tantin

Намесата ви е не само интересна , но и приветствана и поощрявана.. Наистина ми е трудно да си го обясня как така с лека ръка римляните изневеряват на древните си спасители кучета и вълци , за да се преорентират към гъските... Но нещата не са толкова плитки.. Гъските / съответно патици, лебеди и подобни/ не са случайни птици.. Това са свещенни птици за предишните генерации. Специално място за "совата" , бухал или кукумявка или като там вие я знаете.. това е все една и съща птица.. При иранците птицата ще се преорентира леко към сокол и орел.. Искам да кажа че свещенните птици заемат своето място "пиедестал" много преди кучета, вълци и коне.. При варварите има 2 птици: гаргар / гагар/ и гогол - дето участват в самото сътворение на света. После има едни птици дето участват в прераждането - виж имаше един предишен постинг преди 2 дена за иранците / арии/ и участие на птиците в погребенията и по-бързото прераждане.. Тъй че римляните не само не са изневерили , ами са си спомнили по-старите митове за произхода си и са решили да се върнат към корените си и древнине религии.. А такива по онова време е имало в повече от една... Евала на патиците че за пореден път са доказали че не са случайни птици и слава на римските войни че не са се отдали на "корупция" и "чревоугодничество" и не са изяли горките беззащитни патици.. Иначе свирепите гали да им бяха видели сметката.. По отношение на римляните и техните първи приятели: траките !!! Моите най-искрени приветствия и благопожелания!! Тези са истинските пазители на цивилизацията !!!! Няма спорове по тоя въпрос.. Знаем ги колко много от тях , знайни и незнайни загинаха в неравната борба с нашественика варварин и завоевател... особено тракийците: тези безименни бойци, загинали в защите на Италия и Армения и Персийските територии на Империята.. Че дори и Египет май е чакал на траките да го защитават... Горката майка Тракия.. Нейните безименни бойци изгинаха дори в защита на далечните завоевания на империята в Иберия на изток , Иберия на запад ( Испания), по британските острови.. И докато нашите безимени тракийци отдаваха живота си за империята, то хуните и техните първи помощници пра-българите безчинстваха над беззащитните тракийски девойки и съпруги и опожаряваха техните селища наравно със славяните.. И после след всички тези трагични събития някои безсъвестни учени решиха че славяни , траки и прабългари били в един съюз.... Няма как да се е случило това.. Тракийците (горките хора) живота си и земята си са отдали за тая цивилизация, а сегашните изследователи още се чудят и колебаят от кой лагер да ги сложат и съвсем "безотговорно" ги запращат при варварите... Ето това е една хилядолетна несправедливост и трябва да бъде изправена....

Примери за народи: европейски народи балкански народи африканския народ китайския народ еврейския народ християнските народи юдейските народи индийски народи земеделски народ номадски народи славянски народи латино-американски народи северните народи морските народи пустинни народи планински народи ... няма нужда да продължавам.. Надявам се с това вече да е изяснено.

Значи на базата на тия елементи дето ви дадох по-горе: Народ е група от племена, намиращи са на еднаква или близка степен в развитието си и обединени по един или множество от зададените по горе критерии и признаци...

Тук по тия въпроси май ще ви трябва да се консултирате с "изтъркания' чичко Маркс и неговия приятел Енгелс, щото те най-подробно са се постарали да разкрият тия взаимовръзки на базата на общественото развитие на народите и техните оръдия за производстово ( а също и оръдия като оръжия за воюване) .. Ако към чичко Маркс добавите и малко от Философията и Теологията + Лингвистика и разглеждане на писменността + малко география + малко строителни или инженерни оценки за домове, пътища и мостове + малко зоология за да видите какви животни са отглеждали .. + малко военно изкуство и стратегии ... Накрая ще получите точната оценка за това що е това народ..

Защо ли така, но аз си мисля че термнина "нации" е неприложим за 5 век. Къде къде по-лесно е да си ползваш племе и народ. Нациите са свързани с еднинство на закони, писмености, религиозни или други културни ценности, включително историческо минало.. Към 5 век можеш да говориш за шумерската нация, за египетската нация , може би за индийска или китайска.. Но за по-сигурно бих предпочел да не се говори за нациите на 5-ти век..

Този автор дето току що цитирах дава преимущество на хипотезата за "орурски" елемент в генезиса на пра-българите - огуро-хуни или огуро-скити (усуни).

Това ми се струва интересно за оногурите: източник: http://elbib.nbchr.ru/lib_files/0/kkni_0_0001116.pdf

Възможно е келтски (гало-латински) произход на славянската форма "комон". За да го обясня ще трябва да минем през няколко поредици от думи: комин - chimney (англ.), cheminée (френски), chimenea (испански) камина - пак идва от същото за комин, камина .. Сега въпросът е дали комин (при славяните) е първично или е заето от келтите или гало-латините. Много просто и елеменатрно е да кажем че от "камък" древните са си правили каменни стени или са зидали огнища и са ги наричали камéнни, тоест камини, камИни .. Съответно от камина се е появил и комин.. Но едва ли това е обяснението за "cheminée , chimenea " при гало-латините . Дотук имаме някакви съвпадения , но те не свършват. Сега разглеждаме път.. На път. camino ( испански) chemin (френски) acheminéé - на френски означава също изпращам, препращам. разхождам се на испански е: Yo camino Тоест вижда се че в латинско- келтски езици caminar, camino , chemin , acheminéé - са свързани с път. Едва ли това има някаква връзка с "камъните" макар че пътищата на римляните са построени от камъни и чакъл. Използването на същият корен за комин и камина трудно можем да го обясним с "път" освен ако идеята е това да е "Път за дим" . Канал.. Димо-отвод.. Думата за "канал" вероятно е също свързана с горните. ca·nal /kəˈnal/ - late Middle English: from Old French, alteration of chanel ‘channel’, from Latin canalis ‘pipe, groove, channel’, from canna ‘cane’ . Но да не се набутваме в прекалено широк спектър на тия връзки. Възможно е обяснение на кон (комьнь) през келтски езици и това да е свързано с пътуване. Обясненията за "каминар" са от път ( camino ).. А защо римляните са нарекли пътищата си Камино ?? (не ми се вярва да е заради камъните).. Докато не разполагаме с други писмени сведения или докато не намерим допълнителни съвпадения това ще си останат предположения. Благодаря ви за коментарите .

Доста неща набутах вече по тая тема и смятам да я приключвам. За последно няколко още етимологични тълкувания: Вижда се (от предишните ми постинги) че руските и славянски тълкувания са доста свободни.. Колебаят се между "скопен кон", гръцката версия за коси, мъжки вариант на кобила и прочие. Аз се опитах да вкарам още едно свързване с камък, небе сила. В подкрепа на моето тълкуване добавам още това разглеждане на санскритската версия за кон: "áśva" което е близко до латинската "Equus." и тюркско - казахското "alaşa" В заключение: Horseاسبasb - iranian Авест. "asman" - камък (Asman is the Avestan and Middle Persian name of the Zoroastrian divinity that is the hypostasis of the sky.) آفتاب aftab -слънце - на ирански Слагам следните думи в паралел: asva - asb - asman (авест/ перс./ авест.) "akmens" - комонь -камень (латв. -прото-славянски - славянски) Етимологията на тези думи и връзката между тях не се дължи само на случайната прилика в звученето им .. Аз твърдя че тази връзка е в по-голяма степен обусловена от древните вярвяния и митологии и най-вече с обожествяването. Това обожествяване е свързано с очаквания за свръхсила и свръх естественост в определени обекти и живи съществя.. Свръх силите за скрити по много направления: в камъните, във водите, в Слънцето, в природните стихии.. Коня е едно от тези обожествявани същества.. Не е случайно това вкарване на коня в групата на магическите, небесни, огнени и ритуални обекти.. Не е случайно присъствието на коня в погребенията, защото той е част от тая магическа връзка между небето и земята.. Камъните са също задължителен елемент от тия погребения , мечовете и острите оръжия също.. Славяните може и да не са част от номадската конска цивилизация.. При тях връзката между конете и божественото начало изглежда е внесена отстрани - може да е от балтийските народи, може да е директно от хуните. Обаче предвид близостта на славянски и балтийски езици със санскрит не бива да се изключва една такава връзка. С това смятам да приключа моето разглеждане по тоя въпрос.

https://en.wiktionary.org/wiki/akmens Latvian "akmens" akmens laikmets ― the stone age (in prehistory) ass, šķautņaina akmens ― sharp, angular stone

Смятам че последните намерени тълкувания си заслужаваха усилията по търсене. Нека го обобщя: 1. Първоначалното значение на камень е било свързано и с други значения: остър, твърд, силен. 2. Асма, асман - имат значение на камък, скала и небе, смятано че небесният свод е каменист. 3. Авест. "asman" - камък 4. Старогръцкото "Акмон" - означава наковалня и голям камък 5. "ак" - имат значение на остър, острие 6 . Предполагаемата ранно-праславянска дума за камък е "акмунс". Всички тези значения са ни достатъчни за момента за да можем обосновано да предположим съществуване на връзка межди небето, камъните, силата , острието и коня като един вид "божествено" животно. Много от божествата им са изобразявани на кон. Предполагаемата дума "акмунс" ни дава почти директна взаимовръзка между иранският вариант за кон "асп, аст" и ранно-славянският вариант "камань", "комонь " . Източник: http://ibl.bas.bg/lib/ber_2_000-744/#page/191/mode/1up

Тоест ако повярваме на тая версия за произход на думата "кон" от "комонь" и "камань", а също така близостта до " камнь" тоест камък - това ни праща в едни далечни времена когато бъдещите славяни може да са били наети за някакъв вид работа ( разбирай робство) и то стандартното за онова време свързано с камъните и кариерите.. Конят ще да е бил използван за превоз на камъни или пък да е дърпал каруците им за превоз.. Иначе такава близост между комонь, камань не мога да си я обясня. Проверявам връзката между камък и кон и вижте какво ми излиза: на Литовски и латвийски има близост с АСТ Ост - също като с българското Остро.. Само че камък може да бъде и остро и здраво и силно.. Вече знаем че "аст" "ат" е кон на ирански а също и на тюркските езици.. В случая засичаме близост на Кон с Остър с Камък и вероятно със сила.. Ако ползваме от горните значения: ранно-праславянското "АКМУНС" от него са се появили следните думи: камък, остър, комнис. Вероятната древна дума, междинен вариант да е била Асткмунис и от нея са тръгнали Аст (ат ) на една страна и Конмон (Комон) на друга..

Намерих го : Това е от етимологичния речник на БАН. Горе долу повтарят руската официална версия.

Докато е съставял етимологичния речник на бълг. език Вл. Георгиев е оставили тук и там подсказки за тракийски заемки.

Може би тия ще се окажат прави: Източник: https://moj-golos.livejournal.com/619985.html Ето и моят коментар: връзката с гръцкото значение за коса, грива не е за подценяване. По същият начин имаме на френски: Коса: cheveux косъм: un cheveu кон: cheval коне: chevaux Тоест има директна връзка между косъм, грива и кон.. κόμη - на гръцки значи коса.. κόμην - дълга коса Ето как са коса, грива и кон на шведски: Swedish: hår gärs häst Един вид коня са го наричали: "гривестия" , с голямата грива.. Не виждам много логиката защо това наименование ще бъде заето точно от гърците, освен ако подобна дума от косъм, косми да не е съществувала в старо-славянски и със същото звучене. Косъм κόμη /коми/ косми κόμην /комин/ Освен това съществуват космин, (Козмин).. С подобни предположения ще ме обвините че отивам в "псевдо лингвистиката и псевдонауката ".. Но все пак ми се струва по-логично етимологията да изскочи вътре от славянския отколкото да е заемка от гръцки, при условие че гърците ползват съвсем друго наименование.

В тази статия дето я дадох преди малко: http://konevladelets.ru/articles/kategoria2/otkuda-proizoshlo-slovo-kon-i-pochemu-etim-slovom-nepravil-no-nachali-oboznachat-merina/ пак ще цитирам от там: и още: Ако вярваме на тая информация имало е някаква още по древна дума фарь ( виж по горе това дето го писах за фарси, перси и връзката им с кон, ездач)... По всичко личи че кон е по-късна и съкратена версия на архаична дума : комонь .

Така де, но не е толкова очевидна връзката и произхода .. Някак си славяните са изолирани откъм използването на "кон". Връзката с гръцкия намордник ми се струва неубедителна.. Повече залагам на "хунския" произход на "коня" като наименование.. Но и това търпи критика, щото при хуни и тюрки се ползва асп - ат...

Кимерийците по всичко личи да са тясно свързани със скитите. Не можем да твърдим дали те са едни и същи. Въобще светът на скитите е доста интересен и разнообразен. Оказва се че скитите простират своето влияние далеч и на изток и на юг. В същото време скитските царства не са обединени. Те воюват едни спрямо други: къде за надмощие, къде за плячка. Думите на Хердот за вечно враждуващите помежду си траки като че ли в по-голяма степен се отнясят за скитите. Персия и нейните владетели имат директна връзка със скитски царе. А Боспорското царство е последната група от владения зависими от скитите и донякъде от персите. Тази картинка я дават за същия тоя Теушпа .

Съжалявам ако ще ви разочаровам г-н Евристей, за момента това не ми е по направлението, понеже няма директна връзка към скити, хуни и пра-българи. Сигурен съм че и в тази посока има много интересни неща за разравяне.. Има някакви директни връзки с Троянската война и последвалото преселение или бягство на народи от Мала Азия към Апенините.. Дори гърците са много замесени в цялата тая неразбория. Отделни че Етруските и те се позиционират почти в центъра на събитията и управляват "духовния" живот на полуострова.. Тая връзка на Ромул и Рем с вълчицата или кучето-овчарка май до там си остава, щото не съм забелязал римляните отпосле да дават специално внимание и жертвоприношения на "свещените" вълци и кучета... (засега се въздържам да отварям нова тема за кучетата, май само това ми остана след белките и конете )

Налага ми се да направя една малка бърза поправка в предното: Български Английскик Гужарати/ санскрит мъж man Māṇasa човек person vyakti конник horseman ghōḍēsavāra кон horse ghōḍō кобила mare mārē жребец stallion maḍāgāṇṭha конче small horse nānō ghōḍō жена woman strī кон не излиза от "Гужарати" , преводаческата услуга на Гоогъл го дава погрешно заради липса на връзка.. Това тук е правилната версия. От Английски към Гужарати това излиза коректно ( надявам се). кон horse ghōḍō Един куп други общи неща се виждат през санскрит, но не и произхода на думата "кон"..

Това , което не обичам на санскрит е че никога не знам коя там е основната им дума, корен. Ясно че санскрит е древният език. Ясно че има записани достатъчно много думи от древността. Но наистина ли това е все Санскрит? По разните речници в които намирам из Интернет като направя проверка за една проста дума ми излизат от 100 до 500 значения.. Как да се ориентирам кое е основното значение ? Например за "кон": https://sanskritdictionary.com/?iencoding=iast&q=horse&lang=sans&action=Search Намирам: arāvan arhasāna āśu - бърз кон aśva - жребец aśva - за шах auccaiḥśravasa - кон aviṣṭhu - кон bāha - кон bradhna - кон brahmātmabhū- може би е конят на брахмините (сега само това остава да излезе, че брахмин също е било конник) daṇḍa- кон dhurya - кон, ама като звяр (вероятно буен) dhvajin- кон haṃsa - кон laṭva - кон maya - кон piñjara - кон pīthi - кон marudratha - кон muhurbhojin - "constantly eating", a horse ṭāra - кон turaga - бърз кон Това са само една малка част от думите на санскрит. При цялото това разнообразие се вижда че нищо смислено не може да се направи като извод, понеже за непознаващите такъв език е невъзможно да се ориентират кога се използва конкретната дума и в какво значение.

Mongolian: морь; морьтон Монголският разбира се е по-късен език.. Сега да погледнем към първоизточника: лошадиный - муриды лошадь - мурин; муринчика̄н - жеребёнок Значи ако на "древния" праезик Кон се е наричало "мурин", от там тая дума е влязла към персийски/ ирански със същото значение мурин (мард). Оттам са се появили множество производни думи.. Така се е случило че производни думи са се запазили, а за "кон" в иранските езици се е установила съкратена версия: асп . / Може да се е минало през фарс, перс, хорс ... Lithuanian: arklys; motociklininkas Latvian: zirgs; braucējs Ако погледнете литовски и лавтийски, там се минава през: зиргс, арклис . Пропуснал съм да сложа и следния език: Gujarati кон ездач કોન સવાર Kōna savāra На "Гуджарати" което би трябвало да е от групата на санскрит или скито-индийските езици Кон си е вече съвсем "кон".. А ездачът е савара, (сабара)... Което ни дава по-близка връзка към савари и сармати..

Да, тия са известни. Можеш да видиш кои са с гръцки имена, кои са с персийски. Има много тракийци. Имаше доколкото си спомням и от римляните. Има тук таме нещо от скитите и от савромати. Няма обаче пра-българи или славяни.. Не виждам нищо сходно с българите, освен ако не броиш за сходство някой персийски имена дето пък може да се доближават към скитски имена. / Друг вид сходство може да установиш между траки и перси по линия на индо-европейската им принадлежност.

По повод на монголската версия за кон и конник, ето едно сравнение: Бълг. / Тадж. / Англ. мъж мардона man човек мардона person конник аспсавор horseman кон асп con кобила мара mare жребец айвон stallion конче аспи хурд small horse жена занона woman В персийски и таджикски се вижда връзка между кон, конник и човек , мъж. От монголски: Мартон е човек. В персийски/ таджикски - мардона е човек. Мара е женски род на кон, кобила. Интересно че това се е запазило към английски (ако може да се вярва на Гоогълската преводачка). Подобна е връзката между рицар, кавалер и конник.. кавалер - кабалеро... от Кавал, кавала - за кон... До такава степен са се сляли тия понятия за кон - конник и човек щото в някои езици прехода е директно от едните към другите..

Има още няколко възможности: 10 күтэр нутрия, водяная крыса # күтэр кутуруга вид болотного растения. 11 күтэрдьит охотник на нутрию, водяную крысу. күтүр 1. 1) разг. огромный, громадный; күтүр дьиэ громадное помещение; 2) страшный, грозный; күтүр кыыл страшный зверь; күтүр күүс грозная сила; 3) скупой || скряга; күтүркиһи скупой человек; күтүр баай окко сытар ыт курдук погов. скупой богач, как собака на сене; 2. 1) перен. бран. чудовище, дьявол, чёрт; бу күтурү киэр үүр! выгони ты этого дьявола!; күтүр өстөөх окаянный; 2) диал. человек с дурным характером. 1. значи може да са още ловци на видри или тям някакви подобни водни гризачи. 2. Може да са едри и страшни.