fixxxsers

Doris Това ако можеш го докажи! Ако не- се извини. Защото ми прилича на клевета. Нека да бъдем сериозни...поне тук. Никой не очаква всички да са на едно мнение, но да се обиждаме един друг...?

Вече имаме съобщение за първия изчезнал бозайник в резултат на антропогенното изменение на климата. Потърпевшият е малък плъх наречен мозайчноопашат плъх от остров Брамбъл Кей ( Melomys rubicola ). Животинчето обитаваше едно малко островче- Bramble Cay, което е с площ 0.0362 km2. Островчето е с дължина 251 м и ширина 104 м. най- високата му точка е 3 м! и се намира на северния край на големия бариерен риф, на 55 км югоизточно от устието на река Флай ( Папуа Нова Гвинея). Глобалното затопляне е покачило нивото на окена и при бури острова е заливан от вълни. Все пак авторите на доклада казват, че има малка вероятност да има неоткрита популация на вида в близост до делтата на река Флай и поне на този етап вероятно е по- уместно да се използва "вероятно изчезнал"... Тъжно!

Не ми се вярва много да бъде прегризан, но пък може да си експерт по мишките. Иначе спя спокойно, благодаря. Хич не пречи дератизацията да е и експеримент. Информацията, която съм дал мисля на някого може да е полезна. Резистентността при тези гризачи може да е проблем и не винаги може да се разчита на капани и котки. Иначе единственото полезно от твоя пост беше съвета да потърся консултация при юрист ( ако не го приема за заяждане, разбира се).

Много готин капан:)

Ами ако мишката е нахълтала незаконно в дома ти? Така се опитах да се оттърва от една мишка ( не с олово ), която се беше заселила ( не знам как е влязла - може и през терасата, защото жилището е на 1 етаж )- неприятна ситуация. Повече от месец я "храних с няколко вида отрови", а мишката се чувстваше все по- добре и ставаше все по- нахална. Та поизчетох разни научни статии + един реферат относно резистентноста при тези гризачи към някои отрови. За Бг няма много инфо ( щото няма и много проучвания -едно все пак намерих). Тази резистентност е засечена за пръв път в Англия ...не се сещам преди колко години, но не много отдавна. Моят експеримент започна с бромадиалон ( вероятно най- разпространеното в-во в Бг...няма да правя реклама ( в случая антиреклама ) на препарата) - абсолютна резистентност! Продължих с дифенакум - производителите си го рекламират като високоефективен и при резистентни индивиди. Още по- добре се почувства тази мишка. Вероятно защото отровата е във вид на паста- примамка ( изглежда вкусно), виждах как примамката всеки ден намалява и намалява. Абсолютна резистентност! остана да пробвам флокумафен - според проучванията към него още няма резистентност. Е, не изтърпях да направя и този експеримент и хванах мишката с капан. Та така резистентността я има и по нашите ширини.

Какво точно се има предвид? Малко е неясно...всъщост много. Аз виждам два варианта: първи- човека със свои действия предизвиква ответни поведенчески реакции при различни видове. неизменно е - всичко влияе на всичко, а човека най- много от всичко, на всичко разсъждения в тази насока. втори- различни изследвания със сигурност не са най- обективните и изводите от тях са по- скоро според нашите разбирания. някой реакции примерно се приемат като доста близки до нашите собствени. А дали е така? Имаше тук във форума една тема за игрите на животните- описва се, че подобно поведение е наблюдавано то бозайници през влечуги ( крокодили примерно) до насекоми ( оси)...дали наистина осите могат да играят? възможно е, но може и да не е съвсем така.

Работата не е толкова проста - тук 2+2 може и да не е 4. Единствения шанс според мен е някоя голяма компания да си създаде производство тук или да го примести. На този етап не виждам как ще стане. Иначе това, че не произвеждаме подобни медикаменти не означава, че нямаме допир до тях- в Бг има не малко от тези средства и всички могат да се възползват от тях ...напоследък с малки затруднения, че някой станаха печелбари...Но това е друга тема.

За мен тези от р. Maratus са най...поне шарени. Досега са открити 57 вида и продължават да се описват нови.

За мен тези от р. Maratus са най...поне шарени. Досега са открити 57 вида и продължават да се описват нови.

Стомашния сок при човека обикновено е с pH 1.5 до 3.5. При брадатия лешояд pH е около 0.7!, което го приближава до чиста солна киселина. Това се свързва с диетата на тази птица, която в голям процент включва кости. Напоследък ниското pH на стомашния сок се счита, че еволюционно има и друга функция- защита от чревни инфекции. Той просто унищожава почти всичко живо.

Не съм ботаник, но повечето са орхидеи. според мен Orchis purpurea според мен Orchis simia прилича на Traunsteinera globosa но мисля, че тук ще могат да помогнат доста по- качествено, а вероятно и ще са заинтригувани. А къде са тези растения ако не е тайна?

Кой е най-големия паяк? Бърз отговор ето този: Гигантския птицеяд от Южна Америка (Theraphosa blondi). През 1965 г във Венецувла е хванат екземпляр с размах на краката 28 см - това е най- големия засега. Теглото на този паяк може да достигне до 175 грама. По- бавния отговор: да, но не съвсем. открития през 2001 г. в една лаоска пещера паяк Heteropoda maxima има размах на краката достигащ до 30 см. Все пак птицеяда е доста по масивен и тежък паяк.

Каква е връзката между това и това Започваме с кокосовата палма. Всъщност една от най- популярните палми. Достига до към 30 м височина и предпочита плажовете, рядко се среща далече от морето. Често се виждат палми наклонени към водата всъщност доста добра стратегия за разпространение, защото самия кокосов орех е устойчив на морската вода и може да плува продължително време, докато акостира на някой бряг, където може да покълне...и ще имаме островчета, плажове, кокосови палми. Самия кокосов орех няма нужда да бъде описван. От него се добиват кокосова вода, кокосово мляко, кокосово масло, сметана и т.н. Изобщо за какво ли не се ползват продуктите от тази палма...дори някои могат да се укрепят със стени от кокосови черупки. а това тук ( в Манила) е изградено изцяло от материали от кокосови палми и орехи Някъде бях попаднал на информация, че през Втората световна война кокосовата вода е използвана за интравенозни инфузии ... директно от ореха течността се инжектира венозно на войниците загубили много кръв. Ех тези войни...бомби, взирове, самолети, танкове, напалм... да, и за това го използват кокосовото масло И така от нещо навяващо някакво чувство на спокойствие и асоциирано с райски кътчета, каквото е кокосовата палма до сеещия страдания и ужас напалм.

Всъщност мистерията беше в началото- какво точно причинява заболяването. И тогава имаше съмнения, че това е пастьорелоза причинявана от Pasteurella multocida. Сега го потвърждават. Заболяването не е нито ново, нито необичайно- описано е отдавна и при всякакви животни. При сайга обаче е трагедия, защото е в наистина огромни размери.

Малко асоциации. Тръгваме от някъде и стигаме неочаквано на друго място. Ще се радвам да допълвате. Да започнем с това: Monstrea diliciosa. По време на соца това растение го имаше във всеки втори дом ( да не кажа всеки ) и всички си го знаехме като филодендрон. Мда двата рода са близки и са от едно семейство. Това е епифит - расте върху други растения, но не паразитира, затова и има много въздушни корени и може да порасте до 20 м дължина! Освен всичко, вероятно малко хора знаят, че монстерата дава плодове и то доста вкусни - както подсказва името и има една особеност обаче- плодовете трябва да се ядат добре узрели, а това се подразбира, когато плода започне да ...мирише неприятно и започнат да му опадат "люспичките" така Казват, че имал вкус като ананас, банан и манго - нещо като 3в1. А защо се ядат узрели? Много представители от това семейство образуват някои калциеви съединения в тъканите си ( вкл. и в плода), като калциев оксалат и калциев карбонат под формата на арагонит. Това са миниатюрни, подобни на иглички образувания могат да предизвикат доста неприятни възпаления. Да се върнем към арагонита. Той е основния градивен елемент на черупките на някой амонити. Като звучния Placenticeras meeki . http://www.thefossilforum.com/uploads/monthly_12_2010/post-1630-077373900%201291815408.jpg просъществувал е докъм края на динозаврите ( примерно допреди 60 млн. години). Фосилизираните черупки на този ( и на още 1-2 вида понякога образуват ето това: Амолит- един от трите биогенни ( органичен произход) скъпоценни камъни ( за домашно, кои са другите два ) От 1981 г е признат за скъпоценен камък. Рядък, защото се добива само в една ивица по източните склонове на скалистите планини в САЩ и Канада. И така стигнахме от монстрерата до скъпоценен камък.

Имаш предвид Дятлов. На мен по- логично ми се струва да е имало някакъв психотропен газ - руснаците ги обичат такива. От подобни вещества наистина можеш да изпиташ смразяващ ужас и да вършиш нелогични неща. Но може и да си прав за звука. Никой не може да е сигурен.

Хм, интересно! Къде обаче в Африка? Не съм на ти с човешките култури и цивилизации, но най- малкото подобен лов и особено добиването на мас е по- характерно за северните народи, макар че в индонезия мисля, има още такъв лов.

E, вече знаем коя е най- малката змия. Коя е втората обаче, а третата? Защо да ги пренебрегваме? Двулинейната сляпа змия (Leptotyphlops bilineatus) достига до 11 см и е твърде близо до Leptotyphlops carlae , още повече, че от L. carlae са улавяни много малко екземпляри и много е възможно да бъде уловен някой примерно 11 сантиметров. Ендемит за Мартиника и малките Антили. Третата ( да не я пренебрегваме ) е Leptotyphlops breuili и достига до "цели" 11.9 см. Среща се на карибския остров Saint Lucia.

Дефекация на земна пчела

Барбадоската сляпа змия е най- малката змия в света Leptotyphlops carlae ( описана 2008 г.). Поне засега. Както подсказва името среща се на о. Барбадос и е сляпа - просто не и трябва зрение ( ровещ начин на живот). Храни се с мравки и термити. Достига до 10- тина см дължина - най- големия екземпляр досега е 10.4 см. диаметъра на доларчето е 24.26 мм Снасят само едно яйце, от което се излюпва малко, което е на половината дължина на своята майка.

Да кажем млад ивичест гущер ( Lacerta trilineata )

За десерт - истинския зелен хайвер: тобико! Разбира се не е натурално зелен, а отново го оцветяват, най- често с уасаби и става с хубав зелен цвят. Тобико е добиван от летящи риби (Exocoetidae) и е използван при някои видове суши. Разбира се има и други цветове, отново се използват натурални оцветители: черен от сепиево мастило, светло оранжев до жълт от цитрусов плод наречен юзу и т.н. Натурално тобикото е червено- оранжево.

Попаднах на тази информация: