tantin

Погледнах последните неща на Живко Войников в Академията и бях приятно изненадан да видя: "(НЕ)БЪЛГАРСКИЯТ 12-ГОДИШЕН ЦИКЛОВ КАЛЕНДАР – АВАРСКОТО НАСЛЕДСТВО НА БЪЛГАРИТЕ" - много задълбочено разглеждане и представяне на календара, за всичко което знаем и доста други неща дето не ги знаем или са по-малко познати. В такава тематика забележки може да се правят, има за какво да се спори, но в общи линии това разглеждане на календара да не казвам силни думи, но може би е най-доброто за момента след това на Москов. Живко не е изменил на стила си и както винаги е наслагал сума ти речников материал от тунгуси, евенки, ненци и всякакви екзотични народи. Въпреки това разглеждането ми има всички белези на системност и последователност, така че заслужава похвала.

Класиците ни, създали БЕР казват следното: Нека поясним няколко момента: при келтските езици, както и в съвременен френски се ползва "tongue" - което пък е предшествано от "DINGUA". Нямаме особени възражения по този въпрос. Канту - при тохарските езици се получава много интересно и неизвестно откъде. Но и на това можем да се опитаме да отговорим: cantare, canta, chanter chant - това е обозначението за звуци, за песен. Подобно на германското " пея, песен, звук - dainuoti, dainuoti, skambėti ( на латвийски) zingen, zingen, klinken - датски singen, singen, klingen Sprache - говоря. -- Значи игнорираме множеството разнообразни форми, търсим тези които са близки до анатомичния език. Старопруска дума с подобно значение: Инсувис (Insuwis) както и литовска подобна: Liezuvis -> ето окъде можем да търсим произхода на славянското "език ". https://en.wiktionary.org/wiki/liežuvis#Lithuanian Etymology[edit] From Proto-Balto-Slavic *inźūˀ, from Proto-Indo-European *dn̥ǵʰwéh₂s. Cognate with Old Prussian insuwis, Proto-Slavic *(j)ęzykъ, Armenian լեզու (lezu). The initial l- in the Lithuanian form was likely influenced by liẽžti (“to lick”). The same pattern can be observed in Old Armenian լեզու (lezu, “tongue”), լիզեմ (lizem, “lick”). According to Hilmarsson,[1] there are also Russian dialects where "l'azyk" is used, from лиза́ть (lizátʹ) + язы́к (jazýk). Hilmarsson goes on to propose a development from *inźū → *inźuwis (as seen in Prussian) > Proto-Lithuanian *įžuwis → liežuvis. Оказва се че нещата съвсем си се наместват на мястото им. Самото наименование на Литовци и Латвийци идва от "словници", говорящи словото. Само че на техния език или диалект (балто-славянски) това слово се казва като liežuviai - тоест владеещите езика, словесните, говорещите. Съответно от тази форма: insuwis - се появява славянското език, като прехода е доста по-дълъг: liežuvis -įžuwis insuwis - . Това обаче донякъде ни опровергава , а именно в частта че славянския е по-древен от другите европейски ИЕ езици. Защото имаме Dinghua - Lingua . *dn̥ǵʰwéh₂s. От там докато минем през другите трансформации, преминем през литовски/латвийски и едва тогава стигаме до старославянската форма. Което показва че старославянски се формира окончателно като отделно крило в Европейските ИЕ езици едва към началото на новата ера.. До преди това прото-славяните най-вероятно са били част от Балто-славянската езикова общност.

Л.13 Лижа, лизвам, близвам. langue, language. Няма спор че тая дума е свързана с "езика" като анатомичен орган. При нас обаче близвам и език са доста разминаващи се. "лизать" - 'язик, език ". . Това което виждаме при славяните: древното "lingere" или по-точно *leinǵʰ се е изменило в йянгх, йяндз и е останало само като йанзик, йанзъйкомъ. Поне аз така го виждам тоя преход: лингере -> ленгх лангх, лангaж (language) . Но тука става доста сложно.. Да видим какво казват класиците..

Л.8 Лея, поливам - свързано с мия. ПИЕ възтановка звучи нещо като "леху" . За сравнение ние имаме също "леха" - което е място за поливане, където се садят растения.

Л.7 лежа, лежи . На протоИЕ/ Ямненски/ го реконструират като ЛЕГх , ковто съответства на нашето "лягам. " Латински: Im 'iens ad lectum = лягам си .. Същото това на латвийски: Aš einu miegoti . lectum = легло lectum - леговище - miegoti (лиеготи, видоизмененто в миеготи). Интересна е също промяната в глагола: Im 'iens = Aš einu . Frisian: gean, german: gehen . Това съответства на нашето "ида" или в старовренската му форма: "шъдший" шьдъ = ИТИ Латинското "Im 'iens ad lectum " = Латв. Aš einu miegoti . = бълг: Аз (ще) ида да лягам.

Китайския империалист си е имал работа с Велико-Българските империалисти ! А българите още тогава са създавали империи. Нищо чудно да са тръгнали от Хакасия или от Кангюй, но да ра разпрострели империята си до Талас.. Виждаме че дори и по мерките от онова време империите се разпростират на такива огромни разтояния, че сблъсъците са монголи - китайци - хуни, перси и прочие.. Ние някак си сме склонни да виждаме нещата по-скромно и със съвременните ни ограничени мерки. Но по онези времена степта е отворено пространство и който иска може да прави далчени походи на 3000 км и повече - стига да го може. В централна Азия нещата стават по-омесени. Участват повече народи. А в Хакасия някак си е по-видимо - север, изток запад, юг. Има множество археологически култури, генетически проби, всякакви погребения. Колкото повече слизаме надоли - по-голямо е омесването и бъркотията. Този, който е владеел голямата територия без съмнение е владеел и периферията. Пред вид на малкия процент, с който прабългарите участват във формиране на ПБД - аз вече не мисля да се занимавам много в търсене на митичната им прародина. Едва ли това е от кой знае какво значение. Може да са били от Хакасия, може от Тува, може от Орхонт, може и Кангюй. А вероятно са минали по всички онези места. Така както тракийците са пращани с римските войски на всичките краища на империята.

Това , което ние наричаме в славянските езици "морава", в английския се е закрепило като moor. Исторически в онези древни времена германзи, келти и балто-славяни са съжителствали в близки територии, така че тази прилика не е случайна. Може да спорим дали първоначално тази дума не е от славянския. Ние имаме също мочурище, мочурливо място, мокро. Но пък и в латински, германски келтнси има думи с подобно значение и звучене. Да не пропускаме думи като море, marrecage, mare etc...

Не по-малко интересно е и в Литовски: maurs green, greensward, sward, lawn, Moor zaļš green, verdant zaļa krāsa green, verdancy augu valsts vegetation, greenery, green Какво забелязваме? Имаме няколко основни думи за цвета "зелен". Такива са "залс" / зелено/. Такава е "маурс" - свързано с морава, с ливада. Подобно значение има и "jaunas" - която дума обаче вече се явява и с другите значения като млад, свеж, неопитен, жълт, блед и подобни. Лавтийската "морава" - "маурс" можем да я свържем лесно с moor - навлязла в английски и някой келтски езици. При славяните обаче думата за Морава е много ползвана, дори стигаме до момента в който имаме държава с такова наименование - ВеликоМоравия. Като цвят обаче 'мораво' се видоизменя и днешното значение на "морав" е много далеч от зеленото. Предполагаемо това се свързва с цвета на теменужките, които съставят доста от тревите в някои ливади.

По времето на експанзията на ИЕ на север, имаме някакво наслагване на езици. Балтийските езици някак си успяват да останат изолирани от останалите ИЕ езици за дълго време . В литовски и латвийски намираме множество думи със запазено архаично значение. Ще погледнем няколко такива примера: зелен: (списък от думи със значение близко до "зелен") Латвийски: Translation Reverse translations žalias green, raw, crude, unripe, unbaked, verdant jaunas young, juvenile, youthful, fledgling, green, vernal augalinis vegetable, vegetative, vegetal, green ekologiškai švarus green, eco-friendly nesunokęs unripe, green nesubrendęs immature, unripe, verdant, green, unbaked, half-baked neprityręs artless, fresh, unexperienced, unpractised, verdant, green naivus naive, ingenuous, puerile, innocent, rustic, green išblyškęs pale, pallid, wan, white, ashy, green liguistas morbid, unhealthy, sick, sickly, wan, green žalia spalva green žalumas verdure, green, verdancy, greenness

Славянски (български) термини за родство: баба, дядо. прадядо, прабаба патер, татко, тати ; майка син, дъщеря брат, сестра внук, унук патриарх, патер вуйчо, вуйна, свако , свакя, свекър, свекърва, чичо, чинка, стрина, стринка, стринко , леля, лелинчо зет, девер, зълва, етърва

Д. 6

22. Това пък е за "брава", заключалката за вратата. Един вид заключено място, място с ограничен достъп. Вероятно е от същото като предната дума за "мост". Понеже достъпа на такива места е ограничен, вероятно някой го контролира, вероятно нещо се е плащало за да се ползва моста и за да се премине .

21. - прилича ми тази дума да е свързана с дърво - дървен мост. Но може и да има общо с въже, връв, въжен мост. Интересно че я свързват с английското bridge.

20. бродяга - за тоя дето ходи, скита брод - за път, място за минаване, проход

11. бълг.: вря, варя

фригийски: ΑΒΒΕΡΕΤ abberet will bring

Поканвам ви в много специална тема, в един много интересен разговор. Вече намекнахме за предполагаемата връзка на славяните с древните индо-европейци. Генетически нещата го потвърждават. Сега остава да видим и да си разясним разни дребни нещица, дето са ни убягвали от погледа. Където и да погледнете все ще откриете интересните съвпадения. С какво да започнем? Да речем с нещо от най-безобидните неща.. Или не точно - с пчелите? *bʰei- («пчела»): ст.‑слав. бъчела, рус. пчела, укр. бджола, польск. pszczoła, лит. bitė, латыш. bite, осет. мыды'бындз', ирл. bech, англ. bēo>bee, нем. bīa>biene, алб. bletë, прусск. bitte, валл. begegyr, гэльск. bekos, др.-норв. bý, лат. fūcus https://ru.wikipedia.org/wiki/Список_праиндоевропейских_корней Сега директно ще ви докажа етимолгията, от къде произлиза името на пчелите. Да погледнем литовски и латвийски: bitė, bite . Това на какво ни прилича ? Английското байт, което значи хапя, боде. Само че при пчелите - това е жили, ужили. Което идва да ни подскаже, че наименованието тръгва от способността на пчелите да хапят, да жилят. С това си обясняваме половината от етимологиите на: bee, bite, bia, blete bitte... и т.н. По-интересната част за нас са обаче славянските наименования. Игнорираме за момента "*bʰei" като реконструкция и ще направим наша си реконструкция. укр. бджола - това ни напомня на "жили", "жиля".. Знаем че пчелата жили, хапе. польск. pszczoła - много се доближава до нашето "пчела". Обаче изненадата и отговора намираме от старобългарския вариант: ст.‑слав. бъчела . И търсим връзка с друго нещо което така боде и хапе.. Не точно хапе, но все пак ни наранява: бодил. Бджола-БъДжол-а Бъчела.. Бодил.. Виждате как и откъде се е появило наименованието на "пчела". Няма нищо общо с байт, понеже Бодил и байт са разни думи.. Но дали е така ? Бодил, боде, байте? Боде и bite - са също прекалено сходни за да кажем че не си приличат.. Значи все пак имат доста общо помежду си.. В едните езици пчелите са бодящи, а в другата група езици - пчелите са наречени "бодливи". Веднъж след като разгадахме откъде идва "жиля", това може да ни помогне и с разтълкуването на "жила".. Но това ще го разглеждаме по-нататък .

Тука уцели шестицата: zèle nom masculin (latin zelus, du grec dzêlos) Ardeur, empressement au service de quelqu'un, d'une idée ; vive application à très bien faire son travail : Excès de zèle. Тази дума се ползва и в сегашния френски, но не съм предполагал че произхода може да е от гръцки и латински.

Ти ако искаш наричай "ямненския" - "тарантински". Еднакво вярно ще е спрямо "ямненски", понеже и в единия и в другия случай те не са се самонаричали така. Това си е чисто условно понятие как ще го наречем. Но понеже културата "Ямна" си има ясни показатели - измерение откъм време и място - то съвсем логично и естествено е да наречем и езика им от онова време за "Ямненски"... И така няма нужда да доуточняваме всеки път за какво става дума. Ясно че между реконструирания ПИЕ и Ямненски може да има множество разминавания, но като цяло Ямненски ще е най-близък до предполагаемия прото-ИЕ език.

Грешиш. Ямненския е на практика вече реконструиран. https://ru.wikipedia.org/wiki/Праиндоевропейский_язык

Да се върнем пак на свежата хипотеза: славяните са доста близо до ядрото на индо-европеизма - Ямна. Гледах онзи ден генетическите диаграми. Ямна са на около 45:45 :10 - WHG : Кавказ: ANE. При това ямненския език седи доста близо до славянския. ANE директно ги изключваме от ИЕ. Кавказците също. Значи ИЕ трябва да са някаква част от WHG. Трябва да търсим ИЕ в източната и североизточната част на WHG, там където са и славяни и балти. При смесването на същите се формира Ямна, а не обратното.

Да не прибързваме със "зелето". Както вече казах зелето е документирано във фригийския. Най-вероятно подобно е и при тракийски илирийски. С една особеност- стар влашки е "беардзиле, веарЗиле".. И нищо чудно ако "зеле" е тръгнало от тая съкратена форма на verderie - зеленина. Щото руснаците и сега си казват "капуста". Зелето се ползва от южни и западни славяни. Така че темата ни все още е за "тракийския". След като 'оправихте" спора по Кукузел можем пак да се върнем към Палео-балканските говори. Защо в Дакия и Мизия назовават селата си с "-дава". Докато разглеждах славянски топоними ми дойде наум интересно предположение . Брягово, Куманово, Сега ползваме много такива наименования в притежателна форма. Но това не винаги е звучало така. Брягово - Брегово - може да се произнесе и като "Берегауа". И от там у може лесно да мине във В. Получава се " Берегава " - Брягово. Подобно е и "Даугава". На юг от Стара Планина започват топобимите с -итца. Твърдица. Променя се притежателната форма: (Мостич). В тоя континуум от говори влашкия може се окаже че е междинен свързващ говор между старите балкански говори и славянските говори формирани до Карпатието

Москополец много добре го е записал и на четирите езика. Забележете влашкия вариант: "беартзиле" (veart-zille) На съвременен румънски се казва varză . Което ме кара ще веднъж да си мисля че зеле е балканска дума, още от тракийци и илири. Румънската версия за зеленчуци не бива да ни учудва. Идва от verde - verderie - зеленина.

Този разговор за зелето и за Йоан Кукузел вече го водихме веднъж, същите хора , в темата за двуезичието и по повод речника на Николай Москополец от 17 -18 век.