Стоедин
Потребител-
Брой отговори
2003 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
12
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Стоедин
-
Обожавам подобни карти и "изследвания"! Нерде са Македония, Босна , Косово, Черна гора и Словения? Там славяни явно няма, а и вероятно не са балкански дъжави?
- 543 мнения
-
- генетика и археогенетика на българите
- генетика
- (и 4 повече)
-
Част от коментарите в тази тема, според мен, са срамни и нихилистични! Това събитие е едно от най-забележителните и велики явления в нашата история и вместо да се гордеем с него и да почитаме героите, които са го реализирали, пишем простотии от сорта, че е прибързано, че спънало демократичното развитие на България, че обслужвало интересите на княз Александър и т.н. Пълен потрес,честно казано! Три причини да се гордеем с това събитие и да го честваме като национален празник: 1. Чисто българско дело; 2. Безкръвна револююция; 3. Вече 140 години Съединението е факт и никой в света не го поставя под съмнение и не иска неговото ревизиране. И ако това е малко ще дам още една причина като бонус. Това е едно от малкото събития за което огромната част от българското общество е на едно мнение и го приема като нещо положително и полезно за нас. С някои изключения както се вижда от мненията на част от хората във форума...
-
Реформите на Клеомен са безнадежно закъснели и недостатъчни. Свобода на илотите не се дава, а се дава възможност илотите да се откупят плюс данъчна реформа, която да е по справедлива(вероятно превенция срещу поредновъстание на илотите). Правят го малка част от илотите вероятно поради финансови причини или пък от недоверие към спартанците. Следователно не се дава гражданство на всички, а само на тези, които си плащат за това. Дълго време има рестрикции и към чужденците, но Клеомен допуска чужденци- наемници също да получат гражданство. Всичко това се прави не защото Клеомен е демократ, а защото демографския потенциал на спартанците е малък и се чуди как да попълни армията си, за да може да наложи спартанското господство в Пелопонес отново. Мнението на Аристотел относно реформите в Спарта са несериозни, защото той не е обективен наблюдател на процесите, а е силно пристрастен и откровенно антодемократично настроен както учителя си и учителя на учителя си(който не е писал книги, запомни това, а ако си на друго мнение го докажи като цитираш поне едно заглавие) Напълно, частично, бледа сянка или дебела сянка са субективни твои оценки. Фактите са, че за по малко от година Спарта и нейните протежета са изметени от Атина, а от началото на 4 век пр. Хр. Спрта на няколко пъти е побеждавана от атинския флот. Демократичното управление е възстановено и морския съюз също е подновен. Спарта напълно се проваля в Пелопонеската война, защото се проваля в опита да унищожи основния си конкурент, наплашват дори собствените си съюзници и карат почти всички гръцки полиси да се настроят срещу тях, икономиката им е в упадък, финансово са зависими от Персия, започва разложение в спартанския елит и системата наложена от Ликург, в демографска криза са и военния им потенциал е нищожен. Кой всъщност е бледа сянка до идването на римлчните? Атина нанася поражения на спартанците по море и по суша. Битките при Книд(394 г. пр. Хр.) и Лехайон(390 г. пр. Хр.), например? Македония не превзема Спарта, но не само нея. И други полиси запазват формална независимост, но реално Старта е зависима от капризите на поредния македионски цар. Например, през 222 г. пр. Хр след пореден разгром на спартанската армия, македонския цар Антигон Досон влиза в Спарта ("демократа" Клеомен Трети бяга в Египет) и се разпорежда в Пелопонес като у дома си. В Спарта АКОСТИРАТ??! Октавиан и Ливия. Къде това? В планината Парнон ли? Евротас е плавателна може би? Благодаря, за информацията! А относно историческия туризъм, който предлагали спартанците да попитам това е доказателство за предприемчивия им капиталистически дух, вероятно? Аз верно съм даскал по история в едно от най старите училища в България(от 1846 г.), а ти, прощавай, кой беше? Може би доцент или дори професор по история в някой университет? Сподели, не бъди стеснителен, моля те!
-
Спарта не се демократизира, а поради свръхконсерватизма си напълно изостава от променящия се свят около себе си. В следстви е на което търпи непрекъснати поражения и се опитва да оцелее, но е безнадежно закъсняла. Пълната капитулация на Атина и триумфът на Спарта продължават по малко от година. Демокрацията е възстановена, флота е възстановен, укрепленията са възстановени, съюза е възстановен. А Спарта переглъща всичко това и търпи поражения не само от Атина, но и от Тива, Македония и Рим. Общо взето Пелопонеската война затрива Спарта и победата е Пирова. Относно осакатения елит на Атина: Това твои думи ли са? Тези явно не са от най-способните водачи, но пак попиляват "демократичните капиталисти" от Спарта... Извинявай! Ти не си като другия манипулатор. Ти наистина си вярваш на фантазиите за "социалистическа"Атина, за Античния Сталин - Перикъл, за "демократизацията" на Спарта. Спирам до тук, защото разговора с теб по тази тема е безсмислен. Все едно глух и сляп да спорят. Избери си кой от двамата си, а за мен остава другата роля. Айде, със здраве остани!
-
Режимът на Тридесетте тирани е кратък, но изключително жесток олигархичен режим, който управлява Атина за около осем месеца, от 404 до 403 г. пр.н.е., след поражението на града в Пелопонеската война. Предистория и установяване на властта След като Атина се предава на Спарта през 404 г. пр.н.е., спартанският пълководец Лисандър налага условия за мир, които включват премахването на демокрацията и установяването на олигархично управление. За целта е назначена комисия от 30 атински граждани, известни като "Тридесетте". Тази комисия е съставена предимно от аристократи, антидемократично настроени граждани и привърженици на Спарта. Водещи фигури в режима са: Критий: Екстремист, който е бил ученик на Сократ, но става известен с безмилостната си жестокост. Терамен: По-умерен олигарх, който се противопоставя на най-крайните действия на Критий. Характеристики и действия на режима Управлението на Тридесетте бързо се превръща в период на терор, насилие и политически репресии. Основните им действия включват: Премахване на демократичните институции: Премахнати са народното събрание и съдилищата с народно жури, а властта е съсредоточена в ръцете на 30-те. Политически чистки: Управляващите без съд и присъда екзекутират политически противници и заловени демократи. Източниците сочат, че са убити около 1500 души. Налагане на олигархия: Режимът създава списък от 3000 граждани, които получават право на участие в управлението, докато на всички останали са отнети гражданските права. На практика дори това ограничено гражданство не е гарантирано. Конфискации: Извършват се масови конфискации на имуществото на политическите опоненти, метиците (чужденците с разрешено пребиваване) и заможните граждани. Разкол в управлението: Разликите в подхода водят до разрив между Критий и Терамен. Критий обвинява Терамен в умереност, след което го осъжда и екзекутира. Сваляне на властта и възстановяване на демокрацията Жестокостите на режима предизвикват масова съпротива. Демократично движение: Много атински граждани бягат от града, за да се спасят от терора. В Тери, край границата с Беотия, те се организират под ръководството на демократичния лидер Трасибул. Битката при Пирея: През 403 г. пр.н.е. силите на Трасибул нападат Пирея (пристанището на Атина), където побеждават армията на Тридесетте. В битката Критий е убит. Спартанска намеса: Спарта първоначално подкрепя Тридесетте, но по-късно, под ръководството на спартанския цар Павзаний, се договаря за възстановяване на мира и демокрацията в Атина. Край на режима: Тридесетте тирани са свалени от власт, а оцелелите им привърженици се оттеглят в Елевзина, където по-късно са унищожени от силите на възстановената демокрация. В крайна сметка, атинската демокрация е възстановена, като е обявена амнистия за повечето от участвалите в режима. Краткият период на управление на Тридесетте тирани обаче остава един от най-мрачните в историята на Атина
-
Или не познаваш материята и спекулираш, или просто маниполираш. Почти нищо от написаното не е вярно. 1. В Спарта няма частна собственост, няма пари, има колективно управление на геронти(28), които са над 60 години(почти като Политбюро на КПСС), ефори(5) и двама царе(генерални секретари) и псевдонародно събрание което приема решенията на геронти и царе със акламации(само си пуснете кадри от някой конгрес на КПСС и ръкоплясканията след реч на поредния вожд). Децата са до 7 годишна възраст в семейството, а след това се одържавяват. Живеят заедно, хранят се заедно, тренират и учат заедно. Свръхмилитаризирано общество, отношението към илотите е като към крепостни селяни в царска Русия или колективизираните селяни в СССР. Спарта е класическо затворено общество разчитащо на автаркия в икономиката, силна армия за дипломация и репресии във вътрешната политика. 2. Перикъл не е председател на някаква митична Демократична партия и не е социалист, със сигурност. Виж, речта му произнесена при погребението на бойците загинали за Атина в една от големите битки. Ще цитирам по памет: Не е срамно да си беден в Атина, но е срамно да не положиш усилия да преодолееш бедността. 3. Управлението в Атина е доста по сложно от това в Спарта и не зависи от волята на един човек, дори да е Перикъл да взема решение за съдбата на някой стратег и гражданин на полиса. Остракизма е жесток метод за справяне с проблем за който не намират решение във Ваймарската република, например. Атиняните се опарват с Пизистрат и се опитват да не допуснат подобен рецидив. 4. След смъртта на Перикъл в Атина има изобилие от способни политици и талантливи военачалници и това се доказва много скоро след края на Пелопонеската война когато окупацията на Спарта е премахната и марионетния режим рухва, а демокрацията е възстановена. V век пр.н.е. (около 450–400 г. пр.н.е.) Перикъл (около 495–429 г. пр.н.е.): Най-влиятелният атински държавник и стратег от тази епоха. Той ръководи Атина по време на разцвета ѝ и в началото на Пелопонеската война, като е инициатор на мащабни строителни проекти като Партенона. Ефиалт (починал 461 г. пр.н.е.): Ранен лидер на демократичното движение, който прокарва реформи за ограничаване на властта на аристократичния съвет на Ареопага. Убийството му проправя пътя на Перикъл към властта. Клеон (починал 422 г. пр.н.е.): Популистки атински политик и демагог, който се издига на власт след смъртта на Перикъл по време на Пелопонеската война. Никий (починал 413 г. пр.н.е.): Атински стратег, известен с по-умерения си подход по време на войната. Той е основен инициатор на Никиевия мир, но е екзекутиран след катастрофалната Сицилианска експедиция. Алкивиад (около 450–404 г. пр.н.е.): Харизматичен, но противоречив атински държавник и стратег, който сменя съюзниците си между Атина, Спарта и Персия по време на Пелопонеската война. Терамен (около 455–404 г. пр.н.е.): Атински политик, изиграл ключова роля в олигархичния преврат през 411 г. пр.н.е. и по време на режима на Тридесетте тирани. IV век пр.н.е. (около 400–350 г. пр.н.е.) Трасибул (починал 388 г. пр.н.е.): Атински стратег и демократичен лидер, който води съпротивата срещу Тридесетте тирани и възстановява демокрацията в Атина през 403 г. пр.н.е. Конон (починал около 390 г. пр.н.е.): Атински адмирал, който възстановява атинското морско могъщество след поражението в Пелопонеската война, като побеждава спартанците в битката при Книд (394 г. пр.н.е.). Ификрат (около 418–353 г. пр.н.е.): Известен атински стратег, провел военни реформи и постигнал редица успехи срещу спартанците. Тимотей (около 411–354 г. пр.н.е.): Син на Конон и също успешен атински стратег, възстановил част от атинските владения. Хабрий (починал 357 г. пр.н.е.): Виден атински стратег, известен със своите победи и с тактическата си иновация в битка. Демостен (384–322 г. пр.н.е.): Една от най-известните фигури от IV в. пр.н.е., макар и предимно оратор и държавник, а не военен лидер. Той се противопоставя силно на Филип II Македонски. Фокион (около 402–318 г. пр.н.е.): Атински стратег и държавник, който служи като генерал многократно, но често се противопоставя на Демостен по въпроса за Македония.
-
Атина е "капиталистическа", а Спарта е "тоталитарна и социалистическа" в този сблъсък.
-
Да не съм дребнав, но това за Сократ ме накара да се усмихна. Сигурен съм, че знаеш колко негови книги има и написаното от теб е неволна грешка.
-
Вербуването на агенти почива на три неща до колкото помня. Изнудване с компромати, купуване с облаги и идеологически подковани полезни идиоти. Понякога може да се комбинират два от тези фактора. Остава да гадая в коя категория е Каравелов. Подозирам, че е второто и третото при него. Взел, че умрял малко иначе щеше да е лидер на Либералната партия и министър-председател вместо брат си Петко с още по силно русофилска външна сила...
-
Глупавата ми шега отиде твърде далеч. Извинявам се!
-
Тръмп се размина на косъм за Нобел за мир, защо и аз да не помечтая?? И да, това е дефиниция на понятието ВРЕМЕ. Без съмнение, доста скапана дефиниция, но все пак не съм физик
-
Кънчев и Обретенов са на по ниско ниво. Каравелов е бил част от голямото Добро утро и направо хайлайфа. За много личности трябва да се направи една обектина и честна преценка относо приноса им и вредите от дейността им. Обаче ако ти и останалите от хората заформили тази страхотна дискусия не го направите, няма кой друг. Темата наистина заслужава да бъде поднесена на българския читател и родолюбец под формата на монография. Аз бих си я купил с удоволствие!
-
Кабо Верде са една от малкото нормални държави в Африка заедно с Ботсвана. Имат страхотен баскетболист - центъра на Реал Мадрид - Таварес и мисля баскетбония им отбор игра на Олимпиада или Световно първенство наскоро. Не съм изненадан, че футбола им тръгва нагоре. Желая им успех.
-
Дефениция за време? Промяна - стареене(остаряване). Дайте ми Нобел, м*мка му
-
Чета темата с интерес и свалям шапка в знак на уважение и възхищение на хората, които толкова подробно разглеждат и анализират информацията. Плаче си да се обобщи в една монография целия този труд! Казвам го без ирония. Признавам си, че темата за предателството на Левски никога не ме е вълнувала особено, защото за мен не е от значение дали и кой го е предал, а какво той е свършил и какви са последиците за нас като народ. Неговата гибел колкото и цинично да прозвочи няма никакво значение. Той е посял нивата, други са жънали и ние днес имаме независима държава. По интересно ми е да се оцени на ново "революционната дейност" на Каравелов и по скоро шпионската му работа в полза на руските интереси и славянофилите в Москва. Каравелов и обкръжението му по скоро са инфилтрирани в революционните среди, за да го контролират и компрометират, ако се наложи, а не да освобождават българите. Това е моето мнение и твърдо съм убеден, че Каравелов няма място в пантеона на народните герои революционери. Разбира се не отричам таланта му на публицист и писател. Извинявам се, че разводних темата и продължавам да чета с интерес!
-
Аз напредък имам, но ти продължаваш да тъпчеш на едно място и даже да се въртиш като пумпал. Продължаваш да манипулираш и се чудя защо? Едва ли ти се плаща. Остава да е защото искрено вярваш в тези лъжи или обичаш да провокираш другите и да гледаш сеир. И в трите случая смислен дебат с теб е невъзможен. Можем да се надвикваме, да се обиждаме, да се иронизираме, да се тролим, но не и да обменяме идеи и да защитаваме позиции. Ти нямаш нужда от това, а от това да си прокарваш лъжите и манипулациите пък който ти се върже се ще е файда...
-
2. Ти питаш "има ли наши пари в обща каса?", аз ти отговарям - да(не съвсем като през Античността, но да), ако говорим за ЕС и не, ако говорим за НАТО. 3. "Може ли да си ги изтеглим, ако целта за която са там вече не е актуална?". Наистина много тънка, прозрачна манипулация от две части. Вноските към ЕС формират бюджета на съюза от който ние сме до сега само на плюс. Ние даваме по малко и получаваме повече. Парите не стоят в сейф или на персонален влог, а се въртят непрекъснато между банки, държави и бизнес. Процента отделян за "НАТО" всъщност е процент от бюджета на страните за собствена отбрана. Ако ги "изтеглим" оставаме без военен бюджет. Втората час е още по готинка. "Ако целта не е актуална"??? Каква е, според теб целта на България когато се е присъединила към ЕС? Защо изобщо е създаден ЕС? Какъв съюз е НАТО? Целта е МИРЪТ в Европа и като следствие от това икономически просперитет и по добър стандарт на живот на европейците. Вече не е актуално? Войната вече е опция за прогрес и по добър живот? 4. "Може ли да напуснем съюза без наказание? (само със законни неустойки, ако ги има)" - Брекзит 2016(ЕС) и Франция 1966(НАТО) достатъчни ли са като примери? 5. "Може ли да не си плащаме за 'услуги', които не сме искали?" Признавам, че не разбирам въпроса и не мога да отговоря нито в контекста на НАТО, нито относно ЕС. Би ли пояснил какво конкретно имаш предвид? 6. "Може ли да отказваме нови парични и непарични ангажименти, без да ни се налагат със заплаха от наказание?". Отново много манипулативен и хлъзгав въпрос. Краткия отговор е, че можем да отказваме и често го правим що се отнася до ЕС. За НАТО нещата стоят различно. Там винаги сме за по една единствена много проста и ОЧЕВАДНА причина. Нямаме истиска боеспособна армия. Не можем сами да гарантираме насионалната си сигурност. Ето защо пеем в общия хор без собствена позиця, защото излизането ни от този съюз ще е катастрофа за държавата и нацията ни. Отново мотива тук не е заплаха за наказание, а страх да не бъдем изоставени от съюзницете си, ако имаме нужда от помощ. За това гледаме да сме лоялни и да спазваме общите решения. Решения взимани колективно и с наше участие всъщност. Не съм гледал, колегата какво е отговарял за Делоския съюз, но сега ще хвърля око, за да се просветя. Аха, ясно. Евристей, говори за трансформацията на съюза и променената роля на Атина от лидер в господар. Много ми напомня на политиката на Тръмп днес. Той се опитва да превърне САЩ в сеньор, а останалите членове на НАТО да са негови васали. Настоява за увеличаване процентите от национални бюджети за отбрана да достигнат 5% като презумцията му е да пазаруват въоръжение от американците и така да пълнят бюджета на САЩ. Ако не се съгласят ги заплашва, че няма да ги защити в случай на агресия срещу тях и дори ще насърчи някой да ги нападне. Пак под предлог колективна сигурност и отбрана настоява да получи от свои съюзници техни земи. Ако САЩ продължават в същия дух и след Тръмп, НАТО няма бъдеще очевидно и нуждата от обща отбрана на ЕС е спешна.
-
Доста манипулативно от твоя страна. Браво на теб! Ако поискаш би имал успех като популист или демагог(нали сме на гръцка вълна). Бългрите са готова почва за подобни манипулации. Ще опитам да отговоря конкретно и коректно: 1. Без да съм специалист по антична история и да познавам задълбочено същността на Делоския съюз мога съвсем безотговорно и смело да заявя, че той е по скоро аналог на НАТО, а не на ЕС. Имаме военен(морски) съюз създаден за защита срещу Персия, който с времето се разширява и еволюира. Трябва да влизам в час. Юе довърша отговора си малко по късно днес.
-
Кой въпрос по точно? Дали ЕС е съвремения анлог на Делоския съюз? Не виждам нищо общо. Чудно ми е ти по какви показатели ги сравняваш? Може на лично съобщение на кратко да ми обясниш, ако искаш. Аз не трия
-
Явно неспокойния ти дух не намира покой след цифровата ти екзекуция щом продължаваш да пишеш в темата. Може ли да обясниш малко по подробно своята аналогия между ЕС и Делоския съюз, че не я схващам, честно казано. Ако не те мързи и имаш желание, разбира се...
-
Елитна компания от богати държави(без Беларус)! Трябва да се гордеем, според мен...
-
Извинявай, но почти нищо от написаното не е вярно. Германската дипломация е с вързани ръце, защото държавата е капитулирала. Финансово и икономически Германия е в колапс. Още два-три месеца война и Антантата ще са в Берлин , който е изгорял до основи след поредица от метежи. Хинденбург не е от митичната партия на миротворците. Той е ултрамилитарист и герой от войната. Хинденбург идва на власт години след края на войната и не е убит! Германия не губи войната заради предателство на някакви миротворци, а защото е изчерпала своите ресурси за съпротива и е въпроса не дали, а кога ще рухне. Германците избират да капитулират преди войските на Антантата да навлязат в Германия, за да постигнат по добри резултати при подписването на мирния договор. Естествено живеят с илюзията за справедлив мир донякъде заради 14 точки на Уилсън. Франция налага своята позиция: Германия ще плати за всичко! Всъщност, германската дипломация се проваля, но преди, а не след войната! Германия не успява да изгради широка коалиция, за разлика от французи и британци... И да не съм съвсем извън темата. Германия губи войната още през 1914 г. всико друго са подробности. Имат план "Шлифен" и нямат план Б(Ленин им е план Б, но се оказва, че германците са просто полезни идиоти и нищо повече), ако нещо се обърка. Е, всичко се обърква. Иначе тези таблици с брой дивизии са много красиви, но не показват най важните неща. Как са окомплектовани, как са нахранени, въоръжени, обучени, облечени и обути, как са лекувани, с какъв транспорт разполагат, какъв е бойния дух, какви са настроенията в тила и т.н.
-
Ще си остане вечна мистерия
