IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS

Чувал съм ги и тези теории, но мисля, че терминът "влах" си има конкретно етническо съдържание. Няма доказателства, че някога "влах" се е използвало като синоним на "скотовъдец". Поддръжниците на тези теории непрекъснато цитират едно сведение на Ана Комнина, защото няма какво друго да цитират, според което императорът наредил да се свика набор войници измежду българите и измежду номадите, които на разговорен език се наричали власи. Поддръжниците на тази теория настояват, че Ана Комнина имала предвид, че "влах" значело "номад". Думите ѝ обаче позволяват и друго тълкуване - конкретно тези номади, а не някои други, се наричат власи. Куманите също са номади, при това коневъди. Ана Комнина обаче ги нарича кумани и ясно ги разграничава от власите. На едно място тя съобщава, че власите показали на куманите старопланинските пътеки, през които последните да преминат. На друго място тя съобщава за някой си влашки първенец Пудило, който отишъл в лагера на императора и известил, че куманите са преминали Дунава. Чувал съм и теорията, според която Мизия била наречена Влахия заради многото стада добитък, които се отглеждали в нея и затова хронистите наричали въстаналите българи власи. Това твърдение обаче не е подкрепено с никакви налични данни. Мизия започва да се нарича Влахия близо 20 години след възстановяването на българската държава. Първо в източниците се заговаря за власите между Дунава и Стара планина, а за Влахия се заговаря доста по-късно. Т. е. понятието "влах" предхожда по време понятието "Влахия".

Ами доколкото го познавам, едва ли могат да бъдат видяни негови аргументи, а само псевдо-аргументи.

Наистина, никъде не са го отбелязали. Но причината може би е, че за тях това не е имало такова значение, каквото има за нас днес.

Може и така да е. Във всеки случай, аз не успявам да разчета думата "Дочата" върху кръста. Но П. Добрев е ходил на място и може по-добре да е видял. Но с оглед на останалите му "разчитания", май не може да му се има много вяра.

Малко странно ми се струва да е едновременно внук на Симеон и на Самуил, освен ако не е потомък на единия по бащина, а на другия - по майчина линия. Но подобна теория ми идва в повече. Очевидно, Калоян е употребил този израз в преносен смисъл с още по очевидна политическа цел, а именно - нему се полага по право българския трон. Нали трябва и да се аргументира по някакъв начин. Ако не е било необходимо нищо повече от това, просто да поиска корона, защо му е било всичко това, наистина? Мисля, че дадох достатъчно примери, а мога да ти дам още много. А ти така и не ми посочи поне един чистокръвен българин, управлявал второто и третото българско царство. Колкото до възстановяването на държавата на маите, би могъл да направиш подобен опит, а реакцията на мексиканските власти би била същата, каквато би била, ако 100 потомци на древните маи решат да възстановяват държавата на маите. Но днес нещата са малко по-различни от Средновековието, защото днес съществуват национални държави, а тогавашните държави не са били точно такива. Това сигурно беше някакъв майтап. Та кой съвременник ги е признавал за законни? Логиката ти е неразбираема за мен. Хайде, пак трябва да си изясняваме понятия. Направо ми писна да повтарям като папагал едно и също. Хем говорели на тюркски, хем били от тюркската цивилизация, хем не били тюрки. Сигурно и днешните турци не са тюрки, защото са до голяма степен асимилирани балкански и малоазийски народи. О. К. Нека власите са българи! От това твърдение планетата Земя няма да спре да се върти, а Слънцето няма да спре да свети. Извинявайте, че накърних патриотичните ви чувства! Ще си пусна малко ТВ Скат, за да компенсирам липсата си на патриотизъм.

То вече е ставало дума за повечето от тях в темата. Първо, ето оригиналния текст, с уговорката, че са пропуснати някои от малките буквички, тъй като не се виждат ясно. Поради това тази транскрибция не може да се смята за сигурна и окончателна: "ЦАРААЧАСТАДОМНЕНДУОДОНОГРЕРАДУВОЙЕОФЬКУТТАРЬ. . . . . ЕШ", което може да се разчлени като: "ЦАРА АЧАСТА ДОМНЕНДУ ОД ОНОГРЕ РАДУ ВОЙЕО ФЬКУТ ТАРЬ. . . . . ЕШ", или като: "ЦАРА АЧАСТА ДОМНЕНДУ ОД О НОГРЕ РАДУ ВОЙЕО ФЬКУТ ТАРЬ. . . . . ЕШ". Според Петър Добрев пък "ЦАРА АЧАСТА" всъщност следва да се чете като "ЦАРА ДОЧАТА". Нямам останалата част от прочита на древнобългариста. К. Гербов може да го пусне, ако иска. Но едва ли би имало друга полза от това, освен да се позабавляваме малко. 1. На "превода" на Петър Добрев няма да се спирам подробно, защото не разполагам с неговата книга, т. е. "книга". Доколкото разбрах, според "древнобългариста", "ЦАРА" трябва да се превежда като титлата "цар", а "Дочата" е някаква древна пущунска дума, която според Иван Добрев е всъщност, късна арабска заемка в пущунския език и означава "точност", прецизност. Друг възможен вариант, според мен, е "Дочата" да е всъщност името на въпросния български цар. Може би той се е казвал Дочо? Разбира се, не е известен български цар с такова име. Но стига сме се занимавали с П. Добрев. 2. Според Иван Добрев, втората част от текста в основата на кръста е на славянски език. Той обаче дава превод само на частта "ДОМНЕНДУ ОД ОНОГРЕ РАДУ ВОЙЕО", като според мен го транскрибира не съвсем точно: "ДОЙНДУ ОТ ОНОГРЕ РАДЕ ВОЙО". което Добрев превежда като "Те дойдоха тук поради войната". При цялото ми уважение към Иван Добрев, имам известни съмнения във верността на превода му. Първо, той не пресъздава текста съвсем точно и второ, не дава превод на целия текст, а само на една извадена от контекста част. Изглежда, че се затруднява да преведе останалото въз основа на българския език. Пък и неговата основна цел не е да прави превод на текста, а да разкритикува методиката на Петър Добрев. 3. Преводът, даден от К. Гербов може би се доближава до истината: "Тази земя, господствана от Унгария, Раду воевода направи . . ." 4. Друг възможен вариант е: "В тази страна, управлявана от времето на Негру Раду Воевода, който създаде страната. . ." 5. "Властвайки в тази страна от времето на Негру Раду Воевода, създателят на страната . . ." Значението на някои от думите може да се смята за почти сигурно, ако са разчетени правилно, разбира се. Ето техните аналози в съвременния румънски език: ţară (земя, страна); această (този, тази); facere (създаване, направа); făcut е дума, производна на facere, но не съм сигурен за точното ѝ значение. Може би означава нещо като "създател", "основател". За някои от думите не съм съвсем сигурен дали правилно са разчленени и дали не липсват букви. Ето значенията на някои думи: domn (господар); domnul (господин); domni (царуване, царувам); domnie (княз, княжески двор); dumnezeu (Бог). При всички случаи, в текста се съдържа коренът domn. Може би "од" е славянска заемка със значение "от". Голям проблем е, че част от текста е повредена.

Никъде не е казано, че това са двете крила на един и същ народ. Това са двете части на една държава, която е съществувала някога отдавна, а Петър и Асен са я възстановили. Какви други причини би могъл да има? Правиш ли разлика между "българи" и "царе на българите"? Защото това са две съвсем различни понятия. И изобщо не е задължително над българите да властват българи. Като оставим настрана спорния произход на Асеневци, посочи ми един чистокръвен българин, стоял начело на Второто българското царство, защото аз не се сещам за такъв. А след това ми кажи къде Асеневци са се изкарвали българи! В такъв случай излиза, че без никаква причина са се опитвали да се "изкарат българи" и само са се тупали в косматите си гърди и са викали "Болгар, болгар!" Първо, унгарският крал е бил заплашен с отлъчване от църквата и второ, етническата принадлежност на един владетел няма абсолютно, ама абсолютно никакво значение. От значение е само и единствено суверенитета и легитимността на самото царство/кралство. А дали начело му ще стои влах, куманин, българин или татарин, няма абсолютно никакво значение както в онази епоха, така и днес! Потретвам, а може би почетвъртвам: Етническата принадлежност няма абсолютно никакво значение в случая. От значение е единствено легитимността на кралството. А в очите на кръстоносците България е била незаконна държава, защото тя се е отцепила от законния си господар - ромейския василевс. Отделен въпрос е доколко е била законна и Константинополската латинска империя. Въпрос на гледна точка и на интереси. Като се изкарва законен наследник на някогашното българско царство, Калоян се е надявал, че ще получи императорско достойнство, каквото са имали старите български царе. А иначе, папата ги е признал за латинци още от самото начало на кореспонденцията.

За превода на последните редове засега има три - четири работни варианта, като нито един не е много сигурен. Там също има няколко пропуснати малки букви, които е почти невъзможно да се прочетат на снимките. Може би ако те се разчетат, ще може да се направи някакъв що годе сигурен превод. Колкото до Свети Никола, не зная той да е имал някакво специално значение за власите. Навярно някой друг, като например RIZAR, може да каже, ако успее да се абстрахира от емоциите си и от схващането си, че власите са българи.

В превода не съм добавял промени: "Този кръст бе издигнат в Светото име на Светата Троица и на Свети Никола. Земята ..."

Ще добавя още една буква към своя прочит на текста. При внимателно взиране забелязах една пропусната буква "Е" на третия ред. За да я видя ми помогна транскрипцията на П. Добрев "БУЛЕ". Така "сФЬнТУЛУ[И]" става "сФЬнТУЛУЕ". Виждам и една пропусната лигатура "н" на втория ред в думата СФЕТЕ, която става "СФЕнТЕ". Виждам обаче, че има още пропуснати малки буквички, но много лошо се виждат на снимките и засега ми е невъзможно да ги разчета. Може би трябва да се отиде на място. И така, до тук първите три реда стават: "†АЧАСТАКРУЧЕРЬДЕКАТСВЕТОУНУМЕСФЕНТЕТРОЕЦЕШЕАСФЬНТУЛУЕНЕКОЛАЦАРААЧАСТА..." или: "†АЧАСТА КРУЧЕ РЬДЕКАТ СВЕТОУ НУМЕ СФЕНТЕ ТРОЕЦЕ ШЕ А СФЬНТУЛУЕ НЕКОЛА ЦАРА АЧАСТА..."

"Нашите книги", "Нашите стари царе, прародители мои". Какво друго да каже един претендент за българската корона? Та нали той използва именно приемствеността между старите и новите царе като аргумент, че трябва папата да му даде корона, патриаршеско достойнство и признание за царството му. Това може и да е политически ход. За римски родове говори папата. Те са неговият аргумент. Римският произход обаче не върши работа на Калоян. А родината на тогова е Мизия. Независимо дали той е бил влах, куманин, печенег, българин или грък, тя си е била негова родина и съвсем естествено е да говори за "наши царе" и "наши книги". Освен това, много добре знаеш, че власите са ползвали изключително българската писменост, наред с гръцката и латинската. Поради това няма никакъв проблем, той да нарича тези книги "наши". Власите други книги не са имали. Струва ми се, че пренасяте съвременния национализъм и патриотичните си настроения в една епоха, когато тези чувства не са били толкова ясно изразени. Безспорно, "кръвта" и "езикът" са имали някакво значение, но от не по-малко значение е била религията например. Към края на ХІІ век в Мизия е обитавало разнородно население. Кой е бил преобладаващият етнос е невъзможно да се установи. В изворите се говори за кумани, узи, печенеги и власи. Българите почти не се споменават. Цялата тази разнородна смес е ползвала българския, а вероятно и гръцкия език. Непонятни са за мен опитите Асеневци да бъдат изкарани на всяка цена чистокръвни българи, при това големи аристократи на ромейска служба, при положение, че в изворите отсъстват каквито и да било данни за такова нещо. Охотно се приема дори, че те може да са кумани, тъй като и куманите биват обявявани от нашите патриотарски историци за българи, макар че в съвременната наука не съществуват спорове относно тяхната тюркска принадлежност, която не се отрича дори и от въпросните патриотари. Но все пак, за тях те са българи. В същото време категорично се отричат каквито и да било тюркски елементи в езика и културата на прабългарите, защото не бива бугарите да са татари. И въпреки, че с охота се допуска възможността Асеневци да са били кумани, категорично се отхвърля възможността те да са били власи, защото това би означавало, че те ще минат за румънци и комплексите ни за историческа малоценност ще избият в страх да не се окаже, че румънците са възстановили нашата Българска държава. Пък и ако се окаже, че Асеневци са власи, то излиза, че нито един българин не е управлявал Второто българско царство. Асеневци са власи, в които по-късно се е вляла гръцка и унгарска кръв. Константин Асен и Йоан Стефан са сърби. Чака е татарин, Тертеровци са кумани. Шишманите произхождат от Асеневци и от куманите. Йоан Срацимир е полувлах, а Йоан Шишман - полуевреин. Като добавим и Кобургите, властвали в Третото българско царство, положението става ужасно за нашите национални самочувствия. Никой обаче в Обединеното кралство например, не се притеснява от факта, че повечето от техните крале не са били англичани. Като започнем с Нормандската династия и тази, на Плантагенетите, произхождащи от Франция и след кратки английски проблясъци продължаваме с шотландската династия на Стюартите, смъртните врагове на Англия, които едва ли не присъединяват Англия към Шотландия без война. Може би трябва и ние да се оставим на БЮРМците да ни присъединят, но патриотизмът ни прави недопустима подобна мисъл. Следва немската Хановерска династия, а после идват добре познатите ни Кобурги, които управляват и до днес. Вярно е, че данните са оскъдни и не позволяват да се направи сигурен извод. Всяка от трите основни хипотези си има своите основания. В изворите обаче пише "власи", поради което аз приемам именно тази хипотеза за най-вероятна. Разбира се, това е причината такива като Иванко Тертер, заслепени от своите пристрастия и емоции, да вадят от девет кладенеца вода и да търсят под вола теле за да доказват, че власите са българи. Излишните емоции и националните чувства ни пречат на обективния поглед. Най-добре е да се абстрахираме от тях, когато се опитваме да вникнем в една такава сложна и заплетена проблематика.

Какво общо имат земите на север от река Дунав с тези, на юг? Двете територии си имат собствени отделни истории. Впрочем, името Йоан, което всъщност е носел Калоян, е било много разпространено и на север от Дунава. Хм, по някаква случайност, това беше по темата. Вероятно издънка на Асеневия род пък е дала началото на една от най-древните благороднически фамилии в Румъния. Името Асан е споменато в списък от 75 имена в „Descriptio Moldaviae“ (1714-1716) на Димитрие Кантемир.

Посочи ми един влах от Х - ХV век, който да носи типично влашко име! Защото аз от доста време колекционирам имена на власи и трябва да ти кажа, че засега не успявам да открия нито едно такова. Имената им са преобладаващо славянски. Та те и днес повече от половината власи в България и БЮРМ носят български имена, но са си власи.

Всъщност терминът "Цара Ромыняскъ" не е толкова късен. Той се появява още в първия известен нам текст на румънски език, което предполага, че е съществувал в разговорния език и преди това. Късен е терминът "Ромыния", който заменя в началото на ХІХ век "Цара Ромыняскъ". Ами как претендент за титлата "цар на България" да напише "Проверих в едни чужди български книги?"

Лъжеш се, Хониат всъщност е казал: "... опитвали да съединят в едно властта на мизите и българите, както е било някога отдавна." Всъщност, Хониат постоянно ги нарича власи, понякога мизи, а веднъж "българския и влашкия народ". Къде се е нарекъл българин? Ако това, което казваш, беше истина, този спор сега нямаше да съществува.

Аналогията е, че Асеневци се обявяват за царе на Гърция, на България, или на България и Влахия също на териториален, а не на етнически принцип. А Калоян също декларира, че тронът на България му се полага по право. Петър има претенции към титлата "цар на гърците", в което съзирам претенцията му да е наследник на част от Ромейската империя. Същевременно никъде не е засвидетелствано той да се е титулувал "цар на българите". По-късно, при Калоян пък се появява титлата "цар на България и Влахия". Това също е на териториален принцип, тъй като България и Влахия са си били ясно обособени отделни територии. А това, че Калоян е бил наследник на старите български царе, е аргумент за по-лесно получаване на международно признание, за което Асеневци упорито са се борили в продължение на близо 20 години, като през цялото това време всички са ги смятали за незаконни узурпатори на исконни ромейски територии.

Че кой говори за българския народ? Става дума за власите. Власите са били до такава степен българизирани, че имената им са били български, писмеността им е била българска, религията им православна. Изглежда, че влашкият език се е ползвал само на битово ниво. Срв. днешните цигани, турци, арменци, власи и пр. малцинства в България, които отлично си служат с българския език на всички равнища, може би с изключение на много от циганите, които не могат да четат и пишат. Нормално е Калоян да е чел български книги, тъй като не е имало влашки такива. Впрочем, има изказано мнение, че всъщност Калоян не е чел никакви книги. Колкото до прозвището "Влаха", действително то може да е получено заради произхода на Калоян от Влахия (Мизия), а не защото наистина е бил етнически влах. Странно е обаче съвпадението на данните в изворите с думите на папата за римската кръв, благородния римски род и пр. Както и да е. Данните са оскъдни и както вече веднъж отбелязах, не бих ги нарекъл "доказателства", а "податки". Но мисля, че влашката хипотеза си има своите основания. Изглежда, че национализмът и патриотарството в онази епоха не са били толкова силно изразени. Не е ли любопитно, че когато например, Вилхелм Завоевателя завладява Англия, той не основава кралство Нормандия, а просто завладява Англия и става крал на Англия? А както вече отбелязах неколкократно, държава с име България би получила много по-лесно международно признание, отколкото Влахия. Не случайно папата излиза пред унгарския крал с аргумента, че Калоян бил владеел България не като узурпатор, а по силата на бащиното право, поради което Белград и Браничево се полагали по право на българския цар. Според мен, възможно е да е имало смесване, взаимно влияние и пр. Власите и някои от куманите в един момент са имали сходен начин на живот. Но май наистина въпросите са повече от ясните отговори.

Пускам тук част от едно мое мнение, изказано в темата за Йоан Мирчо, защото всъщност тук му е мястото. Аз вече изложих мнението си, че Никола едва ли е воеводата Никола Александър, тъй като липсва титлата. Допускам, че може да има грешка в прочита "ШЕАФЬНГУУНЕКОЛА", където "Г" може да е всъщност "Т", а буквата "Л" не се вижда ясно на снимката. В транскрибцията като че ли е пропусната и лигатурата "с" горе между буквите "А" и "Ф". След корекции текстът става "ШЕАсФЬнТУЛУНЕКОЛА". В такъв случай текстът би трябвало да се транскрибира по следния начин: "ШЕ А сФЬнТУЛУ[И] НЕКОЛА", което би могло да се преведе като "и на Свети Никола". Т. е. цялостният превод на първото изречение става: "Този кръст бе издигнат в Светото име на Светата Троица и на Свети Никола". Но не съм сигурен дали "Г" е "Т". На снимките се вижда много лошо. Пък и изтъкнатият "древнобългарист" П. Добрев разчита буквата като "Б". Но изключено е да се предоверяваме на неговия псевдопрочит. Възможна е също грешка на каменоделеца. Такава се наблюдава в кръглия надпис около влашкия герб, където буквата "Р" очевидно е изписана като "Г". Колкото до Раду Войео, най-вероятно той не е бащата на Мирча, а е легендарният основател на Угровлашкото воеводство. Той е известен още като Раду Вода, или като Раду Негру. Възможен прочит на текста "ОДОНОГРЕРАДУВОЙЕО" е "ОДО НОГРЕ РАДУ ВОЙЕО", но ми се вижда съмнително "Негру" да се изписва по такъв начин. По отношение на монограмите: Има известна логика в прочита "Йоан Мирча чел Маре", но не е изключено да има и друг прочит. Засега не се сещам за други варианти. Интересно е, че елементът "Y" от буквата "М" прилича на чаша с високо столче, но по-важното е, че се изписва като буквата "Ч". Възможно ли е това да е монограм със значение "Мирчо"? Май по-вероятно е това да е просто стил на изписване на буквата "М". Нямам под ръка монограма на цар Мичо Асен, за да направя сравнение и дори изобщо не помня какво представляваше, но май върху печата му беше изписано цялото име. Общо взето, мнението ми е, че този паметник може би е от по-късно време - ХVІ - ХVІІ век. Все още не мога да се аргументирам добре, но самият му вид, а и самите букви ме навеждат на тази мисъл. Но мога и да греша, разбира се. Би било интересно да се види какво пише на останалите монограми. За съжаление, виждам ги много зле. В най-долния разчитам буквата "У" и нищо повече. Над двете "М" пък разчитам монограмите "ИС" и "ХС". От 1187 г. насетне България е твърдо на юг от Дунава, с изключение на кратки периоди от време, когато през ХІV век е владяла част от Бесарабия. Според някои изследователи пък, по времето на Йоан Асен ІІ и на Константин Асен България е владяла за по няколко години Олтения, извоювана в кървави битки с унгарците. Но какви са аргументите в подкрепа на техните становища, не мога да кажа. Останалото, а именно картите на България, простираща се далеч на север до Южните и Източните Карпати е резултат от голямото въображение на редица български картографи. Влахия извоюва своята самостоятелност след война с Унгария и след като Басараб І разгромява унгарските войски, предвождани от крал Кароли Роберт в битката при Посада през 1330 г. Няма никакво отделяне от България и прочие патриотарски фантасмагории. Същият Кароли Роберт нарича Басараб влах. На изображенията се вижда как влашките войски, нахлупили типичните свои рунтави калпаци, громят цвета на унгарското рицарство. И аз също се питам къде са българите и куманите в тези картинки?

Унгарският крал не би могъл да възрази срещу аргументи на папата като "заплашване с отлъчване от църквата" и подобни. Ами те вариантите не са много. Или е чул, или е прочел. А хронистите са единодушни - "Йоан Влаха". Калоян не го и отрича. Всъщност, той благодари на папата, че му е припомнил тяхната кръв и родината, от която произхождат. В писмо до папата архиепископ Василий пък пише за Калоян и народа му, че имали римски произход, римска кръв и пр. Тяхното е друго. Те са наследници на Римската империя, т. е. на римските територии, но чисто физически не произхождат от Рим, т. е. тяхната кръв не е римска. Симеон също се е смятал за римски император, ромеите пък са го наричали Полугрък, но това не значи, че той е грък или римлянин по произход. Има го и този момент, както го има и в кореспонденцията на папата с унгарския крал. Но в изворите пише "власи". Така е. Няма обаче и източници, в които те да са се самоопределили като каквито и да било. Може би в онази епоха това не е било от толкова голямо значение - кой какъв е. Ако знаеха за нашите днешни терзания, сигурно щяха да драснат два - три реда, за да ни успокоят. Никъде в Бориловия синодик не се говори за тях като за българи. Само се споменава, че са царе на българите. Аз вече изложих мнението си, че Никола едва ли е воеводата Никола Александър, тъй като липсва титлата. Допускам, че може да има грешка в прочита "ШЕАФЬНГУУНЕКОЛА", където "Г" може да е всъщност "Т", а буквата "Л" не се вижда ясно на снимката. В транскрибцията като че ли е пропусната и лигатурата "с" горе между буквите "А" и "Ф". След корекции текстът става "ШЕАсФЬнТУЛУНЕКОЛА". В такъв случай текстът би трябвало да се транскрибира по следния начин: "ШЕ А сФЬнТУЛУ[И] НЕКОЛА", което би могло да се преведе като "и на Свети Никола". Т. е. цялостният превод на първото изречение става: "Този кръст бе издигнат в Светото име на Светата Троица и на Свети Никола". Но не съм сигурен дали "Г" е "Т". На снимките се вижда много лошо. Пък и изтъкнатият "древнобългарист" П. Добрев разчита буквата като "Б". Но изключено е да се предоверяваме на неговия псевдопрочит. Възможна е също грешка на каменоделеца. Такава се наблюдава в кръглия надпис около влашкия герб, където буквата "Р" очевидно е изписана като "Г". Колкото до Раду Войео, най-вероятно той не е бащата на Мирча, а е легендарният основател на Угровлашкото воеводство. Той е известен още като Раду Вода, или като Раду Негру. Възможен прочит на текста "ОДОНОГРЕРАДУВОЙЕО" е "ОДО НОГРЕ РАДУ ВОЙЕО", но ми се вижда съмнително "Негру" да се изписва по такъв начин. По отношение на монограмите: Има известна логика в прочита "Йоан Мирча чел Маре", но не е изключено да има и друг прочит. Засега не се сещам за други варианти. Интересно е, че елементът "Y" от буквата "М" прилича на чаша с високо столче, но по-важното е, че се изписва като буквата "Ч". Възможно ли е това да е монограм със значение "Мирчо"? Май по-вероятно е това да е просто стил на изписване на буквата "М". Нямам под ръка монограма на цар Мичо Асен, за да направя сравнение и дори изобщо не помня какво представляваше, но май върху печата му беше изписано цялото име. Общо взето, мнението ми е, че този паметник може би е от по-късно време - ХVІ - ХVІІ век. Все още не мога да се аргументирам добре, но самият му вид, а и самите букви ме навеждат на тази мисъл. Но мога и да греша, разбира се. Би било интересно да се види какво пише на останалите монограми. За съжаление, виждам ги много зле. В най-долния разчитам буквата "У" и нищо повече. Над двете "М" пък разчитам монограмите "ИС" и "ХС".

Това е според К. Гербов, а не според П. Щърбов.

Също толкова странно е българи да носят кумански имена, власи да носят славянски, а готи да носят хунски. Абе напоследък започнах да се замислям, дали комитопулите не са били евреи? Впрочем, ако изходим от имената, то няма как да не установим, че начело на Второто Българско царство май не е стоял нито един българин. А щом унгарският крал познава толкова добре братята, защо е било необходимо Инокентий ІІІ да му обяснява техния "произход"? А не съзираш ли политически мотиви в цялата тая работа? А същевременно, папата още по-"нагло" се скъсва да лъже самия Калоян, че произхождал от знатен род на град Рим. Възможно ли е папата да се е объркал нещо? А възможно ли е всички съвременници така да са се объркали и да мислят българите за власи?

Откъде тогава си толкова сигурен, че името не е куманско? Всъщност, тук става дума за двама различни кумански вожда. Пропусна да споменеш и тюркското име Ашина. И най-важното, Асен се превежда "добър", "благороден" именно на тюркски език. Освен това, при прабългарите не е засвидетелствано такова име, за да имаме основание да го обявяваме за исконно българско.

Отъждествяването на Токомер с Ток-Тимур е чисто хипотетично. Раду Негру пък е легендарна личност и вмъкването му в родословното дърво на Басарабите е съвсем произволно, според мен. Според Николае Йорга, "-аба" е нещо като почетна титла. Подобен суфикс се открива в някои кумански имена - Тертераба, Арсланапа, Урсоба. В тази връзка се сещам за Енихан баба и Демир баба ("Железният баща"). На турски баба означава "баща". Сещам се и за измислената държава Дулоба, за която се разказва в "Джагфар Тарих", вероятно съвременен фалшификат. А защо реши, че децата на Басараб са "изведнъж българи..." Те поне не са ходили при ромейския василевс, за да ги пляска по лицето. Тук засега намирам само едно единствено сведение за етническата принадлежност на Басараб, и според него, той е влах. При Асеневци сведенията за влашка принадлежност са многобройни, но там пък с ваденето на вода от девет кладенци се доказва, че не са. А щом като се аргументираш с личните имена на Асеневци, не обърна ли внимание, че те също са кумански, а не български? Защо реши, че братята са българи, а не кумани? И изобщо, можеш ли да ми посочиш поне едно типично влашко име от периода Х - ХV век? Май като погледнем какви имена са носели описваните в изворите като власи, можем категорично да отхвърлим хипотезата за съществуването на власите преди ХVІ век, когато те "изведнъж" мистериозно се латинизират. Иванко Тертер ще излезе прав. Власите са българи. Колкото до румънското издание на песента "бугари - татари", тук по-скоро имаме румънски вариант на песента "Основателите на Второто българско царство са кумани", което на румънски звучи "Основателите на Угровлахия са кумано-татари". Уф, каква липса на патриотизъм, да му се не види! Как може такова нещо!

Смята се, че името Басараб идва от тюрк. басар ("управляващ човек") и аба (баба) ("баща"). Името на баща му Тихомир (Токомер) в последно време също се смята за тюрко-монголско. Някои румънски учени (Аурел Дечей) отъждествяват Токомер с монголския принц Ток-Тимур (Toq-tämir). А ето и цялото предполагаемо родословие на Басарабите: http://freepages.genealogy.rootsweb.ancest...088/f606797.htm Лично на мен обаче причисляването на някои имена към Бесарабите в горния сайт ми се струва съвсем произволно и необосновано. А както обикновено, антропонимите могат да доведат само до объркване и както не веднъж съм отбелязвал, те не могат да бъдат сигурно доказателство за етническа принадлежност. Според унгарския крал Кароли Роберт, Басараб е влах: "Bazarab infidelis Olacus noster". Тук не можем да не забележим аналогията с Асеневци, традиционно смятани за кумани или българо-кумани единствено заради вероятно тюркските имена Асен, Белгун и Борил, но определяни от техните съвременници като власи. Власите обичайно са носели славянски имена. От това обаче не следва, че те са българи. По същия начин носенето на кумански имена не може да служи като безспорно доказателство за произход, макар че не е изключено във вените на ромъните да е течала и известна доза куманска кръв. Нали в крайна сметка власите са асимилирали и куманите, и славяните на север от р. Дунав. При антропонимите влиянията са много силни. Това е нещо, което се наблюдава и днес, когато пък са много модни някои имена в тяхната американска транскрипция. Някои обаче съзират кумански произход и в родовия герб на Басарабите.

В Търново е намерен гроб от ХІІІ век, в който покойникът е носел пръстен с надпис "Бесаров пръстен". Традиционното схващане обаче е, че името Бесар е тюркско.