всяко обяснение в тази насока е само импровизация и преразказ с разсъждение. Тук не ни интересува какво е искал да каже Айнщайн, а какво е казал ... и той не е казал защо и как подвижните часовници се забавят. Така че ние в същност не знаем защо това е така; трябва да го приемем на юнашка вяра. Някои от нас, обаче, държат на доказателства и не приемат "истини" на юнашка вяра.

Като говорим за това кой иска да влезе в дома ти (с танкове и автомати), нали разбираме, че абсолютно същото важи и за Русия и Украйна: украинците живеят в дома си, а руснаците искат да им го вземат.

Нещо не се разбираме. Нека имаме стационарна маса за билярд. Две билярдни топки на тази маса се движат една към друга с еднаква скорост спрямо масата, блъскат се една в друга и отскачат. Броим масата за стационарна система. Как изглежда тази ситуация в отправната система на космически наблюдател, който се движи със скорост 0,866с спрямо стационарната маса за билярд? Системата на космическия наблюдател е примовата система. В нея билярдните топки се движат с релативистични скорости и като направим сметките излиза, че с класическата формула имаме запазване на импулса само в стационарната система, докато в примовата система няма запазване на импулса. Ако искаме да имаме запазване на импулса и в примовата система, то трябва да използваме релативистичната формула (с класическата не излиза). Ти като физик разбираш ли я тази постановка?

Запазването на импулса не работи в стационарна и примова системи ... ако се ползва класическата формула. Ако искаме да има запазване на импулса, тогава ползваме релативистичната формула. Запазване на импулса в две системи не е нещо, което може да се потвърди експериментално. Експериментално се потвърждава в една система, след което се смята за другата.

Ами това не е вярно. Смисълът на релативистичната формула за импулса е, че тя гарантира запазване на импулса във всички отправни системи. Ако се ползва класическата формула в СТО, с нея се получава различен импулс в стационарна и примова системи. Затова се ползва релативистичната формула, с която се получава еднакъв импулс във всички системи. Това е смисълът на релативистичната формула и това няма как да се измери експериментално. Така че няма как "да проверим на практика" коя от двете формули е вярната. Както всичко в СТО, или приемаш релативистичната формула за вярната ... или си еретик анти-релативист.

Защо? Нали точно според СТО часовникът, който е пътувал по-дълго, ще е изостанал повече?

Да, така излиза. В първата ОС задният часовник се движи по-дълго от предния, така че задният часовник трябва да е по-изостаналият (тук приемаме постановката, че подвижните часовници изостават).

Сега ти прочетох примера по-внимателно. Наистина не го бях разбрал правилно. Ти си задал по условие, че двата часовника тръгват неедновременно. Съответно те са в движение един спрямо друг и няма как да имат еднакви показания. Но кой от тях ще е по-изостанал от другия е трудно да се каже. Получава се същият казус като при парадокса на близнаците. За близнаците се приема, че само единият е изпитал ускорение и той се приема за движещият се. Съответно на него му се забавят часовниците. Но при часовниците как ще определим кой е движещият се, за да кажем кой от тях е изостаналият?

Споровете за СТО никога няма да спрат, защото теорията е математическа шашма, представяща се за наука. Ако немаш нерви за тези спорове, ти също можеш да си потърсиш друг форум.