_magotin_

Сигурно, но едва ли настъпление по него би било изненадващо за Крум, защото именно това се е опитвал да прави Никифор преди това. Да не забравяме, че след 809г. има вече един опит за поход към Сердика.

Хипотезата е любопитна, но няма преки доказателства. Освен това Крум е бил достатъчно близко, за да пристигне няколко дни след превземането на Плиска, т.е. не може да е бил чак на границата с франките. Най-вероятно просто е чакал край Сердика да пристигне Никифор. Впрочем централен въпрос би бил дали маршрутът на Никифор за Сердика евентуално би минал през Маркели?

"Замазването" е особено характерна черта на римската и византийската историография, която винаги се пише от "ромейската камбанария". Като се започне от описанието на войните, например с Персия от ІІІ век, където се премълчават редица важни факти; премине се през отношението към другите народи, особено към "варварите" което е негативно в различна степен, често до крайности - "мръсен новопоявил се народ" ли беше казано за нас? Могат да се дадат десетки примери за манипулативното представяне на факти и обстоятелства, за премълчаване или откровени измислици, за смесване и объркване и т.н. Да не забравяме, че мнозина от ромейските историци са важни личности, даже императори, така че няма как да очакваме да казват неподправената истина, просто защото са от едната страна на барикадата.Най-хубавият пример е с историографската шиpофрения на Прокопий... В случая с Никифор позорът е бил голям, но неговото иконоборство е било повод да има по-критичен прочит на събитията. Въпреки това изворите си противоречат в подробностите, както в този случай, така и по отношение на превземането на Сердика.

Ти сам каза, че има колона за битка "на Тича", т.е. блокиран е входът на прохода, а армията на ромеите е нападната, докато е на лагер пред него, някъде около В.Преслав. Това е моята предпочитана версия на събитията. Който е ходил в Преслав, знае, че точно след аула започва тясното на прохода.

Последно - първа ръка извор ли е Теофан или не? Според мен - не, при това разказът е предаден с удивително малко детайли за подобно важно събитие.

Да не забравяме все пак как ромеите пишат история. Така че редица важни факти може да са премълчани, а други - да са изменени, така че да се омекоти резила на империята. Освен това "първата ръка" не означава непременно "точна ръка" както е известно от редица примери с други извори по други събития, така че не бива да се абсолютизира Теофан. Тъкмо напротив, АВР съдържа редица елементи, потвърдени от данните на археологията, което е аргумент в полза на този източник.

Проблемът е, че искаш да вярваш на всичко, което пише във византийските извори. Същи нов Златарски си станал. Мисли критично. При изгорена столица и големи човешки загуби - 2 отряда, едва ли настъпление е било първата мисъл на българския владетел.

Крум вероятно е чакал с основната армия в Сердика и оттнам идва "изненадата". А иначе за другото - максимално се е възползвал, както е добре известно от историята.

Най-вероятно Крум просто е чакал с основната си армия някъде другаде, примерно в Сердика. :!!!: Или пък е бил на поход в северозападна посока, което обяснява появата на авари.

Възможно е. Но за такава колона не съм чувал.

По времето на Никифоровото появяване Плиска има вал и ров, а отвътре, по контура на по-късната каменна крепост, има дървена стена от два реда масивни набити колове. Именно нея опожарява Никифор и тя точно така е описана в извора, което е рядък пример на съвпадение на археологическите данни с наратива. Крумовият дворец е сградата с "чардаците" което е неточен превод, става дума за колонади около вътрешния двор по втория етаж на двореца. Впрочем доказателствата за пребиваването на Никифор в Плиска са многобройни и изключително солидни и тук не визирам двете или трите никифорови монети, открити в български землянки, а по-скоро факта, че в управлението на ОМуртаг дворцовият център е изцяло преустроен, а следите от пожара са твърде солидни. Колкото до числеността, едва ли посочените в АВР цифри са въобще сериозна база за размисъл, те са фигуративни. Впрочем цифрите са по правило винаги неверни във византийските извори. Това се дължи основно на факта, че византийските извори всъщност са официална пропаганда и нямат за цел правдиво да представят събитията, тъкмо напротив, те са като прескомюнике на правителството в Константинопол. Самият АВР е анонимен защото е извлечен вероятно от някакъв по-мащабен сборник с подобно съдържание и очевидно е създаден да героизира Никифор и компания. Ходът на събитията е най-вероятно следният - от Маркели императорът се отправя на север и през един от проходите - Рижкия или Върбишкия - излиза в Плисковското поле. Това му е отнело поне десетина дена. След това се е насочил директно към Плиска, където е разгромил гарнизона и след това е отблъснал вероятно друга, идваща на помощ на столицата българска войска. След като безчинствал и грабил и т.н. се отправил или обратно към проходите, където бил разгромен в подстъпите към един от тях, или на запад, към Сердика, като е възможно в този случай разгромяването да е станало около В.Търново. Факт е, че досега следи от битката не са открити, което е много подозрително - следи от подобни битки винаги остават.

Едва ли, но при пожарите от тип бедствие или случайно събитие не си крият сервизите за хранене по тайните ходници.

Ако целта е да се докаже, че Плиска не е опожарявана - не се хабете, има твърде много следи от голям пожар там. А на изворите в подробностите не може да се вярва особено, така че е нормално да има разминаване.

Това е възможно обяснение, но не особено подходящо по отношение на т.нар. малки аули, които се споменават във връзка с похода на Никифор. Златарски може би е сгрешил и всъщност "така наречен" идва да покаже различния смисъл на гръцката дума?

Августеона е по-скоро тип римски форум, а не укрепление.

То аз това намеквам от известно време. Няма как укрепления с вал и ров, че и стена, да бъдат наричани като Августеона. Може да става дума за случайна вокална близост при подобно значение! Това, което ме кара да не изоставям напълно "гръцката версия" е фактът, че понятието се използва за описанието на събитията и у Георги Монах, Симеон Логотет, Зонара и т.н. Ето линк за дискусията у Златарски My link

To е площад.

Аул не присъства в известната ми ромейска селищно-архитектурна номенклатура, без значение че има такава гръцка дума. От друга страна в Кавказ аули има и съвпадението е повод за размисъл. Дали пред Варна и след Маркели е имало български дворци?

Личи ти, че не си историк. Шегата настрана. Четенето на изворите винаги трябва да става контекстуално, т.е. с отчитане на всичките известни факти около описваното. В случая е важно : 1.Употребява ли се АУЛ по отношение на българските аули другаде и особено в домашни паметници - ОЧЕВИДНО ДА. 2.Употребява ли се аул по принцип в ромейските извори по ромейска свързана проблематика - според мен НЕ и бих се обзаложил никога в множествено число. 3.Употребява ли се "така наречен" у Теофан в други случаи и кои - примерът с Варна. 4.Има ли припокриване на съдържанието на понятието в гръцкия език и в Кавказ, в гръцкия език и у българите, ако приемем, че аул в случая е българско понятие - МОЖЕ БИ.

Като отчетем примера с Варна, където по последни данни въобще не е имало град до 11 век, работата става съвсем ясна - "така наречени" е фразеологизъм, който идва да ни съобщи, че така се нарича на български даденото явление - област, обект и т.н.

Думата е разпространена в Кавказ именно със съдържание за родов лагер, стан, което добре се връзва с кампон.

Благодаря ти за информацията за кампон. Откога го търся в старогръцката си читанка... По твоята логика и канасубиги е гръцка дума.

Хм-хм Κα[ν]α συβιγη Ωμορταγ ις τον παλεον υκον αυτου μενο(ν) επυησεν υπερφυμον υκο(ν) ις τον Δανουβην κ(ε) αναμεσα τον δυο υκο(ν) τον πανφυμο(ν) καταμετρησας ις τιν μεσην επυισα τουμβαν κε απο τιν αυτη(ν) μεσην της τουμβας εος την αυλι(ν) μου την αρχεα(ν) ισιν οργηε μυριαδες β' κ(ε) επι τον Δανουβιν ισην οργιες μυριαδες β'. το δε αυτο τουβι(ν) εστιν πανφυμο(ν) κ(ε) μετρισα(ν)τες τιν γιν επυισα τα γραματα ταυτα. ο ανθροπος κ(ε) καλα ζον αποθνισκι κε αλος γενατε κε ινα ο εσχατον γηνομενος ταυτα θεορον υπομνησκετε τον πυισαντα αυτο. το δε ονομα του αρχοντος εστην Ωμορταγ καν(ν)α συβιγη· ο Θ(εο)ς αξηοσι αυτον ζισε ετη ρ'. Иначе едно е ясно - дворец, кампон и аул са взаимнозаменяеми, т.е. най-вероятно такова е било и значението.

Със сигурност имат широка зона на съжителство и то в продължителен период.