Стоедин

Е, това от къде беше? Не е ли фолклор? Мерси за комплимента, но такива хрумки идват само когато водиш диалог с умни глави, а не монолог на тема-Баси колко сте тъпи, сега ше ви светна!

Ами, трябва да приемем, че източниците са кът. Това е просто хрумка, която подлежи на доказване. Най-вероятно никога няма да мога да докажа тази идея, но историята ни е пълна бели петна и учебниците до голяма степен са запълнени не с факти, а с подобни на моята гледни точки на авторитетите от историческата ни гилдия...

Относно броя на населението(въпреки основателната забележка на Галахад) за мен е показателно от къде врага атакува Мизия. Исак Ангел за по напряко минава през Средец и Ловеч за Търново, а Али паша през Шумен. Ивайло, Крум, Асеневци се възползват прекрасно от терена на Източна Стара планина, а Йоан Шишман - не. Мързи ли го, глупав ли е или има друга причина? Като липса на хора и пари, например?

Абе, уж от Видин тръгнах към Добруджа, а замръкнах в София.

Витошката грамота е дарствен акт, издаден от цар Иван Шишман на Драгалевския манастир "Света Богородица Витошка" между 1371 и 1386г. (най-вероятно е била издадена едновременно с Рилския хрисовул през 1378г.). Грамотата се съхранява в Зографския манастир в Атон. Написана е с бързопис на пергаментен лист с размери 38x27.5 см. Едрият и завързан подпис на царя е изписан с киновар. Та за кога точно питаш? Аз отдавна имам едни съмнения, че към 1385г. София(а не Средец) е сръбска или незвисима. Бан Янука е най-вероятно сръбски аристократ и обсадата на града е част от войната между Мурад и Лазар в периода 1385-1389г. Допускам, че от началото на 80-те София не е част от България. Каква може да е причината? Война или зестра. Възможно ли е София да е дадена като зестра? Да е женил дъщеря, сестра или друга близка родственица Шишман за християнски владетел по това време? Или не е зестра, но е част от сделка между Шишман и Лазар скрепена с брак между Александър Шишман и една от щерките на княз Лазар. Причината? Невъзможност Йоан Шишман да задържи града поради липса на финансови и човешки ресурси предвид настъплението на османците по диагоналния път от Одрин през Пловдив и Ихтиман към Ниш и Белград. Нещо като сделката между Венеция и Андроник Палеолог. България "продава" София на сърбите и закърпва бюджета, а Сърбия се опитва да укрепи границата пред заплахата от нахлуване. Много ли прекалих?

Напълно е възможно автора на писмото(ако не е късна мистификация) да е имал предвид цялото население на България. Видинското царство да е ок. 200 000 души и територия ок. 20 000 кв.км. Относно земите на Добротица се сещам за експедиция в помощ на Константинопол от 1000 конника. Някък не мога да си представя, че деспота ще мобилизира всичките си войници и ще ги прати на мисия зад граница. Все нещо си е оставил като гарнизони, нали? Колко войника ще има армия, която има поне 1000 конника? Ако приемем, че това е цялата кавалерия, остава пехота и флот. Някакво логично съотношение? Ако приемем, че Добротица има ок. 75 000 души поданици(по сметките на боилад), то мъжете ще са ок. 35 000 души. Колко от тях могат да се заделят за армия? Все някой трябва да бачка и издържа армия и деспот. 3500 войника? Възможно ли е армията на Добротица да е от 1000 конника, 2000 пехота и 500 флот?

Възможно ли е монаха писал за покатоличването във Видин да има предвид, че 200 000 са поданиците на Срацимир, а общо за цяла България са над 600 000 души? Към 1365г България е единна макар и с доста поразхлабени връзки център-периферия. Унгарците завладяват Видинско и масово обръщат месните в католическата вяра. Монаха със съжаление отбелязва, че това дори не са една трета от цялото(на България) население. Демек към 1365г. България е ок. 700 000 души. Ако допуснем, че е била към 1315г. ок 2 700 000(по сметките на Глишев) възможно ли е според вас за половин век да се стопим с 2 000 000 души вследствие на чума, суша и османци? Замислих се, че към 1277-80г. българите на няколко пъти спират ромеите в Източния Балкан, а през 1388г. Али паша си минава без проблем и превзема Североизточна България без сериозна битка.

За това ли е цялата дандания? Не можеш свободно да обиждаш хората? Това ли е за теб свободата, да наричаш хора с различен цвят маймуни и да ги замерваш с банани? А относно вица няма как да зацепя от този брадат виц, че си расист! Защото за теб Обама първо е негър, после президент, а за мен е само президент. Другия път пусни виц за маймуна и веднага ще зацепя...Дали ще наречеш Обама маймуна или някой чернокож клошар така няма разлика, все си оставаш расист! А, забравих! Освен расист си и хомофоб и ксенофоб. И явно много се гордееш с това. Обаче сигурно много ти е гадно когато някой те цака с топла бира, защото си хетеро бял българин, но едва ли схващаш шегата, нали?

Съгласен съм, че средно 12 000 е твърде много, но и 2000-3000 не ми се вижда достатъчно. Тези стойности биха прилягали на горна и долна граница на числеността на градовете. Например Търново между 10 000 и 15 000 души, а Преслав 2 000 души към 1300 г. Не казвам, че са толкова, но от това което съм чел и досега е казано по темата ми звучи логично.

Човека се е постарал. Нищо не пречи това което е написал да се допълва и коригира. Всичко това е гимнастика за ума и разтягане на локуми, но може и да се роди нещо смислено накрая...

Не беше ли някъде в подбалканските полета? Сопот или Сливен ми се върти из главата...

Благодаря за пояснението! Наистина не бях схванал какво имаш предвид. Дадох пример със статията на Глишев за населението на България при Светослав, защото е добре обосновано и може да послужи за изходна база за сметките до края на века. Естествено, населението при Йоан Шишман е много по малко. Управлението на Йоан Александър е твърде дълго, за да сме еднозначни в оценките си. От 1300г. до 1346г. няма причина за демографски колапс. Няма големи сражения с много жертви, природни бетствия, епидемии, нашествие на други народи. Естествено е населението, ако не расте, то поне да запазва числеността си. После е ясно, чума, земетресение, суша, походи на османци и унгарци, води до срив. Съгласен ли си, че до средата на 14 век населението на България без големи колебания расте и е между 2 000 000 и 3 000 000 души? След това бързо започва да намалява в следствие на епидемии, убийства, отвличанания в робство и миграция към Сърбия, Унгария, Влашко и Молдова. Допускам, че населението на територията на трите Българии(към 1371г) към 1400г. е не повече от 1 000 000 души(например 894 324 души) в следствие на всички бедствия изброени по горе. Съгласен ли си? Ако не си предложи своя алтернатива.

Поредното странно твърдение което чета днес в Бг наука. Някакви доказателства, че никой не може да тегли публично една майна на Обама публично? Да не си пробвал и да са те окошарили?

Текста е на Глишев и се извинявам на автора, че го копирах без разрешение, но се надявам, че няма да е проблем. Този негов опит за изчисляване на населението на България към 1315г. е доста добър. Смятам, че е достатъчно аргументиран, но аз бих се застраховал с горна и долна граница. Например - населението на България към 1315 г. е между 2 000 000 и 3 000 000 души. Мисля, че това са напълно приемливи стойности предвид оскъдните данни. Това е моя коментар. Сметките за броя на населението е на Глишев. Това което си го написал за Светослав не го схващам. Ирония ли е или сериозно го казваш? Защото не ми се връзва с изречението - "Аре да сме сериозни - Теодор Светослав?" За кое да сме сериозни така и не разбрах? И имаш ли позиция по темата или само ще оборваш нечии теории?

Благодаря за подробностите! Подчертаното не го схванах. Не съм наричал коментара ти тъп. Ти беше този, който каза, че под темата има тъпи коментари и аз иронично нарекох своя коментар тъп. Иронията не е лесна не само за мен, но явно и за теб.

Аре да сме по конкретни! Кво те притеснява? Владетеля? Начина на изписване на името? Аргументите на Глишев? Моя коментар? А какво е твоето мнение и какви са аргументите ти? За 14 век има дадени данни за Балканите приемаш ли ги или имаш твоя версия? Или просто твърдиш - аз не знам, ама и вие не знаете половината от това което аз знам...Пък и какъв е смисъла да се чудим колко са българите през 14 век, например?

Автор: mglishev Взимаме относително спокоен момент от относително добре документиран и изследван период, и прилагаме сравнения с подобни по размер и не прекалено отдалечени региони от същия период. В случая се спрях на относително добре известния край на царуването на Тодор Светослав (значи – ок. 1315-1321, минимум десет години след края на каталанските грабежи). Това е момент на стабилност за Второто царство, границите са що-годе ясни, както и градските центрове. Ето ги самите по-големи градове: – 1. Търново (Царевград Търнов); – 2. София (Средец); – 3. Видин (Бдин), – 4. Ловеч, – 5. Оряхово (Рахова), – 6. Никопол, – 7. Силистра (Дръстър), – 8. Червен, – 9. Провадия, – 10. Шумен, – 11. Варна, – 12. Констанца, – 13. Каварна (Карвуна), – 14. Браила, – 15. Акерман (в Бесарабия), – 16. Търговище (във Влашко), – 17. Ямбол (Дъбилин), – 18. Стара Загора (Боруй), – 19. Пловдив (Плъвдив, Плъвдин, Филипопол), – 20. Кюстендил (Велбъжд). Разбира се, има и по-малки градчета, но има и почти ненаселени райони в планините и във Влашко, съсипано от татарските нашествия, така че пропуските се уравновесяват с ненаселените райони. Смятам, че Одрин, Станимака, Несебър, Поморие, Мелник (и изобщо Македония) в дадения момент не са в българско, а във византийско владение. Ниш – в сръбско. Белград и Турну Северин – в унгарско. Приемам, че източната част на Влашко и цяла Бесарабия са в български ръце. Ако греша, може веднага да се направи механична поправка. Така че имаме – грубо – двайсет градски центъра с прилежащите им райони, на около 125 000 кв. км. Приемам района около Търново и Шумен за най-гъсто урбанизиран и населен. Смятам, че Търново, София, Никопол и Видин са най- големите градове на България към момента. Предвид известните им средновековни размери и данните за подобни по площ, брой къщи и предполагаем среден размер на семействата техни съвременни градове като Родос, Мистра и Дубровник, предполагам усреднени 12 000 хил. жители на всеки от тези двайсет центъра. Възможно е част от градовете да достигат дори 20 000 жители, а други – само 6000. Така че приемам наистина усреднена цифра, но не в най-оптимистичен вариант. 20 х 12 000 ни дава много груба средна цифра от ок. 240 000 градски жители за България ок. 1315-1321 г. Да проверим дали е възможно. Константинопол в периода има „само“ ок. 60 000 жители и постоянно намалява. Солун има ок. 25-30 000 жители и е смятан за много добре развиващ се град по сведения на венецианци и генуезци. Самата Венеция към момента е страшно раздута и претъпкана – и вече надминава 100 000 жители, което я прави направо мегаполис. Същевременно за стари центрове като Никея знаем, че са спаднали до нещастни цифри от порядъка на 3000 постоянни обитатели. За Галиполи, Трапезунд и Селимврия имаме данни, че са средни по размер градове с по около десет хиляди жители. За Одрин, Димотика и Кипсела не знаем нищо – освен че са в лошо положение към периода. Може би близки до положението на Никея. Тоест спрямо средните данни за епохата и региона предположението за четвърт милион градски жители в България вероятно не е лошо. После, имаме данни за армиите от периода. В късното Средновековие армиите намаляват като бройка и се професионализират. Имаме находка на басинет от Търново, а имаме и данни за войските на Михаил Шишман и Тодор Светослав. Обикновено в една кампания участват войски от порядъка на 3000-8000 души. Това съвпада с предположенията на Фосие и Льо Гоф за усредняване на едновременно действащите войски до широкия процент 15-60% спрямо 1/10 от броя на градското население за урбанизираните зони на късното Средновековие. Отлично, горе-долу се вместваме. След като криво-ляво нагодихме градското население, остава да премислим съотношението му спрямо селското, което трябва да е минимум три пъти по-голямо и максимум петнайсет пъти по-голямо, предвид тогавашната производителност на труда, повинностите, особеностите на пазара, войните, епидемиите, изтощаването на земята, въвеждането на триполна система, воденици, данъчно облагане и още демографски фактори. Точно тук е трудността. Как да направим добро предположение за броя пъти, с които селското население надминава градското? Имам следното предположение: населението в никакъв случай не бива да бъде толкова малко, колкото е засвидетелствано в османските данъчни кадастри за 1460-1500. В 1346 идва Черната смърт (може би все пак в по-малък мащаб отколкото в Западна Европа), в 1354-1420 е периодът на османското завоевание, гражданска война и Фружинов бунт. В 1443-1444 са походите на Владислав Ягело, а ок. 1480 е походът на Влад Дракула из Мизия. Доста вредни събития. Значи чак към 1500 г. , поколение след тях, османските регистри могат да дадат данни за едно нормализиращо се състояние на броя на селските домакинства, отчасти подобно на това от по-горе предложената 1315-1320. Данните на османците за двайсетина произволно подбрани средни града и околиите им на Балканите са непреки, но от тях могат да се предположат усреднено по шестима души в градско домакинство и по седем или осем в селско. При средно 1200 къщи на град (по-висок брой къщи на градове вече без крепостни стени, но с по-малък брой жители в сравнение с XIV в., особено вярно за София) се появява подобна предполагаема цифра на градско население, малко по-ниска от тази, която предположих за 1315 г.: ок. 7200 за град в 1500 г. на фона на средните 12 000 жители за град от 1315 г. Реалистично. Пък и съставът на градското население, знаем, се е променил. В селата често се изброяват по трийсетина къщи. При предположение от осем души за домакинство, се получават средни 240 души на село в 1500 г. Като знаем, че в регистрите обикновено вървят по трийсетина села към един град, получаваме наистина десетократно съотношение на селяни към граждани (което обяснява и обезбългаряването на градовете към 1500, и възстановяването на българския им характер по-късно). Тоест предположението ни е добро. Сега да се върнем в 1315 г. Механично прилагаме 10:1 за селяните спрямо гражданите в 1315 г., предполагайки, че несгодите се отразяват пропорционално и на едните, и на другите. Допускам, че броят на селата в 1500 и 1315 г. е приблизително същият, защото има изоставени села, но има и новоосновани. Резултатът е приблизително: – ок. 240 000 градски жители от ок. 20 града, – ок. 2 400 000 жители на села, махали, колиби, малки градчета и крепости, – тоест общо може би към 2 640 000 жители на българското царство към 1315 г. на територия от около 125 000 кв. километра, която е, грубо казано, изместена с шейсет-седемдесет километра на север от сегашните ни територии и включва българи, власи, арнаути, евреи, арменци, гърци, татари и пр. Населението на също толкова голяма територия, изместена на юг в познатите ни граници към 1500 г. ще е вече по-малко и с донякъде изменен състав специално в градовете: общо може би към 1 550 000. Гандев предполага, че само 900 000 от тях са българи, но според мен е прекалил с черната боя. Да направим още една проверка: колко селища трябва да са това общо? Казахме: ок. 20 големи града, ок. 30 села към всеки град и ще допусна може би още по половината, тоест по 15 пропуснати селищни имена на по-малки градчета, махали и прочие за всяка градска област. Значи имаме ок. 920 селищни имена за територия от ок. 125 000 кв. км. в 1315 или от 111 000 кв. км. към 1500 г. Тук на пръв поглед имаме страхотно несъответствие с известни чужди документи. Защото разполагаме с минимум 13 000 (sic!) селищни имена за Англия още от 1086 г., когато е съставен регистърът Domesday Book. Това означава невероятна диспропорция на населението между Балканите и Британските острови, както и между XIV и XI в., което просто ми се струва невярно. Имаме и данните, че още тогава Лондон вече има приблизително 30 000 жители (сравним със Солун от четиринайсети век?!). Имаме обаче и информацията, че населението на самата Англия е много по-разпръснато и че не надминава милион и половина по най-щедри преценки, тъй че много от селищните имена са само на самостоятелни стопанства. Над тринайсет пъти повече селищни имена при почти двойно по-малко население в много по-ранна Англия… на пръв поглед това издава грешка в досегашните ми сметки, но е съвсем реално като се вземе предвид, че повечето селищни имена в Domesday не са на села или на градчета, а направо на отделни стопанства. Сметката излиза. При това сме постигнали още едно потвърждение – за същата по размер територия сме получили най-ниска цифра във все още изостаналия XI век и в 1500 г. след войни и нещастия. Най-високата цифра на населението сме докарали към 1315, което е реалистично: минало е почти цяло поколение от последното голямо нашествие, а чумата и османците още не са дошли. Следователно можем да предположим, че като оптимистичен максимум тези два милиона и шестстотин хиляди души са реалистични за България на Тодор Светослав (с Влашко, но без Македония). Ако това е така, вероятно можем да допуснем някаква много оптимистична версия за два милиона и осемстотин хиляди българи в 1315 г., ако махнем Влашко и включим Македония. Да проверим и това предположение: знаем, че населението на Франция достига размера си отпреди Черната смърт (1348 г. за Франция) чак към 1760 г.: ок. 20 000 000 души. Като имаме предвид, че дори в 1315-1346 Франция като територия вече е три пъти по-голяма от България и е една от най-урбанизираните територии в Европа (да си припомним грамадните готически строежи), сметката изглежда достоверна. Ето: максимална оценка за ок. 2 640 000 жители на България и ок. 2 800 000 българи общо към 1315-1320 г. Знаем, че към 1880 година българите общо във и извън България са ок. 5 500 000 (вероятно можем да допуснем, че са били около 3 000 000 към 1760 г., но няма как да го проверим). Към 1983 са почти 11 000 000 (плюс македонците и емигрантите), а днес може би са не много по-малко, но са много по-разпръснати. И около два милиона вече не се имат за българи. Динамика. Последното го споменавам заради скептиците, които мислят, че населението не може да се промени. Може – и още как. Сега – да се върнем на нашите 2 640 000 хиляди при Тодор Светослав. Ако някой смята, че в Първото българско царство са били етнически по-хомогенни и по-многобройни – нека се опита да го аргументира. Аз не се наемам. И ако някой смята, че в Античността „най-многобройният народ след индийския“ реално е надминавал тези твърде смели цифри за XIV в. – моля, нека също да се опита да аргументира мнението си. Но да го направи с данни. В коментар към предишния си постинг прочетох, че в Античността Италия и Галия имали по около десет милиона население. Вероятно става дума за Римската империя през II в., но искам да видя точно позоваване на изследването. Извинявам се, че не цитирам подробно всичките си източници, признавам, в момента пиша малко или повече по памет. Погледнах само в „Цивилизацията на средновековния Запад“ от Жак Льо Гоф, „Обикновеният човек през Средновековието“ на Робер Фосие, „Падането на Константинопол“ от Стивън Рънсиман, „Domesday Book“, „Българската народност през XV в.“ на Христо Гандев, сборника „Българска военна история“ и „Фамилията на Асеневци“ от Иван Божилов. Напълно е възможно да съм направил грешки, да съм допуснал неточности и прочие. Както казах, това е груб опит, чернова. Пък и не сам нито археолог, нито математик. Надявам се и други да пробват да направят своите чернови по темата. Текста е на Глишев и се извинявам на автора, че го копирах без разрешение, но се надявам, че няма да е проблем. Този негов опит за изчисляване на населението на България към 1315г. е доста добър. Смятам, че е достатъчно аргументиран, но аз бих се застраховал с горна и долна граница. Например - населението на България към 1315 г. е между 2 000 000 и 3 000 000 души. Мисля, че това са напълно приемливи стойности предвид оскъдните данни.

"Англичаните най-накрая успяват да завладеят Уелс през 1282 г., когато на власт в Англия е крал Едуард I. За да омиротвори уелското население, Едуард I прави своя син Едуард II уелски принц на 7 февруари 1301 г. Тази традиция първородният син да получава титлата принц на Уелс е все още валидна. Политическото и административното обединение на Англия и Уелс е завършено със закон от 1536 г." от Уикипедия. От цитираната таблица към 1340 г. Британия е ок. 5 000 000 души. Това са Англия, Уелс и Шотландия. Ако допуснем, че Уелс е ок. 500 000 души, Шотландия е ок. 1 000 000 души, а за Англия остава да е ок. 3 500 000 души. Ако Едуард е водел 20 000 войника, то съотношението спрямо населението е 1:200, Примера с 1:10 е за максимално напрежение за мобилизация. Според теб колко е максимума? 1;5 или 1:100? Дай обосновано предположение. Например към 1918г. България е мобилизирала ок. 800 000 души, ако не греша. Подобна мобилизация през Късното Средновековие е невъзможна нито като процент, нито като продължителност.

Малък тъп коментар на подчертаното от мен; 1. Сподели, ако имаш време и желание по какво личи(освен думите на Ердоган относно Гюлен), че преврата е оганизиран от САЩ. Нямам нито информация, нито аналитичен ум като на Тома Томов, та ще съм ти благодарен за малко повече детайли! 2. Не схващам, защо след като са организирали неуспешен преврат, САЩ ще се радват на сближаване на Ердоган и Путин? Мазохисти ли са? 3. Защо след като предвиждаш, че е напълно възможно Ердоган да бъде ликвидиран с атентат, ЦРУ се пробва с толкова зле организиран и проведен преврат, който засили поразклатените позиции на турския президент? Предварително ти благодаря за отговорите!

Как, не може да бъде! Та той нали е изнесъл половин България през 1918г? После другата половина я изнесе Антантата след Ньой.Симеон с майка си и сестра си изнесаха трета половина. СССР и комунистите измъкнаха още една половина и за горките турци през Голямата екскурзия не остана много за изнасяне - има-няма една половина от Родината... Относно Македония дали сме имали шанс да я присъединим и задържим отговора за мен е да, но при определени условия. Първо само част от Македония - до 50% и второ по пътя на еволюция и реформи, а не с революция и войни. Укрепване на Екзарията в Македония, подкрепа за читалища и училища, приятелски отношения с Високата порта, печатане и разпространение на литература и вестници, автономия и др. След ПСВ Македония щеше да бъде зрял плод готов да падне в ръцете ни, но след дележ с гърците. Сближаване с Гърция и Румъния и изолиране на Сърбия през периода 1885-1914г. Голямата грешка е, че след 1895г и нормализирането на отношенията с Русия, ние пак залитаме на изток до 1912г и това ни струва скъпо.

1. Доказателства за това, че избора на Фердинанд е следствие на подкуп имаш ли? Кой и на кого плаща? Колко и кога се случва това? Къде се дават парите и защо? 2. "Легендата" Стамболов? Но иначе в друга тема скачаш като Матросов да браниш Томов! Стамболов спасява България през 1886г. от руските бесове на Александър III, а Томов е отявлен фен на Путин, който не веднъж е правил опити да извива ръцете на България. да ни унижава или заплашва. За патриот като теб това не е проблем... 3. Какви поразии прави Фердинанд до декември 1911г.? Универскитет-1888г, Пловдивски панаир-1892г, 1908г-Независимост, какъв мръсник, а!?! Освен това дреболии като развитие на зоопаркове, ботанически градини, БАН, модернизация на армията, електрификация, канализация и водоснабдяване, ппървите автомобили в страната, създаване на българската авиация...Знам, че всички тези неща не са само негова заслуга, но са и негова заслуга! От юли 1913г до септември 1918г. с действията си той съсипва България, но и това не е само негова заслуга! 4. Каво всъщност донесе на Сърбия преврата от 1903г? Величие и слава? Или позор? Да свалиш с преврат владетеля си и да го убиеш е героично? Добре, че през 1886г превратаджиите не паднаха толкова ниско да си оцапат ръцете с кръвта на един достоен български владетел-княз Александър! Поне тази свинщина не сториха, но по късно не се посвениха техни последователи да заколят на улицата "легендата"(все се надявам да са грешка от твоя страна тези кавички) Стамболов. Може би тук трябва да подхвърля колко си нищожен като заслуги към България спрямо Стамболов, но ще бъде дребнаво. Затова ти пожелавам здраве и мир!

Ако си мислиш, че можеш да ме обидиш на интелект, грешиш...Пробвай с нещо друго. Аз съм на 38г. и "анализите" на Томов ги слушам вече над 30 години. Изключително лукав и подъл е. Умело смесва факти с откровени лъжи и всичко това с огромен патос. А това, че е по умен от мен е безспорно, но това не го прави добър човек или пък прав непременно. Бернщайн казва относно теорията на Маркс горе-долу следното: Това, че Маркс е гений не означава, че не може да греши. За мен е важно дали теорията е вярна, а не на кой авторитет е.(цитата е по памен и не е дословен, но съм запазил смисъла)

Твърдо против всеки военен преврат съм! Не одобрявам Ердоган и политиката му, но не смятам, че решението е преврат. Ако преврата не успее това ще укрепи властта на Ердоган и той ще продължи да задушава светската държава. Относно Томов и неговия "анализ" - той е доказан манипулатор и всичко казано и написано от него не трябва да се приема безусловно.

"Климатичните промени и тяхното влияние са сериозен проблем, на който по-малко се обръща внимание. В края на Х век само в Североизточна България имаме регистрирани над 200 селища, над 40 крепости. В ХIV век положението става трагично - от тези над 200 селища са останали 5-6, а от крепостите са останали десетина. Във вътрешността на Добруджа и Лудогорието - от Русенски Лом до Черноморието и от Дунава до Стара планина, имаме една необитаема зона. Археолозите не са регистрирали в този период нито едно селище. Това означава един глобален проблем - населението между края на Х и средата на ХI век е или поразено по времето на варварските нашествия, но по-скоро се е изселило в резултат на климатични промени. И досега, ако внимателно погледнете кривата на валежите в България, ще видите, че зоната на изток от Русе до Калиакра е по-слабо оросена. Въпреки че земеделието се развива в този регион, но благодарение на модерни технологии. Докато до Х век хората не са познавали плуга, обработвали са само горните 10-15 см от почвата. Не е имало модерни агротехнически средства. В резултат на тази карпатска валежна сянка, която действа и днес, населението на една огромна зона - почти половин Северна България, е изселено. Обитаеми са само бреговете на Дунава, крайбрежието на Черно море, Предбалканът и поречията на живите реки в Централна, Северна и Северозападна България. И ако България по времето на Крум, Симеон се появява на бойното поле с огромни армии - стохилядни, то ще видим, че Добротица, Шишман реагират с армии от по няколко хиляди човека. Това показва възможностите на държавата по това време."- Проф. Георги Атанасов: Сушата, а не чумата, съсипала България, преди да я завладеят османците Това е цитат от друга тема в БГ Наука. Подчертаното е за Фружин и Галахад, аз черпя! Удебеленото е леко глуповато изказване, но можем да го преглътнем. Числеността на армиите през ПБЦ и ВБЦ не зависи толкова от броя на населението, колкото от икономическите отношения в страната и политическото и устройство. Но да се върнем към подчертаното. В края на 10 век в Североизточна България имаме над 200 селища и над 40 крепости, а в края на 14 век вече са ок. 5-6, а крепостите са ок 10...Някой има ли данни за северозападните български земи за подобен срив? Ето малко фантастика въз основа на цитираните(не нося отговорност за точността им) факти: 10 век - 1. Североизточна България - над 200 селища и над 40 крепости 2. Северозападна България - неизв. брой селища и крепости 3. Цеверна централна България - неизв. брой селища и крепости Ако приемем, че броя на селищата и крепостите е сходен в различните части на Цеверна България, то се получава горе-долу ок. 500-600 селища и ок. 100-120 крепости. Колко може да е средната им гъстота? Ако е ок. 1000 души средни това прави ок. 700 000 души в земите между Дунав, Стара планина и Черно море. Разбира се, може да е ок. 1 000 000 (не повече!) или пък ок. 100 000(но не по малко), ако броя на селищата и крепостите е толкова колкото предполижих... Следва продължение...

Айде да пробваме модела с крепостите. Колко крепости могат да приютят примерно 2 000 000 души? Ако една крепост(град, манастир или малко укрепление) побира средно по 1000 души(дайте ваше предложение), то са необходими ок. 2000 крепости! Има ли толкова крепости(останки) по нашите земи? Ами ако населението е 5 милн.? Станаха 5000 крепости!!! Добре, средно по 2000 души в крепост. 2500 крепости - пак е множко. Я да пробваме с Видин. Ок. 600 000 души в колко крепости ще ги сложим? Ако са по 1000 средно в крепост това прави 600 укрепления. Има ли толкова на територията, която предполагаме, че е принадлежала на Видинското царство? Някой археолог да помага. Силно се съмнявам, че ще излязат толкова градове, крепости и укрепени манастири по тези земи. Да не говорим, че средно по 1000 човека на крепост е абсурдно високо число... За 1340г Италия е 10 млн. това прави ок.10 000 укрепления на територия ок. 300 000 кв.км. На всеки 30 кв.км укрепление? Не съм ходил в Италия, но някой, който е бил там или е наясно с историята и да сподели възможно ли е това.