tantin

Хети и тохари за момента не ги разглеждаме. Но нищо не пречи.

А ето и схемата на разделението на езиците според лингвисти: Цялата статия тук.

Гледаме къде са разположени, с кого имат контакти, как стоят езиково и къде има директна връзка със съседните им ИЕ.

Не бе хора . Не съм засегнат, и не са глупости. Сложих малко ИЕ терминология в насипно състояние, дори не съм коментирал много по тия неща. Ще ми се да видя къде стои славянския спрямо другите ИЕ: германски, келтски, латински, италийски. Доколкото виждам ( а аз и преди бях стигнал до същия извод) - е че славянския е по-късно формиран. Ще гледам да нарисувам една схемичка.

Т.4 тъмен, тъмнина, тъмнота, тъма Уелс: tywyll - (twilight ) Irland: dorcha ( от здрач, здрачаване ) Шотл. dorcha From dorcha (“dark, dusky, enigmatic”), from Old Irish dorchae. ===> Което пък още веднъж идва да подскаже че има връзка между "здрач", келтското "dorchae." и късното английско "dark" . Мрак: Derived terms[edit] *sǫmorkъ - сумрак - мрачен -мръква -мрачина

54. latin: solis gr. ήλιος rom: soare it: sole welsh: haul Irish: ghrian Scots Gaelic: ghrian Келтските наименования за Слънцето се извеждат от друг корен: gʷʰer- - което пък е свързано с грея, горя , жар. https://en.wiktionary.org/wiki/Reconstruction:Proto-Indo-European/gʷʰer-

S. 51

Губиш си времето с тези проверки по ингушки, приятелю. Това дето намираш са или късни заемки от руски, или случайни съвпадения, или турцизми, или иранизми, че дори и арабизми / там е ислям/. Все пак виж още веднъж списъка на Свадеш - никакви съвпадения няма, освен вътрешни измежду кавказките езици. https://ru.wiktionary.org/wiki/Приложение:Списки_Сводеша_для_нахско-дагестанских_языков

Май си сбъркал със заглавието на темата. трябвало да я кръстиш за ингушкия език като за праезик в основата на ИЕ , а не да почваш с тракийцките .;) Между другото немски и английски са едно, английския е разклонение на немски с множество добавени латински и келтски думи. Освен това английски се формира много късно. Ако ще даваш примери с английския - проверявай по коя линия идват - немски, латински, бретонски или друго.

Дори сърби и хървати казват "купус". Wedding cabbage (Serbian: свадбарски купус / svadbarski kupus) is traditional Serbian dish. - това което е нашите сърми - те му казват "купус" - пак от капуста, копс.. А нашето "сърми" мисля че идва през влашки, но може да се погледне повече.

Ти не трябва да приемаш ингушките думи за 100% автентични. Щото те от 100 или 200 години са в рамките на Руската Империя / Съветски Съюз и сега Русия. В такива ситуации подчинените народи заемат множество лексика от Държавата господар. Не съм гледал толкоз задълбочено по кавказките езици, но като цяло те нямат много вземане даване с ИЕ. Освен осетински - (Иронски) - всички други кавказци са не-ИЕ. Сега за капуста: (зелето) - прав си - наистина го извеждат от каппа - глава. ( но това не идва от Кавказ. ). Немското копф, латинското caput. Преди да навлезе обаче в славянския, зелето има други разновидности: kopūstų (литовски) kāposti (латвийски) kapsas (естонски, заемка ) Докато на балканите зелето (зелкия) вече се ползва като дума преди още славяните да са се отделили като самостоятелен език от общия славяно-балтийски масив. Затова и твърдя че това е балкански субстрат.

Погледнах последните неща на Живко Войников в Академията и бях приятно изненадан да видя: "(НЕ)БЪЛГАРСКИЯТ 12-ГОДИШЕН ЦИКЛОВ КАЛЕНДАР – АВАРСКОТО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИТЕ" - много задълбочено разглеждане и представяне на календара, за всичко което знаем и доста други неща дето не ги знаем или са по-малко познати. В такава тематика забележки може да се правят, има за какво да се спори, но в общи линии това разглеждане на календара да не казвам силни думи, но може би е най-доброто за момента след това на Москов. Живко не е изменил на стила си и както винаги е наслагал сума ти речников материал от тунгуси, евенки, ненци и всякакви екзотични народи. Въпреки това разглеждането ми има всички белези на системност и последователност, така че заслужава похвала.

Класиците ни, създали БЕР казват следното: Нека поясним няколко момента: при келтските езици, както и в съвременен френски се ползва "tongue" - което пък е предшествано от "DINGUA". Нямаме особени възражения по този въпрос. Канту - при тохарските езици се получава много интересно и неизвестно откъде. Но и на това можем да се опитаме да отговорим: cantare, canta, chanter chant - това е обозначението за звуци, за песен. Подобно на германското " пея, песен, звук - dainuoti, dainuoti, skambėti ( на латвийски) zingen, zingen, klinken - датски singen, singen, klingen Sprache - говоря. -- Значи игнорираме множеството разнообразни форми, търсим тези които са близки до анатомичния език. Старопруска дума с подобно значение: Инсувис (Insuwis) както и литовска подобна: Liezuvis -> ето окъде можем да търсим произхода на славянското "език ". https://en.wiktionary.org/wiki/liežuvis#Lithuanian Etymology[edit] From Proto-Balto-Slavic *inźūˀ, from Proto-Indo-European *dn̥ǵʰwéh₂s. Cognate with Old Prussian insuwis, Proto-Slavic *(j)ęzykъ, Armenian լեզու (lezu). The initial l- in the Lithuanian form was likely influenced by liẽžti (“to lick”). The same pattern can be observed in Old Armenian լեզու (lezu, “tongue”), լիզեմ (lizem, “lick”). According to Hilmarsson,[1] there are also Russian dialects where "l'azyk" is used, from лиза́ть (lizátʹ) + язы́к (jazýk). Hilmarsson goes on to propose a development from *inźū → *inźuwis (as seen in Prussian) > Proto-Lithuanian *įžuwis → liežuvis. Оказва се че нещата съвсем си се наместват на мястото им. Самото наименование на Литовци и Латвийци идва от "словници", говорящи словото. Само че на техния език или диалект (балто-славянски) това слово се казва като liežuviai - тоест владеещите езика, словесните, говорещите. Съответно от тази форма: insuwis - се появява славянското език, като прехода е доста по-дълъг: liežuvis -įžuwis insuwis - . Това обаче донякъде ни опровергава , а именно в частта че славянския е по-древен от другите европейски ИЕ езици. Защото имаме Dinghua - Lingua . *dn̥ǵʰwéh₂s. От там докато минем през другите трансформации, преминем през литовски/латвийски и едва тогава стигаме до старославянската форма. Което показва че старославянски се формира окончателно като отделно крило в Европейските ИЕ езици едва към началото на новата ера.. До преди това прото-славяните най-вероятно са били част от Балто-славянската езикова общност.

Л.13 Лижа, лизвам, близвам. langue, language. Няма спор че тая дума е свързана с "езика" като анатомичен орган. При нас обаче близвам и език са доста разминаващи се. "лизать" - 'язик, език ". . Това което виждаме при славяните: древното "lingere" или по-точно *leinǵʰ се е изменило в йянгх, йяндз и е останало само като йанзик, йанзъйкомъ. Поне аз така го виждам тоя преход: лингере -> ленгх лангх, лангaж (language) . Но тука става доста сложно.. Да видим какво казват класиците..

Л.8 Лея, поливам - свързано с мия. ПИЕ възтановка звучи нещо като "леху" . За сравнение ние имаме също "леха" - което е място за поливане, където се садят растения.

Л.7 лежа, лежи . На протоИЕ/ Ямненски/ го реконструират като ЛЕГх , ковто съответства на нашето "лягам. " Латински: Im 'iens ad lectum = лягам си .. Същото това на латвийски: Aš einu miegoti . lectum = легло lectum - леговище - miegoti (лиеготи, видоизмененто в миеготи). Интересна е също промяната в глагола: Im 'iens = Aš einu . Frisian: gean, german: gehen . Това съответства на нашето "ида" или в старовренската му форма: "шъдший" шьдъ = ИТИ Латинското "Im 'iens ad lectum " = Латв. Aš einu miegoti . = бълг: Аз (ще) ида да лягам.

Китайския империалист си е имал работа с Велико-Българските империалисти ! А българите още тогава са създавали империи. Нищо чудно да са тръгнали от Хакасия или от Кангюй, но да ра разпрострели империята си до Талас.. Виждаме че дори и по мерките от онова време империите се разпростират на такива огромни разтояния, че сблъсъците са монголи - китайци - хуни, перси и прочие.. Ние някак си сме склонни да виждаме нещата по-скромно и със съвременните ни ограничени мерки. Но по онези времена степта е отворено пространство и който иска може да прави далчени походи на 3000 км и повече - стига да го може. В централна Азия нещата стават по-омесени. Участват повече народи. А в Хакасия някак си е по-видимо - север, изток запад, юг. Има множество археологически култури, генетически проби, всякакви погребения. Колкото повече слизаме надоли - по-голямо е омесването и бъркотията. Този, който е владеел голямата територия без съмнение е владеел и периферията. Пред вид на малкия процент, с който прабългарите участват във формиране на ПБД - аз вече не мисля да се занимавам много в търсене на митичната им прародина. Едва ли това е от кой знае какво значение. Може да са били от Хакасия, може от Тува, може от Орхонт, може и Кангюй. А вероятно са минали по всички онези места. Така както тракийците са пращани с римските войски на всичките краища на империята.

Това , което ние наричаме в славянските езици "морава", в английския се е закрепило като moor. Исторически в онези древни времена германзи, келти и балто-славяни са съжителствали в близки територии, така че тази прилика не е случайна. Може да спорим дали първоначално тази дума не е от славянския. Ние имаме също мочурище, мочурливо място, мокро. Но пък и в латински, германски келтнси има думи с подобно значение и звучене. Да не пропускаме думи като море, marrecage, mare etc...

Не по-малко интересно е и в Литовски: maurs green, greensward, sward, lawn, Moor zaļš green, verdant zaļa krāsa green, verdancy augu valsts vegetation, greenery, green Какво забелязваме? Имаме няколко основни думи за цвета "зелен". Такива са "залс" / зелено/. Такава е "маурс" - свързано с морава, с ливада. Подобно значение има и "jaunas" - която дума обаче вече се явява и с другите значения като млад, свеж, неопитен, жълт, блед и подобни. Лавтийската "морава" - "маурс" можем да я свържем лесно с moor - навлязла в английски и някой келтски езици. При славяните обаче думата за Морава е много ползвана, дори стигаме до момента в който имаме държава с такова наименование - ВеликоМоравия. Като цвят обаче 'мораво' се видоизменя и днешното значение на "морав" е много далеч от зеленото. Предполагаемо това се свързва с цвета на теменужките, които съставят доста от тревите в някои ливади.

По времето на експанзията на ИЕ на север, имаме някакво наслагване на езици. Балтийските езици някак си успяват да останат изолирани от останалите ИЕ езици за дълго време . В литовски и латвийски намираме множество думи със запазено архаично значение. Ще погледнем няколко такива примера: зелен: (списък от думи със значение близко до "зелен") Латвийски: Translation Reverse translations žalias green, raw, crude, unripe, unbaked, verdant jaunas young, juvenile, youthful, fledgling, green, vernal augalinis vegetable, vegetative, vegetal, green ekologiškai švarus green, eco-friendly nesunokęs unripe, green nesubrendęs immature, unripe, verdant, green, unbaked, half-baked neprityręs artless, fresh, unexperienced, unpractised, verdant, green naivus naive, ingenuous, puerile, innocent, rustic, green išblyškęs pale, pallid, wan, white, ashy, green liguistas morbid, unhealthy, sick, sickly, wan, green žalia spalva green žalumas verdure, green, verdancy, greenness

Славянски (български) термини за родство: баба, дядо. прадядо, прабаба патер, татко, тати ; майка син, дъщеря брат, сестра внук, унук патриарх, патер вуйчо, вуйна, свако , свакя, свекър, свекърва, чичо, чинка, стрина, стринка, стринко , леля, лелинчо зет, девер, зълва, етърва

Д. 6

22. Това пък е за "брава", заключалката за вратата. Един вид заключено място, място с ограничен достъп. Вероятно е от същото като предната дума за "мост". Понеже достъпа на такива места е ограничен, вероятно някой го контролира, вероятно нещо се е плащало за да се ползва моста и за да се премине .