-
Брой отговори
11815 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
260
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Warlord
-
Ама май ше трябва да преведеш и цифрите, щото аз тая не я знам как се чете това да не е сметнато по курса на марката от периода на хиперинфлацията?
-
Никъде не намирате инфо за българска окупация на Струга през 1943 г., защото такова няма Във Вардарска Македония след капитулацията на Италия пристигат още 2 германски дивизии, които заемат опразненото от италианците (така че имало е кой да се заеме с това) и още 2 германски дивизии са изпратени в Западната част на Егейска Македония, а Източната (без Солун само) я заемаме ние по тяхна молба.
-
Изключително интересно и интригуващо изследване. Резултатите май ще дойдат като душевен оргазъм за автохтонците и като шамар за тюркофилите азиатското в нас излиза, че е най-малък %, по-малък отколкото дори при гърците. Най-висок е сибирския % при угрофините и изненадващо при шотландците. А най-автохтонци идват изолираните общности от средиземноморските острови. Като цяло всичко изглежда доста логично и чудесно си пасва с досегашните ни представи, дори и по-голямата близост на оркнейците до норвежците отколкото до шотландците.
-
Малий, разгони им фамилията това плаче за разиграване като тактическа ролева игра, стига да има достатъчно ентусиазъм и играчи, които да се съгласят да ръководят вражеските армии
-
Върхове на стрели доста сан амирани, но мечовете и шлемовете действително са съвсем малко, май в Пернишкия музей се пазеше единствения почти изцяло запазен средновековен меч. Обяснението според мен е, че просто са претопявани и материала използван за други нужди и разбира се - липсата на замъци и господари (след 15 в.), които да имат нужда от тях или да си ги колекционират както е в Западна и Централна Европа
-
Горе-долу така. 4-а армия трябва да я преместиш малко по-на запад, нейни части заемат и Щип. А 2-а - доста по-на запад, приблизително на линията Гевгелия-Солун-Кавала. За разположението на гръцката армия по части в началото обаче нищо не мога да кажа, колегата Ресавски май спомена, че може да провери за информация по този въпрос. Сърбите като видят, че няма никой срещу тях в Македония, щяха за нула време да ни отрежат пътя за отстъпление и снабдяване по долината на Струма и сме до там - не гърците - а ние ще попаднем в чувал така Отделно - на север 2 дивизии ще трябва да спират 2 армии, което не виждам как ще стане, така че най-вероятно и София ще падне... Проблема е, че с влизането на сърбите в Македония - границата ни става твърде дълга и минаваща през твърде пресечени местности - това означава дълъг и неудобен фронт изискващ доста сили и внимание. Аз ако бях ГЩ - щях да хвърля цялата 5-а армия към Скопие в съпорт на 4-а и при това положение мисля, че бихме могли да изтласкаме в кратко време сърбите някъде до линията Скопие-Прилеп. Проблема е че в тогавашния ни щаб треперят за София, защото е близко до границата и не се знае откъде могат да влязат сърбите - затова и 1-а, 3-а и 5-а армия общо взето блеят през цялата война или извършват неадекватни акции с неопределена цел. Е 1-а се сещат да я дислоцират на юг, но твърде късно.
-
Тематиката е доста вълнуваща, но автора ми е непознат, струва ми се че не е сред "класиците" на жанра от 90-те и на мен ще ми е интересно как се е справил. Ако тая книга беше излязла десетина години по-рано сигурно вече щях да съм откачил от кеф
-
Непосредствено след Лондон ли? Сръбските са както са указани в статията. Гръцките са при Солун, Воден и Енидже Вардар (най-северните им части са стигнали до Гевгелия).
-
Solunski front Obnova srpske vojske В тази глава сърбите продължават да се жалват в какво тежко положение ги оставят съюзниците им и как не им помагат достатъчно. Как на о. Корфу сръбската армия преживява своето „трето разпятие”. Ресурсите на острова са недостатъчни за толкова много хора, там се произвежда основно олио и вино, но никакви други стратегически суровини и продукти за армията. Така че всичко трябва да се внася отвън дори и дървата за огрев. В началото там няма нито шатри, нито бараки, нито болници, нито редовно снабдяване за изнурената сръбска войска и войниците са изложени на проливните средиземноморски дъждове. С настъпването на пролетта условията се подобряват, а доставките стават по-редовни. Основно французите и в по-малка степен британците се заемат с тях. Междувременно Ген-щаба издава заповед 1-а и 2-а дивизия да се обединят в една и така са сформирани 3 армии от по 2 дивизии: 1-а армия (ген. Милош Васич) – Моравска и Вардарска (комбинирана) дивизия. 2-а армия (ген. Степанович) – Шумадийска и Тимошка пд. 3-а армия (ген. Юришич) – Дринска и Дунавска. Пехотните дивизии са разделени на по 2 бригади от по 2 полка, полковете - на по 3 баталиона, баталионите – на по 4 чети и 1 картечен отряд. Дивизионната артилерия е от по 1 пехотен полк, разделен на 2 дивизиона от по 3 батареи, един планински и един гаубичен дивизион от по 3 батареи. Конната дивизия директно подчинена на щаба не е реорганизирана. Тя остава разделена на 2 бригади от по 2 полка, разделени на по 3 ескадрона с по един полски и един планински артилерийски дивизион. От Албания до Корфу са прехвърлени около 10 000 коня, а в последствие в Солун французите докарват още 25 000 коня. Сръбската войска успява да пренесе със себе си до Корфу и около 20 000 пушки, няколко картечници и полски оръдия, които са изпратени на поправка при французите. Доставени са от Франция до 100 000 скорострелни пушки, 20 000 еднозарядни пушки (за тиловите части), карабини за конницата, картечници и оръдия (първоначално не много, но впоследствие – в увеличаващи се доставки), 100 000 маски, шлемове, раници... След март 1916 г. вече оставките на съюзниците успяват да попълнят нуждите на армията от храна, въоръжение, боеприпаси и лекарства. През март част от сръбските генерали и офицери на два курса заминават за Западния фронт за да се запознаят с особеностите на окопната война. Сръбския щаб предлага на френския след прехвърлянето им в Солун сръбските войски да бъдат разположени на участъка Солун-Воден-Битоля, откъдето да настъпят през Прилеп към Велес или през Кичево и Тетово към Скопие. Това разбира се в съдействие с френско-британските войски, които в това време да настъпят по долината на Вардар и през Струмица, италианските – през Вльора и Елбасан към Битоля, а руските да притиснат българите от север. Французите и руснаците като цяло одобряват плана, но британците решително му се противопоставят предлагайки сръбските войски да се прехвърлят на западния фронт, а италианците пък желаят да ги изтеглят през Вльора на техния фронт срещу австрийците. Но поради по-големите трудности по превозването им за Западния фронт в крайна сметка се взима решение сръбската армия да бъде прехвърлена на Солунския за да задържа бъдещата българо-немска офанзива.
-
Възможно е и това да е. Но могат да се предложат и други хипотези, по-вероятни от великите походи на траковхтонците имам предвид. Например ураганите в тропиците най-редовно изхвърлят кухи дънери и кокосови орехи в морето, в които често попадат дребни животни, а понякога семена и дори цели плодове от растения, те могат да бъдат отнесени от океанските течения къде ли не.
-
Еееех тия франсета бе, Русия била разгромена Блюхер се предал. А споменаха ли за старите и полуразрушени укрепления на Любек, които Блюхер е трябвало да отбранява и че е капитулирал притиснат между морето и датската граница със 7000 души срещу 40 000 французи и останал съвсем без храна и муниции?
-
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=14761&hl= - има вече тема в която се разглежда подробно какво можеше и не можеше. Ползвайте и търсачката преди да пускате нови дискусии, особено ако са от по-комерсиалните Колкото до прилагане на план Шлифен през 1913, той не е сработил при германците та при нас ли? Къде е германската мобилност и инфраструктура, къде е нашата. Отделно при нас не са два фронта, а са 4. Забравяш и включването на Турция накрая - още 250 000 вражески щика в Тракия - тях кой ще ги спира? Сръбско-гръцкия фронт обикновено го разглеждат като общ, обаче всъщност не е - макар и да се допират двата фронта всъщност така и не се стига до съединяване и взаимодействие нито между гръцки и сръбски войски, нито между частите на 2-а и 4-а армия. Та така, който води война на два фронта едновременно винаги губи, за четири вече не смятам дори за необходимо да се дават някакви обосновки. Варянта за "разсрочка" между боя с гърците и сърбите от една страна и срещу румънците след евентуалната победа над първите - също е неосъществим. След кратката офанзива на 4-а армия при Щип, която бързо затихва, войната по целия фронт със Сърбия изпада в патова ситуация без перспектива нито едната от страните да пробие някъде, смешните сили на Н.Иванов отстъпват панически пред гръцките пълчища... Как при това положение да свалиш войски от тези фронтове за да ги пратиш срещу румънците? Може би ако щаба в София беше по-решителен и не бяха спрели настъплението на 1-а армия след Княжевац и на 3-а при Пирот и двете бяха успяли да хванат сръбската Тимошка армия в чувал (макар че щеше да е доста трудно в предвид чукарите и каньоните между Пирот и Ниш) и ако първоначалното настъпление на 4-а армия беше подкрепено решително с покриване на десния й фланг + подкрепления от 5-а армия и заедно бяха преминали Вардар... при това положение има миниатюрен шанс сърбите да се стреснат, да си помислят, че губят войната. Но пак ще си знаят, че останалите им съюзници рано или късно ще ни ударят в оголения тил и ние ще се принудим да спрем. Т.е. войната само срещу Сърбия можехме да я спечелим, но това нямаше да ни донесе победа в цялата Междусъюзническа война. Дори и да кажем, че междувременно 2-а армия предприема успешна контраофанзива и изгонва гърците на юг пак нито те, нито войските от сръбския фронт ще имат възможността на време да се върнат за да предотвратят влизането на румънските войски в София. За турските в Тракия пък да не говорим. Така че, определено шансовете са били съвсем нищожни, след като милитаристичния и вдъхновен до краен предел щаб, царския двор и обществото в този момент се съгласяват на незабавния мир предложен от гърците, значи наистина е било безнадеждно положението вече. Ами през 1885-а тя прави точно обратното - спира ни да не окупираме Сърбия. 30 г. по-късно политиката й не е променена, те нямат интерес България да се разширява на запад, дори и през ПСВ са настоявали максимум до Вардар да ни се дадат територии, защото още са бълнували за Солун и разширение на юг. Не знам как си го представяте да устискаме до ПСВ (още повече, че тогава никой и не е знаел, че такова нещо предстои та да "устисква дотогава ). В Междусъюзническата устискахме едва един месец - това след 9 месеца тотална война срещу империята, крайно изтоштение на човешките и икономическите ресурси и тепърва започване на нова тотална война този път срещу всичките балкански страни... е не стават така нещата.
-
Много яка теория обаче - почти физична бих я прекръстил от автохтонна на бумерангова теория и съответно не История на България или българите, ами история на Бумеранговата империя. Идва Александър - удря траките, те се стрелват с един скок от Тракия на Готланд и от там о-о-о-п обратно баш тука, пречукват римляните и си взимат обратно автохтонната земя. Със славяните станало съвсем същото, само че малко по-късно. Това дотук по ХаджиАвтохтонова. Отделно Ганчо (или поне болшинството от зомбитата му последователи) твърдяха абсолютно същото и за прабългарите - и те винаги си били тука, ама пообиколили Азия и се върнали после. Та така - славяни, траки, българи - това все са измислени изкуствени наименования на едно и също автохтонно племе (ние) дадени от различни фалшификатори на историята - великоруски панславянисти, западни подтисници, масони и тн. Истинатае че ние винаги сме си били тук, само от време на време като са ни удряли зли инвейдъри са ни изхвърляли от тук, но за период от известно количество векове ние винаги сме се връщали обратно в своята изконна Автохтоновина - като бумеранг Е тва разбрах аз от горните писания и в интерес на истината доста се забавлявам
-
Абе сърбите примерно минаха без европейски монарси - излъчиха си цели две династии директно от шумадийските села излезли, но си изиграха по-добре от нас козовете в Европа. Иначе е вярно, че в България е много рано да се говори за друга форма на управление освен монархията през 19 в., хората наистина нямаше да я възприемат и най-вероятно това щеше да доведе и до безредици, каквито не са ни трябвали тогава.
-
И тази подробност оправдава ли ги по някакъв начин американците? Така е, но все паквсички бомбардировки са извършени над места намиращи се на обратния път от Централна Румъния към Южна Италия - Враца, София, Дупница, Скопие (да се чудиш защо и Скопие след като уж версията им е, че е чужд град, който ние сме окупирали).
-
Аха, това беше най-голямата мърлявщина от многото през тая война. Когато изтребителите удариха колона от албански бежанци от Косово. Много добре ги спасиха. Броя на цивилните сгради, училищата и болниците, които бяха разрушени от бомбардировки също показваше американската "прецизност". Вярно че сърбите попрекалиха малко със статистиките де (те в това са майсторчета), пък и някои от въпросните обекти бяха ползвани за военни складове. Но това не променя съществено картината.
-
Ше ме спукате от смях. Толкова прецизни беха, че 8 бомби паднаха в България. На територията на страна съюзник в случая, една от които падна дори в столицата (Горна баня) и само късмета ни размина с жертви. Свинщина.
-
Ето как един австрийски художник е видял българските жени през 1586 г. От същия художник (Х. Бек) - пленени християни, най-вероятно отново българи:
-
Ето очень интересно. До сих пор считалось что Хеты никогда не достигли проливы, а теперь оказываеться что и на Европа были
- 1 мнение
-
- 1
-
