Кибик

Като при Виденов. Мократа мечта на всяка лакома копейка.

Общата теория на относителността описва поведението на време-пространството при наличие на енергия и материя. Движението е частен случай на енергия. Или да цитирам Джон Уилър:

Специалната теория на относителността не включва уравнения за ускорено движение и гравитацията. Затова е частен случай на общата теория, която ги включва. А при Нютън има едно универсално цъкащо време и едно неизменно абсолютно пространство спрямо кеото се движат разните системи. Даже Майкелсън и Морли са се опитвали да намерят този така наречен "етер"

Относително като противопоставяне на абсолютното. Няма абсолютно движение, понеже всички отправни системи са равнопоставени, следователно всяко движение е относително спрямо друга система. Примерно в механиката на Нютън има абсолютно пространство и абсолютно време всяко движение е спрямо него. Всичко тръгва от там че когато Максуел систематизира законите на електромагнетизма, изчислява че скоростта на светлината е 300,000 км/сек. Само че теорията на електромагнетизма не казва тази скорост спрямо какво? нали обикновено сме свикнали да добавяме скорости, ескалатора се движи със скорост 10 км/час, ти ходиш по ескалатора с 10км/час, следователно се движиш с 20км/час спрямо бордюра. При светлината няма такива работи. Там скоростта е еднаква независомо от движението на излъчвателя или наблюдателя.

Между другото от този абзац: Излиза че едно събитие се "случва" за даден наблюдател КОГАТО СВЕТЛИНАТА СТИГНЕ ДО НЕГО. Не с разните часовници на Мачу Пикчу?

Верно, не е в ускорението. Чопнах в нета и ето го обяснението, действително само СТО е достатъчна. https://www.scientificamerican.com/article/how-does-relativity-theor/ Гугъл превод:

Този който изпитва/е изпитвал инерциална съпротива срещу ускорение. Интересна ми е ролята на Хигс полето в тея работи и връзката между квантова механика и относителностите.

Копенхагенската интерпретация е капитулация на чиновник а не на учЕн. Ако всички интерпретираха по копенхагенски, още ще да сме дялали камъни в Бачо Киро. Измерването на една частица е измерване на вазимодействието на две вълни, той и измерващия апарат е съставен от частици. Вълната няма определени четириизмерни координати, но "плясъка" между две вълни има. Що да не си спекулирам такива работи? Забавно е,

Що да не се спекулира? Всяко размишление водещо до някакви хипотези е спекулиране, нищо лошо няна ако е основано на някаква научна основа. То и Планк навремето не е разбирал за ултравиолетовата катастрофа ама не е казал, смятай там и си трай

Ок, това е математиката, или по Копенхагенската интерпретация, няма смисъл да се поставя въпрос за процес преди измерване. Все пак извън математиката трябва да има някакви реални физически процеси. Или да кажем смятаме от София до Варна вероятно ще стигнем за пет-шест часа с нормално разпределение и.т.н. После мерим. Но си има реално качване на кола, завои, бензиностанции

Има ли някой да каже какъв е точно механизма на "колабиране" на вълновата "функция". Какъв е физическия смисъл механизъм и процес на това чудо на природата? Става ли моментално? Има ли някакво придвижване на частица или маса, частицата тогава ли се създава от нищото на вероятностите или винаги си я е имало, но наблюдателя просто не е знаел? Знам че има гугъл за такива работи, интересно ми е тукашните експерти имат ли мнение по въпроса.

ok, моя грешка, аз се обърках с предния спор, следващата стъпка беше да се вземат тия 2.4 светлинни години, отново да им се сметнат ЛТ и да се получи 1.8 години. Не знам дали е стигнато до там още.

Господа, тея 2.4 години вместо 3 години както е правилния резултат се получават понеже при (грешната) смяна на координатната система добавяте едни нови 0.8с относително движение.

Ами рашките би трябвало да са много счастливий че не сме с тях и да не ни занимават с техните пропангадистки уонабис

Тъч линия, представям ви гусин Каптайн

Е аз възпроизвеждам според както Шпага го зададе.

Да припомня условието: Дълъг влак. В двата края на влака има наблюдатели. На перона има също наблюдател. В средата на влака има свещ. Точно когато свещта е на позицията на кибика на перона, тя е запалена. - Кибика на перона си мисли че задния пътник вижда по-скоро светлината от предния. Понеже и двамата изминават някакво разстояние. Задния пътник скъсява разстоянието. Предния пъник се отдалечава от събитието на запалване на свещта. - Пътниците виждат светлината едновременно Така. Въпроса беше ако задния пътник скочи на перона точно като види светлината, няма ли да я види пак тъй като я е видял с избързване? И аз казвам не, понеже вече е изминал някакво разстояние във системата на перонния кибик. Въобще така както е зададено условието, всичко се развива и отчита само в една система, тази на перона. "Едновременността" е въведена само за заблуда на противника според мое мнение.

Мерси за обяснението, само дето въобще не съм писал за ускорения. Прост въпрос. 1. Пътника(ците) ще измине/изминат ли някакво разстояние от момента на запалване на крушката/свещта в средата на влака до момента в който го видят? не - ок да - какви са следствията от това. 2. След като видят светлината и слязат с безкрайно ускорение на перона, ще слязат ли с някакво преместване? не- ок да - какви са следствията от това. Не че настоявам, но аз за това писах, не за ускорения.

Къде пише че Калифорния е обявила фалит? Дай малко линк да прочетем малко секретни новини. Щото гледам днеска други работи пишат. Пишат нови закони че не могат да насмогнат на парите за възстановяване и развитие https://www.latimes.com/california/story/2023-05-19/newsom-infrastructure-california-bridges-highways-water-projects-environment-development-ceqa

Става дума за временни разлики. Примерно на едния пътник, този който е в края ще види уж по-скоро светлината и после като скочи на перона ще я види още веднъж. Или на другия в началото на влака, ще му се изгуби време. те ще са изминали някакво разстояние докато видят светлината, нали така?

Ами ето ти тебе мигновени премествания, двойни събития, изгубване на време итн. Айнащайн не разбира от теорията си и ние сме на първия ред да се дивим на такива чудеса. В реалността пътниците ще са изминали някакво разстояние. Ако това разстояние се "приеме" за нула, то всички изводи от там нататък се невалидни. А и става дума за преместване по х-координатата.

Наблюдателя от влака ако слезе мигновено СЛЕД като е видял сигнала, нищо повече няма да види, защото ще се е придвижил на такова разстояние, което да компенсира разликата във времето което вижда неподвижния наблюдател на перона. Т.е. няма да слезе до неподвижния наблюдател а на х километра по железопътната линия и светлината от събитето ще го е подминала и в неподвижната система.

Стига с тея близнаци, дайте нещо за квантовата механика, там парадокси с лопата да ги ринеш.

Едновременност и получаване на сигнал са две различни неща, вие тука ми ги обяснявахте тия работи. Нека си представим, че влака е с дължина 5 светлинни години и се движи със сто километра в час. При такива параметри сигнала ще достигне след 2,5 светлинни години в средата. един наблюдател може да скача на влака и обратно на перона много пъти и да се движи насам натам така че двете събития да са много пъти едновременни или не едновременни без да е получил какъвто и да е сигнал (видял каквото и да е). След 2.5 години ще види сигнала веднъж и после както и да се движи вече винаги ще е в миналото му. Освен ако не се отдалечи със скорост над светлинната от някое от събитията.

Единствения начин да се види дадено събитие два пъти е да се придвижиш със скорост по-голяма от скоростта на светлината след първото виждане.