Стоедин

Благодаря за подробностите! Подчертаното не го схванах. Не съм наричал коментара ти тъп. Ти беше този, който каза, че под темата има тъпи коментари и аз иронично нарекох своя коментар тъп. Иронията не е лесна не само за мен, но явно и за теб.

Аре да сме по конкретни! Кво те притеснява? Владетеля? Начина на изписване на името? Аргументите на Глишев? Моя коментар? А какво е твоето мнение и какви са аргументите ти? За 14 век има дадени данни за Балканите приемаш ли ги или имаш твоя версия? Или просто твърдиш - аз не знам, ама и вие не знаете половината от това което аз знам...Пък и какъв е смисъла да се чудим колко са българите през 14 век, например?

Автор: mglishev Взимаме относително спокоен момент от относително добре документиран и изследван период, и прилагаме сравнения с подобни по размер и не прекалено отдалечени региони от същия период. В случая се спрях на относително добре известния край на царуването на Тодор Светослав (значи – ок. 1315-1321, минимум десет години след края на каталанските грабежи). Това е момент на стабилност за Второто царство, границите са що-годе ясни, както и градските центрове. Ето ги самите по-големи градове: – 1. Търново (Царевград Търнов); – 2. София (Средец); – 3. Видин (Бдин), – 4. Ловеч, – 5. Оряхово (Рахова), – 6. Никопол, – 7. Силистра (Дръстър), – 8. Червен, – 9. Провадия, – 10. Шумен, – 11. Варна, – 12. Констанца, – 13. Каварна (Карвуна), – 14. Браила, – 15. Акерман (в Бесарабия), – 16. Търговище (във Влашко), – 17. Ямбол (Дъбилин), – 18. Стара Загора (Боруй), – 19. Пловдив (Плъвдив, Плъвдин, Филипопол), – 20. Кюстендил (Велбъжд). Разбира се, има и по-малки градчета, но има и почти ненаселени райони в планините и във Влашко, съсипано от татарските нашествия, така че пропуските се уравновесяват с ненаселените райони. Смятам, че Одрин, Станимака, Несебър, Поморие, Мелник (и изобщо Македония) в дадения момент не са в българско, а във византийско владение. Ниш – в сръбско. Белград и Турну Северин – в унгарско. Приемам, че източната част на Влашко и цяла Бесарабия са в български ръце. Ако греша, може веднага да се направи механична поправка. Така че имаме – грубо – двайсет градски центъра с прилежащите им райони, на около 125 000 кв. км. Приемам района около Търново и Шумен за най-гъсто урбанизиран и населен. Смятам, че Търново, София, Никопол и Видин са най- големите градове на България към момента. Предвид известните им средновековни размери и данните за подобни по площ, брой къщи и предполагаем среден размер на семействата техни съвременни градове като Родос, Мистра и Дубровник, предполагам усреднени 12 000 хил. жители на всеки от тези двайсет центъра. Възможно е част от градовете да достигат дори 20 000 жители, а други – само 6000. Така че приемам наистина усреднена цифра, но не в най-оптимистичен вариант. 20 х 12 000 ни дава много груба средна цифра от ок. 240 000 градски жители за България ок. 1315-1321 г. Да проверим дали е възможно. Константинопол в периода има „само“ ок. 60 000 жители и постоянно намалява. Солун има ок. 25-30 000 жители и е смятан за много добре развиващ се град по сведения на венецианци и генуезци. Самата Венеция към момента е страшно раздута и претъпкана – и вече надминава 100 000 жители, което я прави направо мегаполис. Същевременно за стари центрове като Никея знаем, че са спаднали до нещастни цифри от порядъка на 3000 постоянни обитатели. За Галиполи, Трапезунд и Селимврия имаме данни, че са средни по размер градове с по около десет хиляди жители. За Одрин, Димотика и Кипсела не знаем нищо – освен че са в лошо положение към периода. Може би близки до положението на Никея. Тоест спрямо средните данни за епохата и региона предположението за четвърт милион градски жители в България вероятно не е лошо. После, имаме данни за армиите от периода. В късното Средновековие армиите намаляват като бройка и се професионализират. Имаме находка на басинет от Търново, а имаме и данни за войските на Михаил Шишман и Тодор Светослав. Обикновено в една кампания участват войски от порядъка на 3000-8000 души. Това съвпада с предположенията на Фосие и Льо Гоф за усредняване на едновременно действащите войски до широкия процент 15-60% спрямо 1/10 от броя на градското население за урбанизираните зони на късното Средновековие. Отлично, горе-долу се вместваме. След като криво-ляво нагодихме градското население, остава да премислим съотношението му спрямо селското, което трябва да е минимум три пъти по-голямо и максимум петнайсет пъти по-голямо, предвид тогавашната производителност на труда, повинностите, особеностите на пазара, войните, епидемиите, изтощаването на земята, въвеждането на триполна система, воденици, данъчно облагане и още демографски фактори. Точно тук е трудността. Как да направим добро предположение за броя пъти, с които селското население надминава градското? Имам следното предположение: населението в никакъв случай не бива да бъде толкова малко, колкото е засвидетелствано в османските данъчни кадастри за 1460-1500. В 1346 идва Черната смърт (може би все пак в по-малък мащаб отколкото в Западна Европа), в 1354-1420 е периодът на османското завоевание, гражданска война и Фружинов бунт. В 1443-1444 са походите на Владислав Ягело, а ок. 1480 е походът на Влад Дракула из Мизия. Доста вредни събития. Значи чак към 1500 г. , поколение след тях, османските регистри могат да дадат данни за едно нормализиращо се състояние на броя на селските домакинства, отчасти подобно на това от по-горе предложената 1315-1320. Данните на османците за двайсетина произволно подбрани средни града и околиите им на Балканите са непреки, но от тях могат да се предположат усреднено по шестима души в градско домакинство и по седем или осем в селско. При средно 1200 къщи на град (по-висок брой къщи на градове вече без крепостни стени, но с по-малък брой жители в сравнение с XIV в., особено вярно за София) се появява подобна предполагаема цифра на градско население, малко по-ниска от тази, която предположих за 1315 г.: ок. 7200 за град в 1500 г. на фона на средните 12 000 жители за град от 1315 г. Реалистично. Пък и съставът на градското население, знаем, се е променил. В селата често се изброяват по трийсетина къщи. При предположение от осем души за домакинство, се получават средни 240 души на село в 1500 г. Като знаем, че в регистрите обикновено вървят по трийсетина села към един град, получаваме наистина десетократно съотношение на селяни към граждани (което обяснява и обезбългаряването на градовете към 1500, и възстановяването на българския им характер по-късно). Тоест предположението ни е добро. Сега да се върнем в 1315 г. Механично прилагаме 10:1 за селяните спрямо гражданите в 1315 г., предполагайки, че несгодите се отразяват пропорционално и на едните, и на другите. Допускам, че броят на селата в 1500 и 1315 г. е приблизително същият, защото има изоставени села, но има и новоосновани. Резултатът е приблизително: – ок. 240 000 градски жители от ок. 20 града, – ок. 2 400 000 жители на села, махали, колиби, малки градчета и крепости, – тоест общо може би към 2 640 000 жители на българското царство към 1315 г. на територия от около 125 000 кв. километра, която е, грубо казано, изместена с шейсет-седемдесет километра на север от сегашните ни територии и включва българи, власи, арнаути, евреи, арменци, гърци, татари и пр. Населението на също толкова голяма територия, изместена на юг в познатите ни граници към 1500 г. ще е вече по-малко и с донякъде изменен състав специално в градовете: общо може би към 1 550 000. Гандев предполага, че само 900 000 от тях са българи, но според мен е прекалил с черната боя. Да направим още една проверка: колко селища трябва да са това общо? Казахме: ок. 20 големи града, ок. 30 села към всеки град и ще допусна може би още по половината, тоест по 15 пропуснати селищни имена на по-малки градчета, махали и прочие за всяка градска област. Значи имаме ок. 920 селищни имена за територия от ок. 125 000 кв. км. в 1315 или от 111 000 кв. км. към 1500 г. Тук на пръв поглед имаме страхотно несъответствие с известни чужди документи. Защото разполагаме с минимум 13 000 (sic!) селищни имена за Англия още от 1086 г., когато е съставен регистърът Domesday Book. Това означава невероятна диспропорция на населението между Балканите и Британските острови, както и между XIV и XI в., което просто ми се струва невярно. Имаме и данните, че още тогава Лондон вече има приблизително 30 000 жители (сравним със Солун от четиринайсети век?!). Имаме обаче и информацията, че населението на самата Англия е много по-разпръснато и че не надминава милион и половина по най-щедри преценки, тъй че много от селищните имена са само на самостоятелни стопанства. Над тринайсет пъти повече селищни имена при почти двойно по-малко население в много по-ранна Англия… на пръв поглед това издава грешка в досегашните ми сметки, но е съвсем реално като се вземе предвид, че повечето селищни имена в Domesday не са на села или на градчета, а направо на отделни стопанства. Сметката излиза. При това сме постигнали още едно потвърждение – за същата по размер територия сме получили най-ниска цифра във все още изостаналия XI век и в 1500 г. след войни и нещастия. Най-високата цифра на населението сме докарали към 1315, което е реалистично: минало е почти цяло поколение от последното голямо нашествие, а чумата и османците още не са дошли. Следователно можем да предположим, че като оптимистичен максимум тези два милиона и шестстотин хиляди души са реалистични за България на Тодор Светослав (с Влашко, но без Македония). Ако това е така, вероятно можем да допуснем някаква много оптимистична версия за два милиона и осемстотин хиляди българи в 1315 г., ако махнем Влашко и включим Македония. Да проверим и това предположение: знаем, че населението на Франция достига размера си отпреди Черната смърт (1348 г. за Франция) чак към 1760 г.: ок. 20 000 000 души. Като имаме предвид, че дори в 1315-1346 Франция като територия вече е три пъти по-голяма от България и е една от най-урбанизираните територии в Европа (да си припомним грамадните готически строежи), сметката изглежда достоверна. Ето: максимална оценка за ок. 2 640 000 жители на България и ок. 2 800 000 българи общо към 1315-1320 г. Знаем, че към 1880 година българите общо във и извън България са ок. 5 500 000 (вероятно можем да допуснем, че са били около 3 000 000 към 1760 г., но няма как да го проверим). Към 1983 са почти 11 000 000 (плюс македонците и емигрантите), а днес може би са не много по-малко, но са много по-разпръснати. И около два милиона вече не се имат за българи. Динамика. Последното го споменавам заради скептиците, които мислят, че населението не може да се промени. Може – и още как. Сега – да се върнем на нашите 2 640 000 хиляди при Тодор Светослав. Ако някой смята, че в Първото българско царство са били етнически по-хомогенни и по-многобройни – нека се опита да го аргументира. Аз не се наемам. И ако някой смята, че в Античността „най-многобройният народ след индийския“ реално е надминавал тези твърде смели цифри за XIV в. – моля, нека също да се опита да аргументира мнението си. Но да го направи с данни. В коментар към предишния си постинг прочетох, че в Античността Италия и Галия имали по около десет милиона население. Вероятно става дума за Римската империя през II в., но искам да видя точно позоваване на изследването. Извинявам се, че не цитирам подробно всичките си източници, признавам, в момента пиша малко или повече по памет. Погледнах само в „Цивилизацията на средновековния Запад“ от Жак Льо Гоф, „Обикновеният човек през Средновековието“ на Робер Фосие, „Падането на Константинопол“ от Стивън Рънсиман, „Domesday Book“, „Българската народност през XV в.“ на Христо Гандев, сборника „Българска военна история“ и „Фамилията на Асеневци“ от Иван Божилов. Напълно е възможно да съм направил грешки, да съм допуснал неточности и прочие. Както казах, това е груб опит, чернова. Пък и не сам нито археолог, нито математик. Надявам се и други да пробват да направят своите чернови по темата. Текста е на Глишев и се извинявам на автора, че го копирах без разрешение, но се надявам, че няма да е проблем. Този негов опит за изчисляване на населението на България към 1315г. е доста добър. Смятам, че е достатъчно аргументиран, но аз бих се застраховал с горна и долна граница. Например - населението на България към 1315 г. е между 2 000 000 и 3 000 000 души. Мисля, че това са напълно приемливи стойности предвид оскъдните данни.

"Англичаните най-накрая успяват да завладеят Уелс през 1282 г., когато на власт в Англия е крал Едуард I. За да омиротвори уелското население, Едуард I прави своя син Едуард II уелски принц на 7 февруари 1301 г. Тази традиция първородният син да получава титлата принц на Уелс е все още валидна. Политическото и административното обединение на Англия и Уелс е завършено със закон от 1536 г." от Уикипедия. От цитираната таблица към 1340 г. Британия е ок. 5 000 000 души. Това са Англия, Уелс и Шотландия. Ако допуснем, че Уелс е ок. 500 000 души, Шотландия е ок. 1 000 000 души, а за Англия остава да е ок. 3 500 000 души. Ако Едуард е водел 20 000 войника, то съотношението спрямо населението е 1:200, Примера с 1:10 е за максимално напрежение за мобилизация. Според теб колко е максимума? 1;5 или 1:100? Дай обосновано предположение. Например към 1918г. България е мобилизирала ок. 800 000 души, ако не греша. Подобна мобилизация през Късното Средновековие е невъзможна нито като процент, нито като продължителност.

Малък тъп коментар на подчертаното от мен; 1. Сподели, ако имаш време и желание по какво личи(освен думите на Ердоган относно Гюлен), че преврата е оганизиран от САЩ. Нямам нито информация, нито аналитичен ум като на Тома Томов, та ще съм ти благодарен за малко повече детайли! 2. Не схващам, защо след като са организирали неуспешен преврат, САЩ ще се радват на сближаване на Ердоган и Путин? Мазохисти ли са? 3. Защо след като предвиждаш, че е напълно възможно Ердоган да бъде ликвидиран с атентат, ЦРУ се пробва с толкова зле организиран и проведен преврат, който засили поразклатените позиции на турския президент? Предварително ти благодаря за отговорите!

Как, не може да бъде! Та той нали е изнесъл половин България през 1918г? После другата половина я изнесе Антантата след Ньой.Симеон с майка си и сестра си изнесаха трета половина. СССР и комунистите измъкнаха още една половина и за горките турци през Голямата екскурзия не остана много за изнасяне - има-няма една половина от Родината... Относно Македония дали сме имали шанс да я присъединим и задържим отговора за мен е да, но при определени условия. Първо само част от Македония - до 50% и второ по пътя на еволюция и реформи, а не с революция и войни. Укрепване на Екзарията в Македония, подкрепа за читалища и училища, приятелски отношения с Високата порта, печатане и разпространение на литература и вестници, автономия и др. След ПСВ Македония щеше да бъде зрял плод готов да падне в ръцете ни, но след дележ с гърците. Сближаване с Гърция и Румъния и изолиране на Сърбия през периода 1885-1914г. Голямата грешка е, че след 1895г и нормализирането на отношенията с Русия, ние пак залитаме на изток до 1912г и това ни струва скъпо.

1. Доказателства за това, че избора на Фердинанд е следствие на подкуп имаш ли? Кой и на кого плаща? Колко и кога се случва това? Къде се дават парите и защо? 2. "Легендата" Стамболов? Но иначе в друга тема скачаш като Матросов да браниш Томов! Стамболов спасява България през 1886г. от руските бесове на Александър III, а Томов е отявлен фен на Путин, който не веднъж е правил опити да извива ръцете на България. да ни унижава или заплашва. За патриот като теб това не е проблем... 3. Какви поразии прави Фердинанд до декември 1911г.? Универскитет-1888г, Пловдивски панаир-1892г, 1908г-Независимост, какъв мръсник, а!?! Освен това дреболии като развитие на зоопаркове, ботанически градини, БАН, модернизация на армията, електрификация, канализация и водоснабдяване, ппървите автомобили в страната, създаване на българската авиация...Знам, че всички тези неща не са само негова заслуга, но са и негова заслуга! От юли 1913г до септември 1918г. с действията си той съсипва България, но и това не е само негова заслуга! 4. Каво всъщност донесе на Сърбия преврата от 1903г? Величие и слава? Или позор? Да свалиш с преврат владетеля си и да го убиеш е героично? Добре, че през 1886г превратаджиите не паднаха толкова ниско да си оцапат ръцете с кръвта на един достоен български владетел-княз Александър! Поне тази свинщина не сториха, но по късно не се посвениха техни последователи да заколят на улицата "легендата"(все се надявам да са грешка от твоя страна тези кавички) Стамболов. Може би тук трябва да подхвърля колко си нищожен като заслуги към България спрямо Стамболов, но ще бъде дребнаво. Затова ти пожелавам здраве и мир!

Ако си мислиш, че можеш да ме обидиш на интелект, грешиш...Пробвай с нещо друго. Аз съм на 38г. и "анализите" на Томов ги слушам вече над 30 години. Изключително лукав и подъл е. Умело смесва факти с откровени лъжи и всичко това с огромен патос. А това, че е по умен от мен е безспорно, но това не го прави добър човек или пък прав непременно. Бернщайн казва относно теорията на Маркс горе-долу следното: Това, че Маркс е гений не означава, че не може да греши. За мен е важно дали теорията е вярна, а не на кой авторитет е.(цитата е по памен и не е дословен, но съм запазил смисъла)

Твърдо против всеки военен преврат съм! Не одобрявам Ердоган и политиката му, но не смятам, че решението е преврат. Ако преврата не успее това ще укрепи властта на Ердоган и той ще продължи да задушава светската държава. Относно Томов и неговия "анализ" - той е доказан манипулатор и всичко казано и написано от него не трябва да се приема безусловно.

"Климатичните промени и тяхното влияние са сериозен проблем, на който по-малко се обръща внимание. В края на Х век само в Североизточна България имаме регистрирани над 200 селища, над 40 крепости. В ХIV век положението става трагично - от тези над 200 селища са останали 5-6, а от крепостите са останали десетина. Във вътрешността на Добруджа и Лудогорието - от Русенски Лом до Черноморието и от Дунава до Стара планина, имаме една необитаема зона. Археолозите не са регистрирали в този период нито едно селище. Това означава един глобален проблем - населението между края на Х и средата на ХI век е или поразено по времето на варварските нашествия, но по-скоро се е изселило в резултат на климатични промени. И досега, ако внимателно погледнете кривата на валежите в България, ще видите, че зоната на изток от Русе до Калиакра е по-слабо оросена. Въпреки че земеделието се развива в този регион, но благодарение на модерни технологии. Докато до Х век хората не са познавали плуга, обработвали са само горните 10-15 см от почвата. Не е имало модерни агротехнически средства. В резултат на тази карпатска валежна сянка, която действа и днес, населението на една огромна зона - почти половин Северна България, е изселено. Обитаеми са само бреговете на Дунава, крайбрежието на Черно море, Предбалканът и поречията на живите реки в Централна, Северна и Северозападна България. И ако България по времето на Крум, Симеон се появява на бойното поле с огромни армии - стохилядни, то ще видим, че Добротица, Шишман реагират с армии от по няколко хиляди човека. Това показва възможностите на държавата по това време."- Проф. Георги Атанасов: Сушата, а не чумата, съсипала България, преди да я завладеят османците Това е цитат от друга тема в БГ Наука. Подчертаното е за Фружин и Галахад, аз черпя! Удебеленото е леко глуповато изказване, но можем да го преглътнем. Числеността на армиите през ПБЦ и ВБЦ не зависи толкова от броя на населението, колкото от икономическите отношения в страната и политическото и устройство. Но да се върнем към подчертаното. В края на 10 век в Североизточна България имаме над 200 селища и над 40 крепости, а в края на 14 век вече са ок. 5-6, а крепостите са ок 10...Някой има ли данни за северозападните български земи за подобен срив? Ето малко фантастика въз основа на цитираните(не нося отговорност за точността им) факти: 10 век - 1. Североизточна България - над 200 селища и над 40 крепости 2. Северозападна България - неизв. брой селища и крепости 3. Цеверна централна България - неизв. брой селища и крепости Ако приемем, че броя на селищата и крепостите е сходен в различните части на Цеверна България, то се получава горе-долу ок. 500-600 селища и ок. 100-120 крепости. Колко може да е средната им гъстота? Ако е ок. 1000 души средни това прави ок. 700 000 души в земите между Дунав, Стара планина и Черно море. Разбира се, може да е ок. 1 000 000 (не повече!) или пък ок. 100 000(но не по малко), ако броя на селищата и крепостите е толкова колкото предполижих... Следва продължение...

Айде да пробваме модела с крепостите. Колко крепости могат да приютят примерно 2 000 000 души? Ако една крепост(град, манастир или малко укрепление) побира средно по 1000 души(дайте ваше предложение), то са необходими ок. 2000 крепости! Има ли толкова крепости(останки) по нашите земи? Ами ако населението е 5 милн.? Станаха 5000 крепости!!! Добре, средно по 2000 души в крепост. 2500 крепости - пак е множко. Я да пробваме с Видин. Ок. 600 000 души в колко крепости ще ги сложим? Ако са по 1000 средно в крепост това прави 600 укрепления. Има ли толкова на територията, която предполагаме, че е принадлежала на Видинското царство? Някой археолог да помага. Силно се съмнявам, че ще излязат толкова градове, крепости и укрепени манастири по тези земи. Да не говорим, че средно по 1000 човека на крепост е абсурдно високо число... За 1340г Италия е 10 млн. това прави ок.10 000 укрепления на територия ок. 300 000 кв.км. На всеки 30 кв.км укрепление? Не съм ходил в Италия, но някой, който е бил там или е наясно с историята и да сподели възможно ли е това.

Ако към 1300г. Баланите са 6 млн. Колко е царството на Теодор Светослав? 1 500 000? Византия и латинските държавици към 2 000 000? Сърбия ок. 1 500 000? Западните Балкани до 1 000 000? Според мен между 1300г и 1350г е съвсем реалистично България да е между 1 500 000 и 2 000 000 души. После чумата, османците, разпада на държавата и емиграцията редуцират населението. Колко е населението към 1400г.? Напълно вероятно да е между 500 000 и 1 000 000 души. Говоря не за етнически българи, а за поданици на българското царство(след 1371г. трите Българии). Следователно 600 000 души за Видин не са фантасмагория, според мен, а напълно реалистична стойност.

"Според мен от всички методи изказани тук най резонен е този на Галахад. Крепостите са строени за защита на населението при война. Говоря за малките крепости, не за Видин и Одрин примерно. Ясно е, че не всички малки крепости са оцелели до днес, дори като руини. Ако се направи сметка, колко човека може да побере една малка крепост и колко нагъсто се според мен е по достоверно. Тук следва да се изкаже археолог." Подчертаното не ми се вижда логично. Според мен последната идея на стрителството на крепости е да побере цялото население на страната в тях. Крепостите са преди всичко военни съоръжения, а не социални учреждения или приюти за изпаднали в беда поданици. Ако началника на крепостта има заповед отгоре и достатъчно провизии прибира цивилните, ако ли не удря ключа и край на филма. Така си мисля аз, може и да греша. Но и този метод не важи, защото ако се преброят всички крепости и се сметне колко население могат да поберат ще се окаже, че България през 13-14 век е примерно половин милион. И тогава някой ще ревне, че това е така защото всъщност не се знае колко крепости са изчезнали без следа...И пак се връщаме на локума, че сме 8 000 000 и кусур милки...

Добре де, направи някакви сметки и ти най-накрая, за да аргументираш идеята си, че на Балканите населението е повече от 5млн. например към 14 век. С армия не става, със земя не става, а какъв е твоя метод? Загадка... За триполна система чувал ли си? За метален плуг? За дълбока оран? За механизация(например вършачки, които навлизат от кр. на 19 и нач. на 20 век)...Как да няма разлика в земеделието от 1340 и 1910г? Направо скандално твърдение!

До тези 20 млн. дк стигнах като смятах по 1 кг жито на човек, а не както ти предлагаше по 0,5 кг. Освен това твоите сметки бяха за добив от дк от 150 до 200 кг, а аз ги пресмятах по 100 кг. Пак по твоите сметки излиза, че за изхранване със зърно на 5 млн. души през 13-14 век са необходими ок. 5 млн.дк. Това е два пъти по малко от цитираната за 2016 г. площ само за България...

AREA 500 650 1000 1340 1450 2016 Greece/Balkans 5 3 5 6 4.5 55 Italy 4 2.5 5 10 7.3 60 Spain/Portugal 4 3.5 7 9 7 56 От 1340 до 2016 населението на Балканите се увеличава ок. 9 пъти, на Италия 6 пъти, колкото е нарастването и на Пиринейския п-в.

Напълно се съгласявам с написаното от теб!

Ако Унгария към 1200г. е 2 млн. души колко е територията и? 300 000кв.км? Съвсем нормално тогава Балканите към 1200г. да са между 4 и 5 млн. души. То и ок. 1/3 от Унгария е на Балканите, така че част от тези 2 млн. души са балканци(хървати, сърби и др) Става дума за стотици хиляди и смело мога да допусна, че са между 250 000 и 500 000. Което се връзва с бакалските ми сметки за населението на Неман, Асен и Ангел.

Съгласен съм, че 5-8 млн. души е абсурдно за ВБЦ, но не и за целите Балкани. 5 000 000 души по 1 кг на ден е 5 000 тона на ден или 2 млн. тона зърно за една година. При добив 100 кг на дк се получават ок. 20 млн. дк площи с жито. Това прави ок. 20 000 кв.км. площи засяти с жито. Максимум! Разбира се има и други посеви, ливади, пасища, гори, блата, реки, езера, скали, плажове, пътища, селища, манастири, крепости и т. н., но не виждам защо да не могат да се осигурят ок. 20 000кв. км ниви за жито при обща територия над 500 000 кв.км. Това е ок. 4% от площа на Балканите.

Друг пример-Момчил. Имал ок. 5000 войника в пика на кариерата си на самостоятелен играч. Кои земи е контролирал? Това което знам е между Марица и Места най-общо. при съотношението от Константинопол в ср. на 15 век излиза, че владее ок. 50 000 души. Това преди чумната епидемия и османската инвазия. 50 000 минимум, а колко е максимума не знам...

Белград и Призрен може и да са наши(барабар с Крайова ), но Пловдив, Варна и Несебър не са. Така че се съмнявам територията под влияние на Асеневци до Калоян да е по голяма от днешна България. 8 000 000 е абсурдно число! Ако приемем 10% градско население(невъзможно, но нека помечтаем) излиза, че селяните са ок. 7 200 000 души. Колко са големи селата през епохата? Дали има села по 1000 души? Колко е средната стойност на едно село? Да приемем оптимистичната стойност 500(убеден съм, че е по малка, но все от някъде трябва да започнем да разплитаме чорапа). 7 200 000 делим на 500 и получаваме 6000 села! Ами ако в едно село средно живеят ок. 250 души? Стават 12 000 села. Възможно ли е това? Едва ли... Ами ако...градското население е ок. 5% какво правим? 13 600 села!!! На територия до 150 000 кв.км преко сили.На всеки 10 кв.км по едно село. Възможно ли е?

Друг пример. Константинопол 1453 г. Ок. 50 000 население и ок. 5 000 ромейски войника. Съотношение 1:10! По тази логика 40 000 войника предполагат ок. 400 000 население на Мизия и Влашко към 12-13 век! Фружине, така как е?

Така е. Изсмукано от пръстите...Приемам забележките. 1. Населението под властта или влиянието им е на територията не само на Мизия, но и Влашко. 2. Етническия състав е пъстър - българи, кумани, власи, гърци и др. 3. Мобилизацията? 1:50 означава 40 000 по 50 е равно на 2 000 000 мъже и 4 000 000 общо с жените. 1:100? Това е равно на 8 000 000 души. 1:100 000? Ами, лошо няма! 40 000 по 100 000? 8 000 000 000 население на територията под властта на Асеневци. Ще се съгласиш, че последните две числа са абсурдни, нали? За първото бих допуснал, че е възможно. 4. Какъв е проблема населението на Балканите да е многобройно? Никакъв, стига да можеш да се аргументираш! Някакъв опит за изчисление от от твоя страна въз основа на някакви данни от епохата?

1. В края на 12 век Асеневци предлагат 40 000 войници, а Неман вика вземи тия 20 000 юнака. 2. Това за мен е добра база за някакви разсъждения. Ако приемем, че закрепостяването не е придобило тотален характер, то тези 40 000 ги приемам за почти целия военен потенциал на ВБЦ(50 000 целия). Какъв е процента на боеспособни мъже в едно средновековно общество? 1:10? 1:5? Колко? Ако е всеки десети, то всички мъже са ок. 500 000, ако са една пета, тогава са ок. 250 000 под властта на Асеневци. Цялото население ще е между 1 000 000 и 500 000 души. 3. Кои са земите под властта им по това време? Най-общо Мизия и Добруджа. Следвайки тази логика(знам, че не съм за Нобел) населението на Сърбия(демек Шумадия) е наполовина. Общо между 750 000 и 1 500 000. Това е за края на 12 и нач. на 13 век. 4. Византия по това време? Константинопол е ок. 200 000 според някои историци, колко ще е останалата част и най-вече балканските земи на империята? Тракия, Македония, Албания, Епир, Тесалия, Пелопонес, Беотия, Егеийските острови и др.? Няма да е по малко от Мизия, Добруджа, Косово, Черна гора и Шумадия, нали? Бих казал, че е поне по 2 или между 1 500 000 и 3 000 000. 5.Сумираме и става между 2 250 000 и 4 500 000 души за Византия, Сърбия и България. 6. Остават Босна, Хърватска и Словения. Бих допуснал, че населението е колкото на Сърбия, Косово и Черна гора, т.е между 250 000 и 500 000 души. 7. И ето какво се получава по моите бакалски сметки-население на Балканите в кр. 12 и нач. на 13 век е между 2 500 000 и 5 000 000 души. Това са абсолютните горна и долна граници на моите фантазии. Ако усредним се получава ок. 3 750 000 души. 8. Забележки?

Аааа, това е другото. Кога е възникнал този град и с какво име се е нарича тогава. Но за тези неща не съм компетентен.