nik1

А да националните държави и правителства и границите им са върха Да попитам, а националното управление - държавата с нейните граници, с нейните контролни и изземващи функции (държавата изземва 40-60 процента от доходите на робите и , наречени граждани, и им подхвърля трохи, а България даже и трохите намаляват) , с местните олигарси и неолигарски капиталисти, да не би да не е "алтернативен свят"? Ланландец, светът е станал алтернативен още щом сме измислили земеделието, и се развива в различни варианти на тази алтернатива в следващите 8000-9000 години - до днес

През целият плейстоцен сме живяли в глобално общество, та не виждам какво ново и и различно се случва днес под слънцето (е..освен хора, сега има и пари) : "Птиците отлитат на юг,... хората (и парите) - на запад"

Ролята на арбитражните съдове е да решават точно определени казуси, а именно да защитават инвеститорите от дискриминация или казано по-друг начин от произвола на местните правителства и местните олигарси За всички други случаи въпросите се решават в местните съдилища.. Да се твърди че държавите не могат да съдят компаниите когато нарушават закондателството, е малко или много казано като за фенове на някой футболен отбор) Сигурно защото съдебните системи в Източна и Южна Европа са независими и некорумпирани, магистратите и политиците не търгуват с влияние, не се слагат "чадъри" над политиците и мафията, а правосъдието се раздава за броени часове http://www.jivotatdnes.bg/news/politika/sydebna-delba-moje-da-prodylji-s-godini http://www.dnes.bg/obshtestvo/2008/11/06/dela-za-imotni-izmami-se-vlachat-po-desetiletie.60364 ПС В България вече действат правилата "те си признават, ама ние ги пускаме, защото няма данни за престъпление" (случая с Мишо Бирата, "призналият" за това, че нарушил закона и търгувал с влияние беше самият.. Премиер)

СЕТА – не може да се угоди на всички в ЕвропаПричината за караниците досега е страхът на хората от глобализациятаЕС е готов да подпише споразумението за свободна търговия с Канада. За дългите караници около СЕТА има много причини, но главната е страхът на хората от глобализацията, пише Кристоф Хаселбах в коментар, публикуван в Дойче веле.В Белгия се спогодиха, а това навярно спасява ЕС от позора занапред да не го взимат за сериозен партньор в световната търговия. Нека не забравяме още, че в случая става дума за споразумение с Канада, която направи сравнително много отстъпки на европейците.Още от самото начало хората, които държат на политическия ред в ЕС, бяха категорични: По традиция търговските въпроси са в компетенциите на ЕС, а не на националните парламенти. Еврокомисията води преговорите, а Европарламентът осъществява парламентарния контрол. В Страсбург, също както в националните парламенти, седят депутати от всички зелени, леви и десни партии, критикуващи свободната търговия. И не само седят, но и прокарват промени в договорите. Къде тогава е проблемът?Явно, че не може да става и дума за някакво "технократско налагане на търговски договори", както първоначално нарече процедурата германският министър на икономиката Зигмар Габриел.Негодувание има, независимо дали е основателноВ същото време нещата изобщо не са толкова прости. Защото с изявлението си Габриел просто даде глас на широко разпространеното негодувание, че ЕС решавал през главите на хората. Да, изявлението на министъра беше тясно свързано с партийната политика. И, да, негодуванието на хората в крайна сметка е неоправдано. Но след като това негодувание съществува, ЕС трябва да се справи с него. Тъкмо от такива съображения Германия и други държави поискаха – макар и твърде късно – със СЕТА да се обвържат националните и регионални парламенти.ОЩЕ ПО ТЕМАТАКанадската делегация не тръгна за Брюксел за подписване на СЕТАКой е виновникът – Валония, Белгия, Еврокомисията, Канада?Борисов: Подкрепа за СЕТА, ако отпаднат визите за КанадаОчевидно включването на парламентите създаде усещането за по-сериозна легитимация на СЕТА, но също така значително усложни процедурата. Последните дни го демонстрираха като на длан.Под черта остава отрезвяващото заключение: ЕС трябва или да действа ефикасно, рискувайки да го обвинят в непрозрачност, или пък да заложи на максимално демократично участие, независимо от опасността да стане недееспособен.ЕС да бъде творец, а не гробокопач на глобализациятаПо принцип всяка европолитическа тема може да предизвика подобни принципни дебати по процедурите за вземане на решения. Не случайно обаче конкретният принципен дебат възникна именно около СЕТА. Защото СЕТА и планираното споразумение със САЩ ТТИП са символи на глобализацията, а тя напоследък има лошо име в Европа. Тъкмо с нея много хора свързват усещането за несигурност, за упадък и загуба на идентичност.Тъй че каквото и да прави ЕС, съпротивата срещу всяка форма на свободна търговия ще продължи да нараства. Занапред Евросъюзът все по-често ще чува изискването, че е длъжен да защити гражданите от глобализацията, защото в противен случай от него нямало да има никакъв смисъл. Което пък обяснява подема на партиите, които поставят под въпрос както ЕС, така и глобализацията.Само че онези, които искат да осуетят свободната търговия, трябва добре да знаят, че с това няма да предпазят гражданите от промените. Защото СЕТА и ТТИП са всъщност опит за създаването на стандарти, общи за всички западни държави. Стандарти, които обаче да важат за всички останали. Ако западните държави не успеят, ще успеят други - преди всичко Китай. А можем да си представим, че едни китайски или други подобни стандарти изобщо няма да бъдат в интерес на Европа.В Германия критиката срещу СЕТА и ТТИП става все по-модна, а в това се крие едно голямо противоречие. Защото ако има страна, която в световен мащаб печели най-много от глобализацията, то това е тъкмо Германия.Прочети още на: http://www.dnes.bg/redakcia/2016/10/28/seta-ne-moje-da-se-ugodi-na-vsichki-v-evropa.320211

http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2008/october/tradoc_141032.pdf http://ec.europa.eu/trade/policy/in-focus/ceta/ What is CETA about? Helping to generate growth and jobs at home Ending customs duties Letting EU businesses bid for Canadian public contracts Stepping-up regulatory cooperation Protecting European innovators & traditional products Streamlining trade in services Promoting and protecting investment Ensuring good cooperation in the future Protecting democracy, consumers and environment Helping to create growth and jobs at home CETA could help to boost growth and jobs across Europe. Other free trade deals that the EU has recently struck are doing exactly that. In the four years after the agreement with South Korea came into force, EU exports to that country rose fast – in goods by 55%, and in services by over 40%. Independent studies confirm that CETA could boost trade and investment even more. What's more, every €1 bn in exports from the EU supports on average around 14,000 jobs. And such jobs tend to be higher paid than ones which don't rely on exports - up to 15% more for higher-skill ones. Top of page Ending customs duties CETA will eliminate all duties on industrial goods, saving European exporters almost €600 million a year. CETA will eliminate duties quickly. It will scrap most of them as soon as the agreement enters into force. Seven years later, there will be no more customs duties between the EU and Canada on any industrial products. Importers from Europe will also benefit as the cost of parts, components, and other inputs they use to make their products falls. A far-reaching elimination of customs duties will also apply to the farming and food sector. Nearly 92% of EU agriculture and food products will be exported to Canada duty-free. Opening agricultural markets could keep prices in Europe down and provide consumers with more choice. As a major producer of high-quality food, the EU will benefit from improved access to Canada's market of high-income consumers. The outcome of the talks is especially promising for processed agricultural products (PAPs) - one of the EU’s main export interests. CETA will end nearly all Canadian duties on these products, which will benefit the EU food processing industry. For wines and spirits, CETA will not only end customs tariffs, but will also remove other relevant trade barriers. This will significantly improve access to the Canadian market. For a handful of sensitive products such as beef, pork, sweetcorn on the EU side and dairy from Canada, CETA will limit preferential access to quotas. CETA will not open up poultry or eggs on either side; it will maintain the EU entry-price system. Thanks to tariff eliminationthe EU processing industry will have better access to Canadian fish. The EU and Canada will develop sustainable fisheries in parallel, through monitoring, control and surveillance measures, and fighting illegal, unreported and unregulated fishing. Top of page Letting EU businesses bid for Canadian public contracts With CETA, EU companies will be able to bid for public contracts in Canada at all levels of government. For the first time this will include the provincial authorities, responsible for a large share of Canada's public spending. Every year, Canada's federal government, provinces and municipalities buy goods and services worth over €30 billion from private companies. European businesses will be the first foreign companies to get that level of access to Canadian public procurement markets. No other international agreement concluded by Canada offers similar opportunities. Canada will also create a single electronic procurement website that combines information on all tenders to ensure that the EU companies can take advantage of these new opportunities. Top of page Stepping-up regulatory cooperation Under CETA, the EU and Canada have agreed to set up a Regulatory Cooperation Forum. The Forum will operate as a voluntary scheme to exchange experiences and relevant information among regulators, and to help identify areas where regulators could cooperate. The Regulatory Cooperation Forum will provide assistance and make suggestions to regulators and legislators. But it will in no way restrict the decision-making power of regulators in the EU's Member States or at an EU level. The forum will not be able to change existing regulations or develop new legislation. In addition, the chapter on technical barriers to trade (TBT) contains provisions to improve transparency and foster closer contacts between the EU and Canada in the field of technical regulations. The EU and Canada agree to further strengthen links between their relevant standard-setting bodies. Both sides have agreed to accept the conformity assessment certificates which each other's conformity assessment bodies issue in a number of sectors, such as: electrical equipment, toys, machinery, and measuring equipment. This means a conformity assessment body in the EU can test EU products for export to the Canadian market according to Canadian rules and vice versa. This will avoid both sides having to carry out the same test and could reduce costs for companies and consumers alike. This will particularly help smaller companies for whom paying twice for the same test can be prohibitive. Top of page Protecting European innovations, artists and traditional products CETA will create more of a level playing field in intellectual property rights between Canada and the EU. Canada will bring its copyright protection in line with World Intellectual Property Organization rules. CETA will strengthen intellectual property rights for new pharmaceuticals. For example, patent holders will be able to appeal marketing authorisation decisions in Canada and Canada will bring its system of data protection more in line with that of the EU. CETA will also help European musicians, artists, and others working in the creative industries to be properly rewarded for their work. The rules agreed in CETA will benefit EU farmers and small businesses involved in food production. CETA recognises the special status of, and offers protection on the Canadian market for, numerous European agricultural products from a specific geographical origin. The use of geographical indications (GIs) such as Grana Padano, Roquefort, Elia Kalamatas Olives or Aceto balsamico di Modena will be reserved in Canada for products imported from the European regions they traditionally come from. CETA will improve copyright protection by bringing Canadian rules closer to those of the EU when it comes to patents and digital rights management, as well as the liability of internet service providers. The agreement also means the EU can add other products' names to the list in the future. In addition, thanks to the agreement, EU producers will finally be authorised to use the names of some famous EU GIs such as 'Prosciutto di Parma' and 'Prosciutto di San Daniele'when sold in Canada. This has not been the case for more than 20 years. Top of page Opening up trade in services Around half of the overall rise in the EU's economy from CETA is expected to come from opening up trade in services. CETA will bring new opportunities for European companies by creating access to the Canadian market in key sectors such as: financial services telecommunications energy maritime transport Overall, the EU economy could increase by €5.8 billion each year once the agreement is fully implemented. The agreement will help the temporary movement of key company personnel and service-providers between the EU and Canada. This is particularly important for firms with overseas operations. Certain categories of professionals will also have easier access to temporarily supply services such as consultancy in a variety of sectors like accounting, architecture or engineering. In engineering in particular this access will make it easier for companies to carry out after-sales maintenance and monitoring. The agreement provides a framework for mutual recognition of qualifications in regulated professions in the future. At the moment, the lack of coherent requirements for professionals remains a challenge, especially for providing cross-border services. Under CETA, the relevant professional organisations or authorities in the EU and Canada will be able to further work together on the technical details for recognising diplomas. This will help more workers from the EU to practise their professions in Canada, and vice-versa. Top of page Promoting investment CETA is the first EU trade agreement that brings broad benefits to EU companies investing outside the EU. CETA removes barriers for investors wishing to enter the Canadian market. The agreement also ensures that all European investors in Canada are treated equally and fairly. To improve the investment climate and offer more certainty to investors, the EU and Canada have committed themselves to certain key principles, such as treating domestic and foreign investors in the same way (non-discrimination). Canada and the EU have also committed themselves not to impose any new restrictions on foreign shareholdings. Both the EU and Canada have strong legal systems and investors can turn to the domestic judicial system with any concerns they may have. But this may not always adequately protect foreign investors. For example, a government could seize the assets of a foreign investor without paying proper compensation. An investor could also face restrictions in bringing their case to a domestic court. EU Member States have traditionally laid down out rules governing international arbitration in their bilateral investment treaties. These rules allow investors to raise their concerns. CETA includes an investment protection and dispute settlement system which matches the expectations of the EU’s and Canada’s citizens and businesses. The new system is fairer and more transparent and has a solid institutional framework. At the same time, it will continue to resolve investment disputes quickly. CETA incorporates all aspects of the EU’s new approach on investment protection and investment dispute settlement, including: Clear language confirming the right to regulate for all levels of government. A clear move away from the current arbitration system to a permanent and institution-based dispute settlement tribunal. The members of the tribunal will no longer be designated by the investor and the state involved in a specific dispute but in advance, by the authorities of the EU and Canada. Judges will have to be sufficiently qualified and demonstrate proven ethical conduct. The three members of the tribunal dealing with a given dispute will be allocated at random to guarantee their impartiality. Detailed commitments on ethics to avoid any conflicts of interest, whether perceived or real. Members of the tribunal and the appeal tribunal will, for instance, not be able to work as lawyers or experts in any other investment dispute. An appeals system similar to domestic legal systems, meaning that decisions will be checked for legal correctness and reversed where an error arises. A joint commitment by the EU and Canada to work with other trading partners to set up a permanent, multilateral investment court with a standing appeals system. Further information on investment protection and investment dispute settlement Top of page Ensuring good cooperation in future CETA creates a framework for resolving any future disagreements between the EU and Canada about the Agreement. This framework applies to most areas of the agreement. The system is intended as a last resort if the parties fail to find a solution by other means. There is a fixed set of procedures and timeframes. If the two sides fail to reach agreement through formal consultations, they can ask for a panel of independent legal experts to be set up. As an alternative to a formal dispute settlement mechanism, the EU and Canada have also laid down rules for mediation to tackle any measure that hinders trade and investment between the EU and Canada. They can use this mediation on a voluntary basis. Top of page Protecting democracy, consumers and the environment The agreement ensures that the economic gains from CETA serve to uphold, rather than undermine, democracy, consumers' health and safety, social and labour rights and the environment. The European Commission published its negotiating mandate for CETA in December 2015. CETA will replace the 8 existing bilateral investment agreements between individual EU Member States and Canada. CETA has enabled the EU to introduce further guarantees to prevent abuse of investment protection rules and investor-state dispute settlement systems. The Commission has taken seriously the public's concerns about investment. The improved investor-to-state arbitration system will be based on clearer rules. These include: a code of conduct government control over arbitrators fully transparent proceedings With CETA, investors will not be able to challenge genuine regulatory action by states.CETA will not affect the right of governments to regulate in the public interest. CETA will not affect food-related or environmental regulations in the EU. Canadian producers can only export and sell products in the EU if they fully respect the relevant European regulations - without any exception. For example, CETA does not affect EU restrictions on beef containing growth hormones or GMOs. Nor does CETAput specific restrictions on future rule-making. Both the EU and Canada will retain the right to regulate freely in areas of public interest such as environmental protection, or people's health and safety. In CETA, the EU and Canada have also reaffirmed their commitment to sustainable development. The agreement sets up ways for representatives of EU and Canadian civil society to implement and monitor the agreement. It also features a dedicated arbitration mechanism, including consultations with governments and a panel of experts. These experts can investigate labour disputes and later release public reports on the issue. CETA contains clear pledges to uphold the EU's high standards and not to undermine them for the sake of commercial gain. Both sides also commit themselves to working together with developing countries to help them raise their own standards.

http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2013/november/tradoc_151918.pdf CETA represents a significant break with the past, at two different levels: 1. It includes an explicit reference to the right of governments to regulate in the public interest and clearer and more precise investment protection standards, i.e. the rules, as set out in CETA, removing ambiguities that made these standards open to abuses or excessive interpretations; 2. It creates of an independent investment court system, consisting of a permanent tribunal and an appeal tribunal competent to review decisions of the tribunal, where dispute settlement proceedings will be conducted in a transparent and impartial manner.  CETA makes clear from the outset that the EU and Canada preserve their right to regulate and to achieve legitimate policy objectives, such as public health, safety, environment, public morals, social or consumer protection and the promotion and protection of cultural diversity. This is a clear instruction to the tribunal for the interpretation of the investment provisions. It is also explicitly foreseen that Governments can change their laws, including in a way that affects investors’ expectations of profit and that the application of EU’s state aid law does not constitute a breach of investment protection standards. http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2016/july/tradoc_154775.pdf The Comprehensive Economic and Trade Agreement (CETA) between the EU and Canada The benefits of CETA 1. Helping to generate growth and jobs at home 2. Creating a level playing field in Canada for EU companies, big and small 3. Lowering prices and widening choice for Europe's consumers 4. Cutting customs duties for exporters and importers 5. Cutting other costs for EU businesses – without cutting corners 6. Making it easier for EU firms to sell services in Canada 7. Allowing EU firms to bid for Canadian public contracts 8. Helping Europe's rural communities market distinctive food and drinks 9. Protecting Europe's innovators and artists 10. Recognising each other's professional qualifications 11. Encouraging Canadian companies to invest more in Europe 12. Protecting people's rights at work, and the environment http://ec.europa.eu/trade/policy/in-focus/ceta/

Нищо лично, и само мое мнение В това не виждам голям смисъл. Ще се измислят бюра, агенции, и комисии, а корумпираната (разложена от това, че е преяла с влияние) прокуратура ще си "стои на трупчета", http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2016/04/08/2739005_prokuratura_na_trupcheta/ или по скоро слагайки чадъри, ще си я кара по "стария" си начин? Не знам каква е съдебната система на Сингапур, но в Европа, у нас и в Румъния, където има десетки осъдени от висшия ешалон за корупция, прокуратурата е тази която докарва обвинението до съда.. У нас управляваща партия винаги има партньори, и не е в абсолютно мнозиство , освен това важно мисля е- основната и цел на всяка упвляваща партия е да запази баланса с останалите партньори и статуквото си на управляваща. Видяхме как се разби намерението за реформата в съдебната система, тя се превърна в рИформа (местене на куфари, и отдели), въпреки ясното първоначално намерение да е реформа. /Десните бяха записали в програмата си (общата и своите си) като цел че ще се стремят към върховенство на закона, на популистите от ляво и крайно дясно, и на партията на българските турци ,доколко това им е дневния ред? Какво се получи при представянето в парламента на доклада от януари 2013-та за злоупотребите в Белене http://tv7.bg/Новини/България/Крими/Фрапиращи-злоупотреби-по-проекта-АЕЦ-Белене-_l.1_i.9508092_c.39.html#.WBYMgcnBvGg всички партии без ГЕРБ,синята коалиция и един независим, скочиха срещу него, а прокуратурата угоди на следващите управляващи като сложи чадър върху това (или го постави на трупчета) ..Дрън дрън - няма такова нещо като "върховенство на закона" при БСП, нацита-патриоти и ДПС. В Сингапур управлява дясна партия- т.е. партия с консервативни икономически виждания,и поставила си за цел върховеството на закона, която е в абсолютно мнозинство, но тук няма тази среда/ --- Киров, имаме много различни виждания, и според мен не стигаме до приближаване (малко даже напротив), за това няма да пиша повече в тази тема. Беше ми приятна дискусията с теб, и да чета постовете ти

Оценявам убедеността ти Киров, но логиката и връзките ми се губят.. И Сметната Палата, и Агенцията за Държавен Финансов Контрол (това единствените органи които са оторизирани да извършват контрола на обществените пари) работят според ..закони, създени от "народните избранници". Каква е тънкостта, и защо законът е "причината",а не "следствието": Сметната Палата все още извършва одити и се произнася само законосъобразността (спазвването на законите) на изразходването на парите (почти всички държавни/обшествени поръчки, с малки изключения са законни, това са фактите), но не и за ефективността и ефикасността (целесъобразноста), както е в белите страни.. Бих изброил и другите "черни точки" в законодателната ни уредба във връзката с това, което пишеш. - Закона за обществените поръчки (който се променя почти при всяко ново мнозинство в парламента, за да отговорина нечии "свързани" апетии) - Конституцията (от която произлиза безконтролната, преяждащата с влияние и власт, и нищо не правеща за ограничаване на корупцията във високите и средни нива на управлението, прокуратура). Ще се съгласиш с мен предполагам че не е работа (не е от компетнциите) на правителството да проверява сметките на кметове, общински съветници, главни архитекти, митничари, полицаи, съдии и т.н. В тази връзка: предполагам си спомняш, че в края на първото управление на ГЕРБ, Агенцията за Държавен Финансов Контрол излезна с доклад за злоупотребите и загубите в Белене. След изборите обаче изчадната прокуратура замълча като риба, за да не изгуби политическите си дивденти и подкрепа от новите управляващи.. -25 годишната липса на закон, с които се противодейства на корупцията.

Това твърдя и аз, но сключването на неизгодна сделка и причиняване на щети на собственика, сами по себе си не са нарушение на законодателството. (обратното значи да се блокира цялата икономическа дейност) Относно "2" сме на различни позиции; Съгласен съм че това което си описал е във възможностите на изпълнителната власт, но постигането на върховенство на закона http://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2011)003rev-e малко зависи (или по скоро никак не зависи) от изпълнителната власт Защо мисля така: - законите се променят в интерес на управляващите или в нечии "патртикулярен" интерес и удобство, от всеки който е спечелил законодателената власт, Най-малкото промяната им е в 90 процента от случаите не е демократична (да се изслушват и да взимат предвид всички мнения в обществото - напримена на юристи, на НПО, или други организации) - законите са неясни (което не позволява прилагането им -в случая по горе с ВСС, председателят аргумернтира решията си с това че "законът не е ясен") и в тази връзка: - липсват достатъчно процедури и пракитики, с които да се избягват конфликтините и противоречащи си решенията на съдиите в различните съдилища, (съдиите във висшите съдилища излизат с противоположни, конфликтни решения по даден казус, най-вече защото законите са "шибани", а липсват тези практики) (Може да се окаже че проблема има същата "културна етимология" като този с образованието- самата система отвътре няма нужда от добри закони и изобщо от Legal certainty; и че адвокати и прокурори имат нужда от "мътната вода, за да вадят шараните - парите си и влиянието си".Забележка: Има такива адвокати, които съветват клинетите си да водят дело след дело,само за им останат клиенти) - достъпът до правосъдие на гражданите до независим и безприострастен съд на практика не е осигурен, ще обясня защо: 1) формално имаме независим съд, но той в най-добрия случай е зависим и притиснат от крайно ограничените ресурси- парите и времето: Има множество случаи в които съдиите просто "отбиват" номера - например приписват старо решение (това е казвано в медиите) (разбирам го много добре, без да го оправдавам; в професионалата ми дейност аз също трябва съм независим от всякакви влияния и въздействия, но реално от зависимостта от време, срокове, и ресурси, никой не е избягал) 2) Липстата на достатъчно съдилища, изправя гражданите пред реалност в която чакат години за за получат правосъдие Мога да говоря за имотните дела, по един и същи случай, имот демек, в които съм бил ответник- те се точат 20 години, 5-6 на брой са , и са само за един имот (решение, обжалвание, ново дело) Забавеното правосъдие е като липсващо такова.(В Пловдив има един районен съд, в София също е един!) "Топката" за всичко това е в законодателната и съдебна власти http://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2011)003rev-e В тази тема съм разисвал въпросите с Legal certainty, една от бенч-марките на върховенството на закона

PS А как работи прокуратурата у нас? Р. Кънев не ми е любимец, но ми хареса какво каза: "тя се държи като руска мечка, която се събужда по време на избори, за да се нахрани и преяде с политическо влияние" В тази връзка: Киров, смяташ ли че е нормално един СЕО (човек притежаващ изпълнителната власт) да бъде подвеждан под наказателна отговорност за негови решения и действия, довели до реализиране на загуби за собственика? За мен това е абсолютен, абсолютен абсурд. Ако това беше западна пракика, и западно право, затворите по цял свят щяха да бъдат пълни със СЕО-та, а и никой не би искал да става СЕО (под риск че някое решение и действяие може да доведе до загуби, след което човекът да бъде преследван криминално) , пък нека Галахад да си твърди друго! Според нашият действаш Кодекс на труда, един СЕО е имуществено (а не криминално) отговорен, и то в ограничени размери, за своите дейстия и решения, които довели до загуби, стига действията да не са криминални (да не е откраднал нещо, да кажем по-просто).

Славяните имат бедна материална култура, освен това практикуват трупоизгаряне, от което следва че от полето на артефактите няма какво толкова да изровим, затова трябва да се опрем на наративите и езиковите данни (топонимите)

Бих добавил към всичко това и ужасното и безотговорно законотворчество (култура на законотворчество) и законоприлагане.. В която и тема тук да сме дискутирали някакви БГ- закони (НК, КТ, ЗЗЖ, ЗДП, Терористичен закон, и какво ли не) , се оказва че те, в някоя си част, или в повече част,и са писани през пръсти (дори и една част да е написана през пръсти законът става трудно приложим*) , за отбиване на номера..(В т.н. "закон за тероризма" няма дефиниция за това какво е тероризъм например) От друга страна 240-те несменяеми избранника (голямата част от тях са избиранници в пет дори шест поредни народни събрания ) гласуват законите без да си правят труда четат както следва и/или изобщо да вникват в тях (240 нащи избранника гласуващи като овце, и/или нежелаещи да се трудят) Каква е връзката между ужасното законотворчество и законоприлагането? Културата на тези които прилагат законите е същата (или бдят за тяхното прилагане), като на тези които ги приемат ..http://www.mediapool.bg/vss-pregazi-zakona-dva-pati-v-edno-zasedanie-news255372.html (законът е прегазен с 8 на 5 гласа) Разбира се че има много принципни, честни и интелигентни съдии / магистрати, но при лоши закони, и лоша система те не могат да променят нищо. "Рибата се е вмирисала от главата" Какъв е изходът: Няма изход, "системата" са тези хора и тяхната култура, Дори и да се реши от тях да се свика Велико Народно Събрание (което да променя "правила" и конституция), ние ще си ги изберем същите хора,но те няма да променят системата (трябва да се махнат до един, и да се почне начисто с нови хора и нови правила едновременно, но тази логическа задача е нерешима)

Тотал съобщава в тримесечния си доклад, че е открила нефт в Черно море, а руснаците казали (?) че няма такова нещо? Не ми се връзват много нещата.. (Дай да видим материла който си чел, кои са тези руснаци, каква е връзката им с компанията) http://www.offshoreenergytoday.com/total-makes-oil-discovery-offshore-bulgaria/

Да не баталясат само хубавите ни плажове и крайбрежие с тоя нефт и газ (особено в участъка "Силистар") -------------------------- Тези "идиоти" със сероводорода са нашите, от БАН.. https://www.google.bg/search?q=проф.+Венко+Бешков&ie=utf-8&oe=utf-8&client=firefox-b&gfe_rd=cr&ei=pYMTWOLSH4zY8AeAqoC4CQ (то и плавателен канал от София до Черно море може да се направи, ама никой не го прави)

"Из войната в Сирия" Мосулк е в Ирак... Фружине, ти едно заглавие не искаш да напишеш като за хората :).. (Пиши "из войната срещу идил", или нещо друго) ПС Американски сухопътни части в Мосул няма, не вярвай като овца на всичко което е написано на руски език

НАДЕЖДИТЕ ЗА ИЗНОС НА ГАЗ СА ПРЕЖДЕВРЕМЕННИ* декември 11, 2014 Автор: Economix В България, Още избрани 0 Permalink България може да изнася природен газ, заяви премиерът Бойко Борисов на 3 декември, когато правителството реши да даде още две концесии за търсене на газ и нефт в Черно море („Силистар” и „Терес”). На следващото заседание той вече планира хъб край Варна, който да поеме газа от новооткритите находища заедно с доставките от Русия. С приемането на това решение се подлагаме на огромен натиск, коментира Борисов. Нашите огромни проблеми, на предишното правителство, дойдоха след като пуснахме на концесия добива на газ в акваторията на Черно море – „Хан Аспарух“, лансира хипотеза премиерът. „Искам да знаете, че го правим с ясното съзнание, че не бъдещите, това поколение още (защото това в рамките на 4-5-6 години ще стане) ще се възползва от природните богатства на България”, обърна се Борисов към министрите. Той прогнозира поевтиняване на тока, след като бъдат построени парогазови централи. „След няколко години България ще изнася газ и тогава мога да гарантирам, дано сме живи да го видим - и евтино електричество, евтино топло, и парно, евтина вода и огромен ръст на икономиката. Повярвайте ми, тогава ще дойде индустрията на Европа да стои тук, защото ще е близко до тази газ“, прогнозира Борисов . На Ловеч – Ъглен, имаме 10 милиарда кубика, открити, готови за експлоатация, твърди още той. Според него местният добив от „Галата” („едно мъничко находище”) вече осигурява 10 на сто от потреблението. Борисов се позовава на проучвания на БАН, много надежди се възлагат и на факта, че в румънски води, близо до най-обещаващия блок „Хан Аспарух”, вече бяха установени до 84 млрд. куб. метра. Други черноморски страни, включително Турция, също имат своите оптимистични прогнози за намиране на газ и нефт в Черно море. Реални ли са тези прогнози? Дълбочинните проучвания за газ в Черно море се интензифицираха едва през последните години, а големи надежди се възлагат и на находището край Девенци (и споменатато Ъглен, Ловешко). Засега обаче основният доставчик на газ е „Петрокелтик” (преди Мелроуз”). Находищата, от което тя добива газ нямат дълъг живот, така че твърдението за 10% обезпеченост с местен добив в момента подвеждащо. През 2012 г. местният добив достигна 12.8% от потреблението като бяха добити 336 млн. куб. метра. Но оттогава делът спада (6.9% през 2013 г. и 4.6% през деветмесечието на тази година по данни на „Булгаргаз”). Каварна и Галата Всичко това изисква време, а като се изключи находището край Девенци повечето сондажи още не потвърждават прогнозите. Използват се само няколко находища, най-голямото е на ирландската „Петрокелтик” (през 2012 г. тя придоби „Мелроуз”). Компанията възобнови добива на газ от Галата миналата година, като продължава добивът от двете други находища – Калиакра и Каварна, където се твърди, че има общо 3 млрд. куб. м природен газ. Този обем би стигнал за около 10 години при сегашния добив, но продължават проучванията в района. Според „Булгаргаз” обаче в блок Галата, поле Каварна и поле Калиакра общият обем е 1,7 млрд.куб.м., като добивът ще намалява с изчерпване на находищата (поради намаляване на пластовото налягане). Миналата година бе решено да се консервира първоначалният блок Калиакра – 1, който е изправен пред предизвикателства, свързани с третирането на водата, като ще се използва иновативен подход. В полето Каварна – Изток е открит газ през 2010 и то съдържа 9,6 млрд. куб. фута запаси. Планира се експлоатацията да започне през второто полугодие на 2015 г. Находището „Камчия“ изглежда съдържа предимно вода. Газ край Девенци и Ловеч („Койнаре”) В близките години това е най-перспективното находище. Между Червен бряг и Луковит, до село Девенци и на няколко други места в района, американската фирма Direct Petroleum Exploration през 2008 г. откри големи находища. През 2011 г дейността й в България бе поета от ТransAtlantic Petroleum от Далас, САЩ. През 2012 г. тя получи концесия за добив на сушата за кладенеца Девенци – Р1, който е на дълбочина 4 километра. Имаше редица пречки пред започването на добива – първо, защото забраната за добива на шистов газ, включи за известен период през 2012 г. и добива на конвенционален газ. Имаше и спорове във връзка с това дали да се продава единствено на Булгаргаз. Все още не е изграден газопровода, който да свърже находището с мрежата на „Булгартрансгаз”. Досега компанията е добила малки количества, които е продала като компресиран газ. Очакваните количества според одобрено инвестиционно предложение от страна на Министерството на околната среда и водите са до 36 млрд. куб. метра. Според „Булгартрансгаз” ЕАД очакваните годишни количества за добив са до 1 млрд. м³ като в прогнозата за добив са включени 800 млн. м³ за 2015 и по 1 млрд. м³ след 2015 г. Планира се добивът от новите залежи да започне в началото на 2015 г. и така през 2016 г местното производство да достигне 1.5 млрд. куб. метра. Това означава, че в близко бъдеще България може да задоволява сама от една трета до 50% от цялото си потребление. Тъй като разрешенията са допълвани и става дума за няколко находища, информацията е малко объркана. Според отчета на „Дайрект Петролиъм България” за миналата година, находищата са три: „Койнаре” (блок Девенци-1), което е първото открито находище с издадена концесия, новооткритото находище Етрополска аргилитна формация (преди Блок А-Ловеч) и блок-13 Ъглен, който се проучва, но преди там е имало добив. Доказаните залежи в Койнаре са 2.15 млрд. куб. метра, а вероятните –5.74 млрд. За Етрополската формация са утвърдени запаси от 2 млрд. куб. метра и вероятни прогнозни запаси от 10 млрд. куб. метра. От отчетите на „ТрансАтлантик” разбираме, че за блок „Девенци Р-2” вече са получени почти всички разрешения. Там като партньор е привлечено дружеството Койнаре Дивелопмент, собственост на кипърска офшорка със същото име. Това дружество ще финансира 75% от разходите в размер на 40 млн. долара в замяна на дял от 50% в предприятието. За Етрополската формация („ТрансАтлантик” я нарича област „Стефанец”) се разчита на LNG Energy, като там допълнителните разходи за 12.5 млн. долара. „Хан Аспарух” Голямата надежда е именно този блок. Консорциум между френската компания „Тотал“, испанската Repsol и австрийската ОМВ, специално създаден за тези проучвания, получи разрешение за проучване през 2012 г. срещу 96 млн. лева. В съседство, на около 20 км е румънският блок Нептун, където вече е намерен газ (до 84 млрд. куб. метра). Засега няма нищо сигурно за потенциала на „Хан Аспарух. Говореше се за количества между 100 и 500 млрд. куб. м – оценка, която изглежда твърде висока на фона на прогнозите за Нептун. През май 2014 г OMV информира акционерите си, че запасите на газ в българския блок на Черно море вероятно ще са около 100 млрд. куб. метра. През зимата OMV приключи сеизмичните изследвания на „Хан Аспарух по 3D технология върху половината от блока. След това „Тотал” обяви, че ще започне сондажите през второто полугодие на 2015 г. Този сондаж ще е на 2 км под вода и на 4 км дълбочина. От първоначалния старт са необходими от 5 до 10 години, за да се стигне до потенциален търговски добив, коментираха от Total. Все пак OMV твърди, че добивът на газ може да започне дори през 2017 г. „Силистар” и „Терес” Правителството обяви на 3 декември конкурси за търсене и проучване на нефт и природен газ в две площи, разположени в континенталния шелф и изключителната икономическа зона на България в Черно море – Блок 1-14 „Силистар” и Блок 1-22 „Терес”. Потенциалните инвеститори ще получат разрешение за срок от пет години. За блок „Силистар”, който е с площ 6893 кв. км, се дължи годишна такса в размер на 275 720 лв., е посочено в условията на конкурса. Дължимата такса за блок „Терес” с площ 4032 кв. км е 161 280 лв. за година. И за двете находища това е втори опит. През 2011 г. „Ледербел БГ”, в която участва Красимир Георгиев (7М, „Фронтиер”) получи разрешение за проучване на нефт и газ в “Силистар“, но то бе отменено след жалба на ПДНГ и „Овъргаз”. През 2013 г. е направен нов опит да се предостави разрешение за търсене и проучване в блок 1-22 „Терес“, но оферти от потенциални инвеститори не са подадени и конкурсът е прекратен. Решението бе очаквано предвид предизборната програма на ГЕРБ. и изявлението на Борисов пред Търговската камара на САЩ през юни – „И когато ГЕРБ се върне на власт, ние веднага ще обяви прозрачни конкурси за тези находища и ви приканвам да участвате в тях“. По-неясно е положението с останалите блокове в Черно море. Единият е „Свети Атанас“, залепен до „Хан Аспарух“, който трябваше да се проучи от „Блек Сий Енерджи Груп“. Но търсенето пропадна, след като през 2013 г. компанията отказа да сключи договор. Прекратен бе и конкурсът за „Света Марина“, разположен между „Галата“ и „Шабла“. * Допълнение от 28 октомври 2016 година: днес беше потвърдено че в блока Хан Аспарух Total е открил нефт http://economix.bg/balgariya-iznositel-na-gaz

ПС В World Justice Project Rule of Law Index ® 2015 Сингапур е представен на 9 място в генералното класиране, и е най-високо преставената азиатска страна (Хонг Конг е на 17 място) http://worldjusticeproject.org/sites/default/files/roli_2015_0.pdf (Cinga-pur и братската им fyROM са на 45 и 44 място) В World Justice Project Rule of Law Index ® 2016 Сингапур е представен на 9 място в генералното класиране (няма промяна); Cinga-pur и братската им fyROM са на 53 и 54-о място (има малки промени, Cinga-pur изпреварва fyROM ). http://worldjusticeproject.org/rule-of-law-index http://worldjusticeproject.org/sites/default/files/media/wjp_rule_of_law_index_2016.pdf

SINGAPORE - Regional financial centers Hong Kong and Singapore have the best judicial systems in Asia, with Indonesia and Vietnam the worst, a survey of expatriate business executives showed. The judiciary "is one of Indonesia's weakest and most controversial institutions, and many consider the poor enforcement of laws to be the country's number one problem," said the Political and Economic Risk Consultancy (PERC). Some court rulings in Indonesia have been "so controversial that they have seriously hurt confidence of foreign companies," said PERC, without giving specific examples. In the PERC survey, Hong Kong's judicial system topped the vote with a score of 1.45 on a scale that has zero representing the best performance and 10 the worst. Regional rival Singapore was in second place with a grade of 1.92, followed by Japan (3.50), South Korea (4.62), Taiwan (4.93) and the Philippines (6.10). Malaysia was in seventh place with a grade of 6.47, followed by India (6.50), Thailand (7.00) and China (7.25). Indonesia got the worst score of 8.26 after Vietnam's 8.10. The Hong Kong-based consultancy said 1,537 corporate executives working in Asia were asked to rate the judicial systems in the countries where they reside, using such variables as the protection of intellectual property rights (IPR) and corruption. Transparency, enforcement of laws, freedom from political interference and the experience and educational standards of lawyers and judges were also considered. "Year after year our perception surveys show a close correlation between how expatriates rate judicial systems and how they rate the openness of a particular economy," PERC said. "Better judicial systems are associated with better IPR protection, lower corruption and wealthier economies." The less favorable perception of China's and Vietnam's judicial systems are rooted in political interference, PERC said, adding that the Communist Party "is above the law in both countries." Despite India and the Philippines being democracies, expatriates did not look favorably on their judicial systems because of corruption, PERC added. Malaysia's judicial system has suffered a "serious reputation damage due to political interference," while expatriates in Thailand "have serious doubts" that moves to expand the judiciary's powers will be good for the country, it said. PERC noted the survey involved expatriate business executives, not political activists, so criteria like contracts and IPR protection were given more weight. "This bias is possibly most obvious in Singapore," it said, noting that the city-state's top rating in the survey is not shared by political activists, who have criticized the ruling People's Action Party (PAP) for using the judiciary to silence critics. "In Singapore, the general perception of expatriates is that local politics has not compromised the way commercial and criminal law is conducted," PERC said.

Може да се помисли (да се дискутира поне) и за Бевъридж модела - в публичната система всеки внася според това какви му са доходите, а от нея получава "равно" осигуряване със всички останали осигурени..(условно казано в "чистия" си вид, това е социален модел, основан е на принципа на универсалност на правата) Честно казано, не съм се задълбочавал по този въпрос, но чета че той е приет в различни малки, средни и големи европейски страни, освен в скандинавските, включително... и в Русия (може да се дискутира поне този модел) ---- ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА ПЕНСИОННОТО ОСИГУРЯВАНЕ гл. ас. Диана Съботинова, БСУ SOCIAL SECURITY IN THEORY AND PRACTICE Diana Sabotinova, BFU http://research.bfu.bg:8080/jspui/bitstream/123456789/212/1/BFU_MK_2011_T_I_Sabotinova.pdf

Бурният дебат около пенсионните промени има много измерения, но реално зад сложните термини се поизгуби основното, което интересува обикновения осигурен. А това са простите въпроси като каква пенсия мога да очаквам. Разбира се, точният отговор зависи от много фактори, което го прави трудно предсказуем, но порядъкът на очакваната пенсия може да се предвиди с голяма доза сигурност. Както и това какво можете да правите, за да достигнете желаната от вас пенсия.1. Колко пенсия е достатъчно? Няма абсолютно точно правило, но при около 70% от последния брутен месечен доход човек би разполагал с толкова пари за харчене, с колкото е разполагал и преди да се пенсионира. Това е така, тъй като вече няма да дължите данъци и осигуровки, които ви се удържат от заплатата. Намаляват и други разходи, свързани с ходене на работа – за транспорт, облекло и обяд навън, но пък се увеличат медицинските разходи и тези, свързани със свободното време. Следователно запазването на стандарта на живот след пенсиониране предполага пенсия, заместваща 70% от последната му работна заплата. 2. Колко е пенсията, обещавана от НОИ?Зависи от това, дали човек се е осигурявал само в НОИ или, както предвиждат дискутираните промени, и в НОИ и в частен универсален пенсионен фонд (УПФ). Когато човек се е осигурявал и на двете места, пенсията, отпускана от НОИ, е с 28.1% по-ниска. На всеки 100 лв. пенсия, която ще получи човек, осигурявал се само в НОИ, същият човек ще получи 71.90 лв., ако се е осигурявал и в НОИ и в УПФ.Например средният осигурителен доход за страната към 30.11.2014 г. е 679.98 лв.Пенсията на осигурявал се в течение на 40 години само в НОИ с индивидуален коефициент, равен на единица, ще е 299.19 лв., а ако се беше осигурявал и в УПФ, пенсията му от НОИ ще е 215.15 лв., или 84.04 лв. по-малко на месец, като надеждата (напразна, както ще се убедим) е да бъдат компенсирани от допълнителното задължително осигуряване. 3. Какъв процент от последната заплата ще замества пенсията от НОИ? За осигурявал се само в НОИ, процентът ще зависи от индивидуалния коефициент на осигурения и от съотношението между последната му работна заплата и средния осигурителен доход, от който се изчислява пенсията. Ето за какво става дума. Ако човек се е осигурявал в течение на 40 години: а) върху средния осигурителен доход за съответната година в хода на кариерата си (т.е. неговият индивидуален коефициент е единица) и последната му заплата е равна на средния осигурителен доход за страната преди пенсиониране – пенсията му ще е равна на 44% от последната му заплата. (За всяка година осигурителен стаж човек получава право на 1.1% пенсия. 40 години х 1.1 % е равно на 44%)б) ако индивидуалният коефициент на човека е единица, но последната му заплата е по-висока от средния за страната осигурителен доход преди пенсиониране, пенсията ще замества по-нисък процент от последния месечен доход на осигурения. Например, ако човек се пенсионира на 1.12.2014, а последната му месечна заплата е 820 лв. (колкото е средната работна заплата през септември 2014 г. по данни на НСИ), то пенсията му ще е 299.19 лв. или 36.5% от последния му месечен доход (малко повече от половината от необходимите 70% заместване).в) ако човек се е осигурявал на максималния осигурителен доход (2400 лв. за 2014 г.), а последната му заплата е по-висока, то пенсията, отпускана от НОИ, ще замества още по-малък процент от последната му заплата. Това е така по две причини: Първо, съществува таван на пенсията, отпускана от НОИ, в размер на 35% от максималния осигурителен доход (максималната пенсия през 2014 г. е 840 лв.). Второ, зависи с колко точно последната заплата на осигурения превишава максималния осигурителен доход. Така например при 3000 лв. заплата коефициентът на заместване ще е 28%, а при 5 хил. лв. - 17%... За човек, осигурявал се и в НОИ, и в УПФ, пенсията от НОИ ще замества пропорционално по-малък процент от последната заплата.Ако,а) Човекът завършва кариерата си със заплата, равна на средния осигурителен доход (679.98 лв.) и индивидуален коефициент единица, пенсията от НОИ ще е 215.15 лв. и ще замества 32%, а не 44% от последната му заплата.б) При горните условия последната му заплата е 820 лв., а пенсията от НОИ – пак 215.15 лв., тя ще замества 26% от последната заплата, а не 36%.в) И накрая, ако човек се е осигурявал винаги на максималния доход, а последната му заплата го надвишава, то коефициентът на заместване ще се запази като в случай в) по-горе, защото максималният размер на пенсията остава 840 лв. 4. Ще попълни ли "дупката" пенсията от УПФ? Не. Едно наивно изчисление ще илюстрира този факт. Да допуснем, че човек се е осигурявал в течение на 40 години в УПФ при вноска, равна на 5% от дохода си. Партидата му е управлявана при 0% реална средногодишна доходност. Това означава, да приемем, че доходността по партидата е била достатъчна да покрие както инфлацията, така и таксите, които УПФ са събирали през годините. Ако приемем, че УПФ ще изчисли месечната пенсия така, че човек да я получава 20 години, то няма ли да може човек да получи 10% коефициент на заместване на дохода си? (Внасял е по 5% в течение на 40 години, а ще "тегли" само 20 години?) И ако пенсията от УПФ осигурява 10% заместване на доход плюс 26%, осигурени от НОИ, не дават ли сбора 36% коефициент на заместване, точно толкова, колкото би получил човек, осигурявал се само в НОИ (виж по-горе)?Отговорът е не.Петте процента вноска в УПФ е всяка година върху фактически получаваната заплата, а не върху последната заплата. Така, когато последната заплата е по-висока от средния осигурителен доход за цялата кариера на лицето, заместването на среден осигурителен доход ще е по-малко от 10% – например 8%.Така в разглеждания пример пенсията от УПФ замества 8% от последната заплата, пенсията от НОИ – 26%, или общо човек се пенсионира с пенсия, заместваща 34% от последната му заплата, или по-малко, отколкото ако се беше осигурявал само в НОИ.За да получи пенсия от УПФ, която покрива точно намалението на пенсията от НОИ, поради това, че лицето се е осигурявало и в УПФ, партидата трябва да носи положителна реална доходност, която поне да догонва растежа на реалната работна заплата, върху която се е осигурявало лицето.Колко трябва да е тази положителна реална доходност, за да станат две пенсии равни на една? Отговорът в този конкретен пример е +1.3% средногодишно в течение на 40 години. (Доходността от 1.3% игнорира ежегодната такса управление, която УПФ отчисляват в размер на 0.9-1.0% от активите на фондовете. Включването й би повишило необходимата доходност за догонване на пенсията от НОИ до над 2% средногодишно)А каква е доходността, постигната от УПФ? По официални оценки, +0.46% средногодишна реална доходност за периода 2002-2014 г., или почти три пъти по-ниска от необходимата за изравняване на две пенсии с една.5. Няма ли УПФ да увеличат доходността си?Не. Първо, трябва да наваксат дванайсетгодишно изоставане от необходимата реална доходност от 1.3% (при постигнати едва 0.46%).Второ, няма да реализират по-висока доходност при сегашната структура на портфейлите си, която е неподходяща – в професионалния смисъл на тази дума – за всеки 8 от 10 осигурени в УПФ. Портфейлите, предлагани от УПФ, не отчитат нито различията във времевия хоризонт на клиентите си, нито индивидуалните им предпочитания към това какъв риск да поемат и затова няма да осигурят необходимата на повечето от своите клиенти доходност в бъдеще. За това до голяма степен не са виновни самите пенсионни компании, а законът, който не им дава възможност да организират повече от една схема с различни рискови профили.Трето, неоправдано високите такси, които УПФ могат да събират поради картелния си комфорт и привилегии, получени по силата на Кодекса за социално осигуряване (всички, родени след 1959 г. по задължение стават техни пациенти). Отсъствието на икономическа конкуренция между УПФ се потвърждава от факта, че с малки и малко отклонения таксите на всички са залепени на определения от закона таван. Предлагат почти еднакъв, негоден за повечето си клиенти продукт. За сравнение, в доброволните фондове, управлявани от същите пенсионни дружества, и когато клиентите им не са осигурени от КСО, размерът на таксите варират в много по-широки граници.Доходността на УПФ има риск да се окаже и още по-ниска заради:- Инвестиции в свързани с пенсионното дружество лица при заобикаляне забраната на закона и други сделки, чрез които биха могли да бъдат ощетени осигурените;- Фалшифициране на номиналната доходност в края тримесечието от част от пенсионните дружества, за което сигнализират други пенсионни дружества през октомври 2014 г. 6. Какво мога да очаквам да се промени? При сега действащите правила не изглежда вероятно човек да получи желания коефициент на заместване при нито една от двете предложени му възможности за избор [LC2] (само НОИ или НОИ+УПФ). Разбира се, както се уверяваме от настоящия дебат, разпоредбите могат да се променят, но това може да е както в положителна, така и в отрицателна посока. Като цяло две пенсии ще останат по-малко от една, докато депутатите не намалят пенсиите, обещавани от НОИ, като променят формулата за изчисляването им, и по-специално правото на 1.1% от средния за страната осигурителен доход, умножен по индивидуалния коефициент. Намаляването на пенсията от НОИ в близко бъдеще изглежда политически невъзможно, или поне нежелателно, защото средната пенсия от 334 лв. на месец през 2014 г. е опасно близо до границата на бедност, определена на 286 лв. От друга страна, влошаващата се демография също не дава много шансове за подобряване на финансирането на НОИ и коефициента на заместване ??????????? първия стълб. Някаква реформа във втория стълб на пенсионната система изглежда по-вероятна и вече административно понижаване на таксите изглежда безспорно както и че има консенсус за въвеждането на мултифондове с различен рисков профил. Дали обаче това ще покачи достатъчно реалната доходност на частните фондове е трудно да се предвиди, още повече ако сте в началото на трудовия си стаж.7. Какво мога да направя?Логичните начини да се погрижите да постигнете желаната пенсия от 70% от последната заплата са два. Едната линия е да се опитате да извлечете максимума от системата - да избирате внимателно в кой универсален фонд се осигурявате, какви резултати обявява, в какво инвестира и дали няма риск декларираната доходност да бъде изядена от инвестиции в свързани лица. Другата линия е просто да спестявате или инвестирате допълнително в извън пенсионната система. Разбира се, управлението на пари изисква познания, но дори и една пасивна стратегия може да даде добър резултат. Ето пример: На 25-годишна възраст започвате да спестявате 15% от заплатата си в самостоятелно структуриран и управляван портфейл. Инвестирате еднакви суми от тези 15% в три различни типа взаимни фондове:* Индексен фонд, следващ представянето на всички акции в еврозоната* Индексен фонд, следващ световния пазар на акциите (без тези от страните на еврозоната)* Индексен фонд, следващ целия пазар на еврооблигации. С времето трите фонда ще растат с различен темп, така че веднъж годишно ще ребалансирате, като променяте наличностите по тези фондове, така че отново да станат равни. Това е всичко. Ако следвате тази проста рецепта в течение на трудовата си кариера, вие почти сигурно ще натрупате достатъчно спестявания, за да се пенсионирате в удобство. Хммм. Не знам защо всички (политици-леви, десни(?); синдикати, народ) в България са се вглъбили като зомбита в социално-демократичния осигурителен модел (Бисмарк-модела), който очевидно не работи според предназначението си? Съществува и т.н. социално либерален модел (частни фондове, с най-голяма тежест, в допълнение на тях- система на публично осигуряване), който в светлината на всички изследвания и публикации за нашата реалност изглежда като работеща алтернатива на Бисмарк-модела (горе в статията този специалист по финанси, го пропонира като... неформален!)

ПС В UK обществената пенсия за внасялите редовно вноската си (40 години, без прекъсване) е твърдо...400 лири (през 2015 имаше някакви промени, не разбрах добре какви), затова хората се осигуряват самостоятелно във втори и дори в трети пенсионен фонд! Не опира толкова до крадене мисля, в UK (в нашият случай имаме големи неадекватности), а до изтичане от тази система..Системата е измислена когато е нямало дори аспирин, а днес сме в света на научнатата фантастика на лекарствените средтства, здравеопазването и продължителносота на живота - всъщност живеем по-дълго и ставаме по-болни! с което "обричаме" на дефицити и недоимък системата.. Искам да кажа, че в нашият слуай,без "второ" (допълнително) частно пенсионно осигуряване на всеки работещ, май че няма как да ни се получи "уравнението" (все още нямаме тази култура, но ще ни се наложи)

http://www.segabg.com/article.php?id=734838 Иначе, ето едно, на първи прочит, логично разбиране: http://bolgari.net/dyrzhavnoto_osiguriavane_kato_obshta_probita_kaca_e_obrechen_model-el-2382.html По долу е блогът: http://blog.andiel.com/2015/04/pensionnata-reforma-raboteshtite-v-tchastniya-sektor-da-plashtat-za-vsitchki/ ПС В UK обществената пенсия за внасялите редовно вноската си (40 години, без прекъсване) е твърдо...400 лири (през 2015 имаше някакви промени, не разбрах добре какви), затова хората се осигуряват самостоятелно във втори и дори в трети пенсионен фонд! Не опира толкова до крадене мисля, в UK (в нашият случай имаме големи неадекватности), а до изтичане от тази система..Системата е измислена когато е нямало дори аспирин, а днес сме в света на научнатата фантастика на лекарствените средтства, здравеопазването и продължителносота на живота - всъщност живеем по-дълго и ставаме по-болни! с което "обричаме" на дефицити и недоимък системата.. Искам да кажа, че в нашият слуай,без "второ" (допълнително) частно пенсионно осигуряване на всеки работещ, май че няма как да ни се получи "уравнението" (все още нямаме тази култура, но ще ни се наложи)

За мен лично: 21 кандидат- президента, и на повечето от които (изключвам десните и по- специално кандидата на РБ) най-основните приоритети са: да "набият" (?) Еродган (дори Калфин искаше да го "набие" за нещо, което се оказа че Ердоган не е мислил и беше извадено най-безогледно от цялостния контекст, т,е. съдържание на речта му), да "махнат" (?) санкциите срещу Русия (колко от тях изобщо знаят как се гласува в съвета на ЕC?Колко от тях са си направили труда да прочетат кога и защо, и с какви аргументи бяха поставени санкциите??Ами то излиза че и "нашето момиче" от Народната партия е малко невежо и объркано- санкциите бяха наложени заради анексията на Крим (факт),, е не може хем да се подържа, че "Крим да е украински", хем да се иска "падане на сакциите") да "изпращат със самолети във Вашингтон (?) и Лондон идващите емигранти, щом стъпят на наша територия " (Марешков) да спрат "заадяването на Европа" (дори Радев тръгна по тази плоскост) ----- Пак според мен: Имаме един двама за мен интелигентни и най-вече премерени в ума си кандидати за вицета (моят номер "едно" в кампанията е ген С. Събев) , но май всичко свършва дотук.. Дано да греша разбира се..

Само допълвам към последните ти постинги: В Сингапур има действащаща меритокрация, а и демокрация (Сингапур е демокрация, макар и с електорална еднопартийност), докато в Южна Корея, Континентален Китай и "наполовина" в Япония , все още "доминират" или по поне силно се представят традиционните източноазиатски практики на организационно управление (било фирмено или друго), основани на патернализъм и принадлежност (семейственост). "наполовина" в Япония - тя е демократична страна, но културата в кейрецу е патерналистична и семействена. Такава е и културата в чеболите в Южна Корея Как се отразяват в икономически аспект тези разлики? Ами в Сингапур компаниите (и персоналът им) са поставени в конкурентна среда; На държавно ниво са създадени ниски нива на регулации и висока степен на икономически либерализъм. В "класичекия" източноазитски "национален" случай - холдингите и конгломератите не се конкурират на вътрешния пазар (конкурират се само на външните пазари), пазарът е по-скоро разпределен на картелен принцип със съгласието на държавата; Съществуват високи нива на регулации и протекционизъм, протекционизъм на пазара и на големите компании, като вид "държавно-частен" капитализъм (забележка: той има своите традиции и исторически корени в Япония а и в Китай). Ако говорим за индустрии, такива се съдават в Китай още по времето на епохата на Тан, а при Сун има индустриален бум . (в историята епохата на сун е позната като епоха на прото-индустриализъм). Китай не успява да завърши индустриалната си революция, нито да стане капиталистическа страна. Конфуцинаските авторитети решават, че това развитие ще разруши обществото, и всички индустрии са поставени под държавен контрол, с което развитието се спира. http://www.zhangzhiyong.cn/english/economy.htm ПС Сори, нещо не е както трябва - не мога да публикувам нов постинг в тази тема (случва ми се често да не мога да публикувам постинг в някоя тема- натискам "добави", ама нищо не става), или да отговарям на всички, и затова горното ми е отговор към този ти постинг, а не е в отговор към онзи, където ти пишеше за меритокрацията. Сега пък искам да добавя още нещо: http://www.fa.ru/projects/mnsk/mnsk4/4/Научное направление международных экономических отношений/Микроэкономика/Савельева А.С.pdf

Скуби, не става дума за избор на управляваща партия в парламента, в парламенраните избори, пък било и нейния шеф да е бивш член на КП (аз като съм десен, да не би да не гласувам ли за управляваща партия в парламентарните избори, много ясно че ще подкрепя ХДС или нейния български аналог, тази партия която прави таква политика и най-важното има такива ценности), а за президент в мажоритрен вот, президент който ще олицетворява като човек нацията. Та в тази връзка, вижте подробности за личността на Германския президент. Проблемът ни не е в това че тези двамата са предложени или подкрепяни от някои партия (хора всякави), а че единият от тях ще бъде избран от обществото ни за човек който ще олицетворява нацията