Borova gora

Той е козирувал на всяка заповед на Каравелов, включително го е подкрепял за по-ранно вдигане на въстание, странното е, че този път не е. Още повече, че отгоре е имало покана от Икономов да не бави писмото ни минута. Единственото обяснение е турската полиция, доклада на Хамди паша... Не става да признаел, че послушал Големия вместо Каравелов, босът на Обретенов бил в Букурещ, никой в българско. Когато Драсов участвал в изхвърлянето на Каравелов от организацията, Обретенов го нападнал с писмо за пари, пари и пак пари, явно лошите настроения срещу него са били заради падането на големия шеф. Оттук и необходимостта Обретенов да участва в чета, вместо да седи на завет, за да си пази мястото след водещите от Гюргевския комитет, още повече, съобщенията били, че въстанието е масово и успешно. Самата вярност на Каравелов към идеал, народ и мечти свършила скоропостижно, спрял да издава вестника нацупен като дете щом вече не е шеф, няма да служи на освободителната идея щом не му дават поста. Погледнах имената, запомнил Пеев, Поплуканов, Голям Марин от Лясковец... не е могъл да запомни всичките, въпреки, че се опитвал да не пропусне събитие, но имената му не съвпадат с тези в доклада. Докладът следва да е бил допълнен от Драсов откъм имената на ловчански комити, подлъгани от Левски да образуват комитет от два-три месеца, вярвал че с толкова ще се размине. За Драсов и събранието, Обретенов искал да скрие, че от Русе са присъствали двама и излишният е бил той, иначе следвало да обяснява...

Те в крайна сметка успяват да си усеществят авантюрата с опита за въстание в Старозагорско. Тогава люсват цялата им некадърност, безмисленост и незачитане на човешкия живот. Толкова бе предупреждавал Апостола, че не могат да си играят "с живота на 7 милиона българи". Погледнато от този ъгъл, вече по различен начин звучат нападките на Драсов срещу Хитов, бяхме чели как обикалял Влашко с няколко задачи, една от които да изясни действителната дейност на Сливенския войвода. Огромна е разликата между двамата сливналии, Хаджи Димитър и Панайот Хитов. Драсов някак трябва да е разкрил картите на всички там и слагайки ги на масата успял да накаже Каравелов за провала, но не спестил и критиките срещу Хитов. Не че много искали да го слушат, във Влашко си знаели стоката. Лошото е, че изпатили хората в Старозагорско. Самият Хитов пък избягал за няколко месеца на обиколка в Одеса където не свършил нищо. Но не посмял да си покаже лицето в българско. И още нещо да припомня отново, казано е от "ръцете на преносителя", не от торбата му, от собата му, от дисагите му, при проверка или по случайност, не... Съвсем буквално е описано случилото се, Обретенов сам е дал писмата, не следва да имаме илюзии по въпроса: „Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати..." И да, убийството на Пенев е точно защото е хванал схемите на Каравелов, бил му е много доверено лице дори и според Захари Стоянов, и някак не е бил съгласен може би не само със Сливенските машинации, но и с преждевременно вдигане на въстание, за да избяга, явно е имал причина, никой не бяга от хубавото, при Каравелов съвсем на зле са били нещата... Знаем от Симидов, че избягал и с тайни, писма, това му е струвало живота, не самото бягство, а писмата... Вероятно те са стрували живота и на Ангел Кънчев.

Винаги съм била сигурна, че предателство има отвътре. Агентурна мрежа-да, любопитни чужди разузнавания-да, но това не изключва променливостта на човешкия фактор вътре в организацията, верността и предателството. Драсов е имал шанса да получи своя реванш от Каравелов през 1875г. като спомогнал да бъде изхвърлен от БЧРК, без да го познава напълно, но за Обретенов съм сигурна, че е бил предател. Заради написаното: „Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати..." Той е знаел, че писмата са взети от него, най-вероятно сам е информирал полицията, че са получени. Но по никакъв начин не е дал знак на ВРО, че е властта е научила всичко. "са му били върнати..." - тези думи няма как да ги пропуснем, важните две писма са минали през него и са му били върнати, може би дори директно в ръцете. Нека да ги е задържал от страх, не от друго, все едно, от него са направени преписите, не от Данаил Попов, който никога не е имал вземане-даване с турската полиция. Не можем да изключим, че е съобщено първо не от Ловеч, а най-вероятно от Русе, за лице на име Левски и за Ловеч, поределен за център: „Във връзка с изпълнението на това разпореждане Ловеч е бил определен за център, а лице на име Васил Левски, който е българин, родом от Пловдив, но от известно време насам се намира във Влашко, е било изпратено и с негово съдействие е бил съставен комитет, в който влизат [следните лица] от Ловеч...“ Извънредният участник в заседанията в Букурещ не е бил от Ловеч, а от Русе, самият Обретенов оставя изречение в мемоарите си, че оставил лице на име Левски във Влашко... Въпросът е, че полицията се е интересувала кой е главатаря в Ловеч, както съм запомнила от университета, в Империята йерархията е била много важна, един лидер е струвал почти колкото цял комитет. Посочен е Драсов като свръзка с Русе, защото той е въртял комитета, приемал парите за револверите, водел кореспонденцията дори от името на Левски. Поплуканов е бил забелязан чак в Русе от Обретенов, но дори и в спомените не личи да му е направил някакво впечатление. По-скоро Обретенов не е свалял очи от Левски и съобщава интересни данни за него. След Левски, вторият на прицел е бил Драсов, не Общия, който е бил човек на боса т.е. на Каравелов, не е Поплуканов или друг. Но не успявам да открия дали Обретенов сам е посочил Драсов, научавайки за него при препращане на кореспонденция от Ловеч през Русе към Букурещ, или пък Каравелов му е издал почти всички тайни за организацията докато са си гостували един другиму, вкл. съпругата на Каравелов е била поканена в дома на баба Тонка като жест срещу преспиването в Каравелови в Букурещ от страна на Обретенов. Последният обаче не вярвам да е признал някога някому, включително на Каравелов, че е завързал гопли връзки с турската полиция. В доносите, които е правил сам трябва да е преценявал какво да каже. На практика всичко важно, до което се е добрал. Оттам насетне продължили ловчанлии... Драсов бил изненадан, отървал се благодарение на добрите отношения със съседа си Али Чауш и с някаква информация, но му е било ясно, че трябва да бяга зад граница и да не се връща, ако не иска наистина да стане доносник и да предаде дейността и хората в детайли. Затова и се върнал чак след Освобождението. Вероятно е смятал, че с някаква обща информация за туко-що създаден комитет ще се отърве и няма да навреди никому с кой знае какво, така или иначе не е бил в Букурещ и нямало как да съобщи нещо значимо за случилото се там. Но заподозрял дякон Паисий за издайничеството, който пък имал голяма уста и никаква идея за конспиративност, така че искал смъртта му като нещо лично, много лично...

"Ако Пенев е убит от Кънчев на 16 февруари, защо той бяга през Русе на 5 март за Румъния? И дали въобще Кънчев се е самоубил? Захари Стоянов се опитва да твърди, че бил свидетел на смъртта му, но деня, който той описва, не е денят, в който Кънчев е застрелян… Кънчев имал револвер без патрони и не е могъл да се застреля. Ако се прочетат спомените на очевидците, можем да допуснем, че в него е стреляно и той не се е самоубил. Но и Левски е заблуден, че Кънчев се е самоубил от страх. Каравелов пуска слуха, че полицията в Русе смятала А. Кънчев за възможния убиец на Стоян Пенев. Това е внушено на хората на Левски, които разследвали смъртта му." - https://www.kvantov-prehod.org/article/1080/за-христо-ботев-в-името-на-истината Открих, че в последните години много историци и журналисти, влезли в стъпките на Каравелов, на Обретенов, виждат това, което ние виждаме. Нищо патетично и велико, по-скоро ниско и долно. За съжаление Каравелов и Обретенов не са оставили следи за връзката, която са имали. Хем са се срещали в Букурещ, писали си писма, Обретенов спал в дома му, а Наталия Каравелова в дома на баба Тонка и все пак двамата са били скрити-покрити. Иска ми се поне един директен, индиректен документ, извор, материал да намеря, който да покрепи теорията, че Обретенов, не друг, посочва Драсов и в Ловеч започва разплитането...

Според мен Левски го е снабдил с рязаната скара по искане на Каравелов когато са спали в дома му. Но ми се губи важният момент защо не Поплуканов, защо първият удар пада върху Драсов, който пишел писмата, но не присъствал на събранието в Букурещ. Левски и Ловеч ясно защо са били на прицел, за да може организацията да има само един шеф, който да командва, да се свири хорото само от едно място. Този шеф официално е бил избран на общо събрание, чиито решения всеки е трябвало да уважи, всичко е било протоколирано, не е като неколцина от Влашко да изберат шефа на българско. В материалите на проф. Митев прочетох, че Левски не се е бил напълно отказал от събрание в българско, през декември-януари, 1871-1872, склонил първото да бъде в Букурещ, но планирал така или иначе до края на годината да проведе следващо вътре в страната. Предполагам това е била причината да отиде за няколко дни през януари до Букурещ, за да даде съгласието си. Тогава и Каравелов започва да се стяга за изборите, да търси съюзници, да пише писма, които пък Стоян Пенев открадва. Така или иначе официалните писма до комитетите Каравелов изпратил на 18-ти март от свое име лично. В писмата писал, че всеки комитет имал право на един представител. Е, после се оказало, че комитетът в Русе е привилигирован, по-равен от другите, защото имал двама. Точно Каравелов допуснал това, приел Обретенов и на сбирките, и в дома си. Там обаче е заедно с Поплуканов, а първият набеден е Драсов, може би Обретенов се е опасявал, че ако поддаде името на Поплуканов на властта, бързо ще разкрият, че той е предателят, защото са спали в една стая и се познават. Драсов не би се сетил кой от всички, с които е кореспондирал, го е натопил. Обретенов имал късмет, Драсов заподозрял дякон Паисий, който пък точно в този момент заплашил, че може да ги издаде... Все пак, продължавам да чета и да търся по-здрава връзка между Обретенов и Ловеч.

Да допълня, в сборника, в една от всички статии се доказваше, че Кънчев е отишъл в Букурещ въпреки карантината, но Драсов не е знаел това и заливал с писма по темата Данаил Попов, които по-късно са взети за достоверни, но не били: file:///D:/Downloads/mitev_nedoprocheteni_stranici.pdf

"Получил бел указания от Каравелов в Букурещ на 29 юни 1871 г. за образуването му, но Каравелов е в Белград от май до октомври, поради спирането на вестника му. Загадка е - къде са се срещнали двамата, за да получи Обретенов инструкциите." http://zora.freeservers.com/Nicola_Obretenov.htm втората част: http://zora.freeservers.com/Nicola_Obretenov1.htm Намерих още информация за Обретенов, но до отношенията му с Ловеч не стигам доникъде...

"Цаньо и Михал са върнали в Трявна и на другия ден дошло известие, че Ан. Кънчев в Русчук убит. Това известие било от тайната поща. Всички се изпоплашили да не би да са намерили у него нещо подозрително. След няколко дена дошъл в Трявна и Левский. Той още не знаял за случката с Анг. Кънчев. Тука първ път узнал. Известието го поразило. Той силно се нажалил и се замислил. Като му казали подробно за случката, че Ангел се убил, като искал да замине за Влашко; той захванал силно да укорява Ангела Кънчев, като казвал: „Що му трябваше да отива във Влашко, той там нямаше работа! Ако са го подушили турците, да беше побягнал насам във вътрешността! Но аз знам, той е отивал, види се, пак при любовницата си във Влашко. Пустата му любов! Колко пък и истеглих, докато го убедих да се остави от нея! И той ми се кълна, че ще я забрави, даже тука вече ме уверяваше, че забравил, а пък то, ето на, още бил увлечен!“ Но след няколко дена, като получил писмо от някъде, успокоил се, като видял, че причината на неговата смърт било предателство, но пак казвал, че ако да беше избягал Ангел не във Влашко, а на вътре в България, щял да се избави." - https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1224:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Не е съвсем така, както пишат другаде, излиза, че Левски изобщо не го е изпращал във Влашко да подготвя събранието, да коментира устава и т.н., дори е бил изненадан защо е тръгнал натам. Единствената причина Кънчев да го направи е или Каравелов или Стоян Пенев, който възможно да е успял да му прати съобщение, знаел е каналът на пощата през Русе. Или и двете причини едновременно, Каравелов да го е повикал зад гърба на Левски, за да има отрано информация за комитетите и представителите им преди събранието, а междувременно Пенев откраднал писмата и поискал среща в Русе... Странното е, че Кънчев е бил февруари месец също в Русе, записано е в Протокол на комитета, че са му дадени пари, после изчезнал оттам нанякъде и има-няма две-три седмици пак се върнал като този път е бил предаден. Защо е направил този курс напред-назад, а пък Левски дори не е знаел къде е той през цялото това време...

Да допълня по малко по няколко теми. Между Хитов и Левски разломът е бил дълбок. Причината - до Левски може да е достигнала информация за подмолните действия на войводата и скрито пращаните от него писма да сливенци за да държи контрол над дейността на организацията вместо нейния лидер и при това без да стъпва в българско: Писмото на Левски до Хитов от 10 май 1871 г.: „Пишете: чи ми са радвате на работити ми, като ма съветовате да еа варда да не би направим някаква погрешка, защото времената ни носат сега погрешки? Как си ми разбрал работити, чи ми са радваш тъй сляпо? И как разбираш времето! Във Влашко и Сърбия или в Българско? ... Защо ще отидиш в Сърбия и защо искаш да додиш сами в Стара планина? От тия ти планове твои, ходини и дохождани, разбира се, че ни не вярваш, затова ни ги и неразясняваш. Следователно крийш се от нас, тогава и ний от тебе?... Проклет да си в българското име, ако ти само извлечеш нещо из писмата ни и кажиш другиму, докато не ти се е позволило от Привременното правителство из Българско“. Голямо име е бил Хитов, името му е работило за него, докато Левски е разчитал на неуморни обиколки на терен. ---- И още нещо, един довод в полза на предполаганата действителна възраст на Апостола, най-близките му съратници са на 33-35 години, нищо че той се представил пред Комисията за 25-26 годишен и номерът минал: "седемте души, които той подбира и сам подготвя да изпълняват различни пълномощия: Васил Йонков, Йордан Стоянов, Матей Преображенски, Мито Цветков, Никола Ръжанков, Сава Младенов и Христо Иванов-Големия. Средната възраст на тези негови довереници е 33-35 години." ---- За Ангел Кънчев, има статия от страница 168, където се твърди, че Каравелов го изпратил да създаде здрав Русенски комитет, а Хитов с препоръки да убеди Апостола в ползата от съюзници: file:///D:/Downloads/mitev_nedoprocheteni_stranici.pdf

Още не съм стигнала до дигиталния архив на Горов в Националната библиотека, само до описанието му: "В писмата могат да се проследят отделил моментн от българското наЦионално революционно движение в хронологи чески иорядък с големи подробности. За революцноиното движение в 1872 г. има матернали за участието на жени в пренасяне на революциоииата поща, за нареждания от Левски до комитета в Русе за съгласувани действия, за дейността на Н. Т. Обретенов проз тази година, и за напомняне на Д. Горов да се съобразява с устава на БРЦК и за бдителносгга па уредената тайна полиция отпоено правилното изпълиение на задачите." - chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://nationallibrary.bg/wp/wp-content/uploads/2016/06/Obzor_bia_2.pdf Относно необходимостта от втори канал за кореспонденция, след като Попхинов отворил писмо на Левски, тя е стояла през март-април 1872г., но не и през 1871г. т.е. твърде бързо, без да го изпитат, са се доверили на Обретенов. Защо ли? "Интересен е фактът, че върху «скарата» за Плевен е написано «Р. Иванов», т. е. Ради Иванов. Това означава, че най-късно след събранието в Румъния Р. Иванов е изпратен от русенския комитет в Плевен, за да заеме мястото на Анастас Попхинов като човек, отговарящ за кореспондентския канал. Това допълва изказаното по-горе предположение за времето на окончателен разрив между В. Левски и Ан. Попхинов." - https://electronic-library.org/articles/Article_0168.html

Сега въпросът е кой е бил по-добър съчинител, Обретенов, Симидов, Захари Стоянов или Каравелов? Много белетристика, за да бъде скрита и покрита истината, за да се хвърли прах в очите на хората... Плюс, описанието на мъките в затвора прилича на съчиненията на Величка Хашнова за мъченията на Левски дадени пред роднините на Данаил Попов. Другите извори за арестите от март 1872г. са писмата на чуждите дипломати, отбелязали, че някои заподозряни поради липса на доказателства са пуснати скоро, други са държани до септември. За комитет не споменават някой да е бил арестуван. Обретенов е бил на 23г. когато е арестуван за убийството, не споменава нищо част от арестуваните да са били деца и сам си е написал,че не е задържан за участие в комитет или в ложа, а за убийството на Пенев. Така е съобщил и на Големия през същата 1872г., когато поискал грошовете, твърдейки, че е дело на Ради Иванов, а по-късно ще промени на Икономов, остава вероятност той самият да е нанесъл някои от ударите, но и Протокол от страна на Русенския комитет е оставил. Те са искали, те са решили, те са изпълнили убийството, макар заради тях дузина да са вкараните в кауша. Никакви турски чиновници не са извършителите. Как са могли да бъдат толкова жестоки е непонятно, но ако са искали да изтръгнат признания от Стоян, получили са ги, защото те са могли да бъдат единственият източник на Каравелов за твърдението, че Пенев не е издал нищо на валията. Това пък противоречи на насажданите слухове пред Христо Иванов-Големия, като оправдание, като извинение за стореното, че го смятали за турски шпионин, че полицията щяла да го праща на тайна мисия в Сливен, че знаел дописниците на "Свобода" и не знам кво си... Обаче тук поне имаме признанието, че Пенев никога не е бил предател и... Каравелов е знаел това. Кога Стоян е пристигнал в Русе? 5-6 месеца по-рано? Поредната лъжа. Според Захари Стоянов само няколко дни преди да бъде убит, а неговият източник е шуреят му, от това по-надеждно? : "Той беше дошел в Русчук на разходка за няколко деня, в разстояние на което време тайната полиция в Русчук се извести от вярно място, че Стоян Пенев прави вече условия с арменеца Ернест ефенди да започне предателството си." Според Симидов в топъл пролетен ден, празничен на 1872г., не през зимата, в студ и сняг, което всъщност би било 5-6 месеца по-рано... Защо Захари, а и защо Симидов би излъгал? Никой не е знаел, че той е бил свидетел на Букурещката част от тази история, никой не го е питал, нямал е скрити мотиви, за да излъже когато описал в книга тези спомени от своя живот. Могъл е да си замълчи вместо за разкаже как заварил в онзи пролетен ден Каравелов в печатницата панически да обвинява Стоян в кражбата на тайни писма и още същия ден бил известен някак русенския комитет. Съобщили им, че Пенев е избягал към Русе, а не че сам си е тръгнал. Защо Каравелов това не си е признал никога? Защо не споменал кражбата на писмата, а веднага и упорито насочвал в други посоки причините и вината за убийството, за което признал, че би учудило и зверовете със своята жестокост? Като капак лансирал и самоубийството на Костаки без да му трепне ръката, окото. Известно е, че е починал/убит, но няма извор, който да подкрепя твърдението за самоубийство. Иначе поне Захари щеше да го спомене в Записките... Добре, умеел е да води за носа читателите, комитаджиите, дори Апостола, ама години по-късно имайки достатъчно исторически извори пред нас, ние имаме право да не сме толкова наивни колкото читателите в 19-ти век, че да му вярваме. Особено след като публично приписал убийството на Пенев на Ангел Кънчев със категоричността на най-осведомения по въпроса. Но ние и това знаем...

Аз разбирам по друг начин данните, вестникът е излизал два пъти през седмицата, на български в събота, има го под заглавието му: Датата 7 март за мен е датата сложена на дописката от дописника. Вестникът е излезнал на 11-ти март 1872г. Иначе и други са били в шок от липсата на конспиративност в Каравелов и бедите, които това е носело заради уводната статия, която написал на 9-ти март: "1872 март, 9 – в уводна статия на в. „Свобода“ Л. Каравелов полемизира с някои западноевропейски вестници, предаващи неправилно положението в Османската империя и развитието на българското националноосвободително движение. Подчертава непрекъснатите опити на турската тайна полиция да залови ръководителите на революционното движение и отбелязва казаното от нейния сътрудник Хр. Арнаудов. „Правителството [турското] само тогава ще да има към нас пълно доверие, когато ние предадеме едного из българските войводи: или Панайота, или Тотя, или Дяконът.“ В. „Свобода“,II, бр.39 от 11 март 1872. - https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1872-година-временно-заглавие-и-нередакт/" March 1872 (Julian calendar: old style) 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 W T F S S M T W T F S S M T W T F S S M T W T F S S M T W T F 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 March 1872 (Gregorian calendar: new style) Без никакви задръжки хвърлил имената на водачите на българската борба за освобождение в лицето на четящата турска власт сякаш и давал указание кого персонално да преследва и залови. Някъде това би било наречено предателство без никакво колебание. Шок има и от четенето на дописката за Ангел Кънчев, в нея черно на бяло смъртта му е свързана с тази на Стоян Пенев, а както знаем, Каравелов си е позволявал да редактира всичките си автори, включително Левски, с Ботев затова стигат почти до бой. Доли дописникът или той самият е набедил Кънчев за убийството на Пенев в този текст, изключително недостойна за честната и неподкупна журналистика подлост, няма значение за нас. Кънчев не е убиецът на Пенев, това е сигурно, участникът в убийството Обретенов посочил Ради Иванов на Големия, а в мемоарите си - Георги Икономов, който по това време е отдавна загинал и не би могъл да се защити. От Симидов сме информирани, че самият Каравелов имал дял в смъртта на Пенев, заповедта до Русенския комитет излезнала лично от него, но изключително удобно набедил Кънчев да нея, оцапал честното му име публично без морални скрупули. Това не помогнало на арестуваните, държали ги още около четиридесет дни.

Чорапчиев е забъркан, наистина, защото Кънчев спи в последната нощ в дома му и тръгва оттам с празен пистолет, без патрони, което е странно, не би се прицелвал в заптиетата, ако знаеше, че няма патрони... Предната вечер в дома му е горил документи, дали не са били точно откраднатите от Пенев писма, защото е усетил предателството, явно е почукал на доста врати, останали затворени, разбрал, че нещо не е наред, иначе не би унищожил важни книжа, а слугинята ги е чула да се карат... Това обаче не прави Чорапчиев предател. Нито невинен. "Ангел бил подозрителен човек", това само потвърждава, че е предаден, обявен за подозрителен на властта, тук дори не се споменава проверка на документи, а готовност да бъде даден на мъки само защото е бил подозрителен... Но много удобно е посочен Чорапчиев като издайник, за да го накажат, че той единствен му подал ръка и го приютил в дома си. Обаче дописникът пропуска нещо важно, в цялата сага е забъркан и Обретенов. Той посочва Ангел Кънчев като убиец на Стоян Пенев още тогава, прави от смъртта на двамата обща история, макар че самия Обретенов е участвал в убийството на Пенев, не Кънчев. Въпреки твърденията му, с тримата си другари е задържан повече от четиридесет дни в кауша т.е. номерът да набеди Чорапчиев не минал. "Ангел е един от дописниците на "Свобода", за дописничество никой не е стоял в кауша, по друг начин е натопен Кънчев пред полицията, най-вероятно е посочен като преносител на комитски документи. Обретенов също е бил дописник и какво? Каравелов също си написал каквото си искал за смъртта на Кънчев, общо взето не са били рицари на истината нашите вестникари в онова време. Трудно е да им вярваме години по-късно и за едно, и за друго.

Но пък при него ударът е от свои, от Каравелов и компания... това е най-болезненото... а на практика той се жертвал, те гледали с биноклите оттатък Дунава какво се случва... За съжаление нищо не откривам за Стоян Пенев и Ангел Кънчев, освен някои твърдения, че и двамата са били масони. Това изобщо не е достатъчно, но явно след смъртта им са се постарали да бъдат забравени. Намерих, че Кънчев се познавал с Каравелов от 1867г. и може би също в някакъв момент е изглеждал подходящ за негово момче за всичко. Работата на терен с Левски променят нещо в него. Дори за Букурещ Кънчев тръгнал по заповед на Апостола, а не на Каравелов, да помогне за организацията на събранието. Само че точно неговата помощ е била напълно нежелана, щял е да хване мащинациите зад гърба на Дякона, бил е изключително интелигентен...

Аз това съм го чела, рядко намирам нещо, което да не съм чела за Апостола, но под легитимен имам предвид, че от българско са изпратени дузина представители на тамошните комитети да решават съдбата на народа, а не пет-шест масони отвън да си играят с живота на седем милиона българи, да го перефразирам. Това ме яде отвътре, че с присъствието и гласовете на представителите на градове и села от почти цяло българско е избран Каравелов за шеф, който не е стъпвал да работи на терен, преследван зиме и лете, хулен от чарбаджиите и т.н. Тези, които гласуват дали са се борили за постове в случай на освобождаване? Дали това им е обещавал Каравелов, за да го изберат? Имало ли е заплахи, все си мисля, че след заплахи от него, Марин Поплуканов е скрил парите, не е посмял да ги изпрати във Влашко, но не ги е и употребил за свои нужди, бил е като разпънат на кръст, скрил ги е дори от семейството си преди да съобщи в Софийския затвор за тях на баща си... Имало е атака и срещу Драсов, който избягал, срещу Ловеч... Като тъмна заплаха е бил след като станал официално по-голям шеф от лице на име Левски... Знаете, понякога хората се променят като вземат власт, като станат шефове, явно и той е бил от променливите, главозамаял се е, а преди това и смъртна присъда издал на Стоян Пенев... Аз все още търся материали за Стоян Пенев и Ангел Кънчев...

За Кънчев ясно,че е свой, но кой по това време е искал да стигне до Апостола? ВРО все още не е легитимирана по начин, по който се случва на събранието, още не са успели да измъкнат килимчето изпод нозете на Апостола, за да искат да я ударят и то с риск да я унищожат. Обаче има някой в тъмното на историята ни, който удря по Ловеч и все ми се струва преди събранието... Четох, Кънчев е бил близък с Тома Кърджиев, който открадвал буква по буква от време на време от печатницата, той също работел в печатница, не открих в коя, събирал ги и ги предал да ги занесе на Апостола, който от тях си сглобил портативната печатничка. Не личи Кърджиев да е искал да навреди. Докато Обретенов е бил близък с Каравелов, а според мен и със Стоян Пенев. Освен това много време минало от срещата им през юни до основаването на комитета през декември, как са му позволили междувременно да приема и препредава ценни неща? Да, били са на зор, ама не е бил комитаджия... И защо Пенев изведнъж е търсел самостоятелен канал до Кънчев и смъртта на двамата веднага била свързана от местните комитаджии, Кънчев бил убил Пенев? Защо би го убил? Версията за пари издиша, в нито един от двамата сериозна сума не е била намерена.

Идеята ми бе, че въпреки официалните твърдения, писаното по вестниците, още тогава е имало и друга информация или други предположения сред комитетите. От описанието на Захари излиза, че някое от заптиетата зад дуварите може да е гръмнало, не са мислили да го хващат жив като видели пистолет в него: ↑Разбира се само по себе си, че турците не побягнаха окончателно; множество заптии заеха позиции с пушките си зад ближните дувари. Три до четири пъти цъкна с револвера си А. Кънчев подир тримата души заптии, но нито едия път не можа да гръмне. Тогава той пристъпи още няколко крачки напред, тялото му затрепери като есенен лист, големите му огнени очи се задръстиха от сълзи, изгледа жално наоколо си и след като извика с треперящ глас: „Да живей България!“ — хвана с две ръце дръжката на револвера си, студеното желязо на който напъха в пресъхналото си гърло…" Обаче е странно как пистолетът не гръмнал три.четири пъти, а изведнъж точно когато го насочил към главата си, изгърмял. Ако не гръмне три-четири пъти пистолет в моята ръка, изобщо не бих го насочила към главата си, защото не би гръмнал по тази логика и петия път. Как е решил, че има поне един куршум вътре и пистолетът няма да засече като го е насочил към главата си? С този изстрел не са чисти нещата. Иначе и аз мисля за "приятелската ръка", но коя би била тя? Каравелов не ми е съмнителен тук, защото още не познава комитаджиите от българско, щое не им е показан официално като шеф, за да се чува думата му над тях, до събранието в Букурещ имало 2 месеца...

На мен също ми направи впечатление, че Левски не е имал доверие на Каравелов за нещо и е искал черно-на бяло да има думата му. Но не съм сигурна какво точно е имал предвид. В отношенията им е имало някаква неискреност и за да предотврати бъдещо отказване от думи, преиначаване, Апостолът ги е искал на хартия. За списъците Захари няма от кого друг да е чул, от Обретенов трябва да е. Каравелов сигурно е очквал да види кои комитети ще изпратят представители и дали биха гласували за него. Отрано си е подредил пъзела, изобщо не е бил изненадан от избирането си за председател, очаквал го е. Но аз мисля, до Кънчев може да са стигнали по някакъв начин писмата, които Стоян Пенев е искал да му предаде. Може да са имали тайно място или посредник... Факт е, че нито баба Тонка, нито друг член на комитета му оказват подкрепа. Той едва ли е зависил само от един Обретенов, разчитал е и на други канали, но... комитетската банда го обвинила междувременно в убийството на Пенев, в предателство, всички масони скоростно са били осведомени, защото като публика се натълпяли на "трибуната" т.е. на пристанището да гледат залавянето му точно в момента на товарене на корабчето. Той е бил изведнъж като белязан, някой до който никой не е искал да се доближи. Няма друг освен Обретенов, хем масон, хем и от комитета, хем и тарторът на групата, който да му "постеле" така. Единствената причина - посредникът между Пенев и четиримата, Костаки или друг, да е научил и изказал, че между Пенев и Кънчев имало задруга. Това не останало простено. Както знаем, Обретенов е бил водачът, логично е върху него да падат съмненията. Дори можем да предположим, че е побързал с убийството на Пенев, за да предотврати срещата му с Кънчев. Накрая прибягва до предателство, за да се отърве от последния. Но имаме извор, исторически извор, в който няма колебание, че смъртта на Кънчев е убийство. Написано е с увереност в доклад като нещо проверено, извън съмнение.

; Чела съм и другаде, че Общия ги заплашвал да казват, да издават, иначе после ще им навреди, представял се за новия човек на властта, придавал си важност, вярвал, че ще го назначат пазач както му били обещали... Пиша всичко това, защото си мисля за Вутьо Ветов, който като всички комитаджии се е разприказвал за Ловеч, него със сигурност го е заплашвал да издаде Левски...

Колкото и да чета, все едно и също пише, "убийството на Ангел Кънчев в Русе", написано от властта в Протокол 5, представен от специалната комисия на Великия везир... Няма как да е грешка, не биха лъгали Великия везир, а и защо да го правят? Пък и това е твърдение на Извънредната Комисия, която разследвала всеки детайл около организацията на Левски. Чета Левски пред съда, изданието от 1952г. имам, отново прелистих, защото някои факти сега имат друга стойност за мен, исках да си ги припомня и попаднах на "убийството", за никакво самоубийство не става въпрос... В Записките патроните ги взима от оръжието му негов близък преди да тръгне сутринта към пристанището, явно за да не може да се отбранява и съответно да избяга, да бъде съвсем безпомощен... Дали е било така или оръжието е засякло... Но така или иначе не е останал жив, да не може да издаде при разпитите нищо, никого, но кой е стрелял, някой от комитета, подкупено заптие?

За водеща роля в смъртта на Пенев и Кънчев съм сигурна, Обретенов си е играл централната роля по принцип, той от всичките момчета в Русе е отишъл на среща с Каравелов, той е основал комитета по негово искане, за да продължи да пренася пощата, той е избран за председател на този комитет, бил е и масон още преди това, не е ясно дали другите от комитета са били масони, Обретенов се е пъхал навсякъде, където би могъл да пробие... Затова и предателската роля пада първо върху него, в Отоманската империя йерархията е била изключително важна, лидерът, без който се очаквало да се разпадне всичко, затова в момента, в който са разбрали, че председателя, тартора е вътре, усилията на полицията са се насочили към него. Той трябва да знае най-много, той има най-какво да им изкаже, накратко той следва да е бил и един от нанеслите ударите по Пенев, убиецът му едва ли е един при толкова прорези в тялото. Затова за властта е било важно лидерът на групата да проговори, както и да стане техен човек, след като участва в какво ли не, включително в пренос на тайна кореспонденция и оръжие. Но не е вършил дългосрочно тази дейност, за да е добре запознат със структурата на ВРО и важните в нея. Да, научава ги в Букурещ, но пък оттам би издал Поплуканов. Обаче усещането е, че първи е издаден Драсов, а след него в капана е и Пъшков, Марин е изненадан когато стигат до него след убийството на 14-ти август. Драсов и Пъшков са подозирали дякон Паисий. Днес знаем от разпитите пред Комисията, че Иван Стефанов Владикин-Чолака също е проговорил и срещу него е имало в отговор нападение, обаче съгласно Хамди паша това се е случило в последния месец, последните двадесетина дни, т.е. август-септември, преди да напише доклада до Великия везир. Най-вероятно Чолака ги е посочил и искал арестуването им от страх да не посегнат и на вуйчо му, владиката, след като убили дякон Паисий. Драсов обаче си подготвя нещата месец-два-три преди да напусне Ловеч. Някой го е подплашил по-рано и той едвам дочаква завръщането на Апостола на 1-ви юли, за да започне организирането на убийството на дякон Паисий. Най-вероятно е да е бил издаден от Обретенов. Но защо не би издал Поплуканов, а Драсов? Защото го е издал първи, още в кауша или малко след това, преди Букурещ. Какво е научил за Драсов от Каравелов, от Ангел Кънчев преди убийството на Стоян Пенев, докато около шест месеца е участвал в пренасянето на пощата? Не са си кореспондирали 1871-1872, не намерих оттогава писма между тях, чак по-късно, след 1872г. Да не би пък Стоян Пенев да му е доносничил, да му е разказвал всичко, което научавал в печатницата на Каравелов, срещу услугата да го препоръча на работа там? Или просто бандата да си е внедрила свое момче в печатницата, за да види има ли келепир и какъв, да види изобщо в какво се напъхал Обретенов давайки съгласието си да пренася пощата... Драсов си е писал с Каравелов, до тези писма Пенев трябва да е имал достъп, след като и Захари съобщава, че всички тайни набързо научил, явно това е било целта, да спечели доверие, да се навре навсякъде и да докладва на събратята си... --- Още нещо: При вторият си разпит пред Комисията, Левски твърди, че "възнамерявах, щях да отида в Русчук", това винаги ме е притеснявало, защо не е мислел отново за Свищов, Никопол... защо е избрал да се върне през Русчук за първи път от две години във Влашко, последното му минаване оттам е през 1870г., преди Обретенов да се сближи с Каравелов или Каравелов с Обретенов, а после наредил да го препоръчат на Големия, за да има момче за всичко в организацията. Но защо през Русчук и начертал пътя си преди Къкрина, след като е имал съмнения в Обретенов...

Но пък благодарение на разнищването на детайлите около писмата излезна, че Георги Икономов, Ради Иванов, Тома Кърджиев не биха могли да бъдат сътрудници на полицията, в последните двама писмата не са попадали, а Икономов не ги е задържал и ден. Остана Обретенов, наистина. По всички улики друг кандидат за издайник не остана. По въпроса за писмата има още нещо, те са върнати на приносителя, но не е казано, че са дадени указания да не бъдат изпращани. Това си е било решение да Обретенов. Самата власт, както отбелязахте, ги е задържала достатъчно, за да се подготви в случай на евентуален опит за освобождение на затворниците, или за бунт. Както писах, втора армия на аскера е получила заповед да бъде на разположение на Софийското управление. Разбра се и още нещо, в учебниците все обясняват каква организация е създал Апостола. Но той заслужава не по-малко адмирации затова, че не се е подвел по акъла на Каравелов и не е вдигнал насляпо бунта. Щял е да поведе хората на заколение. Аз и Бенковски не обвинявам, той е очаквал в останалите четири окръга да са работили като него, затова смело е провъзгласил свободата. Проблемът са излъгалите го апостоли. Сега важното е доколко Обретенов е знаел Драсов. За Марин Поплуканов ясно, но все ми се струва, че преди да тръгне за Букурещ е знаел Драсов, който пишел и изпращал писмата. Трябва да го е издал преди събранието, от Ангел Кънчев също може да е чувал за ловчанлии, но че Драсов е пострадал от него, това е сигурно, иначе не би тръгнал да бяга и да търси пътища за навън още от лятото...

Аз обаче съм сигурна, че Обретенов е знаел, че писмата са били в османската полиция, защото можеше да бъде: "върнати на тайното място", "върнати незабелязано, за да бъдат изпратени до получателя", " върнати тайно по подходящ начин", но в случая е подчертано, че са "върнати на приносителя". Една от причините да не ги изпрати по-нататък, очаквал е последствия от тези писма и съответно собственото му разкриване от страна на организацията. Затова е задържал всичко, да няма въстание, да няма и опит за освобождаване на затворниците в София, да не бъде той самият разкрит... Друг е въпросът колко ги е задържала и самата полиция. Но отделно, той може би не е очаквал, че вървят преписи и по друг канал до Левски, научил го е след Освобождението. Тук излезна важен детайл: Бележката от "Кара Георги", който дословно изпълнява нарежданията потвърждава, че от четиримата арестувани от комитета през март, най-вероятно Обретенов е този, който е станал издайник. Само при него се получила пробойна през зимата на 1872г. докато Георги Икономов, Димитър Горов не са задържали писмата изобщо. От тях, двамата, няма кога да е взела-задържала писмата полицията, за ден ги препращат към Русе с уточнението "без да губите минути", не ден, "минути". Прочетох Захари отново, вече е ясно защо Обретенов е тръгнал с Ботевата чета, не се е скрил като Каравелов и Драсов на сигурно и спокойно. Той е бил част от Гюргевския комитет, а това е било сериозна стъпка към властта в българско при успех. След като се е провалил като апостол във Враца и в София, петия революционен окръг, където абсолютно нищо не е свършил, като е чул във Влашко, че въстанието е вдигнато, че е масово за разлика от Старозагорското, че се предполагало да е успешно, хванал е "последния влак" - Ботевата чета, за да получи шанс да се внедри сред бъдещите управители на България. Писмата са ключови, неслучайно от цялата кореспонденция, от всички заловени писма, само те са цитирани на Великия везир. Защото будят въстание, защото предполагат голяма организация, която да е в състояние да вдигне голям бунт и съответно нейния лидер, от когото зависело това, е посочен като най-страшната заплаха. При така създадената ситуация, всичко било съсредоточено в неговите ръце, само неговият глас стоял между голям бунт на българите и Империята.

„Става ясно, че споменатият Васил Левски е изпратен от комитетския център. В едното от двете писма, които по подходящ начин са били взети от ръцете на преносителя и като са им били направени преписи, са му били върнати, се изразява съжаление за залавянето на Димитър, втория главатар на бунта по тези места, хванат в Орхание. Подразбира се също за намерението с внезапно нападение задържаните разбойници да бъдат освободени от ареста, ако властите подходят към тях като към комити, а да не се предприема нищо, ако те гледат на тях като на крадци. В подобното второ писмо се подхвърлят някакви насърчителни слова и се заявява, че там бунтът трябва да избухне колкото е възможно по-скоро и че те ще получат помощ от Влашко, Сръбско и Черна гора“ Съгласна съм, че са взимани и други писма, правени са им преписи, но в тях е нямало нещо, което си заслужавало да уведомят Великият везир, затова не са споменати. Тук съм пропуснала да отбележа, че вдигането на въстание може да не е единствената причина за задържането и на двете писма. Властта не е искала да се правят опити за освобождаване на арестуваните. В писмо до Извънредната комисия им се давало право да ползват и услугите на втора армия от аскера ако е било необходимо. Сега е ясно защо, очаквали са да бъдат правени опити за нападение върху Софийските казарми, за освобождаване на затворниците... Важно е да отбележа, че писмата са върнати на приносителя. По ред причини са преценили те да не бъдат "изгубени", може би за да не компрометират канала и куриерите, по които са били пуснати... Още нещо: "Целта им е да внесат смут във вътрешните дела на България и да разбунтуват населението ѝ... Основният въпрос, на който трябва да се обърне внимание, е, че тези [комитетски дейци] са извършили според дефинициите на закона убийства в Ловеч и по други места и [затова] е необходимо при всяко положение убийствата им да бъдат разкрити, като се проучат всички техни действия и местата, където са се намирали. Дори и тези убийства да не са пряко свързани с революционната дейност на комитета, последващи престъпления от този характер и липсата на наказание за онези, които са се осмелили да ги извършат, ще навреди на обществения ред“ Този цитат е пряко доказателство, че докато не е извършен Арабаконашкия обир, на самата организация се гледало отгоре-отгоре, за участието в нея членовете й в никакъв случай не са били близо до турските бесилки, можели са да си играят на пищовлии, на театър, на четене на тайни вестници... Властта още не си е давала сметка за обхвата и броя на участниците, не е видяна цялостната заплаха. Убийството в Ловеч променило нещата, а след него и Арабаконак, в цитираната част от доклада се вижда, че само Ловешкото е споменато от всички извършени убийства, а Ловеч за продължителен период е бил следен под лупа... Това е бил основният въпрос, а не разпространяването на тайни писма и нелегални вестници... Имало е защо изведнъж всички в Ловеч да затреперят от страх. Новата тактика за събиране на пари променила цялостно гледната точка на властта към комитаджиите, а както проф. Иван Стоянов е написал в онази статия, тази тактика е дошла пряко от Каравелов. Изведнъж всички са били на съревнование да му носят повече и повече пари, Левски, Общия, Тодор Пеев...

През втората половина на септември Хамди паша пише, че докладът му е за период от два-три месеца, това съвпада с встъпването му в длъжност във вилаета, но и с освобождаването на Обретенов от кауша и възстановяването на канала за кореспонденция оттам. Спецификата е, че са избрани други канали за прехвърляне на иглянките, значи Левски се е усъмнил в нещо. Той всъщност никога не ползва канала на Обретенов за прехвърлянето си, Никопол или Свищов са неговият вход и изход за българско. Освен това хванахме в сериозни лъжи Обретенов, несъвпадане на дати за убийството на Стоян Пенев, датите на арестуването и освобождаването на четиримата от Русенския комитет, колко точно е престоят им в кауша, неподчиняването на дисциплината на ВРО, извършване на убийство от името на комитета без информиране на Ръководителя на организацията или шефа на тайната полиция. Не знаем и каква е точно ролята им в предателството спрямо Ангел Кънчев и кой го е издал на властта, че е в града и ще премине Дунава. Най-тъжното откритие е, че хората на Каравелов са били най-недостойните в организацията, Общия, Обретенов... "Ударът върху Ловеч е насочен от "приятелска" ръка, която задвижва полицейския апарат на османската империя. След унищожаването на Ловеч като център и екзекуцията на Левски, активността на полицията замира, никой повече не се занимава с емигрантите във Влашко и Сърбия, Каравелов се връща в Букурещ в началото на 1873, всичко е приключило с обесването на Левски и много знаещия Общи." - точно за тази приятелска ръка трябва да анализираме отново някои факти, за да видим какви доказателства ще съберем... Дотук списъците на Хамди получиха отговори, поне основните, сега да видим обаче доколко и каква вина са имали в Букурещ...