IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS

Заглождиха ме съмнения, че кръстът може да е и от по-късно време. Отъждествяването на този Некола с Николае Александру е доста съмнително. Липсва титлата. А Раду Войео може да е легендарният основател на Влахия Раду Вода, известен още като Раду Негру, който напуснал Унгария заради католическите репресии спрямо православното влашко население, преминал Карпатите и се заселил в дн. Влахия. Интересно, че Иван Добрев превежда "Раду Войео" като "Заради войната". Но той впрочем смята текста за български с едно вмъкнато изречение на румънски.

Някакви доказателства, че Петър и Асен преди въстанието са били аристократи на ромейска служба? resavsky, нормански херцози стават крале на Англия. Български, според вас, аристократи стават воеводи на Угровлахия. Полски крале стават крале на Унгария. Чехи стават императори на Свещената Римска империя. Французи стават крале на Полша. България е царство, което е съществувало вече. Като цар на България Петър по-лесно би получил международно признание, отколкото като цар на Влахия, за каквато държава до момента никой не е чувал. Има и някои моменти, които внасят объркване относно първоначалния замисъл на въстанниците. Според някои сведения, Петър се е титулувал цар на гърците. А ако са били кумани, защо пък държавата им не се е казвала Кумания?

Аз не настоявам, че Асенвци са власи, но съм най-склонен да приема тази хипотеза. Не знам обаче защо реши, че власите не могат да влизат при императора. Значи българи могат, гърци могат, кумани могат, а само и единствено власи не могат. Не разбирам също на какво се базира тезата, че "аристократизмът" е бил запазена марка на българите? Но ако това е основният аргумент, значи с не по-малък успех можем да твърдим и че са гръцки аристократи. Впрочем, има едно сведение на Ана Комнина за посещението на влашкия първенец Пудило в лагера на Алексий І Комнин. Не става ясно дали той лично се е срещнал с василевса, но предвид важните новини, които носел, най-вероятно е бил приет лично от императора: "След известно време, когато се научил че куманите заедно със самозванеца завзели Паристрион, той свикал главните военачалници... И тъй, като уредил всичко, той се върнал оттам и се разположил на стан при така нареченото Свещено езеро, което се намира близо до Анхиало. Когато през нощта дошъл някой си влашки първенец Пудило и известил, че куманите са преминали Дунава, василевсът свикал на разсъмване по-видните от близките си и военачалниците..." По въпроса за влашките текстове: В един обикновен тефтер от самото начало на ХVІ век, описан от Милетич, в който текстовете са на български език, са вмъкнати чисто румънски думи. Този тефтер предхожда по време писмото на Няшку.

Фонемата "М" се обозначава на кирилица, латиница и елиница само и единствено чрез символа "М". До момента не е установена практика да се използват заместители като "ІYІ". 1. През ХІV - ХV век едва ли някой си е спомнял вече за този прабългарски символ. 2. Датировката от ІХ - ХІ век е крайно неубедителна. Палеографията на буквите е много далеч от ІХ век. А съществуването на толкова ранен текст на румънски език е крайно съмнително. В средата на кръста пък съвсем ясно се вижда древният румънски герб. Абсурдно е той да се отнася в ІХ век. 3. Двете "І" трябва да са ясно отделени от "Y" и да са по-ниски от него. Това в случая не се наблюдава. 4. Сравнението между "М", "И", "N" и "Р" от надписа ясно показва, че те просто са изписани в един и същ стил. 5. Този начин на изписване на "М" не е изолиран случай, което се вижда от приложените по-долу картинки и ако П. Добрев развинти въображението си още малко, може да открие прабългарски символи на всяка крачка. Дори може да стигне до извода, че "М" не е буква с гръцки произход, а е древна прабългарска буква. Колкото до линейния надпис, превеждането му въз основа на румънския език е доста по-безпроблемно, отколкото чрез крайно съмнителния безразборен подбор на думи от произволни източни езици, което прави П. Добрев. Колкото пък до мастития професор Г. Бакалов, той много се излага напоследък. С бомбастичните си изцепки Бакалов задмина някои от видните ни медийни историци. Тъжно е да гледа човек посоката, по която има опасност да поеме българската историческа наука. Но пък прочитът "IYI = "ЙУЙ"" ще ме скъса от смях.

resavsky, както Иванко Тернтер посочи, някои от доказателствата са в онази, другата тема. Не ми се повтарят едни и същи неща по сто пъти. Впрочем, аз не бих ги нарекъл точно доказателства. По-скоро са "податки". Да, прав си! Твоите словоблудства не могат да бъдат наречени думи. Но принципно, те не ми пречат. Пречат обаче да се води нормална дискусия на форума, поради което занапред не желая да обсъждам каквото и да било с теб. Имам си тук телевизор, радио, чиято програма е доста по-разнообразна и интересна от еднообразното латернаджийско повтаряне на едни и същи безсмислици с цел да се надвика и заглуши опонента. След като в БС видя, че глупостите ти не се толерират, ти намери тук свобода и простор за действие и реши, че можеш да надвикаш всички. За съжаление обаче, аз нямам толкова време и нерви, за да ти отговарям. Хайде, Баста!

Наистина, честата употреба на името Йоан от българските владетели навежда на мисълта, че това име започва да се превръща в титла. Наличието на изключения обаче показва, че не бива да сме толкова категорични в изводите си. Всъщност, името Йоан се ползва почти неизменно само от българските владетели в периода 1330-1396 г., а съвладетелят на Йоан Александър - Михаил Асен е изключението, заради което не бива да изказваме толкова категорични мнения в тази посока. Може би по-скоро става дума за някакво търсене на приемственост, мода или нещо друго. По същия начин много от българските владетели си прикачват фамилното име Асен, а както вече отбеляза и Galahad, такива модни владетелски имена са били Стефан при сърбите, Луи при французите и т. н. Към споменатата вече от други потребители титла цезар, която произхожда от антропонима Caesar, бих добавил и родовото име Флавий, което неизменно носят всички римски августи след Император Цезар Флавий Валерий Константин Максим Август, наричан за краткост Константин І (310-337), независимо, че нямат нищо общо с неговия род. С името Флавий се кичат дори и някои варвари на римска служба, като например Флавий Теодорих Велики, Флавий Ардабур Аспар и др. Но както техните съвременници, така и днешните историци, за удобство, рядко ги назовават с пълните им имена. А може би става дума просто за двойни имена. Такива се срещат още в Първото Българско царство - Гаврил-Радомир, Йоан-Владислав. А днешните историци понякога слагат тирета между двете имена, за да подчертаят, че те са едно неделимо цяло. Срв. някои днешни модни двойни лични имена: Ана-Мария, Иван-Асен, Мария-Антоанета и др. Не съм сигурен обаче, че всички влашки воеводи са носели името Йоан. Затова ми се струва пресилено това име да се нарича титла. Колкото до това, че Влашко и Молдова са отделили се от България гранични области, категорично трябва да кажем, че подобни твърдения не отговарят на истината. Сведенията за начина, по който възникват тези две държави са достатъчно ясни и те не ни дават основания да намесваме българската държава в образуването на дунавските воеводства. Също така, няма никакви данни в изворите, които да ни карат да мислим, че България е владяла територии отвъд р. Дунав през ХІІ и ХІІІ век. Няма също така данни българските областни управители да са ползвали титлата воевода. Тази титла е ползвана по-скоро от сърбите, а във втората българска държава тя е била чисто военно звание. Няма достатъчно данни в изворите и за етническата принадлежност на управляващата династия във Влахия. Повечето историци са на мнение, че тя има кумански произход, съдейки по личните имена на първите Басараби - Тихомир (Токомер) и Басараб. Следващите Басараби обаче носят общохристиянски имена, или имена от славянски произход. Това кара някои български учени пък да смятат династията за българска или българо-куманска. Любопитно е обаче, че навсякъде по онова време власите носят славянски имена - както на север от р. Дунав, така и в Тесалия, а също и в Сърбия. Дори днес много власи в България, БЮРМ и другаде носят славянски имена. Поради това, както не веднъж съм споменавал, антропонимите са много несигурно доказателство за етническа принадлежност. Интересна подробност е също, че след като Басараб І разгромява унгарските войски и съумява да извоюва независимостта на своето воеводство, се обръща не към Търново, а към Константинопол, за да потърси утвърждаване на влашката автономна църква. Но въпреки че България остава встрани, българският език успява да се наложи като официален административен и богослужебен език във Влахия, където впрочем, той може би е бил ползван като такъв език още от времето на Борис І и е бил пуснал дълбоки корени сред тамошното население, което няколко пъти си е променяло етническия облик през периода Х - ХІІІ век. Разбира се, това е чисто хипотетично, тъй като няма никакви данни в изворите за официалния език на тамошното население през споменатия период. След падането на България под османска власт обаче, много български книжовници емигрират именно във Влахия, където развиват активна дейност. Интересно е също, че и Асеневата династия се обявява в българската историография за куманска, или българо-куманска единствено въз основа на личните имена Асен, Белгун и Борил. В изворите обаче има достатъчно податки, че тяхната династия е била влашка. Самите те са се обявявали за владетели на българите, на българите и власите, или на българите и гърците. За съжаление обаче, в изворите не пише нищо за етническата принадлежност на Басарабите. Самите те се назовават владетели на Угровлахия и никъде не се титулуват като господари на българите. Мисля, че това също е показателно. Разбира се, етническата принадлежност на Басарабите, към които се числи и Йоан Мирчо, е чисто хипотетична. Затова съм далеч от мисълта да убеждавам някого, че те са били българи, или пък, че не са били такива. Едно обаче може да се смята за сигурно - те са били владетели на власите. Естествено, били са владетели и на другите етноси в техните воеводства. За съжаление обаче, в изворите липсват сведения за присъствието на компактни маси старо българско население във Влахия по онова време. Като тук изключвам емигрантите от епохата на османското владичество.

Това не е първият опит на Петър Добревото болно въобръжение да си измисля символи и букви. Той разчете по уникален начин надписа върху пръстена на някой си Сено, погребан в района на "Св. 40 Мъченици" в Търново. Текстът от надписа "+СЕНО" той разчете като "Асено", защото "+" не било християнски кръст, а древната глаголическа буква "А". След това написа една иронична статия по този въпрос, озаглавена "Пръстенът на мистър Сенко". Може би по тази логика текстът "+КАЛОЯНОВ ПРЪСТЕН" следва да се чете като "Акалоянов пръстен". Съответно всички писма на ромейските императори трябва да са започвали с глаголическата буква "А". В случая не виждам причина символът "М" от кръста да се чете като "ІYІ". При последния има ясно разделение между трите елемента. В буквата "М" такова разделение не се наблюдава.

Предлагам на вашето внимание малко кадри от фестивала. Ако ви е добър нета, не забравяйте да натискате бутона "watch in high quality". Така качеството ще стане малко по-добро. Ако не е толкова добър, можете да изгледате филмчетата по два пъти, като втория път ще вървят без проблеми: http://www.youtube.com/watch?v=2ZNI1Trr594 http://www.youtube.com/watch?v=XCIMyCUaqNc&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=ru4aapmsgNY&feature=related

Дали да не оставим власите за някоя друга тема? Моля, пишете си там глупости колкото си искате! Аз няма да ви преча.

http://www.visitsvishtov.com/novae/ За пръв път в България се провежда подобен фестивал на Рим. Мероприятието е дело на италианска неправителствена организация. Участват групи от Италия, Германия, Чехия, Румъния, България и др. страни. Разбира се, българите имат още много да работят върху себе си, но всяко начало е трудно. Всички участници във възстановките са обединени от интереса към римската история, който им дава сили в непоносимите жеги в Свищов през тези дни. Най-голям колорит във фестивала внасят италианците, чийто матерен език, звучи най-близо до езика на древните римляни.

И аз това се питам? А пародията продължава с пълна сила и вече взима застрашителни размери. Мисля, че потребителят RIZAR се опитва да превърне "БГ Наука" в "БГ Ненаука". Нека не му позволяваме да успее в начинанието си!

Бих искал да повдигна за обсъждане въпроса за самоличността на Теодор от една емисия билонови скифати, датирани малко произволно към края на ХІІ или началото на ХІІІ век. Надявам се, досега да не е пускана такава тема, защото язък ми за писането. Малко са нещата покрай тези монети, които се смятат за що годе сигурни: 1. Този тип монети стават известни сравнително неотдавна (през 1970 г.) и вече са известни над 100 екземпляра, включени най-вече в монетни съкровища, укрити, според И. Йорданов, след 1185 г. Тези от тях, които имат сигурен произход, са все от територията на България: Поморие, с. Кортен, Новозагорско, Стара Загора, Пловдивско, Велико Търново, Драгановец, Търговищко, с. Красен, Русенско, Силистра, с. Исакча в Северна Добруджа и пр. 2. Надписът е на гръцки език и в него се разчита името Теодор. Въпросът за самоличността на този Теодор отдавна е обект на дискусии. Изказаните през годините хипотези за принадлежността на скифатите претърпяват бързо развитие. Те са последователно определени като: монети на Теодор, владетел ”български” или ”влашки”; съвременни фалшификати; монети на Теодор Мангафа; на Теодор Белгун; на Теодор Врана и напоследък на Теодор (Петър ІV), василевс на ромеите. Според И. Йорданов, последното разчитане изглежда най-приемливо в светлината на намерения печат с надпис също на гръцки език: ”Йоан, василевс на българите” и в контекста на събитията в българските земи през 1185 – 1190/1191 г. Йорданов разчита текста като: ”+Т[е]од[ор]1, ц[ар на] г[ърци]те (+Θ[ε]οδ[ωρος], β[ασιλευς] Ρ[ωμαιω]ν.)” (Иван Йорданов, ”Корпус на печатите на средновековна България” 2001: 91). В подкрепа на този прочит са още следните аргументи: В Бориловия синодик Петър е наречен "Цар Теодор": "На неговия брат цар Теодор, наречен Петър, и на неговия брат цар Калоян, който постигна много победи над гърци и франки, вечна им памет." В подкрепа на горното разчитане са и думите на Ансберт и на анонимния автор на "История на кръстоносците", които описват събитията около преминаването на Третия поход през балканските земи. Според тях, Петър поискал от император Фридрих Барбароса да му признае императорската корона на гръцкото кралство. В замяна обещал да му изпрати 40 000 кумани в помощ срещу Константинопол. Барбароса обаче нямал нито намерение да превзема Константинопол, нито желаел да воюва с ромеите и затова отклонил офертата. В тази връзка думите на Ансберт са: ”Докато се вършеше това, Калопетър, господарят на власите и на по-голямата част от българите в градините на Тракия, който [се наричаше] император и изискваше от римския император да му възложи императорската корона на гръцкото кралство (Kalopetrus, Blacorum et maxime partis Bulgarorum in hortis Tracia domnus, qui se imperatorem . . . et coronam imperialem regni Grecie ab eo sibi imponi efflagitabat seque), настойчиво уверяваше, че около началото на пролетта ще му изпрати четиридесет хиляди власи и кумани (Blacorum et Cumanorum), въоръжени с лъкове и стрели за войната срещу Константинопол.". Тези сведения внасят известно объркване в относително стройната теория за събитията около възстановяването на българската държава. Те повдигат основателния въпрос, дали намеренията на Петър и Асен от самото начало са били да възстановят българската държава, или първоначално действията им са били чисто сепаратистки, а целта е била Петър да узурпира титлата "василевс на ромеите", подобно на цар Симеон І. Като цяло, действията на двамата братя Асеневци обаче не са били като на обичайните узурпатори. Първостепенна задача на един типичен узурпатор би била превземането на Константинопол. Вместо това обаче, въстанниците се насочват към Велики Преслав, някогашната българска столица. А опити да се превземе Константинопол, не са правени. Теодор пък приема името Петър, което е носено от първия български цар. Носел го е и Петър Делян, а също и Константин Бодин - друг бунтовнически цар от 1072 г. Но да не се отклоняваме прекалено. Горният прочит не се приема единодушно от всички изследователи. Основните аргументи срещу него са дадени от К. Дочев и са допълнени от В.Игнатов: 1. След като Теодор официално е приел името Петър, само и единствено новото му име следва да присъства върху монетите, печатите и официалните му документи. 2. Няма сведения Петър да е носел прозвището Белгун, което хипотетично се разчита в текста. 3. В текста липсва владетелската титла, каквато трябва да е притежавал един суверенен владетел като Петър. 4. Между 1206 и 1208 г. Теодор Врана е бил васал на латинския император Анри. Управлявал е територии между Адрианопол и Димотика, и е имал правото да сече монети. 5. Монетосеченето по онова време е можело да става само след изрично разрешение от константинополския император или от папата. 6. Не подхожда на владетел с царски ранг, какъвто е бил Петър, да сече билонови монети. 7. Върху едната страна на монетите е изобразен Христос, вместо Св. Димитър, който е бил закрилник на Асеневата династия. 8. Скиптърът, представляващ двоен кръст, който Теодор държи, е характерен за ромейската монетна традиция. В България той е ползван само в монети от времето на Константин Асен. Имам обаче някои възражения срещу аргументите на Дочев - Игнатов: 1. Според патриарх Евтимий, Асен също е сменил името си: "цар Асен, който в светото кръщение бе наречен Йоан". В Бориловия Синодик пък Асен е наречен: "На царя Йоан Асен Белгун, който освободи българския род от гръцко робство, вечна му памет". Асен обаче почти никъде другаде не се споменава с името Йоан. Този факт дори поставя под известно съмнение достоверността на сведенията, че той изобщо е носел името Йоан. Дори върху печатите името му е Асен: "Асян, цар блгаром". Разбира се, в Пловдивско е намерен един печат с надпис на гръцки език: ”+Печат на Йо[ан]1, цар на българите2 (+Σφραγης: Ιω[αννη] βασηλεως των βολγαρον).” . Самоличността на този Йоан също е дискусионна. Основните кандидати за притежатели на печата са цар Асен І, Иванко и цар Калоян. 2. Разчитането на символа "β" като Белгун е съвсем произволно, за да се правят въз основа на това някакви изводи. 3. Липсата на владетелска титла също е въпрос на различен прочит и тълкуване на текста. 4. Би било добре да се видят някакви други монети на Теодор Врана (ако има такива), за да се направи сравнение. Намерените екземпляри от монетата обаче са все от територията на България, което е доста далеч от владенията на Теодор Врана. 5. Действително, сеченето на монети е ставало съгласно установени правила. Ако Петър обаче си е позволил да сече монети, то това не е било нито първото, нито последното нарушено от него правило. Не е нещо необичайно за един узурпатор, какъвто е бил Петър, да сече монети. Владетелските титли също са получавани при определени правила. Но Петър си е позволил да ги наруши и си е сложил на главата златен венец, а на краката си е обул червени сандали, като е предявил гръмката претенция спрямо титлата "василевс на ромеите". Това не е нищо друго, освен нарушаване на всички установени правила. 6. Царският ранг на Петър не е бил признат от никого. А билонови, че и медни монети са секли много от следващите български владетели. Златни монети пък не е сякъл никой български цар. Единственият съществуващ в момента екземпляр от средновековна златна българска монета е на Йоан Асен ІІ. Монетата обаче е с неустановен произход и дори има изказани съмнения в нейната автентичност. 7. Това действително може да е някакво основание, но все пак, изобразяването на Св. Димитър може да не се е превърнало в традиция от самото начало. Св. Димитър отсъства и от печата на Йоан, василевса на българите. Вместо него, там е изобразен Св. Теодор Стратилат. Св. Димитър отсъства и върху печата на цар Калоян, който обаче също е смятан от някои специалисти за фалшификат, в т. ч. и заради отсъствието на светеца, приеман за закрилник на династията. 8. Съвсем нормално е един претендент за титлата "василевс на ромеите" да е изобразен с подобен скиптър.

RIZAR, виж какво хубаво време е навън! Помисли, дали не е вече време за море? Иди на плажа, почини си малко, събери си мислите, т. е. "мислите" и остави нас, невежите безбожници да си починем малко от твоите сензационни твърдения. Не зная за останалите, но лично на мен твоите "теории" започват да ми идват в повече. Понякога си забавен, но всяко нещо трябва да има мярка. 1. Ъъъ, кой твърди, че готите или славяните са монголоиди? 2. Къде е казано, че славяните са единствените руси хора на земята? 3. Случайно да си чувал, че и сред германците се срещат руси хора? 4. Така извадени от контекста, тези думи не дават достатъчно яснота за какви народи точно става дума. Едно нещо обаче се смята за доказано: Готите са германци, а не траки. Славяните са славяни, а не роби. Гетите са траки, а не готи. Прабългарите пък са... европеиди с монголоиден примес. Около тяхната езикова принадлежност се водят много спорове, но едно нещо се смята за сигурно: Те не са нито германци, нито траки, нито славяни, въпреки че Р. Рашев допуска, че може да са били в някаква степен славянизирани още в Северното Причерноморие. Търново е търн-торн, а написаното от теб е дрън-дрън. Кой ги определя тези църкви като готски и защо?

Благодаря ви г-н Аврелий, за изчерпателния и емоционален отговор! Това е една много дълга тема, по която има написано достатъчно, както в нета, така и на хартия. А Лев Гумильов е преведен и на български език. Можеш да ползваш и статиите в Уикипедия. Затова ще се опитам да бъда кратък: За прародина на тюрките се счита районът на Централна Азия. Там се намира и прародината на монголите. Бидейки номади, тюрките са се движели из степите на Евразия, където впрочем са бродели и други номадски народи, повечето от ирански произход. Заради голямата степен на мобилност, която имали тюрките, не бива да се изненадвате прекалено от присъствието на тюркски епиграфски паметници в Централна Азия, която пък е била и тяхна прародина. Също така, не бива да се дивите прекалено от намирането на следи от ирански народи в Централна Монголия и Северен Китай. Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но не съм очаквал да има такъв текст. Задаването на подобни елементарни въпроси прави безсмислено продължаването на разговора с вас на този етап. Прочетете някой учебник за първи клас. Там сигурно е даден отговорът.

За едно сте прав. Няма смисъл да коментирате географията. Няма смисъл да коментирате също така, каквото и да било друго по повдигнатия въпрос, защото от думите ви се създава, надявам се, погрешно впечатление, че ви липсват базови познания за етногенезиса и прародината на тюрките, които познания са необходими, за да продължите да коментирате без да изпадате в комични ситуации. Разбира се, прав текст, в който да пише коя титла каква е и от какъв произход е, няма в нито една хроника или друг надпис. Въз основа обаче на лингвистични и изворови данни, проследявайки историческия път на прабългарите, с не малка доза сигурност можем да предположим, че голяма част от прабългарските титли са заети от тюрките по времето, когато прабългарите са обитавали територии, подвластни на Тюркския хаганат. В подкрепа на това е наличието на общи титли при българите, тюрките, аварите и хазарите, като някои от тях се смятат за исконно тюркски. Естествено, поради липса на ясни и категорични доказателства, всеки може да оспорва това твърдение, както му изнася. Можете да твърдите, ако желаете, че всичките титли на древните българи имат ирански корен, в т. ч. и "исконно арийската" титла "цар", която разбира се, няма нищо общо с лат. "Caesar", а произхожда от древната шумерска титла "шару шаран" , което ще рече "цар на царете" (източник: П. Добрев). За съжаление, до момента твърденията на П. Добрев не са били обект на специализирано лингвистично изследване. Затова и тезите му към настоящия момент се смятат за недоказани. Колкото до цитирания в предходния ми пост надпис, с него не съм целял да доказвам каквото и да било, а просто изпълнявах вашето желание. Нека ви припомня какво беше то: Мисля, че изпълних желанието ви. А сега е редно да ми благодарите. Нека преди да ви отговоря, цитирам още веднъж думите ви: Моля за извинение, ако не съм изтълкувал правилно това, което сте написал. В такъв случай бих желал да поясните какво разбирате под "домашен тюркски източник" от "доказано тюркски народ", за да ви отговоря адекватно. Бихте ли посочил източник, в който се споменават тези българи?

Уважаеми г-н Хърс Златния, къде в моето изказване видяхте да пише "исконно тюркска", или нещо подобно? Мисля, че постът ми е написан на правилен български език. Също така, мисля, че вие сте грамотен човек. Четете по-внимателно, моля ви, преди да пишете! Предугаждайки реакцията на такива като вас, умишлено съм избягнал употребата на подобни изрази,. Предлагам един текст от р. Орхон, написан на древнотюркски език и датиран към 732 г. Предварително искам да изразя съжалението си по повод недоверието, с което вие ще подходите към прочита и превода на надписа. За съжаление, не мога да чета тюркски букви и не бих могъл да ви помогна с нищо повече в тази връзка. Ако вие се справяте с тюркските руни по-добре от В. Томсен, бих бил щастлив да видя вашия превод на текста. Но първом трябва да изнамерите целия оригинал. "Неподобный, неборожденный (собств. "на небе" или "из неба возникший") тюркский каган", я нынче сел (на царство). Речь мою полностью выслушайте (вы), идущие за мною мои младшие родичи и молодежь (вы), союзные мои племена и народы; (вы, стоящие) справа начальники шад и апа,(вы, стоящие) слева начальник: тарханы и приказные, (вы) тридцать... " (вы) начальники и народ "девяти огузов", эту речь мою хорошенько слушайте и крепко (ей) внимайте! Впереди, к солнечному восходу, справа, (в стране) полуденной, назади, к солнечному закату, слева (в стране) полночной, - (повсюду) там (т.е. в этих пределах) живущие (букв. Находящиеся внутри) народы - все мне подвластны; столь много народов я всех устроил. Если в Отюкэнской черни сидит (на престоле) тот тюркский каган, у которого нет теперешней порчи, то (естественно, что) в племенном союзе (тюрков) нет (т.е. не ощущается) (ни в чем) стеснения. Вперед (т.е. на восток) я прошел с войском вплоть до Шантунгской равнины, немного не дошел до моря; направо (т.е. на юг) я прошел с войском вплоть до "девяти эрсенов", немного не дошел до Тибета; ..." http://www.kyrgyz.ru/?page=114 Разбирам, че вие не се съгласявате с горния текст. И изобщо, споменаването на думата тюрк изглежда, че въздейства крайно отрицателно върху вашето национално самочувствие. Затова ви моля да приемете, че все едно не съм цитирал нищо. Приемете също така, че думата каган никога не е съществувала и че тя е просто една фикция и измислица на средновековните историци. Но разбира се, драги ми Аврелий! Само бих искал леко да ви коригирам в твърдението ви, че напразно съм щракал по клавиатурата, тъй като дори и да намеря такъв източник, щракането по клавиатурата пак би било напразно, защото вие ще извадите от девет кладенеца вода, за да докажете вашата контратеза, затваряйки си очите за някои очевидни неща. А вашето време при всички случаи ще бъде загубено, дори и ако спра да участвам по какъвто и да било начин в тукашните дискусии, щом като вие интерпретирате фактите по такъв начин. Единствено бих ви посъветвал за в бъдеще да не четете моите мнения. Така бихте си спестили доста време. Предполагам, че сам знаете отговора. Иначе нямаше да се осмелите да ми задавате подобни въпроси. Разбира се, че няма. В единствения домашен тюркски източник титлата на владетеля е "естрогин кюпе" Има разбира се и един по-късен домашен източник, който обаче не се отнася до Борис І, а до Петър Делян и е редно да се усъмним в неговата достоверност, тъй като е написан не на тюркски, а на славянски език: "царь Гаган, а порекло моу Оделянь". И след като бях така добър да отговоря изчерпателно, доколкото ми позволяваха възможностите, на всички ваши въпроси, иска ми се на свой ред и аз да ви попитам за някои неща: 1. Имало ли е българи преди ІХ век? 2. Можете ли да посочите поне един домашен текст, написан на древнобългарски език, в който да се споменава етнонимът българи? 3. Ако е имало българи, каква е била титлата, носена от техните владетели и в кой домашен източник, писан на древнобългарски език, се споменава тази титла? 4. Кубрат, Аспарух, Тервел и Крум реално съществували образи ли са били, или са персонажи от средновековната гръко-латинска митология? Отговорът задължително трябва да бъде придружен с цитат от домашен източник, написан на древнобългарски език. Благодаря предварително! Само бих искал да ви благодаря, преподобни рицарю, за това, че винаги сте съумявал да поддържате доброто ми настроение! Простете моето невежество, но ще ми разтълкувате ли значението на този употребен от вас израз?

Конструктивен спор?! Ъъъ, къде е това?

Ама разбира се, че трябва! И не само някои факти, а цялата история трябва да бъде не просто коригирана, а направо пренаписана. От старите учебници, с пожълтели страници, трябва да се оформи една хубава клада, за да се сгреят с нея сърцата на истинските патриоти в чиито вени тече чиста арийска и тракийска кръв, без никакъв монголоиден примес. Крайно време е учебниците да бъдат изчистени от конюнктурните лъжи и заблуди на миналото. Авторите на модерните учебници трябва да са нови лица, проповядващи патриотизъм, избиващ в шовинизъм и расизъм. Трябва да се даде възможност на днешната българска младеж да научи истината за българското минало, излязла изпод перата на Петър Добрев, Георги Бакалов, Божидар Димитров, Пламен Павлов, Н. Овчаров и други модерни учени, както и изпод перата на някои стари, ама златни български книжовници, каквито са Й. Вълчев, Д. Съсълов и разбира се, любимците на нашия преподобен RIZAR - Г. Ценов и Г. Раковски. Всички останали - на боклука! Вън тюрките и славяните от българската история! Да живее тракийското начало! И индо-бактрийското, разбира се! Тежката българска слонница идва! Пазете се, мазни славянски душички и кривокраки хано-тюрки, да не бъдете стъпкани от древнобългарската арийска земеделска конница! О, свещена простота!

Само пропусна да отбележиш незначителната подробност, че Симоката пише всъщност не за български, а за един аварски жрец, наречен βοοκολοβρας.

Да, те също ползват тюркската титла хаган. Може би я възприемат след разгрома на Хазарския хаганат. Руснаците имат също и боляри. Но прабългарите имат още редица титли, идващи от тюрките. А какво, според теб, пише в надписа от Мадара? А обръщането на конски седла, рязането на кучета, изливането на вода, принасянето на хора в жертва все тракийски култове ли са? Впрочем, твоите приятели гетите май извършваха човешки жертвоприношения. Виж, култовете, свързани с огън и вода може да имат някаква връзка с траките, ама май нямат, защото имат персийски произход.

Като цяло, титулатурата на прабългарите идва от тюрките, в т. ч. и титлата хаган, която Борис І изглежда, че е носел преди покръстването. Поради това, титлата му се приема за тюркска. А колкото до боговете, единственият прабългарски бог, чието име е било записано и достигнало до нас, е богът Тангра.

В историографията е трудно да се дават категорични отговори от сорта "ДА" и "НЕ". Но О. К. Щом така искаш: 1. НЕ 2. НЕ 3. НЕ Забележка: На въпрос №3 е невъзможно да се отговори само с една дума, но за по-сигурно също казвам "НЕ".

От всичко, което си написал, се съгласявам най-вече с това: За съжаление, понякога липсват източници, приближени към изучавания период, поради което се налага да разчитаме на по-късни сведения, в които понякога се срещат подменени етноними, сведения с полулегендарен характер и др. подобни, което затруднява научното дирене. Случаят с Рубрук е именно такъв. През втората половина на ХІІІ век той пише за някакво преселване на власи с ордата на Атила в Панония през V век. Пише и за власи в страната на Асен, без да уточнява кога и как са се появили там. Единственият му аргумент е, че татарите наричали власите по същия начин, по който наричали и илаците, живеещи на юг от Паскатир. По-голямо доверие заслужават изворите на съвременниците - папа Инокентий ІІІ, архиепископ Василий, цар Калоян, Еней Силвий и хуманистите, писали след него, през ХV - ХVІІ век. Също така, по-близо до събитията е и Кекавмен, писал през ХІ век. Йоан Кинам е съвременник на похода срещу унгарците, във връзка с който споменава, че власите смятали себе си за древни преселници от Италия. Това което смятали власите за себе си е разбира се, само тяхна устна традиция, но тя също допринася везните да натежат в противовес на написаното от Рубрук. В текстовете от ХVІ век и насетне, писани на ромънски език не се съдържат понятията власи и Влахия, а вместо тях пише ромъни и Царъ Ромъняскъ. Последното е заменено през възраждането с термина Ромъния. Колкото до Дан, той е румънски воевода, а не румънски цар. Поради това, няма как да става дума за титлата на Йоан Палеолог или на който и да е друг римски император. Отговорих ти достатъчно ясно. Стига си ми задавал едни и същи въпроси! Вж. предните ми постове!

Всъщност, сведението, че българите не искали Петър за свой цар, е на Георги Акрополит. Според него, Асен бил взел Калоян за помощник в управлението, а Петър никога и по никой начин не е бил цар. Твърдението на Акрополит противоречи на сведението, което дава съвременникът на събитията Хониат, според когото, след смъртта на Асен, Петър бил взел за помощник в управлението по-малкия си брат Йоан. Акрополит противоречи и на друг съвременник на първите Асеневци - Ансберт, който при описанието на Третия кръстоносен поход от 1189 г. споменава Калопетър като господар на власите и по-голямата част от българите. Въпросният Калопетър искал от Фридрих І Барбароса да го признае за император на гърците. Изглежда, че Акрополит, който пише през 60-те години на ХІІІ век, е дал трибуна на разпространените митове от Йоан Асен ІІ, който е целял да дискредитира чичо си Петър и братовчед си Борил, и да легитимира узурпацията на трона, която извършва през 1218 г. под предлог, че възвръща бащиното си наследство, което всъщност, никога не е било на баща му. Поради това мисля, че твърдението за съществуването на голям конфликт между братята Асеневци е малко попресилено. Но разбира се, търканията са били неизбежни в онази напрегната обстановка. Между другото, кога Петър е използвал фамилията Слав? Да не би да става дума за името Славопетър, с което той е споменат от Теодор Валсамон?

Много любопитен текст наистина. Само че той е от късния ХVІІ век, поради което не бива да му се предоверяваме. Тук най-вероятно имаме пренасяне на съвременни понятия към отдавна отминали епохи. В "Чудесата на Св. Димитър", където се описват нападенията над Солун, добавката влахо- пред името на ринхините липсва. А пък България няма как да е била покорена от влахорихнините и сагудатите. Виж, обратното по-може да е станало, макар, че и то е малко вероятно. За да съм по-разбираем, ще спомена един типичен пример за пренасяне на съвременни на автора понятия върху отдавна отминали епохи. Става дума за българите, които били участвали в Троянската война под името мирмидонци. Не е изключено обаче власите действително да са се появили в Тесалия още преди нахлуването на унгарците в Панония. Това може да е станало именно по време на славянските нашествия на Балканския полуостров през VІІ век. Може да е станало и при пристигането на Кубер в Керамисийското поле. Пак от "Чудесата" знаем, че той водел със себе си една разноплеменна маса - ромеи, българи и разни миксоварвари.