tantin

κράβατος, krábatos masculin Variante macédonienne de κράββατος Много е вероятно "леглото" като мебел и като понятие да е стигнало до Азия с войните на Ал. Македонски и от там да е станало популярно в централна Азия. Всичките други варианти за скитски или славянски произход са слабо вероятни. Гърци и римляни са тези, дето подаряват легла на авари и хуни. Това са били предмети от лукс.

Ето още нещо, за което си заслужава да коментираме: Думата е "легло". Tatar карават Uzbek karavot Greek κρεβάτι Russian кровать Croatian krevet Tajik/Tajiki кат Kirgiz Керебет старо-български чрътог, креват, ложе уйгурски: كارىۋات Karivat Думата за "легло" се вижда че присъства в много подобна форма при тюрки, славяни и дори при гърците. Едва ли йугурите са я взели тая дума от руснаците. Едва ли пък гърците са я взели от славяните или руснаците. По-скоро си мисля че тя е наследство от скитите. По одной из версий слово «кровать» происходит от слова «кров»[3]. Согласно Фасмеру, это слово происходит из древнегреческого κράβατος κραβάττιον, среднегреческого κραβάτι(ο)ν, новогреческого κρεβάτι[4]. Легло - на шведски - Säng - така че тази връзка с кръв може и да е верна . Примерно blood - /Блъд/ - bed /бед/ - на английски. В такъв случай ще излезе че гърците са я заели от тая дума от славянизираните скити: кров - е отишло при гърците като кровать. ПП. Крова́ть. Древнее заимствование из греческого (византийского) языка. Греки называли свое ложе для сна «краббата» (в другом по времемни произношении «краввати»). Это слово перешло от них к русским еще в киевские времена.

Славяните не спят на легла. Те спят директно на земята, на слама или в най-добрия случай на рогозки. За мен бе по-важно да си изясня смисъла на тая дума. И тя не е толкова за дворец или палат или царски двори. Виждаме че смисъла е повече за брачно ложе, за специално почистено и украсено място за младоженците. При обикновенните хора, живеещи в полуземлянките и където са поне 10 човека в някакво подобие на стая - ясно че няма как да се направи "чрътогъ" за младоженника и булката му. Освен ако не му направят нова шатра или полуземлянка. Но това едва ли биха го нарекли с такова име. Значи най-вероятно става дума за заемка. "Чрътогъ" е по-скоро тази мебел - брачното легло или царското ложе - там където спи владетеля и никой не смее да го безпокои. Такова ложе имал Атила, такива легла имат и тюркските кагани. В случая няма как да търским славянска етимология. По-вероятно това да е заемка. След като знаем какво означава тая дума би било възможно да дадем някакви обяснения, но ако това е заемка е безмислено да търсим славянска трансформация. По-вероятно думата така е заимствана и така е влязла до като е била заменена с "ложе" - легло.

Такива изобщо няма. Сарматите са добре известни на римляните. Водят се няколко войни. Има техни рисунки, статуи на колоната на Траян. Това колко пъти да ти го обяснявам МейкБулгар. Между прабългари и сармати няма никаква връзка. Историята със сарматите е следната: след като те свялят скитите - вземат надмощието в голямата територия на Скития. Но започват се войните с Римляните. Сарматите въоръжават техните слуги (лимиганти) . После обаче слугите на сарматите вдигат голямо въстание и същите сармати са принудени да бягат при техните врагове - римляните - щото слугите са били по-жестоки и безпощадни. Сарматите предпочели да станат слуги на римляните , отколкото да попаднат в ръцете на бившите си роби.. Това е накратко историята, предадена ни от римляните. Аз дори имам подозрения че сарматите са се слели с даки и власи. Никакви прабългари-сармати няма и не съществуват такива.

Тази връзка за която ти намекваш е връзката славяни-скити както и по-древната връзка между славяни и индо-европейци. Прабългарите донасят друг пласт, връзка между скити-тюрки-хуни. Затова имаме съвпадения по линия на скитите.

Защо да е невъзможно? Напротив, много е възможно и е лесно видимо: Чардак - Чърдок -Чрток - Чрьток - чрътогъ Да допълня още, че под чардак се разбира не толкова чертата или четириъгълника, а покривалото. Чардак е също със значение на навес, има връзка и с чадър. (чдр) . Възможна е и някаква тюркска етимология за същото, но не мога да го твърдя със сигурност.

По-късно, чрътогъ я заменят с ложе. (легло). (царское ложе, царские ложа ).

Възможно е да са хунски, или по-ранни - скитски. Доколкото се сещам БосФорос - го извеждаха като данък волове. Но от Бос до Бик има разлика. Отделно можем да разглеждаме паралел между Bull - вол. Германското "bolle", "bul" е влязло при славяните като вол, при естонците е pull. Така че "бик" е с ясно източен азиатски произход, но за ролята на прабългарите вероятно си прав.

Относно Чрътог Някога славяните не са имали легла, спели са на земята, на слама или на рогозки. А това което наричат чрътог е вид легло с покривало от коприна или разни платове. Това, дето го показват по филми и дето може да се види по разни музеи. Хем е легло, но е покрито с платове. Интимно кътче, място за уединение на владетеля. По тоя начин хем е нещо като шатра, четириътълна с 4 арки, хем е легло, хем е вътре в царските палати. Вижда се че това специално легло е пригодявано за невестата и за младоженеца. Вероятно за първата им брачна нощ.

Друг възможен прабългаризъм: бик Етимология старобълг. быкъ (Сим. сб., 1073 г.). Праслав. *bykъ, унг. bika са старинни заемки от тюрк. *būqa „бик“. Лит. būkas „воден бик“ е очевидно заета от рус. диал. бык „воден бик“. Защо тази дума е с голяма вероятност "прабългаризъм"? В монголския съществува "бух" - което е по-близко до Праслав. *bykъ отколкото тюркското "буга". Бурятский - буха . Прабългарското "букъ, бухъ или бугъ" е пристигнало при славяните приблизително по същото време, когато тюркските народи на изток са възприели тюрк. *būqa .

Нека си говорим с източници. Аз ще спомена Дюклянския поп: http://www.vostlit.info/Texts/rus6/Dukljanin/frametext.htm Ако някой може по-добре да го обясни - преотстъпвам възможността. Виждате че в административната структура присъстват банове, жупани и стотници. Жупанът е аналог на византийската титла - комит. BOYHΛA.ZOAΠAN.TECH.ΔYΓΕTOIΓH.BOYTAOYΛ. ZΩAΠAN.TAΓPOΓH.HTZIΓH.TAICH. Същата титла за жопан я имаме в надписите от Над Сент Миклош . Което ме кара да мисля че тази титла е прабългарка, а не е славянска. "Сложната титла ζουπαν ταρκανος означава може би таркан, който е бил жупан или началник на една жупа. " - цитат от Бешевлиев http://macedonia.kroraina.com/vb3/vb_uvod.htm - Бешевлиев го казва това, че жупанът много вероятно е бил началник на една "жупа" . А жуз , джуз - това е 100 . . Ясно че това звучи много близко до чобанин, чопан (овчар) и подобни. Но да не ги бъркаме едни с други. Връзката на стопанин и стотник с жупан е колкото екстравагантна и екзотична, толкова и възможна - реалистична.

Аз съм гледал малко за сродната дума "жупан". Вероятно това е титла свързана с числото 100. Командир на 100 човека или голям командир на 100 000 армия.жус-мин. Съответно сто-панин е славянски аналог на жу-пан. При поляците пано е останало като господар , титла. При нас и руснаците титлата е господин, господар. Наблюдава се едно такова обвързване между древно-тюркски титли, звания и понякога буквален превод в славянски.

Превод от татарски (гугъл):

Според Венер Әхмәтов "Изглежда, че езикът на нашия народ, който отдавна е книга, е единственият надежден източник в изследването на древните тюркски (552-745), уйгурски (745-840), сунитски (ок.1200- около 170 г. пр. н. е.) писмени източници и култура." Езика на който Венер Ахметов изследва е татарски и киргизки. Предполагам че той е наясно също с казахски, руски и английски. Защо за нас може да е интересен Венер Ахметов: Той твърди че календара с 12-те животни е бил предаден от тюркските народи на Монголите (Златната орда ) https://ru.wikipedia.org/wiki/Золотая_Орда Тоест той твърди че древния тюркски календар е ползван във Волжска България и в тюрко-говорящите области на Сибир - а завоевателите Монголи са заимствали този календар, включително тюркските наименования. Това за нас е много важно. Защото същия тоя календар е засвидетелстван при нас в Дунавска България с близо 5-6 века по-рано. А ако добавим към това датировката за Кубрат, Гостун , Авитохол - то брояча на годините се премества с почти на 1000 години по-рано. Твърденията на Венер Ахметов не са достатъчо добре защитени. Не му се обръща достатъчно внимание от конференциите където той е участвал. Публикациите му са на ниво - слабо за да му обърнат внимание световните специалисти. Но за нас това не би трябвало да е пречка. Изследователя дава определени сведения, гледна точка, материали, източници. Доколкото проверявах дадените от него сведения - прабългарския календар съответства на средно-азиатския тюркски календар. Най-голямото предизвикателство за мен са месеците верени и сичкан/ сомор. И докато за мишката можем да предполатаме връзка със Самсар (която връзка е доста неубедителна), то ето как изглеждат нещата със верени: Ләw Ләw Ләw Ләw Ләw Лүй Ләү Лүй Ләw Лүw Лүw Балыг Ләw ,Балыг Ләw ,аҗдаһа, Балық Улуw Олу Олу Балық Эждер Верени Варан = warning, watcher Драконът е нещо като гущер при тюркските календари ( поне аз така успявам да го преведа от публикацията на Венер Ахметов ). Понякога се ползва допълнително животно: било то риба/ балик/ или това наименование Леу (което объркващо много ни напомня за българския лев, лъв ). Аз дори за известно време си мислех че те директно са подменили дракона с лъв. Но се оказва че това наименование е за някакъв гущер. Леу - Олу - Дракона - това не е лъва, това е някакъв вид гущер или дракон или крокодил или Варан - така - както е указано в именника ни. Етимологията на Варан е не по-малко объркваща. Варанът е вид гущер, игуана, познат на египтяните и ползван за "watcher" - наблюдател - предупреждаващ за появата на истинските крокодили.. От там те извеждат това понятие "warner" https://en.wikipedia.org/wiki/Monitor_lizard#:~:text=The generic name Varanus is," or "monitor lizards". The generic name Varanus is derived from the Arabic word waral/waran ورن/ورل, from a common Semitic root ouran, waran, or waral, meaning "dragon" or "lizard beast".[36] In English, they are known as "monitors" or "monitor lizards". The earlier term "monitory lizard" became rare by about 1920.[37] The name may have been suggested by the occasional habit of varanids to stand on their two hind legs and to appear to "monitor",[36] or perhaps from their supposed habit of "warning persons of the approach of venomous animals".[38] Защо това животно се появява така с автентичното си еврейско-арабско наименование при прабългарите ? Ами това е по-скоро предизвикателство за нас ! Това е неочакван повод за се радваме че търсенията са ни в съвсем правилната посока. Имаме още една причина да сме доволни че предположенията ни са базирани не на измислица и на голи фантазии - а имаме реално съвпадение на фактите !

По тоя въпрос тука в тоя форум не знам дали е останал дори 1 привърженик на тюрко-говорящите . Аз не че съм голям такъв привърженик, просто покрай моите проверки дето ги правих с евенки, фино-угри , таджики и други - тюркската връзка показа най-сериозна корелация. Изписах доста и наслагах доста материали за това през което съм проверявал. В един момен се оказа че аз тука съм единствен представител на старата класическа школа, защитаваща "тюрко-езичието" на прабългарите. Интересно че Сир и Атом са донякъде и те в тази група, Янков е най-наясно с тюркската етимология на Именника и с датировката на събитията. Обаче по неразбираеми причини тоя форум се крепи около "ирано-езичието" защитавано от списъците на МейкБулгар и археологията на Булгароид. Повтарят се стари тези, или се спекулира с псевдонаучността на нови модерни изследвания. Да не пропусна и Кавказката връзка на Конан - щото това е глътка свеж въздух покрай застоя и невъзможността да се мръдне дори на педя напред или назад. А това за Дулу- Дуло - тука на тая връзка се гледа като на нещо еретично. Особено Сир - дори не ми е ясно поради какви причини той подхожда така осъдително. Точно това не е мястото където да повдигаме или обсъждаме такива въпроси, понеже това е темата на Сър.. Нека да уважаваме идеята на създателя на темата. Но все пак Дуло_Дулу не е решен проблем Дали нашите управници от рода на Дуло са тюрки или иранци или скити или кангюйци или ефталити - нека фактите ни убедят, а не това да се прави с внушения, обиди и некоректни квалификации..

Г-н Торн, неудобно ми е да пиша в темата на Сир, вие сте на път да разбиете статукството. Г-н Сър се радва на най-голямото одобрение от страна на форумната общност. Ползва се с най-голям процент одобрения. Почти се изживява като негласен лидер, местен авторитет и феодал. А вие след известно прекъсване се явявате и му нарушавате благополучието. Досега аз му служех за боксова круша, макар че идеологически с него се оказваме от една и съща страна на барикадата. Но има и други категории: за научна строгост, за стегнатост, за точност и придържане на темата. Г-н Сир си има своите слабости разбира се, аз гледам да не му се връзвам, а той мен ме е игнорирал и дори не вижда какво пиша. По тая причина понякога се случват интересни моменти с него да казваме едно и също. Аз го имам за съмишленик, но по други причини с него сме в 2 паралелни вселени.

..

Едва ли има съмнения относно това че "hand" - ръка" е индо-европейска дума. Но понеже ти твърдиш че съм си го измислил за етимологията на "художник" - ти видя че не съм си го измилил аз - а съм го ползвал на готово от Уикипедията. Понеже имах определени съмнения относно кои точно германци са допринесли за тази дума, направих няколко допълнителни проверки: English Swedish Norwegian made by hand handgjord håndlaget craftsman hantverkare håndverker handyman hantlangare altmuligmann Вижда се че има близост към "Хондожьство" - но не е достатъчно близко и убедително. Все пак има още една група германци за които знаем че са били в близост със славяни и прабългари. Готите. Какво ни дава готския речник на Улфила: На мен от множеството примери по-горе ми харесва "хандугоза" и " хьондюгр" . От тук нататък преотстъпвам на някой по-квалифициран етимолог или филолог да обясни взаимовръзката между горните понятия. Според това което показах за пример се вижда че старобълогарското понятие "художник" е заето най-вероятно от готите. (не от франките или лангобардите).

Ако погледнеш записа: "хѫдожьство " - втората буква се чете като "ан" . Това прави думата художник съставена от 2 части: ханд + дожьство = ръка + правено.. Ръко-делие. Най-вероятно това се е отнасяло за резбарите. После това понятие се е прехвърлило и към художниците, рисуващи с бои. И аз доста се чудих защо са ползвали тази буква на втора позиция, не можех да си обясня смисъла докато не погледнах германската етимология. Относно втората част: дожьство може да е от правя- do или дълбая - dig. (за дърворезба). Получава се нещо като ръчно дълбаене (по дървото). Вижда се че "н" бързо е отпаднало и е останало носово А, което пък после е минало в Ъ или У. И затова от пръв поглед е много трудно да си представим как да прочетем тоя звук . Без познаване на етимологията всеки би се затруднил на тази дума.

Old Church Slavonic Etymology[edit] From Proto-Slavic *xǫdogъ (from a reflex of Proto-Germanic *handugaz) + -ьство (-ĭstvo). Noun[edit] хѫдожьство • (xǫdožĭstvo) n skill art slyness wit Synonyms[edit] хѫдожьствиѥ (xǫdožĭstvije) Related terms[edit] хѫдожьникъ (xǫdožĭnikŭ) https://en.wiktionary.org/wiki/хѫдожьство Етимологията на художника я извеждат през германски и това няма нищо общо нито със славяни, нито с прабългари, а най-малко с авестийците. Но ако МейкБулгар успее да го покаже би било интересно. Близко до: Main-d'œuvre, Handicraft, Artisanat , ръкоделие, направено на ръка .

По тоя въпрос трябва да се подходи много внимателно. "Краснъй", "Красен" се среща в старобългарски със значение на красив, хубав. От там имаме думи като красоти, красота, украсявам. Отделно се среща "Румен" за розов, въз-червен, зачревен. В руски език красний е влязло със значение на червен. От този корен трябва да търсим произхода на "харесвам". Красити - Кареса-ти. Каресовати. Рисувати - като украсяване. Харесвам - като действие, насочено към красотата, любуване, оценяване на красотата. Възможно е някакво преплитане с латински или келтски. Caresser , caress - докосване, милувка, целувка. mid 17th century: from French caresser (verb), caresse (noun), from Italian carezza, based on Latin carus ‘dear Харен ми се струва че е повече турцизъм - за спокоен, кротък, добър.

Задавам въпрос към участващите: дайте пример за една единствена дума, за която всеки от вас по свое лично убеждение да е сигурен че това е "прабългарски" термин. За предпочитане да не е от "Именника". Коя е вашата предпочитана прабългарска дума? Тези, които не знаят нито една "прабългарска" дума едва ли биха могли да участват ползотворно в такава дискусия, предвид липса на мнение или познания по въпроса.

Относно Карачаево-балкарците - източника ми са речниците. Вероятно има някакви изследвания, но аз съм проверявал за думи. Ако трябва да цитирам ще трябва и аз да сложа списък с 20- 30 думи .

През 3-ти век арменски източници ни съобщават за българите къде се намират - от другата страна на планината Кавказ. По време на размириците оттатък планината част от тези българи (Вунд) се заселили в някаква равнина област на юг. Арменците ясно разграничават алани и българи-хуни. Аланите са по-близките съседи на арменците. С българи и с хуни контакта на арменците е по-рядко. Опита да се изкарват че алани и българи имат един и същи езиков род или че са родствен няма как да успее. Не знам как ги виждаш за очевидни тези неща МейкБулгар. Би трябвало да си много заслепен и отнесен в такава идея ако виждаш невидимото. Ако успееш да вкараш малко доказателства освен списъка с 20-те или 200-те думи би било по-добре. Спискъка с хуно-тюрскските думи, на които се крепи тюркската хипотеза е вероятно по-малък от дадените от теб думи. Корпуса на "прабългаризмите" е много ограничени и едва ли ще набъбне скоро. Ако успяваме да разграничим някоя и друга дума - то е по-скоро благодарения на фонетика и произношение.

Така е - осетинския както и всички останали кавказки езици нямат нищо общо със българския език. Дори и за някакви заемки по линия алани-прабългари едва ли може да се говори. По- добра връзка може да видиш между прабългарски и карачаево-балкарски. Там по линия на древен тюркски или хунски може да се търсят прабългаризми.