tantin

Най-вероятно тоя уред за разпятието - кръста е бил познат на германците много преди те да чуят за Христос. Тука г-н Евристей най-добре би ги обяснил нещата. Германците водят множество воини с римляните. Със сигурност римляните са приложили тяхното знаменито право и системата на наказанията. Така че германците отлично са знаели за Кръста... Христос се появява при тях доста по-късно от Кръста. ПП.. изпревари ме с малко , това прави този ми коментар неактуален. Благодаря за разяснението.

Разпятие - разпъване. Разпяти Пятница - петъка на разпъването. Разпяти идва от разпна, което = разпъна. Ние имаме думата "кръстя се" - което е движението с ръце следващо формата на кръст. Но да ми кажеш че едва ли не славяните нарекли кръстовете по името на един човек? Извинявай ама това дори не му е името, а прякора. Да не задълбаваме че става безинтересно.

Дори и името: Христо, Христос - също е производно от Кръст. Нашето Кръстю. Щото истинското име е Исус. Джезус. А Христос - е псевдоним, прякор - разпънатия на Кръста, тоя с Кръста, тоя дето възкръсна. (Въз Кръста, оживя на кръста)..

Е как да няма? Ти сам го доказваш. Германците го вземат от римляни или келти. Славяните го вземат от германците. На практика прехвърлянето не е директно, а опосредствано. Това "нищо" ли е за теб?

Тоест, за да проверим как се е стигнало до кръст - трябва да търсим по родственото действие: пресичам. Ето за пример: traverser, to cross, пресичам, пересеч.. Славянското пресичам може да идва от сека, сека на пряко, правя просека, отсичам дървета и храсти и правя път през трудната част. В тоя смисъл френското traverser и славянското пресичам можд да дават фалшива връзка. При латинското traicere, in crucem - едва ли обаче има такива фалшиви съвпадения. traicere и фр. traverser - са родствени помжеду си. Славянското пресичам произхожда най-вероятно от глагола "сека". А Кръста е заемка от италийците/ германците, може дори и келтите или които са били към него исторически момент в контакт със славяните. Ето за сравнение късните: пресечка и кръстовище. Едното от пресичане, а второто от кръст.

Кръста не е толкова проблемен: Latin traicere, in crucem Belarusian каб перасекчы, крыж Latvian šķērsot, krustu Bulgarian да премине, кръста Lithuanian kirsti, kryžių Catalan per creuar, la creu Macedonian да центрира, крстот Malay untuk menyeberangi, salib Maltese li jaqsmu, il-cross Croatian prijeći, križ Norwegian å krysse, tverr Czech přejít, kříž Danish at krydse, korset Проверявам по англгийските: to cross, cross. Едното ни дава "пресичам", кръстосвам, другото е за кръста. Не мисля че прабългарите или германците имат особен принос, нито пък славяните. Думата си е италийска - латино - романска, а може да погледнем и по-старата версия в ПИЕ как е било. ето за пример от още няколко езици: te steken, het kruis para atravessar, o cruzamento to cross, the cross să treacă, crucea чтобы пересечь, крест ületatavad rist да пређе, крст upang i-cross, cross prejsť, kríž

Имат един куп такива думи: храм, манастир, параклис, черква, обител, катедрала, светилище, Костёл (католическо), кирха (явно някаква заемка от немците), килия. А ако добавим и разните езически - капища, кумири - стават още повече. Мястото за обществено събиране при славяните е мегдана - в центъра на селището. (украинското майдан). Руското -площад.

EtymologyEdit The name, spelled differently in various countries, is derived from the Greek χορός (khorós "dance"[1] which is cognate with the Ancient Greek art form of χορεία (khoreía). The original meaning of the Greek word χορός may have been "circle".[2] https://en.m.wiktionary.org/wiki/χορός

Почивай приятелю, че тези упражнения отнемат много CPU\memory. Лесно се изпушва (burnout). Връзката през лат. circle е много по-вероятно, щото в другата посока стигаме до познатия ни кръг. Кентум/сентум историята. Пп. Искам да кажа да не се пренатоварваме, че иначе после плащаме скъпа цена със здравето си дето понякога се впускаме в "спора за истината". И аз трябва да спра, че тук при мен е следобяд сега, трябва да си направя малко физически упражнения.

Това което казваш е non sense dude! Нямат дума за кръг? Нямат дума за религиозна общност? Нямат обичай да играят хора? Нямат обичаи да строят кръгли сгради? Или ще кажеш че те са ранни нацисти и при тях всичко е с форма на пречупен кръст? Всичко на 4 - готи тетраксити - издигат в култ четворката и преследват безпощадно кръговете? Така както в днешно време евреите преследват символа на свастиката. Църква може да значи много неща. И сградата, и общността и практиките. Готският не е дотолкова запазен, сега не ми се влиза по речника да проверявам в каква форма кръга присъства при готите и как те назовават църквата.

В етимологията не можем да ползваме такива критерии. Възможно е думата да е взета от местния диалект на селото на Вулфила. По аналогия с поп-фолк-рап - някой си популярен вкарал нова дума в употреба - и само за месец цял свят я употребява, а ти ходи да копаеш и доказвай с археология...

Нека сме по-коректни. Прабългарските укрепени селища са на голяма площ, но толкова голяма че да позволява защитата и не толкова малка , че да не могат хората да оцелеят за повече от 3 дена. Голямата крепост трудно се пази с малко хора. В малка крепост не можеш събра много народ. Функцията на прабългарските укрепления е защита, също и да е подходящо за живеене. Идеята не е толкова да е град с лукс, улици, цивилизация - а защитата. Затова и наименованието - прехвърлено към славянски е огород. Ограда, оградено място. После става Городище. Накрая остава Город и град. Плиска и подобните селища са городища, като в Плиска се забелязва преминаване към византийския стил. Като цяло прабългарите избират свои места за основаване на городищата си, византийците строят стени, а прабългарите търсят естествените укрепления - плата и трудно достъпни места, покрай пропасти, блата, реки.

Е как откъде е? От формата - това че е кръгла. Вижте сами: кръг, съркъ, church, църква. По древния произход за същото отива в индо-иранските - чакра, чекрък. Не е задължително само и единствено формата на постройката да задава връзката с кръга. По скоро свързано с религиозните практики: събиране на хората в кръг, молебен в кръг, и подобни. Дори и "хоро" е също танц в кръг. Църквата е повече институцията и сградите, храмовете им. И понеже думите за съркъ кирика кръг са близки - все пак германското ми се струва по-вероятно. При славяните е станал прехода от чекрък към кръг. При германците тоя преход е чекрък -- >Kreis, Zirkle Германците обаче го заемат през латинския: Latin: circulus Един ден си бях играл и преброих около 25 думи - варианти за "кръг" - пристигнали по различни пътища и с различно значение.

Не е Румъния. Не е далеч от Румъния , задкарпатието. Русините.

Има още една славянска група езици, където здраво, много здраво ползват "Ъ" . Познайте кои са те ? Подсказвам, някъде нагоре около Карпатите.

https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-European/h₃meygʰ- https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-Iranian/Hmaygʰás *h₃migʰstos Germanic: *mihstaz (see there for further descendants) *h₃méygʰ-s ~ *h₃migʰ-és тази тема с фонетичните закони никак не е лесна. А бихте ли казали дали готската дума "himinam" - за небе, облаци не е чест от този корен? Аз не виждам да я причисляват към горните. Превеждат я като рай, но аз си мисля че е повече за небе и облаците. Gothic Transliteration Word-for-word translation IPA transcription 𐌰𐍄𐍄𐌰 𐌿𐌽𐍃𐌰𐍂 𐌸𐌿 𐌹𐌽 𐌷𐌹𐌼𐌹𐌽𐌰𐌼 atta unsar þu in himinam Father our, thou in heaven, /ˈatːa ˈunsar θuː in ˈhiminam 𐍅𐌴𐌹𐌷𐌽𐌰𐌹 𐌽𐌰𐌼𐍉 𐌸𐌴𐌹𐌽 weihnai namo þein be holy name thy. ˈwiːhnɛː ˈnamoː θiːn

Извинявам се за офтопика, просто от дискусията за млякото се вижда че морето не е до колене. Неща, дето хората са се борили от няколко века да ги изяснят не може да бъдат разгадани с 2 -3 търсения в гугъл или проста проверка по речниците. Специалистите прекарват много години в подобни търсения и не винаги успяват да докажат това което им се иска. Предлагам темата да продължи в посоката, зададена от автора.

Ти нали си по авестийската част. Какво ще кажеш за връзката между Литовското "смагенис" и авестийското "мастръган" ? Гледам че те се опитват да изведат през "Стержень" - за ядро, сърцевина. (мастриген, мастрижен) . При нас тези думи за стержен, стожер дори и да се ползват се ползват в друга посока. Не че ми харесва, а просто го проверявам. Щото все от някъде се е появило. Все пак от Молоко до мъзга разликата е значителна. Ако ЖоРо успее да види такава връзка и да я докаже - е супер. Аз споделям че съм чувал точно така да наричат първите капки мляко дето се стичат при доенето. Дори може да има връзка и с мазно, щото тези течности освен лепкави са и мазни. Мъзгата се ползва за да се намаже с нея вимето на овцата, да се овлажни и смаже. Така кожата на животното става мека и еластична и при доенето не го боли. От там - мас мазнина, масло. Виждаш че типично славянската етимология си има това предимство - като хванеш един корен на правилната дума - навързваш други десетки безпроблемно.

Сигурно си прав, възможно е да е от ирански/персийски произход и нашите да са я заимствали от турците. После славянския език е изменил произношението от марда в марья (с вкарване на повече емоционалност в последната сричка) - понеше това все пак е силно негативна дума, натоварена с отрицателна емоционалност. Обаче за другата дума - от която тръгнахме- Малакиня, малаче, малачка - не съм сигурен да има гръцки произход. Гръцката дума се отклонява в друга посока. Нашата версия е по-скоро славянска в смисъл на сукалче, млечно теле сучещо теле. В тази обява от 1912 г се продава едногодишно малаче (вероятно все още е сукалче), преди да е станало теле. Спирам да спамя по темата. Отклонявам те в грешна посока. Възможни са още 10 обяснения. Аз имам такъв проблем че като хвана да търся в една посока - продължавам да го правя докато не се набутам в ситуация където няма на къде повече и разбирам че съм в грешното място.

Грешката им е в тази чертичка: , би трябвало това да е в обратната посока: ПП. не ми прилича да е Й . Вижда се че е някакво ударение, но така записано ударението ни дава точно думата за Мария.

Няма нужда да го търсиш, разбрах го защо са сложили ударението на И. То е по-специално ударение, като френското è, само че 'ia мария , марья - Типичното френско ударение на е има точно обратната посока. В българския език не се показва посоката на ударението.

Важно е как ще го произнесеш: Ако кажеш Мария - с дълго и - получава се името на жената. Ако кажеш мариЯ , марьЯ - с кратко И - това е за марда, бавната овца.

Старата овца се нарича "марда". Така обиждат слабите футболисти - че са бавни, като стари овце. Много популярен термин във футбола. мардА - с ударение на последната сричка. В речника са допуснали техническа грешка. (Печатна)

Търсих го това за малаче, БЕР има само леко споменаване. Гръцки не знам. За гърците това било най-лютата обида. Но и на английски sucker значи сукалче, но се ползва за обида и лузер. Значи "млякото" не може да го изведем от "доя", но спокойно можем да го изведем от мъзга, сок. Една стъпка по напред: мъзга - мозък. Меката част , сивото вещество. Ето го и Литовското: smegenys . Тоест имаме мъзга - мозък , мелжти, мляко. Литовското smegenys би трябвало да е предхождано от месгенис, преди да стане на смегенис. А това е родствено с мъзга. Сега пиша от телефона и на телефона не мога да правя много проверки. Като съм на компютъра мога да погледна повече неща. (Лесно ще ме познаете кога съм писал на телефона.)