tantin

Хубавата новина е че намерих живите наследници на хуните и от там връзката ни с хуните и прабългарите изкача като бял ден. Остава ми само да доуточня съвпадениято по още думи... Вече имам достатъчно съвпадения.

Много ти благодаря за този материал от Къзласов! Той всъщност ни е свършил работата... От там нататък нещата баха лесни.

Ха добър ден! Че те скитите и Хуните са едни и същи. Вече имам повечко доказателства.. Като ви кажа още ще паднете. Хуните са източното крило на Скитите, далечния изток.. Историята наистина е невероятна!

Благодаря Пандора, това добавя още едно елементче към мозайката.

Това е пак е от горния автор за хунската архитектура и крепости. (май ще се окаже че прабългарите са служили в инженерно-техническия полк на хуните).

За връзката между прабългарите и хуните: думата е пахар Пахар, страница 107 (етимологичен речник) Алтаистика и археология : [монография] / И.Л. Кызласов ; стр.139.

Това е линк към книгата 1.

Цитирам първото изречение от този автор:

Руската Уикипедия дава по конкретно описание за жилищата: https://ru.wikipedia.org/wiki/Пеньковская_культура#Жилища https://ru.wikipedia.org/wiki/Салтово-маяцкая_культура#Жилища https://ru.wikipedia.org/wiki/Хойницко-пеньковская_культура#Поселения Сега задачата е да ги навържем. Възможно ли е да направим аналогия и да определим кои познати ни като тип жилища с кои тип култура се свързват?

https://www.wikiwand.com/en/Romania_in_the_Early_Middle_Ages

Това като опит за персонална обида ли да го приема? Английският в случая няма отношение освен като сравнителна дума за Гоогъл транслейт. Ако желаете да спорите с преводаческите услуги на Гоогле - успех ви пожелавам. По отношение на чуждите езици предпочитам да запазя скромност и да не ви казвам колко езици знам или не знам. Успех!

Задълбаваме още малко със зърното и гледайте какви интересни връзки се появяват: Тоя път минаваме през турския и не е случайно: buğday(turk) - wheat buğ (turk) - Moldavia day bug'doy(uzbek) бидай (kazah) búza (Hungarian) Ако не знаете северната част на Молдова се нарича Буковина. Много е вероятно Буковина да произлиза от "житница". Понеже турците така са кръстили наименованието на тяхното жито - от Буковина. А славаните са кръстили житото си като "от бога". Тюркските народи поначало не се занимават с оран и производство на жито. А при нас се откриват от най-старите топоними, при това вързани с бог.. Да видим как това ще се навърже с известни ни неща. PP. Това с Буковина няма как да се върже, Буковина е на запад и не се пресича с реките южна и западна Буг. Освен това прилича на гориста планинска местност неподходяща за пшеницата.

Късмет: А ето тази дума е още една сериозна подсказка: Всичко опира за зърното... Затова са там елините, щото им трябва зърно.. А ето как се връзва зърното със славяните.

Направих проверка с другата река с подобно име: Западния Буг. Вероятно сте прави: няма доказателства че Буг се отняся за бог. Възможно е да е за блато или голяма река. Все още не може да се изключи слънцето, понеже посоката на реката е точно към залязването, залязващото слънце. И слънцето бог и блато и голяма река са вероятните компоненти. От западния Буг виждаме как се образува нашата дума за "запад" - заход , Zakhodni , Zapadnyy . => Залез, запад, заход

Анализирайки името на реката на Южния бог, можем да направим още един извод: славяните, а може би и сарматите и другите тогавашни народи над Дунава наистина са се боели да произнесат името на техния главен бог.

Ако трябва да кажем пълното име би било: реката на Южния Бог Слънце, от което в разговорния е останало само Южния Бог или Південний Буг (Pivdennyi Buh) Pivdennyi , Pivdennyi идва от полуден, на средата на деня. Greek: νότια, νότια - е също така близко по значение, понеже тази дума е свързана с посвещенията. (νότιος southern, south, southerly, austral)

Ето го и просветлението: Латинския, по някаква случайност намираме латинското наименование на тази река, което е: у Иордана[6]; лат. Bagossola (VII ст. н. э.)[7]; Проверяваме: Bagos sol Баго слънце И ето, получихме го. Името на реката напълно съответства на Богът - Слънце. Възможно е да не са смеели да му произнесат името, да е било само бог. При всички случаи е Южия Бог, или Южния Бог Слънце. @R Zapazena Marka

Ето ви ги южните посоки: Azerbaijani: cənub, cənub Belarusian: поўдзень, паўднёвы Czech: na jih, na jih Greek: νότια, νότια Persian: جنوبی ، جنوبی Armenian: հարավ, հարավ Latin: meridionali, meridianam Lithuanian: pietų, pietų Latvian: dienvidu, dienvidu Polish: południe, południe Slovenian: južno, južno Tajik: ҷануб, ҷануб Ukrainian: південь, південь

Тук се вижда че трябва да работим в 2 направления: Южен за посока и Бог , може и да е Бук (дърво).. Може и много други неща.. Започваме да отхвърляме. Виждаме че 2 от имената корелират в посока на Юг.. Тоест имаме идея че реката отива на Юг.. Но забележете че 2 от тези наименования са: Південний ,Pivdennyi . Това ме изпрати в посока да търся връзка с петела, понеже петел и пеещ са с подобно звучене в полски и украински.

Това е началния материал.. Объркването е голямо, но само в началото.. Изненадата.. Скоро ще разберете. Имам отговора, само трябва да го напиша.

Съгласен съм че не е вярна. Давам я само за визуално представяне, интересуваме се дали има някяква връзка между името на реката и скитите. Каквато и карта да сложим все няма да е вярна защото границите при номадските народи са се променяли непрекъснато и на големи територии.

Дори и да изключим гръцкото Ύπανις Гипанис" имаме достатъчно запазени местни наименования за Кубан, всички те изглеждат производни от по-древното общо наименование.. По-късно пристигналите народи унаследяват вече завареното към него момент наименование и в зависимост от особеностите на собствения им език го доизменят така че да пасне максимално добре към говорните характеристики за тяхното племе. Забележете как тази река очертава границата на Скифската територия, подобно на реката Дунав при нас. Забележка: реката Кубан (Куфис) е точно над Кавказ, между Черно и Каспийско море преди да пресече Кавказките планини.

Това е реално все едно и също име. Нека се опитаме да го подредим във времето: 1. (С)Куфис - най-древното име, свързано с народа на скитите и дало началото или на топонима, или на наименованието на скитите. 2. Куфис - отпада С 3. Купис --> Кипис, Кипанис --> др.-греч. ‛Ύπανις Гипанис, лат. Hypanis, 4А. Кубис -Къобис, Къвбис --> (карач.-балк. Къобан 4 Б Псиз: Circassian: Псыжъ, Psyẑ [psəʐ] or Псыжь, Psyź I 4 В. Кубина - Купина - Abaza: Къвбина, Q̇vbina , Купа, Копа, Тоест в зависимост от времето , отдалечеността спрямо първоначалнот наименование можем да проследим как топонима се е изместил спрямо началния вид , предполгачам че е бил "Скуфис " или "Скифис" .. Може и Скипанис - - поне на гърците може да им се вярва за тия неща.

https://dic.academic.ru/dic.nsf/enc_geo/2655/Кубань Наистина е много объркваща тая река "Куфис". Забележете също близостта между"Скуфиӕ " и Куфис. Славянското наименование за Скития според ПВЛ е "Скуфъ" .

Между другото, да споделя с вас: докато се мъчих със старите български азбуки ми попаднаха и тези надписи от Murfatlar. Там е имало някакъв скален манастир, подобно на онези манастирчета около Варна. По времето на Борис а и по-късно по времето на Симеон там кипи усилена църковна дейност, най вече образователна. Монасите се учат здраво на четене и писане. Пише се с какви ли не азбуки: почват с някакви резки и черти - дори не бих им казал руни, щото те са доста по-усъвършенствани спрямо руните. Някакъв предшественик на средновековната ни кирилица. Имат я и глаголицата. Имат ги и тези символи отпреди глаголицата. Доста от изписаните по стените надписчета и думи са разчетени, но качеството на разчитането им подлежи на съмнения. Оставам с впечатление че са се учили по стените, понеже стените им са варовик, ползвали са ги директно като дъска за писане. После са триели и отгоре нови надписи. Може би това са най-многото и най-запазени надписи с предполагаем пра-български характер. Според еднин от надписите цар Симеон е минал от там. Което ни подсказва че центъра - академичния или църковен или духовен може да е бил и над Дунава. Ние досега все сме смятали че Преслав е бил духовния център. За оттатък Дунава малко знаем. https://bg.wikipedia.org/wiki/Мурфатларски_скален_комплекс