Aspandiat

Историята я знам. Имам една хубава биография на Анри Перюшо "Животът на Ван Гог" . Има я и онлайн в Читанката.https://chitanka.info/book/7370-zhivotyt-na-van-gog В нея са качени и други негови биографии на художници: https://chitanka.info/person/henri-perruchot

Инак, ако ти се занимава, можеш да направиш една сравнителна тема между различни пейзажисти или пейзажи на художници от различни страни и направления от примерно периода 1860 - 1930 г. Ще е интересно.

Аз преди не понасях ориенталската леност и зной в картините на Гоген, но миналата година го преоткрих и си дадох сметка какъв майстор е всъщност.

Заминаха, ама не съвсем, щото се вдига и броят на битките и се намалява делителят за определяне на процентите. Ама това са дреболии за специалист по курса на номизмата като теб ...

Мисля, че Златна есен, 1895 г. е най-известната картина на Левитан. Аз съм малко предубеден към чистите пейзажисти, защото пейзажът е най-лесният жанр. Но това е мое мнение. Инак, сега се сетих за един друг руски художник, Валентин Серов, който е връстник и съвременник на Левитан. Той пък е нещо като антипод на Левитан - рисува портрети, а не пейзажи. Ето линк към негови работи: https://www.google.com/search?q=валентин+серов+картины&client=firefox-b&source=lnms&tbm=isch&sa=X&ved=2ahUKEwin2qC9ysHaAhUBIpoKHR6RDbsQ_AUoAXoECAAQAw&biw=1280&bih=866 А ей тази е може би най-известната му картина: Момиче с праскови. http://vserov.ru/kartina/1.php

Ето ти, драги ми Графе, един бърз списък по Уикипедия (с малки мои допълнения) на българо-ромейските битки до 986 г. Махнал съм от списъка сраженията между руси и ромеи през 970-971 г. Битка при Онгъла, 680 г. – българска победа Битка при Анхиало, 708 г. – българска победа Битка при Бурдизон , 756 г. – ромейска победа Битка при Маркели, 756 г. – ромейска победа Битка при Верегава, 759 г. – българска победа Битка при Анхиало, 763 г. – ромейска победа Битка при Литосория, 773 г. – ромейска победа Битка в Берзития, 774 г. – ромейска победа Битка при Маркели, 792 г. – българска победа Битка при Сердика, 809 г. – българска победа Битка при подстъпите към Плиска, 811 г. – ромейска победа Битка при Върбишкия проход, 811 г. – българска победа Битка при Версиникия, 813 г. – българска победа Битка при Булгарофигон, 896 г. – българска победа Битка при Ахелой, 917 г. – българска победа Битка при Катасирти, 917 г. – българска победа Битка при Термопол, 921 г. – българска победа Битка при Катасирти, 921 г. – българска победа Битка при Пиги, 922 г. – българска победа Битка при Траянови врата, 986 г. – българска победа Абе много „случайни победи“ се събират, бре. От 20 битки, 14 са спечелени от българите, или 70%. Сигурен съм, че ромеите, в качеството на „духовни бащи“ на българите, от жалост и да не ги губят като играчи, са им давали да бият... Айде, дъвчи ги, че аз имам малко работа да свърша.

Ще те ям, щото почна много да се вживяваш като последна инстанция. И понеже Монтекристовата византоложка школа настоява, че ПБЦ е просъществувала по случайност 337 години, щото империята не й се занимавало, да седна ли да ти направя един списък на битките между БГ и ИРИ между 680 и 986 г., за да се види какъв процент от тях "по случайност" е спечелен от българите. Нещо на прима виста ми се върти едно число около 65-70%.

Да бе, на наср.ан гръцки за.ник все някой друг му е виновен. Кажи ти сега на теб ли да вярвам за броя на армията и ромейския военен бюджет или на онзи неграмотен несретник Тредголд.

Да, така е. С цената на голям броя паднали войници и дори висши офицери след битка, продължила до посред нощите.

Лоша работа. Явно и при Себастополис в 694 г. Юстиниян е действал по същия начин спрямо арабите - нямал ги е на нищо и те пък взели, та му нашокали канчето.

Съвсем сигурен ли си в тая работа? Щото Warren Treadgold във Byzantium and Its Army 284–1081. Stanford University Press, 1995, твърди нещо доста по-различно. На първо място при Погонат няма данни за числеността на ромейската армия. За времето на баща му също няма. Освен ако ти не си я изчислил и не си натрил носа на Тредголд без той да разбере. И на второ финансовият ресурс при Константин V е само с 80 000 номизми по-малък от този при Констанс II, а не "два пъти по-малък". Период Численост на армията Военен бюджет Теодосий I (395 г.) 362 560 – Маркиан (457 г.) – 7 784 000 Юстиниян I (540 г.) – 11 287 000 Юстиниян I (559–565 г.) 150 000 8 534 000 Констант II (668 г.) – 2 027 000 Константин V (773–775 г.) 80 000 1 943 000 Теофил (840–842 г.) 120 000 3 086 000 Константин VII и Никифор Фока (959–964 г.) 150 000 ? 3 914 000 Василий II (1025 г.) 250 000 ? 5 895 000

Що ли те карам. Бях забравил, че ти самостоятелна тема не можеш да отпочнеш, бива те само да коментираш и поучаваш във вече напреднали в някаква степен теми, пуснати от други.

Действай, разсъждавай. Очакваме с интерес твоите коментари (но подкрепени и с конкретни факти). Така ще ми спестиш и труда да чистя спама, натворен тук през последните 2 часа.

За Гърция и аз имам усещането, че е доста по в киреча от нас на базата на някои онлайн впечатления. 1. През 2012 г., ако си спомняш, в цяла Европа имаше протести и онлайн подписка против АСТА. Понеже се бях подписал и аз, получавах на пощата си периодично карта по гугъл мапс с пинове на страните и градовете им с най-голяма анти-АСТА онлайн активност. По този показател ние бяхме на едно ниво с Румъния и Чехия, Унгария и Полша. В Гърция беше пълна онлайн пустош. Както и в Италия южно от Рим и в Испания южно от Мадрид. 2. Преди 1-2 години си играх 3 вечери да наблюдавам картата на сайта на компанията Нордкорп. Това е американо-норвежка компания, която предлага кибер сигурност. На сайта им имат карта, която в реално време показва като с изстрели от лазерно оръжие местата, от които се осъществяват кибер атаките и местата, където те отиват. Всъщност, като се гледа повечко време картата, става ясно, че Нордкорп предлага защита срещу хакерски удари по банкови сметки и т.н., тоест предлага защита от финансови хаквания, а не изобщо, тоест не и против технологичен шпионаж. Кое обаче е интересното в случая. Гърция отново я нямаше на картата, въпреки че Атина е голям град. Само Кипър отвреме-навреме просветваше, но това е щото е офшорна зона. Италия южно от Рим беше също мъртвило, както и Испания южно от Мадрид. Накратко - настоящите и бившите гръко-арабски зони в Европа. Ние обаче (София, Пловдив и Варна) присъствахме на картата на Нордкорп. Румъния също (Трансилвания), където си имат от години хакери. Реално като активност отново бяхме на нивото на Румъния и Чехия, Унгария и Полша. Минков, доколкото си спомням, пишеше, че Франция е някакъв странен частен случай. Той не дава обяснение на това, макар че вероятно има. Но моите наблюдения по въпроса равновластни срещу неравновластни култури в Европа са, че това е базирано на етнически и исторически принципи. От една страна етническият принцип е този на германо-скандинавското, което отвежда още към времената на Великото преселение на народите от 5-8 век. Този принцип лежи в основата на равновластието. Ако се замислиш, то е най-проявено в страните с германски (като общ езиково-етнически термин) характер. От друга страна в основата на неравновластието лежи историко-географският фактор. Извън земите на Унгария, Полша и бившия СССР реално неравновластие има там, където някога е бил стъпил римски крак и Римската империя. Късноримския икономическо-социален модел пък лежи в основата на зародилите се по-късно западноевропейски феодални отношения. Спирам дотук, че имам да посвърша малко работа.

Голямо чудене ще да е явно. Поне ако се прави без да се гледа картата. Щото спирането и опазването стана чак тогава, когато биде скъсен фронтът по Тавърските планини, тоест арабите щат не щат са принудени да настъпват в ограничено пространство, което вече може да бъде укрепено. Преди това ромейските провинции падат една подир друга - от Сирия и Финикия, през Месопотамия, Армения, Египет, Киренайка чак до Тунис. Щото ромеите няма къде и как да се окопаят в тях.

Аз по принцип не участвам в подобни теми във форума, защото от една страна в споровете никой не може да убеди отсрещния в правотата си, а най-много да се изпокара човек от една страна и защото и без това у нас се политиканства до откат. Но понеже от няколко дена у нас (пак) се говори за ново дясно (и евроатлантическо) обединение и понеже тази тема е в общи линии в тази рамка, ще взема да наруша принципа си и малко нескромно да пусна една своя статия отпреди 6 месеца, когато пак щеше да се прави дясно обединение. Текстът е в по-широк, философско-географско-икономическо и ментален контекст. Мисля, че Никито (и Алвата, ама той се изгуби) ще разбере за какво иде реч. http://glasove.com/categories/komentari/news/syn-v-dyasna-nosht

Абе не е баш тъй, Графе, ама няма да отклоняваме/поарменчваме темата, освен ако не се наложи като примери и аналогии/разлики със Симеонова България.

Ако имаш време, изчети тая книжка да видиш що за "галено дете" са били при Халифата. А.Н.ТЕР-ГЕВОНДЯН_-_АРМЕНИЯ_И_АРАБСКИЙ_ХАЛИФАТ.djvu

Така вече звучи по-логично. Да, като нищо да е имало дружинка в Констанстинопол, дето е предпочитала Симеон пред Лакапин. Само че, дори и да му бяха отворили портите, какво ще стане после? Ще му дадат короната на империята ли? Или ще го обявят за регент на малолетния Константин? При първия вариант Симеон, останел ли да царува в Константинопол, нямало да изкара и края на годината, преди ромеите да му турят отрова във виното заради това, че "варварин е станал василевс".

Да, примерите с 8 век и при Самуил дават такава картина. При Симеон обаче след 895 г. загубени битки против ромеите няма. Има само на второстепенните сръбски и хърватски фронтове. Само че в Симеоновия случай сблъсъкът между войнствената и миролюбивата фракция е бил вероятно усложнен от още нещо. През 8 век въпросът е бил простичък "как да оцелеем - чрез мир с ИРИ или чрез оръжието". При Симеон обаче вероятно е имало все още доста живи от Борисовите "кадри", които са искали той да се придържа към бащиния път, докато "младите" вероятно са гравитирали около Симеон и са искали плячка и слава. Нещо подобно има при Мехмед Завоевателя - група бейове около стария Халил, везир на баща му Мурад, които искали да я карат както по-рано, в мир и алъш-вериш с венецианците и в мир с остатъчната Византия. Другата група, в която има разни луди глави, някои от които като Заганос бей и Балтооглу били дьонмета гърци и българи, искала война, плячка и слава. Младият Мехмед им бил тартор. Нищо чудно и при преминаването на властта от Борис към Симеон да е имало подобни групи "стари" и "млади". Разбира се, спекулирам само, защото келяво сведение няма, което да потвърди съжденията ми.

Това е волна интерпретация, Евристее. Що пък "лошите съветници" да не са представителите на войнолюбивото крило в българската аристокрация, които дават "лошите съвети" Симеон да продължи да воюва, вместо той да се вслуша в думите на "добрите съветници", сиреч на пацифисткото крило в българската аристокрация, която ратува за мирни отношения с империята, а? И дали всъщност Мистик не хленчи, че Симеон слуша агресивната фракция, а не мирната и така не позволява на империята да "си върши работата" на Изток против арабите. Надявам се, че не вярваш, че българския елит при Симеон е бил монолитен и сляпо приемащ политиката му. Такива фракции винаги е имало - като се почне от втората половина на 8 век и се стигне до Симеоновия баща Борис. Сигурно и при Петър е имало такива, а по времето на Самуил също има в лицето на брат му Арон.

Тъй, тъй, нулева разлика между Гай Марий, Карл от Аахен, Алексий Комнин и Килидж Арлслан. Все "римляни". Сигурен съм, не, убеден съм, че Килидж Арслан е щпрехал отличен латински, и то не само онзи на Цицерон, но и просташкия от улиците на Рим.

Ако Симеон (по Стинката) наистина се е борел за "културно-духовна еманципация" от Византия, най-лесното, което е можел да направи, е да се обърне към папския Рим и да признае върховенството му. Папата да му прати палуим и др. регалии, както става при Калоян 300 години по-късно. Стинката, знам, сега отново ще ми цитира писанията на Васил Гюзелев от 1969 г. как Византия никога нямало да търпи католици на прага си. Само дето и през 870 г., и през 970 г. всички са католици/православни - и в Рим, и в Константинопол, и в Аахен, и във Венеция, и в Павия, и в столицата на Германия, дето я нямало тогава (столицата, не Германия). И Византия няма да има никакво канонично основание да нападне България заради това, че страната била "схизматична", а ще е трябвало нещо друго да измисли, ако въобще се била решила на военно стълкновение. Но странно, Симеон вместо да предприеме тази очевидна стъпка за "културно-духовна еманципация", след 913 г. решава да се "еманципира", като стане ромейски василевс.. Бахти еманцията.

До Стинката, сбито по писаното от него тия дни. 1. По темата как Симеон с оръжие бил отстоял българската културно-духовно еманципация от Византия. Кажи ми, Стинка, що така между 896 и 913 г. Симеон не усеща никакъв порив да води войни за "културно-духовна еманципация от Византия", ама изведнъж след смъртта на Леон VI, когато в империята има малолетен владетел и регентски съвет, Симеон изведнъж става радетел за "културно-духовна еманципация от Византия". И се еманципира 14 години по бойните полета, настоявайки било за брачен съюз между малкия Константин VII и щерка си, било направо искайки да стане ромейски василевс. Да те питам що не си е гледал "културно-просветната дейност" от периода 893-912 г., когато пак си върви "културно-духовна еманципация от Византия", а вместо това, виждайки слабост в имперското управление, решава да се възползва от него? Чакаме да видим какво ще измислиш. 2. За БГ манастирите, дето били горени и заради това не била останала БГ историческа книжнина и т.н. последици като обезродяване и т.н. Ми драги ми Стинка, ще ти дам един прост пример от арменската история, който е показателен за тукашната дискусия. През 1170 г. селджуците опожаряват манастира Татев, в който имало средновековен университет (аз бих спорил за термина, но това не е важно в случая). В огъня изгаря манастирската библиотека с около 10 000 ръкописа. Което не пречи и днес да са запазени многобройни исторически и други съчинения, излезли изпод перото на арменски средновековни автори. Сиреч, много е затрито, но и много е оцеляло, защото поначало е имало много за затриване. А, и за протокола, арменците прекарват под мюсюлманска власт много повече векове от нас. Само че по някаква си причина станало така, че нито араби, нито селджуци, нито монголи, нито османци, нито перси са успели да затрият литературата им, както това става у нас. Що така? Щото арменските монарси никога не са имали претенциите, че са допелгенгери на василевсите в Константинопол и че Армения е Западната (в нейния случай Източната) част от Ромейската империя. Нещо повече, през голяма част от историята си Армения е де юре или де факто или де юре и де факто васал на Рим и Византия. Но никой не пречи в тамошните манастири да се пишат истории, религиозни химни, математически, астрономически, географски съчинения. У нас обаче, които от Симеон нататък си внушаваме, че сме западното алтер его на Ромейската империя, оцелялата средновековна книжнина се събира в 5-6 тома. Ми дори вечно презираните от нас сърби имат повече опазена книжнина. Ама и те като арменците не са се изживявали като Византия № 2. 3. Останалата истерична част от коментарите ти, обвиняваща университетските учени, че не си били вършили работата и че били русомани и сърбомани, ще подмина без отговор.

Откъде е това изображение (като местоположение) и към кога са датирани знаците?