tantin

Малка поправка: значението на "нимфа" не е свързано с вдовица. https://en.wiktionary.org/wiki/ἠΐθεος From Proto-Hellenic *ewítʰewos, from Proto-Indo-European *h₁widʰéwh₂. Cognates include Sanskrit विधवा (vidhávā), Latin vidua and Old English widuwe (English widow). unmarried young man, bachelor one who is unmarried - Тоест: Нимфа - ще да рече мома. ἠΐθεος / нифеос/ - ще да рече момък. И в единия и в другия случай ще да рече че не са омъжени/оженени.

Списъка с ИЕ думи е много дълъг. Примерите които аз давам са основно от тук. Можете да погледнете още в речника на Старостин тук. Още една интересна дума: Вдовица. (Вдов). На английски е Widow. Reconstruction notes De Vaan disputes the existence of this word as a feminine noun in PIE, as the Latin and Greek forms point to a thematic adjective *h₁widʰ(h₁)éwos which could be substantivized for people of either gender.[2] Proto-Hellenic: *ewítʰewos m; *ewitʰéwā f Alternative forms[edit] ᾔθεος (ḗitheos) – Attic <-------------- ???? ᾄθεος (ā́itheos) – Doric Ancient Greek: νύμφη Интересно значение за "Нимфа" - това би трябвало същото да значи и вдовица. - оказва се че не. "Нимфата" се ползва изобщо за млада жена, богиня или полу-богиня, може да е мома, може да е женена (не се знае семейно положение). (може и за вдовици да е било, но значението се е изменило с годините и в един момент е станало понятие за жена в разцвета на силите си и красотата си. ).

По-скоро проблема е другаде: Едва ли Живко може така лесно да ни оплете. По-трудно е да бъде проследена мисълта му, а още по-трудно е да бъде проверен по източниците дето той ползва. Да речем че той цитира разни автори. Но отдолу са 50 заглавия ако не и повече. Цитатите му са малко разхвърляни. Не посочва конкретно откъде ползва даден факт. "Представата за числото девет се получава от петте пръста на едната ръка «голяма педя» и от първи до четвърти пръст на другата ръка, 5+4=9! Так или иначе календарният термин твир/твирем – девет, девети, е много близък с ТМ ез., а в тюркските ез. се наблюдава правилото на зетацизма, или прехода r>z, което паказва, че тюркските форми не са първоизточника на каленадрното название!" - споменава разни такива факти, дето биха били много интересни и полезни в тълкуването, но да се докопаме до първоизточника значи да му изчетем всичките 50 източника и да пренаправим наново неговия труд. Това за "Товирем" за мен е интересно, но от неговите източници аз трудно мога да се докопам до информацията, до която изглежда той се е добрал. Това с пръстите на едната ръка , + другата - аз дори не мога да му разбера идеята. Как успя да получи 9 = 5+4. тутом – четвърти, петтицата липсва в неговите числа. Бехти - което нормално другите превеждат за 5 - Войников превежда за пълнолуние, което силно ме съмнява. Но да не се занимаваме с "бехти". Въпроса ми е как така Живко успя да докаже че "товирем" = 4 + 5 ? Аз нещо не го виждам и не го разбирам в тази част. PP. Похвално че той така е видял и разбрал нещата, но все пак трябва и нас да ни убеди в същото. Той звучи убедително за самия себе си, но е доста неубедително пред широката публика, която също би желала да се убеди дали това е така или не.

Относно "твирем" - ще цитирам Живко: Бих казал че Живко е свършил огромна работа по тоя календар. Много здраво е преровил из тези сибирски и самодийски народи. Аз примерно съм поровил по 1/3 от тях, затова останах много приятно изненадан от новите факти които той е насъбрал. Започва да се очертава все по ясно картината на онези жужани, рурани или както ги наричат там древните автори. Живко е успял да ни доближи с още една стъпка напред.

То май ти нещо беше на лечение, че толкоз време те нямаше? Чак се бях притеснил за теб ?

Подобно на тази тука. (тая не е моя)

Дори пробвах да го покажа във времето как е станало, но си е много работа. Няма кой да ми плаща да правя такива презентации.

Хети и тохари за момента не ги разглеждаме. Но нищо не пречи.

А ето и схемата на разделението на езиците според лингвисти: Цялата статия тук.

Гледаме къде са разположени, с кого имат контакти, как стоят езиково и къде има директна връзка със съседните им ИЕ.

Не бе хора . Не съм засегнат, и не са глупости. Сложих малко ИЕ терминология в насипно състояние, дори не съм коментирал много по тия неща. Ще ми се да видя къде стои славянския спрямо другите ИЕ: германски, келтски, латински, италийски. Доколкото виждам ( а аз и преди бях стигнал до същия извод) - е че славянския е по-късно формиран. Ще гледам да нарисувам една схемичка.

Т.4 тъмен, тъмнина, тъмнота, тъма Уелс: tywyll - (twilight ) Irland: dorcha ( от здрач, здрачаване ) Шотл. dorcha From dorcha (“dark, dusky, enigmatic”), from Old Irish dorchae. ===> Което пък още веднъж идва да подскаже че има връзка между "здрач", келтското "dorchae." и късното английско "dark" . Мрак: Derived terms[edit] *sǫmorkъ - сумрак - мрачен -мръква -мрачина

54. latin: solis gr. ήλιος rom: soare it: sole welsh: haul Irish: ghrian Scots Gaelic: ghrian Келтските наименования за Слънцето се извеждат от друг корен: gʷʰer- - което пък е свързано с грея, горя , жар. https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-European/gʷʰer-

S. 51

Губиш си времето с тези проверки по ингушки, приятелю. Това дето намираш са или късни заемки от руски, или случайни съвпадения, или турцизми, или иранизми, че дори и арабизми / там е ислям/. Все пак виж още веднъж списъка на Свадеш - никакви съвпадения няма, освен вътрешни измежду кавказките езици. https://ru.wiktionary.org/wiki/Приложение:Списки_Сводеша_для_нахско-дагестанских_языков

Май си сбъркал със заглавието на темата. трябвало да я кръстиш за ингушкия език като за праезик в основата на ИЕ , а не да почваш с тракийцките .;) Между другото немски и английски са едно, английския е разклонение на немски с множество добавени латински и келтски думи. Освен това английски се формира много късно. Ако ще даваш примери с английския - проверявай по коя линия идват - немски, латински, бретонски или друго.

Дори сърби и хървати казват "купус". Wedding cabbage (Serbian: свадбарски купус / svadbarski kupus) is traditional Serbian dish. - това което е нашите сърми - те му казват "купус" - пак от капуста, копс.. А нашето "сърми" мисля че идва през влашки, но може да се погледне повече.

Ти не трябва да приемаш ингушките думи за 100% автентични. Щото те от 100 или 200 години са в рамките на Руската Империя / Съветски Съюз и сега Русия. В такива ситуации подчинените народи заемат множество лексика от Държавата господар. Не съм гледал толкоз задълбочено по кавказките езици, но като цяло те нямат много вземане даване с ИЕ. Освен осетински - (Иронски) - всички други кавказци са не-ИЕ. Сега за капуста: (зелето) - прав си - наистина го извеждат от каппа - глава. ( но това не идва от Кавказ. ). Немското копф, латинското caput. Преди да навлезе обаче в славянския, зелето има други разновидности: kopūstų (литовски) kāposti (латвийски) kapsas (естонски, заемка ) Докато на балканите зелето (зелкия) вече се ползва като дума преди още славяните да са се отделили като самостоятелен език от общия славяно-балтийски масив. Затова и твърдя че това е балкански субстрат.

Погледнах последните неща на Живко Войников в Академията и бях приятно изненадан да видя: "(НЕ)БЪЛГАРСКИЯТ 12-ГОДИШЕН ЦИКЛОВ КАЛЕНДАР – АВАРСКОТО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИТЕ" - много задълбочено разглеждане и представяне на календара, за всичко което знаем и доста други неща дето не ги знаем или са по-малко познати. В такава тематика забележки може да се правят, има за какво да се спори, но в общи линии това разглеждане на календара да не казвам силни думи, но може би е най-доброто за момента след това на Москов. Живко не е изменил на стила си и както винаги е наслагал сума ти речников материал от тунгуси, евенки, ненци и всякакви екзотични народи. Въпреки това разглеждането ми има всички белези на системност и последователност, така че заслужава похвала.

Класиците ни, създали БЕР казват следното: Нека поясним няколко момента: при келтските езици, както и в съвременен френски се ползва "tongue" - което пък е предшествано от "DINGUA". Нямаме особени възражения по този въпрос. Канту - при тохарските езици се получава много интересно и неизвестно откъде. Но и на това можем да се опитаме да отговорим: cantare, canta, chanter chant - това е обозначението за звуци, за песен. Подобно на германското " пея, песен, звук - dainuoti, dainuoti, skambėti ( на латвийски) zingen, zingen, klinken - датски singen, singen, klingen Sprache - говоря. -- Значи игнорираме множеството разнообразни форми, търсим тези които са близки до анатомичния език. Старопруска дума с подобно значение: Инсувис (Insuwis) както и литовска подобна: Liezuvis -> ето окъде можем да търсим произхода на славянското "език ". https://en.wiktionary.org/wiki/liežuvis#Lithuanian Etymology[edit] From Proto-Balto-Slavic *inźūˀ, from Proto-Indo-European *dn̥ǵʰwéh₂s. Cognate with Old Prussian insuwis, Proto-Slavic *(j)ęzykъ, Armenian լեզու (lezu). The initial l- in the Lithuanian form was likely influenced by liẽžti (“to lick”). The same pattern can be observed in Old Armenian լեզու (lezu, “tongue”), լիզեմ (lizem, “lick”). According to Hilmarsson,[1] there are also Russian dialects where "l'azyk" is used, from лиза́ть (lizátʹ) + язы́к (jazýk). Hilmarsson goes on to propose a development from *inźū → *inźuwis (as seen in Prussian) > Proto-Lithuanian *įžuwis → liežuvis. Оказва се че нещата съвсем си се наместват на мястото им. Самото наименование на Литовци и Латвийци идва от "словници", говорящи словото. Само че на техния език или диалект (балто-славянски) това слово се казва като liežuviai - тоест владеещите езика, словесните, говорещите. Съответно от тази форма: insuwis - се появява славянското език, като прехода е доста по-дълъг: liežuvis -įžuwis insuwis - . Това обаче донякъде ни опровергава , а именно в частта че славянския е по-древен от другите европейски ИЕ езици. Защото имаме Dinghua - Lingua . *dn̥ǵʰwéh₂s. От там докато минем през другите трансформации, преминем през литовски/латвийски и едва тогава стигаме до старославянската форма. Което показва че старославянски се формира окончателно като отделно крило в Европейските ИЕ езици едва към началото на новата ера.. До преди това прото-славяните най-вероятно са били част от Балто-славянската езикова общност.

Л.13 Лижа, лизвам, близвам. langue, language. Няма спор че тая дума е свързана с "езика" като анатомичен орган. При нас обаче близвам и език са доста разминаващи се. "лизать" - 'язик, език ". . Това което виждаме при славяните: древното "lingere" или по-точно *leinǵʰ се е изменило в йянгх, йяндз и е останало само като йанзик, йанзъйкомъ. Поне аз така го виждам тоя преход: лингере -> ленгх лангх, лангaж (language) . Но тука става доста сложно.. Да видим какво казват класиците..

Л.8 Лея, поливам - свързано с мия. ПИЕ възтановка звучи нещо като "леху" . За сравнение ние имаме също "леха" - което е място за поливане, където се садят растения.

Л.7 лежа, лежи . На протоИЕ/ Ямненски/ го реконструират като ЛЕГх , ковто съответства на нашето "лягам. " Латински: Im 'iens ad lectum = лягам си .. Същото това на латвийски: Aš einu miegoti . lectum = легло lectum - леговище - miegoti (лиеготи, видоизмененто в миеготи). Интересна е също промяната в глагола: Im 'iens = Aš einu . Frisian: gean, german: gehen . Това съответства на нашето "ида" или в старовренската му форма: "шъдший" шьдъ = ИТИ Латинското "Im 'iens ad lectum " = Латв. Aš einu miegoti . = бълг: Аз (ще) ида да лягам.

Китайския империалист си е имал работа с Велико-Българските империалисти ! А българите още тогава са създавали империи. Нищо чудно да са тръгнали от Хакасия или от Кангюй, но да ра разпрострели империята си до Талас.. Виждаме че дори и по мерките от онова време империите се разпростират на такива огромни разтояния, че сблъсъците са монголи - китайци - хуни, перси и прочие.. Ние някак си сме склонни да виждаме нещата по-скромно и със съвременните ни ограничени мерки. Но по онези времена степта е отворено пространство и който иска може да прави далчени походи на 3000 км и повече - стига да го може. В централна Азия нещата стават по-омесени. Участват повече народи. А в Хакасия някак си е по-видимо - север, изток запад, юг. Има множество археологически култури, генетически проби, всякакви погребения. Колкото повече слизаме надоли - по-голямо е омесването и бъркотията. Този, който е владеел голямата територия без съмнение е владеел и периферията. Пред вид на малкия процент, с който прабългарите участват във формиране на ПБД - аз вече не мисля да се занимавам много в търсене на митичната им прародина. Едва ли това е от кой знае какво значение. Може да са били от Хакасия, може от Тува, може от Орхонт, може и Кангюй. А вероятно са минали по всички онези места. Така както тракийците са пращани с римските войски на всичките краища на империята.