Aspandiat

Ето ти го описанието на Атила в "Гетика" на Йорданес. Монголоид. https://archive.org/stream/gothichistoryofj00jorduoft#page/102/mode/2up П.П. Бел. мод. Илияне, понеже в този форум действията ти са като на типичен трол, че на всичко отгоре и неграмотен, ти предлагам 2 варианта: 1. Да почнеш да защитаваш твърденията си с аргументи и факти и да престанеш да я караш на принципа "аз ти казвам, че е/не е така, защото аз така казвам". 2. Да ти наложа преглед и одобрение на коментарите от модератор без краен срок на ограничението. Изборът е твой. Но при първия пример за това, че продължаваш по старому, ще ти наложа наказанието директно.

Бъркаш с Гоби. ?

За съжаление и ако не бъркам, в пустинята Такламакан разкопки не се правят поради природна невъзможност. Копаят само в северните, западните и югозападните й периферии. Инак би било интересно какво има под пясъците й.

Така. Излезе още нещичко интересно. Около 1269-1271 г. арменският енциклопедист Вардан Аревелци оставя едно описание на царството на презвитера Йоан (макар и да не споменава директно името му) под името Чинумачин със столица Хата. Ето откъсът: "Чените" са китайците, а самата страна Чинумачин се е намирала в района на град Самарканд в древната Согдиана. Интересното в конкретния случай е твърдението, че тази страна "е благодатна и благоденстваща, сеят веднъж, а [след това] четири години имат хляб, понеже са близо до рая." Тоест имаме още една податка, че съгласно представите, изградени като ъпдейт и ъпгрейд на библейските и разпространени някога в Предна Азия, митичният Едем е бил някъде из Средна Азия, вероятно сред пясъците на днешната пустиня Такламакан, заемаща по-голямата част от територията на Таримския басейн в днешен Западен Китай.

Попадам аз случайно неотдавна на едно кратко съобщение на ал-Табари (839-923 г.), изброяващо как са разпределени потомците на Иафет. Ето го откъсът: "Ашбан" е Испания или испанците. Но съдейки от откъса, това не е населението на старата римска провинция Hispania, а вестготите, които до един момент се намират на източноримска територия и после се насочват на запад. Кои са обаче "потомците на Исав", които били нападнали "ашбан", тоест готите? Има един арменски автор на име Григор Аканеци (или Акнерци), живял между 1250 и 1335 г. Той е автор на една история на монголите със заглавие "История на народа на стрелците", в който се открива един любопитен пасаж: На базата на математическото ако А = В, а В = С, то и А = В, "потомците на Исав" у Табари, тоест хуните, разпердушинили готите около 370 г., следва да се отъждествят със "исавитяните" или "черните скити" у Аканеци. Някой от форума срещал ли е някъде в някой извор изобщо разделението "бели скити" - "черни скити"? И дали е възможно тези хипотетичните "бели скити" да са всъщност хионитите/хефталитите от Средна Азия, наричани и "бели хуни" от Прокопий Кесарийски, а "черните скити" да са европейските хуни на Мунджук, Бледа и Атила?

Кой е този извор? Дякон Агатон ли?

А ти въз основа на какво смяташ, че в Панония е имало кутригури, а не хуногури? И то като се има предвид, че по Юстинияново време кутригури и утигури уж се били самоизтребили.

И тогава що още през 9-10 век в латинските паметници се появява топонимът Hunogaria/Hungaria, а не Kutrigria?

Мислено ли е за възможен вариант при миграцията на изток на степните иранци в 1 хил. пр.Хр. и по-рано, по пътя си те да са асимилирали някакви местни евенки, кети и др. подобни и така да се е родил тоя иранизиран тюркски или тюркизиран ирански език, за който говориш?

Ей в тая книжка се споменава за една хипотеза, витаеща сред научните среди в Унгария. Съгласно нея всъщност тюркоезични били самите маджари, а угро-фино езичните били уногурите, които били заварени в Панония от маджарите. Или беше май обратното, не си спомням добре, щото съм я чел отдавна. Явно тази хипотеза се опитва да отговори на твоите (и явно не само твоите питанки). http://knigabg.com/index.php?page=book&id=15501

Проблемът пред такава аналогия е, че бай Михаил Сирийски не го е еня за действията на Мануил на Балканите или в Италия. Той се вълнува (разбираемо) от операциите ми в Анатолия и Ориента и пише за тях.

2008 бях на море в Турция и ми направи впечатление, че на много къщи бяха насложили не само турски знамена, но и портрети на Ататюрк. Още ли държат портретите или вече са оставили само знамената?

Знаеш ли, допреди време следях доста форума на сайта Дневник. Там имаше неколцина бг турци, живеещи в Турция, но пишеха на добър български. Като стана опитът за преврат, с изключение на 1 или 2 от тях, всички бяха против Ердоган. От известно време тези, дето бяха против, спряха да пишат. Подозирам, че ги е страх да не ги пипнат по айпи адресите им. Само един (или една, не се разбира от какъв пол е) от тях остана, който/която обаче е върл фен на Ердоган. И каквото и да направи той, все е хубаво, като в онази приказка за каквото стори дядо, все е хубаво. Може Ердоган да се скара днес със САЩ, евалла, утре може да се прегърне с тях, пак евалла. Та се замислям от време навреме дали турците по природа са доверчив народ или това важи само за Ердогановите фенове, които приемат сляпо всичко, което той им поднесе.

Не, за Мануил I Комнин е. И като се прочете внимателно Йоан Кинам, който (има си хас, нали е секретар на Мануил), премълчава инцидента, злополуката се е случила някъде през май-юни 1159 г., докато Мануил минавал за по-пряко през Памфилия на път за Константинопол.

Ще те разочаровам, но земите, в които Кутейба върши золумите си, през 7 век са били населени със средноазиатски ирански племена и етноси. Специално в Бадгис е имало едно хефталитско царство, остатък от Хефталитската империя, разсипана през 563/567 г. от комбиниран удар на персите и идващите от север тюрки. За етническата природа на хефталитите все повече като консенсусно се налага становището, че са били в огромната си част средноазиатски ирански номади (саки). След 567 г. Средна Азия е разделена на две зони на протекторати: южно от река Аму Даря става персийска зона на протекторати или пряк контрол. Северно от Аму Даря влиза в тюркската зона на протекторати. През 80-те години на 6 век в тюркската зона избухва въстание против тюрките, което е потушено. Реалното тюркизиране на териториите на днешен Киргизстан и Узбекистан (тюркската зона на протекторати) почва чак през 8 век.

Ха, интересно. Как е на турски "бог да пази Турция" след като думата не е била "аллах"? Някоя персийска дума ли се е употребявала за бог вместо аллах?

Мислиш ли, че Индже има шанс? Цялата медийна машина или почти цялата работи за Ердоган. В Анадола той има много привърженици, защото при неговото управление тамошните хора "си купиха хладилници", което е белег за напредък по думите на самия Ердоган. И това подобряване на живота населението на вътрешен Анадол смята за заслуга на Ердоган. Тоест, въпросът ми е останала ли е достатъчно социална база, на която Индже да стъпи и да спечели изборите? На мен ми се струва, че пилето вече е изтървано.

Много странна логика. Ако се изходи от това, че при тюркските нашествия скитските мъже са били изтребвани, би следвало тюрките да възприемат езика на отвлечените/взети и т.н. оставени живи скитски жени и момичета. Темата по принцип е обречена. Казвам го в съжаляващ, а не в ироничен смисъл. При липсата на писмени паметници за периода 550-1050 г. няма как да се установят явления, тенденции и процеси. За тюркизацията на териториите от Тян Шан до Босфора и до Днепър няма как да приложим модела на романизацията на Западна Европа, тъй като при тях ситуацията е коренно различна и на първо място отсъства факторът на огромния културен дисбаланс между романизаторите и романизираните. Повече работа може да свърши аналогия между елинизацията на Ориента и тюркизацията на степите и полустепите. След Александър гърците разпространяват културата и езика си от Западна Анатолия до Египет и Персийския залив благодарение не на това, че са по-културни. Не, те се сблъскват с култури, които са по-древни от гръцката: асиро-вавилонската, сиро-финикийската, египетската та дори и лидийско-анатолийската. Само че гръко-македонците третират завоюваните като втора ръка население, отказват да говорят езика му, тъй като смятат собствения си език и култура за по-висши. И се стига до там, че покорените сирийци, копти, асирийци, вавилонци, анатолийци се принуждават за проговорят гръцки, ако искат да направят някаква кариера в елинистическите държави или искат да въртят международна търговия, спрямо която гръцкия се явява неутрален език, но и лингва франка. В случая с тюркизацията на степите и полустепите културният фактор не важи, тъй като всички са горе-долу на едно дередже. Търговско-езиковият момент евентуално би могъл да се вземе под внимание чак след монголската експанзия, доколкото монголите създават прилична система от съобщения, станции за смяна на коне и почивка и т.н., в които най-вероятно се е говорел монголски или някакво сродно тюркско наречие. Остава обаче моментът/елементът със съзнанието на победител/господар. Не виждам как някой тюркски хан, издънка на харизматичния род на Ашина, ще проговори сакски или скитски език с цел по-добре да се разбира с покорените саки или скити. Напротив, за този хан говоренето на тюркски ще е въпрос на престиж, вярност и принадлежност към славните предци. И ако някой иска да служи на хана, той ще трябва да проговори на тюркски. Оттам вече как тюркският е навлизал по "долните етажи" на обществото е тъмна индия отвсякъде. Но по принцип има установено едно правило, че винаги езикът на завоевателя влияе повече върху езика на завоювания, а не обратното. Може би единственото изключение от горното правило, за което се сещам сега, е България. Но през 9 век тук се взема отгоре централизирано решение за преобръщане на езиковата матрица в славянска посока, като това решение и процесът на осъществяването на матрица е силно благоприятствано от наличието на голям брой население, за което езикът на новата матрица е роден и говорим език. И обратното - в Унгария няма такова централно решение за промяна на езиковата матрица, там ролята на славяно-българския у нас играе латинският, който обаче няма етно-демографска база и не е в състояние да преобърне процеса. И става така, че покорените от маджарите славяни проговарят маджарски, а не маджарите - славянски. В България обаче схемата "език на господаря - език на покорения" не сработва още веднъж - по турско време. Но тогава бариерата е вече рязкото религиозно противопоставяне, което определя и всички останали противопоставяния и (само)изолации. В степите през 550-1050 г. обаче такъв елемент липсва.

И тук никак не съм убеден. Ако Византия беше консервативна само на ниво простолюдие, нямаше при сблъсъкът между исихазма и варлаамитството на Григорий Палама да надделее исихазмът. Ако варлаамитството по същество представлява опит да се обясни Бог и света чрез античната мъдрост и в частност философията на Аристотел, което е един вид ренесансово мислене, исихазмът насочна византийското (и българското) православие в коловоза на старите близкоизточни отшелнически и медитационни практики и традиции. И за протокола - идеологът на варлаамитството Григорий Палама е южноиталиански грък, повлиян от мисленето на "латините". А исихазмът е продукт на византийското монашеско хардлайнерство. Така че консерватизмът във Византия през 13-15 век е на всички нива и е могъщ. Главна причина за това е комплексът на "сломената империя", която обаче помни и кипи от злоба за това, че "латините" я съсипват през 1204 г. За тези консерватори всичко гнусно, чуждо и враждебно иде от запад. Както разсъждават днешните руски православни евразийци или славянофилите през 19 век. С откриването на Америка и морския път до Индия икономическата роля на Балканите и особено на Византия е щяла да спадне още повече и целият район от Константинопол до Босна е щял още повече да залинее икономически, което неизбежно е щяло да доведе до още по-голямо затваряне вътре в себе си и ако не открито враждебно, то поне крайно резервирано отношение спрямо Запада. Горе Фружин е цитирал моята икономическа аналогия на Балканите със Сицилия от 15-19 век. Е, представи си една православна Сицилия в която византийско-гръцката част столетия наред е разяждана от безсилна завист, озлобление и комплекси спрямо дръпналите напред "латини".

Сигурен ли си в това? Специално за философите, поетите и писателите. Защото нещо ги няма тези философи, поети и писатели (с изключение на неколцина църковни писатели) през "разцвета" или "втория златен век" на Иван Александър и въобще по времето на ВБЦ. Не виждам как и ще ги има, след като културата на ВБЦ е по същество едно копи-пейстърство на византийската култура. Свои и оригинални философи, поети и писатели можеш да имаш, ако културата ти има поне един минимален процент собствени идеи. Тази на ВБЦ няма такива. За разлика от ПБЦ, което дори има свои културни проекти (кирилица, славяно-български църковен и държавен език) и дори свой глобален проект - разпространяването на старобългарския език и книжнина в Русия.

То май и никой не смее да зададе подобен въпрос за прабългарския. За езика на (волжките) българи има един набор от твърдения на мюсюлмански автори, че не прилича нито на тюркски, нито на персийски, а единствено на хазарския. Както и че хазарският не прилича нито на тюркски, нито на персийски, а единствено на българския.

Безкрайно се съмнявам, че това е български надпис с арменски букви. Във В.България е имало арменска колония, от която са останали надписи. Но тя се е формирала през ислямската епоха.

Само че Р > З не е палатализация, а ротацизъм. Палатализация (сиреч смекчаване) е например К > Ч, Г > ДЖ (пред мека гласна).

Ето няколко много хубаво направени динамични карти на Европа, Средиземноморието и Анатолия за последните 2400 или повече години. 1. Граници и население на Европа и Средиземноморието по години от 400 г. пр.Хр. до 2016 г. 2. Граници и владетели на Европа и Средиземноморието по години от 400 г. пр.Хр. до 2016 г. 3. Държави и граници в Анатолия от 1500 г. пр.Хр. до 2018 г.

Така. Да съживя малко темата, която беше стигнала до никъде. Забележката на Галахад, че "отровената" императрица е Берта фон Зулцбах, която умира на 29 август 1159 г., тоест "приключението на Мануил с българина" е станало преди тази дата, а не в 1165/1166 г., се оказа ключът към загадката. "Приключението" е станало не на Балканите във война против маджари, сърби или кумани, а в Мала Азия, против кападокийските българи, за които пише надълго и нашироко Катерина Венедикова. Датата на "приключението" е или есента на 1158 или лятото на 1159 г. Понеже и Галахад, и Монте Кристо (последния пак неотдавна) са ме коткали да седна и да преведа БГ-откъсите у Михаил Сирийски от френски, пускам един тийзър. Живот и здраве, към края на годината или началото на идната ще види бял свят в достъпен за сваляне електронен вариант една моя студия по темата. Ще съдържа ВСИЧКИ бг-откъси от Михаил Сирийски в превод от френски, ВСИЧКИ бг-откъси от Бар Хебрей в превод от английски, ВСИЧКИ бг-откъси от двата публикувани ръкописа на средноарменския превод на Михаил Сирийски в превод от средноарменски със съпоставка помежду им, напоителни коментари, анализи и бележки към тях. Размерът - над 100 стандартни страници.