В колосалната касапница настанала при Секигахара и последвалото преследване на отстъпващите в безпорядък войски на Западната коалиция почти всичките й пълководци са избити от самураите на Йеясу. Единствено Ишидо Мицунари и Кониши Юкинага успяват да напуснат живи бойното поле и да се измъкнат от преследващите ги отряди на Хидетада, най-големият син на Йеясу, който се завръща след неуспешно изпълнената мисия при баща си с молба да му позволи да се самоубие. Противно на общоприетата традиция провалилия се в клетвата си самурай да се самоубива ритуално Йеясу забранява на Хидетада да го направи с мотива, че вече му се е наложило по същия начин да загуби първия си син само заради прищевките на тогавашният властелин Ода Нобунага и не може да допусне това отново, когато вече всичко зависи от самия него.
Скоро след това Ишидо е заловен, влачен по улиците на Киото и обезглавен. Властта окончателно пада в ръцете на Йеясу и през 1603 г. той официално е обявен от император Го-Йодзей за шогун, след като от 1588 г. не е имало никой на този пост. Само 2 години по-късно Йеясу се оттегля от поста предавайки го на сина си Хидетада, но запазвайки конците на реалната власт в ръцете си, с цел да осигури максимална легитимност на наследниците си, същото прави преждевременно и Хидетада през 1623 г. в полза на своя син. Това се налага най-вече поради факта, че малолетния наследник на Тойотоми – Хидейори е все още жив и представлява опасност за шогуната Токугава, но в 1615 г. дворецът му в Осака е атакуван и когато става ясно, че ще го заловят, той се самоубива, а 7 годишния му сина Кунимацу е обезглавен от войниците на Йеясу. В същата година той въвежда закони, с които си осигурява контрол както над императорското семейство така и над феодалите в страната. Йеясу се отнася с уважение към новия император Го-Мизуноо, но ясно показва че неговата власт е изцяло церемониално-представителна и всичките му решения трябва да бъдат одобрявани от шогуната за да влезнат в сила.
Даймьо от края на епохата Сенгоку:
Що се отнася до военните владетели – даймьо, излишно е да се споменава, че доста от западните феодали са лишени изцяло от владенията си. Но пък някои остават непокътнати, а други от най-верно служещите му като Маеда Тошинага получават и допълнителни владения. Според новата реформа около ¼ от обработваемите земи попадат под пряката власт на шогуна, както и по-важните градове, пристанища и мини. Останалата земя е разпределена между приблизително 275-ата даймьо, разделени на „шинпан” (роднини на шогуна), "фудай" (наследствени членове на свитата му) и "тодзама" (външни даймьо, чиято вярност е под съмнение).
Но всички те са поставени под строг и постоянен контрол, чрез налагането на системата от нови задължителни правила, които трябва да спазват.
Въведени са забрани феодалите да се местят в други имения, задължават се да поемат отговорността по залавянето на престъпниците в своите владения и да осигуряват безопасността и удобството при преминаване от там на други даймьо според ранга им. Забранено им е да строят нови замъци и укрепления, като дори за ремонта на старите трябва да се иска разрешение от шогуна.
Като в тези нови задължения на феодалите влизат и много задължителни чисто ритуални церемониалности – трябва да се спазва определен етикет на облеклото, шествията да протичат по определен начин и с определен брой и подредба на хората в свитите според ранга на съответния даймьо.
Жени от преминаваща даймьо процесия:
Следната статистика показва, че тези нововъведения не са били просто портоколни, а ефективни. През първите 50 години от шогуната Токугава поради неспазването им, неподчинение на заповед на шогуна или подозрение в нелоялност на 213 даймьо изцяло или частично са им отнети феодалните владения. За същия период 172 души получават като награда власт над феодален имот поради заслуги и доказана лоялност към шогуна, което ги превръща в нови даймьо. А 206 от старите даймьо получават като бонус още владения към своите собствени. Имаме и 281 случая на заповед за преместване на даймьо в друго владение, също като тази, която Йеясу получава от Хидейоши след войната срещу Ходжо.
По този начин в страната е въведен строг режим, чрез който Йеясу да я държи здраво в ръцете си.
Освен даймьо разбира се и обикновеното население попада под нови установени норми. Хората живеят на определени места, по определен начин, занимават се само с определената им работа и са заплашени дори под смъртни наказания при нарушение на установения ред. Като самураите официално получават права да обезглавяват всеки човек, който сметнат за престъпник или, който се държи „не според очаквания от тях начин”.
Неаристократичното население също получава дълъг списък с церемониални норми, които задължително трябва да бъдат спазвани отново пред същата заплаха както и за останалите. Освен за ненапускането на местожителството и местоработата се въвежда определено облекло според ранга им и определени подаръци каквито трябва да се дават според възрастта и пола на съответните хора, както и дори с какво трябва да се хранят и къде точно трябва да построят тоалетната си.
Практически в страната е установено постоянно извънредно положение. Граници на отделни поземлени владения не могат да се напускат без да бъде представен документ със специално разрешение за това на граничните постове. Също така и не се позволяват пътувания през нощта освен в рамките на населеното място, което лицето обитава. Голяма част от мостовете над реките са разрушени с цел да затруднят нелегалното придвижване. И накрая пълната забрана за използване на колесни превозни средства в страната. Като за изпълнението на всичко това стриктно следи специално създадена тайна полиция.
Наказанията за неизпълнение на всички тези заповеди са изключително жестоки. Обезглавявания, изгаряне на живи хора и то на цели села само заради дребно провинение на местен жител – принципът на колективната отговорност, от която не могат да се спасят и майки с бебета на гърди. Практикува се и т.нар. тамешигири от самураите – публично разсичане на провинили се от самураите, които така изпробват остротата на мечовете си, като обикновено се секат нахвърляни един върху друг трупове на вече екзекутирани по друг ужасен начин провинили се. С достатъчно добро оръжие самурая може да разсече по няколко тела наведнъж, записаният най-голям рекорд е седем тела с един удар. Накрая телата на нещастниците се разсичат на късове и оставят за храна на псетата и лешоядите.
Йерархията на неаристократичното население е построена отчасти подоразвита преработка на китайски образец наричан в Япония „Ши-но-ко-шо”, означаващо: „войн-селянин-занаятчия-търговец” вървящи в низходящ ред. Интересното в нея е, че противно на почти всички останали селяните са издигнати в по-висок статут от занаятчиите и търговците, тъй като са смятани за основната производителна сила на основните блага. Което си е един вид реверанс за тежките периоди преди Токугава, когато са основната изкупителна жертва. В тези класи съществуват и вътрешни подразделения, като най-многобройни са при тази на самураите.
Благородниците от императорския двор за разлика от военните такива (даймьо) заедно с всички свещеници попадат изцяло извън класовата структора на японското общество. А съществуват и още две категории изцяло отхвърлени от обществото и стоящи под всички останали класи – това са „ета” (много нечистите, селяндурите) и „хинин” (нечовешките същества). Те реално нямат граждански права и им е позволено единствено да вършат презрени дейности като клане на животни, гробарство или някои считани за подозрителни занимания свързани с амбулантна търговия и някои театрални представления. Ета съществуват дори и днес (под названието буракумин) и също както тогава са изключени от японското общество.
Класовата принадлежност по принцип се определя по рождение, но макар и трудно не е невъзможно издигането от една класа в друга. Но най-трудно е преминаването в самурайската класа, която е и с най-широки привилегии. Дялът на самураите тогава е само 6% от цялото население и постепенно в резултат на тези реформи както и на последвалия мирен период заемат болшинството от чиновническите служби, които в последствие напълно окупират и практически от реално действащи воини се превръщат в административни чиновници.
Гербът на шогуната Токугава:
Йеясу Токугава умира през 1616 г. от болест, но преустройването на Японският свят от самия него продължава да бъде в сила за столетия напред. Действията и заслугите му продължават да са обект на спорове. Но някои неща си остават безспорни, най-вече това че в резултат на изумителната му кариера през изключително бурният си живот Йеясу преобразява японското общество, слага край на епохата на перманентните граждански войни и обединява нацията. Завинаги. От тук на татък на Япония й предстои само възход.
Териториални владения на даймьо в началото на шогуната Токугава:
Дербент го има отпреди римляните. Но както може да се досетите много пъти е бил разрушаван. Това, което днес се вижда е последната архитектурна линия отпреди да падне в ръцете на руснаците, т.е. - персийската, обаче от шахския период, вероятно при Сефевидите или малко по-рано.
