tantin

Това е извадка от Орхонските надписи: Част от титлите им са разпознаваеми при нас. " Bilge Khagan inscription, 1st side, 15:

Това за тамгата - защо се употребява като емблема на Българската държава го обяснява също Мария Ваклинова, съпругата на откривателя на розетата от Плиска. Според нея това от семеен герб -тамга се превръща в символ на държавата. Вграждат го навсякъде в крепости и по граничните заграждения. Вероятно тоя символ е присъствал също и на бойните им знамена. Такива са обичаите на тюрките. ( IYI) При нас прабългарите го налагат за държавна символика до времето на покръстването.

Не мога да коментирам от негово име. В статията си той освен за тамгите разглежда също още много други въпроси: за именника, за престолонаследника, за морфологията или съгласуване по род и число в прабългарския език. Човекът е специалист по тюркска филология. Той също така споменава за това че Крум е от Рода Дуло, но по друга линия - през някой друг от синовете на Кубрат, а не Аспарух. Има една друга негова още по-обемна публикация на Уеб сайта му и тази втората дори не съм имал време да я прочета цялата.

Иван Добрев е успял да опише това , което аз от много време се напъвам да разбера.. Погледнете статията му непременно.. Аз имам една забележка или възражение, специално в частта където той говори за Минусинската равнина, но това не е от чак толкова съществено значение.

Съвсем нова статия "Тамгата хералдичен знак на прабългарския владетелски род Дуло в нейната представителна функция" от Иван Добрев, можете да погледнете в Академията.

Виж публикациите на Петър Добрев и на Иван Танев Иванов. Мисля че те са най-убедените привърженици на тази хипотеза. Петър Добрев като че ли е поспрял с даването на нови доводи. Не знам дали хипотезата е в застой или пък да са се разубедили заради недостатъчно доказателства.

Измислицата - това е славяно-езичието на прабългарите. Естествено че когато прабългарите са подчинили славяните и са създали държавата те са проговорили езика на техните подчинени (включително език на техни жени и деца). Прабългарската върхушка като изначално не-славянска не е измислица, а се основава на достатъчно много доказателства. Нямам намерение да ги слагам наново отначало.. Изписахме вече 2 такива теми с по 40 страници тук. Ако искаш погледни в по-старите постинги - има доста интересни материали и предположения, връзки с публикации. Снощи преглеждах английската версия и забелязах че има много неща, може да се каже че тук са включени препратки към почти всички известни ни източници: https://en.wikipedia.org/wiki/Bulgars (ако кажеш че и древните историци и автори също са си измисляли, то тогава спорът е безмислен ).

Само на базата на етимология нищо не можеш да докажеш. Това че името му има някакво славянско обяснение не ни дава ни най-малка идея за неговият език. Особено като знаем че в него район по онова време няма никакви славяни. Там се настаняват хазарите , а останалите прабългари с БатБаян така добре се интегрират в хазарската среда, че стават така да се каже ударната им сила, един от опорните им стълбове за много векове напред че и до още по-късно след края на Хазария.

Нашият БатБаян изобщо не е славянин. Нямаш и грам доказателство за славяно-езичието му.

Жителите на Скаптопара пишат писмо до Бойко Борисов с молба за спасяване на тяхното селище:

По повод дали прабългарският език е бил тюркски или не, ето едно мнение на Мудрак О. А.: https://xn--80ad7bbk5c.xn--p1ai/ru/content/avarskaya-nadpis-na-sosude-iz-klada-nad-sent-miklosh

До Кубрат не ми се струва да има накакви особени обединения. Кутригурите са на запад от Азовско, Оногундурите са на изток. Другите *-гури са по-малки и са пръснати. Вече при Кубрат става тоя микс, като се смесват както български племена, така и се добавят външни. Тогава и влиза в голяма употреба това наименование за блгари. Напълно е възможно протобългарите (тия с Аспарух) да са миксовари, но тогава имаме проблем за разрешаване. Според сведенията Аспарух идва с оногури (оногондури) , тоест източните. Зад Азовско. Защо те са побягнали първи е лесно да си отговорим. Пространството оттатък Азовско море първо пада под ударите на Хазарите. Бат Баян остава и се подчинява, но част от тамошните оногондури явно са побягнали на Запад. И тъй като пасищата там са били вече заети от техните събратя - кутригурите - логично е те да са продължили към по-южните и по- безопасни за него момент земи на юг. Ако те са знаели какви други армии ще бъдат пращани срещу тях, едва ли са щели да поемат този път, но това са само хипотези. Микс със славяни оттатък Азовско не може да стане, защото там няма славани. Славяните се придвижват по лесостепието, по-късно навлизат и в тайгата. Ако Аспарух бе дошъл с кутригури - то те имат по- голяма вероятност да са миксовари. Същите кутригури мисля по-късно формират онова обединение , наричано черните българи. Значи или протобългарите са чисти прабългари от групата на оногурите ( от коите се казва че е и самия Кубрат) , или Аспарух е повел смесица от славяни(Анти) с кутригури.

А Кана Субиги Омуртаг не е ли титла за Хан? Обикновено престолът се наследявал от първородния син, който носел титлата ''канартикин'' . (Тоест наследник на хана, Кхан-р-Тикин, хански наследник или подобно)

https://zen.yandex.ru/media/id/5df4f2d3118d7f00b252f084/taina-hakasskoi-piramidy-5f725313315c38725c3e77e6 Тайна хакасской пирамиды

Няма нужда да ги спасяваме. Има си достатъчно признаци за да ги отнесем към туранците, но това са само аристокрацията . Ханове, боляри, ичиргубоили и други такива. За някакво обособено прабългарско население липсват достатъчно сведения. Основната маса, огромната маса види се е славянска. Нито имаме нужда да си измисляме допълнителни сведения за прабългарите, нито можем да ги пренебрегваме .

Палеогенетика[править | править код] У скифов из Республики Тыва определены Y-хромосомные гаплогруппы R1a-M513, R1a1a1b2-Z93, N-M231, Q1b1a-L54, Q1b1a3-L330[11]. Аржаан-2 https://ru.wikipedia.org/wiki/Аржан#Аржаан-2 Курган Аржаан-2 Курган Аржаан-2 — захоронение скифского вождя второй половины VII века до н. э.

Произхода на прабългарите по един или друг начин е свързан с Алтай. Там се формират много интересни общества през времето около Троянската война и около 1000 години преди новата ера. Има смяна на погребални практики, има царски династии, там се поражда използването на коня за езда, създава се седлото и много други неща. От последните информации които излизат е и това че там се правят Пирамиди ! Досега имаше тук таме загатвания за такова, но сега вече това се твърди съвсем определено и с доказателства. Това което после ще се трансформира като могили, кургани в началото са ясно конструирани многопластови земни пирамиди - с насипи, с поддържащи каменни блокове, с погребални камери. Царската институция се разпростира навсякъде с определени символи за властта и както можем да го видим, погребенията и пирамидите са един от символите за това.

Още един пример за ударението на думата българин. https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Manasieva_hronika.pdf ( стр. 19). блгАромъ. Не е възможно никакво друго смислено прочитане на тая дума освен с ударение на А-то. Блгаромъ и гръкомъ И това можем да го установим от много още примери. Това за нас е много важно, защото това означава че думата "блгар" е една сричка. Така го изговарят славяните от онова време. Но едва ли гърците са могли да го изговорят товя.. От съвременните славянски езици единствено полски език допуща такова струпване на много съгласни накуп. Както показват източниците - този писмен запис се запазва до времето на Втората Българска държава и вероятно и до по-късно. В този пример тук вече имаме Ъ, но това по никакъв начин не означава че ударението тук е на Ъ. Смяната на ударението е настъпила по-късно и в следствие от това са се разменили Л и Ъ. Ако трябва да проследим тая промяна: блгар - бльгар - блъгар - българ . Другите народи са го записвали това според това как го чуват или по начин така че да могат да го произнесат. Много от вас и сега не биха могли да го изкажат това блгаръ или бльгаръ.

https://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/Manasieva_hronika.pdf В Манасиевата хроника ясно е казано за Самуил: "Този Василий цар разби Самуил, цар Блъгаром . Но още взе Бдин, и Плиска и Велики Преслав и малки и други градове много. Онези изкопи предадени му бяха от Роман, син на Петър цар , там во бе дал на него Самуил цар да властва. И така Блъгаре до Охрид и до Драч и по-нататък царуваха." Когато говори за Самуил прави се уточнение че властта на Самуил му е дадена от Роман, поверена му е.. Крепости и укрепления не са взети от Самуил с въстание или бунт, а са му дадени, поверени да ги управлява. И всичко там се нарича бългаско властване - чак до Драч и дори по-нататък. Самуил изобщо не е външен човек на Българската държава - а напротив - доверен човек . Когато е писана Манасиевата хроника Българските летописци едва ли имат някаква изгода да изкревят събитията.. Не скриват пораженията, посочват градове и дати, посочват кои са техните хора и кои са техните врагове.. Ако Самуил не беше част от Българската държава, щяха да го посочат като бунтовник или нещо друго.

Да погледнем и възможното позициониране на ударението в пра-българската версия: Купи-булгар Дучи-Булкар Огхондор-Блкар Чдар-Болкар Кучи-булгар При "Огхондор-Блкар" е повече от ясно. Имаме само една гласна и това е А. Следователно названието на племето и ударението се получават: ОгхондОр-блкАр. Подобно ударение се е запазило за Кабардино-БалкАрия. Всичко това ме кара да си мисля че ударението във всичките по-горни названия се случва на последната сричка върху А. И по тоя начин се получава пълното съответствие между горните племена и по-късната им връзка с нашите БльгАри .

Струпването на много съгласни накуп при славянските езици е най-често и най-видимо в началото на думата. БЛГарский е напълно възможно за произнасяне. Обаче словяни-блгарский като една дума е неудобна за произнасяне. Затова славяно-блгарский веднага би се трансформирала така както го е записал Паисий: Славяно-Болгарская. При това ударението все още би могло да е на А-то: славяно-болгАрская . Това което искам да покажа също е че при липса на гласна в първите БЛьГ - няма как да сложите ударение тук. Дори и да сложим Ъ, то най -вероятно ще е неударено.

Нищо че е на гръцки: ΚΕ ΕΟΣ ΤΟΥC ΠΟΛΛΟΥC ΒΟΥΛΓΑΡΙCΕΠΕΧΟΥΝΤΑ ΤΟΥC ΕΧΘΡΟΥC ΑΥΤΟΥ ΥΠΟΤΑCΟΝΤΑΧΕΡΟΝΤΑ ΚΑΙ ΑΓΑΛΙΟΜΕΝΟC ΖΙCΙΝ ΕΤΙ ΕΚΑΤΟΝΙΤΟ ΔΕ ΚΕ Ο ΚΕΡΟC ΟΤΑΝ ΕΚΤΙΣΤΑΝΒΟΥΛΓΑΡΙCΤΙ CΙΓΟΡ ΕΛΕΜ ΚΕ ΓΡΙΚΙCΤΙΙΝΔΙΚΤΙΟΝΟC ΙΕ "Буларисти" ке "Грикисти" при гръцкото произношение вероятно ударенията са: булгарИсти ке грикИсти . В другия израз: ΠΟΛΛΟΥC ΒΟΥΛΓΑΡΙC вероятно ударенията са така: полоУс булгАрис. (или е полУс булгАрис). Вероятно гръцкото "у" записано като ΒΟΥΛ е помощно, за да може гръцкоговорящите да го прочетат. В славянската версия на записа това У липсва. Имаме бльгАрски . Дали заради гръцкия запис или по други причини в сръбски това наименование се е запазило като: бугАрски.. Вероятно с цел също за да се избегне струпването на 3-те съгласни на куп. Надписите от Македония обаче съдържат записа блъгАрски, а не бугарски. Съвременните македонци започват да назовават българите с "бугари" едва след като започва сърбизацията . Допреди това самоназванието на македонските българи не се отличава с много от самоназоваването в останалата част на България.

Ние не знаем как точно прабългарите са се самоназовавали. До нас е достигнала славянската версия на това назование. "Блъгарски" е славянска дума, при това знаем на кои точно славяни. Имаме няколко славянски версии за същото назоваване. Без никакво съмнение "българските славяни" са ъ-кащи. Това се запечатало много силно в самоназванието им. Както и точно да са се произнасяли "прабългарите" , "блъгарите" са славянската версия, славянски термин. Славянизираната версия на наименованието за "прабългарин". Ясно е че ударението е променливо. Примери: народ БлъгАрски - с ударение на А. Но би могло да бъде също народ блЪгарски. БЛЪГАРКѦѪ ЗЕМЛЮ - БлЪгарская землю - ударение в първата сричка. БльгАрская земля - ударението е пак в първата сричка, понеже нямото Л и липсата на звучни гласни прави цялата първа част като една сричка. Подобно на тия полските думи дето започват с по 4-5 съгласни накуп. БЛГарская земля. БльГАрская земля. -същото,само че с мекото Ль. Моето предположение е такова че първата сричка е няма и ударението идва основно на А.. Ако това е така, остава да си отговорим защо гърците са го записали като Боулгарос.. Като те са сложили дори 2 гласни за поясняване на У-то. Възможно ли е гръцкото ударение също да пада на А-то?

Етимологичният речник не ни дава достатъчно добър отговор за това къде точно е ударението: Според авторите на речника: ударението при гърците е на "У", същото е ударението и при сърбите. Руското ударение обаче идва на "А" . В старобългарското изписване на Черноризец Храбър няма показано ударение. Късните записи при Ботев не ни вършат работа. Колкото по-силна е връзката с "Ъ" - толкова повече произхода на думата е от славяните. БлЪгари - тия дето говорят всичко на Ъ - "Ъ-кащите" .. А ако първата сричка е няма, то тогава на преден план излиза втората част "ГАри", което ни насочва към прабългарската дума за народ. Затова не е без значение къде е позиционирано това ударение. Изказвам още една хипотеза: възможно е едновременно да са съществували и прабългари и "Ъ-кащи" славяни.. Тоест двете понятия да имат едновремена поява по 2 различни начини. Ъ-кащите славяни - "блЪгари" се срещат с прабългарските булГАри.

Сръбската азбука е заимствана от старобългарската. Те са я изчистили от ненужните им символи според тяхното произношение. Интересно ще бъде да се види кога за пръв път те ни записват като "бугари". Тая трасформация от "блъ" в "бу" не е толкова лесна. Има 2 начина да кажете "Л" - единия е с език на небцето, тогава се произнася мекото "Ль", като в "ЛЕЛЯ". Ако обаче сложите езика по напред, и го допрете до горните зъби - получава се по твърдо и беззвучно "Л" или "ЛЪ" . Именно такова би трябвало да е Л-то при Блъгари. Ако го кажете с мекото "Ль" - то сърбите не би трябвало да го трансформират в тяхното "У", а биха ползвали "Љ".. Ако ползваме това твърдо "ЛЪ" е напълно възможно произношението да бъде с ударение на първата сричка: бЛЪгари . Колкото по-напред издадете езика за "Л", толкова по-силно се получава ударението.. Този вариант не е най-мелодичен, но е много вероятен също.. Имаме смяна на ударението: бЛЪгари - блъгАрский . Защото ако трябва да кажем блЪгарский става затормозяване в средата при РСК и липсата на гласни. Ако трябва да кажем "блъгарьскомь" с ударение на Ъ - се получава премного усилие в средата с това меко Р и после с двете съгласни СК, докато блъГАрьском се произнася без много усилие. Затова аз си мисля че ударението си е било на А-то .. Но все пак възможно е да е имало още тогава смяна в ударението . Трябва да видим и в други думи .