gmladenov

Благоадаря. Много правилно си ме цитирал.

Винаги съм прав (майтап бе, Уили). Връзката между реалност и геометрия е същата като връзката между география и географска карта. Картата е просто лист хартия, на който са нарисувани планини, равнини и селища. Ако картата е релефен глобус, то приликата с действителността става поразяваща ... и въпреки това глобусът пак не е самата реалност, а умалено копие на реалността. Въпрос: защо не използваме само двумерна геометрия, за да "картографираме" света около нас? Тя не е ли вярно описание/отражение на реалността? Тук и децата ще отговорят, че ние не сме плоски и съответно двумерна геометрия не отразява реалността. Всяко тяло има три размера, а не два. По същата логика можем да попитаме: а защо не използваме пет-мерна геометрия ... и отговорът пак е същият: в реалността мерим в три измерение, а не в пет. Времето е толкова вплетено в нашето възприятие за реалността, че е много изкушително и него по инерция да го вплетем в геометрията ... и тук почват противоречията.

Щом трябва да питаш, значи очевидно не можеш измериш колко е часа. Виж ако някой пита "колко градуса е навън", това на секундата можед да се измери. Темпрературата е измерима физическа величина. Времето се отъждествява с продължителности и часовниците в същност отчитат интервали/продължителности ... на което му се вика "време". Работата е там, че "време" се използва не само за продължителности. Така излиза, че мерим едно, пък говорим за друго. Например, казва се, че "времето тече". Интервалите очевидно не течат, но физиците си знаят най-добре. Хайде малко почивка, че съм на лекар. За сведение, отивам с най-голямо удоволсвтие, без никакъв страх.

Натискам газта ... и скоростомерът ми казва с колко карам. Налагам метър на стената ... и той ми казва колко е широка вратата. Навивам си спрелия часовник ... и той не ми казва колко е часа.

Натискам газта ... и скоростомерът ми казва с колко карам. Налагам метър на стената ... и той ми казва колко е широка вратата. Навивам си спрелия часовник ... и той не ми казва колко е часа.

Някои хора обичат да си фантазират. Няма лошо. Хайде и аз. Представяме си как междугалактичеки космонавт се събужда в своя космически кораб след продължителна хибернация и установява, че всички часовници на борда са спряли заради повреда в захранването. Той оправя захранването и часовниците тръгват - но на секундата почват да мигат, за да бъдат сверени. Космонавтът почва да се чуди защо мигат. "След като часовниците мерят време, защо не направят едно измерване и сами да се сверят. Термометърът как сам си сверява показанията. Часовниците да се стегнат и сами да си измерят кое време е.". А часовниците го гледат и мигат ли, мигат.

Нищо не мерят. Нали за това се бием тук.

Само ако теорията е вярна. Ако не, значи е невъзможно.

Нещо "ги има" ако е измеримо. Ако не е, как го има. Голямото светло бъдеще можеш ли да го измериш колко е светло и голямо? Ако не можеш, значи няма голямо светло бъдеще; то е само мечта. В моите мечти аз отивам до Андромеда и се връщам за една секунда. Значи пътувам хиляди пъти по-бързо от светлината. Броиме ли, че тази скорост я има?

Ако се съгласиш, че движението в четвъртото измерение е просто фантазия, значи няма за какво да спорим. Но ако продължаваш да твърдиш, че движението в четвъртото измерение е реално движение ... въпреки че не можеш да спираш или ускоряваш ... тогава няма как да се разберем.

Именно. Всички измервания, които правим, се правят в реалните три измерения на вселената. Няма измерване в четвърто измерение; никога нищо не е измерено там. Значи освен да си фанатазираме за четвърто измерение, такова в действителност няма. За това иде реч.

Дори подвижните часовници да се забавят, това не доказва съществуването на четвърто измерение. Пак да кажа: според самия Айнщан подвижните часовниците се забавят ... а самият той в оригиналние си реферат по никакъв начин не казва, че има четвърто измерение.

Станиславе, раземрите на дадено тяло са измерими: ширина, дължина и дълбочина. Това са ти трите реални измерения. А какво мериш в четвъртото измерение? Когато "мериш време", ти в същност броиш някакви осцилации на тяло в пространството: въртенето на земята, въртенето на звездите, осцилациите на цезиеви атоми и т.н.. Значи "измерването" на време пак става в 3-мерното реално пространство, а не в някакво четвърто измерение. Четвърто измерение е само на хартия. В него нищо не мериш ... защото такова измерения няма (или поне не ни е достъпно).

Ти какви хапчета пиеш.

Не се разбираме. Имаш реалност ... и имаш модел на реалността. Геометричните/математически измерения са модел на реалността, а не самата реалност. Ние използваме двумерни и четиримерни модели за удобство ... но с ясното съзнание, че те са просто модели, а не самата реалност. Да се движиш в четвъртото измерение е да се движиш в абстракциите на Минковски. Според теб имаме ли реално движение в тези абстракции ... или просто смятаме някакви числа?

Да де, но това е математическа интерптретация. Просто модел ... който не е задължително да отразява реалността. В математиката няма ограничение на броя измерения ... докато в реалността те са само три. Четвъртото измерение на Минковски е просто абстракция, въведена за удобство. А според теб има реално четвърто измрение. Това не е вярно.

Когато армията на една държава нахлуе на чужда територия с танкове, това е агресия. Именно това направи Русия през февеуари миналата година в Украйна. Как можеш да спориш, че това не е агресия?

С геометрията на Минковски някои неща наистина стават по-прости, ясни и продуктивни. Но концепцията, че времето трябва да се разглежда като неотделна част на пространството, не е абсолютна истина. Тя е просто един възможен поглед върху СТО ... който в никакъв случай не е единственият поглед. Така нареченото "времево" измерение в геометрията на Минковски в действителност е виртуално пространствено измерение. Неговото въвеждане има някои удобства ... ни нищо не налага неговото въвеждане. Самият Айнщайн не налага четвърто измерение в СТО, а изрично казва, че тя се базира на Евклидова геометрия. Така че ако слушаме самия Айнщайн, СТО е базирана на Евклидова 3-измерна геометрия с време като допълнителен параметър. 4-мерното виждане на Минковски е надграждане над самата СТО.

За хиляден път: геометрията на Минковски е интерпретация на Лоренцовата трансформация. Минковски анализира формулата и вижда в нея хипорболична ротация в 4-мерно пространство. Но тярбва да е пределно ясно, че това е просто негово виждане. Той така ги вижда нещата и така предлага и ние да ги виждаме. Има и други гледни точки, обаче. Тази на Минковски не е единствената. Така че няма какво да се спори, че Минковски е прав, а другите не са. Съвсем очевидно Лоренцовата трансформация е отворена за различни интерпретации. ЛТ може да се интерпретира и по съвсем друг начин, от който много ясно се проличава тя какви трикове прилага, за да може скоростта на светлината да е еднаква във всички отправни системи.

И аз описвам геометрия, колега. Мисли малко по-абстрактно.

Когато Минковско умножава ct, той обяснил ли е кой изминава разстоянието ct? Не е обяснил. Значи Минковски не спазва правилата на физиката. Нали така, Скенер.

Съотношението разстояние/време е скорост, а произведението скорост*време е дължина. И двете са верни; няма как да кажеш скорост*време е дължина, но разстояние/време не е скорост.

Абсолютно същото важи и за произведението ct, върху което почива геометрията на Минковкси: то има пространствена размерност ... но не е пространствено измерение.

Скенер донакъде е прав, но не напълно. Истина е, че X/t не е задължително равно на V, както пише в цитираната от теб статия. Но X/t все пак е скорост. Нека тази скорост да е (х/t = u). Ето я Лоренцова трансформация (ЛТ) за времеви координати (γ е Лоренцовият коефициент): t' = γ(t - xv/cc) Като разделим двете страни на t, получаваме: t'/t = γ(1 - uv/cc) => t' = t*γ(1 - ϕ), където ϕ = uv/cc От формулата се вижда, че времето в примовата система зависи единствено от времето в стационарната система плюс мащабиращи коефициенти. Тоест, врзката между време и пространство пак изчезва, както и в твоята статия - но вместо (x/t = v), аз приравнявам (x/t = u). Значи тезата на авторите остава: лесно може да се покаже, че времето и пространството не са задължително едно цяло, както постулира Минковкси. В крайна сметка свързаността на времето и пространството е въпрос на интерпретация на ЛТ: за да покаже, че времето и пространството са свързани, Минковкси манипулира ЛТ за да покажат, че времето и пространството не са свързани, авторите в твоята статия също манипулират ЛТ Единият подход не е по-валиден от другия.

България тогава (уж) беше силна ... а през 1990г милиони българи скандираха "45 години стигат". Също така през цялото това време на силна България ние бяхме в съюз с поляци, чехи, украинци и руснаци ... пък после милиони българи скандираха "45 години стигат". Забелазваш ли повтарящата се тенденция тук: По време на соца ние бяхме силни, независими и в съюз с други славяни ... пък накрая милиони българи излязоха на улиците да скандират "45 години стигат".