tantin

Кое ви дава право да определяте кое е псевдо-история и кое е псевдо-лингвистика? Вие от кои сте? От историците или от лингвистиците? Това което правите не се ли нарича кибер-клеветене? Ако сте толкова добър в областта си излезте с името си и с публикациите... А не да се подсмихвате глупаво зад "псевдоними" и да се правите на големия специалист.

Погледни: Пандора, Публикува Юни 13, 2018 , в темата: Тюркизацията на Централна Азия . ( Средновековна история)

https://en.wikipedia.org/wiki/Finno-Ugric_languages

С графиката съм съгласен, но със следните заблежки: 1. Забележи че със скити и сармати - веригата нагоре се прекъсва, изчезва. Представяш ли си най мощните и многобройни народи ей така от нищото да изчезнат? Та те дори не са били побеждавани или завладявани.. Те са истинските завоеватели. А виждаш че ги нaследяват една шепа осетинци. 2. Забележи че ираноговорящите народи са пръснани все под Скитските прерии и Казахските степи. На север изчезват.. Има ги по Хималаите на високо до 5000 метра, има ги в Кавказ, има ги навсякъде, но не и на Север ? 3. Къде къде по-мижави народи се запазват, а скити и сармати ги няма.. Погледни за сарматски езици: нищо конкретно не се казва освен абстрактното "източно-ирански". А иначе графиката отлично илюстрира кои и къде са ирано-езичните.

Тази теза е невъзможно да бъде защитена. Единствените що-годе "ирано-говорящи" над Кавказ и до Урал са осетинци, при това тяхната ирано-езичност е доста проблематична. В същото време сармати и Сарматия се простират на големи територии. По език и култура сарматите са близки до скитите. А в един момент се изпаряват заедно със скитите. По отношение на славяните: знае се кога руснаците започват да настъпват на Изток. Знае се кого заварват там. Знаят се прекалено много неща.. Само не разбирам защо всички така упорито отстояват тезата за "ирано-езичност" на сарматите? Някои дори се опитват да ги идентифицират със славяните, което е пълна глупост. Знаем за няколко имена, с привидно ирано-звучене и май с това връзката на сармати с иранци приключва. За сметка на това около Урал се открива едно наистина огромно население и преселение на фино-угри. Значи най-вероятно фино-угрите по пътя са затрили всичките ирано-езични? Помислете логически, ако сарматите бяха ирано-езични: нямаше ли да ни оставят писменост? Нямаше ли да ползват наготово фарси? След като съвсем до тях в Согдиана и Бактрия откриваме писменост, книги и всякакви неща, що така се случва че само като пресечете една долинка или една пустиня и всичката писменост и култура зачезва? Обяснението е просто: не са се родили Кирил И Методии да напишат писменост за неизвестния народ и езика им.

Благодаря за насочването. Хвърлих бърз поглед на "ПРЕДГЛАГОЛИЧЕСКАТА РУНИЧЕСКА БЪЛГАРСКА ПИСМЕНОСТ на Живко Войников": болшинството от разчитанията се съвпадат (азбуката първоизточник за сравнение е горе долу същата). Разминаванията идват повече заради времето , щото се вижда как някои от тези символи се изменят с времето - или се модифицират или се изхвърлят и заместват с други. Ще ми е нужно повече време да направя и други проверки.

Еволюция на гласните. ЮС би могъл да се получи също от: ОУ + добавената средна чертичка отдолу за "И"- получаваме ИОУ + накрая добаваме "С" = ИОУС

За Европа сигурно си прав. Но ако погледнеш персийската азбука, согдийски надписи - там мисля всичко са малки букви.. Началото на изречението може да го уголемят за красота. (Изографисват първите букви).

Ѕ 6 /з/ зіло́ Ѹ, ѹ (400) /у/ ук Ф 500 /ф (хв)/ ферт Х 600 /х/ хір Ѡ 800 /о/ оме́га Ц 900 /ц/ ци Ч 90 /ч/ черв Ш /ш/ ша Щ /шч/ ща Ъ /–, и, о/ єр Ы /и/ єри́ Ь /е/, м'якість приголосних, окрім шиплячих і губних є́рчик Ѣ /йі, 'і, і/ ять Ю /йу, 'у, у/ ю Ꙗ /йа, 'а/ а йотоване Ѥ /йе, 'е/ е йотоване Ѧ (900) /йа, 'а, а/ малий юс Ѫ /у/ великий юс Ѩ /йа/ юс малий йотований Ѭ /йу/ юс великий йотований Ѯ 60 /кс/ ксі Ѱ 700 /пс/ псі Ѳ 9 /ф (хв)/ або /т/ фіта́ Ѵ, Ѷ 400 /в, и/ і́жиця Ҁ (90) ко́ппа Последните букви от азбуката ни са интересни. При ЮС - това "С" от триъгълничето над буквата ли се появява? При големия ЮС триъгълничето е над буквата, а при малкия юс има чертичка отдолу, вътре в буквата. Йотовия ЮС е повторение на нормалния ЮС с едно добавено "И" пред него. Ять = имаме едно "Т" вградено към Ъ-то или пък е А+ Т + Ъ

Това последното май че сме на едно и също мнение. За прабългарите предполагам че говориш. За монголците и арапите - ние знаем как изглеждат сегашните монголоиди , а за Арапите - признавам си че не знам как изглеждат. Как са изглеждали централна Азия и Монголия през 4-6 век? Възможно е тогава да са били повече европеиди отколкото монголоиди. "Българският " на пра-българите не е никакъв "български-славянски" а си е "прабългарски -неславянски". Това можем да го твърдим на 100% Дали "прабългарски -неславянски " е индоевропейски или не? Това все още не мога да го твърдя. Възможно е да е междинен, преходен. А "славянски" езици в средна и централна Азия изобщо няма. Освен ако не броиш робите - продадени склави... Между славяни и прабългари към 4 -5 век когато те се засичат е имало една предишна изолация, отдалеченост от около 2-3 хил.години. Славяните са били "немногбройни " и изолирани. Няма ги, никой не ги е чувал. Предполагам че за зад "рипейската" гора или скрити вътре из тая гора. Между другото "арабската" азбука не е арабска а е персийска. Арабите я вземат наготово от персите.

" българите" на "Симеон" са "новобългарите" тоест основната маса са славяни. (Колонията, Хаити) А колко " българи" са "волжските" ? (Тях ги сравняваме с Колониален Квебек при французите. Защо правя тази аналогия Квебек - Хаити? В Хаити като бивша колония не е останал и един французин. Но там се говори на френски. Имат и местен "креол" които е на 80% френски или развален френски. Не по-добро е положението в Квебек. Там е останала повече френска кръв, премесана с малко индиянска. Но покрай Френската революция Франция обръща гръб на колонията. Ситуацията с Волжска България има някакво сходство с Квебек също. По отношение на Хаити- Квебек наистина съм запознат (малко, не много). По отношение на старата българска история - опитваме се да опознаеам, а понякога се напрягаме да "познаваме" тоест да отгатваме. За момента моята хипотеза е че в Хазария няма никакви славяни, ама никакви. За сметка на това имат много фино-угри и тюрки. Разбираш ли защо се получава тюрлу-гювеч? Тоест голямата мешавица????

МейкБулгар, тази новата ми тема я създадох основно заради теб за да те улесня. Виж моля ти се докъде съм стигнал с това. Съвсем неочаквано това ми изкочи като страничен резултат. Може да видиш приноса на пра-българите и той не е по-малък от тоя на Кирил и Методий. Щото тая азбука си е изисквала сериозни познания и в граматика и в писането и всичко. Надявам се да те убедя в това че пра-българите са ползвали именно тази азбука.. От тук ако знаеш колко много неща изскачаат, просто няма да повярваш. На същата тази азбука е надписа на хунсктата или скитска чаша. Това е езика ползван от Согдиана - Бактрия. Това е езика и на Ариите или индо-скититие.. Знаеш че не съм спец по тия неща, но понякога нещата стават случайно.. Тука не е съвсем случайно щото аз от 1 година правих всевъзможни проверки по надписа от Плиска и никога до сега не съм получавал задоволителен резултат. А тоя път резулатата надмина очакванията ми. Надявам се да проследиш това което сложих и да видим какво мислиш (може и да имам шанса да те убедя в достоверността на хунско-скитското начало). Мога да ти пратя и още материали освен връзките които съм сложил ако има нужда. Поздрав !

За да улесня тези, които биха желали да направят проверка по горните информации ще споделя с вас черновите по които правих моите упражнения: Кирилица: (старата кирилица от 10-ти век) А това последното: така би изглеждала нашата "славянска" азбука ако я запишем по азбуката на "Кхароштхи" . Това са ми първоначалните бележки в най-груб вид, впоследствие видях множество детайли които не съм показал добре по бележките ми.

За да се разбере всичко това което разказах набързо до тук на човек би му трябвало поне около 1 седмица, а може и до 2-3 месеца. Така че желаещите да проверяват горните твърдения моля да се запасят със спокойствие и търпение. Ако направите тези проверки сравнително лесно можете да разчетете 80% от буквите по розетката на Плиска.. Това не означава обаче че ще разберете текста, понеже не знаем на какъв език е написаният текст. Аз направих едно такова разчитане, но за сега това не ми дава никакъв смислен текст. Да се върна обаче пак на темата за азбуката. В древността знаем че се е пишело от дясно на ляво, но също и от ляво на дясно.. Понякога се започва от едната посока, а в края на реда посоката се обръща.. При финикийците в зависимост от посоката на писане има промяна на начина на изписване с огледалните букви. При Kharosthi азбуката не мога да кажа коя е била посоката. Но ако се обърне посоката и съответно се направи симетричното - огледално изписване на буквите , то тогава съответствието между кирилица и Kharosthi става още по-голямо. Второ: при създаването на Кирилица забелязваме следното: 2. Отпада системата на записване на гласните с чертички, въвеждат се отделни букви за гласните по системата на Кирил и Методий. 3. Избират се само основните букви от Kharosthi. Тези букви, които съответстват на "_а" . Ка, Га, Ча, Ра и др. Тези букви стават име на новата буква за съгласна. 4. Някои от гласните в Кирилица съответстват на гласните в Кароши. 5. Изхвърлят се всичките букви в вмъкната по средата съгласна: като РТЕ, СТРА, БХРА .. тези букви се заменят с пълното им изписване. 6. Няколко от тези съставни букви все пак се запазват: Щ, Ю, Я , ДЗ, .. Забележете любопитния момент че М остава в дългата си форма, с 2 лунички вместо с 1. 7. Ж или ЖА в Kharosthi е само на половина изписано. В кирилицата изглежда към него слепват и едно З, , което го прави ЗЖ . 8 . Буквата за Ю е направо издайник: има свързване на И със У . Само че формата на записване е предшественик на Кирилишкия запис. Пак имаме кръгчето, а чертичките са настрани. 9 . Вижте буквата ССА на Kharosthi - това изцяло съответства на нашето ръкопизно З. 10 Вижте също буквата за СА от Kharosthi - при нея имаме полукрът, но той е в комбинация с чертичка. В кирилишкия вариант полукръгчето се запазва, посоката обаче е симетрично обърната предвид смяната на посоката на четене и писане, а чертичката става по-къса . И това е много видимо при ранните примери на записвания на кирилица. Споделям намереното до тук с голямо удоволствие, и надявам се и вие да изпитате подобно удоволствие в преоткриване на дълбоките тайни от древността . (за тези дето не им харесва стила ми на писане моля да ме извинят, малко съм небрежен в препускането от една тема в друга, че дори и това дето тук ви го пиша ми изскочи случайно докато правех едни други търсения и проверки).

Както обаче се вижда, най-старата кирилица никак не е била лесна. Поне за съвремените читатели има объркващи букви. Следният образователен текст ни показва как са се учили древните първолаци , как са сричали и записвали: https://en.wikipedia.org/wiki/Early_Cyrillic_alphabet Погледнето го внимателно моля този текст. Тук са описани правилата за изписване на най-първите букви. После сравнете изписването на буквите с информацията която ви дадох за Kharosthi .

Ето обаче как е изглеждала старата кирилица, по времето близко до нейното първоначално вкарване в употреба:

За желаещите да разберат тази азбука: оказва се че тя не е трудна.. Дори е пестелива откъм букви. Гласните могат да бъдат записани само с една чертичка, в зависимост от посоката на чертичката гласната се променя.. Откъде тръгнахме и докъде стигнахме.. Та сега: няколко правила: ако гласната не е обозначена - чете се "А" примерно ченгелчето "I" - би било а Обаче като пресечете ченгелчето би могло да се получи е, и, о, .. За "У" - е по-специално. При У-то те слагат едно малко кръгченце долу в ниското. Вижте примерно "РУ" = получава се от "р" + малката извивка с кръгче което го прави "у" . Та с тази азбука на практика се икономисват 10 букви за гласните. Тха - което е Т е направено като кръстче и съответства до голяма степен на нашето Т. Ч съвсем съответства на нашето, при това е в 2 варианта. Обаче се ползват много "дифтонги" (да ме поправят специалистите ако съм в грешка с термина). М- е с една луничка.. Но като свържете две ММ едно с друго - за дълго М - получавате нашето стандартно М. Щ пак е нашето старовремско Щ , но е обърнато на обратно. За сравнение ще сложа ръкописните букви от кирилицата, да ви припомня как сме ги писали в 1-ви клас:

Това е азбуката или тайния код:

Ако не сте разбрали, веднага го прояснявам: "В отличие от существовавшего в ту же эпоху письма брахми, от которого происходят практически все современные алфавиты Индии и Юго-восточной Азии, письмо кхароштхи было забыто и дешифровано заново лишь в XIX веке Джеймсом Принсепом." Това е езика на "брахмите" . Индийските "веди". Виждате че материята става от сложна на още по-сложна.. Обаче в английската версия на "Кхароштхи" нещата не са чак толкова сложни.. https://en.wikipedia.org/wiki/Kharosthi

Сега вкарваме нов играч на терена: кхароштхі (IV https://uk.wikipedia.org/wiki/Кхароштхі При картоши - нещата стават още по-яки. Кхаро́штхи — письменность, по-видимому, произошедшая от арамейского алфавита. Была распространена в Северной Индии и на юге Средней Азии (Бактрия, Согдиана) в III в. до н. э. — IV в. н. э. По характеру — полуалфавитное, полуслоговое письмо. Каждый знак обозначал либо гласный, либо согласный+любой гласный; слогообразующие гласные обозначались дополнительными чертами или видоизменениями знаков. Имелись также лигатуры. Разбирате ли накъде отиваме?

Значи уточнихме до тук че става дума за "SCRIPTS USED FOR SOGDIAN" . Вариант на персийската система на записване. Сега обаче поглеждаме още веднъж към скитските надписи. "Фрагмент трилінгви з Дашт-і-Навуру, написаний сакським письмом (III) та кхароштхі (IV)." Това да ви изглежда също познато? Освен че прилича на Плиска розетата, това удивително много наподобява на скитската златна чаша. (виж по горе също)

Това си е по-скоро за публикация, но нямам време .. Затова правя публикацията тук,, Има неща за доуточняване.. Нека да изложа материала първо моля.

Коя е тази тайнствена азбука, кой е този език? След като тази информация вече ни е известна, то ние сами можем да проверим верността на дадената до тук информация. Но следва веднага първата голяма изненада: Този тайнствен език от който е взета тази азбука не е нито хунски , нито арабски, а е Индо-европейски. От източно-иранските говори. Езика се нарича "Manichean Sogdian" Согди́йский язы́к — мёртвый (позднейшие памятники датируются началом XI века) язык восточноиранской группы иранских языков, на котором говорили в Согдиане в долине реки Зеравшан на территории современных Узбекистана и Таджикистана, а также в многочисленных согдийских колониях вдоль так называемого «Шёлкового Пути». Большинство памятников найдено в Турфане в Синьцзян-Уйгурском автономном районе КНР, Дуньхуане в китайской провинции Ганьсу и в крепости Муг в Таджикистане. Системата на записване е вариант на Персийски. Буквите наподобяват на Иранските, но се пишат разделени и това ги прави по-лесно четими и близки за нас. Имам няколко източника за информация където можете да ги погледнете. Това върши напълно работа: https://sites.fas.harvard.edu/~iranian/Sogdian/s01_introduction.pdf Има връзка към тях и от основната страница на Уикипедията: https://en.wikipedia.org/wiki/Sogdian_language