Borova gora

Много е ценно това, което сте обобщили и допълнили с картите, защото това знание не се преподава в училищата, а е пътят към действителното разбиране за нашето Възраждане, защо се случило по този, а не по друг начин и имало ли е шансове за друг начин... Радвам се, че задълбахме в тази посока с прошението, подписите, смъртта на Кънчев, защото е основна, скрита, но основна част. Плюс част от нея е и голямата тема защо е бил предаден Апостола. Как точно - ще се върнем на Ловеч заради новите документи, но първо да не пропуснем нещо тук - където сме стигнали. Не е лесно да се обясни защо от руска страна не са искали голямо, всенародно въстание в българско, след като ни е насаждано повече от век, че с нетърпение са очаквали бунт, за да започнат войната. Очаквали са военните, но дипломатите и политиците са си давали сметка, че ще има усложнения. Затова са предпочитали прошение или нещо спорадично с чети. Да си представим, че няма сериозни бунтове, няма Априлско въстание, а българската територия е на пътя на Проливите. Няма повод за война, за да опитат още веднъж да си уредят сметките двете Велики Сили. Сега да си представим и противоположния случай, Левски вдига своето подготвено въстание, завземат някой голям град, някаква територия, отбраняват я със седмици. Ако някой им се притече на помощ, чисто хипотетично да си представим, че това е някоя от Великите сили, дори да е Австро-Унгария, ще влезне в "double-trouble" - обявяване на война на Цариград, битки с турците, но ще трябва да влезне в преговори и с българските въстаници, да сключи споразумение с тях, да се съобразява с думата им, за да премине през територията им на път за столицата или на път за проливите. Ако не стигнат до съглашение преговарящите, ще се наложи да воюват и с българите, за да преминат, тогава поводът за голямата война като помощ за страдащ народ тотално изчезва. Няма начин останалите Велики Сили да не се намесят да я спрат. В този сценарий Левски с вярата си в независимостта и политическата държавност на българите, с възможностите си да вдигне голяма патаклама си е бил камък под възглавницата за всички, мислещи за война. Нещо такова се е получило и в Плоещ, нашите са се представили като неформалните политически лидери на народа си и са били прогонени. От руска страна е нямало нужда да слушат чужди искания на този и онзи като са имали свой план и свои послушковци сред българите, които да се впишат в него, Каравелов на първо място, защото Христо Георгиев вече е бил починал. За обира на Хитов и сравнението с Арабаконак, пропускаме нещо. Да, Хитов е бил гонен от властта след своя обир, но при сравнението с Арабаконак има още нещо. Някак много бързо се разгласява, че обирджиите на Димитър членували в комитет и полицията впрегнала всички усилия в тази посока. Хитов дори не станал герой в пресата през 1862г. когато го направил. Полицията ли е била по-малко бдителна? Но обирът е бил в Русе, столицата на вилаета! Посегнал е на държавата, на нейните данъци... Обаче... той успешно пренесъл парите, имал план, докато Дяковчанина седял срещу купчини от грошове и се чудел как да бъдат пренесени. Нямал и механизми за контрол, защото никога не е бил истински лидер освен в лъжите си, така че Пандура си го излъгал в очите относно торбичката с меджидиите. Хитов не би допуснал това. Би следял всеки и би се знаело кой за какво отговаря и кой какво ще търси в торбите с монети, колко ще вземе, какво ще отчита. При Димитър нямало бърза делба и да се спасяват нанякъде, ами точно обратното, кой колкото можел да носи, пък после да търси главатаря за да му ги връща под носа на заптиетата в села и градове, а пък едва след това той щял да му отдели дял за свършената работа... Седмици се проточило... Така и не станало ясно кога и с каква сума би отишъл при боса в Букурещ, странно, защото Димитър имал благословията и на Каравелов, и на Хитов вероятно за този обир, очаквали го. Нещо и тук не е така, както ни се представя и както сме учили, трябва да влезнем в детайлите, за да видим кой колко и какви планове е имал за обира... Трудно ни бе с Обретенов, с Кънчев, трудно ще е и тук, но истината си заслужава... --------------- Между другото, минах част от книгата на Обретенов, сам твърди, че на зет му, Захари, не трябва за всичко да се вярва, защото някои неща представял по фантазия или по чужди думи, без да е бил участник в събитието. Интересна забележка

Много, много благодаря за книгата на Обретенов!!! Но нека първо да кажа няколко неща за Хитов, има ключови места и в неговите спомени: "Мисля, че по решение на това събрание бе издаден този мемоар, а не както е писано в предишните ми записки, че това е решение на Иван Градев и Иван Касабов. Таз грешка е на Любена Каравелов, извършена без мое позволение. И други такива недобри грешки направи той (Любен) в бележките ми по моите пътувания из Стара планина, издадени под редакцията на Любена Каравелова. Грешки имаше много, но тогава не му беше времето да се дискредитира Каравелов и аз тъй го оставих." - не е било грешка на Каравелов, а интрига, винаги е изопачавал, за за до спретне на чужд гръб някоя подлост. Това му е било революционерството на него. Но... Хитов е бил готов да го дискредитира когато му дойде времето, очевидно и той е видял лошата страна на вестникаря, осъзнал я е. След Левски, Ботев, после и Хитов хваща поправени неща и то фактологически. Фактите Каравелов ги е нямал за нищо кожато можел да създаде настроения срещу Иван Касабов, Георги Живков, поп Кръстьо, че и Ангел Кънчев, комуто приписал убийството на Пенев... Заради печатницата и външните връзки трябва да са го търпели толкова. Вероятно в Белград са натискали Хитов да го търпи. "омръзна ми да съм пъдар на чужди мушии" - да пази лозето на Каравелов, интересите на Каравелов, сметките на Каравелов, осъзнал го е и не отишъл на Събранието т.е. знаел е какво ще се случи, прекрасно си е давал сметка как помогнал на вестникаря и срещу кого. Тази история с фалшифицирането на изборите косвено има своето доказателство. И ...някъде там се счупила заверата между тях, повече никога не работили заедно както дотогава, макар че Каравелов му запазил място в ръководния състав. Място, каквото не запазил на Левски, на който му се наложило допълнително да се бори за правото да е Главен Апостол на цяла България и както някога отбелязах, има нещо нередно в забавянето на това Пълномощно и в липсата на подписа на Каравелов върху него. Било е и въпрос на чест да го подпише, да признае заслугите на черноработника, който му довел дузина председатели на комитети на крака в Букурещ, било е и задължение като избран председател, бил си е и на място в печатницата през цялото време докато Апостола е бил там, ама подпис не сложил. Знаково е! Левски оттам-нататък си направил изводите и му съобщил, че ще повярва на тези, които му казват: "Каравелов ще те предаде..." Колко пъти е трябвало да го предава, за да повярва Дякона? И още веднъж, вестникарят не е пишел каквото вярва, а каквото се харесвало на господарите му. Тук всичко, което последователно извадихте от "Голос" до "Свобода" и "Независимост" точно това доказват. Плюс, вероятно по тази причина, да продължи да им се харесва, тежко е редактирал авторите, дописниците. Още нещо от теста на Хитов: "на часа пристига Кари Михал от руското консулство в Русчук да ме пита дали ще има въстание." - пак опираме до документи, които съм чела, не са били всички съгласни за въстание, Каравелов тук е слушал Белград, въстнаието е било необходимо на сърбите, докато от руска страна са предпочитали да няма голям бунт за независимост, ясно е защо. За разлика от военните, дипломатите, вкл. граф Игнатиев са били натискани от политиците да подтискат тези пориви и четохме как той повтарял, че сега не било времето за такава подготовка и т.н. Следващият цитат потвърждава това: "Ние сторихме всичко, което зависеше от нас, за да възпрем всенародно въстание на българите." Това е нюансът, тук е голямата игра, затова са искали прошение, подписи, а не въстание от българите. Ето това е ключовият момент, нямаме текста на прошението, но всъщност то и събирането на подписи към него са основен документ на нашето Възраждане, така нелепо подминаван, а всъщност част от събитията и съдбите на хората от онези години. Това е пренебрегваният момент в нашата историография, но всъщност е ключов. Левски е бил супернеудобен, точно защото замислял и работел за бунт от четирите краища на българско, а Каравелов го предавал, докладвал и детайлите, които най-добре знаел от източника. За да има всяка информация играел игра и се правел, че са в един отбор, не му е било за първи път, справка по-ранните му статии във вестниците. Та в тази връзка дори и Хитов е бил под наблюдение, макар да нямал ВРО на свое разположение. "та подире ме нарочиха, че съм искал да ставам български княз." - на опашката от кандидати не се е виждало края и тази съблазън донесла доста беди на нашето Възраждане. Още нещо важно - в първите си години Хитов не правел разлика между хайдутлук, обири и народна закрила, докато Апостола от самото начало слага идеите, освобождаването на първо място когато тръгва да прави първите си комитети. Има наистина огромна разлика между двамата, а тази разлика трябва да е осъзнал и още един, Хаджи Димитър Асенов, който също му е бил байрактар и повече не се върнал да бъде в една чета с него. Защото Хитовото за един период си е било ама чисто разбойничество, по собствените му думи народна работа цяла есен не свършили, само обикаляли по планината и обирали тук-таме по някого... Нищо чудно, че в 1872г. смятали с вестникаря за нормално да се обират и убиват богатите, българските чорбаджии и се чудели какво чакал Левски, та не се напълнел с разбойнически пари... Оттук, заслужава си и анализ защо той успява да се измъкне след обира на хазната в Русе, по-голяма и по-популярна от Ботевградската в онези години, а аферата Арабаконак се проваля с гръм и трясък точно заради този, който Хитов смятал за способен на убийства, затова да бъдел изпратен при Дякона.

За съжаление не притежавам „Спомени по българските въстания“ на Никола Обретенов, за да дам точен цитат, чела съм я в библиотека, но имам спомен как след Освобождението влезнал при руската управа в Русе, търсейки работа в бъдещия държавен апарат и като се представил за революционер от младите, позорно бил изгонен. Точно неговите думи потвърждават написаното от Вас: "Излязоха мемоарите на руски военен кореспондент, сега не си спомням името и фамилията, който от първа ръка свидетелства, че при всяко влизане в населено място и формиране на българска местна управа, руското командване е отстранявало дейците от Млада България, чиито имена предварително са му били известни." Но пък докато търсех Спомените онлайн, няма ги, все пак намерих къде бях чела за тежкото им редактиране: "При работата ми с архива на Никола Обретенов установих неточности, непълноти, пропуски и недопустими корекции по автентичния текст." - https://telegraph.bg/telegraphplus/novini/istorikyt-d-r-veselina-antonova-liubiteli-na-senzacii-izkarvat-obretenov-ubiec-na-botev-stignahme-do-paradoksa-da-opravdavame-stariia-pobornik-che-e-ostanal-zhiv-i-e-bil-svidetel-na-smyrtta-na-vojvodata-431434 Статията е по друга тема, за Ботев, не нашата, но подкрепя съмненията ни, че има повече, отколкото е публикувано. Стратегията на всички се е променила, след като Левски създал гръбнака и определил столица на своята ВРО. 1869г. когато Димитър планирал чети за обири, Левски тепърва е започвал голямото си начинание. Но в 1871г. се променили и българските деятели, и външните сили. Някъде в онзи момент, съобразявайки плюсовете и минусите на новата ситация в българско, следва господарите на Каравелов, Хитов, Дяковчанина да са дали нови инструкции. Моето разбиране е, че не е личностно решение на никого от тях, а всеки е действал по внушения на тези, на които служел. Следвайки логиката, няма причина, събитие, което да налага да предполагаме друго. Не изглежда личностна промяна в отношенията между Левски и някой от тях, с чиста съвест бих го определила като изпълняване на заповеди, на инструкции от 1871г. нататък, защото организацията в основата си вече е показвала сериозни признаци на съществуване... Относно Дяковчанина, за 14 жълтици на месец, сам би се научил да си пише препоръките, за да стигне до лидера на ВРО, нищо, че е бил неграмотен. Добра компания са се били събрали, Каравелов, Димитър, Хитов до един са се кланяли на "парица е царица"... Да помоля за малко информация как Хитов е обрал хазна...

Точно това се опитвам да докажа, че Дякона е станал излишен след като е създал голяма, сериозна организация. За работа на терен им е бил необходим, за трудната част, после не, после тази организация искали да я управляват други, които иначе не си разваляли рахатлъка, за да запретнат ръкави в българско. Всичко започнало около година и половина преди Ловеч и Къкрина, въпреки че там си има предателството от свои. Но целият процес на целият процес на предателство срещу него е от мнозина тарикати във Влашко, което давало сила на вестникаря да му крои подмолни опити за изместване. Било е заради своеволстването му т.е. заради стоенето му на здрави позиции всичко да е в интерес на българите, първо и преди всичко на българите, а после съюзи с другите, на равна основа, както сам е писал. Но без ключови извори, трудно е да го докажем. Ние ще се върнем в Ловеч, в декември, 1872г., там има още какво да се добави след всички изводи, които имаме, но нека първо разнищим в кой момент Каравелов започва да го предава малко по-малко докато стигнал до големите опити с онова вестникарско повикване да го прати в кауша например за да го извади от организацията. Тук има едно голямо НО, в същата схема е бил и Хитов. Няма вариант да е пратил Димитър по петите на Апостола и да не си е давал сметка, че рано или късно той ще започне да издава, ще види ВРО отвътре и най-малкото Белград ще знае. Както става ясно, всичко узнава и турската власт, дори е искал консулите да знаят, затова настоявал да го съдят в Истанбул. Имало е указания да действа така, иначе не би го направил. Но как Хитов не би знаел това? Не може да не е чул, да не се е досещал най-малкото. В крайна сметка Дяковчанина е тръгнал към сърцето на организацията с неговата препоръка, той настоявал пред Каравелов да го вземат, защото ставал за убийства и грабежи. Да, така си представял Хитов организацията на Левски, организация за убийства и грабежи съгласно цитата по-горе. Обаче освен този цитат, открит в книгата на Стоян Заимов, няма други извори, документи... Между Каравелов и Хитов е имало сериозна кореспонденция, интензивна, но... нищо не е останало по темата. Нищо, макар че общите им напъни да командват в българско продължили и след обесването на Апостола, чак докато не срещнали дружните усилия на Ботев и Драсов да ги изолират. Идеята ми е, че предателството на Хитов не изглежда малко, макар че Каравелов държи първенството, защото издава смъртни присъди - на Пенев, приписва на Кънчев и поп Кръстьо предателства, Димитър тръгнал към Ловеч с неговото съучастие, Обретенов присъствал на Събранието без да е оторизиран и т.н. Но търся извори, търся доказателства дори в логиката на събитията. Опитвам се да си обясня и психологията на случилото се, макар да не Ви харесва това, но то е довело до мантрите за героизъм и не знам кво си още в учебниците по история, после в лекциите в университетите, в историческите книги и филми, а аз този героизъм, жертвоготовност ама хич не мога да открия в "герои", които все се смятали за по-хитри като прокарвали личния си интерес над народния. И още, при пълната загуба на авторитет в българско, аз се питам защо ли граф Игнатиев е поканил Каравелов в Сан Стефано, с какво още е продължил да му бъде полезен, след като поне от 4-5 години вече бил никой за комитаджиите?

Търсих, опитвах да открия следа от срещите между Каравелов и Димитър, както и между Каравелов и Кънчев, инструкциите, които им е давал биха подкрепили подозренията ми за предателство към Апостола, започнало много по-рано от предполаганото, още през 1871г., след отказа му да събира подписите. За съжаление нищо не открих, ако нещо е останало от архива му, или е в Белград или е прочистено и унищожено от самия него, случаят Пенев го е научил на много. Подозренията ми са съвсем логични и се подкрепят категорично от привикването във вестника на Апостола във Влашко през декември, 1871г., както Вие точно отбелязахте детайлите, но моята теза е, че месеци преди това той вече е бил готов да го смени с нов "Левски". Нямаме и писмата между Хитов и вестникаря по темата Димитър, по темата Ангел. Подозрителна липса на извори. От същата година, 1871г., имаме доста документи, само по тези теми са изчезнали. Едва ли има случайност. Историята с печата само подкрепя предположението, държал се е крайно нелоялно, сякаш е очаквал нещо да се случи и печатът, изискван от Левски да не влезне в употреба, да влезе неговият, който поставял организацията на подчинение на него, боса в Букурещ. Не знаем и какво е пишело в т.н. препоръки на Димитър, за да ги изостави той по някое време, те също са се изгубили мистериозно. "– Войводата Хитов отбирал от хора, право ми казваше той, че Димитър е човекът, комуто могат да се поверят убийствата и сплашванията." - Каравелов и Хитов са планирали заедно превръщането на револючионната организация на Левски в разбойническа. Това планиране е било още когато коментирали изпращането на Димитър сред комитите цяла година преди Каравелов да наложи тази линия на Събранието т.е. Левски е пречел не само заради мисията с подписите... Разминаването между вестникаря и лидера на ВРО не е било само идейно... то е било в голяма степен и личностно, по отношение на морал, етика, принципи... не сме си давали сметка за това. С това разминаване Апостола не е трябвало да прави компромиси!

Много хубаво и много ценно изложение, подробно и подчертано фактологическо! Благодаря Ви Преди да затворим темата Дяковчанина, има две неща, които аз не съм си изяснила. В кой момент Димитър се среща с Каравелов, навярно по препоръка на Хитов, но със сигурност са имали среща преди да тръгне към българско. От цитата, който поместих по-горе става ясно, че Хитов натискал Каравелов да го пратят при Апостола: "– Войводата Хитов отбирал от хора, право ми казваше той, че Димитър е човекът, комуто могат да се поверят убийствата и сплашванията. Само с такива хора ще докажем пред света силата на комитетското съзаклятие – каза рунтавият човек." Идеята е, че Хитов вероятно е бил подложен на натиск от Белград да изпрати Дяковчанина не като обикновен поборник и идеалист да се бори за свобода, а право при лидера на тайната организация, за да могат от първа ръка да имат сведения. Каравелов приема сделката, но според мен с тайна мисъл. Някога, при откриването на пещера са пускали птичка, ако има отвор от другата страна, тя го намирала и не я виждали повече. Ако я намерели мъртва след няколко минути на земята, нямало кислород, защото пещерата била без друг изход. Опитвах да напиша, че точно такава птичка изглежда да е бил Димитър, тестов опит казано с днешни думи. Каравелов приел искането на Хитов, за да провери терена. После по абсолютно същият начин, на същата позиция, помощник на Апостола, парашутирал и неопитния, съвсем млад Кънчев. Заради мисията му Каравелов не посмял просто така да го прати. Изчакал да види дали Апостола няма да върне обратно Димитър, ако ДА, тогава щял да търси друга стратегия и тактика за да внедри Кънчев. Задържал го лятото, а като останал Димитър в българско, пратил и Ангел не с една, а с дузина мисии. Но игрите на Каравелов и забавянето на Кънчев трябва да са събудили подозрения и на Ангел е било пошушнато да го държи под око, да не му се доверява много, вестникарят не играел чисто. Кънчев това и направил, точно в този период препоръчал Пенев в печатницата, за да следи отблизо, да стане доверено лице на Каравелов. Нататък знаем... като Кънчев набрал скорост, Каравелов решил, че може да се отърве от Апостола и написал онова съобщение във вестника, вече имал писмовен, интелигентен кандидат за заместник на лидера, когото да управлява като марионетка, а оттам и цялата ВРО... Но да обобщя за Димитър, да, съвсем съзнателно е искал да стигне до сърцето на организацията, защото създаването й няма как да е останало в тайна от всички заинтересовани страни, включително съседите. Имали са интерес да следят всичко отвътре, наш проблем е, че сме били разграден двор от страната на Хитов и Каравелов, които за съжаление имали думата и влиянието в онези събития. Той също е грешката на един достоен поборник, Данаил Попов и аз си мисля, че няма как да е било случайно. Най-вероятно Каравелов пък него е натиснал да изпрати при Левски, много удобно вестникарят го използвал дистанционно, той все е бил по схемите, комбинациите. Вместо сам да пише и убеждава Апостола в необходимостта от някой като Димитър, за който Левски имал недобри спомени от годината в Легията, някак е поръчал на Данаил Попов да направи това за по-убедително. Изиграл го. Изиграл и Левски. И собственият си народ, също.

Така е, но с Вас където и да погледнем, все се сблъскваме с очевидни противоречия с насажданото в учебници и книги. Все са велики, все са герои-Каравелов, Хитов, Обретенов, Кънчев... Не мога да не попитам другите не виждат ли фактите, които ние виждаме? Какво толкова е трудно да кажат, да напишат истината? Чак започнах да се съмнявам защо не виждам героичното в тях, а виждам предателството... И си написах дилемата. По темата, юни 1871г. Дяковчанина е изпратен при Левски. Писмото от Филип Тотю е от пролетта на 1871г. защото Левски му отговоря на 18.04.1871г., не приема задачата на Тошков, Кишелски и др. След което се активизират всички. Първи действа Хитов, праща му Димитър. Явно Хитов е бил помоленфза услуга от вестникаря и му пратил първия, който му бил подръка, прекарал с Димитър цяла зима. Ето, тук, заради последователността на фактите, мисля, Хитов е бил посветен в идеята за събиране на подписите и участник в опита да бъде подменен Левски с друг на ръководната позиция. Но Димитър е бил неграмотен, опипал почвата както се казва и като номерът минал да натресат на Апостола помощник, действали с Кънчев. На наш език Димитър е бил тестови вариант, за да видят как ще им се получат нещата. Слагайки хронологията за водеща, стигам до този извод. После щели да изтеглят Димитър и да оставят Кънчев да води.

Още вчера когато писах за Кънчев и заемане на мястото на Левски се питах дали Каравелов не е подшушнал и на двамата, на Дяковчанина и на Кънчев да искат Пълномощните, да обвиняват Апостола, че им няма доверие и т.н.? Дали и станало с неговото съучастие? Кънчев е бил такъв кариерист, толкова амбициозен, веднага би се титулувал лидер на организацията, точно като Атанас Узунов... Бил е напомпан със самочувствие, а пък и мисията му с имената и подписите щяла още по-сигурно да върви. Дали е бил способен на такова лицемерие и преструвки? Димитър не криел неподчинението си, но Ангел до последно се правел на света вода ненапита. Успял е да скрие мисията, която изпълнявал, нищо чудно добре да е прикривал, че той ще измести Левски от позицията му и ще се чувства пълен герой като обяви въстание, което обаче без Апостола не знаем колко масово би било. Но до такива въпроси водят действията на Каравелов и Кънчев, макар всеки от тях да играел за себе си най-напред, а после заедно. Но защо историографите не са виждали цялата тази картина с малки изключения от последните години? Защо са създавали мантри за вестникаря? Има и загадка защо помолил Данаил Попов да пише от негово име, защо още веднъж, пряко не изложил становището си срещу Каравелов, който продължил да си настоява за събрание в Букурещ да покаже на всички-консулите във Влашко, Добродетелната дружина, хъшовете... на какви комити е шеф. За Обретенов и Левски имам отговор, Каравелов нападнал във вестника Джура-Георги Живков, който бил близък на Апостола, а Обретенов нарекъл своята банда - комитет и заел мястото му... Това няма как да е харесало на Дякона. Изобщо, трябва да е бил пълен с подозрения как така е бил създаден този комитет, Кънчев трябва да ги е защитил, но не знаем дали е присъствал когато е създаден комитета, не е бил и Левски, изобщо кой го е създал, кой ги е заклел, кой ги е одобрил, кой им е разказал правилата и дейността? Създаването му е един протокол и само толкова, дори и за заклеване и тържественост нищо не пише, вече отбелязах по-горе - дейност не развили, това е било странно не само на мен, но и на самия създател на ВРО.

Аз и за първия път си имам едно наум, защото подчертава, че става въпрос за Васил Иванов дякона, а не просто за един Васил Иванов. Каравелов наистина е бил ужасен партньор, за такива издънки един Раковски не би го търпял, той и за по-малко насочвал пистолет, но Апостола е имал нужда от печатница и на този етап е избрал да остане в един отбор с интриганта. За една година Левски е намерил решение, искал да прати във Влашко поп Кръстьо да печати, фактът, че е търсил варианти говори много за съмненията, които е имал във вестникаря. На в писмото си след втората издънка, подчертал, че го моли за последен път, значи имало и други пъти да му отбелязва това, много пъти се е чувствал предаден, както и дава да се разбере, че не го смята за невинна грешка, товзи път вече го нарича с тежката дума предателство: "Каравелов ще те предаде...". Тези, които са му го казали, с точност са анализирали ситуацията. Нямаме данни обаче такъв паспорт, какъвто Каравелов искал да е бил изготвен и той да го е пратил на Левски. Но е заподозряно нещо, ДА, пратен е Кънчев. Данаил Попов и Хитов също трябва да са усетили нещо, защото и двамата отказали да се появят на Събранието. През единият е минавала голяма част от кореспонденцията от и към българско, другият е участвал в част от игрите на вестникаря. Факт е, че отказали мястото си сред делегатите. Левски още от 1871г. е пречел, защото отказал да събира онези подписи, защото своеволничел и защото не можели да разчитат, че ВРО ще вдигне въстание и поведе хората към кланница когато те кажат. Неговият здрав разум отговарял, когато народът е готов. Това не им вършело работа. На практика следите на предателството започват още след създаването на гръбнака на ВРО, оттогава са опитите да го изхвърлят зад борда и да откраднат управлението на организацията му. С пращането на Дяковчанина при него за мен предателството започва... И както много правилно сте забелязали, има нещо гнило във втория опит на Каравелов да го отстрани. Това е точно по времето на набиране на скорост на Кънчев като заместник на Левски, пак да повторя, има връзка с получаването на Пълномощното, вече е легитимиран пред комитетите като помощник на Дякона т.е. ако лидерът бъдел арестуван и останел задълго в кауша, Кънчев заемал мястото му и козирувал на всяка заповед на вестникаря и Хитов. Така са изглеждали сметките им, които са правили. Третият път на Каравелов ще е успешен да вземе на Апостола с фалшифицирани избори, председателското място. Четвъртият опит с изчезналия архив, който Марин разпознал пред Извънредната Комисия си е направо предателство към самата организация....

Това е по времето когато Левски все още вярвал, че Събранието можело да се проведе в българско, Каравелов настоявал да е в Букурещ и там, от Влашко да бъдели управлявани всички. Плоешките българи пък викали само него, без председателите на местните комитети, за да се разберат... Дали на всички тях им се виждало ОК да го няма Левски и Дяковчанина и Кънчев да доведат на Каравелов лидерите на комитети? По това време те вече са си получили пълномощните и вестникарят е бил информиран за този успех, сигурна съм, че е бил. Ако Апостола не бе отстъпил Събранието да е в Букурещ, докъде ли би стигнал Каравелов наистина? Защото част от въпросите Ви са си направо риторични. Лесно му е било да каже на русенския комитет или на друг да съобщят в турската полиция, че имат враг, който създава комитети и да дадат външното му описание. Това е лесната част. Но нали така издавал и организацията? Нали я поставял в опасност? Освен това не съм чела в писма на Левски да му е искал паспорт, трябва да е било самоинициатива, да му го изпрати като някакъв жест, а всъщност... Има и още нещо, Каравелов всъщност два пъти издънил Левски чрез вестника си, единият път като го назовал по име, Васил Иванов, Вие бяхте поместили снимка от този брой на Свобода по-назад в тази тема и един друг Васил Иванов си бе изпатил, затворен вместо Апостола... Каравелов е правил този опит два пъти, какво ли наистина е целял? За да не бъдем само от едната страна, ето една защита на Каравелов, но не ми е смислена: https://www.desant.net/show-news/58157 За Хитов търся връзката с Обретенов в 1871г., 1872г. Защото Обретенов се опитвал да се вмести в обувките на Ангел, а е знаел, че той е минал през Белград. Но в този период личи огромното влияние на Каравелов, обаче не и на Хитов за русенци, което се опитвам да разбера защо е така...

Съмнявам се Левски или някой от близкото му обкръжение да са чели Голос през 1867г., яд ме е, че не са го познавали вестникаря поне наполовина, както днес го виждаме ние, а после Каравелов бързо се е обърнал на другата страна да пише статии, одобрявани от "младите", за да се внедри сред тях, каквато е била задачата му и никой не открил лицемерието му, да върви накъдето го води интереса, човек без принципи. Пък и все си изпащали тези, които му подавали ръка, отхапвал я, включително Христо Георгиев, Ценович, Ботев, но и Левски... Вие сте оставили интересен извод: "Какво друго е уж невинното извикване на Левски чрез Свобода в Букурещ точно преди събранието, когато цяла орда шпиони търсят Апостола в Българско?" - Мислите ли, че Каравелов го е направил нарочно? Искал е Дякона да бъде задържан? Очаквал е ВРО да издържи и без него? Замислих се още веднъж и за комитетите, на създадените от него Левски нарежда да работят за нови членове, за събиране на пари за оръжие, за разпространяване на вестници и т.н. Имат си предначертание. Прочетох още веднъж, за стотен път, протоколите на Русенския комитет, ами няма нищо такова, нищо характерно за организацията, разпределили длъжностите, полагаеми в един комитет и два пъти финансирали Кънчев. Веднъж гласували и за убийството на Пенев. Друга дейност няма развита от тях, дори на хартия да е само няма. Няма опити за обикаляне на селата около Русе, поне от един от четиримата да го е правил, поне веднъж за създаване на комитети и там, няма подготовка за въоръжаване-закупуване на оръжие и разпределяне до съседни населени места, а е градът-център на виалета, могли са да развият дейност конкурентна на Ловеч, да са център и да дърпат конците на всички в окръга. Както и да оглеждам, съжалявам да се повторя, наистина ми изглежда комитет създаден заради Кънчев, а после и за лично ползване от Каравелов. Интересна ми е връзката Обретенов-Хитов. Само нея не сме огледали под лупа...

За Каравелов аз две неща мисля по отношение на установяването му в Букурещ, едното е, че господарите му от азиатския департамент вече са имали свой, с тежест при старите, Христо Георгиев, не им е трябвал още един, дубльор. Нямали са при младите, а трябвало да следят процесите и там, затова е било необходимо вестникарят да смени първоначалния си избор и да започне да пише така, че да се харесва на новия, младия кръг революционери. Другото допълнение, след първоначалната уговорка с Христо Георгиев, той се връща в Белград да си събере багажа, където обаче не са в застой, а подготвят самостоятелна война с Отоманската империя и искат да увлекат всички със себе си, включително българите, за да имат успех. Каравелов би запазил приятелства, получаване на средства ако точно в такъв критичен момент им останел верен. В крайна сметка всичката прелюдия преди това е била, за да можело точно в такива случаи сърбите да разчитат на свои хора сред чуждите, на Хитов, на Каравелов и т.н. Вестникарят е нямал избор, не можел да ги загуби и напълно да се откъснел от тях. Може и да е мислел, типично в свой стил, защото все се е въртял като палачинка в тиган, че след няколко месеца ще се върне при старите, ако младите не наберат сила или се саморазпуснат. Но попаднал на невероятен партньор, който смело тръгнал в българско, на терен да проповядва освобождаването и благодарение на който, Каравелов станал фактор, придобил и популярност... Без него и мисията му е бил нищо и историята доказва това, след обесването на Апостола, големият бос бързо станал никой за някои, а за други - Ботев, Стамболов, Драсов - вътрешен враг...

"Левски, според мен, е бил напълно наясно за Каравелов, за да напише в отговора на писмото си до Плоещките българи "пишете ми, че са вода по Каравелов и неговите луди работи". - не съм сигурна какво е имал предвид, защото според мен никога не научава за азиатския департамент и за сумите оттам, както и месечните от Белград. Предполагам, писал е имайки предвид идейния миш-маш на Каравелов, федерации и т.н., но не и за истинските му господари. За мен не е научил никога истината за Пенев, Кънчев, Костаки Симеонов, Обретенов, иначе щеше да вземе мерки... Никога не съм предполагала, че като обединим изворите и ги насложим логически и хронологически, ще излезнат фактите, които излизат. След всичко прегледано в детайли, съм склонна да вярвам, че предателството на Левски започва оттам, от Каравелов, хитрините, интригите, промотирането на Обретенов, който издава Ловеч като столица на организацията и Драсов, като лидер в комитета там. Първият заплашен, спасен с паспорт от съседа си Али Чауш, служител в конака, за да учи навън. Сега ще напиша и нещо лудо, но... Обретенов дава в своите спомени доста точно описание на Дякона, външен вид, навици, какво е правил в Букурещ през май, 1872г. Помнил е всичко цели шестдесет години и повече с невероятни подробности, а лобното място на Ботев и куп други важни неща не успявал да си спомни. Защото вече е писал текста за Левски и го повтаря в мемоарите си. През 1872г. го е писал съвсем внимателно, от всички страни е огледал лидера на организацията за да даде точни отговори на въпросите на турската полиция, всичко, което им вършело работа. През тридесетте години на двайсети век просто повторил вече съчиненото. За никой друг в спомените си, дори не за Каравелов, Хитов, Поплуканов и сие е направил такава сгъстена оценка, не ги е погледнал отвсякъде, не се е вътрял около тях да си отбележи всичко, за което после би доносничил на властта. Дори за Ботев не е оставил такава пълноценна характеристика, колкото и да го четем. Дори да ни е криво, точно той, почти сигурният предател, ни е дал един от най-пълните личностни и външни портрети на Апостола. Защото не го направил за първи път, вече го е имало в главата му, обмислено многократно... Ако сложим описанията на даскал Фурнаджиев и тези на Обретенов едно под друго, даденото от последния е по-силно, по-обхватно, защото не е направено за няколко минути под силен страх. Мислел е с дни как да си заслужи освобождаването от кауша...

Ако се вгледаме в детайлите, толкова често пренебрегвани в статиите, ще видим, че някои изнесени факти, разказани истории имат смисъл и логика само през призмата на мисията, възложена на Кънчев. Без разшифроването на тези детайли нямаме история на ВРО, а полу-роман. Ангел е бил декември в Русе, изпратен от Левски да премине във Влашко, но това се е случило 22-23 декември съгласно новонамереното му тескере, а на 17-ти декември бил създаден комитета. То си е шокиращо как е допуснал Големия 6 месеца куриер да им е някой, който не е член на ВРО, изключително груба грешка, защото не са могли да го държат отговорен за нищо, а цената я плаща дори и Апостола. Наистина мисля, че създаването й има общо с Кънчев, веднага запозват финансово да го подкрепят, а вероятно и с информация, и по друг начин. Плюс, настанили приятелчето му Пенев в печатницата в Букурещ. Изобщо от Протоколите не личи да са се занимавали с нещо друго като агитация, привличане на членове и т.н. Относно гаранцията дадена от Кишелски, неговите началници са защитавали възможността за война с Русия. Неслучайно Ангел получил снимки на офицери, не на цивилни лица или на консули и т.н. От друга страна дипломатите, включително граф Игнатиев, смятали Русия за неготова, затова все съветвали нашите да не бързат, да не хабят ресурс. Така, че си е било ходене по тънък лед от страна на възрожденците ни и се опитвах да кажа по-горе, че всъщност не е било гаранция, че ще има война, просто опит с прошение, пък ако излезел успешен... Но някои са приели този опит на живот и смърт, също те са таяли големи надежди за конкретни ползи за тях самите. Кънчев се е надявал на лична среща с Императора. Да подсетя, нещо е очаквал и Христо Георгиев, знаел за мисията, възможно е от руска страна да са поискали да я проследи. За Каравелов дължим отговор на Стоедин колко дълбоко е било предателството му. Към ВРО - голямо, защото я превръща от революционна в разбойническа организация като изисква събиране на пари с убийства на Събранието, подкрепя Арабаконашката афера, че и приема парите от Тодор Пеев... Към Левски - сега това е въпросът, кога започва и докъде стига предателството му. Иска ми се още в 1871-1872г. да са го разкрили, но... Обретенов е спасявал живота си с доноси в полицията и затова му е трябвал Каравелов да го държи във ВРО, никога не е посочил истинското му лице. "Иван Кършовски, Теофан Райнов и Г. Живков в края на 1870 г.- началото на 1871 г. вече твърдо проявяват недоволство от водената политика от Л. Каравелов в БРК." - за съжаление Левски не е разбрал коренът на недоволството им.

Разнищихме това, което никой от университетската историография не е дори започнал да разследва, въпреки всички видими, светещи неточности в популярните мантри и митове за нашето Възраждане и главните действащи лица в него. Благодаря! Но има още какво да отбележим. Съгласна съм, че някой е гарантирал на Тошков успеха на мисията или поне така е представил нещата. Няма по-високопоставен в неговия кръг от Кишелски. Аз бих поспорила обаче дали Каравелов е знаел или не. По-сигурно е, че му е искано съдействие да повлияе на Апостола за да получат подписите или просто да упражни правата си на председател. Избрал е в типично свой стил да действа подмолно. Не писал на Левски. Внедрил Кънчев във ВРО зад гърба му. Заедно с Хитов парашутирали Ангел на висока позиция в организацията. Доказателството? Написаното от самия Каравелов във вестника му след смъртта на Ангел, точно той споменава нещо, което го няма във Византис, шифъра с букви и цифри. Истински е треперил какво е намерено в Ангел. Той изобщо не се е интересувал от намереното в хайдути и комитаджии, но този път е било различно, защото е знаел какво има в него. Съобщил е повече отколкото Дунав и Византис. Как би знаел за шифъра, пренасян от Кънчев, без да е посветен в мисията? И защо го е пратил при Апостола, за черните му очи или защото трябвало да подпомогне мисия? Поискано му е съдействие, помогнал е да пратят Ангел в Ловеч, но срещу това е научил каква е играта. "Мисля, че не го е правел индивидуално по свое хрумване, а е било част от мисията му за подписите." Не ми бе хрумнало, но всъщност е логично, иначе защо Ангел би следил вестникаря, какво би спечелил ако го бе правил за себе си? Тук е интересният извод, до който достигате Вие, Ангел го е следил чрез Пенев, това бе ясно, но такава стъпка му е била подшушната, някой му е наредил да го направи, нищо чудно наистина да е бил Кишелски. Каравелов много игри е играел, будел е подозрение, не е вдъхвал сигурност, той и Левски през юни 1872г. му пише, че се съмнява в него, т.е. от Одеса са искали принципно да го държат под око. С или без мисията на Кънчев, намерили са начин, Кънчев е съдействал, препоръчал Пенев. Стоян си изпълнил задачата, влезнал под кожата на боса, научил тайните му, доказателствата са били в ръцете му, избягал с тях, с писмата, свързани със Събранието и Сливен. Да, няма в доклада на валията никакъв намек за познаване и работа с Пенев, ние вече го четохме, самият Пенев никого не е знаел в Сливен, шпионин е бил на Кънчев и на никой друг, ако е на друг, арестите щяха да започнат още при пристигането му в Русе, а не седмици по-късно заради убийството му. Каравелов е бил достатъчен, нямало нужда да знае и Хитов, който Одесовската дружинка оставили да работи със сърбите, докато те си действали по руската част. Най-вероятно точно Каравелов поискал от Хитов да се погрижи за Ангел при пристигането му от Табор без обяснения. Хитов никога не е бил към азиатския департамент и в това не го забърквали. Той трябва да е повярвал, че подготвя и праща при Левски млад, надежден техен човек, учил в Белград, което имало голямо значение за него, и изпълнил всичко. Както после написал, той показал пътя на Ангел и бил сигурен, че прави най-доброто за него. Сега се открива и оше нещо. Каравелов е искал председателското място точно заради мисията до Императора, при успех щял да изпъкне, ни Христо Георгиев, ни друг щели да имат тежест колкото него. Наистина е щял да се запише първи сред кандидатите за бъдещ министър-председател или за княз български... Така че интригата с подписите от Сливен нямал скрупули да спретне на Левски. Хитов обаче е четял вестници и не е бил глупав, разбрал докъде е стигнал, но късно, разкриването на случая в пресата е било точно преди Събранието. Нито той, нито Данаил Попов, с когото си пишели, стъпили в Букурещ да подкрепят Апостола. Не можели, вече знаели, че всичко е предрешено и фалшифицирано. Едва ли биха го погледнали в очите... Аз ще си оставя вратичка, че Икономов не е бил убиеца, не е бил ранен, това е било претекст да го пратят в Букурещ, за да върне писмата на Каравелов. Защото непосредствено след излизането от кауша, Обретенов пише на Големия за пари, които да платят на Ради, извършил убийството. Пък петдесетина години по-късно, когато всички са починали, съчинява за Икономов, за да оправдае напускането му на Русе и не-арестуването му заедно с тях. Не е искал да напише в спомените си за върнатите писма, защото така щял да разкрие за дебненето между Каравелов и Кънчев, а и двамата вече са били герои за България. Вестникарят наистина е имал невероятен късмет, ако го бяха разкрили, Левски не би допуснал Събрание да има в Букурещ, вестникарят щеше да е вън от ВРО, от руските планове, а и от сръбското доверие когато всеки разкрие, че зад гърба му е действал за друга кауза. Да не забравяме, от всички е получавал и пари, от ВРО, от азиатския департамент, от сръбското правителство... След Христо Георгиев, най-платения ни патриот, но Евлоги Георгиев поне завещал парите на България от името и на двамата, Каравелов - само на жена си. Сигурно се е чувствал победител като станал председател с толкова шмекерии и скрити ходове, слуга на много господари, но само година-две по-късно за Ботев, Драсов, Стамболов и сие той вече е бил никой. Мисля, че е бил разкрит и без онези писма... "Кънчев, от своя страна, изпълнявал главната си мисия да събере подписите и да ги достави в Одеса, след убийството на Пенев е изпаднал в това, което се нарича цугцванг в шахмата - липса на полезен ход. Не е имал път към Каравелов и Хитов, защото ги е шпионирал и Каравелов е осъзнал това; не е имал и път назад към Левски и ВРО, защото възложената му от Кишелски мисия е щяла да бъде провалена, след като вече Каравелов е знаел за двойната му роля. Избрал е еднопосочен билет към Одеса." - Тук съм на същото мнение 100 процента, ако се бе върнал във вътрешността, както го съветвал Левски, трябвало е да разкрие всичко за Пенев, за мисията и т.н. Щял е да падне болезнено точно след голямото парадиране, че е велик комитаджия, достоен за пълномощно и самостоятелна работа, пък други като Гложенеца, Големия, отец Матей... трева да пасат с дългите години народна работа... Но и да прецака мисията, за която вероятно се е клел, че е готов да жертва живота си.

Моята идея е, че ако турската полиция си е свършила добре работата, обискирала е читалището, намерила е протоколите и др. скрити комитетски документи, Чорапчиев е бил не по-малко под подозрение отколкото останалите. Заради комитетската дейност, не за убийството. Как се е откопчил, той си знаел, но повече не се върнал в настоятелството. Кънчев узнал от Арнаудов по пътя към Русе за убийството на Пенев, не би останал при баба Тонка, страхувал се е за собствения си живот от довчерашните си приятелчета, той е препоръчал Пенев... Съгласна съм с Вас, че Плоешката група е действала като авангард на Одеската. Изпълнила заръката, свързала се с Ангел, убедила го да остави Табор и да тръгне след Левски, защото само той имал организация, която да бъде използвана за целта - събиране подписи и имена на големци от българско, от повечко градове. Ето и моята хипотеза, все още подлежаща на пълно доказване, но все пак да споделя. Кънчев не е бил Левски и това е било ясно на възложителите на задачата, бил е прекалено млад, неопитен и амбициозен. Трябвало е да го държат под око, под контрол. Няма вариант с толкова важна мисия да не го контролират какви ги върши, ни Кишелски, ни Плоешката група биха оставили така ситуацията. Затова и Райнов е чакал не веднъж Кънчев в Гюргево при всяко преминаване във Влашко. Ето защо си мисля, че Обретенов ни води за носа като твърди, че основал комитета по искане на Каравелов в Букурещ. Каравелов с месеци е бил в Белград. Между писмото на Големия за куриерстването и създаването на комитета има точно шест месеца. Значи и Големия с пощата не е бил причина за създаването. Да погледнем от този ъгъл, причината да е необходимостта на Кънчев от back-up, от подпомагане, от читалищната банда се искало да му го осигури. В такъв случай, заради него създават комитета. Доказателството - бързат да го финансират, той е първият, получил суми от тях и то сериозни, след като се заклеват, той два пъти им издава квитанции. После ще разпределят суми и на себе си. Някой им писал-Хитов, Каравелов, или друг, наредил им да станат част от ВРО, за да не е Кънчев сам, станали комитаджии заради него, финансирали го, а пък той така или иначе предавал тайните на организацията на Обретенов още от есента, без да имал право, защото те още не били комитет в нея. Няма вариант да не е предавал и на драгомана, иначе не би заслужил доверие - план Б със снимки на руски офицери. Всъщност трябвало е да го подпомагат всячески, но и да го следят и докладват. Най-сетне имам обяснение и как са послушали вестникаря да убие Пенев. Толкова странно ми изглеждаше някой да приеме такава поръчка просто така. Излъгал ги е. Казал им е, писал им е, че Пенев провалял голямата мисия с подписите за императора и те са се наострили срещу него, клали са го като зверове. После може и да са унищожили писмата или са ги върнали на Каравелов по Икономов, дето уж убиец, уж ранен, но пък после на Големия съобщили, че Ради Иванов бил убиеца, но съм сигурна, преди това са ги прочели. Обретенов е схванал играта, усетил, че Пенев, препоръчан от Кънчев е работел за него и прехвърлил на Кънчев убийството му, а после и изнудил Каравелов да го пусне на Събранието през май. Икономов не е бил жив когато писал мемоарите, за да потвърди или отрече, че ранен минал Дунава, а не с мисия да върне кореспонденцията на Каравелов и така да му даде доказателство, че са изпълнили задачата. Съмненията са заради писмото до Големия, посочващо Ради, а петдесет години по-късно, посочил Икономов... Филип Тотю се провалил с мисията да получи помощ от Левски, затова потърсили дубльор. Кишелски се сетил за талантлив младеж, но трябва да е заръчал не само на Хитов, но и на Одеското настоятелство, а те на някой в Русе да го наглежда, както и да го е препоръчал на руското консулство. Разбира се, Добродетелната дружина, всички, знаели благодарение на Тошков, а може и от Христо Георгиев да е поискано по-специално съдействие от руска страна. Оттук и вълненията му около смъртта на Ангел. Статията с упоменаването на Плоешката група и аз виждам по нов начин, следени са били от самото начало от турските шпиони или поне някои от групата, всички са били прозрачни през 1872г. за турското разузнаване. Оттук не е сигурно как е починал Христо Георгиев, отровен, за да бъде провалена акцията, водеща до война, или от естествена смърт, подозренията са заради онази статия, която разисквахме...

Опитвам поне структурирано, по дати, да подредя събитията, за да намеря някаква достоверност в тях при липсата на достатъчен исторически материал: 1871 април 18 или около 26, България, препис на писмо от Васил Левски до Филип Тотю в Одеса: "За първото което вий ни предлагате и искате го по-скоро, то чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне!" През 1870 година по предложение на русенския първенец Петър Златев Акиф паша, главен управител на Дунавския вилает отпуща правителствена стипендия на Ангел Кънчев, за да продължи учението си в земеделско-индустриално училище в гр. Табор – Чехия. В това училище Ангел Кънчев следва само една учебна година -1870/1871 година, напуска Табор и на път за България се отбива в Белград. Ангел Кънчев пристига в България към средата на месец август и се установява за кратно време при родителите си в град Русе. Ако "Мисията на Кънчев е била програмирана още преди да се появи в Белград при Хитов и вероятно, много вероятно, Райчо Попов е бил посветен в нея." - има логика, защото отказът на Левски е април, а Кънчев напуска Табор най-вероятно през май-юни, два месеца е в Белргад и от средата на август вече е в Русе. Значи, някой съзнателно издърпва Кънчев от Табор, за да свърши задачата. Друг е въпроса, Табор не е избор за някой като Кънчев с военно образование и няма много какво да му даде, по-скоро и там е имал някаква мисия, може би между българските момчета, учили по същото време. Той оттам пише на Обретенов да даде информация за училищата в Цариград, било му е под нивото, вземал две години за една. Но за нас е важно, че Кънчев от средата на август е в Русе, ето тук трябва да е станала цялата подготовка, план А, план Б, затова не са го изстреляли веднага към Левски, а са изработили детайлите. През този месец и половина е взел активно участие в просветната дейност на читалище „Зора“ т.е. регулярно е виждал и Чорапчиев, и Обретенов, и сие. "БРЦК определя Ангел Кънчев за помощник на Левски и в края на септември 1871 година той заминава за град Ловеч." -http://tryavna.org/%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8/%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%B5%D0%BB-%D0%BA%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%B2-1850-1872-%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80/ Това изречение много ми боде очите, как точно БРЦК в 1871г. определило Кънчев за помощник на Левски? С протокол? С писмо? С Пълномощно? Как? Кога се е събрал БРЦК, 1871г. да определи това и Апостола не е участвал, не е бил и поканен да участва? Оставям настрана, че първата нощ в Русе Кънчев е прекарал в хан, където е оставил и коня си, затова се учудвам, че е спал при Чорапчиев, който е бил председател на настоятелството на читалище Зора и съответно поредния под подозрение заради убийството на Пенев. Това за момента не ни е важно, търсим кукловода на Кънчев. Затова проверявам всички, Чорапчиев, Райчо Попов, други, защото някой от тях трябва да е имал също връзка с този кукловод и е помагал на Кънчев как да се справи със задачата, не са го оставили съвсем сам...

Знам, ама вече започвам да се питам кой е стоял зад Чорапчиев, бил ли е на нечия служба, бил ли е масон, мъжът при който Ангел е спал в последната си нощ в Русе, вместо в дома на баща си. Според Захари Стоянов, „Ангел бил на гости у благодетеля си [Иван Чорапчиев], който, възползуван от съня на Ангела, започнал да му вади куршумите от револвера. Ангел се събудил и взел револвера от ръцете му, но само с два куршума, които той не прегледал. Ето защо, когато той се обърнал да гърми на заптиите, не му хвана револверът.“ Има също интересно съвпадение, Чорапчиев е познавал и Пенев от редакцията на в. Дунав, единият е бил словослагател там, а другият преводач. Плюс, Иван Чорапчиев е бил председател на настоятелството на читалище Зора и в дните след арестуването на четиримата вероятно са били тежки за него. Но да започнем отначало, някак един 17, 18-годишен хлапак толкова да грабне вниманието измежду всички, че да го протежират, финансират и т.н. не звучи реалистично, търся причината, плановете. Плюс, въпреки сръбското поданство, по-късно той обръща гръб на всичко и хуква за Табор. Обаче остава близък с Хитов, значи с негова благословия е поел по новия път. Каква е уловката, за да останат Хитов и Каравелов с него, въпреки, че нямало да стане офицер? Някъде там успял да стане и масон, в Русе това явно не е било трудно. Но, ако Кишелски или друг от Плоешката група е бил замесен в житейските му избори, защо училище в Табор би попаднало в полезрението им за него? Много по-смислено би било да стане офицер. Тук наистина подозирам нещо свързано с ложата, Митхад и т.н., но е трудно да бъде нареден пъзела, кога кой му е влияел. Последният приемаме, че е бил Тошков или Стоил Попов, който може би го препоръчал до консула в Русе, защото са били заобиколени и Христо Георгиев, и Каравелов, дал му пряка връзка с драгомана, с който се виждал достатъчно често в 1871г. Накрая очевидно влязъл план Б в сила с дадените снимки на руските офицери. Стоил Попов, другият редактор на Дунав: "Смята се дори, че Ст. Попов е имал тайна връзка с руското консулство в Русе и е изпращал кореспонденция на емигрантските вестници в Румъния." https://ntffpu.uni-plovdiv.bg/wp-content/uploads/2024/03/007_Nadka-Nikolova-Miyryam-Salim-22_3.pdf https://utroruse.com/article/746635/ - в тази статия са посочени близките връзки на Иван Чорапчиев с Теофан Райнов, Иван Гешов, Иван Касабов и др. благодарение на брат му Рашко, който пък се познавал и с Апостола. https://www.gotryavna.bg/?viewtr&10&02.03.2010 - "двамата са работили заедно и у Ангел Кънчев са намерени компрометиращи записки." Истината е в детайлите, Чорапчиеви не промотирали собствените си деца, а Кънчев с години, буквално до последната му утрин... Дано успеем и тази част от пъзела да сглобим със стари и нови документи.

Ето я връзката между Кънчев и Райнов, Левски я е създал: Към края на ноември 1871 г. Левски вместо да отиде сам при Каравелов в Букурещ, изпраща Ангел Кънчев с тази мисия. На 25 ноември 1871 г. Левски пише на Теофан Райнов в Гюргево: "Намясто писмо ето ви А.К., наш брат и работник, с упълномощно писмо иде там за работа. Каквото сме, ще ви каже. Дайте му и вашите бележки какво мислите и какво работите." (Васил Левски. Док. Насл. С. 122). file:///C:/Users/borislava.borisova2/Downloads/mitev_nedoprocheteni_stranici.pdf Тази статия е ценна със забележката, че Легията има и други възпитаници на Болградската гимназия. Значи не е рикрутван един Кънчев, а дузина момчета от българско и който можел са се отзовал на поканата да отиде да се учи в Белград. Така историята на Кънчев звучи нормално. Възможно е Кишелски и други да са ги мотивирали да сменят Болград с Белград: https://www.ndb.md/връзките-на-левски-с-българите-от-молд/ "Също по времето на Втора легия Левски се запознава с бъдещия свой помощник Ангел Кънчев, който щом е пристигнал от Бесарабия, където бил следвал повече от една година в известното Болградско училище. М. Греков утвърждава, че в Легията има и други възпитаници на това учебно заведение." - Относно Белград, предполагам, че след като и Втората Легия се е разтурила, Ангел вече не е бил склонен да остане там. Той сам търсел къде да се премести, в писмо разпитвал Обретенов какво знае за някои училища... Сега остана да открием кой му посочва училището в Табор, а после го извиква и оттам. Припомних си Стоян Заимов, ето каква е била представата за революционер на Хитов и Каравелов и накъде трябвало да бъзе водена ВРО, към терор и убийства, прав е бил проф. Иван Стоянов, че тази линия не е на Левски, който трудно се вписвал в нея, предпочитал с писма да иска подкрепа и пари: "– Браво, Общи, юначуга; аз казвах на Левски, че той, Общи, е едничкото лице, комуто могат да се възложат политическите убийства и обири. Още при първа среща с него в Белград разбрах, че той е човекът, комуто могат да се възложат тежките длъжности на Централния комитет – говореше рунтавият човек на хубавеца момък. – Войводата Хитов отбирал от хора, право ми казваше той, че Димитър е човекът, комуто могат да се поверят убийствата и сплашванията. Само с такива хора ще докажем пред света силата на комитетското съзаклятие – каза рунтавият човек." Да, такава е била идеята им, убийства и сплашвания, Димитър за друго не ставал, ама за обири-да, повел разбойници, не комитаджии към Арабаканак, а къде останали народното просвещение, идеалите, свободата, независимостта, заради които създал Апостола комитетите? вестникарят затова и не намерил нов Левски, критериите му били други, Дяковчанинът се вписвал в тях. Левски не ставал за тая работа, та му пратили Димитър...

Какво чудо изринахме покрай истината за Левски... Но докато не открием на кого от 17-годишен служи Кънчев до смъртта си на Дунава, който го включва в толкова сериозни задачи, един хлапак, носещ неимоверни отговорности докато хъшовете си пият виното по кръчмите и само на приказки освобождават България, няма да сме си свършили работата. Защото някои процеси в най-острия си период за ВРО и лидера й се завихрят около или от Кънчев. Плюс, как е стигнал изобщо и до Болградската гимназия, колко българчета в този период са чули за откриването й и колко са могли да си позволят пътя дотам и квартирата? Но докато търся за него, намерих две-три важни статии по подтеми, които сме разглеждали тук: https://ndb.md/wp-content/uploads/2014/06/България-метрополия.pdf "Според Кр. Шарова, Иван Кършовски, Теофан Райнов и Г. Живков в края на 1870 г.- началото на 1871 г. вече твърдо проявяват недоволство от водената политика от Л. Каравелов в БРК. В резултат те оформят групата на „дуалистите” в средите на революционната организация в Букурещ. Тогава Л. Каравелов ги обявява за врагове на революционното движение, във в. „Свобода” ги обвинява за връзките им с турския шпионаж. През март 1871 г. Г. Живков,Т. Райнов и Ив. Кършовски напускат БРК и оформят своята „Плоешка група” - Ето как Каравелов си нарочвал врагове и ги оплювал, които не са с мен, са против мен... И как имал права над цялото ревоционно движение, та обявявал кой е враг и кой не. Как пък не са му отвърнали да обвинят него за враг, колко несериозно се взел след като Левски, не той, а Левски, създал организацията. Ето и как фаталното писмо за вдигане на въстание е стигнало до Апостола: https://www.zabukvite.org/newspapers/ZaBukvite-51bg.pdf "На другия ден след заминаването на Васил Левски, председателят на тукашния революционен комитет Кольо Ганчев, по нарочен пратеник, от председателя на Великотърновския комитет получи писмо, с което му се изпращаше друго, адресирано до Левски, с препоръка да му се предаде, ако е в града или да му се препрати твърде бързо, ако е заминал, защото било с много важно съдържание. Без„да се губи време и веднага се изпрати по дирите на Левски търговецът Иван Мачев, със заповед да не жали коня си, да застигне Апостола и да му съобщи за полученото писмо, изпратено от Централния революционен комитет и заедно с него да се завърне в Стара Загора. Мачев застигнал Васил Левски на ханчето при с.Папазлий /дн. Поповица/ на пловдивското шосе и заедно с него се завърнал в Стара За[1]гора. Щом прочел изпратеното му писмо, Левски останал смаян от неговото съдържа[1]ние. С него Любен Каравелов като му съобщаваше..." https://rndc.bg/wp-content/uploads/2021/06/Конференция-Раковски-27-05-2021.pdf "Христо Иванов-Големия е категоричен, че инцидентът не е свързан с Лев[1]ски. В писмо до Захарий Стоянов с бележки към книгата му за Апостола Големия пише: „Дето казоваш, че Левски гръмнал връв Раковски, то не е Левски, но е С.[Стефан] Караджата. Нека Г-н Рашко си припомни добре, че Г-н Раковски държа Караджата затворен в Батал джамия, и Караджата избега оттам. Караджата иска да убива Раковски, защото не ги пуска Раковски да идат за България да образуват там чети, но [в]се от Сърбия да излизат. Че Раковски каза, че ще ви затворя чрез полицията и нема да ви пусна. Нека си припомни г-н д-р Рашко добре.“; "Без съмнение Левски е повлиян достатъчно силно от Раковски, а това се допълва и от собствения му горчив опит по отношение на политиката на Сърбия и Руската империя по българския въпрос." - Обаче Каравелов, Хитов и други не са споделяли това мнение...

Дали е същият Арнаудов, с когото пътувал Кънчев от хана в Бяла до Русе и който му съобщил за смъртта на Пенев? Каравелов не успял да играе прикриваща роля, никакви конспираторски умения нямал, на два пъти викал Левски чрез вестника си, писахме по-горе за тези публикации, издал го всякак си, за да го угоди на господарите си, само Апостолът си знаел на какви преследвания е бил подложен заради вестникаря, един пример: "Пишете на Каравелов, моля го за последен път братски, да не ме вика вече чрез вестника си, защото ще повярвам на някои думи като ми казват: „Братле Левски, без да се усетиш Каравелов ще те предаде!“ Ето какво: в 20-ти брой в „Свобода“, където беше писал за мен и ме викаше да се срещнем в Букурещ, произведе тайна буна пак между турците. И българи шпиони, преоблечени с български дрехи, търсят, запитват, спират по конаците, по хановете..." ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ, Плевен, 1871, 28 декември. Отделно, ако не бе интригант, щеше да работи за делото и да обединява хората, а не да си измисля клевети срещу Георги Живков, съвсем лични и доказано неоснователни, за да му навреди, да прави зло, но и оставил ВРО без вестник за месеци. Печатницата... безплатен обяд няма, в изпращането на Дяковчанина и на Кънчев при Левски, са замесени и той, и Хитов, и пенсиите, и услугите, които получавали. Трябвало е да си ги заслужат дори и с цената да пратят къртицата в организацията, а Кънчев поне не е бил предател, загинал достойно. Теофан Райнов дали сам е можел да определи кога какъв е бил, турски шпионин, български поборник, платен руски агент, хъш, който "за пари и баща си продава"... Предполагам, бил е и масон. Предполагам също, познавал се е Тошков, може и до Одеса да е пътувал. Хитов също бил замесен, но той със сигурност e изпълнявал поръчка. Не е бил масон, а след като се върнал с четата вече нямал причини да се оглежда за бъдещи четници, радвал се на пенсията си т.е. нямал нитерес да се замесва, участвал, защото със сигурност са го помолили за услуга. Но как някой като Кънчев, а и защо само той, защо не и други, попаднал в полезрението на Плоешките българи? Да предположим, че някой от тях е бил в Белград по време на двете български легии, с това би започнал отговорът на последния от въпросите около Ангел, как станал част от голямата игра, кой е бил в Белград, където е учел, за да го въведе в нея?

За мен целият цирк, разиграван от Каравелов на Христо Георгиев, от когото и пари взел, за да бъде редактор на вестника му, и шум вдигнал, за да го забележат поборниците, че започва работа при него, е бил заради споделеният интерес да следват линията на Русия. Но... "Сърбите, в лицето на Блазнавац, по това време са подготвяли война с Турция, в която българското въстание да блокира турските гарнизони в Дунавски вилает, докато русите са искали проформа въстание и чети, които да им позволят да оказват дипломатически натиск върху Султана." В този момент Русия не е била подготвена за война или поне не я планирала в близко време. /Да припомня, не е била готова и през 1876г., затова когато получава съобщението за Априлското въстание, Стамболов реагира, че жертвите са били нахалост, но отзвука от въстанието в цяла Европа инспирира преразглеждането на позицията й./ В този момент, 1869г., Каравелов е бил на кръстопът, да следва като Христо Георгиев руската политика или да тръби за война, за каквато се подготвяла Сърбия. Върнал се в Белград, за да осигури пренасянето на вещите си в Букурещ, както и да запази някои връзки и за в бъдеще. Повлияли му, взел сръбската страна и като се върнал във Влашко с изфабрикувани обяснения уредил развода си с Добродетелната дружина. Но... не върнал парите взети като предплата от Христо Георгиев, който пък като истински търговец го отбелязъл. Отделно, Каравелов е получавал и пари, и печатница от сърбите, така че няма как да не им е служил поне в известен смисъл. През 1869г. заради тях почти рискувал да изгуби другият си благодетел. Левски е този, който тръгвайки на първата си обиколка и съответно търсейки съюзници, му дал възможност да се върне в играта на Азиатския департамент и вестникаря се залепил за него. Играл игри, правил интриги, крил се от отговорност, мишкувал, но до бесилото не посмял да се разграничи от него, защото ВРО е била единствения му шанс да си върне и да запази благоволението на граф Игнатиев. Графът получавал от извора информация за създаваните комитети. Но този извор представял себе си като важния, моторът на всичко, а Левски нещо като негова марионетка, слуга. Затова и подценили Апостола... Каравелов обаче имал огромен късмет, попаднал на съвестен и смел партньор, който се появил в точното време в живота му. "Кънчев си е бил свой човек в руското консулство, още преди да дойде в Ловеч." - Добре, но все пак много отрано е бил идентифициран като "свой", някой трябва да го е препоръчал и на Тошков в Одеса, и на Хитов после, а и го парашутирал при Левски да събира имена и подписи. Не се сещам кой може да е бил този някой...

Пропуснах нещо изключително важно, Вашето заключение: "Има съвпадение между руските и сръбските планове, но има и големи разлики. Сърбите, в лицето на Блазнавац, по това време са подготвяли война с Турция, в която българското въстание да блокира турските гарнизони в Дунавски вилает, докато русите са искали проформа въстание и чети, които да им позволят да оказват дипломатически натиск върху Султана. През 1869-та те са накарали Добродетелната дружина да пише мемоар за дуалистична държава между турци и българи, палачинката се е обърнала в сравнение с 1867-ма, когато инициират същата Дружина да иска сърбо-българска държава." - и статията на Виктор Комбов за Каравелов в сборника на Националния музей, книга 5. Цялата изменчивост, двуличност, непостоянство на вестникаря може да се обясни с думите, написани от Вас. То е суперпатетика как никога не е бил "чуждо оръдие, не е предавал българския народ", Комбов точно го е цитирал, но всичките силни думи са били, за да прокара сръбската позиция в случая, защото е била по-различна от руската точно в тези месеци на 1869г. Христо Георгиев и Добродетелната му дружина останали на руска страна и Каравелов с измислени оправдания скъсал с тях и то след като вече бил дал дума. Един път поне мъжка дума не могъл да удържи, като палачинка в тиган се мятал накъдето му бил интереса. Точно той, който редактирал тежко всеки свой дописник, включително Левски и Ботев, претендирал за независима журналистика... смях в залата... Но... кога точно е започнал да служи и на сърбите, след като в ситуация "слуга на двама господари" през 1869г. избрал тях?

Имали са интерес Найден Геров, Христо Георгиев и др. да подценяват Левски, за да изпъкват на преден план те самите. Христо Георгиев дори не е криел, че иска да вземе той властта, ако и когато България се освободи. Относно Каравелов, който навсякъде се провалял, на изпити, на бизнес начинания и т.н., гледали са на него като на "кухо момче, ама наше момче", защото живял и учил в Русия. Освен това им вършел работа, бил е послушко, каквото му кажат, това е изпълнявал. Кишелски - и той е искал да стане български княз, абе опашката от кандидати и излизала извън вратата. Но ми се струва, че той е оценявал Апостола и връзката между двамата е интересна. От руските възпитаници само той е имал реална представа кой е истинския лидер в българско и какви са били истинските планове за въстание, продължително и водещо до независимост, до признание от цяла Европа, а не до война. И някъде там, между Букурещ, Париж и Белград пропаднал един от най-ценните архиви за България. Кънчев - мисиите му са две, не една. Едната е на Панайот Хитов, който го праща по този път, да шпионира Апостола и да бъде готов да му превземе организацията. Левски все по-настойчиво бил преследван, изморен от обиколките и наистина се оглеждал за някой, на който да повери част от работата си, но знаем мнението му за Кънчев, поне 4 години народна работа му липсвали, а и най-малко очаквал някой като Ангел да седне да си съчинява Устава без да познава терена и хората. Тук следва и още нещо, накрая организацията се оказва в ръцете на Каравелов, фалшив председател, ама председател, при това с помощта на гласовете на сливенци. Обаче Хитов не отива на място, скрива се като плъх в Белград... Каравелов пък се изживял като голям бос, водил ги на вечеря, на изпращане на Лясковския представител… всички да го видят, най-вече шпионите. Обретенов е отбелязал, че Апостола не харесвал тези Каравелови работи и оставал в печатницата. Има и една статия, която не е редно да пренебрегнем: https://www.168chasa.bg/article/8719406 Но, за втората мисия на Кънчев, допълнително възложената, с шифрованите имена и подписи, не съм сигурна, че Хитов е бил посредника. Ангел е имал големи очаквания от тази мисия, дори среща с руския Император, но... Отговорът, който наистина още търся, след анализите и изводите, които направихме е, кой му е дал поръчката, кой е направил връзката между него и руското консулство, препоръчал го е като надежден, после вече е ясно, портретите на руските офицери са били в дрехите му...

Да, точно това се опитвам да кажа, Гюргевската седянка са имали себе си за Апостоли, но... не са били изобщо в обувките, в решенията и в идеите на най-първия ни Апостол на свободата. Малко приличали на Каравелов, да се вдигне въстание та да се вдигне... ама ако никой не дойде на помощ? Не се обявява война туко-така, ако никой точно в този момент не поиска да ни подкрепи, ако жертвите останат съвсем непопулярни и никой в Европа не ги отрази? Мисъл, план, ясна концепция нямало в тези момчета, които просто убедили част от хората, че с черешово топче ще съборят империя... Каравелов е бил същия, плюс че не е имал никакви лидерски качества, той вместо да обединява е разединявал, както и все влизал в интриги, все с някого враждувал. Ботев какво е изпонаписал в писмата срещу него, цяло чудо как не се е сетил, че вестникарят е бил на две чужди сили подчинен. Това ми е странно, но може би след случая Пенев, в печатницата много скрити-покрити започнали да бъдат действията му, документите, писмата... Така ме е яд, че и Ботев не го е заподозрял, макар да усетил нещо гнило в ума и действията на вестникаря, та надумвал Бенковски да го стреля. Но едно е да пишеш, друго е да издаваш смъртни присъди - на Пенев, вероятно и на Кънчев, да обвиняваш невинни в най-тежкия грях - предателството, включително поп Кръстьо. За да прави това, означава, че доста жесток по характер е бил, колкото и да не сме подозирали. Но... моята идея защо точно той е останал любимец на граф Игнатиев е... Левски. Левски и неговата ВРО. Нямаме кореспонденцията между графа и вестникаря, но и без нея вече се досещам в каква светлина Каравелов е представял Апостола и създаването, разширяването, укрепването на неговата организация. Да припомня, няколко пъти е твърдял, че ще дойде нов Левски през 1873г. и убеждавал всички, че това е въпрос на малко време т.е. Левски и Левски, и Левски той си ги създавал сякаш печател брой след брой от вестник. От този ъгъл погледнато, няма какво друго да е проповядвал, освен, че Дякона е негова кукла на конци и изпълнява всичките му нареждания, които той, умния, интелигентния, училия в Одеса му давал. Трябва да го е твърдял и пред всички в Букурещ, защото е запазено писмо на Левски, в което изразява учудване, че всички смятали, Каравелов го командорел и без негова заповед нищо не се случвало: "Пишете ми още, че „Свобода“ умряла и Каравелов отишъл не знам де си? И по причина на неговите луди работи оттеглил се Попович и Д. Ценович. Пишете ни пак за неговите луди работи кои са и имаме ли ги в действие тук, в Българско? Приписвате ни, че уж от него чакаме програма, закони, печат и не знам какво си! С една дума, [че] от него се водя. Отворете си очите хубаво в писмата ни- по кой ред искаме тия работи, па и от кого и да било там от вас? И по одобрението само на Каравелова, Ценова, Райнова, Живкова, Кършовски и от Д. Хр. Попов ли, или по одобрението на тукашното вишегласие, па тогава да се върнат и печатат. Тъй кьорава недейте стъпва и [недейте] да дрънкате…" Левски до кръг дейци във Влашко, 20.06.1871 г. Ако на хъшовете Каравелов такива верли-некипели е разправял, то можем само да си представим как се славохвалел и превъзнасял пред Игнатиев. С Левски и организацията му, Каравелов излизал гърди напред пред Христо Георгиев, Иван Касалов и др. Никой от тях не стигнал до там да има цяло българско в една организация и лидера й в кухнята си от време на време. Граф Игнатиев си е мислел, че Каравелов наистина държи в бойна готовност голяма организация и щом му дадат знак, безпрекословно ще я подчини на заповедите им. Единственият с дуцина комитети в българско, ето защо с такава страст се втурнал да стане председател на ВРО и всякак опитвал, чрез Общия, Кънчев и др. да я изземе от създателя й. Вестникарят се е представял е като надминал очакванията и на руски консули, на Геров, на Игнатиев, а на тях не им е хрумвало, че Каравелов е бил прът в колата на Левски, който съвсем независимо си действал. Кънчев е бил наистина по-хитър от всички, не е повярвал на това, което вижда и което му се разказва като народна приказка в Белград и Букурещ, внедрил Пенев да подложи на проверка истории и твърдения...