tantin

Оказва се че имаме една много модерна нова дума, родствена с лапа -> това е лаптоп. Създателите на това устройство са взели предвид подвижността на екрана, способността горната част да припокрива долната (over-lap). Отделно пък за етимологията на английското "lap" го прпращат към немското lappe, lappo, което пък най-вероятно се сближава със старославянската лапа. В тоя смисъл спокойно можем да смятаме че лапа и лаптоп имат далечно роднинство. https://en.wiktionary.org/wiki/lap#English

Възможно е да е субстратна дума, остатък от ледниковата епоха или подобно. Но все пак ако потърсиш родствени думи, ще видиш че в славянските езици просто такива няма. Нямат никакво близко значение. Ще намериш някакви думи с близко звучене - като "лапа" - яде, хапва.. Лапе / хлапе/. Обаче връзка между тях е никаква. Докато в тюркските езици има близост към равно, гладко, плоско. Затова изложих такова предположение за прабългарски произход и от там да се е разпространило към другите славяни. Древните думи имат такава особеност че около тях винаги се оформят множество родствени по значение производни думи. Колкото по-древна е думата, толкова по-голямо е разнообразието. Лапа - е дума "изолат".

Ако погледнеш и във фино-угорските езици, объркването ще стане още по-голямо. Нали не искаш да спамим и да флъдваме темите, нека се придържаме към календара. Моето впускане в тюркска етимология приключва, нямам намерение да задълбавам повече. Драконът на волжските българи е Вереселень а при дунавските българи (прабългарите) е верени. Това може да бъде разбрано през йлен - което е друга версия за дилом. Вере-илен -> верени .

Има интересни данни и за това: https://en.wikipedia.org/wiki/Shahmaran Вереселень: https://en.wikipedia.org/wiki/Chuvash_dragon https://ru.wikipedia.org/wiki/Вереселень Вижда се че огнения дракон присъства в митологията на почти всички древни народи. Много ясно че няма да търсим произхода във Виетнам или Лаос. Или в Южна Америка. Това че огнения дракон присъства при персите не означава че прабългарите са взели наименованието от тях, същото и по отношение на арабите и евреите. ( и там има подобно наименование за крокодили и гущери). Ибн Фадлан дава сведения за отношението на волжските българи към змиите: Това са емблеми на града Казан. Предполага се че култа към огнения змей е донесен от прабългарите.

В базата на Старостин дават още една версия: *ǝ̀bǝ̀rǝ̀tì, Turkic: *ebren Japanese: *bǝ̀rǝ̀tì ( ~ -ua-)

Да допълня и за *верени: Най-вероятно произхода на тази дума е също тюркски, прабългарски. Като най-близко по значение дават чувашката версия: вĕре -кипеть -горещ, кипящ вĕре çĕлен — фольк. дракон, огнедышащий змей вĕре-çĕлен - огненный змей , вид метеора вĕре-çĕлен вутăн-хĕмĕн тăкăнса вĕçсе çӳрет, тет — говорят, что огненный змей летает, рассыпаясь огнем и искрами Така го дават и в базата на Старостин: Змията на чувашки се произнася като "шилен" . Има далечна връзка с другата ни позната дума - дилом. Най-вроятно прабългарското произношение на змия е било Джилом или жилом, за да се преобразува към шилен. (За сравнение: жило, жиля , ужилвам - това май също е субстрат, понеже се ползва в много езици. Има го и в балтийските езици така че връзка между жило и дилом няма. )

Имам още едно питане за "теку" : дали това е тюркска или е фино-угорска дума? Тази дума не се среща толкова при тюрките, има я обаче при марийци, чуваши, удмурти. Ето превод за архар на няколко езика: - гурезь такаослэсь , така - удмурти - таулы тәкә , тәкә - татари - курык тага , тага - марийски - кырык тӓгӓ , тӓгӓн - горно-марийски - ту таки , така - чувашки Тоест всички народи около Волжска България за я усвоили тази дума. Дали са я взели от прабългарите или пък прабългарите са взели такава дума от фино-угорски народ не можем за сега да кажем. С това обаче отпада още един въпрос по календара. Фиксираме теку=архар, горен козел или дива овца. Присъствието на тази дума в именника е важно за нас, понеже такава дума не ми е известно да се ползва от останалите тюркски езици, а още по-малко при индо-европейците. Тоест прабългарите са имали ранен контакт с фино-угорски говорящи племена. Това е станало най-вероятно по северните склонове на Алтай, където е южната граница на фино-угорското присъствие. Възможно е и по на запад към Урал. Това е най-значителната разлика, която забелязваме спрямо другите тюркски календари. Остава ни да обясним по-добре и за верени.

Истината за прабългарите и истината за македонците. За какво ли спорим? Интересен е погледа на културолога. Не толкова само за датите, за езиковите термини, за религията и езичеството. Но и за по-модерни понятия като расизъм, толерантност, нетърпимост, приемане на другия. Въпреки че не го е казал, авторът леко намеква и за още един проблем , да го кажем "циганския" проблем. За това как да бъдат приобщавани други етноси и култури, ако това изобщо е възможно. Статията е дълга и не може да бъде прочетена на един път. Почти е като малка книга. Иска си време и за прочитане и за осмисляне. А ако добавим към нея и още колко време е нужно за да се прочете и осмисли "прабългарският етап" от историята на българите - то става съвсем ясно че македонците са решили да карат по метода "каймака на млякото" . Обираме само хубавото и каквото ни изнася от тук и оттам, а това дето не ни оттърва забравяме за него и се отричаме изцяло, все едно че никога не го е имало.

С последното и аз съм съгласен. Ако някой иска да търси паралели с ирански езици - то нека погледне повече в уйгурски, узбекски, киргизки. Дори и в турския има много иранизми. Централно-азиатските тюркски езици имат много ирански заемки или остатъци от времето преди да бъдат тюрцизирани. До каква степен в именника ни има "иранизми" ? - възможно е и такова обяснение, но това не са чисти иранизми, а са вече заети или интегрирани в прабългарския език, показващ много елементи на тюркските езици. Ако излязат нови данни, нови текстове би било интересно да видим още, но за момента по това с което разполагаме всичко е в основни линии разчетено. Имена, години, месеци .. Календарът е разчетен, същият се ползва и във Волжска България. Има известни съмнения дали Монголите са го занесли този календар при волжските българи, но там има много повече връзка с фолклор , поговорки и традиции и се предполага че традицията при този календар е многовековна. За повече погледнете статиите на Венер Рашитович Ахметов. Мисля че повече от това трудно може да бъде изцедено по именника. Горе долу всяка думичка, всяко понятие е определено, ако не абсолютно точно, то поне доста приблизително, близко до очакваното. За мен темата и работата ми по Именника е вече приключена.

Не, това не е толкова просто с четец и диктуващ, някой грешно прочел или чул. Записите са добри. Записалият събитията е бил наясно и с календара и с говора. Най -вероятно е имало повече записващи, понеже продължителността на събитията е поне 85 години. А един век по-късно по времето на Симеон все още се знае и пише за този календар. МейкБулгар си пише неговите версии за слабо-извесния ирански индо-европейски език. Да му пожелаем успех и по-скорошно приключване на изследователската му епопея. Аз по-скоро си задавам следния въпрос: с какви букви и на какъв език е записан първоначално именника? Латиница или гръцки букви. Дали е бил записан на гръцки и после преведен на славянски? Мисля че беше Константин Преславски , за когото с голяма вероятност се предполага да е съставителя на именника. Подобно на именника са съставени летописи на византийските владетели и по подобен начин са описани техните години . В тоя смисъл именника не е някакъв изолиран случаен документ, а е част от историята на ПБД, интегриран към библейските документи, който вече са официалната религия на държавата. Виждаме едно обединение на предхристиянската история на българите с библейската история. Именникът обаче е доста по-ранен в сравнение с летописите. Най-вероятно първите духовници -черноризци да са наследници на висшата класа - боляри, колобъри, тархани. В тоя смисъл се предава опита на предците, традициите, завоеванията и прехода към новото време.

Откъде накъде? Това пък що го реши така от нищото? Може и да са друга клика - арменоговорящи или ромеи.. Така или иначе с падането на рода Дуло славянизацията на ПБД се ускорява. До покръстването през 866 има повече от век. Възможно е и да е само "преименуване". С какво не си съгласен дедо Либене, че от мой най-голям почитател почти го обръщаш на личностна нападка? За мен тая дата 737 е ключова дата за разбиране на езиковите тенденции в посока славянизацията на ПБД .

За Кормисош: и тримата изследователи са единни че според именника той се е възкачил през 737, 738 или 739 г. Тоест това е предишният 12-г цикъл. За сигурни и потвърдени се смятат последните му години от 17-годишното му участие във властта 753-755г. . Аз съм го отнесъл към 9-ти месец на 737г, което се пада в края на 737 г и почти идва в началото на 738 г. Месеца е ноември-декември. За съвместно управление е трудно да се говори. Но допълнителната бележка за Кормисош е важна: Сïи же княз измѣни рѡд Дулов. рекше Вихтунь. Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор твирем. Доколкото можем да гадаем - вижда се че Кормисош не е от Дуло. Родът му е Вокил - може да е прабългарски род, може да е славянски, а може и да е смесен род. Ако е бил зет (женен за жена от рода Дуло), то това би обяснило възкачването му. Примерно не е е имало пълнолетен престоло-наследник от Дуло. Или пък се е възкачил чрез преврат. Това обаче е датата, в която се прави разграничението между управляващият Род Дуло (прабългарите) и следващите управляващи родове: Укил, Вокил, Вихтун. От 680 до 737 имаме приблизително 57 г. Половин век продължава доминацията на прабългарите, след това славяно-говорящите вземат властта.

По повод на тази година се колебая - ако годината е 749, то летата му не могат да са повече от 11 . "Кормисош 17 години. Родът му Вокил, а годината му шегор твирем. Този княз измени рода Дулов, тоест Вихтун." През 754 се възкачва Винех. До следващата смяна през 760 г имаме само 6 г. Дори и да има съвладетелстване - получаваме 6+ 5 = 11 г. Моята версия беше за възкачване на Кормисош 12 г по-рано - 737. (възможно като съвладетел) . По този начини имаме 12+ 5 години до Винех и се получават точно 17. Севар съм го сложил в 721г. От Севар до Кормисош са 16 г. (в именника ги дават 15). Възможно е да има 1 година преходен владетел или настойничество. Не можем обаче да ползваме едновременно и 749 и 737. Ако приемем че възкачването е станало през 737 (съвладетел), то 750 год. както е според Алберих той става основен владетел, после идва Винех 754 и управлява до 760 когато идва Телец.

Предлагам за обсъждане следната дума, за която съществува голяма вероятност да е прабългарска: "лапа". Думата се среща във всички славянски езици, но няма славянски корен. Вижда се че е заемка. В тюркските езици се ползва със същото значение. Има добро съответствие по корен в чувашки. Чувашки лаппа - ладонь лапта - плоский. Крымскотатарский yalpaq -плоский lâpek нечто плоское (камень, черепица и т.п.) lâpek плоский камешек pilâke taş, yalpaq taş, lâpeçik Казахски alaqan - длан жалпақ /Alqap/- равен, плосък Киргизки: жалпак Карачаево-балкарско джатлама Хакаски: чалбах тувинский калбак - плоский Якутски: хаптаҕай -плоский

тази част с 2 е съмнителна, нямаме достатъчно примери за да сравним . Има едно единствено събитие за неизвестен княз. Аз съм повече за размяна на горните две: тутом = 4 ; твирем, товирем = 9 (девети) . Числото за 9 би трябвало да е твир или товир.

Първо, да ти благодаря че свързваш козата с Теку. Аз досега не бях много уверен в това и разглеждах по-скоро за куче. Но с тези изчисления и към твоята аргументация мога да добавя още няколко аргумента "за": От речника на чувашки: така - самец качака таки — козел ту таки — горный баран самецсурах таки — баран Имаме качака таки — козел , ту таки - овен . Възможно ли теку да се ползва по подобие на козел, пръч? Напълно възможно. Архар Архарът (Ovis ammon), известен още като планински овен или аргали, е дива овца, разпространена в планините на Средна Азия. Спорно е дали Архарът е коза или овца, правят се някакви генетически тестове, но все още се ползва някаква стара класификация.

По-скоро софтуера използва зададените критерии: близост по независими маркери и позиционира на картата подобно на GPS. Имаш 2 точки: Тоскана , Италия - и някъде в Южна Азия - на тази права отместваш 5% и се оказваш в Анатолия.

Ако KER_1 е гот (острогот) и ако вярваме на горното проучване, то би трябвало съвременните жители на Област Тоскана в Италия да са на 95% остроготи. Поне така са го показали на графиката.

Няма как да е гот. Има една схема там: Toscani in Italia (TSI) SAS and EAS (all South Asian and East 28 Asians) Римлянин с много малък южно-азиатски примес според тази графика. PP. Възможно е и да е гот, понеже по-късно готите се заселват в Италия. Тази област Тоскана явно има много голям контингет остроготи.

Създателя на темата явно абдикира от мисията си да ни убеди в това че *kъniga е най-важната прабългарска дума. Аз не-случайно дадох пример с подобни думи като чайник, чаша, чиния. Последните всички те имат общо помежду си и това е връзката им с Китай, търговския път на коприната. Кънига , кетап, qaǵaz, кагаз. Забележете: "кагаз" означава хартия в тюркските езици. Най-вероятно в древността е било "кангаз" и от там се е трансформирало в кагаз. Кънига -> кангаз - > кагаз. Не съм запознат точно с произхода на хартията, аз предполагах че тази дума се отнася повече за кожа, кожени свитъци или финно обработена кожа за писане. Подобен произход като топоними имат: пергамент - гр. Пергам. ; Библия - от Библос, Вавилон. Безспорно думата *kъniga е интересна, но трудно може да бъде доказан "прабългарски" произход. Освен: книга, книжен, книжнина, книжовник, модерните - книгопечатане, книго-разпространение. Връзка с кънензъ, княз, княжение - е по-скоро съмнителна . Връзка с "кон" няма, освен ако някой не успее да докаже, че примерно конски кожи са били използвани като листове за писане, което не е невъзможно. За момента повече са въпросите, отколкото отговорите дето научихме за тази най-важна дума.

Въпрос към филолозите: "озаптява" - турцизъм ли е? Мисля че произлиза от "заптия" - турски стражар, аналог на полицай. Викаме "заптието" да озапти, тоест да арестува и да усмири някого. Културно и естетично ли е г-н Сър да ползва такъв език по отношение на някого? Кой всъщност трябва да бъде "озаптяван" ? От как съм дошъл да участвам в този форум много-уважаваният участник с Най-многото лайкове не престава да ме подлага на системен тормоз. Агресията при него си е в скрита латентна форма и съвсем дребни неща по всяко време с повод и без повод я отключват. Аз все пак съм човек образован, културен и възпитан, знам няколко езика и много други неща. А представяте ли си колко би бил толерантен сър-а към някой полуграмотен или невежа? В момента в който модераторите ме махнат мен - кой ще се осмели да служи за боксова круша на Сър? Едва ли някой друг би издържал на подобни ексцесии. Щото и аз казвам че Сър-а не си знае мярката в естетизма и прилага методи на системен тормоз. Тролене, както каза Кухулин, за забава. А после с валяка мачкаме.

Последното самоцитиране стана по грешка, исках да редактирам "хантийски" език. Самоограничавам се и нямам за цел да флъдвам някого или нечия тема. В темите на сър-а гледам изобщо да не участвам. Там където някой организатор на тема - домакин е пожелал да не пиша в темата му - уважавам мнението на домакините. Трябва да сме културни и възпитани хора. Имаше случаи преди време когато и аз съм настоявал някой да не пише в моя тема.

Както каза Кухулин - Сър-а е естет и не обича някой да му разваля красотата и естетиката. И затова сър-а прилага системата на "агресивния естетизъм". Ако аз се махна, то това едва ли ще понижи агресията му, понеже други участници ще се окажат обект на неговия агресивен естетизъм.

Не съм се подвел. Напълно съм наясно че това са различни езици. Но структурата на тези езици като конструкция е тюркска. Това че са аглюнативни или без родове и такива характеристики. Подобни характеристики имат още 3 езика: шумерски, японски и корейски. Но понеже аз не съм специалист в тая област не е моя работа да давам квалифицирано мнение и затова лесно отстъпвам на специалистите в областта да кажат правилното тълкуване. От сравнението което аз направих се видя много голяма близост на прабългарския език (запазени думи от календара) към посочената група от огурски тюркски езици. В същото време има голяма близост между: унгарски, фински, манси, ханси - но близостта на тази група към тюркските езици е много спорна. Както каза Кухулин - това не е в центъра на дискусията по тази тема , понеже дори и да има подобна близост тя е много по-назад във времето.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Огурски_езици - Булгарские языки - или булгарская группа тюркских языков (така я назовават тази група руснаците) https://ru.wikipedia.org/wiki/Угорские_языки - фино-угорски ПП. Съгласен съм че нямат нищо общо помежду си, дори и заемките са редки помежду им.