-
Брой отговори
11591 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
231
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Warlord
-
Това вече е голям и безмислен офтопик. В този форум не се нуждаем от латернаджийски пропаганди!
-
Но живут на севере и на юге не русские. На север - родственики финляндского народа племена - саами, карелци... а в юге - кавказкие народи, они - не славяне. Так генов в этих регионах отличаться друг с друга.
-
Ето още едно оригинално японско стихотворение, автор е Сайгьо, аристократ и бивш императорски телохранител оттеглил се от света като отшелник и повлиян от ужаса и меланхолията на природните бедствия и войните от края на периода Хейан: От дърво, Край пустото поле Чу се глас на гълъб Зовящ събратята си. Самотна, страшна нощ. ----------------------------- Част от друго негово произведение: Във време, когато Дълбоко униние е завладяло Света, който Все още е огряван от сияйната луна, Нейният лик ме потиска още по-силно.
-
И от разголени мадами които явно при напускане на територията на двореца веднага са слагали сутиени защото вече е било неприлично и непрактично да се ходи така както в двореца
-
Восточнославянскими племенами + варяги
-
Това вече е за отделна тема, но си спомням че имаше картина на холандски художник минал оттук през 15-16 век някъде и направил картина на български овчари, дрехите не бяха носии, а по-скоро семпло западноевропейско облекло. Трябва да я потърся.
-
Е обикновените селянки са били с по-прости дрехи и прически със сигурност, въпроса е дали това е модна тенденция. А ако тези дворци са били единствено с религиозно-ритуално значение къде тогава са административните сгради на минойската цивилизация?!
-
Кратка справка с Речник на чуждиците: Чекрък - (турски - cikrik) 1. Уред за предене, пресукване или намотаване на прежда, който се движи с колело; рудан. 2. Валяк за навиване на въже на ведро или вадене на вода.
-
Мда самолетите им са избомбени както са си стояли в хангарите. Бая недоизкусурена отбрана от страна на авиацията
-
Е имайте предвид, че тогава обредните и политическите дейности често са се съчетавали. А специално двореца в Кносос е толкова огромен и с толкова много помещения за живеене, че ми е трудно да си го представя единствено като храм. Да не говорим, че е имало още доста такива дворци, които са били разрушени от микенците след това. С други думи - къф е проблема жените и в ежедневието да са си ходели така - нали е жега на Крит, практично е?!
-
Вече е юли, а продължава да вали и да е неподходящо за бира в парка или извън София поради което си седя в нас и чертая карти по случай скорошното ми пътуване до Чехия през отпуската вниманието сега е насочено натам: Великоморавия IX в.
-
Не, нямам това предвид, но все пак поставям гледни точки. Защото от едната страна се казва - Ето Полша как е разположила войските за отбрана, значи и РККА щом е била разположена така е искала да се отбранява. Но си прав че темата прелива от фактология с опции за всевъзможни тълкувания и спекулации. То нали за тва я нищим тука толкова усърдно от край време. Последните 2-3 страници нямах време да ги прегледам, ама ако става въпрос за полевата болница в Брест, разположението й е наистина странно. Наистина казуси могат да се вадят от всякакви такива обстоятелства особено подхранвани от майстори като Суворов, но те наистина са много и сам човек като мисли над тях допуска подобни варянти, дори да не е чел само едната страна в спора.
-
Добре ама защо сравняваме отбраната на Полша с отбраната на СССР? Все пак при втората става въпрос за далеч по-големи разстояния. То и от тези карти се вижда, че армията от Лодз примерно няма къде по-назад да я разположат, освен ако не стои да чака на самите подстъпи на Варшава, или пък тази в Познан на позиции по Варта, по-задни вече ще бъдат неподходящи - чак на Висла и пак почти до Варшава. А иначе те всички са наблюдавали тогава войната и са видели колко отчайващо неефективна е отбраната на Полша срещу Вермахта с тази тактика и въпреки това СССР разполага аналогично на тях своята отбрана пак на самата граница, въпреки по-големите си мащаби и възможности за разгръщане и маневриране. Що така?
-
Мда, направих бърза справка и аз сега. Явно преди съм се подвел от посочения от теб пасаж или просто съм чел някой по-кекав превод на Пахимер сигурен съм че там пишеше "необикновено" клане, докато тук е преведено "обикновено" - демек точно обратното, но може би в смисъл че не е било точно битка а същинско клане. Но иначе да - отрядът който първи е влязъл в схватка с българските войски също е бил български, затова вероятно е било подходено със снизхождение към обикновените войници.
-
В момента не, защото това съм го чел в книга. Сега като разтърсих - http://aitrus.info/node/351 на този сайт в приложената карта селището Чайоню е датирано от 8369 пр.н.е. (не се чете много хубаво) иначе мисля че въпросните най-стари засега експонати бяха по-скоро мъниста направени от самородни късове метал.
-
Вероятно бъркаш с Клокотница.
-
Е то е било авангард, служещ за увличане на врага в засада. Или леки конници или пехотинци-стрелци, но във всеки случай леки и бързо подвижни части, които може и да са минали в колона по моста, докато тежките византийски катафракти, които са ги преследвали са се наблъскали нагъсто стремейки се по-бързо да минат оттатък моста за да ги догонят, а и за да могат да разгърнат бойния си ред. Има и друго, не се споменават подробности около подготовката, може при подкопаването да са оставили дървени подпори, да са изчакали авангарда да се изтегли отсам моста и тогава да са ги дръпнали. Деспот Елтимир тогава все още е на страната на племенника си - Светослав Тертер и явно е участвал със собствените си отряди в битката, разколът между него и царя настъпва на следващата година. А реката Скафида всъщност византийците са наричали оттокът на Мандренското езеро в морето, което те също са считали за река, подобно на Керченския проток, за който са смятали че е продължение на река Танаис (Дон) оттичаща се от Меотидското езеро (Азовско море) в Евксински понт (Черно море). Пахимер съобщаваше и други интересности - на византийска страна се бие Войсил (най-малкия брат на бившия цар Смилец), именно той командва отряда, който е въвлечен в засадата при моста. А също така в похода на помощ на сина на императора - Михаил ІХ е изпратен и вече престарелия военачалник Михаил Глава Тарханиот, което говори че императора не се е чувствал сигурен за изхода на сражението. Също самия Пахимер нарича тази битка "рядко случващо се кръвопролитие" и твърди че българите избили всички пленници, което противоречало с воинските традиции на епохата.
-
Вероятно основите на моста са били предварително подкопани от българите. Според Пахимер при срещата на двете войски българите веднага тръгват да бягат, а византийските - да ги преследват, когато тежките катафракти се наблъскват нагъсто през моста конструкцията се срива в реката, която на това място е била доста дълбока и настава сеч и суматоха. Макар че нито войските са били големи, нито загубите на врага, битката е успешна и задълго осигурява мир и просперитет за държавата.
-
Аз искам от кабината на Су
-
За съжаление е така - в почти всички случаи взаимноизгодната практичност отстъпва на водещите до конфликти предразсъдъци. И въобще не е нужно едната цивилизация/империя да се намира в период на експанзия, сблъсквайки се с нещо чуждо тя по презумпция го възприема първо като потенциален враг, а след това евентуално като евентуален партньор. Все пак управляващите върхушки винаги се интересуват първо от това външни интервенти да не им намалят или отнемат досегашните привилегии, а също и от още по-голямото си забогатяване чрез експанзия към чужди територии и ресурси. Вярно е че винаги може да се намерят и мирни решения на проблемите, но посочените по-горе културно-цивилизационни различия винаги пречат, именно те изтъкват различието между теб и другия, страха той да не ти натрапи своето със сила или по мирен път и необходимостта ти да го изпревариш в това начинание.
-
И все пак първите намерени засега предмети изработени от мед са от 9 000 пр.н.е. в северната част на Месопотамия (в Чайоню). Рано е да се доказва с това, самобитното възникване на медообработването на Балканите.