-
Брой отговори
3967 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
17
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Thorn
-
Добре де, за кой път ще се разправяме за Codex Argenteus. Опровергахме всички аргументи на Чилингиров, обаче вие пак не - фалшификат, та фалшификат! Пергамент точно от периода, датиран с С14, а през 17 век при цялото си желание не могат да познаят дали взетия пергамент е от 6 или от 10 век, че да подберат правилния! Аргументът, че нямало сребърно мастило преди Глаубер го опровергахме с безброй сведения и картинки на други кодекси със сребърен текст. Показахме, че сведенията за кодекса са от преди Глаубер да се роди. Наскоро намериха Шпаерските листове, които са от СЪЩАТА книга. Да не би фалшификаторът нарочно да ги е скрил с цел да ги намерят чак през 20 век? Какви са ти основанията все още да го смяташ за фалшификат? Да не би Чилингиров да е господ бог и думите му да не подлежат на съмнение?
-
Ами точно това означава. През 210 година никой не е чувал името българи, а градовете имат свойството да оставят археологически следи. Посочи ми някой от тях.
-
Никой не говори за хунски или тюркски произход на маджарите. Но с тях е имало едни кавари, които са хазари - т. е. - може и да са тюрки. Ако разбира се хазарите са тюрки. Освен това не семе сигурни какви са хуните - може ида са угорски народ. За съжаление няма начин достоверно и без съмнение да правим такива изводи за ранното средновековие. Фактите - имаме българи на средния Дунав по времето на Омуртаг и Борис, имаме унгарски източници /гестата и по-късни такива/, имаме липса на българи по средния дунав в източниците след идването на унгарците. Хронологията е неясна, имаме само гестата и прозводните и, нямаме избор освен да се съобразим с нея. Ако имаш аргументи против - казвай, знаеш, че отвъддунавска българия е една от темите ми и всеки нов аргумент би ми бил много интересен.
-
За културата след приемането на християнството съм съгласен. За езическата - не съм.
-
Градът е Кайруан.
-
Формално е иконоборец, но не е прекалявал като Теофил или като Константин V.
-
Преувеличаваш самооплюването. Ако българските комунисти са мекерета, защо да са по-големи мекерета от румънските, които поне официално одобряваха анксирането на Молдова, полските, които поне официално одобряваха анексирането на Лвов, Брест, Вилно, гедерейските, които мазохистично се радваха на победата на СССР във войната, унгарските, които одобряваха пълното окастряне на Унгария и чехите, които одобряваха 1968? Колкото до българските – те освен двегодишни залитания за Македония имаха и ярки националистически изцепки, неодобени от СССР – визирам възродителния процес.
-
Нали не се опитваш МЕН да убеждаваш, че живописта си струва? Дето съм се захванал да издирвам и най малките и останки.
-
Като архитектура - византийска провинция, с изключение на няколкото ранни базилики от времето, когато Борис е флиртувал с папата. Тях бих искал да можех да видя! Като живопис - византийска провинция от началото до края. Като художествена керамика - византийска провинция от "преславската" художествена керамика до "сграфито" керамиката. Като литература - дълбока византийска провинция. Като религиозни концепции - дала е богомилството - доста гадничка постманихейска ерес. Честно казано - приносът е един литературен език, на който са били направени доста преводи. Май това е ценното.
-
Нямам никакви възражения към това. Обаче приведи някакъв критерий. И то нещо по защитимо от критерий от типа - Онова, което изкарва българите по-значими, по-славни, по културни т.н. минава в графа "реален факт", а обратното автоматично - в графа "сбъркано и преувеличено". Такива критерии са несериозни.
-
Абе не е точно така - преди май са правили някакви частични преводи. Аз ползвам ЛИБИ XX /Унгарски извори за българската история/, което е сравнително ново издание и доскоро го имаше в книжарницата на БАН. Там има и латински текст и български превод. Книгата на Христо Димитров е абсолютно задължителна за всеки, който се интересува от темата и за мен е най-доброто възможно изследване на български към момента. Единствената му хипотеза, която ми изглежда съмнителна е предположението му, че гръцкия отряд в помощ на Салан не е пратен от императора, а е контингент от далматинските византийски градове, които също са се почувствали застрашени. Иначе е ясно, че точна хронология не може да се даде, но според него завладяването е по времето на Симеон. Аз все пак съм склонен да считам, че някои събития е възможно да са в началото на царуването на Петър. Под завладяване в случая имам предвид и признаването на зависимостта от унгарците на някои от българските аристократи в района, независимо, че потомците им запазват толкова власт, че се налага в началото на XI век да се водят нови войни срещу тях. Става дума за прочутия Ахтум, за когото проф. Добрев естествено знае доста повече, отколкото знаят изворите и не ще да сподели източниците си на информация. Колкото до въпроса на Пламен - нямам никаква разумна идея откъде изкача годината 926.
-
Като цяло си прав - на запад употребяват грък за източно православен. Обаче създаваш впечатление, че не си чел гестата. Там изрично и много ясно се прави разлика между българи и гърци. По въпроса дали тези българи в края на 9 началото на 10 век са били християни - в гестата не се създава такова впечатление, но и да са били - те са били или родени като езичници или християни първо поколение, та християнството може много да не им е личало.
-
В средновековната балканска традиция не е имало номерация на владетелите, номерата са слагани в от съвременната /от 19 век насам/ историография. Дали ще признаеш Петър Делян и К. Бодин за царе с номера или не е въпрос на концепция.
-
Ресавски, никъде не съм казал, че Салан е брат на Борис. В gesta-ta LIBI XX Салан веднъж е наречен внук и веднъж правнук на Keanus magnus и веднъж вуйчо на българския владетел. Като този владетел не е споменат по име, значи може да си мислим и за Петър. Това би обяснило и гръцкия отряд в подкрепа на Салан.
-
Това са римски стени. Модел са именно стените на самия Рим, конкретно прилича на Порта Асинария.
-
Слово:деньга, Ближайшая этимология: мн. деґньги, др.-русск. деньга в грам. 1361 г. (Срезн. I, 652), также тенка "монета", Афан. Никит. 43 и сл. О реалии см. Бауэр у ШреЁттера 132 и сл. Дальнейшая этимология: Заимств. из тат., чагат. t„џk„ "деньги; серебряная монета", чув. t„џgЌ, казах. teџg„, монг. teџge, калм. tЊџgn• "мелкая серебряная монета"; ср. Рамстедт, KWb. 395; Рясянен, Tat. L. 68; Корш, AfslPh 9, 496 и сл.; Радлов 3, 1046. Источник этих слов искали в ср.-перс. dѓng, нов.-перс. dѓnag "монета", др.-перс. danЈkh (Гераклеид в "Etym. Magn."); см. Хорн, Npers. Et. 118; Хюбшман 134; Мункачи, KSz 6, 378; Бернекер 1, 183 и сл., но ср. Рясянен, ZfslPh 20, 450; Toivonen-Festschrift 127 и сл. Устарело мнение К. М. Френа ("Dе origine vocabuli rossici denьgi", Казань, 1815) и Миклошича (Mi. TEl. 1, 281, Доп. 1, 26), которые усматривали в деньгаґ слово, близкое тюрк. tamga, damga "метка, штемпель"; см. Бернекер, там же, а также тамгаґ. Надявам се Фасмер да е достатъчно авторитетен. Обща "татарска" дума. Дали е от тюркски или монголски или персийски произход - не е важно. Важното, че е записана чак през 1361 - по времето на Златната орда. От там нататък - в Източна Европа къпчаки и кумани е наименование на един и същ народ, който е в основата на днешните татари. И при това и "татарите" от 13-14 век са говорели на къпчакски. Т. е. това, което исках да кажа е, че думата ни е известна от татарите.
-
Иначе ако трябва да се отговори сериозно на въпроса, причината не една. Разцветът е бил обусловен от ранно развитие на търговия и занаяти. През 14 век Англия е изнасяла суровина – вълна, а фламандците са правили продукт с добавена стойност – сукно. После вече англичаните са почнали да си тъкат в самата Англия. Освен това не е лесно да процъфтяваш, когато страната ти е основен боен театър на 80-годишната война. Че и на още доста войни след това – почти без прекъсване до 1945. И освен това проблеми с пристанището – Брюге се затлачва, Антверпен е блокиран от холандците, а Остенде има местно значение.
-
eй сега се върнах от Брюге. Да имаше и в България такъв упадък!
