nik1

Нефтът и евтините пари общоприето се смятат за един вид проклятие в страните в които няма върховенство на закона

Банкерът Джил: Европа в упрадък ? Глупости, абсолютни митове се насаждат (2 коментара) „Социалната държава Европа”, е постигала най-големите си успехи, когато е била голяма, съзидателна, а не малък съюз от определени съмишленици Пет погрешни представи карат Азия и Америка неправилно да диагностицират европейските болести. И макар европейците да се нуждаят от големи промени, икономическият модел на Европейския съюз може да продължи да работи. Това пише Индермит Джил - главен икономист на Световната банка за Европа и Евразия. Статията му "Пет мита за упадъка на Европа" е публикувана в белгийското издание "Europe`s World". Пресата пише лоши неща за Европа. Гърците и италианците са подложени на сурова "критика", че са заплаха за еврото, а Исландия, Ирландия, Португалия и Испания са критикувани за безразсъдната финансова политика.От безкрайните срещи на върха в Брюксел няма полза. Американците и азиатците все по-често гледат на Европа като на инертен и даже прогнил континент.Ето петте мита, които доведоха до тази погрешна диагноза.МИТ ПЪРВИ. ЕВРОПА Е В УПАДЪКВ действителност - не. Затова говори обемът на европейската икономика, изчисляван в Брутен Вътрешен Продукт. През първото десетилетие на ХХІ век делът на Европа в световното производство остава стабилен на нива около 30%, а делът на САЩ спадна от 31% на 23%.За последните две десетилетия европейският БВП се увеличаваше с около 2% годишно, което е много по-добър от американския показател. При това в някои страни от ЕС показателите на растежа бяха много по-високи.Ирландия след влизането си в ЕС се нареди сред десетте най-богати страни в света, и въпреки кризата, остава в тази първа десетка. След падането на Берлинската стена /1989/, когато комунистическите държави от Централна и Източна Европа създадоха пазарни системи и възстановиха икономическите си връзки със Запада, техните икономики започнаха да се развиват по-бързо от всички останали страни по света, с изключение на Китай. В Полша, например, доходът на глава от населението е нараснал от 2000 долара през 1990 до около 13 000 евро през миналата година.Ирландия и Полша не са изключения. Европа въобще е борбен регион. Тя участва в световната търговия с около половината от всичките си стоки и услуги. Две трети от тези стоки и услуги остават там, в Европа, което е една от най-привлекателните й черти: регионалната търговия помага на бедните страни от континента да догонят по-богатите, затова Европа е най-доброто място за развиващите се икономики. От 1970 до 2009 по-бедните европейски икономики се развиваха с темпове от почти 4% годишно и даже богатите страни си осигуряваха растеж от почти 2% ежегодно. Това е ярък пример за успех: САЩ с темпове на растеж от 1,8% в течение на дълъг период се превърнаха в крайна сметка в най-мощната световна икономика.През последните десетилетия европейците изобретиха "машината за сближаване", която никой никога не е виждал не само в Европа, но където и да било другаде. Ако САЩ приемат бедни имигранти и ги превръщат в състоятелни хора, то Европейският съюз приема в състава си бедни държави и ги превръща в страни с високодоходна икономика. За да станеш богат в останалите части на света, на страните трябва да им провърви невероятно /да намерят петрол, като в Саудитска Арабия /или да действат изключително жестоко /жертвайки потреблението и гражданските свободи, като в източноазиатските тигри/. Но в Европа от средата на 90-те години над десетина страни създадоха напреднали икономики благодарение на самодисциплината - работейки по разумни и здрави норми и правила, и запазвайки платежоспособността си.МИТ ВТОРИ. ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФИНАНСИ СА НАЙ-ЗЛЕНапълно е възможно, че те са по-добре. Парите трябва да преливат от по-богатите и по-бавно развиващи се икономики към страните, които са по-бедни и растат по-бързо. Но в повечето страни по света ние наблюдаваме точно обратната тенденция - ще я наречем "китайски синдром". Страните, изпращащи пари в Западна Европа и САЩ, постигаха по-добри резултати, отколкото тези, които се опитваха да правят най-разумното - да вземат заеми в чужбина, да инвестират у дома и да растат бързо. В Европа капиталът се държи така, както им харесва на икономистите; австрийските, френските, италианските и шведските спестявания се влагат в България, Чехия и Полша, което помага и на двете страни в сделката. Банковото дело в тези държави, което до преди 20 години беше комунистическо, днес е едно от най-напредналите в света. От време на време парите се използват неправилно - те биват харчени, вместо инвестирани - но на всяка страна, където това се случваше, в Европа се падат две страни, които умно и правилно използват тези средства.Страните, компаниите и семействата с големи дългове е по-лесно да бъдат открити в Средиземноморието, но в Централна и Северна Европа те са далеч по-малко. За съжаление финансовите катастрофи, както и самолетните, са много ефектни и завладяващи, и тези малко страни, които неумело и неправилно използват чуждия капитал, се оказват в центъра на внимание. Но в Европа има много повече държави, където чуждите спестявания са помогнали на милиони да избегнат бедността.МИТ ТРЕТИ. ЕВРОПЕЙСКИТЕ КОМПАНИИ СА НЕКОНКУРЕНТОСПОСОБНИНо цифрите ни разкриват съвсем друга картина. Докато в Азия в края на 90-те години имаше бурна икономическа криза, след което настъпи бърз подем на деловата активност, а САЩ извършиха революция в производителността и родиха зрелищен финансов крах, европейските компании тихо и спокойно процъфтяваха. В периода от 1995 до 2009 бизнесмените в Западна Европа създаваха по-бързо работни места, отколкото в Америка. Освен това европейските икономики изнасяха повече своя продукция, отколкото Бразилия, Русия, Индия и Китай, а компаниите от Източна Европа увеличаваха своята производителност по-бързо, отколкото корпорациите в Източна Азия.Естествено в Европа има проблеми. Но те са предизвикани от нестабилното състояние на компаниите и заводите в няколко страни. През последните години растежът на производителността беше със знак минус в Гърция, Италия, Португалия и Испания. А тъй като пазарите и институциите на европейския континент са тясно интегрирани /в нашия случай - тези четири страни даже имат обща валута/, забуксуването на икономиките в няколко страни постави прът в колелото и на останалите.Германия показва, как може да се използва икономическата интеграция, за да се превърнеш в световен лидер. Нейните компании с помощта на прагматичните профсъюзи и социални реформи повишиха своята конкурентоспособност за сметка на придобиването на дъщерни фирми, филиали и партньори в Източна Европа. Те направиха по-ефективни бившите държавни предприятия в страни, като Чехия, а след това започнаха да им дават все по-сложни производствени задачи. Френските и италианските компании правят същото в Румъния и Турция, защото това е добър бизнес модел. Компанията Фолксваген купи преди повече от десет години Шкода, и през миналата година получи рекордна печалба от 21 милиарда долара, докато гръбнакът на автомобилостроенето в САЩ и Япония една свързваше двата края. През тази година Фолксваген се превърна в най-голямата автомобилостроителна компания в света.МИТ ЧЕТВЪРТИ. В ЕВРОПА ИМА ПРЕКАЛЕНО МНОГО ДЪРЖАВИТова вече зависи от различни фактори. Делът на държавата в Европа наистина е голям. Там правителствата харчат за държавата с 10% повече от БВП, отколкото в неевропейските страни. И всичко това е по една-единствена причина: те изразходват повече за социална защита - пенсии, обезщетения за безработица и социално осигуряване. В това се състои същността на европейския социален модел. Това помогна да се превърне Европа в "свръхдържава по начин на живот": почти по всички обективни мерки качеството на живот във водещите европейски страни е най-доброто за цялата история на човечеството.Но тук има две негативни последици: подобна система отслабва стимулите да се трудиш и налага допълнителна тежест върху държавните финанси. Подобно на САЩ, Япония и Южна Корея, растежът на благополучието означава, че намалява работната седмица и се увеличава отпуската. Но в много европейски страни щедрите правила за социална защита принуждават хората по-рано да излизат в пенсия и да се наслаждават на по-дълъг живот. Днес френските мъже излизат в пенсия девет години по-рано, отколкото през 60-те години, а продължителността на живота им се е увеличила с шест години. Нито една пенсионна система не може да издържи подобно натоварване, ако не се увеличи продължителността на работния ден и броят на работните седмици в годината. През 70-те години французите са работили много повече, отколкото американците, ако смятаме по брой работни часове годишно. Днес е точно обратното.Притежавайки 10% от световното население и 30% от световното производство, Европа харчи за социална защита на населението 60% от общите световни разходи за тази цел. Ако системата не се промени, Европа няма да може да постига максимума от своите трудови ресурси, които през следващите 50 години ще се съкращават с един милион годишно.МИТ ПЕТИ. ЕВРОПА ТРЯБВА ДА ИЗОСТАВИ СВОЯ ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛЕвропа трябва да коригира своите методи и принципи, но не да се отказва от тях. Някои съставни части на нейния модел, като, търговия и финанси работят напълно нормално, макар и там да има резерви за подобрения. Търговията с цифрови електронни услуги ще тръгне много по-добре, ако европейските икономики имат сходни регулиращи правила и нормативи, а финансите ще станат много по-устойчиви, ако регулаторите си сътрудничат повече помежду си. И това вече се случва. Други съставни на икономическия модел, като например, предприемачеството, работят сравнително добре, макар правителствата на Гърция, Италия и Испания да трябва да подобрят условията за бизнес. Но Южна Европа е изключение, а не правило: над половината от първите 30 страни по удобство за правене на бизнес са в Европа. Исландия и Ирландия влизат в първата десетка. А Гърция е на 100 място. Нейният най-голям проблем е не скъпата валута и не недостига на държавни инвестиции, а правилата и нормите, заради които е трудно да правиш бизнес там.Европейците мрънкат, че не са така успешни, като САЩ, в тази "нова икономика" и се оплакват от отсъствието на млади гиганти от типа на Епъл, Гугъл и Майкрософт. Но за да се превърнат в по-иновационни големите европейски държави Франция, Германия и Великобритания не трябва да гледат отвъд океана. Те могат да вземат пример от нашите северни съседи - Дания, Швеция и Финландия. Тези държави заемат първите места в световните класации по иновации, а даже малка Естония ражда такива иновационни шедьоври, като Скайп. Те правят това като заимстват определени свойства на американската система, такива, като устойчив наплив на работници с висше образование, правила за финансиране, които подтикват университетите и компаниите да си сътрудничат, и спазването на правилата за интелектуална собственост. Но бедата е в това, че техните икономики нямат големината на тексаската. Положението може лесно да се поправи. Общоевропейски патент и по-ефективен единен пазар на цифровите услуги могат много да помогнат. И това може да се случи скоро.Европа трябва да промени подхода към работата и към държавата, при това трябва да го направи бързо. Някои страни вече показват как трябва да се правят нещата. Сблъскала се в началото на 90-те години с икономическа криза, Швеция радикално преустрои своята социална система и отслаби регулаторната тежест върху бизнеса. Така тя даде пример на останалите скандинавски страни, като Финландия. В Началото на 2000 година Германия - този "болен" в Европа - проведе щателна ревизия на своите икономически структури, въодушевявайки за сходни действия съседите си, например, Словакия. Време е и страните от Средиземноморието да последват техния пример.На призивите за съкращаване на държавните разходи в Европа често се противопоставя довода, че Швеция има големи държавни разходи и въпреки това икономиката й расте. Но след икономическата криза от началото на 90-те години шведите направиха така, че да си безработен и рано да се пенсионираш не е изгодно финансово, а по-лесно е да започнеш свой бизнес и да плащаш данъци. Освен това те осигуриха ефективното инвестиране на средствата на данъкоплатците в образование, здравеопазване и други услуги. Останалите европейци трябва сериозно да се замислят за намаляване на ролята на държавата, докато държавното управление у тях не стане толкова ефективно и добре работещо, като в Скандинавия. Изключителна черта на Европа е това, че по-благополучните съседи са готови да протегнат ръка за помощ на страните в криза.Европейците трябва да направят големи промени, но Европа показва, че нейният икономически модел може да работи. Но критиците на ЕС трябва да си вземат бележка, че Европа е постигала най-големи успехи и бързо е оздравявала, когато е била голяма, а не малка.

Можем да излезнем от капана на средните доходи когато (1) успеем да осигурим и да поддържаме "върховенството на закона" (2) реформираме образованието си и преминем към икономика с висока добавена стойност, и икономика основана на иновациите. (3) създадем стабилна и широка средна класа (това е по-скоро е в корелация- характерно е за икономиките които са излезнали от капана на средните доходи) (според икономистът въвел терминът капан на средните доходи - отличителните черти, които разделят победителите от победените, се крият в големия дял на класата със средни доходи, и ефективната урбанизация и върховенството на закона, независимо от това, че всяка икономика се развива при различни условия) По първа точка: съдебната реформа (която у нас не се е състояла все още) е по-скоро една от крачките за постигането на върховенството на закона. В действителност дали ще има или няма върховенство на закона зависи и в голяма степен от законотворците - от общото качество на законите, от това как се приемат и какво се постига с тях ("Legality, including a transparent, accountable and democratic process for enacting law" ; "Legal certainty"). http://www.venice.coe.int/webforms/documents/?pdf=CDL-AD(2011)003rev-e

Това са пълни глупости.

Кризите са нещо нормално и естесвенинено. Големият въпрос за мен е не как ЕС се справя с кризите, а как би могъл да се справи с популизма и национализма, "тор" за които са кризите.. Десетки анализатори и самите политици от ЕС се опитват да намерят отговори и посока; От това което съм чел може би единствената рационална (не казвам правилна, а просто рационална,изпълнима, видима) идея и посока , около която се групират мненията на политиците е ЕС да върви в посока на по-голяма интеграция (ефемизъм за федерализация и централизация) /Забележка:изключвам скептиците, защото те нямат никаква визия - това са същите популисти, за които пиша по-горе; това са тези тези които скачат все още от радост по улиците на цяла Европа след Brexit-a, това са "полезните идиоти" за Русия на Путин и за САЩ на Тръмп, които не искат силна и независима Европа/ Смятам,че това е много опасна и неясна материя и посока - замисълът на ЕС не е да бъде федерация (с Президент/ Лидер), а просто място на договорили се национални държави: място с с определени правила и стандарти, които ще гарантират по-доброто битуване на европоейците (и чрез свободно пътуване и свободна търговия). Всъщност сегашната бюрократичната ЕС (без лидери, с ограничени правомощия на политиците) е точно това което е било целено да се създаде още в началото, и не само това - тя е работила много добре , докато не е имало по-големи кризи и предизвикателства (или когато на кризите е било отговаряно сравнително адекватно, така че да бъдат туширани) Дилемата изглежда е: трябва ли ЕС да се развие към Федерация? (Как ще стане това? Опасността от разпадане на ЕС, ако се тръгне в тази насока не е за пренебрегване, неизвестностите и неопределеностите са много и всъщност никои не е правил задълбочени анализи) . Или трябва да се търсят други неформални или неформални подходи? Забележка: Неформална "константа" (даденост) в ЕС е, че решенията се взимат от двата големи (или по-точно с натежаващата им роля)- Германия и Франция, и в този смисъл, лидерите на тези страни би следвало да играят ролята на неформални лидери на ЕС. Госпожа Канцлерът, за съжаление, не успя да пречупи собственото си его ("его" като принципи, аз самият съм принципен и разбирам това и качество и държание!), и не успя да се покаже като лидер - добрият лидер трябваше да бъде балансьор и обединител, а не човек който налага собствените си принципи на другите. Та в тази връзка "търсенето на нови лидери" е недобре приложимо шаблонно пожелание (защото неформалните лидери са "даденост"- изборите на канцлер на Германия или президент на Франция не зависят от волята на европейците). Какво мислите по въпроса? Накъде трябва да върви Европа и защо?

Прочетох с интерес статията "Съвместно управление" ми звучи малко.. "никак" на мен... Вмъкнато е от авторите, след като неколкократно са написали според мен коректният израз "българско (на Тертер демек) администриране" Ордата има практика да дава за администриране част от териториите си на някой местен княз или цар, така че тезата като цяло не ми изглежда невъзможна и нелогична ..Според мен те не я развиват достатъчно задълбочено в посоката си (която още в началото и в мотото залагат), например с показване и илюстриране на аналогии и примери за администриране.

Фружине, нищо лично, но нямаш ли работа та целия ден ще въртиш и сучеш едно и също? Грамотните и образованите в САЩ (където образованието е в най-голяма степен платено и частно, основно визирам висшето такова, което е много много скъпо), са повече отколкото в България с нейното "безплатно" образование. /В САЩ има диференциация между бедни и богати, индексът на Джини e със около 7 пункта по-висок от този в България https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2172rank.html / Think! Проблемът не е парите, а софтуера на ума ви - свикнали сте някои друг да ви оправя и нани (утре ще искате държавата да ходи до тоалетната с вас)

Пак с твоята си: "бедни, богати", "Карл Маркс", и политикономическите глупости от времето на Живков Проблемът, не е парите, а в качеството; Същите тези условно " бедни" плащаме за държавното централизирано образование с данъците си (независимо какво знаеш или не знаеш - не го плаща партията и държавата, а ти или аз, с преките и косвени данъци които плащаме на държавата), но то се доказва като некачествено (защото е тромаво, защото създава инертна система, защото създава и толерира лоша култура и практики и т.н.) http://bnr.bg/post/100560607/kalin-manolov-centraliziranata-obrazovatelna-sistema-proizvejda-funkcionalna-negramotnost ------------------ И виж отново моля какво ти отговорихме аз и Киров за " бедните"- недей да натякваш и въртиш едно и също като изпуснат от някъде (ако имаш с какво да опонираш- опонирай)

Атом навремето беше дал пример за успешна училищна реформа - тази в Шанхай (аз ще разгледам публикациите по-късно, но който иска може да хвърли един поглед) https://www.oecd.org/countries/hongkongchina/46581016.pdf http://www.forbes.com/sites/nickmorrison/2014/02/05/what-we-can-learn-from-the-success-of-shanghais-schools/#399a907c67be http://asiasociety.org/global-cities-education-network/shanghai-worlds-best-school-system

Въпросите ги разглеждахме принципно (в отговор на Фружин), за да обясним принципа един вид. Иначе да така е, в тази алтернатива докато сме част от ЕС, народът ще предпочита "символично плащаните" университети в Западна Европа пред напълно платените родни.

+ Аз също съм беден (не съм средна класа), но съм достатъчно интелигентен,и мъдър за да разбирам че "крайните изпълния" ще са разрушителни за нашето крехко общество (всъщност ще са последния пирон в ковчега на обезлюдяващата се и обезкървяваща се родина, която забележете изпадна в тази катастрофа, след един такова изпълнение) и патриот и родолюбец за да не го искам.

Един млад човек би имал "добра работа",когато има добро обрование. Вижте статистиките - това е принципно положение за целия свят, включително за България, където най-добре заплатените млади са тези завършили най-престижният (престижните) български университети и/или западните такива! На запад(не само в англосансонските страни), заплатата на започващите работа е в корелация(причиино-следствена връзка) от университета му/образованието му -------------------------------------- Е вие крайно левите се оляхте, искате държавата да ви плаща заемите,да ви гледа децата, да ви дондурка докато сте живи, и не знам си какво още?Господа, сталинската комансдно-административна икономическа система отдавна умря (и се доказа като несъстоятелна) ,няма ли да престенете за бога? (или защо просто не отидете в Северна Корея, та и вие да сте спокойни, и ние да сме спокойни от вас?)

Фружине, не може да сравняваш доходите (в реални пари) на рабитещите от началото на 19 век, със същите през 21 век. Проимер в началото на на 19 век, брутния продукт на глава от населението е до 1000 долара по паритет на долара от 1990 година. Ако използваме инфлационен/дефлационен калкулатор, то брутния продукт на глава от населението през 2016 година (за България) е поне 9 хиляди долара по паритет на долара от същата 1990 година. (За САЩ или Германия аналогичният е едно 25-30 хиляди долара).Да обясняваям ли защо днешният брутен продукт в реални пари е 10-20 пъти по-голям от този в началото на 19 век? (Монографията е широко достъпна, и аз съм я цитирал във форума в поне 2 теми), Ако говорим за България: безплатно е само средното образование (можех да видиш барем Конституцията), но висшето не е . Въпреки това почти всички родители намират средства да платят на децата си таксите за университетите - което значи че всичко е въпрос повече на желание и нагласи, отколкото на средства. (за най-бедните има опции, да не говорим че има и възможност да се взимат заеми за обучения- каквато възможност в 19 век няма)

При така поставената от теб дилема се вижда, че всъщност едно универсално решение е частното образование, при конкуриращи се на пазарни принципи учебни заведения (частно - такова при което хората сами си плащат за своя избор - дали,какво и къде ще учат, вместо да чакат на държавата), но понеже либертарианството тук е "табу" *,(за разлика от тоталитаризма, сталинизма-живковизма, които в последните два месеца "разчекнаха" форума?) аз не го включих в дискусията . Именно, ...и сами са си плащали образованието.

Не. Нито е клише, нито е пропаганда., а изразът е правилен с оглед на дефинията за интелигентност .Първоначалното значение е " разбиране и знания за чувствата и насторенията (емоциите демек)", но в последствие се е разширило , Има цяла теория (наука демек) за емоционалната интелигентност, та ако искате четете, ако не недейте: https://www.google.bg/search?q=emotional+intelligence+pdf&oq=Emotional&aqs=chrome.2.69i57j0l5.6544j0j7&sourceid=chrome&ie=UTF-8 Ето една добра монография http://unh.edu/emotional_intelligence/EIAssets/EmotionalIntelligenceProper/EI1997MSWhatIsEI.pdf

Тук учителите са от кол и въже хора (не е достатъчно да изкараш едно педагогическо образование, то не гарантира че ставаш за даскал), ама на Запад не е така разбира се. Ето ви малко неща по въпросите с мотивацията,и емоционалната интелигентност и резултатите. Teaching is a profession which demands much more emotional intelligence and motivation. https://www.google.bg/search?q=emotional+intelligence+and+motivation+in+teachers&rlz=1C1AVSU_enBG358BG382&oq=emotional+intelligence+and+motivation+in+teachers&aqs=chrome..69i57&sourceid=chrome&ie=UTF-8 Пак казвам, ако се демотивираш да учиш децата или намразваш работата си, заради мутри, неправди и трудности, то обективно не ставаш за даскал ..

Далеч съм от мисълта че парите трябва да се наливат и дават на калпак, казвам пак - парите ще бъдат за качествени учители (т.е хора с определени качества), за които естествено че ще бъде доказвано и предоказвано по несъмнен начин че са такива (обратна връзка, независими оценки и одити и т,н. - по всички западни методи) Иначе:За случая и дискусията "Търсим" хора,които се не се демотивират от всяка трудност и не са изпълнени с черногледство; това са специфични умения и качества, общоприети като принадлежащи към т.н. емоционална интелигентност).Не трябва да има даскали с ниска емоционална интелигентност, това е принцип в Белите страни. /На Запад при кандидатстване дадена работа се правят и оценки на емоционалната интелигентност, или се искат някакви референции. Някъде оценките са и ежегодишни,/ ------------------------------------- ------------------------------------- Няма такъв вариант, в който могат да се намерят качествени хора (персонал) да вършват дадена работа за "без пари" (важи и за всеки бизнес и работа,компанията ми има същия хроничен проблем от години с намирането на качествени кадри ). Под "качествени" учители/кадри разбирам не само хора с хард умения-знания и опит) , но и също така мотивирани и емоционално интелигентни (с т.н. софт умения) и постигащи резултати (вижте след " иначе") ---------- Учебните планове и методи могат да се осъвременят (озападнят) - това не е нещо непредолимо (друг е въпросът защо досега не е правено). Проблемът е откъде и как да се намерят качествени хора?С трици и трохи - ьок, забравете. Ще чакате до второ пришествие (до изчезването и изтичането на етническите българи от България).

PS Рационалното решение в този случай е да се дадат повече пари: - за по-големи заплати, които ще провлекат по качествени хора за даксали. - за по-ранно пенсиониране и преквалификация на учителите. Всъщност няма такъв случай в историята, реформа да се прави без пари, Напротив -всеки преход или реформа изисква допълнителни средства, само че нашите управляващи галфони и галфонки -популисти не го разбират и не го отчитат..(колко от тях имат познания в икономиката или макроикономиката?) /Аз съм десен, но съвсем не значи, че приемам популизма и невежеството на Бойко и сие, напротив всички истински десни сме антиопопулисти и рационалисти/ ПС Киров и Фружине, не става дума за високи технологии - около 52 процента от учениците са функционално неграмотни (изследването при деветокласниците показва че 48 процента от тях са функционално неграмотни, но прехвърлен и върху учениците до 9 клас, процентите се увеличават до 52) Функционално неграмотният човек е способен да си създава и поддържа грешни парадигми за всяка дейност, която е по-различна от метене, т.е. образно казано той ще бъде и посредствен механик, и посредствен таксиметров шофьор.

На последното място ЕС сме по функционална и обща грамотност на учениците. Проблемът не е толкова в броя на учителите и/или студентите(учениците) http://www.nsi.bg/en/content/4784/teaching-staff-level-international-standart-classification-education-isced-2011 http://www.nsi.bg/en/content/4790/pupils-and-students-level-international-standart-classification-education-isced-2011 а в (1) подготовката им ( "Страната ни се оказва и сред последните 30 в света по ниво на подготовка на учителите") , и (2) в тяхната висока средна възраст Средната възраст на учителите в момента е 57 години. По-лошо е положението само на възпитателите в детските градини, където средната възраст е 59 години. Учителите на възраст до 30 години в средното образование са 717 или малко над 1 процент. След пет години 35% от българските учители ще бъдат в пенсионна възраст. По точка 2: Поради много причини, част от които писани и в букварите за даскали (вашите буквари) , не можете да бъдете адектватни и добри ментори при разминаване (културно и психологическо) с учениците ви в границите на две поколения..(средният по възраст "среден" учител в България е "дядо" или "баба" на учениците си. Той чака да изкара до пенсия. Липсва му мотивация, и единственото което го тревожи е да не остане без работа преди пенсия, За това е готов на всичко, като например да пуска и дипломира неграмотни българчета, да не говорим за ромчетата, които в шести или седми клас не могат да изваждат, и не знаят таблицата за умножение. Да ама учителите масово смятат, че системата трябва да работи за тях и да се грижи за тях до пенсионирането им (по точно до смъртта им )*, и от там насетне кръгът се затваря.. (параграф 22 но за учениците, които влизат в университетите недостъчно грамотни, там пък ги избутват за да си получат субсидиите, и така нататък) *"Парадигмата" на масовия даскал е погрешна разбира се, защото системата трябва да работи за учениците, а образованието и добруването им.. ПС За мен е нормално договорите на всички преподаватели бъдат едно или двегодишни..Има такива практики в западните страни.. Така е било и в България, когато образованието е било обществено, а не държавно, демек по време на Османлъка..

??

Демографските данни се публикуват в World Population Prospects The 2015 Revision https://esa.un.org/unpd/wpp/Publications/Files/Key_Findings_WPP_2015.pdf На стр 26 на документа е: TABLE S.5. COUNTRIES WHOSE POPULATION IS PROJECTED TO DECREASE BETWEEN 2015 AND 2050 (MEDIUM VARIANT) Rank Country or area Population (thousands) Difference 2015 2050 Absolute Percentage 1. Bulgaria 7 150 5 154 -1 996 -27.9 2. Romania 19 511 15 207 -4 305 -22.1 3. Ukraine 44 824 35 117 -9 707 -21.7 4. Republic of Moldova 4 069 3 243 - 826 -20.3 5. Bosnia and Herzegovina 3 810 3 069 - 742 -19.5 6. Latvia 1 971 1 593 - 377 -19.1 7. Lithuania 2 878 2 375 - 503 -17.5 8. Serbia 8 851 7 331 -1 520 -17.2 9. Croatia 4 240 3 554 - 686 -16.2 10. Hungary 9 855 8 318 -1 537 -15.6

Има и причини, които се коренят дълбоко в културата ни (по-точно в културата на поколението, което е с носталгични нагласи): - високите нива на завист (и съответно неприемането на факта че има богати и "ние не сме от тях") са причина "онова време", в което всички са еднакво бедни (богати) да изглежда да утопично привлекателно за голяма част от населението. - българите преобладаващо не обичаме и да се конкурираме и състезаваме; Преобладаващо в нашето общество се смята че някой друг ( държавата, "царя", "човекът от народа"), трябва да решава проблемите на бедните и неуспелите, вместо самите те. - културата ни е със сравнително по-високи нива на "неравновластност" спрямо културите на германци, англосаксонци и скандинавци.

Ако ти се падне джакпота, ще почерпиш ли? ;) Виенската еднолевка е назъбен кант, "бирмингамката" - с неназъбен (поне това е отбелязано по-горе в сканираната страница) /Ядосвате Върбанов, и затова не ти отговаря ;), иначе - аз съм напълно несведущ в нумизматиката/

Култура и цивилизация са различни неща. (Хънтингтън е популист и в голяма степен манупулатор, който се самопровергава още в началото на творбата си и на цитирайки определията на Ада Боузман и Е.У.) . Като се говори за култура, трабва да се знае че тя е нещо многопластово (не само популистки да се дъвчи тази дума) Илюстрирам (за кой ли път?) Културно - като народопсихология и културни особености- т.н. културни измерения сме по-близо до... китайцитеи други източноазиати, отколкото до русите. http://www.politika.bg/article?id=7574 (Минков, освен друго пише методики за WVS) Културно - като бит, душевност, вкусове, светусещане сме най-близо до Ориента, каква ти Русия? Например -музиката ни, балканската поп-фолк музика се разбира и приема както на Балканите, така и в Турция , дори без да се разбират езиците, Може да ми опонираш, ама скоро си дойдох от Кушадаса, управителя на ресторанта слушаше сръбксо, турско и.. българско, /На теб ли да припомням пропомням за това че първите ни издадени песни в свободна България са ..турски (някой на турски, други в превод)?/ .. Същото е и за храната и т.н. Религията и ритуалите ни е са най-близки до.. гръцките, нежели до руските Но в края на краищата сме ЕВРОПЕЙЦИ ("Европейци, ама не съвсем", но не евразийци) ------------------------------------- И моля престанете с обощенията, ставате жалки (жал ми е, че умен човек като теб се подава на емоции и популизъм, и логиката изфирясва), В Вългария има 30 000 русофили (както пишеше в статията), и.... 2 милиона проевропейци - всички тези които работят и живеятя на Запад (или са живели и са работили на Запад, но в момента са в България). Не знам защо с Душко,Капитана и компания ни изкарвате всички българи русопоклонници????.. (аз може да симпатизирам на обикновени руснаци*, ама не съм русопоклонник, Освен това аз съм на 50, младите не знаят нищо за Русия, нито разбират руския език..По-скоро имам приказка с казански татари, с казахи и монголи, а и китайци, ама това не ме прави "евразиец",или поклонник на Китай)

Развитието на ИТ технологиите може би не трябва да се разглежда като българско (някакво патриотично направено) ч"удо", защото на публично - държавно ниво нещата в България са зле в сравнителен план; Българската култура няма "ИТ-потенциал" - това развитие, което наблюдаваме в България е свързано предимно с западния пазар и култура Ето примери за лошо състояние на нещата в публичното пространство на България: 1) 10-12 годишното битуване в публичното пространство на концепцията за електронно управление, в действителност не доведе до нищо.. http://ejournal.vfu.bg/bg/pdfs/Svetla_Mihaleva-Koncepciata_'Elektronno_pravitelstvo'_v_kontektsta_na_elektronnoto_upravlenie.pdf 2) Все още не можем да си плащаме данъците към НОИ в ПОС терминали. Такива няма, въпреки плановете от 2012 година да се създадат (поне до миналата година нямаше ПОС терминали) Забележка: част от общинските данъци и такси (или поне в големите градове) можем да плащаме в изградените ПОС терминали,