gmladenov

+1000

Ами да. Нали я гледаш и така приемаш светлинни вълни от нея.

А така. Значи термометърът взаимодейства с това, което мери: въздух, вода и т.н..

... и така ти взаимодействаш със скалата и метъра.

Ами механично. Пак да кажа: как мериш височината на скала, която не виждаш и до която нямаш достъп? Нали трябва да си там и или да "обработваш" светлината, идваща от скакалата (ако мериш с оптически уред), или трябва да наложиш метъра върху скалата. Няма как да измериш височината без да взаимодействаш по някакъв начин със скалата.

Това сме го уточнявали хиляди пъти. Айнщай изрично казва в реферата си, че физическият смисъл на "относителността на времената" е забавяне на часовниците.

Налагаш го и така взаимодействаш. Без да наложиш метъра, няма как от София да измериш дължината на нивата на чичо ти в Пловдивско.

Пак имаш взаимодействие: нали налагаш ролетката/аршина върху измервания предмет. Как, например, ще измериш височината на скала на тъмната страна на луната (която не се вижда)? Трябва да си там, за да измериш. Значи пак трябва да взаимодействаш; няма как от земята да измериш.

Всяко измерване е взаимодейсвтие. С какво взаимодействат часовниците когато "мерят" време: поле, сила, радиация, нещо друго? За да може часовниците да се забавят, както твърди СТО, времето трябва да им въздейства. Какво е това въздейсвтое: поле, сила, радиация, нещо друго? Освен това как така времето взаимодейства механически с механични часовници и електро- магнитно с атомни/електроинни часовници?

Е да де. Когато нещо в СТО не излиза, то не ни върши работа ... защото такава е геометрията на пространство-времето, видите ли.

Като се направят сметките излиза, че колелото има една и съща дължина и в двете системи: 1м. Само че в примовата система колелот уж е сплескано ... и съответно би трябвало да има по-малка обиколка от 1м. Значи това е парадоксът: как така колелото има еднаква обиколка в двете системи, след като в едната система то е кръг/окръжност, а в другата е елипса с по-къса обиколка.

Добре. Да приемем, че часовниците са измервателни уреди (те не са). Тогава излиза, че имаме три пространствени плюс едно времево измерение. Всякакакви други измерения са точно толкова истински/реални, колкото и Господ. Така устройва ли те?

Да. Затова казвам, че апарадоксът е неразрешим. Като "решение" се посочва, че въртящият се диск не бил инерциална система. С други думи, парадоскът се "решава" като се обяви за невалиден.

Не знам защо се правиш на улав. Отговори си сам на следното: Измерими ли са с инструмент ултравиолетовите и инфрачевени лъчи? Можем ли да измерим с инструмент каквото и да било в други измерения, освен в известните три пространствени измерения?

В примера съм задал обиколка на колелото 1м. Значи с едно завъртане на колелото (с един оборот), колата ще се продвижи с 1м. При 0,5с завъртания, колата ще се придвижи с 0,5с метра. Ако колелото се върти с 0,5с оборота в секунда, то колата ще измине 0,5с метра за 1 секунда. Като се приложи ЛТ излиза, че в примовата система колата е изминала 0,575с метра за 1,15 секунди. Значи броят обороти в примовата система остава същия: 0,575с/1,15 = 0,5с оборота. А от това пък следва, че обиколката на колелото трявба да е същата като в стационарната система. Както също така казах, броят на оборотите не може да е различен, защото ако броим индивидуалните обороти за индивидуални събития, то броят на събитията трябва да е еднакъв в двете системи.

Объркал си се. СТО е опит за обяснение на нулвеия резултат на ММ. Не можеш да ипозлваш опита като доказателство, че СТО е вярна.

Имаш различни разстояния, но и времената са различни. И като разделиш време на разстоние, се получава същото: 0,5с/1сек = 0,575с/1,15сек = 0,5с метра

Това не е вярно. Инфрачервените и ултравиолетовите ЕМ вълни са измерими ... докато скритите измерения, за които фантазираш, по никакъв начин не са измерими. Те съществуват само във въображението ... точно като Господ.

Да, точно. Дължината на окръжността трябва да се скъси ... докато радиусът не се променя.

Щом са недостъпни за нас, значи те не съществуват. Ако пък смяташ, че те все пак съществуват, значи Господ ... който също е "недостъпен за нас, неосезаем" ... също трябва съществува. Няма две добри, батка. Избери си: или недостъпните за нас измерения не съществуват ... или Господ също съществува, заедно с недостъпните измерения.

Точно това е парадоксът не Еренфест и той дефакто няма решение: https://en.wikipedia.org/wiki/Ehrenfest_paradox Съответно не знам как ще изглежда колелото като се приложат ЛТ за него.

Когато Путин обяви частичната мобилизация, повече от милион млади мъже напуснаха страната. Статистиката беше, че 80% от тях са с висше образование.

В стационарната система (тази на автомобила) колелото е кръг. А в примовата система то е елипса ... както Коко и Скенер показаха.

Е да де. Колелото е сплескано и става на елипса вместо окръжност. И след като "височината" на колелото се запазва, значи елипсата в примовата система трябва да има по-малка обиколка отколкото окръжността в стационарната система. Парадоксът на Еренфест дефакто няма решение: https://en.wikipedia.org/wiki/Ehrenfest_paradox#Resolution_of_the_paradox Освен това в горния парадокс с автомобила ние не разглеждаме отправната система на самото колело, а гледаме системата на автомобила ... в която има въртящо се колело. И единственото, което ни интересува, е обиколката на колелото. Според твоята анимация горе, обиколката на колелото безспорно е различна в двете системи. Срещу това не можеш да спориш (или да трябва да признаеш, че горната анимация е грешна). Но щом обиколката е различна ... а броят оборотите е еднакъв в двете системи ... тогава колелото не може да измине пътя, който Лоренцовата система изчислява. Така "парадоксът на автомобилното колело" в същност няма решение.

Хехе, измислил си страхотен парадокс. Ако приемем всеки оборот за събитие, значи броят обороти задължително трябва да е еднакъв и в двете системи. Иначе имаме загуба на събития ... което не е възможно, какво се знае. Ето илюстрация на парадоска, леко поизменена за яснота. Имаме автомобил, който се движи спрямо знак Стоп със скорост 0,5с. При тази скорост Лоренцовият коефициент е (γ = 1,15). В собствена си система автомобилът е в покой, докато знакът Стоп се движи със скорост 0,5с наляво (в отрицателна посока). В системата на знака е обратното: той е в покой, а автомобилът се движи насясно (в положителна посока) - пак със скорост 0,5с. Всяко от колелата на автомобила е кръгло и има обиколка 1м в системата на автомобила. При тази обиколка колелото прави общо 0,5с оборота за една секунда, като за това време знакът Стоп се е преместил на разстояние 0,5с от автомобила. Като приложим Лоренцовата трансформация, в примовата система автомобилът е изминал 0,575с разстоние за 1,15 секунди. Значи броят обороти остава същият: 0,575с/1,15 = 0,5с. Къде е парадоксът? В примовата система колелото е хоризонтално-скъсено (заради скъсяването на дължините) и неговата обиколка също би трябвало да е по-къса отколкото в системата на автомобила. Съгласно изминантото разстояние, обаче, обиколката на колелото трябва да е същата - иначе как автомобилът ще измине разстояние 0,575с за 1,15 секунди. Значи хем колелото е (хоризонтално-скъсено) скъсено, хем неговата обиколка си остава същата. Хайде сега батко Скенер да ни обясни как стават тия неща. Ето сметките по Лоренцовата трансформация. x' = γ(x - vt) t' = γ(t - xv/cc) v = -0,5c, γ = 1,15, x = 0, t = 1 x' = γ(x - vt) = 1,15(0 + 0,5c) = 0,575c t' = γ(t - xv/cc) = 1,15(1 + 0) = 1,15