
gmladenov
Потребител-
Брой отговори
10119 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
37
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ gmladenov
-
Така е, но разгледай следния пример: две топки за билярд се движат една към друга и се сблъскват. Първо използваш формулата за запазване на импусла в системата на масата за билярд, която приемаш за стационарна. След това пак смяташ импусла на топките в система на наблюдател, който се движи спрямо масата. Като сметнеш излиза, че имаш един и същи сумарен импулс и в двете системи: тази на масата и тази на подвижния наблюдател. Но ако направиш същите сметки по формулата на СТО, тогава сумарният импулс в двете системи няма да е еднакъв, а различен. За това става дума.
-
Да ... но в действителност се получава, че се ползват различни формули в стационарна и подвижна/примова системи. Класическата формула важи само в стационарни системи, докато в подвижни/примови не важи. Значи в крайна сметка за различните системи се ползват различни формули ... нищо че на пръв поглед излежда, че се ползваа една и съща формула.
-
Нека да се забелижи следното. Формулата за релативистичния импулс е: От формулата се вижда, че за (v=0) Лоренцовият коефициент е (γ=1), докато за (v>0) имаме (γ>1). А от това пък следва, че в стационарни системи, където (v=0), ползваме класическата формула за импулс (p=mv), докато в подвижни/примови системи ползваме релативистичната формула за импулс. С други думи, импулсът се смята по два различни начина в стационарни и подвижни системи. А щом това е така, значи имаме различен импулс в тези системи (иначе защо го смятаме по различен начин). Така в крайна сметка в СТО нямаме запазване на импулса между отправни системи. Имаме стъкмистика, според която законът за запазване на импулса се спазва ... но в действителност сумарният импулс в стационарна и подвижни системи е различен. Чрез стъкмистиката си, СТО върти двойно счетоводство за замазване на очите: уж имаме запазване на импулса между отправни системи, но в същност нямаме. Затова казваме, че СТО е математическа шашма.
-
Принципност по русоробски: Напълно нормално е да има руска асимилация в завладени с война територии ... но е престъпно и вероломно украинците (уж) да забраняват руския език в собствените си територи. Руснаците имат право да "разчистват" и завладяват територии ... но украинците са нацисти ако защитават собствените си територии.
-
Явно според теб е нормално да оставиш терористите да трепят, докато ти гледаш ... защото не си терорист. Не работят така нещата, колкото и да ти се иска. Парадоксът на насилието е, че насилие се побеждава с още по-голямо и по-вероломно насилие. Например, за да откажаш Хамас и Русия от бъдещи агресии, в идеалният случай трябва да ги заличиш от лицето на земята. За съжаление това не е реалистично и затова от тях могат да се очакват и бъдещи агресии. Но в крайна сметка ако искаш да решиш проблема един път завинаги, точно това трябва да се направи. Това е парадоксът на насилието: насилие се побеждава с по-голямо насилие. Бий, за да те уважават. Путин точно на този принцип действа.
-
Да ... но е напълно уместно да се попита защо класическите формули не работят? Какво е обяснението за това. Разговорът тръгна от там, че релативистичният импулс е равен на класическият, умножен по Лоренцовия коефициент. И ако приемем, че масата се увеличава със скоростта, то това би имало физически смисъл. Само че ние казваме, че масата не се променя. Тогава е съвсем резонно да се попита защо е неободимо да уможим импулса по Лоренцовия коефициент ... и единственото "обяснение", което ти можеш да измъдриш, е че "такава е геометрията на пространство-времето". Хубаво, но това не е обяснение, а оправдание. Няма обяснение защо импулсът е пропорционален на Лоренцовия коефициент ... затова дай да го припишем на пространство-времето. Бабини деветини.
-
Айнщайн не казвяа нищо подобно. Това, което Айнщайн казва, е че да се дефинира времето е трудно и затова вместо да дефинира времето, той ще приравни "време = показание на часовници". Минковкси, анализирайки СТО, достига до извода, че времето би могло да се разглежда като четвърто измерение. Но това е една чисто математическа интерпретация. Самият Айншщайн нищои подобно не казва.
-
Ествествено, че ми е ясно. Ти си този, който нещо се бърка. Ето ти запазване на импулса в стационарна и примова системи съгласно класическата физика: Стационарна система Примова система m1u1 + m2u2 = m1u3 + m2u4 m1u1' + m2u2' = m1u3' + m2u4' u' = (u - v) ⇒ (m1u1 - m1v) + (m2u2 - m2v) = (m1u3 - m1v) + (m2u4 - m2u4) ⇒ m1u1 + m2u2 = m1u3 + m2u4 Тук m1 и m2 са масите на две тела, които се се сблъскват в стационарната сисмета докато се движат със скорости u1 и u2. След сблъсъка масите на телата се запазват, докато скоростите им се променят на u3 и u4. В примовата система телата се движат със скорости u1' и u2' преди сблъсъка и u3' и u4' след сблъсъка. И както се вижда на таблицата, като заменим примовите скорости по формулата за класическо събиране на скорости, се получава запазване на импулса и в двете отправни системи. Ако направим същите сметки за примовите система - но вместо класическата формула за събиране на скорости излползваме формулата на СТО - тогава няма да се получи запазване на импулса. Затова казваме, че класическият импулс не се запазва в СТО. За да имаме запазване на импулса в СТО, трябва да ползваме релативистичната формула за импулс. Това е смисълът на тази формула: с класическата формула импулсът не се запазва, докато с релативистичната формула той се запазва.
-
Това е интерпретацията на Минковски, докато самата СТО не дефинира какво е време. Даже напротив, Айнщайн изрично избягва да дефинира какво е време: Может показаться, что все трудности, касающиеся определения «времени», могут быть преодолены тем, что вместо слова «время» я напишу «положение маленькой стрелки моих часов». Такое определение, действительно, достаточно в случае ... Това е цитат от трета страница на реферата: http://path-2.narod.ru/02/03/kedt.pdf. Айнщайн специално избягва дефиницията на време като заменя думата "време" с израза "положението на малките стрелки на моя часовник". С други думи, той приравнява "време = показание на часовник" и така хитро заобикаля дефиницията на време. Времето какво е: физическо явление или човешка абстракция? СТО не дава отговор на този въпрос - а той е важен, за да се разбере как подвижните часовници се забавят. Ако времето е абстракция (чети измислица), тогава как човешка измислица забавя часовници? Ако пък е физическо явление, то какво е? Материя, поле, сила, нещо друго? СТО не дава отговор.
-
"Засега няма нищо по-добро" не е аргумент, че дадена теория е добра/вярна. Представи си, че във вас влизат полицаи да те арестуват и ти казват: има убийство и засега нямаме по-добър заподозрян от теб. Затова ти ще лежиш в затвора. Ти ще се съгласиш ли с този аргумент? За СТО специално: СТО не дефинира какво е време, но приема за даденост, че подвижните часовници се забавят. Как, обаче, времето влияе на подвижните часовници? СТО не задава механизъм за това. Не става така. Това е съществен пропуск в теорията. Механизмът за забавяне на часовници трябва да бъде изяснен/зададен - и фактът е, че СТО не го задава. Съответно всяко обяснение в тази насока е само импровизация и преразказ с разсъждение. Тук не ни интересува какво е искал да каже Айнщайн, а какво е казал ... и той не е казал защо и как подвижните часовници се забавят. Така че ние в същност не знаем защо това е така; трябва да го приемем на юнашка вяра. Някои от нас, обаче, държат на доказателства и не приемат "истини" на юнашка вяра.
-
Нещо не се разбираме. Нека имаме стационарна маса за билярд. Две билярдни топки на тази маса се движат една към друга с еднаква скорост спрямо масата, блъскат се една в друга и отскачат. Броим масата за стационарна система. Как изглежда тази ситуация в отправната система на космически наблюдател, който се движи със скорост 0,866с спрямо стационарната маса за билярд? Системата на космическия наблюдател е примовата система. В нея билярдните топки се движат с релативистични скорости и като направим сметките излиза, че с класическата формула имаме запазване на импулса само в стационарната система, докато в примовата система няма запазване на импулса. Ако искаме да имаме запазване на импулса и в примовата система, то трябва да използваме релативистичната формула (с класическата не излиза). Ти като физик разбираш ли я тази постановка?
-
Запазването на импулса не работи в стационарна и примова системи ... ако се ползва класическата формула. Ако искаме да има запазване на импулса, тогава ползваме релативистичната формула. Запазване на импулса в две системи не е нещо, което може да се потвърди експериментално. Експериментално се потвърждава в една система, след което се смята за другата.
-
Ами това не е вярно. Смисълът на релативистичната формула за импулса е, че тя гарантира запазване на импулса във всички отправни системи. Ако се ползва класическата формула в СТО, с нея се получава различен импулс в стационарна и примова системи. Затова се ползва релативистичната формула, с която се получава еднакъв импулс във всички системи. Това е смисълът на релативистичната формула и това няма как да се измери експериментално. Така че няма как "да проверим на практика" коя от двете формули е вярната. Както всичко в СТО, или приемаш релативистичната формула за вярната ... или си еретик анти-релативист.
-
Защо? Нали точно според СТО часовникът, който е пътувал по-дълго, ще е изостанал повече?
-
Да, така излиза. В първата ОС задният часовник се движи по-дълго от предния, така че задният часовник трябва да е по-изостаналият (тук приемаме постановката, че подвижните часовници изостават).
-
Сега ти прочетох примера по-внимателно. Наистина не го бях разбрал правилно. Ти си задал по условие, че двата часовника тръгват неедновременно. Съответно те са в движение един спрямо друг и няма как да имат еднакви показания. Но кой от тях ще е по-изостанал от другия е трудно да се каже. Получава се същият казус като при парадокса на близнаците. За близнаците се приема, че само единият е изпитал ускорение и той се приема за движещият се. Съответно на него му се забавят часовниците. Но при часовниците как ще определим кой е движещият се, за да кажем кой от тях е изостаналият?