tantin

Хиподамия (Поподамия) е името на девойката. Добрососа - е с хубави ц1ц1 , веждите и са Чстими, може да значи и вчесани, сресани, нагласени. Русокоса (русовласа). Мисля че преписа е от западна България и преписвача е вкарал много от сръбски диалект. Защо обаче оригиналния превод е български? Защото всички тези обемни книги и преводи започват с възхваление на княза Симеон, големия боголюбец и почитател на книгите. Благодарение на него са направени преводите.

Но най-добре погледни сам. В речника ги има думите, има премного примери и текстове . https://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_03926 https://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_10793 https://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/show/d_10792

Прав си , но само донякъде. В старобългарските текстове дето съм чел не съм срещал "червен". Срещъл съм ален, красен и подобни. И затова си мисля че червен може по-късно да е навлязло. В другата тема за тракийците ти дадох един пример - там се ползва "румен". В старобългаркия език има множество периоди, речника доста се променя през вековете. Най-древните текстове са най близки до старо-славянски и там ще видиш най-добре как е звучал архаичния славянски / старо-български/.

Ето уважаеми Тома, специално за вас изваждам един откъс от старобългарския превод на Троянската война: Това е описание на една девойка, много красива девойка. Толкова красива, че след като Ахил я видял веднага се влюбил в нея и после един куп беди му се случили. Ето и превод на същия абзац: Гипподамия, или Брисеида была высокая 244, белая, с красивой грудью, нарядная, со сросшимися бровями, с красивым носом 245, с большими глазами, с накрашенными веками 246, с вьющимися, зачесанными назад волосами 247, смешливого нрава 248, ей был 21 год. Увидев ее, Ахилл воспылал к ней страстью.

Ти сам даваш примерите и сам оборваш себе си.. Ами че прочети току що написаното от теб? Червен <=-=> червей . После с примери доказваш че червената боя била открита в Индия, даваш примери как по този начин се доказва наименованието на червен цвят в цяла камара с езици, включително в турски (не ИЕ език), арабски /не-ИЕ/ и персийски /ИЕ/ . Славянските езици /цяла камара/ .. А в самото начало казваш че тази етимология е неубедителна, за по-убедително предлагаш игушски произход.... Уважаеми Тома ! Уважавам труда дето полагате, но поне малко повече вниквайте в това което давате ! Примера ви е прекрасен. Но коментарите и изводите ви понякога са доста обезокуражаващи... И кое според теб е неубедителното в официалната етимология? Най вероятно ти дори не знаеш как как се пише "червей" на старобългарски... Ако знаеше, то намаше да си така неубеден в официалната версия.

Не е ли вече предостатъчно очевидно, че ингушски няма никакво родство със славянските и индо-европейските езици?

Една много специална ИЕ дума: Мога ! Тази дума участвува във всички ИЕ езици, включително в индийската и иранските групи. Производните на думи с такъв корен са десетки и стотици. Само в български да дадем няколко примера: мога, мощ, могъщ, маг, мощен, можещ. Вероятно и думите за маг, магия са също следствие на "можещ". В групата на индийските езици се образуват прилагателни от вида -можещ, така като на английски се ползва -able. В български ползваме - можещ, правещ, носещ и подобни. Примерно: медоносен, сънотворен и подобно. Реконструкцията на прото-ИЕ думата е като *mogʰ-tis? , което пък ни насочва и към мощи, мищци, мускули, също "мощи" - като телеса, като тяло.

Автентична мозайка, описваща церемония по култа към Кибела. ΔΙΟΣΚΟΥΡΙΔΗΣ ΣΑΜΙΟΣ ΕΠΟΙΗΣΕ Dioskouridès от Самос го е направил. Предполага се че е от 2 век пне. https://fr.wikipedia.org/wiki/Dioscoride_de_Samos

Абсолютно! Безмислието е това да се представя за "научен" експеримент. Този експеримент е на ниво първобитни хора и няма нищо особено научно, че да бъде публикувано в престижните научни издания. Но множество сегашни учени се упражняват в това да възпроизвеждат каменни сечива, лъкове, и да пробват как това е работело в древността.

А представяш ли си ако трябваше да доказваме че Авеста също произлиза от осите? (А+ Веспа/Веста) Само че ще ни се размине. Има написани тонове литература, има древни книги сума ти запазени текстове и молитви. Разбирам "несъстоятелността" на подобни твърдения.

Не... Измисляш си ги Tома. Предполагам пак си извадил нещо от "ингушки". Немското "Mücke(мюке) " идва от мyстик, mosquito. Виж в латинските езици.

Кой знае? Точно хлебарките едва ли, но всякакви изненади са възможни. Това с пчелите и осите да не мислиш че по план го извадих ? Еи така докато вадех извадки от речника се навързаха неща. Но разбира се има и предистория, щото за Кибела , Веспа и Баал /Beelzebub/ (Βεελζεβούλ) - за тях знам че са свързани с пчелите, също и богинята майка.

То по твоята логика и този ИЕ речник дето копирах с килограми също е фантасмагория.

Оставям настрана наследниците на CordedWare - западните ИЕ. И поглеждаме към изтока, експанзията на ИЕ на изток и надолу на юг към Иран и Индия. Ползваме същата схема за проверки, с тези проверени думи за пчели и оси. Видяхме че до тук системата ни работи добре. Знаете ги думите: пчела, мед, оса, трън, меч, пробождам . Както можем да очакваме от тези езици които съм извадил се групират в три основни групи: ирански, индийски и южните - дравидски езици. Вижда се че наименованието на пчелите при почти всички тях е свързано с мед. При това думата за мед е горедолу същата: мадху, мадх. Не забелязвам директна връзка с трън, убождане . Думата за оса е също близка при 2-те групи индийски езици, но трудно можем да кажем откъде е корена. Във всеки случай не се забелязва прилика между оса и пчела. По отношение на трън: канто, канта - удивително съвпадение при почти всичките индийски езици. И подобно е с меч. Грузинската дума за "оса" ни е вече удивително позната. Може да се каже в чиста форма. Едва ли можем да открием премного ИЕ думи при картвелските езици, затова присъствието на тази архаична дума при грузинците е малко или много изненада.

Проверяваме в списъците с келтски богини: има ли такива с имена на пчели, оси или Кибела? Има няколко кандидатки: Gwenhwyfar - Arthurian figure gwenanenn, gwenan - пчела (бретонски) Прилича ми че легендарната съпруга на принц Артур най-вероятно е с име на пчела, или пък е била служителка в храма на богинята на пчелите. Dalmatian deities A female deity named Carvonia is attested in a votive altar found in the Celeia region. Her name is thought to mean "deer" or "doe", based on similar words in Celtic languages.[56][57] Малко повече за словенското селище, основано от келти: Първото селище се появява по време на културата на Халщат. По времето на келтите и древногръцките историци мястото е било известно като Келея (също Keleia), което на древния келтски език означава подслон .В 1ви век пне. се развива силно келтско селище, където са сечени монети. През 15 г. пр.н.е. н. не. селището е завладяно от римляните и е наречено Целея (Civitas Celeia). Той придобива градски права под името муниципиум Клавдия Целея през 45 г., по време на управлението на римския император Клавдий (10 г. пр. н. е.-54 г., управлявал 41-54 г.). Vesunna Vesunna is a Celtic goddess worshipped in Roman Gaul.

Добър въпрос... Ами връзката е по линия на CordedWare. Вижда се че от тоя масив тръгват всички западно-Европейски ИЕ. Те са абсолютно свързани допреди да се разделят, да се разпръснат. Без да включваме Армения, Грузия и Гърция. Грузинците не са ИЕ, но ще поясня после нещо и за тях. Значи CordedWare е като кошера, люпилник, откъдето тръгват един куп народи. Съответно докато са там някъде те имат контакти, говорят сходни езици, имат много общи елементи. И понеже този период обхваща твърде много години - то естествено натъпват диалектни и езикови различия, едни народи тръгват в други посоки, други вероятно остават в него район, но се изолират от другите - може да е покрай реки или планини. Докато търсех връзката на Веспа с Кибела - направи ми впечатление голямата близост на словенците: Чибела (пчела) с името на Кибела. А вече споменахме че подобна връзка има при келтите - гали. Те са наричани още Каелик, Гаелик. И това ме кара да си мисля че има някакви междинни, смесени племена славани с келтти.. От рода на Бастарните например, за които се знае че са някъде около Карпатите. Само така виждам как можем да изведем името на Кибела, нещо като славянско-келтска богиня. Нищо че я споменават гърци и донякъде тракийците. Ако се окаже че Кибела е келтска богиня или че е донесена в Тракия от келтите - то тогава ви е ясно и къде се е намирала столицата на онази кратко-просъществувала държава на келтите на Балканите.

Да обобщим и да приключвам с тези анализи на пчелите и осите: виждате че има много дълбока първична връзка между ИЕ езиците и тази връзка е предполагаемо от времето на CordedWare, ако не и по-ранна. Улавяме я в почти всичките европейски ИЕ езици под една или друга форма. Славянската форма показва явната изолация на славяните в посока северо-изток от CordedWare, но също така връзката им с балтийските народи, донякъде с келти и германци.

И понеже сме любопитни, не може да не погледнем как е и при венецианците: Пчела: ava , brespa, vrespa оса: ciospa , brespa, vrespa, bespa Значи няма как това чибела да е дошло и от венецианците. Освен ако не е документирано. Въпреки че ни звучи донякъде по италиански, това "чибела" е явно не-италианско.

И сега едно много интересно "съвпадение" при словенците: Пчелата при тях е "Чебела" .. Дали това е влиянието на италиянците или на венецианците, или пък на келти? Все пак при италиянците пчелата е "Ape". Значи не е взето от италианци/ латини/. Под въпрос са обаче венецианци или други. Чебела и Кибела вече са съвсем близко една до друга.. Забелязваме "субстратен" елемент , включително и това пик , пичила. Все пак има вероятност словенската форма на чебела да се е получила от размяна на пчела -> чебела.. Но това ми се струва слабо вероятно.

Тука имам едно предизвикателство: дали първичната дума е от Бодил, или от жиля. ПЕ реконструкцията е *gʷel-, *gʷelH- , обаче тези реконструкции са ненадеждни понякога. Ако приемем че бодил, бода е първично при славяните, то "бджоли" като убождане се явява средно между убождане у ужилване. И дори и думата боли пак се явява директно следствие от "бджоли" . В етимологията на жило по-горе пък се извежда връзката на "жиля" с жал, мъка, скръб.. Което също по принцип е възможно. Това е проблема с реконструкциите, че една и съща дума може да бъде изкарана като производна, следствие от 2 съвсем различни думи.. Но това няма как да е така. Първоизточника би трябвало да е само един. Примерно горе дават такава реконструкция: Slavic *žędlo - обаче ние изобщо не сме сигурни дали такава дума изобщо е съществувала. Примерно - вземаме келтската: gwenynen /gwespedenn/ gwenan / - и знаем че това е сходно с жиля, убождам. При славяните примерно това е минало през желя , жиля.. Тогава откъде изскача подобно зедло, или жидло ? Трудно е да кажем. В полски можем да видим част от процеса: pszczoła Użądlenie żądło, użądlony pszczoła Użądlenie = ужилване. Значи все пак при поляците се среща в тази си форма: жадло, жидло.. Докато при украинците имаме: жало, бджола .

Сам виж.

По отношение на Кибея/ Кибела/ - за момента не можем да докажем директна връзка с келтите и с наименованието за пчела. Въпреки че изглеждат близки, въпреки че в келтските езици и по-специално в остатъците от Испанска Галия можем да забележим "abella" = пчела "avespa" - оса. В шотландски имаме наименования като "seillean" - пчела ; keillean - самоназоваване, собствено наименование, подобно на гаелик , Галия .. Въпреки тези големи прилики - за момента оставаме предпазливи и оставяме връзката с Кибела под въпрос...

Недоброжелателите не са добре дошли в моите теми !!! За предпочитане да си седят настрани и да кротуват...

Защо латвийцките казват " lapsene" ? Отговора не е сложен: Веспа при тях е преминало през "Уеспа", подобно на "Wasp" а У се е трансформирало в "Л". В крайна сметка е останало като lapse, lapsene . Гръцкия вариант: σφήκα / сфика/ също идва от σπαθί / спафи/ , което пък е близко с аспфи .. Но това е гръцката "оса".. Както вече казахме - гръцката пчела е приносителя на мед. Обаче пък от друга страна си струва също да си припомним за гръцката богиня Веспа. https://en.wikipedia.org/wiki/Vesta_(mythology) Vespa от друга страна е същата с Хестия . А защо Веспа, Хестия и дори и Кибела са все една и съща богиня? Ами че то дори и името им го показва. Само че Хестия и Веспа са все богини - оси - жилещи. А Кибела? Има ли и тя връзка с осите или с пчелите? Погледнете по-горе в етимологията за пчела: Catalan espina abella Romanian ghimpe albină Френското: abeille В потвърждение за "келтския" произход за наименованието Кибела: Шотландски - Гаелик пък пази спомен за пчелите като : seillean . Въобще това Саелиан най-вероятно да е дошло от Каелиан ? / Кибелиан/ Гаелик / Каелик / Келт/.. Съвсем с основание можем да търсим пак връзката между Кибела, пчелите и дори основното наименование на Келтите. Изглежда че при келтите почитта към меда и пчелите е била до култово - религиозно значение.