tantin

Българската държава няма интерес да инвестира в някакво частно университетско проучване, което преследва свои собствени интереси. Милионите на Харвард ги дават разни еврейски и всякакви други организации и дарители. Ясно е чий интереси ще защитава на първо място Харвард. Значи като се организира подобно мащабно изследване трябва да се мисли и за тези транспортни, митнически, складови и други разходи. Пликове, опаковки, колби. Резултатите от едно такова изследване независимо дали са обективни или необективни в бъдеще могат да бъдат ползвани за или срещу интересите на България. Разбираемо че държавата пази дистанция. Има множество европейски фондове, банки, инвеститори. Васил Божков се изявява че имал мисия - организаторите на тая изследователска кампания да дадат малко пари за реклама и да наберат средства. Който не е поискал пари не ги е намерил. Финансирането все пак трябва да става през университетските центрове или координационен център на изследователите . Щото представете си ако това е изследване на ФК ЦСКА или финансирано от наркобарони? Съмнително че Харвард въобще ще тръгнат да изследват нещо ако нямат надежден партньор отсреща. Наемете си финансист / проектен мениджър, или потърсете доброволци такива, аз не съм нито специалист , нито инвеститор или благотворител. Като няма пари - работа на парче. Тези от БАН трябваше вече да са събрали пари и да си купят собствена такава апаратура. По разните европейски и национални програми те трябва да си имат също цели и приоритети. Аз обаче имам съмнения че тия ДНК тестове ще дадат пълна яснота по картината. След като няма финансиране - не може да се говори за широкомащабно изследване. С годините тия тестове ще стават по евтини и широко достъпни. Науката е пари.

Значи можем да обобщим: гръцкия като лингуа франка е единствения възможен начин за разбирателство между славяни и прабългари. Без посредничеството на гръцкия като лингуа франка нямаше как славяни и прабългари да намерят "общ" език. Носители на тоя "гръцки" език и преводачи биха могли да бъдат византийски войни, но най-вече тракийските пленници. Без това гръцко посредничество трудно можем да обясним езиковите процеси в ПБД.

Прекалено много ако.Кашгари е бил съвестен учен но очевидно не е знаел че на Дунав някога се е говорело на тюркски. Там е работата че езика в Кубратовата България изобщо не е бил толкова единен. Оногури и Кутригури се разбират помежду си, езиците им са близки, но не и еднакви. Между единни, еднакви и близки може да има малка и голяма разлика. Хазарския може да е близък до прабългарския, може и да е далечен. Възможно е хазарския да е по-близо до оногурски и доста по-далеч от кутригурски. Понякога диалектите се класифицират като отделни езици. Липсата на запазени писмени сведения не ни позволява да определим тази близост. Представете си как функционират тези общества: тръгват 2000 мъже на поход към Византия, да грабят и пленяват. През това време техните селища биват нападнати и ограбени от съседното племе. Прибират се бойците, от 2000-те мъже са останали само 500. От старото племе не се знае дали нещо е останало. Обаче 500-те мъже са си довели 5000 пленници. Роби. Имат си злато и оръжия. Възстановяват част от племето. Само за 2-3 години картината на племето може да се е изменила драматично. Старите понаучават малко езика на пришълците. Робите щат не щат научават от езика на господарите, от това зависи живота им. Научаването на чуждия език в онези времена е част от оцеляването. Прабългарите са организирани по войнски дружини, отряди. При това те са конници. Тези конници на са мирни земеделци: те са притежатели на роби и на добитък и на мирни земеделци. Конникът войн е нещо като рицар-феодал. Армията- дружината - това е част от държавата им. Сведенията от онова време ни казват че някои такива племена държат повече на брой пленници отколкото са те самите... Държавата по онова време се основава на варварското право, а това е правото на силния. Думата на силния е закон. Византийците се изхитряват и вместо да се бият с обединени варвари - дават са пари и дребни подаръци, поддържат се привидни приятелства, нахъсват се едни народи срещу други. Наемат се също войници от причерноморието и ги пращат да се бият в Италия или Персия. Същите войници- съюзници обаче при преминаване през византийските територии най-редовно си грабели от местното население. Рицарски истории от Византия и Балканите. Затова да не се учудваме че прабългарските войни в един момент оставят писменост и надписи на гръцки.

По-скоро изследванията им са се насочили към траките и другите древни балкански народи. https://www.facebook.com/svetoslav.stamov.1/posts/10215268759312452 https://www.facebook.com/svetoslav.stamov.1/posts/10215277841939512

https://www.facebook.com/svetoslav.stamov.1/posts/10215249580072983 За идея докъде са стигнали изследванията.

Чак пък толкова да са закъсали? Закъсването им не е с парите, ами с идеята, с публикацията. Излиза че милионите дето ще бъдат дадени да се изследват тези кости не могат да дадат за момента нищо определено, нищо ново. Инвеститора изглежда е поразмислил и май че не му се дават повече пари и време в изследване на балкански ДНК. Голям хаос е, както на идейно, така и на ДНК ниво.

По-точно арабо-еврейски Трудно ще го докажеш това. Арабите и евреите с техните "халал" много малко наподобяват на нашите бахур, баба, дядо и подобни колбаси. Суджук е общо - но то е с персийски произход, също така кюфте и кабаб. Да не смесваме средиземноморската кухня с по-особената рецепта на азиатски тюрки където има сушено месо, бахур, кървавици и подобни. Много се ползват боб лук и чесън. Пълна глупост. И какви плодове е имало на тези митични плодови курбани преди XV век, когато единствените съществували тук плодове са горските(които я намериш, я не), ябълка, джанка, грозде и круша. Като цяло, ако се върнеш в Xв.(примерно) ще умреш от глад, ако не консумираш месо. Славяните сушат плодове - точно както казваш ти - същите. Ушав. Отделно варят плодове - петмес. Руските и славянски празници се гощават с масленица и разни тестени, млечни и маслени неща. Там много се варят разни каши: леша, жито, грис, гречка. При всичкото заимстване между народите - вижда се че средиземноморието и балканите си заформят своя универсалня кухня, не свързана с етносите - и подобно и в северна Европа. При нас обаче се откриват остатъци от езически обряди и по-точно от номадски техники за обработка на месо. Няма да продължавам в тая посока - който желае да погледне една статия: Славнин, В. Д. Жертвоприношение коня духу – покровителю рода у верхних кумандинцев

Напротив: именника е много сериозен исторически документ. Календарът им е верен, проверен, точен. Имената на владетелите съответстват. Съответствието с гръцките източници е точно. Някой си представят че Аспарух веднага побягнал от хазарите и се установил зад Дунава, но сметките показват 10тина години разлика дори 13 години, ако сме точни.

От времето на Кубрат до времето на написване на "Слово на Тълкувателя" са минали почти 2 века и половина. Кубрат си е византийска креатура - СВБ до голяма степен е създадена с помощта на византийците - за да се вклини между авари и тюрки и за да се прекъсне тюркската експанзия, както и да се намали аварското влияние. Кубрат е по-скоро личен приятел на византийския император отколкото вярващ и набожен християнин.

През 680 -681 г Аспарух минава Дунава. Но реално той си е имал хора и подчинена територия още преди да премине Дунава. 680 година е условно събитие - на устаноявването на Българите на Балканския полуостров, южно от делтата на Дунав. 671 година я извеждаме по събитията от именника - а именно смъртта на Кубрат и 3-годишното управление на БатБаян. Приблизително през 671 г Баян пада под властта на хазарите. Но Аспарух не остава там и не се подчинява на хазарите, а повежда свои хора на запад. Приблизително 10 години той се подвизава между Карпатите и Черно море, установява своя власт в Онгъла или Буджака. Дори и в именника е казано: Тези петима князе държаха князуването от другата страна на Дунава 515 години с остригани глави. И след това дойде на страната на Дунава Исперих княз. Същото и досега. Годината на Авитохол е 153. До последната година на БатБаян 668 - имаме точно 515г. 668 г е последната година на б.Баян (665-668) . В тоя момент голямата Кубратова България се разпада. Аспарух става независим владетел. Дотогава вероятно е бил местен велможа. От 668 до 680 има 12 години. Това е времето преди минаването на Дунава. Реално Аспарух пак си е имал дружина и хора, но е бил от другата страна на Дунав.

Пренасям от последната активност към тази тема, понеже да се пише в темата на Sir е неблагодарна работа. Само проблеми мога да си изкарам там. Ако някои от вас все още се колебаят кои са тези "фюфилски и от аравитски писания" ? Аз доста си мислих по тоя въпрос. По отношение на аравитски - едва ли има голямо съмнение - аравитски - това е с произход арабски или арамейски. Но нека помислим за фюлфилски? Какво може да бъде: Отговорът който намирам за себе си това е "Вавилонски". Вавилон - Фафилон - фафилийски - фюфилски. Имах и друго възможно обяснение: християнски - библията на Вулфила - Вулфила - Фафилски - фюфилски. Тоест да са ползвали готската азбука от библията на Вулфила, но нямаме особени сведения за арианство от страна на прабългарите. Византийците щяха да го забележат това нещо.

Относно вярванията на прабългарите: има една езическа практика, запазена още от пред-християнското време - това са жертвоприношенията и ритуални угощения - курбан. Курбанът е типично тюркско жертвоприношение, угощение на участниците, снемане на кожата на животното, събиране на рода, изготявне на колбаси, /бахур/, кървавица. Етимологията на болшинството от тези понятия около курбана е предимно тюркска. Славянските "рождественски" угощеня са повече постни, с тестени изделия , плодове и сладкиши. Тюркско-прабългарските приношения са чисто месни - ползва се месото на прясно-закланото животно. Древните прабългари са ползвали конско месо, но впоследствие то е било заменено със свинско, овче, телешко. Възможно е тези "скварни" течности, за които става дума в Слово на Тълкувателя" да се отнасят за кървавицата, за бахура и за ползването на тези продукти с кръв и вътрешности. Възможно е също да са се употребявали подобни течности и като някакви напитки, подобно на супа и на бульони, но в случая нямаме особена база за сравнение.

Картата ти не е лоша, но тези които си нарекъл "тюрки" са премного на изток. Реално тюрките трябва да ги сложиш на мястото на енисейците и дори по-на запад. Енисейците ги изместваш на север, и леко на запад. Относно вероизповеданието на прабългарите, много обичам тоя цитат: https://liternet.bg/publish/akaloianov/slovo.htm Превод от доц. дфн Мария Спасова "От фюфюлските и от аравитските писания като се научиха, българите вкусват от сквернотата, изтичаща от срамните удове. Те са по-скверни и по-проклети от всички народи." Дали са били тенгрийци, будисти, манихейци или магове? "Словото на Тълкувателя" не ни казва кой знае колко много. Но все пак нещо ни казва. Пили са някаква скварна течност... Дали това е било кръв, дали някаква друга течност не става ясно. На мен ми е по-интересно кои са тези аравити и фифилци? Аравити - може да са араби, арамейци, дори и евреи. Защо от техните писания те се научили да пият такива скверни течности? Явно се намеква че вероизповеданието на прабългарите към него момент вече е записано, има го в някакви писания. Най-вероятно е записано с вариант на финикийската азбука. Фифилци-те са по-трудни за определяне.. Аз си мислех за вавилонци, за халдеи. Но в "Слово на Тълкувателя" се говори отделно за магове и за халдеи. Значи че не са съвсем халдеи или зороастрийци. Фюфилци би могло да бъде все пак разновидност на финикийци. Тогава какви ще да са тези фюфилски и от аравитски писания ? Най-вероятно ми се струва да е някаква разновидност на манихейството. Знаем че манихейството се разпространява до Минусинската котловина и също по пътя на коприната пристига в Китай. Но прабългарите нямат вид да са манихейци - монаси - мисионери. Прабългарите са войни. При тях има някаква каста на колобъри. Дали тези колобъри са шамани, или пък да са манихейски мисионери на служба , шаман приел елементи на манихейството, някаква тяхна си специфична интерпретация на манихейство или тенгризъм. По ценното от словото на тълкувателя обаче е разграничението дето той прави между славяни и българи.

Допреди Авитохол няма никакви българи в северното причерноморие. Абсолютно никакви. Вероятно хуни-бълари се формират около Зиези. Ако следваме модела на хуните - то прабългарите трябва да са на много голяма територия. За сравнение: Атила покрива цяла Европа, пребивава на Каталунските полета, среща се с папата, идва на лов на Балканите, жени се за Германска принцеса. Бащата на Атила ходи да се бие с персите. За тоя народ разстоянията не означават нищо. Те ги преодоляват безпроблемно. Ако пра-българите са шетали из централна Азия - какво пречи да са обикаляли из Кангюй, Хакасия и Монголия? Сравнете с европейските разстояния и северното причерноморие. Да не забравяме че Атила идва доста по-късно от Авитохол, най-вероятно те са смятали Атила за "прероден" Авитохол, понеже китайци и будисти вярват в преражданията. Така без проблем можем да си обясним 300 те години . Иначе няма как да си обясним присъствието на Ернак и липсата на великия му баща.

Давам за пример следната статия: http://www.protobulgarians.com/Statii za prabaalgarite/Prabaalgari - plemenno delenie.htm В случая не приемам " про-иранските" тълкувания на И.Иванов. Лингвистичните му познания са слаби и го отнасям към групата на ЖВ. Но откъм историческа обосновка, времеви анализ, географско разположение и сведения дадената от него карина на разположение и сведенията за племената си заслужават вниманието. Ето още една статия: http://www.protobulgarians.com/Statii za prabaalgarite/Utiguri i kutriguri.htm И.Иванов добре обосновава за племенното деление. Езиковата група обаче на племената никак не е обоснована строго. Там където има ирано-говорящи има писменост - согдийски, манихейска. Иранските елементи са твърде малко и недостатъчни, за да бъдат причислявани прабългарите към "иранците". Езикът на прабългарите си е "Булгар" - и е ранно-тюркски, смесен с монголски и ирански. Вероятно е донесен от района на Иссик-Кул. Коректно би било също да го наричаме: БлъГАр, бльГарски, защото така се е произнасял и така е документиран в старобългарските текстове.

Все пак нека погледнем още веднъж Волжска България. Там са запазени най-добре възможните остатъци от прабългарите. От една страна - чувашите - смесица на прабългари с фино-угри. От друга страна волжските татари - смесица на прабългари с монголски татари. Между тях трябва да е имало междинната група - прабългари - която обаче е била унищожена от монголските татари. Вариант 2 : когато прабългарите мигрират на Волга - заварват там фино-угри на десния бряг на Волга и кумандинци на левия бряг. На десния бряг се формират чувашите, на левия бряг - източно - се формират волжските татари, смесвайки се с по-многобройни кумандинци. Така те преминават към кипчакски говори. На базата на пресечните точки между чуваши и волжски татари може да се изгради картина на езика на прабългарите. Такава вече е направена, но няма единство в мненията. Възстановката, която правят Дибо и Мудрак - не се приема от българските специалисти. Би било наивно да очакваме че прабългарите са монолитни и хомогенни като общност. Това се вижда от 50-те или 100-те вариации на тюркски езици, които наблюдаваме. С изключение на Турция и донякъде Азърбайджан - навсякъде турския е някаква смесица. Още през 11-12 век положението с тюркските езици е било подобно. За това ни съобщава Кашгари. Ако погледнем Приазовието - вижда се че там има прекалено много реки, блата, море, огромно езеро. Тази раздалеченост на областите западно от Азовско и източното до Кавказ благоприятстват формиране на диалекти и раздалечаване на езиците. В тоя смисъл още по времето на Великата България на Кубрат и по-късно в Хазарския каганат - диалекти вече съществуват. Различията са съществени. Причисляването на дадено племе към барсили или към българи или към савири е не само езиково , но и културно - на база произход, традиции и други елементи. Тези племена, за които знаем че се отнасят към прабългарските живеят разделени в различни географски области. Разделя ги Азовско море и Кримския Босфор. Това разделение и времето - около 200 години създават условие за формиране на трайни диалекти и нови смесени говори. Когато говорим за прабългарски: трябва да сме наясно че не може да има такъв монолитен език. Има поне 5 вариации , диалекти , дето да ги отнасяме към прабългарските. Ако е имало чист "прабългарски", то той е съществувал на предишното им местообитание - Хакасия, или Кангюй или Седморечието, или Имеон. Преди да ги поведе Авитохол. Но във времето на Авитохол прабългарите са били малобройни. От тях се формират множество народи. Значи няма как да се установят точните характеристики на "прабългарския", понеже такива не са фиксирани твърдо, не са записани, не са документирани. Само на базата на 20 думи от именника и 20-тина титли не може да се възстанови цялата картина на древен изчезнал език.

Твърде много въпроси в опит за приемане или отхвърляне на очевидното. Ами такива са фактите, такава е реалността. Реалността няма нужда от доказателство, тя е самото доказателство. Фотографът прави снимка на действителността, но съдиите решават че това е Фотошоп, фалшификат. Кое може да докаже автентичността на една снимка: друга снимка или описания от очевидци. И ние сега имаме няколко снимки, всеки се опитва да докаже че снимката на другия е фалшива. Нека сравняваме по действителността, а не по други фалшификати.

Нека да оставим хората с повече професионализъм да изясняват фонетични и други особености. А ако прабългарите са Кангюйци и Хорезмийци? Възможно е да не са нито тюрки нито иранци. Каквито и да са били, техният език е разтворен в славянското море.

Ама не е така Маке ! Ти и множество нови изследователи буквално игнорирате Златарски и другите. А техните изследвания и аргументи все още си важат в огромната си част. Вие вкарвате в заблуда множество млади и незапознати хора, включително хора с научна насоченост. Това което го повтарям аз е резултат от многотомни изследвания, сравнения, анализи. Златарски и множество други около него са свършили огромна работа, дори понякога са им липсвали данни, а ние ги откриваме по-късно такива данни в подкрепа на дадени от него версии.

когато говорим за тези различия - те не очертават принципно нов език а дават детайли - диалекти . Сравнете писмен език от 1876 и само 1896 години по-късно - през 1900 ? Разликата е огромна заради многото промени. Тези различия в диалектите си ги има още между утигури и кутригури. Аварите също са от подобна група - но и там би трябвало да има още по-голямо диалектно разминаване. Същото и с хазарите. Има си множество думи, които са разбираеми и за едните и за другите. Това би моголо да е една от причините за разпада на старата велика България. Примерно хазарите са от същия диалект, който са източните кубратови българи. Но Кубрат и свитата му да са привилегировали повече западните диалекти. Ако имаха запазена писменост можехме да коментираме, но като няма - няма. Това си е по-скоро проблем на тюрките отколкото български проблем.

Напротив. Това е официално приетата версия.

Ами така е, най-вероятно да има остатъци от волжско-български. Горе долу подобен е езика и на прабългарите - на върхушката - управляващия род, болярите и колобъра. В Първата Българска Държава, в първите 20-30 години след минаването на Дунава тоя език все още е ползван измежду елита, после се запазват само елементи от него. Прабългарският обаче не е чист тюркски, в него има много иранизми по причина на скитите и донякъде сармати.

Бъркотията с ковчег трябва да я погледнем по от далеч. Още от по-прости думи като кутия и кошница. Или кофа: Да не споменавам също че всичките изброени подобни думи са родствени като: кутия, ковчек, кораб, креват, къща. Родството се забелязва през кутия - преминала в най-различни форми и където откриваме родствените: coffin - ковчег. Въобще не мисля че има смисъл да намесваме тюрки и прабългари в тоя случай.

Има все пак една особеност: ползването на дж . Имаме запазени много такива започващи с "дж". Подобно се среща и при кримските татари и при карачай-балкарците. Примерно думата: джер- джур - за земя и пръст. Подобно е и при джус - за 100. Числото седем от именника също е било с голяма вероятност "джитем" преди да стане на читем. Прабългарката върхушка изобщо не е била многобройна, а прислугата им не ги знаем дали са от същите, най-вероятно са разноплеменни. Дори и за болярите изобщо не можем да твърдим че са от същото племе като Дуло. Възможно е да е имало още към него момент разминаване в диалектите на родовете им. Колобъра и царския род обаче би трябвало да са от една и съща група, щото това е част от управляващата идеология. Без рода на колобъра едва ли щяха да се задържат за толкова дълго.

Погледни малко примери в старобългарски текстове и сам ще се убедиш защо. https://histdict.uni-sofia.bg/oldbgdict/oldbg_show/d_10813/ в повечето случаи примерите ни говорят за брачното легло и за младоженци. Едва ли младите влюбени след сватба ще хукнат по замъци и крепости или непристъпни места.