skorpion1980

В безпомощността с да ме опровергаеш, цитираш селективно. Когато научиш значението на думата преврат, тогава я употребявай, иначе няма да спреш да се излагаш и да показваш ниското си ниво на култура и ниското си интелектуално равнище.

Относно благосклонността на крал Карол, на Майореску, Радев подчертава, че благосклонността им е заради необходимостта да имат приятелски отношения с България, в крайна сметка това няма как да не им е нужно предвид мераците им към Трансилвания и Бесарабия като му дойде времето. Симеон Радев е достатъчно признат като дипломат и със сигурност е по-надежден източник за събитията от епохата от провалените руски диплмоти.

Нямаш никакви доказателства за преврат в Украйна. Янукович депозира ли си оставката по законоустановения ред? Да! Прецедент ли е държавен ръководител да си подаде оставката под натиска на мащабни протести? Не! След като оставката му беше приета Украйна спази ли конституционната процедура временно длъжността президент да изпълнява председателя на Радата? Да! Той свърши ли си основното задължение да насрочи нови президентски избори съобразно Конституцията на Украйна? Да! Сигурен съм, че даже ти не можеш да отречеш тези факти. Преврат би било ако някой беше взел властта извън конституционните процедури, както примерно стана в Турция след военните преврати през втората половина на миналия век, но такова нещо в Украйна нямаше.

Изданието е печатно на издателска къща "ТИНАПРЕС" София от 1992, страница 95: "Каквото предприе в началото на тая война: да обезпечи за Черна гора завладяната от нея Шкодра, за Сърбия едно пристанище на Адриатическото море, пропадна пред съпротивата на Австрия. Един успех само има той: насърчената от него Румъния мина Дунава. Но тоя му успех приличаше на тия аптекарски сиропи, които са сладки, когато ги пиеш, и горчиви, след като си ги изпил. Последствията от румънската намеса бяха наистина разочарователни за руския министър. Той бе смятал да ги събере в Петербург делегатите на воюващите балкански народи: те се събраха в Букурещ. Той се надяваше да играе ръководна роля между тях. Тая роля играеше Майореску." Мисля, че този откъс от главата от книгата, озаглавена "Колебанията на Сазонова", отговаря напълно на въпроса ти и показва ясно защо Сазонов е адресирал телеграма с такова съдържание към Майореску.

Аз никого не лъжа за разлика от теб. Болшевизъм е твоята вяра в непогрешимостта на политиката на един кагебистки изверг като Путин.

Лъжеш ти. Това кои езици в дадена държава ще бъдат признати си е политика на самата държава и с нищо не пречат да се кандидатства за ЕС. А сега чак пък и ЦИК намеси. Хубава тема пусна с много добър откриващ коментар относно изводите, които България трябва да си направи от тази война и аз бях един от тези, които ти го призна. Но по отношение на самата война, включително причините за нея, отново се излагаш.

Равнопоставеността на регионалните езици няма нищо общо с приоритетите във външната политика. Да, нея я обеща, но паралелно обеща да не се отклонява от пътя към ЕС. Обеща и куп други неща в други сфери, но тези две обещания му донесоха солиден вот както сред проруски настроените украински граждани, така и сред проевропейски настроените. Това е истината и друга няма, а че на теб лично не ти изнася, си е лично твой проблем.

Лъжеш ти, не аз. Точно това заяви в предизборната си кампания. А това, че фактите не ти изнасят, си е лично твой проблем.

Неизпълнението на едно от най-съществените предизборни обещания във външнополитически план, дори да не е правно нарушение, е достатъчно, за да разбуни духовете масово. Той предизборно, както и веднага след избирането си, заяви че Украйна ще се стреми към членство в ЕС, но впоследствие еднолично блокира кандидатурата й. А от правна гледна точка това да съдействаш войници отпускари от съседна държава да навлязат на територията на твоята държава с цялото си въоръжение и да разпалят конфликт в даден регион, си е баш държавна измяна. Това, че ти лично заради русофилските си пристастия оспорваш този факт, си е лично твой проблем.

Има си причина Путин да предпочита пропуски агент пред силен лидер в приятелски отношения с Русия. Силни лидери, които напълно се еманципираха от Русия, видяхме в Прибалтийските републики, където БВП на жител е около 2 пъти над този на Русия, както и стандартът на живот. Ако далеч по-голямата и по-позната по ред причини Украйна извърви същия път, това в много по-голяма степен би рефлектирало върху всичко, което би се случило впоследствие в Русия и сериозно би накарало руснаците масово да се замислят и да започнат да осъзнават некадърната вътрешна политика на Кремъл.

Попитали Пригожин как ще обясни твърдението на Медведев, че за една нощ може да унищожи Финландия. Отговорът бил: - Нямам обяснение. Като човек, отговарящ за кетъринга в Кремъл, съм го виждал дори за по-малко от една нощ да унищожава Смирнов, Московская, Путинкая дори, но никога Финландия!!!

Ами кара ме да го мисля това, че Пашич и Венизелос чак на 5 юли в Скопие започват да искат прелиминарен мир с територии извън гръцко-сръбския договор от 19 май (по нов стил 1 юни) 1913 година. Т.е., когато армиите им постигат успехи заради подарената дефакто от Данев инициатива, тогава започват да искат повече. Букурещкият мир не отразява техните максимални желания, макар да получават повече от предвиденото по двустранното им споразумение, сключено два месеца по-рано. Искали са повече, гърците и Западна Тракия, че и Мелник, сърбите граница по Струма, но до голяма степен румънците наистина го играят добри балансьори, както косвено признава и Симеон Радев в качеството си на делегат в Букурещ, и не подкрепят безмерния им апетит, като това е съобразено и с фронтовата ситуация.

Това, че ти се правиш на неразбрал, не е мой проблем. Естествено, че арбитражът е по-малкото зло най-малкото защото не би имало жертви сред войските, не би го имало това унищожаване на Кукуш, не би я имало румънската инвазия, последвана от загубата на Южна Добруджа и насърчена от Сазонов сроред книгата на Симеон Радев "Конференцията в Букурещ и Букурещкият мир от 1913 година" (в главата "Колебанията на Сазонова", Радев определя като единствен негов дипломатически успех между есента на 1912 и лятото на 1913 това, че е убедил румънците да нападнат Бългапия при при избухване на война със Сърбия и Гърция), а турците не биха преминали линията Мидия - Енос с последвалите зверства над българското население в Източна Тракия. Това са причинете арбитражът да е за предпочитане пред войната, а нe абсурдните очаквания Русия да окаже натиск върху Сърбия да се махне от Крива Паланка, Кратово, Велес, Прилеп, Кавадарци, Крушево, Ресен, Охрид и разбира се Битоля, за да ни ги отстъпи съобразно договора от 1912 година.

ОК, но едва ли на 18.06 преди да спре настъплението, Данев не е бил прясно информиран с какви сили е направено и какво е постигнато с него. Затова не смятам, че е възможно хем да не е имал намерение да ходи в Петербург за арбитраж, хем да не е искал война заради опцията за решение по дипломатичен път.

Абсолютно е така. Само че у нас като гледам все емоционално лабилни вземат важните решения.

Е ако Данев е бил ОК с военна демонстрация и същевременно е смятал, че това няма да е пречка за решаване на нещата по дипломатичен път, то това значи, че е не просто политически наивен, а тотален дебил. Сега че в много моменти от политическата си кариера е демонстрирал политическа наивност е факт, и то не само през 1912-1913 година, но чак такъв дебил да е, че да смята, че военната демонстрация няма да доведе до война и съответно по тази причина да я одобри, ми е трудно да повярвам.

Обсъждаме грешките със съответните последици, а те не са само дипломатически, но и военно-стратегически. Или и това ще отречеш?! А това дали точно ти ми вярваш какво съм чел и какво не, си е твой проблем, а не мой. Никъде Радев никога не е отчитал каквито и да било заслуги на Неклюдов, а че последният гледа да сиэги преувеличава е повече от очевадно.

Това, че арбитражът е бил далеч по-малко зло от войната е вън от всякакво съмнение и даже не са нужни специални анализи в какъвто и да било аспект, за да се установи че е така. Защото ако спирането на настъплението от Данев е причината България да не спаси Щип, Кочани, Радовиш, Кукуш, Сяр, Кавала и Драма, то самото започване на войната ни обрича да загубим също Южна Добруджа и придобитата с много кръв Източна Тракия до линията Мидия - Енос. А Неклюдов очевидно гледа да прехвърли още по-голяма вина на Данев, от тази която и без това има, защото ако последният не искаше да ходи в Петербург, просто не би спрял настъплението на армията ни на 18.06, след като на 17.06 тя придобива инициативата. В същата Оранжева книга, гледайки преписките от средата на юни, се вижда, че Данев е искал да бъде сигурен, че и Пашич ще замине, но Скупщината веднъж го е блокирала, а втория път, когато се е смятало, че сръбският премиер ще има мнозинство по въпроса, бойните действия вече са започнали, което предотвратява възможността всичко да се реши по дипломатичен път в Петербург. Просто няма как Данев хем да не иска да ходи на арбитраж в Петербург, хем да не иска война и затова да я спира в качеството си на премиер с мотива за решение по дипломатичен път.

Със сигурност спирането му на 18 е още по-голяма грешка от започването му на 17, защото както знаем заради това е загубена инициативата в бойните действия, което дава възможност на сърбите да се прегрупират и да овладеят териториите около Щип, Кочани и Радовиш със самите градове, а на гърците също да се прегрупират и да овладеят териториите около Кукуш, Сяр, Кавала и Драма със самите градове. Хипотетично ако не беше това спиране, България отново би загубила войната плюс Южна Добруджа и Източна Тракия, но Сърбия и Гърция не биха имали допълнителни придобивки извън тези от Първата Балканска Война. Ето затова спирането на насътплението от Данев на 18.06 е по-голямо зло от започването му от Савов на 17.06.

Тази подготовка я нямаш ти. Първо, заяви че не било грешка да не се закупят около 100 хиляди пушки повече плюс тежка артилерия, за да се окомплектоват още 3 дивизии за Македония, както е искал Фердинанд, но не е бил настоятелен пред Данев и Гешов. Второ, претендираш че знаеш много, но твоята позиция е базирана само и единствено на руски източници и руската гледна точка, като отричаш очевадни неща, казвайки на черното бяло, визирам абсудните ти твърдения, че намеците за коректив в дипломатическите преписки от руска страна не били с цел да се ощети България за сметка на Сърбия. Трето, вината на Фердинанд, Данев и Савов от пролетта и лятото на 1913 е безспорна, тук винаги сме били на едно мнение, ако не си го разбрал твой проблем, а преди това вина носи и Гешов, както и Димитър Ризов, както и други важни хора у нас от епохата. Само че на Данев не е нужно да му се вменява по-голяма вина от тази, която има. Ти излъга, че той не искал да ходи на арбитраж в Петербург (не че там България би придобила нещо западно от Вардар, но това е отделен въпрос макар и по темата), ако беше така нямаше да се съпротивлява за жалост успешно на Савов срещу настъплението от 16/17 юни, заради чието спиране губим инициативата, а с това и Щип, Кочани, Радовиш, Кукуш, Сяр, Кавала и Драма с прилежащите им хиндерланди. Вината на Данев е основно в това, че от прекомерна алчност за Солун пропуска още в Лондон през декември 1912 да се разбере с Венизелос за граница по долното течение на Струма плюс размяна на население (ако си чел Васил Кънчов, Димитър Мишев, Тома Карайовов и Любомир Милетич би трябвало да ти е ясно колко гърци е имало в българската окупационна зона и колко българи в гръцката окупационна зона по време на войната) и така да парира възможността за гръцко-сръбски съюз. Другата му груба престъпна грешка заедно с Гешов е, че отказват да платят на куп авторитетни журналисти от различните велики сили да пропагандират за България с абсурдния мотив, че претенциите ни били толкова справедливи, че не се нуждаели от пропаганда. Но твърдението ти, че Данев не искал да отиде на арбитража през юни 1913 в Петербург, е невярно, вече обясних защо. Колкото до книгата на Сеимон Радев за случилото се в Букурещ, ами прочети я, не е неоткриваема. А от Кусев сигурно ще поискаш и номера на билета, с който Неклюдов през 1913 година е пътувал до Белград.

Няма такова нещо като братски народи. Има международни съюзи, има двустранни отношения, а политиката в тях трябва да зависи единствено от това с кого и в каква степен са налични съвпадения на интереси.

Преди време говорих по въпроса с един строителен инженер. Той ми каза, че санирането можело да удължи живота на панелките с 10 години. Другото, което ми каза беше, че ако ги съборят и настанят временно живущите там другаде, то властите са длъжни да им построят нови от по-устойчив материал, но също така с два пъти по-големи жилища. Аз не съм в този бранш и не мога да съм сигурен дали е точно така, но ако въпросният строителен инженер е прав, то можем да си представим за колко пари ще става въпрос ако това се осъществи и как ще се раздуят разходите с цел тези, от които зависи, да се налапат.

Между другото макар и не изцяло, поне отчасти решаването на кадровия проблем с армията ни може да бъде съчетано с частичното решаване на един още по-голям наш проблем, а именно демографския. Ако България проведе политика на заселване на българското малцинство в Украйна (по официални данни около 200 хиляди души, неофициално повече) у нас, както Германия и Гърция заселиха стотици хиляди свои сънародници от бившия СССР, то сред него със сигурност има вече предостатъчно хора с боен опит и военна подготовка на светлинни години от тази на родните военни. Съответно за тези от българите в Украйна, които отговарят на споменатия критерий, да им се дава предимство ако искат да бъдат част от армията ни, в най-лошия случай да бъдат зачислени като резервисти. Всичко това няма да реши изцяло нито кадровия проблем в армията ни, още по-малко демографската криза, а само частично, но със сигурност би се направила голяма и значителна крачка в тази посока.

Това е малко крайно. Все пак не мисля, че всички русофили са еднакви. И сред тях има хора, които преди всичко са българофили, колкото и малко да са. Давам исторически пример с ПСВ, когато сме имали модерна и добре обучена за времето си армия и когато Фердинанд разкарва от нея почти всички офицери русофили по външнополитически причини. Когато обаче влизаме във войната и за период от три години освобождаваме Вардарска Македония от сръбския терор, от голямо значение е било кой ще поеме отбраната на Дойран. Стефан Нерезов категорично се застъпва пред Фердинанд за Владимир Вазов, като заявява, че той може да е русофил, но преди всичко е българофил. Така че и днес в този случай е редно да се отсее зърното от плявата.

Сега пък и комплекс за неначетеност измисли, колко оригинално Дали ти вярваш или не, че съм чел Симеон Радев си е твоя работа. От него конкретно съм чел и Стролителите, и видяното от балканската война, и за коференцията и мира в Букурещ. И написаното от него се различава от твърденията на проваления дипломат и политик Неклюдов, независимо дали на теб лично ти харесва или не. Относно оранжевата книга, това оправдание, че така мислел Сазонов относно нравственото право на сърбите, ама царят решавал, даваш ли си сметка колко нелепо звучи?! Формално разбира се е така, но да смяташ, че Сазонов и Николай 2 поне до пролетта на 1915 са имали външнополитически разминавания, особено що се касае до Балканите е нелепо, а дори този абсурд да беше налице, тези официално изложени в дипломатическата кореспонденция виждания на Сазонов за нравственото право на сърбите недвусмислено доказват неговите предпочитания към Сърбия за сметка на България. В друга преписка тревожно се подчертава неотстъпчивостта на България, сякаш има нещо нередно да се иска спазване на буквата на договора. В друга преписка се говори как линията на безспорната зона (тази от Крива Паланка до Охрид) била направена твърде академично и нестратегически едва ли не, което е съвсем явен руски намек за ревизия. Сега сигурно ще кажеш намек за ревизия, ама това не значи непременно в полза на Сърбия Но колкото и да казваш на черното бяло, няма да превърнеш в истина лъжата, че руската дипломация не е работила в полза на Сърбия и срещу България по време на Балканските войни. Баш си е била просръбски и антибългарски настроена. Не отричам, че Сазонов относно България е по-деликатен от Изволски и особено от друг един негов предшестненик в лицето на гея Ламсдорф, наричан от Николай 2 мадам, но относно Балканите продължава тази просръбска и антибългарска политика.