tantin

Тоест ако повярваме на тая версия за произход на думата "кон" от "комонь" и "камань", а също така близостта до " камнь" тоест камък - това ни праща в едни далечни времена когато бъдещите славяни може да са били наети за някакъв вид работа ( разбирай робство) и то стандартното за онова време свързано с камъните и кариерите.. Конят ще да е бил използван за превоз на камъни или пък да е дърпал каруците им за превоз.. Иначе такава близост между комонь, камань не мога да си я обясня. Проверявам връзката между камък и кон и вижте какво ми излиза: на Литовски и латвийски има близост с АСТ Ост - също като с българското Остро.. Само че камък може да бъде и остро и здраво и силно.. Вече знаем че "аст" "ат" е кон на ирански а също и на тюркските езици.. В случая засичаме близост на Кон с Остър с Камък и вероятно със сила.. Ако ползваме от горните значения: ранно-праславянското "АКМУНС" от него са се появили следните думи: камък, остър, комнис. Вероятната древна дума, междинен вариант да е била Асткмунис и от нея са тръгнали Аст (ат ) на една страна и Конмон (Комон) на друга..

Намерих го : Това е от етимологичния речник на БАН. Горе долу повтарят руската официална версия.

Докато е съставял етимологичния речник на бълг. език Вл. Георгиев е оставили тук и там подсказки за тракийски заемки.

Може би тия ще се окажат прави: Източник: https://moj-golos.livejournal.com/619985.html Ето и моят коментар: връзката с гръцкото значение за коса, грива не е за подценяване. По същият начин имаме на френски: Коса: cheveux косъм: un cheveu кон: cheval коне: chevaux Тоест има директна връзка между косъм, грива и кон.. κόμη - на гръцки значи коса.. κόμην - дълга коса Ето как са коса, грива и кон на шведски: Swedish: hår gärs häst Един вид коня са го наричали: "гривестия" , с голямата грива.. Не виждам много логиката защо това наименование ще бъде заето точно от гърците, освен ако подобна дума от косъм, косми да не е съществувала в старо-славянски и със същото звучене. Косъм κόμη /коми/ косми κόμην /комин/ Освен това съществуват космин, (Козмин).. С подобни предположения ще ме обвините че отивам в "псевдо лингвистиката и псевдонауката ".. Но все пак ми се струва по-логично етимологията да изскочи вътре от славянския отколкото да е заемка от гръцки, при условие че гърците ползват съвсем друго наименование.

В тази статия дето я дадох преди малко: http://konevladelets.ru/articles/kategoria2/otkuda-proizoshlo-slovo-kon-i-pochemu-etim-slovom-nepravil-no-nachali-oboznachat-merina/ пак ще цитирам от там: и още: Ако вярваме на тая информация имало е някаква още по древна дума фарь ( виж по горе това дето го писах за фарси, перси и връзката им с кон, ездач)... По всичко личи че кон е по-късна и съкратена версия на архаична дума : комонь .

Така де, но не е толкова очевидна връзката и произхода .. Някак си славяните са изолирани откъм използването на "кон". Връзката с гръцкия намордник ми се струва неубедителна.. Повече залагам на "хунския" произход на "коня" като наименование.. Но и това търпи критика, щото при хуни и тюрки се ползва асп - ат...

Кимерийците по всичко личи да са тясно свързани със скитите. Не можем да твърдим дали те са едни и същи. Въобще светът на скитите е доста интересен и разнообразен. Оказва се че скитите простират своето влияние далеч и на изток и на юг. В същото време скитските царства не са обединени. Те воюват едни спрямо други: къде за надмощие, къде за плячка. Думите на Хердот за вечно враждуващите помежду си траки като че ли в по-голяма степен се отнясят за скитите. Персия и нейните владетели имат директна връзка със скитски царе. А Боспорското царство е последната група от владения зависими от скитите и донякъде от персите. Тази картинка я дават за същия тоя Теушпа .

Съжалявам ако ще ви разочаровам г-н Евристей, за момента това не ми е по направлението, понеже няма директна връзка към скити, хуни и пра-българи. Сигурен съм че и в тази посока има много интересни неща за разравяне.. Има някакви директни връзки с Троянската война и последвалото преселение или бягство на народи от Мала Азия към Апенините.. Дори гърците са много замесени в цялата тая неразбория. Отделни че Етруските и те се позиционират почти в центъра на събитията и управляват "духовния" живот на полуострова.. Тая връзка на Ромул и Рем с вълчицата или кучето-овчарка май до там си остава, щото не съм забелязал римляните отпосле да дават специално внимание и жертвоприношения на "свещените" вълци и кучета... (засега се въздържам да отварям нова тема за кучетата, май само това ми остана след белките и конете )

Налага ми се да направя една малка бърза поправка в предното: Български Английскик Гужарати/ санскрит мъж man Māṇasa човек person vyakti конник horseman ghōḍēsavāra кон horse ghōḍō кобила mare mārē жребец stallion maḍāgāṇṭha конче small horse nānō ghōḍō жена woman strī кон не излиза от "Гужарати" , преводаческата услуга на Гоогъл го дава погрешно заради липса на връзка.. Това тук е правилната версия. От Английски към Гужарати това излиза коректно ( надявам се). кон horse ghōḍō Един куп други общи неща се виждат през санскрит, но не и произхода на думата "кон"..

Това , което не обичам на санскрит е че никога не знам коя там е основната им дума, корен. Ясно че санскрит е древният език. Ясно че има записани достатъчно много думи от древността. Но наистина ли това е все Санскрит? По разните речници в които намирам из Интернет като направя проверка за една проста дума ми излизат от 100 до 500 значения.. Как да се ориентирам кое е основното значение ? Например за "кон": https://sanskritdictionary.com/?iencoding=iast&q=horse&lang=sans&action=Search Намирам: arāvan arhasāna āśu - бърз кон aśva - жребец aśva - за шах auccaiḥśravasa - кон aviṣṭhu - кон bāha - кон bradhna - кон brahmātmabhū- може би е конят на брахмините (сега само това остава да излезе, че брахмин също е било конник) daṇḍa- кон dhurya - кон, ама като звяр (вероятно буен) dhvajin- кон haṃsa - кон laṭva - кон maya - кон piñjara - кон pīthi - кон marudratha - кон muhurbhojin - "constantly eating", a horse ṭāra - кон turaga - бърз кон Това са само една малка част от думите на санскрит. При цялото това разнообразие се вижда че нищо смислено не може да се направи като извод, понеже за непознаващите такъв език е невъзможно да се ориентират кога се използва конкретната дума и в какво значение.

Mongolian: морь; морьтон Монголският разбира се е по-късен език.. Сега да погледнем към първоизточника: лошадиный - муриды лошадь - мурин; муринчика̄н - жеребёнок Значи ако на "древния" праезик Кон се е наричало "мурин", от там тая дума е влязла към персийски/ ирански със същото значение мурин (мард). Оттам са се появили множество производни думи.. Така се е случило че производни думи са се запазили, а за "кон" в иранските езици се е установила съкратена версия: асп . / Може да се е минало през фарс, перс, хорс ... Lithuanian: arklys; motociklininkas Latvian: zirgs; braucējs Ако погледнете литовски и лавтийски, там се минава през: зиргс, арклис . Пропуснал съм да сложа и следния език: Gujarati кон ездач કોન સવાર Kōna savāra На "Гуджарати" което би трябвало да е от групата на санскрит или скито-индийските езици Кон си е вече съвсем "кон".. А ездачът е савара, (сабара)... Което ни дава по-близка връзка към савари и сармати..

Да, тия са известни. Можеш да видиш кои са с гръцки имена, кои са с персийски. Има много тракийци. Имаше доколкото си спомням и от римляните. Има тук таме нещо от скитите и от савромати. Няма обаче пра-българи или славяни.. Не виждам нищо сходно с българите, освен ако не броиш за сходство някой персийски имена дето пък може да се доближават към скитски имена. / Друг вид сходство може да установиш между траки и перси по линия на индо-европейската им принадлежност.

По повод на монголската версия за кон и конник, ето едно сравнение: Бълг. / Тадж. / Англ. мъж мардона man човек мардона person конник аспсавор horseman кон асп con кобила мара mare жребец айвон stallion конче аспи хурд small horse жена занона woman В персийски и таджикски се вижда връзка между кон, конник и човек , мъж. От монголски: Мартон е човек. В персийски/ таджикски - мардона е човек. Мара е женски род на кон, кобила. Интересно че това се е запазило към английски (ако може да се вярва на Гоогълската преводачка). Подобна е връзката между рицар, кавалер и конник.. кавалер - кабалеро... от Кавал, кавала - за кон... До такава степен са се сляли тия понятия за кон - конник и човек щото в някои езици прехода е директно от едните към другите..

Има още няколко възможности: 10 күтэр нутрия, водяная крыса # күтэр кутуруга вид болотного растения. 11 күтэрдьит охотник на нутрию, водяную крысу. күтүр 1. 1) разг. огромный, громадный; күтүр дьиэ громадное помещение; 2) страшный, грозный; күтүр кыыл страшный зверь; күтүр күүс грозная сила; 3) скупой || скряга; күтүркиһи скупой человек; күтүр баай окко сытар ыт курдук погов. скупой богач, как собака на сене; 2. 1) перен. бран. чудовище, дьявол, чёрт; бу күтурү киэр үүр! выгони ты этого дьявола!; күтүр өстөөх окаянный; 2) диал. человек с дурным характером. 1. значи може да са още ловци на видри или тям някакви подобни водни гризачи. 2. Може да са едри и страшни.

За изчезването - зависи кого имаш предвид.. За боспорите нищо необичайно ако са изчезнали. За кутригури - те въобще не са изчезвали.. Настяняват се там и държат плътно присъствие. Те са тия с бръснатите глави.. Дали са бръснати или са си правили тия нарези на главата за да не им порастват косми - не знам. Амиан Марселин дава там едни сведения. Дори ги сравняват с жени щото нямали окосмение по лицето. Има 2 вида от тия варвари: едните са с голямо окосмение, включително по лицето , а другите обратно.. Нямат го..

Това с изчезването няма нищо необичайно.. Покрай хуните цели народи са изчезвали, а там около Меотида е било пълно с разни малки селища от разнородни племена. Сега са кутригурите: Помогни да им изведем етимологията. Очевидно е че кутугурите са тия с бръснатите глави и с конската опашка отзад. Ти имаш разни източници. кутурук - хвостовой; ынах кутуруга хвост коровы балык кутуруга хвост рыбы кус кутуруга хвост утки; Аз го свързвам с тия с опашките. Знаеш диалектната дума куйрук.. Кутугур е някаква древна дума за опашка. За кон намирам тия 2 думи: . Сылгы. 2. Ат

Не е точно така.. За някои това е стил на живот.. При номадите коня (кобилата) е източник на мляко, от млякото се прави кумис. Конското месо се суши и яде. Ловеца ходи на лов на коня.. Всичко се върти около коня им.. При другите народи коня се появаява и се ползва разбира се, но не в дълбочината и в центъра на цялото им съществуване... Коня при другите е една скъпа и луксозна придобивка.. Част от въоръжението на модерния боец.. Но не вярвам хората на Ал. Македонски да са пиели конско мляко и да са се хранели с конско месо... Докато за хуни и скити - това си е част от живота им.. Културната традиция и хранителните навици са различни неща.. Бойната култура също не се сменя толкова лесно.. При едрите народи - 2-метрови хора от севра - трудно можеш да качиш един едър човек на дребно конче.. Тоест монголските кончета са подходящи за дребни хора.. Едри хора трудно могат да бъдат носени от дребни кончета..

Защо я започнах тази тема: 1. За да не претоварвам темата за скитите с произхода и етимологията на конете и конниците. Сега да се върна на темата за скити хуни и техните конници.. Тук имам следният интересен цитат: стр.89 http://www.pseudology.org/tatary/MirGunnov.pdf При хуните или по него време се ползват следните 2 думи: cunei lochagoi Сега ще се опитам да дам обяснение и за 2-те думи. cunei - би трябвало да идва със значение на конници. Съмнявам се Хуни - Гуни - Куни да едва от Коней, Конници... Но не мога и да го изключвам нацяло. Лочагой - много ни наподобява на руските Лошади .. Въпреки че аз го свързвам също с "лъчник", "лучник" , стрелец с лък.. Съответно коннен стрелец с лък.. По подобен начин би могло да съществува връзка с боен кон на стрелеца, лошадь.. Това са само предположения разбира се.. За да го твърдим едно нещо е нужно да има по-голям брой съвпадения в множество източници.

http://konevladelets.ru/articles/kategoria2/otkuda-proizoshlo-slovo-kon-i-pochemu-etim-slovom-nepravil-no-nachali-oboznachat-merina/ откъс, цитат: Тази статия която ви давам по-горе е сериозно проучване с множество източници и препратки.. Погледнете за повече там.

Значи древната дума за Перс и фарси най-вероятно идва от значение за конник , понеже такава я намираме в множество езици.. Или пък тези езици - съседи на персите така са обозначили коня и ездачите като нещо ново и непознато за тях. От там през персе - фарси се появява хорсе и съответно хест, хестур при келтите. Кабала, Кабало, кабалеро кобила - знаете я тази дума - тя също е директно свързана с коня и кобилата. За кон и съответно конник имам един по-добър материал, сега ще го добавя по-долу.

От целия този дълъг списък с думи, нека обобщим няколко направления: Древни: -персе (Afrikaans) (Sesotho) (German) (Dutch) -фарси, faras (Swahili) (Somali), farasi -Horse , eng, hest - Dutch , hestur - Asp ,асп, ас, - kabayo, kalë, καβαλάρ, konj, cavallo, capall (irish) морь; морьтон (Mongolian) Нови: Производни: лошадь (неизвестно как) - вероятно от - Hungarian: ló; lovas

Сега да погледнем какво е наименованието за коне и ездачи.. Afrikaans: perd; ruiter Azerbaijani: at; atlı Belarusian: конь; вершнік Bulgarian: кон; ездач Catalan: cavall; genet Cebuano: kabayo; nagsakay Czech: kůň; jezdec Welsh: ceffyl; beiciwr Danish: hest; rytter German: Pferd; Fahrer Greek: άλογο; καβαλάρης English: horse; rider Spanish: caballo; jinete Estonian: hobune; rattur Basque: zaldi; pilotua Finnish: hevonen; ratsastaja French: cheval; cavalier Irish: capall; rothaí Galician: cabalo; xinete Hausa: doki; mahayi Croatian: konj; jahač Haitian Creole: chwal; kavalye Hungarian: ló; lovas Indonesian: horse; rider Igbo: inyinya; onye na-agba anyị Icelandic: hestur; knapa Italian: cavallo; ciclista Javanese: jaran; rider Kazakh: жылқы; шабандоз Lithuanian: arklys; motociklininkas Latvian: zirgs; braucējs Malagasy: soavaly; mpitaingina Maori: hoiho; kaieke Macedonian: коњ; возач Mongolian: морь; морьтон Malay: kuda; penunggang Maltese: żiemel; rikkieb Dutch: paard; rijder Norwegian: hest; rytter Chichewa: kavalo; wokwera Polish: koń; jeździec Portuguese: cavalo; cavaleiro Romanian: cal; călăreț Russian: лошадь; наездник Slovak: kôň; jazdec Slovenian: konj; jezdec Somali: faras; fuushan Albanian: kalë; kalorës Serbian: коњ; јахач Sesotho: pere; mopalami Sundanese: kuda; pengendara Swedish: horse; rider Swahili: farasi; mpanda farasi Tajik: асп; савор Filipino: kabayo; sakay Turkish: at; binici Ukrainian: кінь; вершник Uzbek: ot; chavandoz Vietnamese: con ngựa; người lái Yoruba: ẹṣin; ẹlẹṣin Zulu: ihhashi; umgibeli

Да обобщим накратко до тук: -опитомяването на първите коне става някъде в централна Азия около 4000 г пне. - първите опитомители на коне са най-вероятно азиатски ловци . - В един момент се смесват хората от Ямна с алтайците и се създава новата култура на ездачите, хората на коне.. Бъдещите номади..

Съвремените проучвания показват че най-древните коне опитомени от хората са от дребната порода. Тия от монголските степи. Те показват и най-голямото генетично разнообразие, понеже същите коне ги има на свобода - диви и съответно това разнообразие се съхранява и поддържа от самата природа. В същото време при опитомените коне се забелязва едно повторение на гените, еднаквост на белезите, резултат от наместата на човека в селекцията на поколението. https://en.wikipedia.org/wiki/Mongolian_horse https://www.tuva.asia/news/tuva/6926-tuv-koni.html http://konevodstvo.su/books/item/f00/s00/z0000017/st129.shtml Тувинская порода лошадей

Връщаме се пак на произхода на съвремените коне: https://en.wikipedia.org/wiki/Evolution_of_the_horse Оказва се че има 3 главни породи. Споменахме за дребният вид от Монголската пустош. The Mongol horse (Mongolian Адуу, aduu: "horse" or mori; or as a herd, ado) Другите са едрите коне - Equus Кабалос https://en.wikipedia.org/wiki/Evolution_of_the_horse